НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
2.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
3.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
4.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна
целувка
осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Но и тук ме намериха - нова
целувка
по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная. Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака.
Но и тук ме намериха - нова
целувка
по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”. „Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана.
към текста >>
6.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Като че той бе първия й пратеник, що с нежна
целувка
ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат.
Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица.
Като че той бе първия й пратеник, що с нежна
целувка
ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат.
Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват. Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец, теменужки, иглика.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева
целувка
докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Те мълчаливо приемат моята
целувка
.
Тичам по скритите му хладни басейни. Там няма никой. Никой още не ги е открил. Бързо се цамбурвам вътре и после с тракащи зъби се пека на слънце. Приятна топлинка блика по жилите ми и хвърля руменина - запалва бузите ми.Небето е лазурно - сякаш ме гали... Навеждам се и целувам скалите около мене.
Те мълчаливо приемат моята
целувка
.
Мълчание ме обгръща, дълбоко мълчание. Безмълвието на природата ме потапя в неземен мир. Сякаш някой ме люлее в златна люлка и пази да не ме смути. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 29 юли 1930 г
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Първата си
целувка
дарява на височините.
Ще закачим на драките човешките си тъги и неволи, а по скалите - нашите земни жалби.Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли. Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен. Това е първата й лекарска помощ, която тя с две ръце ни подава. Стъпките ни стават по-бодри и отмерени.Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята.
Първата си
целувка
дарява на височините.
Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи.
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Те чакаха първата
целувка
на слънцето.
Още малко, и аз ще бъда на върха - така си казвах на себе си. Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън.
Те чакаха първата
целувка
на слънцето.
Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги. Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ.
към текста >>
Тук само с
целувка
на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги.
Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън. Те чакаха първата целувка на слънцето.
Тук само с
целувка
на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги.
Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец.
към текста >>
15.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Изпратихме го с
целувка
и варена царевица.
Чужденците не могат да им се наситят. О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество.Но всред най-приятното спокойствие, неочаквано, изведнъж гръм! Война! Пръв си отиде алжирският годеник. Почна слизането.
Изпратихме го с
целувка
и варена царевица.
Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети.
към текста >>
НАГОРЕ