Търсене в текстове за 'Целувка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка.
С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
към текста >>

3. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя бе студената целувка през нощта.
От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото. Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя.
към текста >>

Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта.
към текста >>

4. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава.
Слав Бели Из „МЛЕЧЕН ПЪТ" (Поеми за красотата на живота.) І Красота, красота! Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята прелест по целия свят. Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава. Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака.
към текста >>

Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми.
Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице?
към текста >>

5. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове. Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава! VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>

6. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка.
Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха. Мъглата е долу. На върха е чисто.
към текста >>

7. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било.
И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди. Дълги години се учили те в това училище. А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта. Ала строги били наредбите на туй училище - и строги и неприложими. Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка.
към текста >>

8. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух.
Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността! Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца. аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои!
към текста >>

9. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
към текста >>

10. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад.
Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна.
към текста >>

11. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата.
към текста >>

12. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми.
И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип".
към текста >>

Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

13. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях.
Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят. На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина? Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята флейта? 2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях. Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата.
към текста >>

14. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината.
Той безгрижно си играе по пътя и щом те зърне, ще те вземе в ръка. Ще забие бели, остри зъби в тебе и ще те изяде лакомо. После небрежно ще захвърли семената в градината и ще припне пак по своите игри. Земята ще покрие тия семена. У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето. Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една млада жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
Изчезваше за винаги. Учуден и смаян, царят я гледаше с безкрайна радост и удивление, не вярващ на очите си. Приближи се до нея, прегърна я, погледна я и ясно като слънчев ден, той видя в нейните очи толкова жизненост, колкото и скръб. Две сълзи се отрониха от тях. Те бяха горещи и едри. Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една млада жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
към текста >>

16. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Прегръдката и целувката не е още любов.
Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши". Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов. Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка.
към текста >>

Ако някой мисли добро за другия, то е целувка.
Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец.
към текста >>

18. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх.
Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга.
Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

20. СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й.
Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега е било като мъгла — и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й — и ще потъне огънят й в морето — и ще изгасне. Ръка ще простре тя — и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
към текста >>

21. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й.
И вълните, които ще излязат от подножието на твоите нозе ще покрият всичко. 8. Направи крачка напред. Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега ти се вижда като в мъгла, и ще прекрачиш отново напред. 9. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си, и светлината ще обземе тъмнината, и тя ще започне да се смалява. И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка тя ще простре - и огнени змии ще попъплят; смрад на разлагащи се трупове ще нависне като кървава мъгла и ще забули всичко. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
към текста >>

22. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч.
Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука! Сякаш тайнствена някаква ръка по-силна от нощната стихия, започна да раздира черното було на мрака. Нощта незабелязано се скрива някъде за да даде место на светлата зора, която тържествено се появяваше от изток. Изправена на височината душата сияеше от радост. Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
към текста >>

23. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите!
Душата е пълна с радост и блаженство! ... Има ли по-голямо щастие от това, което Ти даваш? ... Ето, — изпълнил си със злато, със рубини и елмази безграничните простори! Разгърнал си царствен пурпур в небесата! Сияние облива цялата земя! Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите! Небесни хармонии опиват душата! ... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар.
към текста >>

Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи.
Сияние облива цялата земя! Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите! Небесни хармонии опиват душата! ... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели. Птичките весело запяват. Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите. Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня, източника на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето.
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щастливци са тия, които могат да прострат ръце и да приемат първата слънчева целувка.
богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял. А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят. Кому е отнета тая възможност? Кой не би могъл да си извоюва това свещено право? Щастливци са тия, които могат да прострат ръце и да приемат първата слънчева целувка. Уханието й те носят през целия ден. Това е тяхна привилегия. Нека го зърнем! Нека да видим неговия лик, когато то царствено се издига над хоризонта. Тогава ний ще почувстваме по-крепко връзката си с Него, тогава ний ще чуваме красивата поема на живота и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други!
Най-сетне доброто взема надмощие над злото. Омразата биде победена от любовта. Като по някакъв небесен знак една гигантска метла измита из душите и сърцата всичко лошо. всичко фалшиво и не братско в нашите отношения. Топят се ледовете! Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пристигна и взе ме на корабът свой, И с бели ме хубави дрехи облече, С целувка избърса Той сълзите мои: „Спасена си“, рече, „за винаги вече !
То ще закрепи всички воли. Само то — великият Учител на живота! Да славословим Страданието! РАДОСТ Когато крушение в морето ме стигна И в страшното дъно аз щях да потъна. Тогава Великият навреме пристигна — Тоз, Който за мене се нявга разпъна. Пристигна и взе ме на корабът свой, И с бели ме хубави дрехи облече, С целувка избърса Той сълзите мои: „Спасена си“, рече, „за винаги вече ! “ „Във Моето Царство, ще дойдеш със мене И в моите градини се радвай и тичай! В душата ти нека гори вдъхновение И Бога безкрайно ти, чедо, обичай! “ „Че Той е създал вселената цяла, И слънце, и месец, земята красива, И всичко прекрасно, що си ти видела — На всичко Той даде дихание живо.“ И тука, със Него забравих теглата, Които преминах там доле в мор Почина ми сладко при Него душата, И радост и мир усетих в сърцето. На лирата почнах да свиря отново. Сълзите превърнах във бисерни рими: И пламна в душата ми огнено слово За Тоз, що навреме дойде и спаси ме.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На нейната милувка отвърна той с целувка по устни й с възторг.
С усмивка на възлюблен, кой бляна свой пречуден съзира в своя път, пристъпи той към нея — нощта —заспала фея, да сегне първи път. Прозвънна из ефира седефната му лира; покоя на нощта раздвижи. Трепна цяла пред светлий рицар в бяло, с усмивка на уста. Дошъл е от далеко. Тя мигом скочи леко със радостен възклик, Той хвана я с ръце си, притисна към сърце си бленувания лик. На нейната милувка отвърна той с целувка по устни й с възторг. Възлюби тя тоз странникът дошъл в зорите ранни от горний храм — чертог. Но болка сви сърце й: изхвръкна из ръце й туй щастие за миг. Високо той политна и всичко го обикна за живий му топлик. С плам пътя му светлее, нощта и тихо лее елмазни сълзи — рой: — „Върни се, мой любимий! “ мълви с нечути думи, но Прана стана той.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на моята майка и като че ли този цвят бе нейната целувка върху моите устни; това бе една полуразцъфнала лотосова пъпка, която аз държах близо до лицето си.
Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот. Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год. Мейбъл Колинз (11) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 141) Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих. Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на моята майка и като че ли този цвят бе нейната целувка върху моите устни; това бе една полуразцъфнала лотосова пъпка, която аз държах близо до лицето си. Не се питах как тя бе дошла тук, съзерцавах само нейната красота и бях щастлив, защото тя ми доказваше, че моята царица, моята единствена приятелка, ме беше пазила. Изведнъж аз видях едно дете — Момиченце, да влиза в стаята, или по-право, то не влизаше, но излизаше от сянката. Аз бях легнал в стаята, в която Агмад ме бе довел. Не можех да си дам сметка по какъв начин или в кое място съм прекарал мрачните часове на нощта, но аз знаех, че именно от ръцете на Агмад бях доведен до моето легло. Щастлив бях да бъде отново тук, и ми бе приятно да виждам това дете.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това бе една целувка върху моите устни.
Дишането ми бе, тъй да се каже, спряло, от една внезапна тръпка, но аз реагирах като започнах да плувам и почувствах удоволствие от тази освежаваща прохлада. Аз се чувствах силен и радостен тук, в сладката и прясна вода. Аз вече не бях изнемощял, както всред скъпите аромати на храма или всред силния дъх на цветята в моята стая. Аз бях толкова щастлив, че чувствах нужда да остана дълго време таке във водата и на слънцето; аз престанех да плувам и се оставих да бъда носен от водата, като затворих очите си, за да не бъда ослепен от слънцето. Изведнъж аз почувствах нещо, тъй странно, че бях изненадан, обаче, то беше толкова приятно, че не се уплаших. Това бе една целувка върху моите устни. Отворих очи. До мене, върху водната повърхност, беше моята царица — царицата на Лотоса. Аз извиках от радост... Тя бе тук, моята царица, моята върховна приятелка, и когато тя бе при мен, за мен не съществуваше нищо друго на света. „Дете, ти пак дойде при мен, но скоро ще ме напуснеш и как аз ще мога да ти помагам, когато ме забравяш напълно? “ Не отговорих, защото бях срамежлив.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За вас тази целувка е безразлична.
Допусни й съзнателно да те измие всецяло, открий й се напълно, та виж как ще се върнеш на работата си. Иди при нея с отворени очи, с отворена душа! За да се разберем, позволете ми да завърша с един пример. Представете си, че са ви вързали очите. Целува ви някой, когото не знаете приятел ли е, неприятел ли, мъж ли, жена ли, близък ли е, не е ли, стар ли е или млад и пр. За вас тази целувка е безразлична. Второ положение — казват ви мъж, жена. Трето положение — казват ви стар, млад. Четвърто положение — казват ви името на познат. Пето положение — казват ви името на най-близък познат. Шесто положение — вам са отворени очите, свободни ръцете, тялото.
към текста >>

Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката?
Четвърто положение — казват ви името на познат. Пето положение — казват ви името на най-близък познат. Шесто положение — вам са отворени очите, свободни ръцете, тялото. Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене.
към текста >>

Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната.
Шесто положение — вам са отворени очите, свободни ръцете, тялото. Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам.
Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси. — О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във небесни висини, че е пълен с добрини. Дете Виждам как дъхът Му трепка и през твойта бяла дрешка; но кажи сестрица, брат имаш ли на тоя свят? кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна.
Както спях, усещам, че някой ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тоя тъй хубава целувки не мога да опиша с думи, само помня, че аз обгърнах шията й с ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му?
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно.
към текста >>

Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола.
На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити.
към текста >>

Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела.
Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе.
към текста >>

Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити.
Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл.
към текста >>

Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе.
Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират.
към текста >>

Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл.
И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират. Беседа от Учителя, държана на 3. януари 1937 г. на „Изгрева“—София.
към текста >>

Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират.
Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират. Беседа от Учителя, държана на 3. януари 1937 г. на „Изгрева“—София. __________________________________ *) Б. Р. Този период се нарича в окултизма железен или марсов период, който е една тъмна епоха в развитието на човечеството, която е към своя край.
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Златната твоя светлина танцува по дърветата и със своята омайна целувка събужда заспалите листи и цветя.
Витамините са първостепенни лекарства срещу много болести. Трябва да се стараем да консумираме колкото е възможно повече и да не ги отстраняваме систематично от обикновените ни храни, както се прави по настоящем. из в. „Здрава раса“ ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ Пред мен достигнал е твоя слънчев лъч, о, пролет лъчезарна. Твоя ден е лек и тъй непостоянен, ту нежен, ту плачевен и мрачен, но тъй непорочен и чист. Златната твоя светлина танцува по дърветата и със своята омайна целувка събужда заспалите листи и цветя. Бели облаци плават бавно по небето и твоето дихание оставя прохлада по моето чело. Когато ти се усмихнеш и широко разкриеш гръд, бяло сияние и благост се изливат от небето и разноцветните багри на утринната светлина каква наслада даруват на моето тяло. С един замах ти наруши леденото зимно мълчание и с чуруликането на твоите птици смути горския покой. Краски, песни и благоухания се леят като безкрайни водопади в изобилието на радостта. Земята разтвори обятия и жадно поглъща топлите лъчи и нежните напоителни капки на твоята роса — нейния живот.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце.
S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце. Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем. Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора. Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят девите на пролетта.
към текста >>

Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем.
Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце. Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем. Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора. Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят девите на пролетта. Тогава с трепет ще посрещнем зората, на този златен ден; всички забравили злобата, ще слушаме химна на пролетта. В. П. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон за контролиране (из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.) Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава!
„Жената! —Това е творение презряно от самото небе! Фея —надарена с божествена красота да магьоса и плени! Пламенно желание да бъде постигната и позната! „Но веднъж постигната и позната—крайна тежест! Ехидна змия, която с всека една своя маскирана целувка ни пуща в жилите отровен сок, който ни прояжда и разрушава! „Той е, отчаянието! „Той е преждевременната смърт! “ * * * Искаш ли да бъдеш щастлив? Искаш ли да изпиташ онова неизчерпаемо Божествено блаженство? Онази вечна младост, която не знае ни предел, ни векове, ни години?
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка.
А тя стоеше и ме гледаше. А наоколо все нови и нови треви и цветя растяха и цъфтяха, все нови и по-вкусни плодове зрееха, все нови и по-бистри потоци бликаха, а птичките изливаха все повече радост и блаженство със своите песни. Най-после аз попитах не волно: — Коя си ти? — Наричат ме Любов. Когото прегърна и целуна, той изгаря на кладата или умира на кръста. Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка. Достатъчно ти е за сега само да ме видиш. Когато бъдеш достоен, аз ще дойда. Каза тя тия думи и изчезна напред. Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ * Впи целувка Той гореща във очи ми — езера. Ах!
Покъртен, викнах аз от жал: „Да дойде в тебе мойта пролет, любов и всичко бих ти дал! “ * И тъй, с лъчи те бавно стоплях, и милвах твоята снага. И Бога-Дух за тебе молех, и ей, възкръсна ти сега! * Земя: Взе, окъпа ме набързо с дъжд от капчици алмаз. Радостно мълвя през сълзи: „Как ще те забравя аз! “ * Впи целувка Той гореща във очи ми — езера. Ах! Аз —слънчева невеста! . . . Сетих първата искра. * Нещо ново се запали в мойте стихнали гърди. От невидими олтари химн божествен вред кънти.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка.
Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Из 7-ма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г. София – Изгрев КОЙ Кой запали по цветята малките светици? Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея. * — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка. Тя се втурна и затича лека кат дихание и докосваше цветята нейната милувка. * И потрепваха в почуда своя цвят разкрили: — Кой наниза, кой дари ни тези огърлици? Ах, с брилянти украсени сте за танц готови, сте за танц готови вече, майски хубавици! * — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика? Нагласявам струни златни, сребърни звънчета.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари.
векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори. . . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад предела някъде на времето; Ти я следваш твърдо, неотменно бавно в неповратния Си ход ... Ал. Г. БУЧА БЕХАР СУША (Из сбирката „Песен над равнините“) Дели-Орман! .. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва.
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето на живота ще проблясват зрънцата дълго подир мръкнали зари.
Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш. * Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти, бликнала в поточета, нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори един глух, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш: на цветя, на камъни, гори. * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето на живота ще проблясват зрънцата дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад пpeделa някъде на времето, Ти я следваш твърдо, неотменно. бавно в неповратния си ход. Ал. Г. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза.
към текста >>

43. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки.
Чрез вегетарианството, чрез топлата вода, чрез дълбокото дишане, правилни мисли и постъпки, човек ще стане истински служител на земята — слънчев лъч и ще сложи начало на ново разбиране между хората. ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Сияйно изгряваш, божествено благо Око. и върхове милваш със мигли безкрайни, златисти: пред Твоите взори земята в мъглинно трико върти се, танцува, люлее вършини лъчисти. * Безшумно, с величествен блясък обливаш ни Ти: звездата погасла в небето, възпламне в гърдите и росната капка по всеки листец заблести а ручея, стулен в усои, поспре и политне. * Свирепия тигър смирено навежда глава, когато надникнеш във скритната горска бърлога, и плахи кошути, летящи над храст и трева от златното било с възхита поглеждат към Бога * Морето поднася пурпура на свойте гърди, събира води изумрудни под Твоите стъпки и се весел, запенен прибой си ширта набразди, щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки! * Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък. Тъжат цветя посърнали и клони, * че няма лист и цвят, ни нежен аромат! Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира! За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение!
към текста >>

44. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея.
Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението! Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син. Който е олицетворение на Истината, Чистотата, Мъдростта и Любовта. не сме достойни да носим името християни. Това е кощунство с Бога, Когото днес разпъват по страхотните бойни линии: „Мажино“ и „Зигфрид“ и по лазурните води на океани и морета.
към текста >>

45. -

Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи.
Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл.
към текста >>

46. -

Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде?
Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен порив. Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата. От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ.
към текста >>

Това именно е целувка.
От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата. От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем. Из беседата, държана от Учителя на 29. XII.
към текста >>

То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов.
От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем. Из беседата, държана от Учителя на 29. XII. 1940 г.
към текста >>

47. -

Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота.
Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят. Дърво — барометър Яжте грозде! Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова. Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор: Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право?
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата.
ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената! Утро! Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на Божията сянка. Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата. Ликът на Логоса! Колко се радва душата ми, дето те виждам пак! Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си. Като весела пеперуда, тя разперя криле и лети, къпейки се в океана от твоята светлина. Тъгата изчезва от коронката на лотоса при появата на твоя диск горе; ликуване се предава от лист на лист, от цветец на цветец и от тревица на тревица.
към текста >>

Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира?
Знам, знам защо съм на земята, дето Учителят слезе, да ни посочи Пътя. Знам, знам Пътя! И когато Пътя ми се струва труден, аз дигам очи към Тебе. Когато орачът се умори и пот избие на челото му, той подига очи към големия огън над главата си. Защо трепериш тогава, сърце? Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира? Неизразявано и неизразимо! Дигам очи. Ти ме поразяваш с величието си, Треперя, както детето, когато бащата го води за пръв път към скамейката: то трепери от страх, от вълнение и от радост. Мене ме води Учителят и ме изправя пред тебе. Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни.
към текста >>

ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност!
. . Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението . . . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . . ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност! . . Да се опия от тях! да се възродя чрез тях! . . Да заживея в тебе; да се пропия от тебе ... да стана и аз кат тебе — дете!. .
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“.
Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При тия думи тя ме прегърна горещо (сестра ми бе натура жива и топла) и още по-горещо ме целуна, като ми каза: „сбогом, мила тятко, това е последната целувка, която ти давам“.
Тя набра, от тях цял букет, а след това се приближи до мен и ми каза: „Тятко. запомни, аз напуснах Мантон на 9.I. в понеделник, 4 часа сл. обед. Сега ида при теб да си взема сбогом; от, тук ще ида при г-жа Д., и после при мама. Маковете са любимите цветя на мама, та тоя букет, ще дам ней“. При тия думи тя ме прегърна горещо (сестра ми бе натура жива и топла) и още по-горещо ме целуна, като ми каза: „сбогом, мила тятко, това е последната целувка, която ти давам“. — Във вълнение аз се събудих, като чувствах за дълго след това още да тори стланата ми от топлата целувка. По това време майка ми бе тежко болна. и в санаториума на сестра ми знаеха това. За дий седмици аз нямах никакво известие ни от Мантон, ни от дома, но впечатлението ми от съня оставате все тъй силно и аз се боях за сестра си. Най-сетне приех писмо от къщи, в което ми казваха, че щом получили известие в Мантон.
към текста >>

— Във вълнение аз се събудих, като чувствах за дълго след това още да тори стланата ми от топлата целувка.
запомни, аз напуснах Мантон на 9.I. в понеделник, 4 часа сл. обед. Сега ида при теб да си взема сбогом; от, тук ще ида при г-жа Д., и после при мама. Маковете са любимите цветя на мама, та тоя букет, ще дам ней“. При тия думи тя ме прегърна горещо (сестра ми бе натура жива и топла) и още по-горещо ме целуна, като ми каза: „сбогом, мила тятко, това е последната целувка, която ти давам“. — Във вълнение аз се събудих, като чувствах за дълго след това още да тори стланата ми от топлата целувка. По това време майка ми бе тежко болна. и в санаториума на сестра ми знаеха това. За дий седмици аз нямах никакво известие ни от Мантон, ни от дома, но впечатлението ми от съня оставате все тъй силно и аз се боях за сестра си. Най-сетне приех писмо от къщи, в което ми казваха, че щом получили известие в Мантон. че мама е минала кризата на болестта си, известила дома обратно.
към текста >>

и като я целунала: „а това е последната целувка.
Най-сетне приех писмо от къщи, в което ми казваха, че щом получили известие в Мантон. че мама е минала кризата на болестта си, известила дома обратно. че сестричката ми се била поминала още на 9.I. понеделник. 4 часа сл. обед. Пишеха ми също че преди две седмици в понеделник срещу вторник мама сънувала сестра ми, че дошла при нея с грамаден букет макове, подала й ги и й казала: „мамо, този е последния букета, който ти давам“. и като я целунала: „а това е последната целувка. Аз напуснах Мантон днес. в 4 часа сл. обед. Сбогом! “ Същата нощ, но в час по-ранен от тоя на мама, и г-жа Д. сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен.
към текста >>

В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха.
това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . .
Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи . . . Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . .
към текста >>

И посадената Лилия синя За теб пъпка веч пусна и цвят ще разтвори, Това е целувка от твойта Богиня, Що се дава тайно тука в небесни затвори, Зад земните взори.
И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава? Не вълни в тез кръгозори Ги плискам сега тез от цветя греблата, А съвсем нечути отвори Там негде де се раждат между устни слънцата, От Теб — Красотата. Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на мечтите. ИЗИС О, ти ела, милий, в час блажен, Че аз за теб тук направих таз Градина-Рай И нов храм за двама ни свещен. На там о, мил Озирис, върви към Моя край ДЕ никой не страдай. И посадената Лилия синя За теб пъпка веч пусна и цвят ще разтвори, Това е целувка от твойта Богиня, Що се дава тайно тука в небесни затвори, Зад земните взори. И аз за теб безкрайно сея Звезди, тез деца мили, цветя за теб безгласни, Кога в жари луди закопнея, За твоите мили и нежни обятия прекрасни, Като отвори ясни. Целувки това са, тез — звездите На диханието ми силно — желание сърдечно, Разтворени са тук гърдите За теб о, блажений, слънце безконечно. Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно?
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ах, тази последна целувка!
Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още. Каква минута! Какви мъчения! Върховен, незабравим момент!
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби!
там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита!
към текста >>

После почувствал една целувка на устните си и две целувки на дясната си буза.
Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена. Това движение било повторено много пъти. После почувствал една целувка на устните си и две целувки на дясната си буза. С това се свършил сеанса върху парахода. В Ню-Йорк почти всички сеанси били правени в една зала № 328 на Линколн Сквар Аркад. Преди това тая зала, принадлежаща на дружеството Auto-Light Manufacturing С-о, е служела само за търговски цели. Тавана й бил тапициран с бяла, а стените с ясно-синя хартия. На такъв ясен фон са могли да бъдат видени всички проявления.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Познах точно целувката на Кати, като че ли тя бе напълно реална.
Едната от ръцете на мъжа се доближаваше до Кати, като да я освети повече, а с другата той обгръщаше булото през рамото й. Изглеждаше като да води свое дете или своя сестра. И през това време, когато продължавах да разглеждам тая сцена, Кати почна да се навежда, навежда и ме целуна по устните ми. Аз почувствах, че се допира една нежна кожица, като на некое дете. Стори ми се, че епидермата й бе топличка и жива, и че се вля в мене безмерна благост и щастие. Познах точно целувката на Кати, като че ли тя бе напълно реална. Тя се повдигна, наведе се пак и ми даде втора целувка. После се оттегли бавно и съвършено изчезна. Всички присъстващи я видеха от разни страни, според както бяха насядали: едни в профил, други направо в лицето й. Аз бях осветен почти толкова, колкото светлото видение. Цялата ни група се намираше под едно силно впечатление.
към текста >>

Тя се повдигна, наведе се пак и ми даде втора целувка.
Изглеждаше като да води свое дете или своя сестра. И през това време, когато продължавах да разглеждам тая сцена, Кати почна да се навежда, навежда и ме целуна по устните ми. Аз почувствах, че се допира една нежна кожица, като на некое дете. Стори ми се, че епидермата й бе топличка и жива, и че се вля в мене безмерна благост и щастие. Познах точно целувката на Кати, като че ли тя бе напълно реална. Тя се повдигна, наведе се пак и ми даде втора целувка. После се оттегли бавно и съвършено изчезна. Всички присъстващи я видеха от разни страни, според както бяха насядали: едни в профил, други направо в лицето й. Аз бях осветен почти толкова, колкото светлото видение. Цялата ни група се намираше под едно силно впечатление. Каква бе тая изненада и колко непредвидени неща има в тая смесица от човешки и свръхчовешки образи!
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят.
Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят. Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38179898262024