Търсене в текстове за 'Храм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 268 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Храмът, това е човешкото сърце.
Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер. За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви.
към текста >>

2. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие. Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове. Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание.
към текста >>

3. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Писанието казва: „Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Писанието казва още, че тялото е храм на Бога, което значи, че ще влизаш вътре в този храм и ще учиш.
ПОСТАВЕТЕ ТЕЛАТА СИ В ЖЕРТВА ЖИВА, СВЯТА И БЛАГОУГОДНА БОГУ Учителя каза: Дошло е време съвременният свят да изучи човешкото тяло и тогава ще се построи една социална наука според нуждите на хората. Писанието казва: „Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Писанието казва още, че тялото е храм на Бога, което значи, че ще влизаш вътре в този храм и ще учиш. Християните все още не учат в този храм и си остават невежи. Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията. Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди.
към текста >>

Християните все още не учат в този храм и си остават невежи.
ПОСТАВЕТЕ ТЕЛАТА СИ В ЖЕРТВА ЖИВА, СВЯТА И БЛАГОУГОДНА БОГУ Учителя каза: Дошло е време съвременният свят да изучи човешкото тяло и тогава ще се построи една социална наука според нуждите на хората. Писанието казва: „Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Писанието казва още, че тялото е храм на Бога, което значи, че ще влизаш вътре в този храм и ще учиш. Християните все още не учат в този храм и си остават невежи. Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията. Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди. А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си.
към текста >>

4. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм.
Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието.
към текста >>

Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си.
Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи.
към текста >>

Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма.
– Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи. В съвременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни.
към текста >>

5. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Тялото е жилище, храм, дето Бог живее.
КАТО СЕДНЕШ ДА РАЗСЪЖДАВАШ Сега поставят Духовният свят в противоречие с материалния, а между тях няма такова. Материалният живот не трябва да се смесва с плътския. Не трябва да се смесват плътта и тялото. Тялото е жилище, храм, дето Бог живее. А плътта е муха, оплела се в паяжина. Човек се е оплел в някои желания, та не може да се освободи от тяхното действие. Човек трябва да знае, кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всеки ученик трябва да знае върху кое в себе си трябва да работи. В човека има и нещо животинско и затова той трябва да гледа, да мисли, защото от низшите желания произтичат всички нещастия.
към текста >>

6. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете.
Песните с ватански думи, като „Махар Бену“, „Венир-Бенир“ и други, не могат да се преведат. Те са свещени песни, те са мантри. Ние сме единствените, които имаме новата музика, и никъде в света не са дадени песните, които тук се свалят. Някои от тях трябва да се пазят, но и да ги вземат, не биха могли да ги разберат; например „Фир-Фюр-Фен“. Тези песни ще си пробият път и хората ще са готови за тях. Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете. Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят. Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа! “, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил?
към текста >>

7. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Тялото ми е храм на Бога Живаго и затова не трябва да има никаква болест“.
Средството против тях е пост и молитва. Когато е студено и има течение, огради се мислено. Щом се страхуваш да не изстинеш от това течение, ти вече се демагнетизираш и можеш да изстинеш. При болест човек може да каже: „В Името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина заповядвам ти да си отидеш! Аз живея в Любовта, Любовта изключва всяка болест. Тялото ми е храм на Бога Живаго и затова не трябва да има никаква болест“. При болест може да се изговори и следната формула: „Аз съм мобилизиран, имам работа и затова трябва да бъда здрав и съм здрав“. Човек, щом има да работи, ще остане тук, на Земята. Веднъж отидох при един болен в Търново; домашните му бяха се уплашили и казваха, че ще умре. Аз се наведох над болния и чух, че той се моли съвсем тихо, но от душа, и тогава казах: „Той няма да умре, ще стане“. И наистина той оздравя.
към текста >>

8. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“.
Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер.
към текста >>

9. 33) Какво е право - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието?
КАКВО Е ПРАВО Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква? “ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането. Въпрос: Кое е право?
към текста >>

Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила.
Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква? “ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането. Въпрос: Кое е право? Правото носи Любов, Мъдрост, знание и истинска свобода.
към текста >>

10. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество.
Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген. Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа, кубатурата на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят. И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително.
към текста >>

11. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили.
Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа. Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания. Природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите, и при нейното изучаване се констатира, че тя не е мъртва, а жива. Когато човек схване това, именно тя ще раздвижи вътрешните му сили – умствени, сърдечни, волеви. И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили. В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас.
към текста >>

12. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите?
Питам: Земята кой я гледа? Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича. „Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите старото.
към текста >>

Вътре в себе си човек трябва да направи един храм.
Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича. „Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите старото. Колко пъти сте срещали ангел, който ви е спасявал и ви е правил добро!
към текста >>

13. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата.
Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата. 3. Разумното в човека Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние.
към текста >>

Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури.
Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява. Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
към текста >>

14. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат.
Само на способните души и на невежите не дава никакви изпити. Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които човек трябва да разрешава. И върху това разрешение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят - в храма си. В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат. Ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам.” Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма.
към текста >>

Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма.
Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които човек трябва да разрешава. И върху това разрешение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят - в храма си. В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат. Ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам.” Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи?
към текста >>

Щом не ти говорят - в храма си.
И върху това разрешение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят - в храма си. В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат. Ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам.” Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се.
към текста >>

В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат.
И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят - в храма си. В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат. Ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам.” Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой.
към текста >>

Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма.
Низшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят - в храма си. В храма Божий като влезе човек тъмните сили не могат да влязат. Ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам.” Като дойде някое съмнение в тебе трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой. Ако се издигнеш един пръст над него, ще се освободиш. Сега се искат образци.
към текста >>

15. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе.
И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно. Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека. Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват.
към текста >>

16. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>

Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.”
Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината. Любовта е най-разумното нещо.
към текста >>

17. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма.
Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
към текста >>

Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ”
към текста >>

Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота.
Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица.
към текста >>

„Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви.
Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат.
към текста >>

18. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество.
Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях. Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество. Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество. Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята. На този кредит това същество има едно Божествено право. Ти не можеш да му го отнемеш. Кой е този кредит, в какво се състои?
към текста >>

19. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога.
- Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
към текста >>

20. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта.
Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идваме до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>

21. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата."
Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща.
към текста >>

22. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не наподобява ли някой храм, светилище?
Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места.
към текста >>

23. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти виждаш вече храм.
Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния!
към текста >>

Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм.
Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
към текста >>

24. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм.
Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
към текста >>

25. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа.
Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>

26. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота!
Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!
към текста >>

27. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме тук в един храм!
Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път. Като че ли съм ги виждал някога в един красив сън! Който отиде при тях, те ще го научат да обича задоблачните планински върхове. Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"! Ние сме тук в един храм! Благодарим на вас, вие мощни, разумни сили, които градите тия чудни форми със замаха на гениално творчество! Ние, вашите деца, тъй се радваме на всичко това! Всичко това е израз на вашата любов! В небето, в планините, в реките, в цветята, в езерата, навсякъде вие сте вложили вашата любов! Те са езика на вашата любов!
към текста >>

28. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила.
То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе?
към текста >>

29. 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила!
Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила!
към текста >>

30. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли планината намята своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм.
С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намята своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм. * * * Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън.
към текста >>

31. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите.
към текста >>

32. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.”
Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща.
към текста >>

33. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта.
Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идвамe до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>

34. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога.
- Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
към текста >>

35. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество.
Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях. Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество. Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество. Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята. На този кредит това същество има едно Божествено право. Ти не можеш да му го отнемеш. Кой е този кредит, в какво се състои?
към текста >>

36. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее.
След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън? "
към текста >>

37. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката излиза от светилището на храма.
Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
към текста >>

38. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Планината беше храм.
Тежки облаци се носеха над върховете. От време навреме се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни топли лъчи се спускаха над нас. Чувстваше се свежестта и силата на първичния Живот. Всяка краска, всяко дихание, всяко движение, всяка форма бяха изпълнени от него. Планината беше храм. Човек е изгубил способността да вижда Божествения Живот и да участва в него, изгубил е способността да разговаря с Бога. Но човек и сега може да намери изгубения рай. Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството.
към текста >>

39. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат.
Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи?
към текста >>

Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма.
Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се.
към текста >>

Щом не ти говорят, в храма си.
И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой.
към текста >>

В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “
И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой. Ако се издигнеш един пръст над него, ще се освободиш.
към текста >>

Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма.
Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой. Ако се издигнеш един пръст над него, ще се освободиш. Сега се искат образци.
към текста >>

40. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Това наподобява храм, светилище.
Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера.
към текста >>

41. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище.
фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно.
към текста >>

42. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя.
към текста >>

43. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове.
Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни.
към текста >>

44. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>

Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости.
към текста >>

45. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото.
към текста >>

46. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс.
На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Веда, намерените развалини на постройки и въобще всички строежи наоколо имат единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза със своите грамадни размери и със загадките, които крият, са дали повод за сериозни научни изследвания.
към текста >>

47. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище.
В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите".
към текста >>

48. АСПЕКТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава си спомних за случката от Евангелието, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, взел камшик и ги е изгонил навън, което е типична проява на квадратура между Марс и Вулкан.
Следователно всяка сила има две възможности - да твори и да руши. Силата, която квадратурата носи, при слабо организирани, без интелектуално и морално развитие хора е в състояние да руши и да създава остри, твърди и неприятни качества и събития; при организирани, възпитани и интелигентни хора същата е способна да моделира качества и събития с такава добра форма, каквато и тригонът не може да създаде. В разговор, който имах с един Мъдрец, добре запознат с Науката за звездния мир, стана въпрос за Христос. Аз поддържах мнението, че в звездната си карта, Той е имал само тригони между членовете на Слънчевото семейство. Не, твърдо ми отговори Мъдрецът, Христос е имал само квадратури в звездната си карта. Тогава си спомних за случката от Евангелието, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, взел камшик и ги е изгонил навън, което е типична проява на квадратура между Марс и Вулкан. Затова човек, роден с добри или лоши аспекти, е много по-добре изразен, по-динамичен, притежава качества и способности, животът му тече по- активно, поднасяйки случки и събития. Това дава възможност на личността по- бързо да се движи по своя еволюционен път, отколкото онези, които нямат аспекти и при които членовете на слънчевото семейство не заемат активни позиции в звездната им карта (хороскоп). Такива хора прекарват вяло своя живот, имат слаби интереси и насоки и приличат на листо, откъснато от дървото и носено от вятъра без цел и посока.
към текста >>

49. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.
Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
към текста >>

50. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго.
Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
към текста >>

51. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето.
към текста >>

Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство.
към текста >>

Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята.
към текста >>

Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
към текста >>

52. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение.
Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет.
към текста >>

Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили.
То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
към текста >>

Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света.
Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
към текста >>

53. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра. Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия. Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва: „Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог.
към текста >>

Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете."
А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи.
към текста >>

„Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба."
към текста >>

Той отнесъл намерения камък в кралския храм.
Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик.
към текста >>

И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес.
Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа.
към текста >>

54. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив.
към текста >>

На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща.
към текста >>

И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон.
И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус.
към текста >>

Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините.
И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли.
към текста >>

Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
към текста >>

Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр.
Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей.
към текста >>

Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове.
Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих.
към текста >>

Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат.
Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
към текста >>

На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог.
Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер.
към текста >>

Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер.
към текста >>

След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус.
В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената.
към текста >>

В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе".
След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко.
към текста >>

Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея.
Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога.
към текста >>

През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите.
към текста >>

Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му.
След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
към текста >>

55. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан.
Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо.
към текста >>

А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята.
На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената.
към текста >>

Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма.
Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа.
към текста >>

Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши.
Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода.
към текста >>

И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога.
Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет." С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили.
към текста >>

Той прекарал в египетските храмове цели 22 години.
И тогава той реши да отиде в Египет." С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности.
към текста >>

Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници.
Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра.
към текста >>

Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
към текста >>

След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител.
Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци.
към текста >>

След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година.
И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена.
към текста >>

А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма.
Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука.
към текста >>

Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука.
А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение.
към текста >>

Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм.
Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа.
към текста >>

И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма.
После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон.
към текста >>

Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете.
С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове.
към текста >>

Питагор престоял в храма на Делфи цяла година.
Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета.
към текста >>

И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели.
към текста >>

Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот.
След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят.
към текста >>

Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот.
Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му.
към текста >>

Жителите на града го нарекли храм на музите.
Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила.
към текста >>

И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.
Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
към текста >>

Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила.
Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания.
към текста >>

След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението.
към текста >>

В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението.
Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове.
към текста >>

56. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее.
към текста >>

Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска.
Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено, но са запазени известни фрагменти, които са събрани от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните. Други учени са правили сбирки от фрагментите, между които и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески е Светлината на мистериите. Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал символично и не е разбран от онези, които нямат Светлината на мистериите.
към текста >>

57. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет.
Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци.
към текста >>

Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна.
Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти.
към текста >>

58. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността.
към текста >>

В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите.
Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение.
към текста >>

В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи.
Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената.
към текста >>

59. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение.
Или той, разумът, възниква поради това, че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си.
към текста >>

60. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал.
Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа.
към текста >>

По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис.
Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засягала символизма във всичките му форми, космогонията, астрономията и астрологията. Той се посветил усърдно на тази си длъжност, която била свързана с онази на инспектор на различни египетски провинции. Като такъв бил изпратен да инспектира делтата, където били евреите, населяващи долината на Госен. Там те били подложени на много тежка работа - дялали камъни и правили тухли. Те били горди и независими, и не се подчинявали лесно както на местните жители и на надзирателите и понякога на удар отговаряли с удар.
към текста >>

Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство.
Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
към текста >>

Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим.
Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните.
към текста >>

От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра.
Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити.
към текста >>

След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните.
Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима.
към текста >>

Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора.
към текста >>

Той имал грамадна каменна библиотека в храма.
Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия.
към текста >>

След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години.
Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.
към текста >>

Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията.
Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята.
към текста >>

Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение.
След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените.
към текста >>

Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение.
Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона.
към текста >>

Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

61. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него.
към текста >>

62. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий.
Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра.
към текста >>

63. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма.
Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви. Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години.
към текста >>

64. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма.
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне.
към текста >>

65. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ.
В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово.
към текста >>

Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.
И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар."
към текста >>

В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими.
И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар." В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог.
към текста >>

В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим.
Може да се отнесе и по други събития. Но понеже всички пророчества на Йезекил са се сбъднали и това ще стане когато е определено, когато назрее кармата на нашата раса и трябва да дойде Новата раса, върху която Господ ще излее Духа си. И на края на 39-та глава се казва: „И не ще да скрия вече лицето Си от тях, защото излях Духа Си върху Израилевия дом", говори Господ. Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки.
към текста >>

Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви.
И на края на 39-та глава се казва: „И не ще да скрия вече лицето Си от тях, защото излях Духа Си върху Израилевия дом", говори Господ. Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една.
към текста >>

Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една.
към текста >>

Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят.
Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина. Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята. Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят. Защото квадратът е емблема на физическия свят. Мерките, които дава, са също така забележителни. 4500, ако го съберем кабалистически 4 плюс 5 - е равно на девет. А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите страни на града с по трите порти показва четирите рода сили, които вземат участие в провеждането на този Божествен план.
към текста >>

66. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях.
Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши.
към текста >>

67. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

Живял е в юдиново царство, когато храмът още съществувал.
Пророк Иоил Пророк Иоил е вторият от 12-те малки пророци. Живял е в юдиново царство, когато храмът още съществувал. Не се знае точно времето на неговото съществуване, но се предполага, че е живял в царуването на цар Озия. около 800- та година преди Христа. Имал е видения за бъдещето и в прикрита форма е говорил за Месия и за Неговото идване. Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено.
към текста >>

68. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада.
В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към Господа. И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
към текста >>

69. Пророк Агей - Влад Пашов (1902- 1974)

Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано.
Пророк Агей Пророк Агей е десетият от малките пророци. Той е започнал пророкуването във втората година на царуването на Дарий Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий.
към текста >>

В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим.
Пророк Агей Пророк Агей е десетият от малките пророци. Той е започнал пророкуването във втората година на царуването на Дарий Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия.
към текста >>

И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим.
Той е започнал пророкуването във втората година на царуването на Дарий Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа.
към текста >>

И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен.
Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно плод.
към текста >>

И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий.
Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно плод.
към текста >>

И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия.
В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно плод.
към текста >>

И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно.
Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно плод.
към текста >>

70. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове.
" Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях. И да не бъдат като бащите си, които не слушали древните пророци, чрез които им говорил Господ. След това има второ Слово и видение: „Видех нещо и ето человек, яздещ на черен кон, и той стоеше между мирсини, които бяха в долината. И зад него коне, червени, пъстри, бели. И рекох: Господи, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
към текста >>

71. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си.
Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари.
към текста >>

72. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние."
към текста >>

Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне.
към текста >>

79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа.
Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал.
към текста >>

138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми. 139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?...
към текста >>

73. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си.
както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си.
към текста >>

Храмът е изграден от пределни мерки.
И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене.
към текста >>

Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова.
Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век.
към текста >>

След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята?
И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си."
към текста >>

74. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма.
Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи.
към текста >>

Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек.
Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
към текста >>

"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма.
Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
към текста >>

"Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите.
Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение".
към текста >>

Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>

В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението.
Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система.
към текста >>

75. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала.
" Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

"Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него.
"Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества.
към текста >>

76. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма.
Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.
към текста >>

И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите.
И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички.
към текста >>

Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва.
И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха.
към текста >>

Като изминали един ден път видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето останало в Ерусалим. Като изминали един ден път видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на думите му и на отговорите му. И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече.
към текста >>

Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност.
Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.
към текста >>

По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
към текста >>

77. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

"По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек.
Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
към текста >>

78. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предсказва разрушението на храма.
Попитах тълпата какво иска. - Смърт на Назарянина! - извика тълпата. - Защо? - Защото той богохулства! Предсказва разрушението на храма. Нарича Себе Си Син Божи! Издава се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата. - Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен, че ми се струваше като че ли основите на двореца ми се клатят.
към текста >>

79. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият.
Той казва, че след изкушението от дявола в пустинята, Исус се върнал в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесъл за Него по цялата околност. "И Той поучаваше по синагогите им и всички го прославяха. След това отиде в Назарет, където беше отхранен и отиде в синагогата и Му подават Свещена книга и Той отваря онази глава от Исайя, където се говори за идването на Христа. И след като го прочита и казва: Днес се изпълни това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
към текста >>

80. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това?
Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни.
към текста >>

При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците.
Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух.
към текста >>

Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух.
При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата.
към текста >>

Христос е заедно с учениците Си в Храма.
Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света.
към текста >>

Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога.
На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда?
към текста >>

И така, имаме малкият Храм и големият Храм.
Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен.
към текста >>

Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм".
Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания.
към текста >>

В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина.
към текста >>

81. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие.
Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре.
към текста >>

И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите.
С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството.
към текста >>

Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството.
към текста >>

Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма.
Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение.
към текста >>

Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар.
Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители.
към текста >>

Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии.
към текста >>

82. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни.
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей.
към текста >>

83. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса.
към текста >>

84. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>

И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава.
Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга.
към текста >>

Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово.
Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
към текста >>

85. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите.
Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите.
към текста >>

86. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността.
И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
към текста >>

87. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Последната той отправя към своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим.
Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съдържа само четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 13-та глава. Първите три притчи Христос казва на народа в Га- лилея при брега на езерото. Последната той отправя към своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето. Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука. Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето.
към текста >>

88. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма.
И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила.
към текста >>

И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха".
Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл.
към текста >>

И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона.
Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това? ", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете.
към текста >>

Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот.
". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете". Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена врата.
към текста >>

Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха".
След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете". Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена врата. Той може да има две обяснения.
към текста >>

И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете".
Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот. Те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха". И като ги потърсили на сутринта в тъмницата, не ги намерили. "Тъмницата намерили заключена твърде здраво и стражата стояла пред вратата, но когато отвориха, не намериха никого вътре. И докато се чудили какво е станало, дошъл един човек и им казал, че тези, които турнаха в затвор и ги търсите, са в храма и поучават людете". Тук имаме един окултен факт: излизане през затворена врата. Той може да има две обяснения. Първо, тъмницата е намерена заключена и стражите са на мястото си. Първото обяснение е, че Ангелът е дематериализирал апостолите и ги извел из тъмницата. Такъв случай имаме с Учителя, така че за мене това е най-вероятното обяснение.
към текста >>

От храма ги завеждат при синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме да не говорите в това Име.
Първото обяснение е, че Ангелът е дематериализирал апостолите и ги извел из тъмницата. Такъв случай имаме с Учителя, така че за мене това е най-вероятното обяснение. Учителят също така е бил задържан в полицията и когато Го потърсват, не Го намират там, при все че стражарят е стоял на вратата и е пазел. По-материалистично обяснение е Ангелът да е приспал стражата и да е отключил вратата, да ги е извел и пак да е заключил вратата. Това не че не е възможно, но е съпроводено с много условни неща, които трябва да се обяснят и е по-материалистично. От храма ги завеждат при синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме да не говорите в това Име. Но ето, напълнихте Ерусалим с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне.
към текста >>

Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми.
Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ.
към текста >>

А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне.
Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях.
към текста >>

Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го.
Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него.
към текста >>

89. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тит разрушил Ерусалим и храма.
Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил. След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква. В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала. Сега те подтиквали езичниците римляни и други да гонят християните. И зад всяко едно гонение винаги стояли юдеите. Както вече казах, гоненията на християните идели от юдеите.
към текста >>

Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение.
Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения. Всяко негово стълкновение с християните на религиозна почва трябвало да свърши с трагичен резултат за последните. Така още в първите години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята свита всички християни и заповядал да се очисти войската от християните. В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните. Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение. Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило.
към текста >>

90. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение.
И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
към текста >>

И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може.
И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие.
към текста >>

И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите.
Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели".
към текста >>

Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите.
Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
към текста >>

В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението.
Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е.
към текста >>

91. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът.
От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните.
към текста >>

Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи.
Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма.
към текста >>

Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма.
Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек.
към текста >>

И затова се казва, че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма се раздрала.
Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт. Смъртта на Христа е била пълна смърт на физическото поле. Така че това, което ставало в древните Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос го направи исторически, като премина през всички фази на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито, пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят сили в себе си да тръгнат в този Път. И затова се казва, че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма се раздрала. Тази е завесата, която е скривала древните Мистерии. Раздирането на завесата показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път. Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение. Но според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете внимателно, ще се види, че то най-достоверно представя историческия живот на Исуса Христа. Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който през всичкото време е бил с Христа.
към текста >>

Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма.
Галилея е страна с богата природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област. И докато в първите три Евангелия само един път се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти, че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма. Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море.
към текста >>

През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма.
Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца.
към текста >>

През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава.
В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието.
към текста >>

92. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е.
Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог".
към текста >>

93. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма.
Но те не са случайни явления. Те са фази на един процес, на един път, който трябва да се измине. Тук трябва да спомена, че след всяко знамение следват слова-поучения, които имат отношения към това знамение, към тази стъпка. Така. че след всяко знамение са дадени и правилата и методите как да бъде премината дадената стъпка. Така след сватбата в Кана Галилейска следва първото отиване в Ерусалим, по случай празника на пасхата. Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма. Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт.
към текста >>

С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма.
Тук трябва да спомена, че след всяко знамение следват слова-поучения, които имат отношения към това знамение, към тази стъпка. Така. че след всяко знамение са дадени и правилата и методите как да бъде премината дадената стъпка. Така след сватбата в Кана Галилейска следва първото отиване в Ерусалим, по случай празника на пасхата. Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма. Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
към текста >>

По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна.
че след всяко знамение са дадени и правилата и методите как да бъде премината дадената стъпка. Така след сватбата в Кана Галилейска следва първото отиване в Ерусалим, по случай празника на пасхата. Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма. Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
към текста >>

Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма.
Така след сватбата в Кана Галилейска следва първото отиване в Ерусалим, по случай празника на пасхата. Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма. Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е.
към текста >>

Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт.
Там се развива случката в храма - изгонването на търговците от храма. Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено.
към текста >>

С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото.
Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си.
към текста >>

След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека".
към текста >>

За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>

И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е.
Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос. Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава.
към текста >>

94. 3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото самосъзнание и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива.
3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ Към края на 4-та глава се описва, че Исус отишъл от Юдея в Галилея и пак в Кана Галилейска изцерява сина на царския служител. Това е второто знамение, което Исус извършва. Между първото и второто знамение Исус изказва ред мисли, идеи и учения. Синът на царския служител е човешкият ум. След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото самосъзнание и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива. Тук забележителното е, че Исус, без да отива при болния, той оздравява. Само казва на царския чиновник: "Иди си, син ти е жив". Човекът повярвал в думите, които Исус му казал и си отива, и намира сина си оздравял. За изцелението на човешкия ум не е необходимо физическо присъствие на Христос. Достатъчно е да повярва човек в думите Му, за да оздравее синът му.
към текста >>

95. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В храма Исус говори на народа, че учението, което изнася, не е Негово, а на Онзи, Който Го е пратил, т.е.
Това е възможно за такива духове като Христос. Това е възможно и за някои високо издигнати посветени от човешката раса. Христос и друг път се явявал по такъв начин между народа. Това е посочено с думите: Когато юдеите искаха да го хванат, Той се изплъзна от ръцете им, скри се и т.н. Тези неща стават ясни, само когато се разберат в горепосочения смисъл. В храма Исус говори на народа, че учението, което изнася, не е Негово, а на Онзи, Който Го е пратил, т.е. на Отца. И като говори за учението, че е дадено от Бога, казва: "Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил. И в 30 стих е казано: И те искаха да Го хванат, но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. Тук пак е показано, че Той не присъства грубо- физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото физическо тяло. Затова не Го хванали, защото когато поискали да Го хванат, Той изчезнал.
към текста >>

Тук пак е показано, че Той не присъства грубо- физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото физическо тяло.
Тези неща стават ясни, само когато се разберат в горепосочения смисъл. В храма Исус говори на народа, че учението, което изнася, не е Негово, а на Онзи, Който Го е пратил, т.е. на Отца. И като говори за учението, че е дадено от Бога, казва: "Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил. И в 30 стих е казано: И те искаха да Го хванат, но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. Тук пак е показано, че Той не присъства грубо- физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото физическо тяло. Затова не Го хванали, защото когато поискали да Го хванат, Той изчезнал. В 44 стих пък е казано: "Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не тури ръце на Него". Тук не се говори нищо за учениците, като че те не са с Него. И в началото на 8-ма глава се казва: "А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма.
към текста >>

И рано сутринта пак дойде в храма.
Тук пак е показано, че Той не присъства грубо- физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото физическо тяло. Затова не Го хванали, защото когато поискали да Го хванат, Той изчезнал. В 44 стих пък е казано: "Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не тури ръце на Него". Тук не се говори нищо за учениците, като че те не са с Него. И в началото на 8-ма глава се казва: "А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма. Всички люде дойдоха при Него и Той седна, и ги поучаваше". След това се описва, че фарисеите Му довели една жена, хваната в прелюбодейство. И когато я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята.
към текста >>

Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама.
И пак се наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си. Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих. Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма". "Христос пишеше за всички тези престъпления, които сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин ще се оправи човечеството. Когато Христос се наведе надолу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: Не те ли осъди някой? - Никой, Господи.
към текста >>

И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма".
Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си. Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих. Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма". "Христос пишеше за всички тези престъпления, които сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин ще се оправи човечеството. Когато Христос се наведе надолу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: Не те ли осъди някой? - Никой, Господи. - Нито Аз те осъждам.
към текста >>

В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл".
Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива. И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам.
към текста >>

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но Исус се скри и излезе от храма".
В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива. И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам. Аз съм". Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но Исус се скри и излезе от храма". С това е посочен окултния характер на Неговото пребиваване в храма. В 31 и 32 стих Исус казва: "Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>

С това е посочен окултния характер на Неговото пребиваване в храма.
С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива. И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам. Аз съм". Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но Исус се скри и излезе от храма". С това е посочен окултния характер на Неговото пребиваване в храма. В 31 и 32 стих Исус казва: "Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>

96. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично.
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние? Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят". Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово.
към текста >>

97. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа.
Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

98. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне.
към текста >>

И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала.
А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод.
към текста >>

Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете.
В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе.
към текста >>

99. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали.
Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа.
към текста >>

Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана.
Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48).
към текста >>

Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма.
Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19).
към текста >>

И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51).
Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението.
към текста >>

А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта.
към текста >>

Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27).
След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1).
към текста >>

Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария.
"Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин.
към текста >>

100. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45).
Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15154910087585