Търсене в текстове за 'Храм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 161 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.
Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“.
А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак.
към текста >>

От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
към текста >>

9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов.
към текста >>

10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята
към текста >>

Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала:
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство.
към текста >>

С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества.
4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим.
[147] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21 и бел. №74. [148] Скиния (гр. палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е. мястото, обитавано от Бога на земята. Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим. [149] Вж. бел. № 32.
към текста >>

4. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм.
А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой- с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего. Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм. Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки. Знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай Негов[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш Неговите с.62 изхождания и вхождания.
към текста >>

5. Речник на остарели и чужди думи

Скиния (гр.) - древноеврейски храм
с.82 Блудя (остар.) - блуждая с.85 Ожидание (рус.) - очакване с.86 Скиния (гр.) - древноеврейски храм с.87 The lamb of God (англ.) - Агнец Божий
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм.
Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога не. Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои не.
към текста >>

7. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Добродетелта ще е красота на неговия храм.
Господ ще да изяви и покаже своето Слово и величие. Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване. Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки. Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му. Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина.
към текста >>

Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.
Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му. Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила. Господ ще е моята радост всеки ден. Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи неговите слова. Господ говори, чувам неговия глас, който ми говори отвътре в мене. Неговият Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм негово чадо, негов син. С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спасител.
към текста >>

И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5).
„И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите.
към текста >>

След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.
Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2).
към текста >>

Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.
Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух. Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел. Моята радост ще се изпълни, когато видя лицето ти и приема Отческото ти благословение, когато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сърцето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно. Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си премислил за мен според величието на твоята благост. Аз ти благодаря, че си ме чул, защото си милостив и благоутробен. Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми.
към текста >>

8. 13.Червено тефтерче

Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги.
Всичко в мен е вечно, непостижимо, неизмеримо. Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма. Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги. Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе. Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден.
към текста >>

Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив.
Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю 120 Псалом. Много време живее душата ми с онези, които мразят мир. Исайя 54:17. Нито едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее.
към текста >>

В храма на моето сърце само ти ще се въздигнеш, само ти ще живееш.
Не се страхувайте, моят дух ви ръководи. В любовта няма противоречия, там е всичко добро. Старайте се чрез живота си да покажете своята любов. 3. От сега моята вяра в теб ще е вяра на живота. Ти ще ми бъдеш мой Бог, когото избирам за сърцето си. В храма на моето сърце само ти ще се въздигнеш, само ти ще живееш. Теб, Господи Боже мой, ще изповядвам пред всички всякога и всякъде. А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене. Моята радост е в изпълнението на твоята блага воля. Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ.
към текста >>

9. Пеню Киров - №12

службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци.
№ 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с.
към текста >>

Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж.
Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)
към текста >>

10. Петър Дънов - №25

Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св.
октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна.
към текста >>

11. Петър Дънов - №48

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

12. Пеню Киров - №43

Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
към текста >>

Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител.
към текста >>

13. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци.
№ 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с.
към текста >>

Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж.
Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) №13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо.
към текста >>

Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св.
октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна.
към текста >>

14. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
към текста >>

Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба.
Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител.
към текста >>

15. №89 (Петър Дънов)

В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления.
Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко? Но не, вие сте Го огорчили с поведението си, като се теглите насам и нататък. Вие всинца искате да бъде вашата воля.
към текста >>

16. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда.
244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
към текста >>

17. Речник на остарели и чужди думи

амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“.
към текста >>

18. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда.
244 Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
към текста >>

19. 37 ПИСМО

Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания", Рим. 8, 27. Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда. Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт". Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор. 11, 24, 31.
към текста >>

20. 67 ПИСМО

В този ваш Храм трябва да принасяте жертви и хваления.
Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш Храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко? Но не, вие сте Го огорчили с поведението си, като се теглите насам и нататък. Вие всинца искате да бъде вашата воля.
към текста >>

21. 135 ПИСМО

Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята.
Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка. Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли. Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях. Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенически правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички.
към текста >>

Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене.
нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях. Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенически правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички. Божествените пътища са неизменяеми. Всякой, който върши Неговата воля, Му е благоприятен. Сега слушай добре и внимавай добре.
към текста >>

22. 168 ПИСМО

Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух.
Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел. Предайте моя поздрав на всички приятели, особено поздравете г-жа Амзел. Прочети й онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбирането на живота.
към текста >>

23. 236 ПИСМО

Да се положи основата на Новия Олтар, да се съгради храмът на душата и да се обнови нейната държава.
Тия неща вам са известни. Трябва миналото да се пресъздаде, да се очисти и обнови. Да се възстанови образът на Божествените неща. Душата да възкръсне. Духът да оживее, животът да добие неизменната своя основа и Бог да се възцари. Да се положи основата на Новия Олтар, да се съгради храмът на душата и да се обнови нейната държава. Дерзайте, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство. Така е казал Онзи, Който повдига человечеството. Не е силата в множеството, тя е в единението на Любовта. Моят поздрав на всички. Ваш верен П.
към текста >>

24. БЕЛЕЖКИ

В този храм трябва да принасяте жертви и хваления.
Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците. Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено.
към текста >>

25. ***

И ще станеш камък жив в Моя Храм.
Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата!
към текста >>

26. 100–150

За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта.
Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144 Спокойствие. Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро. Страхът е нещо животинско.
към текста >>

27. 300–350

„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“
В Любовта няма страх. Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога. 313 Църквата. Църквата на ученика трябва да бъде вътре. „Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“ 314 Сила и светлина. Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане. 315 Душата.
към текста >>

28. МОЛИТВИ ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели.
Аз трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Амин. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила. като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ ЖИВОТВОРНА СТРУЯ
към текста >>

29. ВСЕМИРНА МОЛИТВА

Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата.
Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден - през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята Воля! Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата. На Тебе да се поклони цялата Природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.
към текста >>

30. ПСАЛОМ 27 - Вторник

и да Го диря в храма Му.
и тогаз ще съм уверен. 4. Едно просих от Господа, това ще търся: Да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си; Ще ме прикрие в скришното на шатрата Си; Ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще ся възвиши над враговете ми, които ме окружават
към текста >>

31. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Вашите тела, това са храмове на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват Небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела, това са храмове на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват Небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душата си; не мира на света, но Божествения Мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
към текста >>

32. Аз съм този отначало

Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание отначало и винаги.
Вън от Моята воля няма друга, вън от Моя Дух не съществува друг, вън от Моята сила не съществува друга сила. Аз съм всепоглъщаща любов, всеобемаща истина — всичко в Мен е вечно, непостижимо, неизмеримо. Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма; Аз съм само чист Дух, който обитавам в Себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и Аз, и ходи пред лицето Ми в присъствието на Моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе Моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома Ми, храма на Моето светилище, в което пребъдвам винаги, то е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание отначало и винаги.
към текста >>

33. През тесния път

Пожелах да ходя в светия Ти храм със святост и дух истинен и боголюбив.
Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие в сърцето си. Изучавай пътищата Му и давай внимание на поученията Му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но Ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в светия Ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. Амин.
към текста >>

34. Молитва за духовно и физическо здраве

Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели.
Молитва за духовно и физическо здраве Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин.
към текста >>

35. Всемирна молитва

Цялото битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата!
Научи ме да чувствам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците, които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите, макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден — през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята воля! Цялото битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата! На Тебе да се поклони цялата природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.
към текста >>

36. Псалом 27

във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му.
2 Когато приближиха при мене лукавите, за да изядат плътта ми, съперниците и враговете ми, те се спънаха и паднаха. 3 И ако се опълчи против мене войнство, сърцето ми няма да се уплаши; и ако се дигне връх мене бран, и тогаз ще съм уверен. 4 Едно просих от Господа, това ще търся: да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5 Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скришното на шатрата Си, ще ме възвиши на камък. 6 И сега главата ми ще се възвиши над враговете ми, които ме окръжават, и ще пожертвам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу.
към текста >>

37. Бъдете верни на своето призвание

Вашите тела, това са храмове на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храмове на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душата си, не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
към текста >>

38. СЪДЪРЖАНИЕ

Нов храм Зафира Иванова.....................................225
Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н. Калев.....................................................201 Във Варна през 1926 година Никола Гръблев.................................................207 Как се създаде Вътрешната школа Люба Стойкова..................................214 Предговор към драмата „Девор" от Веселин Петрушев Петър Списаревски......................................223 Нов храм Зафира Иванова.....................................225
към текста >>

39. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
към текста >>

Дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия. Остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх Кирис Паисий, 1747 г. С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г. А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса). Дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Този пост е редактиран от Ани: 24 януари 2017 - 17:35 *Антиминс (гр.) - църковна потреба от копринен плат с изображение на Христовото погребение, на която се освещават даровете (бел. ред.) *Авторът цитира пълния текст на „Едно откровение въ Солунската черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ Солунъ, на 10 априлъ 1854 г. " (бел. състав.) *Агрипия (гр.) - бдение (бел. ред.)
към текста >>

40. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях?
(74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него.
към текста >>

41. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всич-ките богати и на която името Аз поставих за пример на вас.
Такъв човек ще бъде спасен като дърво при водните оттоци* и листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но кога дървото на Живота започне да вехне и листата му да капят, то е знак, че не е при водните оттоци. Всяко сърце, което вехне, и ум, който се помрачава, показва, че Моята Виделина не присъства в тяхната душа. Бих желал да подражавате на „непокорния" син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изиска своето си. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всич-ките богати и на която името Аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко и то без да помисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. Ето, Аз ви говорих чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истинността на Моите думи. Защото Истината на Моите думи в живота се опитват. Останете си с миром: Господ Исус Христос говори чрез устата на раба си Петър Дънов.
към текста >>

42. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св.
На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант. Децата го карали да им пее арии от „Аида" или от „Трубадур". На 9-годишна възраст Михаил прочита „Притчи Соломонови". „Нещо се случи с мен - спомня си по-късно той, - сълзи, ридания.
към текста >>

43. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

НОВ ХРАМ
НОВ ХРАМ Зафира Иванова* Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов! 1927 г. Пролетта цъфтеше. В нашия заден двор растяха метли.
към текста >>

В този Нов храм наситиха глада си за правда онези, които я търсеха още преди векове.
Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха. Тук се утолиха жадните за обич души. В този Нов храм наситиха глада си за правда онези, които я търсеха още преди векове. Тук се утешиха. Затова на въпроса ми как намира Варненското братство баба Ванга ми отговори: „Вие сте добре. Ще дойдат нови хора и ще се наложи да разширите салона. Да имате повече Любов!
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Вашите тела - това са храм на Бога; вашите души - това са камъните, които образуват Небето; вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела - това са храм на Бога; вашите души - това са камъните, които образуват Небето; вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята - те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте Мир в душата си - не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете, не сте свои си - вие сте раби на Бога Живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам.
към текста >>

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.
Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш. 195 Да им завиждат – в протокола на П.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига.
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза: Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.
към текста >>

47. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.
Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш. 195 Да им завиждат – в протокола на П.
към текста >>

48. Писма до Мария Казакова - 1906

Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи, направени от камъни и кал, не живее, но в души чисти и святи.
Положението на работите Ви стоят ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че по-добре да си излезете при стечението на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка. Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли — человешки мисли. Вие се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислехте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи, направени от камъни и кал, не живее, но в души чисти и святи. Чрез тях се освещават външните неща. „Ще се заселя в тях.“ — Ето где трябва да обърнете вниманието си: дали тия храмове са от стени, измазани и осветени, и къщите ви - пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенични правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички. Божествените пътища са неизменяеми.
към текста >>

„Ще се заселя в тях.“ — Ето где трябва да обърнете вниманието си: дали тия храмове са от стени, измазани и осветени, и къщите ви - пригодни за живеене.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли — человешки мисли. Вие се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислехте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи, направени от камъни и кал, не живее, но в души чисти и святи. Чрез тях се освещават външните неща. „Ще се заселя в тях.“ — Ето где трябва да обърнете вниманието си: дали тия храмове са от стени, измазани и осветени, и къщите ви - пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенични правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички. Божествените пътища са неизменяеми. Всякой, който върши Неговата Воля, Му е благоприятен. Сега слушай добре и внимавай добре.
към текста >>

49. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух.
Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум“. И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел. Предайте моя поздрав на всички приятели. Особено поздравете г-жа Амзел. Прочетете и онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбиранието на живота.
към текста >>

50. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
към текста >>

51. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са въэприели Христовото учение, защо, следователно, и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.
към текста >>

52. 1918_4 Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:

Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, Служителка на Бога Живаго в Негова Храм.
3. Споменаване на всички братя, сестри, приятели. Пожелание Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, Която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на вярата, която е чистият Дух на Живота. Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, Служителка на Бога Живаго в Негова Храм. 4.Прочитане на Лозинката и „Отче наш". Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през Всичките времена на Неговото Царуване. Амин, тъй да бъде. (Подпис) Ж.К.В.О. (Жив е Тоя, който Ви обича.)
към текста >>

53. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне!
Тогава богата мома ще се ожени за един покварен конт и ще се счита щастлива. Та свещениците сега искат да ни дадат своите титли, но ние нямаме такива титли. (49 стр.) - Какво да ни служи като коз в ръцете, когато ни нападат? - Ще цитирате стихове от Св. Писание. Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне! ” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло. Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв. Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни!
към текста >>

” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло.
Та свещениците сега искат да ни дадат своите титли, но ние нямаме такива титли. (49 стр.) - Какво да ни служи като коз в ръцете, когато ни нападат? - Ще цитирате стихове от Св. Писание. Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне! ” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло. Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв. Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни! " — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония.
към текста >>

Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея.
Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
към текста >>

54. 1922_4 Спомени на Борис Николов

Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство". т.III, 1995, София, стр.26-27) Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена вила. В нея имаше на горния етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал.
към текста >>

55. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
към текста >>

56. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него.
После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
към текста >>

57. 001. За книгата и нейния автор

Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св.
Летописът за българските възрожденци свещeник Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи е написан в периода 1981-1985 г. Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни.
към текста >>

58. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма.
Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н.
към текста >>

59. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св.
Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св.
към текста >>

В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм.
От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век.
към текста >>

Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм.
В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
към текста >>

Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.”
Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св.
към текста >>

Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
към текста >>

60. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица.
През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
към текста >>

61. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21
във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ.
към текста >>

62. 031. Период след Освобождението

Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”.
През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
към текста >>

През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св.
Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва.
към текста >>

След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва.
През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св.
към текста >>

иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

63. 032. Послеслов

Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони!
към текста >>

64. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

църковнослуженето си в храма “Св.
Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител.
към текста >>

65. УЧИТЕЛЯТ

Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен.
От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека".
към текста >>

То бе като храм.
Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. То бе като храм. Стопанският живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов - висок, представителен, с голяма брада. Той работеше в застрахователно дружество. Като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше помощници: Гумнеров, Иларионов и др.
към текста >>

67. СПИРИТИЗЪМ

След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили.
Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене...
към текста >>

68. НЕПОСЛУШАНИЕ

Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога.
При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума.
към текста >>

А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
към текста >>

69. МУЗИКА

Тази песен ни откри за миг светлището на храма.
Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>

Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".
Тогава ние смятахме, че имаме много време, бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непремено ще платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Мария Тодорова Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията.
към текста >>

70. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава. Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала.
към текста >>

Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове.
Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава. Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години.
към текста >>

71. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски".
България бе окупирана от съветските войски. "Да - казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето. Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите. Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен. Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж. Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова
към текста >>

Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога.
Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите. Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен. Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж. Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова Преди да стане атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Света Неделя", Учителят среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как".
към текста >>

72. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите.
Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай: Били в един град Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минали покрай църква. Петко поискал от Учителя позволение да влезе в църквата и да се помоли пред олтара. Учителят му позволил. Влязъл Петко вътре да се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска градина. Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
към текста >>

"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А наоколо цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях, с няколко облачета като райска градина. Тодор споделил с Учителя: "Наш Петко така се моли, че вече се забрави". Учителят му казал: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочил наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показал Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Въздесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява". Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.
към текста >>

Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.
"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показал Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Въздесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява". Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
към текста >>

Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно.
към текста >>

73. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Говорим за починалите в храма "Света Неделя".
Този случай обясняваше много неща и предупреждава онези, които в дадени моменти стават слуги на сили, които работят срещу Бялото Братство. Методи Константинов Чакам реда си в двора на "Опълченска" 66. Градината е в новата си премяна. Пристига един брат, още един. Говорим за починалите в храма "Света Неделя". Техните души, като окултна жертва, ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето Му. "Отидоха и ще отидат още много невинни жертви.
към текста >>

В същия този храм съм бил анатемосан.
Има отсянка от общата скръб по лицето Му. "Отидоха и ще отидат още много невинни жертви. - рече Той - Главните виновници на тая страшна катастрофа не са тук. Българите са най-жестокият народ, но техните комунисти, сравнително с другите, са най-добрите. Свещениците, като праведни души, трябваше да предвидят това, което стана. В същия този храм съм бил анатемосан. - Защо? - Загдето проповядвам Учението на Любовта ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим." - Учителю, казват, че Вам в други страни са предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас?
към текста >>

74. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Тия светилища не са някакви видими храмове.
И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение Великото, Свещено Учение. Ето защо, толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Онзи, който иска да изучи по-пълно Истината, трябва да знае, че не всичко е изложено в Писанията. Ако Христос дойдеше в съвременните църкви, църковните служители щяха да Го запитат дали това, което говори, е съобразно с църковните изисквания. Само грешните ще кажат: "Този носи нещо ново, ще ни помогне." Има криви разбирания, криви тълкувания по отношение на Христос. Работата на Христос е космична.
към текста >>

Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят.
Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение Великото, Свещено Учение. Ето защо, толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Онзи, който иска да изучи по-пълно Истината, трябва да знае, че не всичко е изложено в Писанията. Ако Христос дойдеше в съвременните църкви, църковните служители щяха да Го запитат дали това, което говори, е съобразно с църковните изисквания. Само грешните ще кажат: "Този носи нещо ново, ще ни помогне." Има криви разбирания, криви тълкувания по отношение на Христос. Работата на Христос е космична. Тя не е свършена, християнството в бъдеще има да преживее своя златен век.
към текста >>

75. СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон.
Нещо повече, до IV в. Рождество Христово се е празнувало на 6 януари. Ала в култа към Sol Invictus, най-важният ден в годината е 25 декември - празникът Natavis Invictus (раждане на Непобедимия, когато денят започва да нараства и ознаменува раждането или прераждането) на Слънцето и след който дните започват да стават пожълти. И тук християнството е съобразено с изискванията на римските управ- ници и с тяхната официална религия. Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ. Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон. Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето.
към текста >>

76. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога.
Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове. Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите.
към текста >>

Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него.
Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите. Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда.
към текста >>

И вие ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и нечистотии, които оскверняват храма на вашето тяло.
Истина ви казвам: позволете на Ангела на водата да ви освети по същия начин отвътре, за да се избавите от всички минали грехове; и тогава вие ще станете вътрешно така чисти, както речната пяна, играеща в лъчите на Слънцето. За да достигнете това, намерете голяма тиква, снабдена със спускащо се надолу стъбло, дълго колкото човешки ръст; очистете тиквата от нейните вътрешности и я напълнете с речна вода, подгряна на Слънцето. Закачете тиквата на едно дърво, застанете на колене на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато тиквеното стъбло проникне във вашия анус, докато водата потече във вашите черва. Останете на колене на земята пред Ангела на водата и молете Бога на Живота да ви прости всички ваши минали грехове и молете Ангела на водата да освободи вашето тяло от всички нечистотии и болести, напълващи го. След това изпуснете водата от вашето тяло, за да отстраните от вашето тяло всичко, което произлиза от сатаната, всичко нечисто и зловонно. И вие ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и нечистотии, които оскверняват храма на вашето тяло. И ще разберете вие също колко грехове са обитавали във вас и са ви терзали с безчислени болести. Истина ви казвам: освещение с вода ще ви освободи от всички тези болести. Всеки ден от вашия пост повтаряйте това очистване с вода до този ден, в който ще видите, че водата, излизаща от вашето тяло, е толкова чиста, колкото пяната в реката. Тогава потопете своето тяло в течащите вълни на реката и благодарете на Живия Бог, Който ви е освободил от всички грехове. И това свято очистване от Ангела на водата означава Възкресение за нов живот.
към текста >>

И подобно на това, как след възвръщането в дома на неговия хазяин, грабителите се спасяват с бягство: кой през вратата, кой през прозореца, кой през покрива - всеки се спасява кой как може - по същия начин ще напуснат вашето тяло всички демони на болестите, всички минали грехове, всичката нечие- тотия, всички боледувания, които оскверняват храма на вашето тяло.
Те са дадени на сина човешки да му служат, за да може той да се обръща към този или онзи от тях. Също така свещени са техните обятия. Те са невидимите деца на нашата Майка-Земя; затова не разделяйте тези, които са съединили Небето и Земята. И нека тези трима братя ангели ви пазят ежедневно и да пребъдват с вас в течение на целия ви пост. Защото истина ви казвам: властта на демоните, всички грехове и всичката нечистотия ще напуснат бързо тялото, охранявано от трите ангела. И подобно на това, как след възвръщането в дома на неговия хазяин, грабителите се спасяват с бягство: кой през вратата, кой през прозореца, кой през покрива - всеки се спасява кой как може - по същия начин ще напуснат вашето тяло всички демони на болестите, всички минали грехове, всичката нечие- тотия, всички боледувания, които оскверняват храма на вашето тяло. И когато ангелите на Майката-Земя овладеят вашето тяло дотолкова, че владиките на храма да могат отново да влязат в него, тогава всички лоши миризми ще напуснат бързо вашето тяло чрез дишането ви и чрез вашата кожа. Нечистите течности ще излязат от устата ви и през вашата кожа, през ануса и през гениталиите. И вие ще видите със собствените си очи, ще почувствате със собствения си нос, ще усетите със собствените си ръце. И когато всички грехове и всички нечистотии бъдат отстранени от вашето тяло, тогава вашата кръв ще стане толкова чиста, както кръвта на вашата Майка-Земя, подобно на пяната в потока, играеща в лъчите на слънцето. И вашето дишане ще стане така чисто, както кожата на плодовете, розовеещи през листата на дърветата; светлината на вашите очи ще стане такава блестяща, както светлината на Слънцето в сините небеса.
към текста >>

И когато ангелите на Майката-Земя овладеят вашето тяло дотолкова, че владиките на храма да могат отново да влязат в него, тогава всички лоши миризми ще напуснат бързо вашето тяло чрез дишането ви и чрез вашата кожа.
Също така свещени са техните обятия. Те са невидимите деца на нашата Майка-Земя; затова не разделяйте тези, които са съединили Небето и Земята. И нека тези трима братя ангели ви пазят ежедневно и да пребъдват с вас в течение на целия ви пост. Защото истина ви казвам: властта на демоните, всички грехове и всичката нечистотия ще напуснат бързо тялото, охранявано от трите ангела. И подобно на това, как след възвръщането в дома на неговия хазяин, грабителите се спасяват с бягство: кой през вратата, кой през прозореца, кой през покрива - всеки се спасява кой как може - по същия начин ще напуснат вашето тяло всички демони на болестите, всички минали грехове, всичката нечие- тотия, всички боледувания, които оскверняват храма на вашето тяло. И когато ангелите на Майката-Земя овладеят вашето тяло дотолкова, че владиките на храма да могат отново да влязат в него, тогава всички лоши миризми ще напуснат бързо вашето тяло чрез дишането ви и чрез вашата кожа. Нечистите течности ще излязат от устата ви и през вашата кожа, през ануса и през гениталиите. И вие ще видите със собствените си очи, ще почувствате със собствения си нос, ще усетите със собствените си ръце. И когато всички грехове и всички нечистотии бъдат отстранени от вашето тяло, тогава вашата кръв ще стане толкова чиста, както кръвта на вашата Майка-Земя, подобно на пяната в потока, играеща в лъчите на слънцето. И вашето дишане ще стане така чисто, както кожата на плодовете, розовеещи през листата на дърветата; светлината на вашите очи ще стане такава блестяща, както светлината на Слънцето в сините небеса. И тогава всички ангели на Майката- Земя ще ви служат.
към текста >>

Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости.
Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза." Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости. Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя. И не се опитвайте в алчността си да изяждате всичко, което виждате около себе си. Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него. И ще бъде то разрушено по подобен начин, както жилища и царства, враждуващи помежду си, вървят към собствената гибел. Защото вашият Бог е Бог на Мира и Той не поддържа никога тези, които са разделени.
към текста >>

Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма.
И особено сдъвквайте добре вашата храна дотогава, докато тя стане течна, за да може Ангелът на водата да я превърне в кръв във вашия организъм. Яжте бавно, като че вие се обръщате с молитва към Господа. Защото истина ви казвам: могъществото ще влезе във вас, ако вие по този начин се храните на Неговата трапеза. Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза.
към текста >>

Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди.
Яжте бавно, като че вие се обръщате с молитва към Господа. Защото истина ви казвам: могъществото ще влезе във вас, ако вие по този начин се храните на Неговата трапеза. Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада.
към текста >>

Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е.
Защото истина ви казвам: могъществото ще влезе във вас, ако вие по този начин се храните на Неговата трапеза. Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада. На царската трапеза пребивавайте в радост с ангелите на Бога, защото това е приятно за сърцето на Господа.
към текста >>

Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова.
Защото сатана превръща в зловонно блато тялото тези хора, над които по време на хранене не са слезли Ангелите на въздуха и водата. И тогава Господ не ще ги търпи повече на Своята трапеза. Защото трапезата на Господа - това е олтар и този, който се храни на трапезата на Бога, се намира в храма. Истина ви казвам: тялото на човешкия син се превръща в храм, а неговите органи в олтар, ако изпълнява Божиите заповеди. Когато се храните, вие сте в храма, ето защо не вземайте нищо от олтара на Господа, когато вашият дух е раздразнен, но особено, когато имате лоши мисли и сте пълни с гняв или завист към когото и да е. Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада. На царската трапеза пребивавайте в радост с ангелите на Бога, защото това е приятно за сърцето на Господа. И ще бъде вашият живот дълъг на Земята, защото тези, които служат на Бога, са Му скъпи, и най-добрият Божи слуга ще ви служи през всичките ваши дни - Ангелът на радостта.
към текста >>

77. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Когато първите хора излязоха от Рая, те създадоха църкви, храмове.
Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още други неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава, е тази, че вие сте се отбили от Божия път. В нас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с Доброто, безобразното с красивото, Любовта с омразата, Мъдростта с безумието. Съвременните хора живеят в големи ограничения, които те сами са създали. Когато първите хора излязоха от Рая, те създадоха църкви, храмове. подобни на Рая. Те първи заговориха за религия. Дотогава никаква външ- на религия не е съществувала. След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света!
към текста >>

78. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваление.
Учителя казва: Ако Любовта не ви свързва, как мислите да вършите Волята Божия? Не мислете, че с многото си ходене на църква ще придобиете нещо. Църквата е вътре в душата ви. Там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваление. Като спорите и се състезавате един друг, на мен вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви упъти и ще ви благослови. Разсъдете помежду си кое е право да се върши.
към текста >>

79. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество.
Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата.
към текста >>

80. ЧАСТ ВТОРА МИРОВАТА ЛЮБОВ – ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА

ПРЕД ХРАМА НА ЛЮБОВТА
МИРОВАТА ЛЮБОВ – ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА Всичко съществува чрез Любовта. Който познава Любовта, той говори за величието на Бога. У ч и т е л я Художник Борис Георгиев ПРЕД ХРАМА НА ЛЮБОВТА Днес човечеството се намира в предверието на храма на Любовта. Сега влизаме в една епоха, когато то прави първите стъпки в нейното царство. Христос е вратата за Любовта. Чрез Него се влиза в това царство. Той посочи Любовта като път за човешките души.
към текста >>

Днес човечеството се намира в предверието на храма на Любовта.
Всичко съществува чрез Любовта. Който познава Любовта, той говори за величието на Бога. У ч и т е л я Художник Борис Георгиев ПРЕД ХРАМА НА ЛЮБОВТА Днес човечеството се намира в предверието на храма на Любовта. Сега влизаме в една епоха, когато то прави първите стъпки в нейното царство. Христос е вратата за Любовта. Чрез Него се влиза в това царство. Той посочи Любовта като път за човешките души. Учителя разработи тази велика наука за Любовта.
към текста >>

81. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Всеки, който ви обича, е свещеник и служител във вашия храм.
Някоя жена не е обичана от мъжа си; да повика тя Господа на Любовта в сърцето си и той ще я обикне. Някой казва: “Приятелите не ме обичат.” Повикай Господа на Любовта в сърцето си и те ще те обикнат. Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата Любов? Ключът на човешките сърца е Любовта. Само тя отваря човешкото сърце! Всеки, който ви обича, е свещеник и служител във вашия храм. Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брат ти, отколкото хиляда декара земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! Любовта на ближния ти е Любовта на Бога! Всеки човек, когото обичате, ви е бил полезен в миналото, ще ви бъде полезен в настоящето и в бъдещето.
към текста >>

82. ЖИВАТА НАУКА

Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука.
Те са плод на опит и могат да се проверят. Живата наука може да ни даде методи как да трансформираме нашите отрицателни сили и състояния. Учителя казва: Поливай дървото и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще ти даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука. Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината.
към текста >>

83. ЛЮБОВ КЪМ ЗНАНИЕТО

Тогава ти ще бъдеш при вратата на храма и Христос ще те посрещне и ще почне да ти разкрива великите закони на Природата.
Някои искат знания. Готов ли си да посветиш живота си на Цялото, на Великото, Разумното начало, на Любовта? Ако си готов, ще ти открия някоя Велика Истина. Ако не си готов, ще ти говоря за ябълки, круши и прочее, но няма да ти открия нито една Велика Истина. За да станеш ученик, за да станеш способен да схванеш тайните на Природата, трябва да станеш брат и сестра на Христа. Тогава ти ще бъдеш при вратата на храма и Христос ще те посрещне и ще почне да ти разкрива великите закони на Природата. Човек не може да има Светлина в ума си, Топлина в сърцето си и Сила в тялото си, ако не е отворен към Бога.
към текста >>

84. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура.
полукултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан, обикновено се смята за първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност въпросът е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. На остров Пасха, който е на запад от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра. А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури. Атлантската раса загина, когато престъпленията, неправдите в нея стигнаха до голям размер. Тя привлече със своята развала разрушителните сили, които потопиха континента Атлантида. По същите причини дойдоха в упадък и израждане древният Египет, Асирия, Вавилон, древна Гърция, Рим и прочее. Всяко отклонение от мировите закони носи своите последствия.
към текста >>

85. ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ

Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис.
Именно от това гледище нека разгледаме историческата мисия на Бялата раса, която се нарича още Пета или Кавказка. Преди нея е живяла т.нар. Атлантска или Четвърта раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен мястото на сегашния Атлантически океан, е заемал и обширни околни области. Научно е установено съществуването на този континент. Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис. Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида западно от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток). В по-ново време са събрани доста научни факти, които говорят в полза на това твърдение. Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, които дотогава мислели, че са единствените обитатели на цялата Земя. У тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население.
към текста >>

86. СИНОВЕ НА СВЕТЛИНАТА

Душата е храм на Истината.
СИНОВЕ НА СВЕТЛИНАТА ПРИТЧИ ЗА НОВИЯ ЧОВЕК 34 Душата е храм на Истината. Умът – Светлина на Мъдростта. Сърцето – олтар на Любовта. Старият човек е създаден за Живота и движението. Новият човек е създаден за Любовта и Знанието. От Живота към Любовта, от Любовта към Бога.
към текста >>

87. УЧЕНИКЪТ

Като образувате вътрешната връзка, ще ви дадат пропуск за влизане в храма.
Духът идва периодически. Христос е казал: „Търсете ме, докато съм близо.“ Защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Има нещо по-велико от дарбите. Това значат думите на Христа: „Какво от това, ако спечелите целия свят, а изгубите душата си? “ Като образувате вътрешната връзка, ще ви дадат пропуск за влизане в храма. Като намерите душата си, ще почувствате неизказана радост. Били сте в рая, но сте забравили! Момата може да е била недоволна, небрежна, но когато дойде нейният възлюблен, та става мека, весела, доволна. Ти казваш: „Днес не съм доволен.“ Това е, защото Духът не е във вас. Неразположението ви произлиза от това, че вашият Възлюблен Го няма.
към текста >>

88. ЧОВЕШКAТA ДУША

Защото мястото тук е чисто и свето като храм.
Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото. Голяма част от човека е още вън от тялото.
към текста >>

89. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Той казал: „Меря мястото, дето ще съградя храм на Бога.“ Тогава го изпъдили от ада.
Работникът задигнал торбата и си казал: „Господ е накарал онзи човек да остави торбата на прозореца си за мен.“ И казал на жена си: „Господ ни благослови, няма вече сиромашия.“ Но като се изправил вечерта на молитва, торбата се изпречвала пред очите му. Молитвата му отивала само до торбата. И след една седмица той занесъл торбата на богатия и му казал: „Вземи си торбата, за да мога да се моля на Бога свободно.“ Според една легенда, когато затворили Соломона в ада, той почнал да мери дължината и широчината на мястото. Попитали го какво прави. Той казал: „Меря мястото, дето ще съградя храм на Бога.“ Тогава го изпъдили от ада. Като дойдат низшите същества в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е. да имаш Божествени проекти и планове, и низшите същества ще те оставят – ще те изпъдят от ада. Изворът подир тебе няма да ходи. Където и да ходиш, ти ще се връщаш при извора и ще се очистиш понеже, като ходиш по света, си се окалял. Ще изчистиш езика си, лицето си, погледа си.
към текста >>

Като дойдат низшите същества в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е.
Молитвата му отивала само до торбата. И след една седмица той занесъл торбата на богатия и му казал: „Вземи си торбата, за да мога да се моля на Бога свободно.“ Според една легенда, когато затворили Соломона в ада, той почнал да мери дължината и широчината на мястото. Попитали го какво прави. Той казал: „Меря мястото, дето ще съградя храм на Бога.“ Тогава го изпъдили от ада. Като дойдат низшите същества в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е. да имаш Божествени проекти и планове, и низшите същества ще те оставят – ще те изпъдят от ада. Изворът подир тебе няма да ходи. Където и да ходиш, ти ще се връщаш при извора и ще се очистиш понеже, като ходиш по света, си се окалял. Ще изчистиш езика си, лицето си, погледа си. Да не гледаш криво.
към текста >>

90. ВЪВЕДЕНИЕ

Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си.
Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството.
към текста >>

Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
към текста >>

91. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на възпитанието".
Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване. Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на възпитанието". И тук строител е духът на истината, който вече действа в душата на човечеството. Под покрива на този храм, човек трябва да се опира на три главни и основни начала: истина, добро и любов. От тоя храм всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото царство. И това царство не е далеч. То работи вече в света, и рано или късно, то ще се въдвори на земята.
към текста >>

Под покрива на този храм, човек трябва да се опира на три главни и основни начала: истина, добро и любов.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване. Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на възпитанието". И тук строител е духът на истината, който вече действа в душата на човечеството. Под покрива на този храм, човек трябва да се опира на три главни и основни начала: истина, добро и любов. От тоя храм всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото царство. И това царство не е далеч. То работи вече в света, и рано или късно, то ще се въдвори на земята. То е царство на истинския дух, царство на правдата. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще го овладее...
към текста >>

От тоя храм всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото царство.
Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване. Върху същата основа и разумът добива сила да гради своя величествен „храм на възпитанието". И тук строител е духът на истината, който вече действа в душата на човечеството. Под покрива на този храм, човек трябва да се опира на три главни и основни начала: истина, добро и любов. От тоя храм всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото царство. И това царство не е далеч. То работи вече в света, и рано или късно, то ще се въдвори на земята. То е царство на истинския дух, царство на правдата. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще го овладее... За да се създадат условия, да се предизвикат усилията, да се пробудят стремежите, необходима е енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великите, заветни цели на живота.
към текста >>

92. 10 август 1911 г., сряда

Вашите тела са храм на Бога, вашите души това са камъните, които образуват Небето, вашите духове това са Божествените Лъчи, които се пращат за изкуплението и благото на света.
Помнете скърбите, това е Божията вдигаща се ръка за вас; мъчнотиите, това са Божиите Благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни нему. Той е благ и дълготърпелив към всички, старайте се и вие да следвате неговите пътеки. Любовта това е Животът.. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела са храм на Бога, вашите души това са камъните, които образуват Небето, вашите духове това са Божествените Лъчи, които се пращат за изкуплението и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежанието и трудолюбието са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душата си не мира в света, а Божествения мир... Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне.
към текста >>

93. ДУМИТЕ НА ГОСПОДА СЛОВО, ДАДЕНО НА 17.XI.1911 г. ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вашите тела това са храм на Бога.
Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вий да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела това са храм на Бога. Вашите души това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и за благото на света... Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир.
към текста >>

94. 16 август 1912, четвъртък

Нашата душа е божествен храм.
За да притежаваме знания, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят. Сърцето е една божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете от една чаша, то е защото трябва да принасяте плод. Нашата душа е божествен храм. Тя е вселената и единична, и колективна. Цялата вселена е една жива душа. Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят. Духът е настойникът, който Господ е поставил да управлява. Но сега на всички нас ни е нужно смирение, защото смирението е това, което повдига.
към текста >>

95. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции.
И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира. Най-сигурното място за него е в огромната катедрала или базилика, застанал под високия купол, откъдето строго го гледа сам Бог Саваот. А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки...
към текста >>

И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си.
А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава.
към текста >>

Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди.
Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния...
към текста >>

96. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря!
Тогава ще дойде втората фаза, трудният път пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, този път е само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря! Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи. Та казвам: Колко пъти може да се събори вашето здание! Това показва че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се изгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят.
към текста >>

Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи.
Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, този път е само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря! Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи. Та казвам: Колко пъти може да се събори вашето здание! Това показва че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се изгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати".
към текста >>

97. 22 август 1927, 7 часа сутринта

„Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно".
Всичко, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава ще кажеш като псалмопевецът: Когато видя Твоето Лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си. Пожелавам ви да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Всички може да имате тази опитност. Само Божията Любов носи пълния живот. „Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно". Евангелие от Йоана 18:20 Прочетената глава от евангелието аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят разположението на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света".
към текста >>

Тялото е Храм Божи.
Ако вървите по Божия път няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло! " Не, вие трябва да бъдете доблестни, да бъдете герои, трябва да завършите вашата еволюция. Тялото е Храм Божи. То е най-голямото богатство което имате. Вие ще хванете за гушата онези разбойници, които искат да ви оберат и ще си вземете от тях всичко, до стотинка. Какво направи Аврам с ония разбойници, които обраха Лот и му задигнаха имането? Той ги настигна и взе всичко, което разбойниците бяха ограбили. Казано е: Праведният беден не може да бъде.
към текста >>

98. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във външния храм.
Грамадна енергия се крие в човека на любовта. Любовта не е за болни хора, любовта е само за здрави хора. В божествения свят религия няма. Там съществува само любов. И всичко диша любов. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във външния храм. В божествен смисъл любовта е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво духовно издигнати. По този начин в божествената любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. Само любовта съдържа условията, при които човек може да живее нормално, да се развива правилно. Където няма любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва.
към текста >>

99. Втора част

Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет.
Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип. фарисеят има естетически вкус, но му липсва поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита и уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет. А на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и на другите светии са наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви, и повтаря, че славен и велик е неговият род. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век.
към текста >>

100. Пета част

Божията воля като премине през всичките живи клетки на вашия организъм и обърне материята в реална любов, вие ще се озовете пред вратата на храма и Христос тогава ще излезе и ще ви каже: "Добре дошъл, брат, сестра и майко!
Аз не разбирам под думите "жива природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява. И всички днес се намираме под директното ръководство не на Бога, а на природата... Тя ви прощава само като се съобразявате с волята Божия и не само да я разбирате като прост закон, но да приложите този закон в живота, и той да проникне като една велика любов във всички ваши мисли и желания, за да станете братя, сестри и майки на Христа... Сега ще ви кажа, че за да може да станете ученици, за да ви се поверят тайните на природата, най-напред трябва да станете брат, сестра и майка на Христа. Правилото е ясно. Божията воля като премине през всичките живи клетки на вашия организъм и обърне материята в реална любов, вие ще се озовете пред вратата на храма и Христос тогава ще излезе и ще ви каже: "Добре дошъл, брат, сестра и майко! " Ще отвори вратата и ще ви въведе в храма. И ще започне да ви разказва за великите тайни на природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас и вие само обикаляте около нея. Тя е един велик, но затворен свят.
към текста >>

" Ще отвори вратата и ще ви въведе в храма.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява. И всички днес се намираме под директното ръководство не на Бога, а на природата... Тя ви прощава само като се съобразявате с волята Божия и не само да я разбирате като прост закон, но да приложите този закон в живота, и той да проникне като една велика любов във всички ваши мисли и желания, за да станете братя, сестри и майки на Христа... Сега ще ви кажа, че за да може да станете ученици, за да ви се поверят тайните на природата, най-напред трябва да станете брат, сестра и майка на Христа. Правилото е ясно. Божията воля като премине през всичките живи клетки на вашия организъм и обърне материята в реална любов, вие ще се озовете пред вратата на храма и Христос тогава ще излезе и ще ви каже: "Добре дошъл, брат, сестра и майко! " Ще отвори вратата и ще ви въведе в храма. И ще започне да ви разказва за великите тайни на природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас и вие само обикаляте около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли каква красота има в нея и какви същества я обитават?
към текста >>

IЛ тогава вие ще застанете пред вратата на храма, за да приемете новия живот на възкресението.
Някой казва: "Много хубави камъни", купи ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават като овцете и говедата, но затова пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот, и хората няма да ни разберат. Те може да ни продават колкото искат, но на тях ние няма да разкрием нашия живот." Говоря ви символично... И Христос казва на учениците си: "Ето моите братя, сестри и майка." Това са условията за всички, които искат да станат ученици и ви ги казвам на всеослушание! Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцето и в духа ви и така да се материализира. IЛ тогава вие ще застанете пред вратата на храма, за да приемете новия живот на възкресението. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг! Има един начин, по който може да реализирате волята Божия и да възприемете Божията любов. Това е тясната врата, тесният път, през който всички трябва да минете. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици и в които съзнанието е пробудено. Няма за какво да спорим.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3721170425415