Търсене в текстове за 'Храм'

Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта. Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час.
към текста >>

2. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".
Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек.
към текста >>

3. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите.
Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
към текста >>

"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!
Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук! " И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам.
към текста >>

Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.
" И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите.
към текста >>

Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата.
към текста >>

Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>

4. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си.
към текста >>

5. 3_71 Последните дни на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога. Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос. Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем.
към текста >>

6. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм.
Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място. Те са пазачите на тази врата - в ръцете си държат мечове и се подчиняват на върховния пазител на този храм. Те се подчиняват и изпълняват Волята Му. Кой е този върховен повелител на Агарта? Това е Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство - Беинса Дуно. Той управлява цялата Вселена. Амин!
към текста >>

7. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии.
Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен. По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии. Защо ви е всичко това, щом Божият Дух не присъствува? Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, те са центрове на духовен живот. Божият Дух се проявява чрез тях. Независимо дали говорят или мълчат - те вършат своята работа. Те са, които привличат душите, пробуждат ги и ги просвещават - те вършат работата си главно с присъствието си.
към текста >>

8. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх.
Това е закон на Словото. "Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят. През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен. Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх. Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот. Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.
към текста >>

9. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога.
Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе.
към текста >>

10. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Тази песен ни откри за миг светилището на храма.
Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен.
към текста >>

11. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал.
към текста >>

12. 91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ?

Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото да обитава Словото на Учителя.
Учителят мълчи. Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „Чистотата". Тогава разбрахме какво означава вътрешната чистота у човека. А Паша седеше и стенографираше тази беседа. Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи чистота и характер у човека. Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото да обитава Словото на Учителя. Ето това е характер, такъв човек бе Паша.
към текста >>

13. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.
Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная.
към текста >>

14. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ.
Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила. Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената.
към текста >>

Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

15. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота.
Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух.
към текста >>

16. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите.
Учителят и Братството: „Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, което светът още не е виждал. Братство, чиито разклонения са и на земята, и на небето и в цялата Вселена. Който служи на Бога ще бъде гражданин на това Велико Братство, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз искам да бъдете ученици на това Велико Братство. Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода. Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
към текста >>

17. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
към текста >>

„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
към текста >>

18. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта.
В школата на УЧИТЕЛЯ има и други ученици, на които Той е открил духовните имена. На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на другия - Тодор Стоименов - Азаил. И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г. Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г.
към текста >>

19. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч.
Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят.
към текста >>

Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата.
Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата. Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно.
към текста >>

20. І.18. БЪЛГАРИЯ

Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие.
към текста >>

Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове.
Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора.
към текста >>

21. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си.
Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена. Обществеността на древна Гърция показа на историята, че е твърде изостанала, за да разбере и оцени Питагор. Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата. Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си. Още една странна постъпка. Щайнер вътрешно бе известен за присъствието на УЧИТЕЛЯ в България. Подобно на Йоан Кръстител, който позна Христа, Щайнер измери духовният образ на УЧИТЕЛЯ - като Божествен пратеник на Духът, определен да поведе човечеството към Царството божие, посочи Го на брат Боев, но не намери време да прескочи до България. По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ. Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица.
към текста >>

22. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?
към текста >>

Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки.
Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя".
към текста >>

А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма.
Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя". Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и червено. Каза ми: „Ето го Изгревът!
към текста >>

Значи малцина се допускаха да влезнат в храма.
Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя". Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и червено. Каза ми: „Ето го Изгревът! " Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето.
към текста >>

Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото.
Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев.
към текста >>

Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън.
Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя.
към текста >>

23. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество.
II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит.
към текста >>

24. 6.15. Космичната вълна на любовта

Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
към текста >>

25. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Тия светилища не са някакви видими храмове.
И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито който и да е друг народ, могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение Великото Свещено Учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища, да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет.
към текста >>

Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят.
Индийският народ е единственият на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито който и да е друг народ, могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение Великото Свещено Учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища, да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории.
към текста >>

26. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината.
„Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>

Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно.
Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>

27. 6.33. Третият приятел

Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода.
И Той казва: „Да бъде човек свободен, това подразбира - да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т. е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим.
към текста >>

28. 6.34. Астрокосмична синтеза

В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност.
До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен. Един студен декемрийски ден на 1930 г. Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него. Оставих Кузман насаме с Учителя.
към текста >>

29. 6.39. Равносметката

Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката.
Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно".
към текста >>

30. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни.
Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието.
към текста >>

Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята.
По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля.
към текста >>

31. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И моят съвет към Иван или Иванушка е, да се върне колкото може по-бързо в църквата, да облече расо и да служи в църковен храм, защото той е закачен за там и за попските духове и отърваване от тях няма.
След.известно време напусна, премина през бурни етапи в личния си живот както всички членове от групата на Крум Въжаров. И той вместо да си стои там в църквата и да работи в това поле и в тази верига от души, за които е закачен, напуска и отива там, където не му е мястото. Той не знае съветът на Учителя към онези свещеници, които са искали да напуснат църквата и да дойдат в Братството. Учителят не им е позволявал. Наредил им да останат там, защото църквата има свой аргегор от души, свое поле и там е трябвало да работят с тях като им поднасят идеи от Словото на Учителя. И моят съвет към Иван или Иванушка е, да се върне колкото може по-бързо в църквата, да облече расо и да служи в църковен храм, защото той е закачен за там и за попските духове и отърваване от тях няма. Чак тогава живота му ще се осмисли накрая, ще има заплата и ще изхранва семейството си както му е редът. Едва ли е чел той томовете на „Изгревът", но защо ли се подписа, когато той няма нищо общо с тези хора, с които се е подписал. Те му са опоненти и врагове. Ето аз сега му давам приятелски съвет и бях му го дал лично преди двадесет години, но той не се възползва от него. А той сега се подписва под неща, за които много добре знае, че не са верни.
към текста >>

32. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

И моят съвет към Иван или Иванушка е, да се върне колкото може по-бързо в църквата, да облече расо и да служи в църковен храм, защото той е закачен за там и за попските духове и отърваване от тях няма.
След известно време напусна, премина през бурни етапи в личния си живот както всички членове от групата на Крум Въжаров. И той вместо да си стои там в църквата и да работи в това поле и в тази верига от души, за които е закачен, напуска и отива там, където не му е мястото. Той не знае съветът на Учителя към онези свещеници, които са искали да напуснат църквата и да дойдат в Братството. Учителят не им е позволявал. Наредил им да останат там, защото църквата има свой аргегор от души, свое поле и там е трябвало да работят с тях като им поднасят идеи от Словото на Учителя. И моят съвет към Иван или Иванушка е, да се върне колкото може по-бързо в църквата, да облече расо и да служи в църковен храм, защото той е закачен за там и за попските духове и отърваване от тях няма. Чак тогава живота му ще се осмисли накрая, ще има заплата и ще изхранва семейството си както му е редът. Едва ли е чел той томовете на „Изгревът", но защо ли се подписа, когато той няма нищо общо с тези хора, с които се е подписал. Те му са опоненти и врагове. Ето аз сега му давам приятелски съвет и бях му го дал лично преди двадесет години, но той не се възползва от него. А той сега се подписва под неща, за които много добре знае, че не са верни.
към текста >>

33. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски".
Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението.
към текста >>

Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога.
И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта.
към текста >>

34. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би".
Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за реакцията, която би изкочила от мен. На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би". След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя. Той се смееше на духовете за техните обяснение, когато не искаха да се признаят за виновни. Та в случая тук беше същото - хем виновна, хем нахална и отгоре три пъти безочлива като цапа името на Христа с нейните дивотии.
към текста >>

35. 72. ГОНЕНИЯ

В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий".
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив.
към текста >>

36. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина.
Та колко хиляди години минаха от тогава? Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения свят? А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя?
към текста >>

37. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Тя е храм неръкотворен, създаден от природата.
Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>

38. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове.
В онези години той е съветвал това събиране на приятелите да става в църквите където свещениците изпълнявали своите църковни служби. Първите приятели са били изрядни църковници, пеели са много хубаво и са участвали в местните църковни хорове, които по онова време са наброявали от пет до десет човека. Правили са усърдни молитви, коленичили са пред олтарите. Дори са ставали много рано и в пет часа сутринта са събуждали църковните служители да им отварят на здрач църквите. Получил се един невероятен подем и наплив,в църквите в първите години на века. Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове. Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели.
към текста >>

Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват.
Получил се един невероятен подем и наплив,в църквите в първите години на века. Но понеже Учителят започва да изнася сказки в България по френология, хиромантия и по други окултни духовни въпроси и кръга на посетителите в тези салони се увеличава, то изведнъж свещениците виждат в него човека, който ще им отнеме пасомите от техните храмове. Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата.
към текста >>

Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност.
Силите на противодействие и враговете на Учението, които се намират в Невидимия свят тутакси навлизат и обсебват голяма част от свещеничеството. То се опълчва срещу Учителя. Започва се яростна атака и то от църковните амвони както и повсеместно навън там където по една или друга причина са се събирали повече хора. Онези от приятелите, които са посещавали храмовете тутакси се оттеглят, църквите се изпразват. Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме.
към текста >>

39. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св. Месемврийски Корио Йосиф, 1820 г". А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина.
към текста >>

Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан.
- „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал!
към текста >>

40. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий.
Влизаха ученици и излизаха ученици. Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца. И колко бяхме непослушни и да не изброявам още, че ме е срам. Имаше моменти когато Савка се държеше като някое разглезено дете.
към текста >>

41. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий.
Тогава се открил и общият окултен клас, в който влизаха и млади, и стари, и учени, и прости, и в който Учителят също раздаваше знания и мъдрости, за- 25 дачи и упражнения. Но разликата между двата класа беше голяма. Ние, младите, които посещавахме и двата класа можехме да доловим тази разлика. В класа на младите Учителят биваше винаги много добре разположен -бащински, мек и понякога духовит, и крилат в словата си, и дълбок в научните си обяснения. В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг. Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий. Защото когато тука присъствуваха хора, които са се скарали вкъщи със жена си, с мъжа си, със сина си, с рода си, или са в утеснение за прехраната на семейството или са потиснати от всевъзможни грижи, съзнанията на такива хора не са спокойни, будни и чисти, готови да възприемат Божествените истини, които им се преподават. И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо. Използваше ги и като предметно учение за добрите ученици. Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни. Обичният специален клас!
към текста >>

42. 73. НА МУСАЛА

Сякаш е храм!
Комуто не харесва последната дума, нека намери друга по-подходяща, която да изрази онова впечатление на душата, което добива човек дошъл от низините за пръв път тук, при тези синкави чукари, тъй чисти, тъй мощни, тъй величави, обгръщани, затулвани и пак откривани всекиминутно от по-леки и по-плътни воали мъгли. И какво мълчание, каква тишина. И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд.
към текста >>

И в този храм ние ще нощуваме.
И какво мълчание, каква тишина. И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен.
към текста >>

43. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро. За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм. Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща.
към текста >>

Храм с няколко олтара.
Сякаш е до главата ти, до ушите ти. Ставаш най-после да го видиш. Той е доста далеч, не можеш веднага да отидеш до него. Само отдалеч го виждаш разпенен и бял. Цялата обстановка е от някаква приказка от „Хиляда и една нощ". Храм с няколко олтара. Първият е този, където сме отседнали ние при второто езеро, вторият - зад него към третото езеро, по-нататък се вижда олтара при Близнаците, а още по-нататък - при петото и шестото езера - един над друг, един над друг, позлатени, светещи от първите утринни лъчи на слънцето. И по тях са нарисувани образи. Какви образи? Ще ги гледаме и разгадаваме дни и лета наред, те не могат да ей обхванат с един поглед. А езерото - току до нас, покрито наполовина почти с бели, водни лютичета.
към текста >>

44. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Като във храм!
Към него мъчно можеш да намериш пътечката, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове. И ти скачаш от блок, на блок, ако искаш да навлезеш по-навътре или да го заобиколиш. Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично. И чистота! И тишина! Като във храм! И ти неволно сключваш ръце за молитва и чакаш някое неземно същество да ти се изяви, защото тъй осезателно чувствуваш нечие неземно присъствие. Тука няма рибари, няма къпещи се. И мислиш, и разсъждаваш, и съзерцаваш. Поглеждаш и в себе си, в дълбочината на своята душа, където е също тъй тайнствено и чисто. Тук Учителят държа веднъж беседа, когато бяха французите.
към текста >>

45. 37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ

Цанка Екимова

Той сподели: „Това е огърлицата на храма на Рила".
Нищо не каза. Разбрах, че нареждането на Учителя лично се отнася за мене. Аз не знаех тогава, че нещо можеше да ми се случи с този човек, като бъда сама с непознат човек на планината. На следващата сутрин се разхождах около Харамията и намерих много хубави камъни-гранати. Показах ги на Учителя. Той сподели: „Това е огърлицата на храма на Рила". Приятелите поискаха да им ги покажа. Извадих ги от раницата и те ги заобиколиха и ги гледаха с удивление. Точно в този момент получавам едно силно внушение, че трябва веднага да отида в палатката си. Послушах. Влезнах в нея и изведнъж ми се приспа. Аз, която много трудно заспивах, легнах и заспах.
към текста >>

46. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм".
А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. " Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме. Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака. Да те изпрати на крака Мировият Учител и то теб гащака, който едвам прохожда и още не може да си загащва панталоните, то не е малка работа. Тогава бях на 28 години. Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя.
към текста >>

Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм.
Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него.
към текста >>

Сега трябва да я изнесе от храма".
И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа.
към текста >>

„Кой изяде всичко що погледа обгръща вечността вградена във видимия храм?
Пример: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко". Аз се засегнах и спрях. Отрицанието е жестока работа. Спряха ме. А трябваше да ме охрабрят. „Кой изяде всичко що погледа обгръща вечността вградена във видимия храм? Градивната Вселена, венеца да слее в един химн любовен и свободен блян сам Бог е отлян." Е, това поезия ли е? Това е висша поезия и за тази поезия дойде и висша музика. Аз я написах, но не я запазих и след това всичко пропилях. По този повод Учителят каза: „Ти, Симеоне само да беше пял, нищо друго да не беше правил, всички работи щяха да ти се оправят". Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот.
към текста >>

47. 27. ПЕВИЦАТА МОРФОВА

Симеон Арнаудов

На 40-ия ден след погребението аз я сънувам в един хубав сън, как тя се качила на един хубав храм и пее ли, пее с нейния чуден глас.
Тя прослуша гласът ми и се съгласи да ме вземе за ученик и ми предаваше уроци. Бяхме станали много добри познати. Тя ми предричаше необикновена и бляскава кариера с моят глас. Това вероятно е трябвало да стане, но съдбата имаше друг план. Тя катастрофира с една лека кола и почина. На 40-ия ден след погребението аз я сънувам в един хубав сън, как тя се качила на един хубав храм и пее ли, пее с нейния чуден глас. Сънят е жив у мен и аз отивам на Изгрева. Среша ме Иван Кисьов и му разказвам съня. Той също е развълнуван. Среща ни Учителя до стаичката Му и го поздравяваме. Разказвам Му съня.
към текста >>

48. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов.
Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах. Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас". Съставът се измени и аз измених решението си. Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов. За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес.
към текста >>

49. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Донка Георгиева Кънева

Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм.
Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си. Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца. Когато е забременяла с мене, през всичките дни и месеци на бременността си, тя е била все в молитвено състояние. Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си. През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо". Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото. Майка ми в този момент се е видяла с дете в ръцете и като заплакала, казала на жената: „Како Донке, вземи детенцето ми, за да бъде живо". Тя е поела детето и водена от светлия човек отива в олтара. В този момент майка ми се събужда и почувствувала започващите родилни болки.
към текста >>

Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти".
Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца. Когато е забременяла с мене, през всичките дни и месеци на бременността си, тя е била все в молитвено състояние. Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си. През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо". Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото. Майка ми в този момент се е видяла с дете в ръцете и като заплакала, казала на жената: „Како Донке, вземи детенцето ми, за да бъде живо". Тя е поела детето и водена от светлия човек отива в олтара. В този момент майка ми се събужда и почувствувала започващите родилни болки. Същият ден, рано сутринта в четири часа съм се родила.
към текста >>

Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име.
В този момент майка ми се събужда и почувствувала започващите родилни болки. Същият ден, рано сутринта в четири часа съм се родила. Сестрата на баща ми, която е помогнала на майка ми за идването ми на земята, ме е взела и ме е отнесла в дома на съпругата на директора. При почукването й е излязла самата Донка. Леля ми е обяснила защо е дошла толкова рано. Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име. Откакто се помня обичах да слушам разкази за различни духовни опитности. Те ме въвеждаха в някакъв непознат за мене, малкото дете, мир, където се чувствувах безкрайно приятно. Освен това, обичах неизказано много науката и бях отлична ученичка. Когато завърших четвърто отделение по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите. Беше ни дадено да напишем съчинение за минзухара.
към текста >>

50. ПЕНКА КРАЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох!
Учителю, от звездний мир, Ти слезе между нас, с препълнено с Любов сърце, С мъдрост и небесна власт. Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш. Но малко бяха будните, със свещи, да срещнат светлия жених, дара небесен да приемат: „Любов и Мъдрост и Добро". Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял. Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал. И тъй Учителю Велик, лика Ти светъл не видях, във Твойта светла, бяла Школа задочна ученичка бях. Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде. Дванадесет са били нявга, апостолите на Христа, след разпятието милиони поеха Му кръста. И Теб, Учителю любим, И Тебе малко Те познаха, но по светлата Ти диря, милиарди ще вървят.
към текста >>

51. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу.
В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята. Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу. А това е най-важното на света. Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо.
към текста >>

52. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш.
Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш. Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде. Ж. К. В. О. (свещеният подпис) София, 6 юли 1915 г. Любезни Н.Ватев, Получих писмото ви.
към текста >>

53. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта.
След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта. Ще идем ний да се срещнем, с Учителя велик на Любовта с песни святи ще прославим любимият и обичан наш баща. И толкова си ти щастлива, с ново тяло в'вечността и младост, сили в теб се вливат в'безсмъртие и вечна красота. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Настоящият материал бе подготвен от мен въз основа на два магнетофонни записа. Под мое давление Величка Няголова направи един запис от спомените на майка си. Другият запис бе направен през 1990 г.
към текста >>

54. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон.
През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат.
към текста >>

Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение.
Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите.
към текста >>

55. 3. В Божествения Храм

3. В БОЖЕСТВЕНИЯ ХРАМ Една нощ, след 12 часа Учителят лекичко чука на вратите и казва: „Ставайте, ще излизаме!
3. В БОЖЕСТВЕНИЯ ХРАМ Една нощ, след 12 часа Учителят лекичко чука на вратите и казва: „Ставайте, ще излизаме! “ Облякохме се и излязохме навън. По Негово нареждане са наредихме в един триъгълник с върха напред и така тръгнахме в пълно безмълвие докато се качихме на Ташлъ Тепе. Там посрещнахме изгрева на слънцето и чак тогава Учителят проговори: „Добре сте дошли в Божествения храм“. Ние Му целунахме ръка. След това отидохме на една чешмичка.
към текста >>

Там посрещнахме изгрева на слънцето и чак тогава Учителят проговори: „Добре сте дошли в Божествения храм“.
3. В БОЖЕСТВЕНИЯ ХРАМ Една нощ, след 12 часа Учителят лекичко чука на вратите и казва: „Ставайте, ще излизаме! “ Облякохме се и излязохме навън. По Негово нареждане са наредихме в един триъгълник с върха напред и така тръгнахме в пълно безмълвие докато се качихме на Ташлъ Тепе. Там посрещнахме изгрева на слънцето и чак тогава Учителят проговори: „Добре сте дошли в Божествения храм“. Ние Му целунахме ръка. След това отидохме на една чешмичка. Учителят се изми и си намокри косата. И ние след Него направихме същото. Върнахме се в мълчание, но не на триъгълник.
към текста >>

Така през нощта ни изведе и ни заведе в Божествения храм, а на следващия ден през деня се преобрази в светлина и отново се яви в предишния си образ.
“ Чувам гласът Му: „Да, аз съм“. След малко от това златисто облаче се сформира пак Учителя. Тогава ме погали по главата и Му целунах ръка. И ми каза: „Няма да разправяш за това на никого“. И аз мълчах. Така през нощта ни изведе и ни заведе в Божествения храм, а на следващия ден през деня се преобрази в светлина и отново се яви в предишния си образ.
към текста >>

56. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

Дето казват учението на комунистите е много хубаво, но хората го изопачават, както направиха на времето търговците в храма, дето Христос ги изгони с камшика.
Той все казваше Владо: „От едната страна беше Учителят в една ложа, от другата страна бяха регентите". Значи това беше веднага след 9.IX.1944 г. някъде щом още регентите бяха. Та след това всички колко му ядоха душата на Влади, защото майка му и баща му бяха комунисти. Те бяха първите комунисти партийци - тези от идеалистите. Дето казват учението на комунистите е много хубаво, но хората го изопачават, както направиха на времето търговците в храма, дето Христос ги изгони с камшика. Та колко му ядоха парцалите, че родителите му и от службата. След това от радиото идваха в къщи и имаше снимка на Учителя, в стаята на баща ми, който си беше окачил. Щом се влезе в старата ни къща, така отсреща се вижда Учителя и после имахме една картина над огледалото на апостол Павел, който говори с една римлянка. Стана комунист заради родителите си. Та щяха да го изключват от партията заради тези картини и от работа щяха да го изключват.
към текста >>

57. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори.
И ето, в ден мрачен, злокобен протегна се дръзка ръка без милост ги грабна, отнесе, приготвила клада за тях. 8. Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът, но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът. Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива.
към текста >>

- да рушиш един храм?
11-13 април 1971 г. - Цветница Разрушаването на салона на Изгрева от властниците на България. СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях.
към текста >>

Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6.
В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6. "Изгревът"... т. 8 81 Изгревяни, жителите на Изгрева бяха написали едно обръщение към властите на България. Подписите им лежаха под един надслов: „Не даваме Изгрева".
към текста >>

58. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

И най-голямата ти радост ще бъде услугата, която можеш да му окажеш, да отместиш препятствието от неговия път, да запалиш всичките свещници в неговия храм и да изтръгнеш голямата благодарност от неговото сърце - благодарността на човека от човека.
Защото, как можеш да подцениш човека, който е също така голям, както човека у теб? Ти можеш само да му се радваш. Да се радваш на неговия успех. Да му помагаш ако е в нужда. - Човекът отвън - човекът в твоя брат - е също така голям, ценен, най-ценната форма на природата, Той също така търси себе си, търси човека в себе си. И най-голямата ти радост ще бъде услугата, която можеш да му окажеш, да отместиш препятствието от неговия път, да запалиш всичките свещници в неговия храм и да изтръгнеш голямата благодарност от неговото сърце - благодарността на човека от човека. Човекът. Човекът. Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека. Човекът, изграждайки себе си като човек, да участвува в изграждането на човека. Каква велика симфония. И тук, и там, Той държи здраво палката.
към текста >>

59. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

-И тук, в своя храм, красотата разказва чудната приказка за красотата, идете ги вижте!
Пред вас е цялата обходена местност! Рилските езера! Красивите 7 рилски езера! Неволно снемате шапка. Обаянието от чара на планината ви обгръща. -И тук, в своя храм, красотата разказва чудната приказка за красотата, идете ги вижте! Тях, седемте рилски езера! Рила, 1938 г. Учителят поспря. Поспряха учениците край Него. А сините камбанки звъняха: Учителят с учениците е тук.
към текста >>

60. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек.
Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика". Това е нещо ново. Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек. Външно ще го направи. Новозаветният пък като види голямото и той пък си слага патрахила, ще си сложи корона, ще се обяви за заместник на Христос. Това няма нищо общо с Христовото Учение. И сега християните не са обединени. Какво делят източни и западни, как може.
към текста >>

61. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "Александър Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците.
И всеки човек си има своя ръководител. Затова и от друга страна даже и проблемите са ясни. Сега тук проблемите са исторически, всякой един исторически проблем си има свой исторически миг на разрешаването си. А не на сила. Ние не можем, а сега туй, което се прави днеска със социалистическите страни след 1990 г. ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "Александър Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците. Ха, това беше немислимо преди няколко месеца да го помислиш само. В: Затова вчера на 19.февруари... Д: На 19.февруари. В: Денят на Левски. Д: Денят на Левски, един от най-чистите български духове ги събра там. Това е нашия светия.
към текста >>

62. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

Същински храм.
Когато се намираш в разкъсано състояние, не отивай между хората. Бягай от срещи и разговори. Слизам към лагера. Големите скали отдясно на връх "Харно ми е". Спрях се, погледнах. Същински храм. Седнах да го запиша. Викат обед. Да отида ли? А ми се седи. А ми се отива и нагоре.
към текста >>

Да, това е храм отсреща.
А тъй е хубаво да стоя и да се вслушвам в живота, който минава през мене! Всичко там се слива в едно. Там няма този и онзи, там няма обичам и не обичам, там има едно -живота! А небето е синьо, синьо и бели облаци. А вятър в ушите ми шуми. Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда.
към текста >>

В скалите там е храм.
Там няма този и онзи, там няма обичам и не обичам, там има едно -живота! А небето е синьо, синьо и бели облаци. А вятър в ушите ми шуми. Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий. Затворих си тетрадката, затворих чантата.
към текста >>

В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда.
Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий. Затворих си тетрадката, затворих чантата. Погледнах, вече да тръгна. Изведнъж виждам. На трон седи Великият, а наоколо същества.
към текста >>

63. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите.
През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съобщение за много мъчителната предсмъртна агония и на 28.август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт. Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28.август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си.
към текста >>

С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III.
Сега от Невидимия свят той ще продължава да решава по-нататък задачи във връзка с България. Цар Борис тръгна в пътя на Любовта. Желая и на вас, когато си заминете в Невидимия свят да тръгнете в пътя на Любовта". Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си. С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III. Но когато го видях в ковчега едно много особено чувство и мисъл ме изпълниха и си казах: Но той не е тук! Чувствам, че това е една напусната хижа. За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам. Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа.
към текста >>

64. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт.
Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил.
към текста >>

65. 17. ОТВОРЕНО ПИСМО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност.
Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории. Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност. Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя? Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени вчовешкото естество, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир. В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 год.
към текста >>

66. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Нима Исус Христос дванадесет годишен, когато отиде в храма при първосвещениците се "приобщи" към тях, стана като тях?
20-44) Авторът, стр. 39, от отпечатаната книга стр. 74: "Това, което можем да кажем до тук и което имаме основание са считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщил за известно време към методистките среди." Никола Нанков: Ако познаваме Учителя и Неговата мисия, ако сме негови ученици никога не можем да мислим, а не да говорим и пишем за Него подобни неща. Учителят никога не се е приобщавал към каквито и да било религиозни "среди", дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава "среда", но това не означава, че Той се е приобщил към нея среда (че макар и за известно време е останал в нея). Нима Исус Христос дванадесет годишен, когато отиде в храма при първосвещениците се "приобщи" към тях, стана като тях? Нима Учителят, Който бе в света сред хората на земята, се "приобщи" към тях - стана като тях? Той бе пратеник с мисия, да изведе приобщилите се души в разни човешки религиозни среди, основани от религиозен фанатизъм, от форми, догми и ритуали и ги поведе по пътя на Любовта, Мъдростта и като дойдат до Истината, тя да ги направи свободни, да ги освободи от човешки окови и заблуждения. Учителят живя в света, но светът остана извън Него, не го допусна да влезе в Него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя, не е нищо друго, освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил "излязъл" от техните среди - методистките. Учителят излезе от Бога.
към текста >>

67. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 9

И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път.
В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата. Първите години. Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да.
към текста >>

68. 01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Душата ти жадно диреше Бога: И в храм православен надзърна, и с масичка духове вика... Най-после ти срещна Учителя.
76. ГЕОРГИ КУРТЕВ Дълга бе твойта житейска пътека, много стъпала възлезе: всяко стъпало отделна задача в трудний ти жизнен път беше. В бедно семейство роди се, беден живот заживя: като търговско ратайче на богатите чортленска носи вода. После кат бирник държавен беше ти честен, добър: обичаше горе Балкана, затуй и Балканът обикна пък теб. Душата ти жадно диреше Бога: И в храм православен надзърна, и с масичка духове вика... Най-после ти срещна Учителя. Дойде след това и войната, А в нея раняват, убиват - ранените после лекуват да връщат живота в телата. От войник и бирник финансов ти стъпа на трето стъпало - не да убиваш живота, а кат' фелдшер живота да пазиш. И фелдшера Куртев Георги в бялата Школа постъпи: кат' фелдшер цереше телата, а в Школата ученик се зовеше. „Приятел се в нужда познава" - казва народната мъдрост. От войната беда по-голяма друга човек не познава.
към текста >>

69. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм, вред природата...
Няма „този" и „онзи" свят. В Божественото всичко е едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот... През всичкото време, докато трае нарядът, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм, вред природата...
към текста >>

70. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм.
Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено. Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо.
към текста >>

71. 06 - 27. НАПИСАНО ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.Прочитане на лозинката и Отче наш.
точки, съдържащи се в Нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат Смисъла на Любовта, която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистия Дух на Живота. Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. “ Амин, тъй да бъде. (Свещеният подпис.) Ж. К. В. О. ** * 9 март по стар стил е 22 март 1918 г.
към текста >>

72. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

То е най-закътаното езеро, там една тишина, едно хубаво - денем да отидеш, като в храм се чувстваш.
На другите казала, ама които са спазили - спазили, които не могат да разрешат въпроса, то си остава за тях. За брат Михаил Стоицев един спомен, който той е разказал на брат Куртев на градината. Аз го чух от брат Куртев. Това било преди години, не много отдавна, малко преди да си замине Учителят. На обща екскурзия на езерата, както сме прекарвали, един ден Учителят решава да отидат всичките на езерото на Съзерцанието. То е най-закътаното езеро, там една тишина, едно хубаво - денем да отидеш, като в храм се чувстваш. И понеже ще отиват общо, пътуват бавно, а пък той пътува още по-бавно, защото той е от най-възрастните. Брат Михаил Стоицев рекъл: „Аз ще тръгна малко по-рано, няма да чакам другите. Ще отида по-рано, та да мога свободно да отивам." И вървял така, вървял и поглежда. А пък там път не се вижда. Тук-там има маркировка.
към текста >>

73. 09 - 185. КАК СИ ИЗЛЕКУВАХ КОЛЕНЕТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Там някога било храм на Орфеевата школа.
185. КАК СИ ИЗЛЕКУВАХ КОЛЕНЕТЕ През 1962 година много ме боляха коленете. Бях чела от Учителя, че природата лекува и поисках да направя един опит за лекуване на болните ми колене. Отидох при Маричините езера - Олтарят, както го казва преданието. Там някога било храм на Орфеевата школа. Знам, че това място е особено. Една постоянна тишина и покой владеят там. Там рядко слизат туристи, поради стръмнините, които го обграждат. Намерих един голям плосък камък, лежащ на земята, обърнат към юг, хубаво нагрят от юлското слънце. Легнах на него по корем, като допрях коленете си до нагретия камък, лежах и се молех тъй: "Моля ви се.
към текста >>

74. 12 - 5. САЛОНЪТ В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Мама казала: „Недейте, защото както Христос с камшик изпъди от храма, от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух.
Те се събират на молитви, поповете отправят проклятие на децата им, проклятие на семействата им. Чудеше се по какъв начин да говори, защото приятелите, много хора от града взеха да не влизат в Братството. Една вечер отива той, попът, в Школата, в събранието и почва да говори срещу Братството. А вътре са били, защото го слушали, слушали, все татюви войници. И мама слушала, а попът, той взел да говори, да напада. Мама казала: „Недейте, защото както Христос с камшик изпъди от храма, от църквата всички търговци, и вий тъй ще бъдете изпъдени." Той казал: „Проклятие да има над тебе" - в такъв дух. Беше много ревностна и смела нашата майка. И така продължава животът в Братството в Айтос, събираха се в салона. Мина време, преди много години, в Айтос салонът ни поостаря. Искаме да направят нов салон. Кметът пък на града е един от добрите граждани, а баща ми беше с авторитет в града и го уважаваха много.
към текста >>

75. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Имал сюрек от швейцарски крави, сюрек, значи много крави и имал голям двор с чешма в двора, голямо земеделие тогава, в тях години още и все викали „На дядо Иван пристига сюрекът, швейцарски." Обаче после на земеделец на храмана с диканя вършеят и първият харман като мине, баба ми Тодора, на майка ми майката й била много стисната.
В.К.: Всичките са айтозлии. В.К.: А майка ви? Надка: Също. В.К : Значи кореняци. Надка: Само че баща ми е бил много беден, нали, а майка ми била най-богата, най-богатият човек на града бил дядо ми. Имал сюрек от швейцарски крави, сюрек, значи много крави и имал голям двор с чешма в двора, голямо земеделие тогава, в тях години още и все викали „На дядо Иван пристига сюрекът, швейцарски." Обаче после на земеделец на храмана с диканя вършеят и първият харман като мине, баба ми Тодора, на майка ми майката й била много стисната. А дядо ми Иван - много благороден. И много богат, но тъй с полици на тоз, на оня, дето ставал поръчител така, накрая го завлякоха. И първия харман ще вземе той един, два, три шиника, малък е бил тогава градът, на най-бедните къщи ще занесе, на всички бедни хора от първия харман и сетне, на втори харман вече те мелят - богати. С тенекии мед, с бъчви вино, мазетата пълно и дърва, чираци е имал, дърва у тях пълно. Ще дойде тогава Коледа, не Нова година - не се празнуваше, но Коледата.
към текста >>

76. 16 - 9. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тая дивна красота, сред нея съграден храм свещен на братята на любовта.
Дават прием на всички тука, що дошле, с много радост, с песни край тях са изпели и със звучни цигулки винаги придружени. В тоя чуден кът от цялата страна млади и стари идват да го посетят. Всичко мило и красиво от душа обичат, че рай земен те го наричат. Ако някой в дома си неразположен, в житейски грижи много е поробен, сам багажа си стяга, за Братската градина заминава. Тука отдих ще намери, така ободрен със сила, здраве за дълго ще бъде обновен. Тая дивна красота, сред нея съграден храм свещен на братята на любовта. Живял е някога свят човек, на много люде е познат, обичен и благ от нашия край наставник го зоват. Всеки, който при него отива, здраве сила сякаш от себе си им дава, ободрен и весел човекът си отива, от Любов изпълнена душата му се прелива. Ето тука погледнете, лъха ветрец и прохлада, любовта на Бога тука ни събрала. Да се видим с поглед мили на очите, с радост пълнят ни душите. Братски да се поздравим, делото свято с вяра да продължим.
към текста >>

77. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух.
То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата?
към текста >>

78. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле.
Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е висшето съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите Висш Манас. Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо. Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух.
към текста >>

79. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

На вратата на древния Делфийски храм в Елада имало надпис: Човече, познай себе си.
Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество. За своите мисъл, чувство и воля, той е изработил съответни органи. Ние знаем ли за силите, знанието и възможностите, които проявява това A3? Нищо не знаем, смесваме го със своето тяло. На вратата на древния Делфийски храм в Елада имало надпис: Човече, познай себе си. защото който познае себе си, ще познае Бога и вселената." Той напомня за древните египетски окултни школи. Азът е нещо безсмъртно, то не умира, а продължава своята дейност и през живота. Това се забелязва чрез живота на тялото. То многократно сменя своето съдържание чрез подмяна на клетките. А вътрешният архитект - свидетел на тези промени и пазител от външните разрушителни влияния, е винаги един и същ.
към текста >>

80. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

И така дойде Христос с бича, да изгони търговците от храма... Видяхте ли кому служите?
И ако Ви просветне нещо в ума и сърцето, може да си сложите снимките в стаята, до скиците и рисунките на майстор Борис. Тогава ще си видите заблудата, в която сте изпаднали. Значи този братски салон, направен да служи за молитвен дом, вие го направихте за книгопродавница, за търговски дом. Още на 19 март т.г. дойдоха от Бургас хора и ми показаха нотариалния акт за салона на Духовно общество Бяло Братство - Бургас, с който току-що бяха се сдобили. И така дойде Христос с бича, да изгони търговците от храма... Видяхте ли кому служите? Изгониха Ви с бича от обсебения от Вас братски салон. И сте създали фондация. Това е работа на Черната ложа. А защо ли? Защото има Един Бог, Един Учител, Едно Слово, Една Школа.
към текста >>

81. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI

Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г. Антимистът при императрица Елисавета Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св. Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона.
към текста >>

82. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

След три дни го намират в храма, седнал между учителите, слушаше ги и ги разпитваше.
7. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Исус, когато е бил малко момче, всяка година е ходил в Ерусалим на поклонение за Пасхата. „И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. И когато стана той на 12 години, като възлезоха по обичая в Ерусалим за празника и като изкараха дните на празника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим и не усети Йосиф и майка му. (Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 41-43). След три дни го намират в храма, седнал между учителите, слушаше ги и ги разпитваше. И казва на родителите си: „Не знаете ли, че трябва да съм в това, което принадлежи на Отца Ми? " (Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 49). Исус почита този празник и всяка година редовно идва за него в Ерусалим (Евангелие от Иоанна, гл. 2, ст.
към текста >>

На първата Пасха Исус изпъжда продавачите с бич, очисти храма в Ерусалим и започва службата си в Юдея, (Евангелие от Иоанна, гл.
2, ст. 13; гл. 5, ст. 1; гл. 7, ст. 10). На първата Пасха Исус изпъжда продавачите с бич, очисти храма в Ерусалим и започва службата си в Юдея, (Евангелие от Иоанна, гл. 2, ст. 13-25). „И се чудеха на знаменията,.които правеше и мнозина повярваха в Него." На втората Пасха Исус влиза в Ерусалим. След това избира 12 души, които нарече апостоли (Евангелие от Лука, гл, 6, ст, 12-19), подир което ги изпраща да проповядват за Небесното царство, което наближава, като им даде власт над нечестивите духове и сила да излекуват болести. (Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 1).
към текста >>

83. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

По това време завесата на храма, която отделя Светая Светих от святото място се раздира на две, земята се потресва и камъните се разпукаха.
26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва. По това време завесата на храма, която отделя Светая Светих от святото място се раздира на две, земята се потресва и камъните се разпукаха. Тези събития преповтарят писанията, когато облакът Господ е стоял над скинията с часове, че от едната страна е била тъмнина, а от другата страна в Светая Светих на Скинията е била огнена виделина. Защото, когато Славата Господня посещава планината, то гърмове, светкавици се изливат върху земята, която се тресе. Накрая Ангел Господен слиза от небето, наглед като светкавица, и облеклото му бяло като сняг, отваля камъка на гроба на Исуса и оповестява, че е възкръснал. Това е същият Ангел Господен, който преминава през къщите на евреите и не ги погуби, защото те бяха помазани от кръвта на пасхалния агнец. Тогава за тях Той бе Ангел Спасител, а за египтяните - Ангел Поразител.
към текста >>

84. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди.
Както при раждането Му се явила звезда от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби, така тук се явява отново знамение. Тук е слизането на онзи облак Господен, който стоеше над Скинията на Бога по времето на израилтяните, когато бродеха в пустинята, водени от огнен стълб през нощта и облачен стълб през деня. И това става при пълнолуние на 14 Нисан. Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите.
към текста >>

И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл.
Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим.
към текста >>

85. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

„И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл.
2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл.
към текста >>

„И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл.
А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл. 6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават. „И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл. 2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса.
към текста >>

86. І.02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 01. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПО

В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза.
Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е. благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух. Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари.
към текста >>

Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението.
благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух. Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари. Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията.
към текста >>

Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията.
Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух. Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари. Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията. Без Антиминса не може да се извърши Евхаристията. А защо? Защото Антиминсът представлява печатът на Святия Дух. Антиминсът е жертвеният подвижен олтар, той е подвижната Свята трапеза, т.е. подвижната Господня трапеза.
към текста >>

Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса.
Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей.
към текста >>

По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези.
Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е. приносите хляб и вино, за да се получи небесната и животворна храна на небесния хляб и небесно питие.
към текста >>

Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей.
Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е. приносите хляб и вино, за да се получи небесната и животворна храна на небесния хляб и небесно питие.
към текста >>

87. І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Антиминсът е подвижен свят олтар или „вместотрапеза", заместваща при нужда неподвижните свети трапези в христианските храмове. 2.
2. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1. Антиминсът е подвижен свят олтар или „вместотрапеза", заместваща при нужда неподвижните свети трапези в христианските храмове. 2. Върху Антиминсът се извършва Св. Евхаристия, Благодарствената служба, Литургията. 3. Християнски жертвеник, християнски жертвен безкръвен олтар, свещен жертвеник. 4. Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете. 5. Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. 6.
към текста >>

Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете. 5.
2. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1. Антиминсът е подвижен свят олтар или „вместотрапеза", заместваща при нужда неподвижните свети трапези в христианските храмове. 2. Върху Антиминсът се извършва Св. Евхаристия, Благодарствената служба, Литургията. 3. Християнски жертвеник, християнски жертвен безкръвен олтар, свещен жертвеник. 4. Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете. 5. Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. 6. Антиминсът се нарича „Святатрапеза" в преносен смисъл, защото се полага, върху малка маса. 7. Антиминсът е жертвеник, заместител на Светата трапеза. Той е вместотрапеза, вместопрестолие. 8. Мистична трапеза, осветена от архиерей чрез служба и чрез Святият Дух, изработено от платно, ленено или копринено. 9.
към текста >>

С Антиминсът и върху него се извършва Светата литургия, Божествената служба на Евхаристията, като се поставя върху олтарната трапеза, която не е осветена от архиерей в храмовете. 10.
Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. 6. Антиминсът се нарича „Святатрапеза" в преносен смисъл, защото се полага, върху малка маса. 7. Антиминсът е жертвеник, заместител на Светата трапеза. Той е вместотрапеза, вместопрестолие. 8. Мистична трапеза, осветена от архиерей чрез служба и чрез Святият Дух, изработено от платно, ленено или копринено. 9. С Антиминсът и върху него се извършва Светата литургия, Божествената служба на Евхаристията, като се поставя върху олтарната трапеза, която не е осветена от архиерей в храмовете. 10. Антиминсът е вместо трапеза, вместожертвеник на Евхаристията, където като символ е Агнецът Божий. Той е вместожертвеник на Агнец Божий, т.е. на Исуса Христа. 11. Антиминсът е вместопрестол, подвижна вместотрапеза, на която се освещават Св. дарове, които са във вид на хляб и вино от Святият Дух, извикан чрез молитвите от присъствуващите и така осветен от него, се получава небесната, оживотворена небесна храна във вид на Словото, което се излъчва върху тях, както и силата на Духа, Който се втича у тях.
към текста >>

Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове.
Както тялото на Исуса е било обвито в плащаница и положено в гроба, същото се символизира и в литургията. Святата трапеза е гробът. Антиминсът се поставя върху Илитона. А Светите дарове - хляба и виното, символизират тялото и кръвта на Божествения Агнец, т.е. на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус. 16. Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи.
към текста >>

Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи.
От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи. Антиминсът се поставя на всяка света трапеза. В следващия етап на плочи се цзобразяват, на четирите му краища се изобразяват само символите, инициалите на имената на 4-та Св. евангелисти,
към текста >>

88. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви.
3).Този Вестител с глас на лъв, рикаещ, ревящ и викащ, го е видял и пророкът Исая, гл. 40, ст. 3 и говори за него: „Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен. Прав друм направете в пустинята за Бога нашего." И славата Господня ще се яви, „чрез величието на силата му." (Исая, гл. 40, ст. 5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви. За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще.
към текста >>

89. І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ

Учениците са пребъдвали през деня в храма, прославяйки и благославяйки Бога, а през нощите са били в частен дом за уединение и молитви, докато дойде времето да се облечат със Сила от небесата, както им е казал Исус.
Защо е строго последователно? Защото то се основава на следния закон: „И никой не е възлезал на небето, тъкмо Този, Който е слезал от небето, Син человечески, Който е на небето." (евангелие от Иоанна. гл. 3, ст. 13). Син человечески принася Себе Си като пасхален Агнец и със своите плът и кръв трябва да бъде изкупителна и умилостивителна жертва пред Небесния Олтар, пред самия престол на Бога. И там на небето да стане Глава на всичко земно и небесно. Учениците са пребъдвали през деня в храма, прославяйки и благославяйки Бога, а през нощите са били в частен дом за уединение и молитви, докато дойде времето да се облечат със Сила от небесата, както им е казал Исус. На 50 ден слиза Святият Дух. Изливането на Духа Божий е предсказано от пророците, че това ще стане с идването на Месия. „Додето Духът от свише се излее на нас." (Исая, гл. 32, ст. 15). „Ще изливам Духа си на семето ти." .Така говори Господ, Царят Израилев.
към текста >>

90. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

91. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св. Месемврийски Кирио Йосиф, 1820 г.". А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това животът е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали. Безверие и бездействие са еднозначни.
към текста >>

Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан.
- „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата.и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? "' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал!
към текста >>

92. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф.
Този разказ за открадването на Антиминса от гръцката църква „Св. Атанасий" е верен. А защо е верен? Тази църква е била опожарена -от злосторници, била е ниска схлупена черквица. Но с помощта на архиерей Йосиф Серски била възстановена през 1838 г. Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф. Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки. Освен това Константин Дъновски от 1858 г.
към текста >>

93. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия.
и ние го имаме в оригинал, преснето на фотохартия. 3*. Тръбата на Ангела в последния ден, когато затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на своите слуги пророците (Откровение, гл. 10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали. 4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род.
към текста >>

94. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат.
25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС I. Антиминсът по времето на Петър I Великий (Петра Елексеевича) - (1682-1725). Тук се слага началото през 1713 г. от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция. Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия.
към текста >>

Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в манастира Изографский.
Осветен от благодатта на пресвятого и животворящаго Духа. С благословението на светейшия и управляващия синод. Ръкодействувающи с благословението на православната майка Божия при архиепископ митрополит Киевский и галицким Тимофеем." От 1748 -1757 г. Тимофей е бил Киевски митрополит и Галицкий, а после става Московски архиепископ (1757-1767 г.). Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица Елисавета Петровна. Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в манастира Изографский. А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си.
към текста >>

95. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9.
Второ е царство Солун. Трето царство е Александрия. 7. Ще стане смятение по всичката земя и свят до 1919 г. 8. В 1919 г. на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград. Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9. И в същата 1919 г. Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10. И после три години царуването на Антихриста, избраните монаси ще излезат от Света гора - Атон. 11. И ще отидат в Рим на война, сам Антихриста и ще направят голямо сражение не със оръдие или нож и всичката им борба и сражение ще бъде със Словото Божие като меч обоюдоострий. 12. В 1923 г.
към текста >>

96. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили.
става смятение по всичката земя, като се прибавя, че през месеците февруари и октомври 1917 г. започва Руската революция и установяването на съветска власт в Русия от комунистите. Разрушават се империи - Австро-Унгария, Русия, Турция. 8. Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища. А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г.
към текста >>

Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища.
започва Руската революция и установяването на съветска власт в Русия от комунистите. Разрушават се империи - Австро-Унгария, Русия, Турция. 8. Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища. А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г. Григориос VII, който почива на 15.XI.1924 г.
към текста >>

97. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
към текста >>

98. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса.
Константин победил Лициний, който се върнал към езичеството и преследвал християните и след победата станал пълновластен господар на империята. През 325 г. той свиква I Вселенски събор в град Никея и открил събора. Съборът съставил „Символът на вярата". Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил.
към текста >>

По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св.
През 325 г. той свиква I Вселенски събор в град Никея и открил събора. Съборът съставил „Символът на вярата". Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр.
към текста >>

99. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

храмът на Св.
Но после Св. Димитър му отнел ума и той полудял. Тогава император Константин II в 658 г. устроил поход срещу славяните и ги победил. Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI. Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия. Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г.
към текста >>

100. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ