Търсене в текстове за 'Храм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 173 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
към текста >>

3. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни.
към текста >>

А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
към текста >>

Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра.
Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи.
към текста >>

А от храма тайнствено излизали двама жреци.
От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки.
............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него. Той порасна и укрепна.
към текста >>

5. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА III. Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало.
От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците.
към текста >>

7. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст.
Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест!
към текста >>

8. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето.
В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука.
към текста >>

9. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В малките олтари на всички храмове е имало особени певци.
Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят.
към текста >>

10. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи".
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили.
към текста >>

11. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н.
и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми.
към текста >>

12. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

13. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
към текста >>

Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии.
към текста >>

В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
към текста >>

15. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта!
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота.
към текста >>

16. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише. Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”.
към текста >>

Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу.
1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
към текста >>

Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е.
Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух.
към текста >>

17. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия.
Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1.
към текста >>

Тялото е храм Божи.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата.
към текста >>

18. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област.
Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви.
към текста >>

19. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес.
Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура.
към текста >>

Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис.
В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри. Изчислява се, че около 700,000 години преди третичната ера, Лемурия била разрушена от вулканически изригвания и земетръси и потънала в морските дълбочини. Но преди да станат тия големи катастрофи, в Лемурия са станали големи промени в климата. Ето как описват тези промени някои видни окултисти: *)„Основата на колелото се наклони.
към текста >>

Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак.
Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси. Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса. Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана. Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак. Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките. За нея индийските песни и приказки са пълни с легенди. Това са били гиганти жестоки и свадливи. Те са дали по късно начало на седмата подраса – Монголската. Чист тип намираме в централен Китай.
към текста >>

Също и развалините на градовете и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка.
Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка. Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските. Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди. Така, пирамидата Холулу бе сравнена с другите в Дахур, Сахара и Мейцунската пирамида. Те са еднакви не само в ориентировката, структурата и галериите, но даже и в устройството на вътрешните си стаи. Също и развалините на градовете и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка. Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките.
към текста >>

Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства.
американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства. Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа. V В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас. Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв?
към текста >>

20. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси.
Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус. Този град заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления. В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж.
към текста >>

21. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>

22. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато.
Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
към текста >>

Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр.
И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието.
към текста >>

23. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва.
Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина.
към текста >>

24. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско.
към текста >>

Музиката събужда душата в храма.
Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота.
към текста >>

25. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си.
към текста >>

26. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
към текста >>

Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог.
С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода.
към текста >>

27. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
към текста >>

„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>

Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>

28. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм.
Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм. 26. II. 1926 г. X.
към текста >>

29. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца.
Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове.
към текста >>

И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм.
Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
към текста >>

30. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб.
7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите.
към текста >>

„А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце?
„Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце? " „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо.
към текста >>

В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис.
„Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце? " „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления.
към текста >>

Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
към текста >>

Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля!
Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците.
към текста >>

Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове.
А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм.
към текста >>

Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците.
Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.
към текста >>

Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души.
В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители.
към текста >>

И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм.
Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета.
към текста >>

„Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.
Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти.
към текста >>

И където са те - там е и Храмът.
„Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна?
към текста >>

В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.
Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения.
към текста >>

Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм.
Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите. Докато хората не схванат тия елементарни истини, особено сега когато животът всячески отваря очите им за тях - те ще градят на пясък и всичко съградено ще се разрушава. Та „кощунници" като младия египтянин днес има много. И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора. Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години. Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма. И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци. И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот.
към текста >>

Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма.
Та „кощунници" като младия египтянин днес има много. И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора. Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години. Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма. И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци. И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот. Държавниците - това са Тот. И „младите египтяни" заговорват вече. Ще бъдат ли управниците така разумни както фараона Тот?
към текста >>

31. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол.
Тогава аз напуснах обреди и церемонии. Не се къпах вече в осветените води. Разбрах, че само аз бях безумен. Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде. Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания.
към текста >>

32. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества.
Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен. Няма дума която да изкаже какво е Той. II Служителю мой, къде ме търсиш? Погледни, Аз съм при тебе. Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението. Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта?
към текста >>

Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък.
Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна. VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък. Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите. Чете Гита и става голям бърборко.
към текста >>

33. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ!
към текста >>

Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи".
Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”.
към текста >>

Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем?
Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече.
към текста >>

34. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
към текста >>

Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец.
– Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия.
към текста >>

В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва.
Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
към текста >>

Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка.
към текста >>

35. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим.
Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина.
към текста >>

Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
към текста >>

36. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата.
Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние".
към текста >>

Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек.
Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
към текста >>

37. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
към текста >>

Нали храм е самият човек?
„Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда.
към текста >>

Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите".
В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата.
към текста >>

Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят.
към текста >>

Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма.
Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо?
към текста >>

38. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
към текста >>

" ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма.
" той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка.
към текста >>

Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре.
Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик".
към текста >>

Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре.
Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия.
към текста >>

Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате.
към текста >>

39. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните".
към текста >>

40. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато така гледаш на природата, тогаз ще съзнаваш, че присъствуваш в един храм, защото всичко това е изявление на любовта на тези разумни сили.
Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите. При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива. И когато човек схване това, тя ще раздвижи по-дълбоките сили, както на ума му, така и на сърцето и волята му. Нови идеи, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин. Когато така гледаш на природата, тогаз ще съзнаваш, че присъствуваш в един храм, защото всичко това е изявление на любовта на тези разумни сили. В основата на цялата природа лежи любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света. Това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени. Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек може да мисли, че прави нещо с собствени усилия.
към текста >>

41. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз".
Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него. И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз". В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си.
към текста >>

42. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман.
За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман. След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? - За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите.
към текста >>

43. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
към текста >>

Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии.
Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област.
към текста >>

Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви.
Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир.
към текста >>

44. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите!
към текста >>

45. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди.
А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
към текста >>

46. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си.
Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо.
към текста >>

Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите!
Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време. Да можех да запазя всякога насладата от нямото величие на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише! Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите.
към текста >>

47. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
към текста >>

Аз разглеждах храма.
По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите.
към текста >>

Този храм е един вид лаборатория и ателие.
Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките.
към текста >>

48. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината.
Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството. Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2) Биологична; 3) Медицинска. Медицинската си има и Терапевтическа клиника в Арлесхайм Тези секции усилено работят както в областта на научното изследване на действителността, така и в печатането на книги, съдържащи изложението на тези изследвания. Такива печатни трудове има вече от д-р Ваксмут, д-р Попелбаум, г жа д-р Вегман, г-жа Колиско и пр. Секциите си имат лаборатории за опитно изучаване на действителността.
към текста >>

49. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват.
Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай.
към текста >>

50. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния.
" БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

51. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път.
Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път. Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване! Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот. Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно.
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели.
Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания.
към текста >>

53. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чисто да бъде вашето тяло като лилия - храм свещен е то!
За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота. Чисто да бъде вашето тяло като лилия - храм свещен е то! Чиста да бъде вашата душа - за да пребъдва Бог в нея. Чисти желания, чисти мисли, чисти дела - това е нужно, за да расте и цъфти дивното цвете на най-великия Божи дар. Блажена е дулата, която откърми и възрасне това дивно цвете. Защото - о братя мои - заради него ви обичат светлите духове, бдят около вас и ви помагат. Чрез него сам Вселюбящият във вас живе!
към текста >>

54. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма.
Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им.
към текста >>

55. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
към текста >>

Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ!
Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало. То бразди земята.
към текста >>

56. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата.
Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни.
към текста >>

57. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само човек, който има непреодолимо желание да се учи, може да се добере до храма на тази жива наука.
връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр. Опитно може да се покаже, как промените в тези небесни тела могат да се констатират в тези метали. Живата наука може да ни даде методи, как да трансформираме нашит отрицателни сили и състояния. Поливай дървото, и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да се учи, може да се добере до храма на тази жива наука. Само когато пристъпим към природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето по тебе и ще те остави да се залъгваш с външните форми.
към текста >>

58. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен.
Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае. Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми. Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава! Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух. В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен. Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане. Да нямат брой душите и да се изпълнят времената с великото изгряване на моя вечен Дух в тях ! Да бъде! - рече Всемогъщият. И Неговата светла мисъл прониза мирозданието зад всички пространства и предали като всеоживяваща хармония.
към текста >>

59. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества.
ИЗ ПОЕМИТЕ НА КАБИР (индуски поет-мистик) О служителю мой, къде ме търсиш ти? Погледни! При теб съм аз. Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша". * * * Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога.
към текста >>

60. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата!
Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм! Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие!
към текста >>

Той ви чака в преддверието на своя храм!
Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм! Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие! Само за чистите, за разумните, за божествено любящите са открити тайнствените двери на тоя пресветъл храм!
към текста >>

Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие!
Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм! Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие! Само за чистите, за разумните, за божествено любящите са открити тайнствените двери на тоя пресветъл храм!
към текста >>

Само за чистите, за разумните, за божествено любящите са открити тайнствените двери на тоя пресветъл храм!
Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм! Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие! Само за чистите, за разумните, за божествено любящите са открити тайнствените двери на тоя пресветъл храм!
към текста >>

61. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен.
към текста >>

По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео.
Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен.
към текста >>

Тоя храм бе величествен.
Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм.
към текста >>

Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм.
Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше.
към текста >>

Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас.
Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
към текста >>

Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител.
Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание.
към текста >>

Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал.
към текста >>

62. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия!
Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония.
към текста >>

63. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм.
И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
към текста >>

Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм.
Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>

64. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

3) Тялото на човека е свещен храм.
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене.
към текста >>

65. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм.
Г. Тахчиев АФОРИЗМИ Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи.
към текста >>

А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него.
Г. Тахчиев АФОРИЗМИ Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот.
към текста >>

66. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля.
Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена.
към текста >>

Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата.
И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
към текста >>

Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират.
А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си.
към текста >>

А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието.
Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде.
към текста >>

Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание.
И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>

67. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката.
към текста >>

Пред храма хилядолетен дъб.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя.
към текста >>

68. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>

69. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън.
Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма. За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота. Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора.
към текста >>

70. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Във храма, в светлината, владее Бог всесилен, а храма е душата и извор е обилен.
I В ЧОВЕКА Бог живее – в сърцето и душата. Той слънцето владее, изпраща светлината. Във пътя си преходен, човек е на земята заробен и свободен. Заробен е отвънка, свободен във душата. Във храма, в светлината, владее Бог всесилен, а храма е душата и извор е обилен. II О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло, изпращало за всички обилна светлина. В гърдите ни със радост сърцето е туптяло за младост, красота и светла бъднина. Веч пролет наближава за тия, що гладуват и търсят нажалени живота в тъмнина. През сън те вече тихий глас дочуват: „Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина. Ти щастие във себе си търси, с любов живей и скърбите превръщай със вяра и усмивка.
към текста >>

71. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота!
Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3.
към текста >>

72. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата!
Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера!
към текста >>

73. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината!
От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот.
към текста >>

74. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на посвещението и на древните мистерии.
Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо. Спиритисти, мистици станали негови ученици. Това е началото на „Обществото на учениците на Вс. Б. Бр.” най-многобройното и най-силното в България. Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на посвещението и на древните мистерии. В центъра на движението е фокусът на духовната активност. В България се срещат като във фокус всички западни и източни течения и по-специално западните романо-тевтонски течения и тези на славянска Русия и на Изтока. България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр. Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм. Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год.
към текста >>

75. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън.
Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън. Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът? Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
към текста >>

76. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А тия стръмни скални откоси, скулптурирани странно от неведом художник, неизвестно кога, придават на всичко упоението на един храм, в който се твори нещо велико и свято.
Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика. Стръмни скални откоси и зъбери от шисти и гранит обграждат отвсъде тия езера, в които се отразява небето. Неволно се питаш, кой създава тия вълшебни творби, кой се грижи за тия цветни градинки, кой дава тоя вечен поток от елексир, що напълва пространните планински чаши, през които гледа окото на небето? А тия стръмни скални откоси, скулптурирани странно от неведом художник, неизвестно кога, придават на всичко упоението на един храм, в който се твори нещо велико и свято. И тоя вътрешен глас ни подсказва – тука живеят същества нечувани и невидени, те редят цветните полянки и по тях оправят съдбините на земните люде; те пращат от елексира на тия небесно-сини чаши долу на хората. И мъдреци от прастари времена служат тук на Вечния и чертаят дни и радост на хора, зверове и треви. Ниска котловина се простира на запад от Дамка, Пазар-дере – така се нарича, защото хората дават имената, само ако там е ставало нещо за всички видимо и реално. И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината. Калинините върхове, Голям и Малък Полич крият в своите скали Карагьолските и Градинските езера.
към текста >>

И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината.
Неволно се питаш, кой създава тия вълшебни творби, кой се грижи за тия цветни градинки, кой дава тоя вечен поток от елексир, що напълва пространните планински чаши, през които гледа окото на небето? А тия стръмни скални откоси, скулптурирани странно от неведом художник, неизвестно кога, придават на всичко упоението на един храм, в който се твори нещо велико и свято. И тоя вътрешен глас ни подсказва – тука живеят същества нечувани и невидени, те редят цветните полянки и по тях оправят съдбините на земните люде; те пращат от елексира на тия небесно-сини чаши долу на хората. И мъдреци от прастари времена служат тук на Вечния и чертаят дни и радост на хора, зверове и треви. Ниска котловина се простира на запад от Дамка, Пазар-дере – така се нарича, защото хората дават имената, само ако там е ставало нещо за всички видимо и реално. И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината. Калинините върхове, Голям и Малък Полич крият в своите скали Карагьолските и Градинските езера. Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им. В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали.
към текста >>

77. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова.
Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро.
към текста >>

78. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Устните ми онемяха от радост – възхитена стоя всред новия храм.
То е с мен. У мен. Аз мога да ви дам от него, стига вие да поискате и стига то да пожелае това. Аз съм тайнствено забогатяла, ден след ден, сълза след сълза... И сега аз се чудя на тази светла и чиста струя на живота, която ме прониква. И искам двойно по-големи сили, за да мога да нося щастието, или да се удържа върху летящата му златна колесница. Устните ми онемяха от радост – възхитена стоя всред новия храм. Тук става мълчаливо свещенодействие и се чува само туптенето на сърцата. 16.1.1933
към текста >>

79. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той отива в един храм!
По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото! После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо. Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя. Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление.
към текста >>

80. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Там съществува само Любов. Атмосферата на божествения свет е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас.
към текста >>

81. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета – все модерни храмове на Астарта.
Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност. Те именно са кривнали „асиметрично” леката баретка, те са метнали пак „асиметрично” флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни! В техните блюда – очите – се тегли с драмовете на изяществото и естетиката всеки образ, всяко впечатление от обноска, всеки жест. На булеварда вълната бавно замира. Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета – все модерни храмове на Астарта. Тук коничните пръсти са в своята стихия. Тук те изплитат звучната, вълшебна мрежа, в която улавят квадратните пръсти. Квадратните пръсти – това са ония риби, в устата на които – според приказките и според Писанието – има „статири” и златни монети. Коничните пръсти разчекват затворените, неми уста на тия риби и изваждат монети и скъпоценности. Само коничните пръсти познават тази магия, само те могат да извършат тази операция.
към текста >>

82. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г.
Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край. На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим. И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г. Емануил п. Димитров
към текста >>

83. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна".
Съвременните хора са нервни, болни, тревожат се за нищо и никакво, вследствие на известна дисхармония между мозъчната и симпатичната нервна система. И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание. Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
към текста >>

Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло.
И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание. Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи.
към текста >>

84. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан.
За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта. Един от най-големите хироманти в Европа - Дебарол - е придобил своите познания от циганка. От незапомнени времена в най-северните провинции на Индия кастата Yoshi е практикувала и още до днес продължава да практикува хиромантията. Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха. Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан. Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес.
към текста >>

85. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм!
Общо колело, общо хранене, обща работа при извора - това не развива ли у нас чувството, че всички сме близки, сродни? Така не се ли зазорява у нас чувството на братство, което ще бъде отличителната черта на новия човек? Обедът е свършен! Тук всички извори всички цветя, всяка тревица, всяко камъче са потопени в една атмосфера на чистота и светлина! Чистотата им позволява да бъдат в общение със Светлите Същества и да виждат лицето на Бога! Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм! Благоговейно събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр. Всички вие тук: цветенца, тревички, скали, извори, поточета, това е скромна дан на любовта ни към вас! Минава се малко време. Нека сега да отидем да поправим пътя при един поток, който се разлива на едно място и образува мочурища. Всички работят радостни.
към текста >>

86. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил.
За малко време затварям очи. Но какво стана ? Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него. Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен.
към текста >>

87. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя.
Според окултизма мълчанието е един от най-добрите методи за завладяване на мисълта и превръщането ù в послушно оръдие, с което ученикът най-много си служи. Същевременно то спомага за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи. Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг. Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на душата.
към текста >>

88. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига.
Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество.
към текста >>

89. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм!
При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов! Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази. Ако ти пееш от любов, без да чакаш нищо за своето пение, тогаз твоят глас ще има магическо действие! Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание! Те ще искат да се учат, ще искат да направят едно добро! Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм! Тоя дом ще има невидима красота, невидима аура. Там хората не ще могат да се карат. Защото всяка работа, вършена от любов, е свещенодействие; там е Безграничният! Мощно действие има всяка постъпка, извършена за Цялото! Някой ще каже: „Нима това е възможно?
към текста >>

90. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви.
Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
към текста >>

91. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това не наподобява ли някой храм, светилище?
Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места.
към текста >>

92. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др.
В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува.
към текста >>

93. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес.
А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините?
към текста >>

94. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти виждаш вече храм.
Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния!
към текста >>

Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм.
Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
към текста >>

95. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
към текста >>

96. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет).
В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените. От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител.
към текста >>

97. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43.
Няма да се впускам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, то можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр. на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент Ив прави анализ и определя, кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в Скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата. Даже намират и в органическите форми кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон!
към текста >>

98. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм.
Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
към текста >>

99. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии.
Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците.
към текста >>

100. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа.
Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24489498138428