Търсене в текстове за 'Фиданка'

Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива.

Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов.
към текста >>

Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:

В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма.
към текста >>

Фиданката е гола, без лятното облекло.

През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма. Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод.
към текста >>

Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора.

Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр.
към текста >>

Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя.

Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя.
Загриженост и безпокойство изразяваха очите му, навярно защото знаеше колко са „деликатни" човешките услуги. - Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина. Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя. Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори пътя към светлината на вечния живот. Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума: - Хубаво! - Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно. - Може, рекох.
към текста >>

Той се върна с група ученици от градината, където е помогнал на една млада фиданка да не изсъхне.

Облечен беше в бял костюм. Виждаше се и бялата копринена риза. Не можех да откъсна очи от него. Тогава сестрата, която донесе на Христо чаша вода, ми каза: - Заведи детето при Учителя. Той се върна с група ученици от градината, където е помогнал на една млада фиданка да не изсъхне. Той ще помогне и на момчето. Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано: - Учителю, болно е! Учителят Беинса спря, погледна ме кротко и аз видях спокойната тишина в очите му и косите, които падаха от двете страни на лицето му. После той протегна ръка, помилва главата на Христо и отмина мълчаливо.
към текста >>

Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него.

Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка.
към текста >>

В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка.

Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка. И Ани ми се струваше като една от тези разцъфнали овошки, за които също тъгувах, когато внезапно духналия вятър разпръскваше цветовете им. Една сутрин към края на пролетта, когато лястовиците се бяха настанили под стрехата и слънцето обливаше земята със своите галещи топли ръце, Ани се пробуди в едно необикновено състояние. Каза ми, че е много отпаднала и имала болки по цялото тяло. Виеше й се свят и беше страшно пребледняла. Пролетна настинка - помислих аз и я посъветвах днес да не ходи на лекции.
към текста >>

– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите.

– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите.
Баща ми беше там четири години директор на фабрика "Балевски". Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете? Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече: – Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж. – Благодаря, Учителю! Учителят настрои цигулката си и каза: – Шестият ден на "Битието" ще се пее с чувство и изразително!
към текста >>

Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата.

Учителя Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938):
към текста >>