Търсене в текстове за 'Фиданка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Ако комунистите бяха умни те щяха да пазят фиданката, която Учителят посади, като зеница на окото си. 92.
Ще дойде Новия човек. 90. Понякога Божият закон взема образа на човек. Тежко на онзи, който извърши неправда към него. 91. Комунистите възприеха много работи от Учителя, от Братството. А ето, гонят Братството. Ако комунистите бяха умни те щяха да пазят фиданката, която Учителят посади, като зеница на окото си. 92. Ние работим тук безвъзмездно. Бялото Братството изплаща наема на българите за условията, които дадоха на Учителя. Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и средства, и условия, и книжнина, и Изгрева. Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите.
към текста >>

2. 145. ОТПЛАТАТА

Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме.
Но тогава Словото на Учителя не бе дадено, то започна да се дава чрез нас. Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си.
към текста >>

3. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие.
Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи. Така прасковите, които са дребни падат още отначалото през малките дупки, после по-големите и най-сетне остават да паднат през най-големите дупки най-големите, най-хубавите.
към текста >>

4. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Посята в земята, от сладката ядка, поникна фиданка и вече расте. 2.
Разказват, разказват... Днес есен е вече, от стария лешник отронва се плод. "Ти знаеш ли? В мене той себе си вложи, във сладката ядка за вечен живот." 1. Синът на Всемира намери земята в часа на разгромна съдба, на братската песен в душите запята. 7. При стария лешник ти спри се да чуеш, той тука стоеше, отдавна ли бе? Посята в земята, от сладката ядка, поникна фиданка и вече расте. 2. И всички, които сега Го познаха, видяха се в новия път, където слънцата предвечни пламтяха. Синът на Всемира 3. Топяха се бързо навред ледовете. Земята направи завой, в ръцете си вече Той взе вековете. Синът 1.
към текста >>

5. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега?
Аз съм го описал този случай. Друго нещо по-специално за него не си спомням. Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред. За него съм писал как се прощава със своята овощна градина, когато отчуждаваха за ТКЗС-то. Отива при всяко едно дръвче като при живо дете, за което се е грижил и го е отхранил. Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега? " Тя му казала: „Не се безпокой, всичко ще се нареди. Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали. Първият мисля, че се казваше Михаил Калудов от Бата. За него ще разкажа една случка. В Бата първоначално нямало братство.
към текста >>

6. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

Той беше подобно на една плодна фиданка, която расте, разлиства се и дава плодове.
Важно място в живота му беше молитвата. Той се молеше всякога. В спомени за него се казва: „Когато той се молеше, цялото небе се отваряше, като чели всички живи същества се заслушваха в напевния му глас и в думите му." В последните си години той правеше всичко в името на Бога, затова всички го обичаха. Той е инициаторът за създаването на Братската градина в град Айтос, която благодарение на неговата инициатива и организаторски дух и досега съществува. Там се събират много хора и сега, там той завърши своя земен път. Той беше подобно на една плодна фиданка, която расте, разлиства се и дава плодове. И плодовете са неговите последователи от град Айтос, които са длъжни да продължат тази негова всеотдайност и преданост и да я предадат на следващите поколения. Такъв е бил и заветът на Учителя: Бялото Братство трябва да предаде и утвърди в България. Може би град Айтос ще има такава велика мисия да приеме и утвърди името на Учителя, да се подеме новия идеал за създаването на нова култура в света, когато хората ще се раждат с високо съзнание за любов и разбирателство, когато съзнанието ще се извиси до съвършенство и тогава ще можем да кажем: „И това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго. Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил на земята." И така от скромен медицински фелдшер, Георги Куртев израства в духовна личност, която съсредоточи около себе си едно звено от предани братя и сестри. Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят.
към текста >>

7. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

179.Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и да заякне в мощен дъб!
Ученикът не трябва да иска нищо пресилено. В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. 178.Вяра. Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! 179.Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и да заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180.Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му.
към текста >>

8. 5. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

168 БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
5. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV. (1941), кн. 5, с. 168 БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята. Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авеля, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя?
към текста >>

9. 8. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!...
По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето - златното жито, хлябът и животът!... Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек. G. N. [Georg Nordmann]
към текста >>

10. 3. Братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Само топлината и светлината на слънцето могат да събудят скритите сили в корените на цветето, на фиданката и на столетника - дъб.
3. БРАТСТВОТО Идеите получават своята истинска цена, когато могат да се приложат, за да влязат в живота като съграждащ елемент. Една от новите идеи на нашето време е идеята за колективното съзнание. Пробуждането на това съзнание представлява края на един процес и началото на друг. За този момент човек трябва да узрее; то е като разцъфтяването на едно цвете, което не може да се развие и цъфне по-рано от определения сезон и време. Само топлината и светлината на слънцето могат да събудят скритите сили в корените на цветето, на фиданката и на столетника - дъб. Без топлината и светлината на слънцето през месец април и май, растителното царство не би се събудило от зимния си сън. Събуждането на колективно съзнание представлява един такъв момент от живота на природата; той представлява за човека важен и значителен етап. В този етап участвува цялото човечество, то е характерен белег на дадено време. И нека кажем характерен белег на нашата съвременност. Нека опитите в това направление да са грубо нахвърлени, но идеята вложена в тях ще се развие и ще стигне непременно своя цъфтеж.
към текста >>

11. 7. През един събор

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

През един от следобедните часове под оная круша, която тогава беше млада фиданка едва завързала първите си плодове, сега тя е вече стара и на есен отрупана с много плод - едри жълти круши, близо до боровете.
Със своята многочисленост този събор правеше силно впечатление и всички присъствуващи се чувствуваха доволни, радостни, окрилени. Беше един от редките събори за който споменахме вече - 1927 година. През неделния ден вратите на Изгрева бяха отворени за гости. През целия ден идваха познати и приятели да видят и да чуят нещо. Имаше художествена изложба, имаше концерт, имаше и сказка. През един от следобедните часове под оная круша, която тогава беше млада фиданка едва завързала първите си плодове, сега тя е вече стара и на есен отрупана с много плод - едри жълти круши, близо до боровете. При Него се бяха спряли двама журналисти, които бяха дошли да видят Изгрева, събора, хората, Него. Часове и мигове край Него в които винаги се отлива частичка от Неговия живот, който мигом се превръща на Слово. Защо тъкмо сега близо четири десетилетия от тогава се връщаме на този ден, под старата круша? Пред Него бяха застанали журналистите. Не можем да кажем, че журналистите не бяха обичани от Него.
към текста >>

12. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

Човек си ти, но по нещо приличаш на малката фиданка, която расте в градината, не само под грижите на добрия градинар, а и под грижите на природата, която обилно ти изпраща: светлина, топлина, въздух и влага.
Затова отличителния белег на ученика е учението. Единствено то приближава ученика до Учителя. Единствено то привлича вниманието на Учителя. Не забравяй никога, че си роден богат - имаш ум, имаш сърце, имаш определено място, пред тебе катедра, където Един Учител те чака. Като факла жаждата за учение, за приложение трябва да гори винаги в началото на твоя работен ден - единствено това определя отношението между Учител и ученик. 2. Човек си ти, но по нещо приличаш на малката фиданка, която расте в градината, не само под грижите на добрия градинар, а и под грижите на природата, която обилно ти изпраща: светлина, топлина, въздух и влага. Как се нарича всичко това в обикновения човешки свят, където малцина забелязват онова, което непрестанно тече към тях? Ония, които разбират наричат всичко това - прояви на любовта. Опитай се да съзерцаваш това свещено табло, където взимането и даването е установен закон, израз на дълбоко отношение към един живот, който шуми и пее и в който Великия замисъл на Битието намира своята реализация. Нека си човек, ала и ти имаш нещо общо с тия безсловесни малки божества, които растат в човешките градини, които живеят по милостта на незнайните си приятели; ежедневно те им поднасят необходимото. Ония, които те обичат по същия начин ти поднасят всичко без което не би могъл да просъществуваш на земята; и ти имаш нужда от слънце, от вода, от въздух, от хляб.
към текста >>

Ти не си цвете, не си фиданка, ала и към тебе лети една голяма обич, която непрестанно те облива с топлина и светлина.
Ония, които разбират наричат всичко това - прояви на любовта. Опитай се да съзерцаваш това свещено табло, където взимането и даването е установен закон, израз на дълбоко отношение към един живот, който шуми и пее и в който Великия замисъл на Битието намира своята реализация. Нека си човек, ала и ти имаш нещо общо с тия безсловесни малки божества, които растат в човешките градини, които живеят по милостта на незнайните си приятели; ежедневно те им поднасят необходимото. Ония, които те обичат по същия начин ти поднасят всичко без което не би могъл да просъществуваш на земята; и ти имаш нужда от слънце, от вода, от въздух, от хляб. Без тези неща твоят духовен живот би бил невъзможен. Ти не си цвете, не си фиданка, ала и към тебе лети една голяма обич, която непрестанно те облива с топлина и светлина. Ти живееш, защото Любовта на Незнайното те прониква отвред. Внимателно пристъпвай свещения праг, това място е свещено, нека не храм, съграден от човешки ръце. Обичаш и си обичан, живееш, защото на земята над тебе грее едно небе откъдето ти получаваш всички блага. Велики служители безкористно задоволяват твоите нужди и като венец на всичко, любовта те придружава, любовта осветлява твоя път, любовта разтопява всичкия лед по твоя път, любовта превръща нощта в ден, тъмнината на светлина, скръбта на радост, поражението на победа. Отвън и отвътре потокът на любовта не стихва.
към текста >>

По-малко ли си ти от цветето, от фиданката, от малката буболечка, които никога не оспорват, не се съмняват и не делят любовта.
Ти живееш, защото Любовта на Незнайното те прониква отвред. Внимателно пристъпвай свещения праг, това място е свещено, нека не храм, съграден от човешки ръце. Обичаш и си обичан, живееш, защото на земята над тебе грее едно небе откъдето ти получаваш всички блага. Велики служители безкористно задоволяват твоите нужди и като венец на всичко, любовта те придружава, любовта осветлява твоя път, любовта разтопява всичкия лед по твоя път, любовта превръща нощта в ден, тъмнината на светлина, скръбта на радост, поражението на победа. Отвън и отвътре потокът на любовта не стихва. По-малко ли си ти от цветето, от фиданката, от малката буболечка, които никога не оспорват, не се съмняват и не делят любовта. Можеш ли да направиш и ти това? Опитай се да отречеш незнайните велики служители, опитай се да отречеш любовта, която движи колелото на твоя живот. Непременно ще се стълкновиш - грубото нарушение на взаимното отношение ще ти се отрази и ти ще разбереш, какво значи да живееш вън от обсега и от всичкия студ на земята. Безсловесните същества ще те гледат и ще се чудят - как може да се отрече любовта... Не влизай в крамола със себе си, нито с твоите приятели, нито с ония, които ти дадоха живот на земята и най-вече с Великото в света. Пази отношението към Твоя Бог.
към текста >>

13. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

На Изгрева имало някаква ябълка - млада фиданка с тенденция да стане хубаво дърво, но била на лошо място, тъпчели я и тя линеела и била е вече до кончина.
Ама как? - Аз не приемем. - Както искаш - делото се приключва. Двата случая имат нещо общо - една допирна точка - тя ни отведе много далеч и ни разкри неподозиращи светлини. Но то е друга тема - нека не се отклоняваме от поставената. На Изгрева имало някаква ябълка - млада фиданка с тенденция да стане хубаво дърво, но била на лошо място, тъпчели я и тя линеела и била е вече до кончина. Учителят се спира на нея. Оглежда я, слуша я, обръща се вероятно към Бай Ради, и казва: “Оградете я с колчета и опънете тел, да не я тъпчат. Тя не иска да умре, решила е да живее и казва: Ако на Изгрева не мога да живея, то къде другаде? ” Ябълката разбира се оцеляла. До нас стигна нещо светящо, малко, но изпълнено с топла обич - съхранявахме го, събирахме го до капка, за да се порадваме.
към текста >>

14. 1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Тоя зов ще ни намери, където и да сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново. Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти. Георги Томалевски
към текста >>

15. 1. Предсказанията на пророците

Въведение

Обаче, за да не изсъхне тази нежна фиданка на великата надежда, след известно време идват пророци между народа, които със своето слово, живот и предсказания я подхранват - плевелите плевят, за да не бъде заглушена, разкопават корените да расте по-буйно.
589.] Но преди това той посява семето на надеждата в душите им, че ще бъдат освободени. Той им предсказва: „Господ Бог ще ви изпрати пророк като мене, него слушайте.” Но до тук страданията не свършват. Идва вавилонското робство. Посятото семе в разораната от страдания душа на народа, се полива от нови потоци сълзи и то буйно расте. След тези идват нови страдания, и пак страдания!... Обаче, за да не изсъхне тази нежна фиданка на великата надежда, след известно време идват пророци между народа, които със своето слово, живот и предсказания я подхранват - плевелите плевят, за да не бъде заглушена, разкопават корените да расте по-буйно. Исайя - този мощен пророк, се обръща към многострадалния си народ с думите: „Ето, Господ обязява до край Земята, кажете на дъщерите Сионови: „Твоят спасител иде.” Но дните, годините, вековете минават, страданията продължават нестихващо, а Спасителят не идва, народът губи вярата си. Тогава идва великият Йеремия, той плаче заедно с народа над неговите страдания и отново повдига и закрепва надеждата му: „Ето, настават дни, казва Господ, и ще вдигна на Давида праведна младочка и ще се възцари цар, който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на Земята.” Но страданията продължават, народът пак се отчайва! Тогава идва пророк Михей, който казва: „И ти Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите юдини? От тебе ще излезе Оня, Който трябва да бъде владика в Израел, и чийто произход е от край време, от вечни дни.” След него от вековете се провиква пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Ерусалимска, ето твоя цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица.” И каква беше трагедията на евреите след толкова страдания - когато дойде техния Спасител, те не Го познаха и останаха да страдат още хиляди години! ______________________________________________________________ 1 В текста са отбелязани със звездичка - 1 и въведени в скоби - [ ] бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев, чрез които той отваря материала и го завързва и прикачва за „Изгревът”!
към текста >>

16. 51. Пристигането на семейство Янкови от Берлин. Шестият ден на „Новото Битие” (01.08.1943, неделя, София - Изгрев)

След това Той отправи погледа Си към мене и рече: - Когато посадим една фиданка в разсадника, тя става слаба и неустойчива на бурите и на мъглите.
Търсят си квартира. Те искат да намерят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях. - Учителю, Вие какво ще кажете? Да отида ли да живея при тях? Учителят затвори очите Си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа Си към мене и рече: - Когато посадим една фиданка в разсадника, тя става слаба и неустойчива на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си. Когато живееш отделно от тях, ти ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж. - Благодаря, Учителю, казах аз. Учителят настрои цигулката Си и каза: - Шестият ден на „Битието” ще се пее с чувство, изразително! Той изсвири мелодията на Шестия ден на „Битието” и аз тихо пеех.
към текста >>

0.61339712142944