НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата
фиданка
, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата
фиданка
, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите?
към текста >>
2.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна
фиданка
, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна
фиданка
, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
към текста >>
3.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но ако зад този сух прът посадите една
фиданка
, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около
фиданката
.
Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него.
Но ако зад този сух прът посадите една
фиданка
, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около
фиданката
.
После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище. Тия факти подкрепят тъй наречения витализъм и психоламаркизм. Всичко горно показва, че биологията и всички други науки влизат вече в една нова фаза, в която ще им се разкрият безкрайни нови хоризонти.
към текста >>
4.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова
фиданка
снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът!
По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот! Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце!
Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова
фиданка
снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът!
Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
5.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като
фиданка
свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като
фиданка
свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя?
към текста >>
6.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Или може да привърже една слаба
фиданка
за колче, което да й служи за подпора.
въздържателно д-во, вегетарианско, туристическо, есперантско, стенографско и пр. 7. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие". Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр. подаване дрешки на майката, когато пере. Детето може да повдигне и превърже за пръчка пречупеното цветенце в гората.
Или може да привърже една слаба
фиданка
за колче, което да й служи за подпора.
Така у него се събуждат сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще. Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави. Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8.
към текста >>
7.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От
фиданка
— тя се бързо извисила, напълняла хубава топола.
То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра.
От
фиданка
— тя се бързо извисила, напълняла хубава топола.
И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа. Но един прекрасен ден по-пътя кандил-мандил тук пристигнал някой си посръбнал годешар със бъклица в ръката с вараклия китка на калпака. И отбил се тук по привичка, да се отпочине, да се поизмие, пък от бъклицата — ей така, пред извора да пие. Па като се мантаркосвал горе-долу, паднала му китката във водата.
към текста >>
— Корените на тополата ще пуснат нова хубава
фиданка
, ще се подмлади.
Почнала от ден на ден да съхне, но й било вече невъзможно да се отърве. Бръшляна в този случай бил за нея като някой приказен вампир. Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо!
— Корените на тополата ще пуснат нова хубава
фиданка
, ще се подмлади.
А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
към текста >>
8.
 
-
Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна
фиданка
и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Тоя зов ще ни намери, където и до сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна
фиданка
и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Георги Томалевски Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год. VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез
фиданка
,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря.
Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено. В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста.
Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез
фиданка
,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря.
Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-добро време за отрязване на ореховата
фиданка
или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.
Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето.
Най-добро време за отрязване на ореховата
фиданка
или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.
В заключение, ние не можем да не повторим, че магическият жезъл не е нищо друго освен един крайно сензитивен магически посредник за предаване и концентриране силите на обладаващия знание маг и че той е еднакво могъщ при най-силното възбуждение на ума на всекиго, независимо дали е употребен съзнателно или не. Поток от ментален огън ще се устреми по направление на даден жезъл и затова и той, както огнестрелното оръжие, не трябва да попада в ръцете на зъл или безумен човек. Той е потенциален или, иначе казано, точно пропорционален на мъдростта на майстора — и неговата ментална динамика. В ръцете на зломисленик или идиот, той е вреден или безполезен. Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили.
към текста >>
НАГОРЕ