Търсене в текстове за 'Фарисей'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

фарисеят си е фарисей, митарят си е митар.
Няма изключение в истините, които Учителя изнася. Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище.
към текста >>

От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен.
към текста >>

2. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия.
Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко.
към текста >>

3. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене.
Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате.
към текста >>

След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3) "А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите.
към текста >>

4. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите.
Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса. А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." /5;29/. И им говорили цяло слово за Исуса Христа, как е разпънат и възкръснал. "А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона.
към текста >>

9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.
И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
към текста >>

5. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей.
Разбирането на Триединетвото, било Небесно, съставено от Отца, Сина и Светия Дух, било земно, съставено от Ари-ман, Христос и Луцифер, било някакъв образ, стоящ между тези двете, не е работа само на интелекта. Тук имаме едно от местата, където Християнската мисъл трябва да приеме в себе си художествено-образния елемент, когато всяко говорене за Троицата е като едно рисуване, всяко разбиране на Троицата е като едно виждане. Тогава Триединетвото ще стане един образен ключ за по-дълбоките области на Творението, а също и на Евангелието. Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно. По природа женският организъм е по-мек, отколкото мъжкият, следователно, тук имаме едно подчертаване на ариманическото зло, тъй като виждаме нападната от него една жена.
към текста >>

6. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
към текста >>

7. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично.
към текста >>

8. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието.
В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си.
към текста >>

9. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото.
Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов.
към текста >>

10. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Трудно е да се обхванат и обяснят явленията и процесите, които протичат днес в обществото, ако не се познава психологията на съвременния фарисей, на модерния шаман.
ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ Психологията на групите е добре известна на психолозите и социолозите днес и се оказва обширно и интересно поле за изследване с голямо значение за обществото. Спекулативният ум, разбира се, извлече всичко полезно от постиженията на науката в тази област, за да си послужи с тях за користни цели, заради егоцентрични амбиции и интереси. Трудно е да се обхванат и обяснят явленията и процесите, които протичат днес в обществото, ако не се познава психологията на съвременния фарисей, на модерния шаман. Които са чели романа „Ученик" на Пол Бурже, навярно вече са си изградили отношение и позиция спрямо спекулативния интелект. Бегло ще отбележим, че характерното за него е забележителната му интелигентност. Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи. По-силно от нея говори любовта към себе си. Следователно това са хора, които не са в състояние да проявят любовта в нейната пълнота и в поведението им водеща роля има интелектът.
към текста >>

Според този млад фарисей, който се приготвя да направи кариера като философ, любовта може да се генерира, да се вложи в сърцето на една чувствителна и отзивчива жена и след това тази любов да се владее и използва за практически цели.
Този интелект прави дисекции, рови се в древните папируси и архиви, навира любопитния си нос във всичко загадъчно и жадува да разгадае някоя от мистериите на природата. За да удовлетвори това си любопитство, за да запълни празнотите на своята личност, той е готов да пожертва всичко: етика, морал, човешки и християнски ценности. В началото на двадесетия век появата на този тип хора, се свързвало с борбата за живот, борба, в която целта оправдава средствата. В романа „Ученик" Пол Бурже анализира характера на този тип хора. Ученикът на един известен философ прави своите философски и психологически наблюдения и ежедневно води дневник за ефекта, който оказват върху чистите и искрени чувства на една девойка различните похвати, с които той цели да събуди у нея любов към личността си. Според този млад фарисей, който се приготвя да направи кариера като философ, любовта може да се генерира, да се вложи в сърцето на една чувствителна и отзивчива жена и след това тази любов да се владее и използва за практически цели. Какво значение може да има драмата, която ще преживее тази девойка, ако науката, с която единствено се идентифицира прогресът, открие нови възможности за манипулация на чувствителната човешка природа. По този въпрос обаче поетите са на друго мнение. Човечеството щеше да отиде много по-напред в развитието си, ако именитите учени бяха и вдъхновени поети. Поради обстоятелството, че живеят в групи, хората имат и групови интереси. Груповите интереси спокойно можем да отнесем към сектантските интереси.
към текста >>

11. Съдържание - Георги Радев (1900–1940)

Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката душа Пробуждане на съзнанието.
Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката душа Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Новораждане Великиятъ човѣкъ Ключъ на живота Има ли безработица въ Природата? Човѣшки и божествени договори Какъ се влиза въ училището на Природата Приложения Четирите съвета Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
към текста >>

12. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“.
към текста >>

Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава.
към текста >>

Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея.
към текста >>

Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава.
Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука.
към текста >>

Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация.
Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити. Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ.
към текста >>

13. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
към текста >>

14. От издателя - Атанас Славов

Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите народи! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот.
Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента. Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите народи! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот. Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство. Да се напъхва Учението на Учителя в някакво си вероизповедание, това е кощунство. А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост. Безспорно има приемственост донякъде като архив, и съхраняване на това богатство, но нищо повече. Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите народи! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя.
към текста >>

0.32209014892578