Търсене в текстове за 'Фарисей'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
към текста >>

2. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов).
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
към текста >>

Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа.
към текста >>

Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
към текста >>

Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него?
към текста >>

Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация.
Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен".
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К.
СЪДЪРЖАНИЕ НА IX и X КНИЖКИ НОВОТО – Г. ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден.
За да се избягва загубване на кореспонденцията по пощата, пращайте всичко на мой адрес. Ако пратката е изгубена, много ще съжалявам. Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици. Каквото е предопределено, ще се реализира по Върховната Воля и с помощта, мощна и светла, на Учителя. В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти.
към текста >>

5. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас.
Велико нещо е човешката душа. Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа. За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, в нова светлина." Препоръчваме книгата на читателите си. Доставя се от Жечо Панайотов, улица „Опълченска" № 66, София, III, както и от редакцията, 2. „Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас. Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева. В тая книга се хвърля светлина върху природата на човека, върху прераждането и кармата, върху принципите на Бялото Братство и пътя на ученика. 4. В.
към текста >>

6. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него".
към текста >>

7. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Фарисей и митар.
Държава в държава. Двата принципа. Търпението - първата степен на Любовта. Божествени и човешки идеи. Четирите системи. Фарисей и митар. Бог на живите. Двата велики закона. Мисли! Събуждането на съзнанието. Новият човек. Новото раждане.
към текста >>

8. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите".
Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите". Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей". Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста.
към текста >>

26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей".
22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите". Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей". Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Тарс, Киликия. Учил се е за равин в Иерусалим, в училището на Гамалиеля.
към текста >>

А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година).
Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Тарс, Киликия. Учил се е за равин в Иерусалим, в училището на Гамалиеля. Там е усвоил, между другото и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ мисионер, да си вади сам хляба. (В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей-хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
към текста >>

9. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?
СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина.
към текста >>

Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.
Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
към текста >>

10. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”.
От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема.
към текста >>

Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.
Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах.
към текста >>

11. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицемерие и фарисейство!
че по пътя на насилието, егоизма и омразата може да се дойде само до всеобщи страдания и че само по пътя на доброто, на любовта и разбирателството може да се постигне щастие и благоденствие за всички. Днес народните маси мизерстват навсякъде по света, но няма държава в която бюджета на военното министерство да не е най-големия измежду тези на всички останали министерства. Навсякъде най много пари се харчат за въоръжение и военна подготовка. Навсякъде синовете на народа са грабвани от семействата им и заставяни дълго време да се обучават да убиват. Това става в днешна християнска Европа и в целия свет. Лицемерие и фарисейство! И същевременно дипломатите говорят за мир и за обявяване войната вън от законите. А ако някой се откаже от военна служба, защото не иска да се учи да убива — съд, затвор, а може би и смърт. С това положение трябва да се свърши. Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си. Земя има за всички.
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят?
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак.
Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън. Те заспорили широко, надълбоко и жестоко, като що е тоз алтън. Слепчо казва има звън! Глухчо казва: брътвиш в сън! Няма звън, a звън си има.
към текста >>

14. -

Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива.
Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот. Любовта е слънце, което свети и топли, омразата е студ, който сковава и умъртвява. Любовта — това е цялата философия на Христовото учение. Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива. Любовта, при която другия е наш брат, а не наше враг. Колко проста истина, но, уви, колко мъчно приложима от хората! Христос отиде дори по далече и прогласи още: любов и към враговете ни! Колко странно звучат тези слова на великия Назарянин в днешния милитаризиран век! Като звън от пукната лира ще прозвучат тези думи в ушите на съвременния християнин.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради?
. . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“.
Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството.
към текста >>

И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8).
към текста >>

За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>

Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството.
към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл. 9, ст. 1).
към текста >>

Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си.
9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“. Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си. Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.).
към текста >>

Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него.
Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“. На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст.
към текста >>

В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна.
към текста >>

2) Този фарисейски законоучител отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници, К.
Baur (Ferdinand Christian Baur). Paulus, der Apostel Jesu Christi, 5. Stalker, The life of St. Paul, 6. Sabatier (Auguste Sabatier), L’apotre Paul и др. 2) Този фарисейски законоучител отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници, К. Либра Астрология (Продължение от год. III, кн. VII) Меркурий в различните домове Меркурий в 2-ия дом: положение благоприятно, което обещава успех и печалба от научни трудове, от писателска дейност в разните отрасли на науката, или като журналист и т. н. Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез механика или благодарение на своята сръчност. Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил.
в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него.
към текста >>

Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани.
И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа. Но „не ти е лесно да риташ против остен“, добавил гласът на Господа.
към текста >>

И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах.
То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа. Но „не ти е лесно да риташ против остен“, добавил гласът на Господа. „Умий се от греховете си и иди да извършиш това, което съм ти отредил“. И Павел, преобразен от тоя момент, е почнал да живее в Христа и. е тръгнал, всред много лишения, мъчения и страдания, да проповядва Словото Божие във всички места, дето Духът Господен го е изпровождал.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2794828414917