НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 12.11.1900 г.
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на
фарисейство
, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на
фарисейство
, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.
, 18.03.1901 г.
Пазете се от християнското
фарисейство
.
Този, Който води всички, ще ви съхранява. Изкупувайте времето, дните са лукави. Мъдри бъдете. Въоръжете се с Истината. Пазете се от излишните съвети.
Пазете се от християнското
фарисейство
.
Пазете се от гладките думи. На многото обещания не обръщайте внимание. Вяра в Бога, вяра в себе си, това е най-важното и потребно. Пишете ми как стана вашата домашна работа. Помнете думите Господни: „Ако съизволява".
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 14.01.1904 г.
Пази душата си от
фарисейския
дух на мнимите протестанти.
Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста.
Пази душата си от
фарисейския
дух на мнимите протестанти.
Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание.
към текста >>
4.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Каква полза, ако имате
фарисейската
правда и
фарисейските
вярвания?
– На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща.
Каква полза, ако имате
фарисейската
правда и
фарисейските
вярвания?
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми. Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате. Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал. В много неща те са се отнесли неправилно с мене.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 9.11.1914 г.
Наскоро ще имате девета, десета, единадесета и дванадесета за „
Фарисей
и митаря".
Аз съм го прегледал. Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя. Аз ще ви посетя, но само като попривърша своята работа. Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто.
Наскоро ще имате девета, десета, единадесета и дванадесета за „
Фарисей
и митаря".
Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране. По-ясно засега не може да се говори на тоя народ и неговото духовенство. Но бъдещето, което иде, ще осветли нещата. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Пуснал мустаци, проточил лице - това е
фарисейство
, това не е наука, това е изкуство за дегизиране.
Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „За жена не мисля.' Не лъжете, а обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжете, а трябва да говорите истината. „Глава на Твоето Слово е истината".формата трябва да съответствува на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице - това е
фарисейство
, това не е наука, това е изкуство за дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизировки. Казвам: Долу дегизирането! Нагоре дигнете мустаците. Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови. Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците.
към текста >>
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Трябва да имате предвид: всеки един човек има
фарисей
и садукей у себе си, те са две партии.
Не внисай в знанието невежество. Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в истината. Не узаконявай робството в свободата. 23 стих.
Трябва да имате предвид: всеки един човек има
фарисей
и садукей у себе си, те са две партии.
Да осъждаш някого, то е като пороен дъжд да се излива [върху] скала. Изгревът - Том 17 Глава: 21. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев
към текста >>
8.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и
фарисей
”.
От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и
фарисей
”.
От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема.
към текста >>
Митар и
фарисей
- човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.
Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”.
Митар и
фарисей
- човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.
Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах.
към текста >>
9.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и
фарисей
”.
От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и
фарисей
”.
От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема.
към текста >>
Митар и
фарисей
- човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.
Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”.
Митар и
фарисей
- човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.
Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах.
към текста >>
НАГОРЕ