НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_02 ) Закони и методи на мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като си научил
урока
си хубаво, ти в този ден си помогнал на хиляди хора.
Възмущаваш се, че една кола вдига прахоляк по пътя си, но че ще постигне нещо добро, това не виждаш. Истинска философия е: и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро. После, хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и затова са отговорни. В това отношение те представляват скачени съдове. Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен.
Като си научил
урока
си хубаво, ти в този ден си помогнал на хиляди хора.
Ако не го научиш, то и много други няма да го научат. Всяка една постъпка в Природата има отношение към цялото. И цялото има отношение към своите части. Някой път наредите картите една до друга изправени. Като бутнете една, налягат всичките.
към текста >>
2.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като види Бог, че човек злоупотребява с великите закони, дава му
урок
.
Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш!
Като види Бог, че човек злоупотребява с великите закони, дава му
урок
.
Хората трябва да се покаят и да кажат, че убийство не се позволява. Да не се убива виновният. Убитият е по-опасен в Невидимия свят. Този, който не знае окултния закон, казва: „Да се убиват! “ Като се избият, те са по-опасни и винаги след това се влошава положението.
към текста >>
3.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв
урок
Господ иска да ти предаде чрез него.
Най-сетне дойдат до гласуване, приемат резолюция и ти предлагаш. Председателят е Азът. Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество разрешава. Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере!
“ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв
урок
Господ иска да ти предаде чрез него.
Сега в това Божествено учение трябва опитна страна; много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяте по малко картините си. Същинското зло не сте го опитали, знаете му само сенките, затова не се обезсърчавайте. Всички са еднакво надарени, но не са работили. Ученикът трябва да развие дарбите си – музиканти да бъдете, поети да бъдете, разумни да бъдете.
към текста >>
4.
5_17 ) Сигурността на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един учител ти е преподавал
урок
и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш.
Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното.
Един учител ти е преподавал
урок
и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш.
Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение. Докато скъсаме със старото, не е лесна работа. Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме.
към текста >>
5.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извадил си
урок
: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога.
Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла.
Извадил си
урок
: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога.
Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума. Вярата в Бога развива ума. Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни.
към текста >>
6.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се извлече добър
урок
, за да не се повтаря.
Това, което е обичала, сега е препятствие в живота ѝ. Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание и изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението и тези силни вълни вас засягат. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало.
Трябва да се извлече добър
урок
, за да не се повтаря.
Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Понеже щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието, може да бъдете щастливи и сега, може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие. Атлантида е била няколко пъти преустройвана.
към текста >>
7.
31) Излизане от тринадесетата сфера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един
урок
, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога.
Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът.
Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един
урок
, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога.
Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа. Ние сме в един период, дето злото се връзва.
към текста >>
8.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Исус Христос иска да ги приложите и това е първият
урок
, който ви се дава.
Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила.
Исус Христос иска да ги приложите и това е първият
урок
, който ви се дава.
Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите например имат много сложен метод. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
към текста >>
Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този
урок
, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие.
Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем.
Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този
урок
, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие.
Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите например имат много сложен метод. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. Господ е между нас! Той ни слуша, радва се и ни обича!
към текста >>
9.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия
урок
за единството на Живота.
Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си.
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия
урок
за единството на Живота.
Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
към текста >>
10.
79) Работа в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес малко, утре малко, но ако се предаде наведнъж цял
урок
, няма да се разбере; малко по малко трябва да се навлиза в материята.
Когато човек говори на някого за Бога, той има вече контакт с Духа, само че трябва да съзнава това. Важен е методът за събуждане на душите: да се събудят и да станат работници за Делото Божие. Които са готови, ще се пожертват за успеха на делото. Това не е нещо, което изведнъж става. То е като цвят, който се разцъфтява постепенно, и като плод, който връзва и узрява постепенно.
Днес малко, утре малко, но ако се предаде наведнъж цял
урок
, няма да се разбере; малко по малко трябва да се навлиза в материята.
Малкото трябва да се тури на работа. Ние искаме да обърнем хората към Бога, но не сме ние, които ще ги обърнем. Ние трябва само да подкрепим човека: „Стани, братко“, и да си отминем. Единственият, Който може да обърне хората, е Бог, а ние сме само носители на Божественото. Някой казва: „Аз го обърнах!
към текста >>
11.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме
урока
, правим дихателни упражнения с движения.
После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти. На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите. Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива.
Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме
урока
, правим дихателни упражнения с движения.
След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.” * „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево Здравейте! Учителят казва за дишането,че е задължително за всички.ТРЯБВА да се изпълнява всеки ден.По няколко пъти.С колкото се по-дълго и дълбоко дишане. Аз съм млад и преди да започна да се упражнявам в Пневмитрия реших,че първо трябва по-добре да се запозная с наследството на Учителят.Затова реших първо да започна с дихателни упражнения.Особено ми хареса едно с вдишване през едната ноздра и издишване през другата.
към текста >>
12.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез майчината любов детето научава първия
урок
на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето.
Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно.
Чрез майчината любов детето научава първия
урок
на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето.
То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката.
към текста >>
13.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава
урокът
е сух, безинтересен и неразбран за тях.
Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни.
Тогава
урокът
е сух, безинтересен и неразбран за тях.
Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига.
към текста >>
Известен
урок
, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи.
” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи. С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр. Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение.
Известен
урок
, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи.
Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр. * * * Казахме, че методът на съпоставянето може да се приложи при обучението по всички учебни предмети. Освен това той може да се използва и за запознаване на детето с висшите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>
14.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Рисуват я, изучават я подробно в
урока
по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката.
Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете. Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене.
Рисуват я, изучават я подробно в
урока
по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката.
Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава.
към текста >>
Пеехме в началото, в средата и в края на
урока
, часа или деня, според случая и нуждата.
За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Пеехме в началото, в средата и в края на
урока
, часа или деня, според случая и нуждата.
Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем.
към текста >>
Урокът
сред природата без всякаква мъчнотия е научен.
Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката.
Урокът
сред природата без всякаква мъчнотия е научен.
Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.” [1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр. [2] Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.
към текста >>
15.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше
урока
.
Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Това са само няколко примери от многото такива, за да обясня духа, в който работех. Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна любов. Проявявах толерантност към тях.
Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше
урока
.
Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит. Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.”” Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”.
към текста >>
16.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се извлече от миналото добър
урок
, за да не се повтарят погрешките.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало.
Трябва да се извлече от миналото добър
урок
, за да не се повтарят погрешките.
Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Тъй като щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието. Може да бъдете щастливи и сега, може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие.
към текста >>
17.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като научите
урока
си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат
урока
си.
Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части.
Като научите
урока
си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат
урока
си.
Ако не сте го научили, и те няма да го научат. Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността.
към текста >>
18.
023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже
урока
, той не поискал да стане.
Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение.
Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже
урока
, той не поискал да стане.
И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя.
към текста >>
19.
039 БЪДИ СЪВЪРШЕН
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Учителят не пропусна да даде
урок
на учениците.''
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЪДИ СЪВЪРШЕН
''Учителят не пропусна да даде
урок
на учениците.''
''Склонът пред дома на Темелко беше стръмен, каменист и безводен. Като го изследва, Учителят откри в него на едно място влага. Накара ни да разкопаем и сам работи с нас, докато откри малко водица, която сълзеше. Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни. Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето".
към текста >>
С това, Учителят нагледно ни предаде
урок
: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.''
''Склонът пред дома на Темелко беше стръмен, каменист и безводен. Като го изследва, Учителят откри в него на едно място влага. Накара ни да разкопаем и сам работи с нас, докато откри малко водица, която сълзеше. Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни. Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето".
С това, Учителят нагледно ни предаде
урок
: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.''
''Изворчето се украси. Пътечката се поправи. Под изворчето се насади малка зеленчукова градина, която се поливаше от водите му.'' ''Урокът беше предаден нагледно, картинно. Така той никога няма да бъде забравен от учениците.''
към текста >>
''
Урокът
беше предаден нагледно, картинно.
Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето". С това, Учителят нагледно ни предаде урок: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.'' ''Изворчето се украси. Пътечката се поправи. Под изворчето се насади малка зеленчукова градина, която се поливаше от водите му.''
''
Урокът
беше предаден нагледно, картинно.
Така той никога няма да бъде забравен от учениците.'' ''Не прилича ли човек на малко изворче? '' ''Когато свършихме работата, Учителят даде пояснения върху третия закон:'' Любов към себе си - да обичаш себе си, това значи – да обичаш Бога в себе си.
към текста >>
20.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При това Той използваше общата работа, за да предаде някой
урок
на учениците.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА Учителят спазваше един закон на Живота: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот.
При това Той използваше общата работа, за да предаде някой
урок
на учениците.
Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени. Пооправени бяха пътеките.
към текста >>
21.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Невидимият Свят е решил да даде
урок
на съвременните културни хора, че да помнят хиляда години.
Те са дошли вече. И ще дойдат още по-големи сътресения - външни и вътрешни, за да се пробудят хората и да изпълнят Волята Божия - да служат на Бога. Това ще стане, ще се наложи на човечеството. Сегашната култура си отива. Иде вече Нова Култура и ще се почне с нейното прилагане в живота.
Невидимият Свят е решил да даде
урок
на съвременните културни хора, че да помнят хиляда години.
Казано е: „Гняв Божий ще се излее върху синовете на непослушанието.” Това значи, че грънчарят ще счупи грънците, които не са добри. При друг случай Учителят рече: - Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, преустройва се. Това ще продължи докато силите й се уравновесят. Земята ще мине през сътресения.
към текста >>
22.
101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз ще ви дам един
урок
, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата?
Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят. Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества?
Аз ще ви дам един
урок
, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата?
Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?
към текста >>
23.
106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато отивах при него на
урок
, той ми свиреше.
Ние сме едно духовно общество, което има нова музика. Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети - на волята. Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът.
Когато отивах при него на
урок
, той ми свиреше.
На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика. Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза:
към текста >>
24.
134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Природата допуска да правиш каквото искаш, но после ще ти даде добър
урок
.
В човешкия дух няма старост. Той знае как да работи и как да съхранява силите си. Когато се освободи от кармата си, човек идва по собствено желание на Земята. Една сестра попита как да се освободи от кармата си. - Ето как: този, когото обичаш, не искай да го обсебваш.
Природата допуска да правиш каквото искаш, но после ще ти даде добър
урок
.
Да кажем, че човек се намира на дъното на конус, обърнат с върха надолу. В конуса расте нагоре плодно дърво. Ако Човек иска да обрули плода и хвърли камък нагоре, камъкът ще падне върху главата му. Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него. Някой човек върши престъпления.
към текста >>
Разумната Природа му дава един добър
урок
- прекарва го през страдания.
Да кажем, че човек се намира на дъното на конус, обърнат с върха надолу. В конуса расте нагоре плодно дърво. Ако Човек иска да обрули плода и хвърли камък нагоре, камъкът ще падне върху главата му. Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него. Някой човек върши престъпления.
Разумната Природа му дава един добър
урок
- прекарва го през страдания.
Като мине време той забравя. Дойде втори път, пак прави престъпления. Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре урока. Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя.
към текста >>
Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре
урока
.
Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него. Някой човек върши престъпления. Разумната Природа му дава един добър урок - прекарва го през страдания. Като мине време той забравя. Дойде втори път, пак прави престъпления.
Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре
урока
.
Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка.
към текста >>
25.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог.
към текста >>
26.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се извлече добър
урок
, за да не се повтори.
Това показва едно подхлъзване в живота и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитания. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението и вас засягат тия вълни. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало.
Трябва да се извлече добър
урок
, за да не се повтори.
Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Понеже щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието. Може да бъдете щастливи и сега. Може да бъдете нещастни и сега.
към текста >>
27.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Внимавай какъв
урок
Господ иска да ти предаде чрез него.
Някой има болест, едно докачено честолюбие. Да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Аз ще му дам да разбере! “ Всеки човек за тебе е предметно учение.
Внимавай какъв
урок
Господ иска да ти предаде чрез него.
Сега в това Божествено учение трябва да обърнете внимание на опитната страна. Много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяме по малко картините си. Искам всички вас да ви направя художници, музиканти, поети, да можете да преживявате живота на цветето, на минерала, на извора. Една погрешка отначало е много малка.
към текста >>
28.
Смяна на състоянията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един учител ти е преподавал
урок
в училище.
Сигурността на ученика стои в учението. В този мимолетен живот ние решаваме много въпроси, но не можем да решим всичките. Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ.
Един учител ти е преподавал
урок
в училище.
За да му се отблагодариш, какво трябва да направиш? Трябва да заучиш хубаво урока. Бъдете бодри и изучавайте Божиите закони. Учете! Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с разумните същества. На тебе ти трябва едно приготовление.
към текста >>
Трябва да заучиш хубаво
урока
.
Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ. Един учител ти е преподавал урок в училище. За да му се отблагодариш, какво трябва да направиш?
Трябва да заучиш хубаво
урока
.
Бъдете бодри и изучавайте Божиите закони. Учете! Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с разумните същества. На тебе ти трябва едно приготовление. Целият живот на човека трябва да бъде подготовка за Духа, който иде. Духовният човек, като работи дълго време за другите, трябва да работи и върху себе си.
към текста >>
29.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като си научиш
урока
хубаво един ден, ти в този ден си помогнал на хиляди хора.
После хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и за това са отговорни. В това отношение всички хора представляват нещо като скачени съдове. Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя. И те могат да направят същото. И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен.
Като си научиш
урока
хубаво един ден, ти в този ден си помогнал на хиляди хора.
Представете си следното: вие завъртате един кран някъде и като го завъртите, целият град се оцветява. Ако не научиш урока си, то и много хора няма да го научат. Та всякога една постъпка в природата има отношение към цялото, и цялото има отношение към своите части. Някой път сте наредили картите една до друга изправени. Като бутнете едната, налягат всичките.
към текста >>
Ако не научиш
урока
си, то и много хора няма да го научат.
Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя. И те могат да направят същото. И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. Като си научиш урока хубаво един ден, ти в този ден си помогнал на хиляди хора. Представете си следното: вие завъртате един кран някъде и като го завъртите, целият град се оцветява.
Ако не научиш
урока
си, то и много хора няма да го научат.
Та всякога една постъпка в природата има отношение към цялото, и цялото има отношение към своите части. Някой път сте наредили картите една до друга изправени. Като бутнете едната, налягат всичките. Та като направиш една погрешка, то много други ще паднат. И като направиш добро, то хиляди хора ще направят добро.
към текста >>
30.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Излекуван вече от една болест, той е научил
урока
си - да живее без да угнетява хората.
когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение.
Излекуван вече от една болест, той е научил
урока
си - да живее без да угнетява хората.
Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване.
към текста >>
Човек е прочел от Великата книга на живота един
урок
, който никога вече няма да забрави.
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга.
Човек е прочел от Великата книга на живота един
урок
, който никога вече няма да забрави.
И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш.
към текста >>
31.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В 1939 година Германия, ненаучила
урока
си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи.
Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл. Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
В 1939 година Германия, ненаучила
урока
си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи.
И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите. Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек. В ООН, в този висш обществен институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.
към текста >>
Човешкият род ще трябва да научи
урока
си за справедливост.
Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, всеобщият енергиен източник, е в центъра на вниманието им. И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата.
Човешкият род ще трябва да научи
урока
си за справедливост.
Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори.
към текста >>
Урокът
, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни.
Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори.
Урокът
, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни.
Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности. След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта. По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение.
към текста >>
32.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен
урок
по скромност.
Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното.
Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен
урок
по скромност.
Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола. Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка. Из пътя чувствам как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това.
към текста >>
33.
43 ПОРЯДЪКЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това беше един хубав
урок
за мен.
" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го доводи. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изключително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли.
Това беше един хубав
урок
за мен.
Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
към текста >>
34.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато
урокът
свърши, Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха.
Те дойдоха още на следния ден. Засвири музиката и всички започнахме да играем. Петров седна на страна и взе нещо да записва, а Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично, приятно. По утрините слънчеви лъчи се сипеха светли пътеки от висините- Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат.
Когато
урокът
свърши, Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха.
Петров каза весело: „Какви чудеса се правят тук! При мен курсистите бягат, гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване - два часа и при това искат да им се увеличат! “ Изразиха и своето възхищение и за това, че така добре може да се съчетае движение с музика. Кънчева от своя страна се изрази, че всичко и харесва и предложи, ако може при обръщането на упражнението Евера, да става с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им.
към текста >>
35.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия
урок
.
Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия
урок
.
Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>
36.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния
урок
, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика.
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния
урок
, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението.
към текста >>
Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния
урок
.
В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци.
Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния
урок
.
След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор.
към текста >>
37.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава
урок
с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към Господа. И Господ отменя решението си за разрушаване на града.
Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава
урок
с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това.
Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път? " В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
към текста >>
38.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил
урока
си, че е добил смирение.
Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава.
И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил
урока
си, че е добил смирение.
По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория.
към текста >>
39.
3.7. Укротяване на вятъра и морето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен
урок
- как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях.
Защото Той е господар на природните стихии, на природните духове. Също ни е показано, че учениците още не Го познават, не познават Неговата Божествена сила и мощ, а Го имат още като един Учител, Който ги учи. С укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос е господар на елементалния свят и че има власт над всички сили на Природата. С това укротяване на вятъра Той иска да покаже на човечеството, че с вяра в Божествените сили в себе си хората могат да укротяват както външните бури и вълнения, така и вътрешните бури, които бушуват в душите на хората. Вярата в Божественото в себе си, това е пътят за укротяване на бурите и вълненията в човека.
След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен
урок
- как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях.
А това става, когато човек уповава, когато се опре на Божественото в себе си, вярва в неговата мощ и сила, в неговите Божествени възможности. Тук не става въпрос за вярване, а за вяра.
към текста >>
40.
XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всеки човек, само чрез този
урок
, чрез този Космически
урок
, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие.
да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си.
И всеки човек, само чрез този
урок
, чрез този Космически
урок
, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие.
Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>
41.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат
урока
си.
Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното.
Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат
урока
си.
когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила.
към текста >>
42.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв
урок
, че ще я помнят.
И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля.
Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв
урок
, че ще я помнят.
Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието.
към текста >>
43.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И той научи
урока
си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон.
С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста.
И той научи
урока
си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон.
В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа.
към текста >>
44.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трябва да минете през тях, за да научите един
урок
, който иначе не можете да научите.
Не да не се обиждате, но като се обидите, да кажете: от мен да мине. Така ще се справите с едно противоречие. А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа.
Трябва да минете през тях, за да научите един
урок
, който иначе не можете да научите.
Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите. Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един урок. Защото човек се учи само от онова, което опита. Само когато човек мине през всички страдания, той ще научи уроците на живота. Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте?
към текста >>
Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един
урок
.
А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа. Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите. Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите.
Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един
урок
.
Защото човек се учи само от онова, което опита. Само когато човек мине през всички страдания, той ще научи уроците на живота. Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте? Единственото нещо, с което човек се отличава, това е неговото търпение да носи страданията. В страданията човек се учи да мисли и като мисли, той носи страданията.
към текста >>
45.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това той даде
урок
на смъртта, като и показа, че е
Защото и смъртта е живо същество. Нали Христос, като мина през дверите на смъртта, слезе в ада, отвори вратата му и извади оттам всички грешници. Така казва писанието.
С това той даде
урок
на смъртта, като и показа, че е
по-силен от пея. Учителят твърдеше още, че един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек.
към текста >>
46.
БРАТСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема
урок
завинаги.
Учителят ни изгледа и започна: „Тези глупаци, тези идиоти не се говори така за братята! " Той разтърси неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, строг, но не
сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема
урок
завинаги.
Аз бях може би единствената в салона, която разбра защо Учителят започна беседата си с тези думи." Сестра Куна П. Христова е запомнила един разговор с Учителя: „Един
към текста >>
47.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да ти дам
урок
, за да научиш известни неща, които трябва да знаеш.
мъката си." Учителят му рекъл: „Това е задача, която ти сам трябва да разрешиш." И добавил: „ Еди-кога си, каквото ти се случи, аз ти го създадох пак като задача." Припомнил му ред противоречия от живота му, които е трябвало да разрешава, като му казал, че все той му ги е създал. Накрая пояснил: „Трябваше
да ти дам
урок
, за да научиш известни неща, които трябва да знаеш.
И това мъчение, което сега преживяваш, аз ти го създадох." „Една година с двете от децата си бях при Учителя - разказва един брат. - По това време голямото ми момче беше войник в Русе. Като си вземах сбогом,
към текста >>
48.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
влезли в Братството, решили да набият попа, за да му дадат
урок
и да ги остави
Следващия пример посочва брат Георги Куртев от Айтос. В първите години от живота на Братството в града местният свещеник говорел много против братята, сестрите и Учителя. По-младите, буйни и неулегнали, едва-що
влезли в Братството, решили да набият попа, за да му дадат
урок
и да ги остави
на мира. Точно когато намислили това, брат Георги получил писмо от Учителя, в което той ги предупреждавал: „Вие искате да биете попа. Ако направите това, Небето ще вдигне благословението си от вас, но ако претърпите, Небето ще си
към текста >>
49.
Благодарност за всичко
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил
урока
си.
Казано е в Писанието: “Няма да умрем, но ще се изменим”. Да се измени човек, това значи да се подигне от едно стъпало на друго. А това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил
урока
си.
Като научи урока си, ученикът минава в по-горен клас. За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно.
към текста >>
Като научи
урока
си, ученикът минава в по-горен клас.
Да се измени човек, това значи да се подигне от едно стъпало на друго. А това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил урока си.
Като научи
урока
си, ученикът минава в по-горен клас.
За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно. От човека се иска да благодари, за да използва благото за своето развитие.
към текста >>
50.
Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ученикът се извинява на учителя си, че не можал да научи
урока
си, понеже майка му била болна или че нямал учебници и т. н.
Затова е казано, че Любовта е сляпа за погрешките и слабостите на човека. Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова малки, той има сила и Дух в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на Мъдростта, в който Вярата взема участие, не намалява нещата, а ги приема в тази форма, в която съществуват, и иска тяхното изправяне.
Ученикът се извинява на учителя си, че не можал да научи
урока
си, понеже майка му била болна или че нямал учебници и т. н.
Учителят казва: “Зная всичко това, влизам ти в положението, но урокът трябва да се научи”. Значи Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява. Като ученици при самовъзпитанието си вие трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта, а като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата. Всички големи борци са започвали с Любовта и са свършвали с Вярата.
към текста >>
Учителят казва: “Зная всичко това, влизам ти в положението, но
урокът
трябва да се научи”.
Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова малки, той има сила и Дух в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на Мъдростта, в който Вярата взема участие, не намалява нещата, а ги приема в тази форма, в която съществуват, и иска тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не можал да научи урока си, понеже майка му била болна или че нямал учебници и т. н.
Учителят казва: “Зная всичко това, влизам ти в положението, но
урокът
трябва да се научи”.
Значи Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява. Като ученици при самовъзпитанието си вие трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта, а като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата. Всички големи борци са започвали с Любовта и са свършвали с Вярата. За да развият мускулите си, те са започвали с Любовта.
към текста >>
51.
Задача за размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега като задача за размишление до следващия
урок
ви давам въпроса: какво е нашето предназначение в този живот?
• 309 • Задача за размишление.
Сега като задача за размишление до следващия
урок
ви давам въпроса: какво е нашето предназначение в този живот?
Същевременно желая на всички да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане у вас. Бъдете бодри, смели, решителни, гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: “Това неразположение не е мое. То се дължи на посетители в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и да пият”.
към текста >>
52.
САМОВЪЗПИТАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един добър
урок
, от който да се поучите.
Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се отгледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде
един добър
урок
, от който да се поучите.
Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се
към текста >>
53.
Постът като метод за окултна работа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първият начин за лекуване на страха е следният: ще постиш и ако този пост не ти е дал
урок
, тогава пак ще постиш, но ще повикаш един беден човек от пътя, ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене.
• 785 • Постът като метод за окултна работа. В старо време страхът са премахвали с пост. Ще постиш един, два, три дена, ще видиш, че човек не умира от глад, ще станеш самоуверен. Гладът сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота.
Първият начин за лекуване на страха е следният: ще постиш и ако този пост не ти е дал
урок
, тогава пак ще постиш, но ще повикаш един беден човек от пътя, ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене.
Вторият начин за пост е: той ще яде, а ти ще говориш. Третият начин за пост е: на този твой брат, когото си повикал от пътя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш, ще му свириш, ще му дадеш твоите знания, ще видиш как ще се почувства. Ще ви дам ред опити. И тъй, първият ден, когато си разтревожен, като си в най-разтревожено състояние, ще постиш без да викаш някой да яде. Вторият ден ще постиш и ще повикаш някой, той ще яде, а ти ще му говориш.
към текста >>
54.
НИКАКВО БЪРЗАНЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Научете
урока
си от страданията. Често
Знайте, че в Живота не трябва да се бърза. Всички неща трябва да се направят хубаво и на точно определено за тях време. За пример дойдат ви някои път страдания; не бързайте да се освободите от тях.
Научете
урока
си от страданията. Често
вие бързате, защото имате излишък от енергия; направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия. Сега мнозина казват: “Без това може, без онова може” Да, човек може без всичко, но като може без всичко, най-после умира. Казвате: “Упражненията не ни трябват, ядене не ни трябва, това
към текста >>
55.
Работа върху лицето и носа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Или когато някой
урок
не ви върви – учите, но забравяте, разсейвате се, хванете леко носа си и поискайте от него помощ; той веднага ще ви помогне.
Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се е обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: “Тежко ми е нещо, помогни ми”. Няма да мине много време и неразположението ти ще изчезне. Ще милваш носа леко и ще му благодариш. След свършване на упражнението, което ще трае една седмица, милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни.
Или когато някой
урок
не ви върви – учите, но забравяте, разсейвате се, хванете леко носа си и поискайте от него помощ; той веднага ще ви помогне.
Радвайте се на благата, които Бог ви е дал – вашето лице. Отдавайте му нужната почит и уважение. Душата, умът, сърцето се изявяват чрез лицето. Вътрешният живот на човека се изразява чрез лицето. Като благодарите на лицето, благодарете специално на носа, главния съветник на човека.
към текста >>
56.
13-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В окултизма онези, които са почвали сами в Пътя на окултното развитие, ще ги пуснат донякъде, но после ще ги върнат назад, ще им дадат един добър
урок
, ще им покажат, че през свещения Път на Божественото училище, без знания не се минава.
13 - то писмо IV. ОБЩО ЗА ШКОЛАТА (продължение) 15. Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл. Това е основата, но върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма, мнозина окултисти са се пoдигали много високо, има адепти, които са се качвали до третото небе и от там са се струполясвали с главата надолу.
В окултизма онези, които са почвали сами в Пътя на окултното развитие, ще ги пуснат донякъде, но после ще ги върнат назад, ще им дадат един добър
урок
, ще им покажат, че през свещения Път на Божественото училище, без знания не се минава.
Човек трябва да знае, знания му трябват, за да може да работи. Като казвам "да знаете" то значи, да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик в едно обикновено училище, като му дадат една задача, той знае правилата за решаването й. 16. Сега аз желая, като ученици на тази Школа, да не ви е страх. Сега някои се запитват: Какво ще стане с нас, когато нашият Учител си замине? Аз да ви кажа, какво ще стане: Ако вие сте мислили и после действували, всичко това ще стане на пух и прах.
към текста >>
57.
19-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи
урока
си и като ги види, отдалеч още бяга.
След големи страдания и плачове, Възвишени Разумни Същества от невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тези Същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое Разумно Същество е платило за него за да го освободят.
Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи
урока
си и като ги види, отдалеч още бяга.
Светът е пълен с Разумни Същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и ограниченията, в които е попаднал. Който помага на ближните си и на него помагат. Правете добро без да се страхувате. Започнете с микроскопически добрини и вървете към по-големите. Не се страхувайте, че ще изгубите времето си.
към текста >>
За тях е от значение да научи
урока
си.
По този начин те помагат и на себе си, и на цялото човечество. 37. Духовно ръководство. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че каквото и да са случи в живота му, всичко е строго определено според разумните закони на Природата. Разумните Същества, които ръководят човешката еволюция, познават добре законите и постъпват съобразно с тях. Че някой прекарал 10 години в лудницата, това не е важно.
За тях е от значение да научи
урока
си.
Ако го е научил, те са доволни от него. Ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудницата. Те не гледат на живота като обикновените хора. Ако някой е научил законите на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова. Не е ли научил още урока си, те му оставят същия урок, макар и за 20 години още.
към текста >>
Не е ли научил още
урока
си, те му оставят същия
урок
, макар и за 20 години още.
За тях е от значение да научи урока си. Ако го е научил, те са доволни от него. Ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудницата. Те не гледат на живота като обикновените хора. Ако някой е научил законите на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова.
Не е ли научил още
урока
си, те му оставят същия
урок
, макар и за 20 години още.
Че някой се молил по 3 пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи. Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога, ако не си е научил урока.
към текста >>
Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога, ако не си е научил
урока
.
Ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудницата. Те не гледат на живота като обикновените хора. Ако някой е научил законите на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова. Не е ли научил още урока си, те му оставят същия урок, макар и за 20 години още. Че някой се молил по 3 пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи.
Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога, ако не си е научил
урока
.
към текста >>
58.
28-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче, който върши насилие, ще си научи
урока
рано или късно.
Какво означава сабята в случая? - Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си иска, без да му мисли за последствията. 2. Чашата
Обаче, който върши насилие, ще си научи
урока
рано или късно.
Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа.
към текста >>
Значи, чрез страданието човек добива един
урок
.
За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи.
Значи, чрез страданието човек добива един
урок
.
Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта.
към текста >>
59.
29–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато Учителят ти не те вдига на
урок
, когато не ти дава задачи, тогава именно ще дойде злото.
При сегашното положение, в което се намирате, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Запитате ли, защо Господ ми е дал тази задача, вие не можете да бъдете Ученик. Напротив, Ученикът трябва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господ или Учителят ти те постави пред една трудна задача, Той има високо мнение за тебе.
Когато Учителят ти не те вдига на
урок
, когато не ти дава задачи, тогава именно ще дойде злото.
Ако при тези страдания във вас преодолява Старозаветният живот, вие ще се озлобите и ще кажете: Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания. Ако Новозаветният живот преодолява във вас, вие ще се съблазните и ще кажете: Защо тези страдания идват върху мен. Аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и пр.
към текста >>
60.
34–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос ще похлопа, Ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия
урок
.
Ученикът трябва да каже: Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъде доволен от своя живот. Тогава Ученикът ще ходи да хлопа на вратите на своите ближни да им помага. Христос казва: Ето хлопам на вратата ви. Този стих се отнася до Учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратите на Учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
Христос ще похлопа, Ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия
урок
.
97. Същественото за Ученика. От вас се иска главно да имате вътрешно разположение на духа. Бог иска от всички ни да изразим великата Божия Любов и да изпълним Волята Божия. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки като астрология, алхимия и други някои, са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос, как да разрешите своите правилни отношения към Бога.
към текста >>
61.
36–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато Учителят ви предаде един
урок
и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае
урока
и ще ви го повтори?
На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание.
Когато Учителят ви предаде един
урок
и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае
урока
и ще ви го повтори?
Но веднъж урока, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили! 133. Ученикът и Окултната медицина.
към текста >>
Но веднъж
урока
, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите.
Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори?
Но веднъж
урока
, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите.
Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили! 133. Ученикът и Окултната медицина. На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ.
към текста >>
Всеки
урок
, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение.
Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Но веднъж урока, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите.
Всеки
урок
, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение.
Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили! 133. Ученикът и Окултната медицина. На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ. Всеки от вас, като Ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага.
към текста >>
62.
40-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Когато ти преподават
урок
, а ти си въртиш главата навсякъде.
В НЕДЕЛЯ АКО ИСКАТЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕТЕ НА МОЯТА ПРОПОВЕД, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ОКУЛТНОТО УЧЕНИЕ, РАБОТАТА Е ОПАСНА. И АЗ ЕДНА ВЕЧЕР ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ПРИМЕР, КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ОКУЛТНИТЕ СИЛИ! Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога?
- Когато ти преподават
урок
, а ти си въртиш главата навсякъде.
Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени.
към текста >>
63.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Окултизма онези, които са почнали сами да минават, ще ги пуснат донякъде, но после ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав
урок
.
Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините защо и за какво за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките. 41. Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл. Това е основата, но върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в Окултизма много окултисти са се подигали много високо, има адепти които са се качвали до третото небе и от там са се сгромолясвали с главата надолу.
В Окултизма онези, които са почнали сами да минават, ще ги пуснат донякъде, но после ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав
урок
.
Ще им покажат, че през Свещения Път на Божественото Училище без знания не се минава. Човек трябва да знае, знания му трябват, за да може да работи. Като казвам "да знаете", то значи да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както ученикът в обикновените училища, като му дадат една задача, той знае правилата и решава задачата. 42. Сега вие като влизате в Окултната Школа, очаквате да се подготвите за Окултни Ученици. За да бъдете Окултни Ученици, трябва да имате много досетлив ум, да не изопачавате фактите.
към текста >>
64.
57-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато ученикът не знае
урока
си, той се страхува.
В света има много Школи. 407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия.
Когато ученикът не знае
урока
си, той се страхува.
Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна.
към текста >>
Когато Ученикът знае
урока
си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика.
407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува.
Когато Ученикът знае
урока
си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика.
Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна. Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората.
към текста >>
65.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Господ чрез страданието ти предава един
урок
.
А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество. * Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава. * Да почиташ хората - това е служене на Бога.
* Господ чрез страданието ти предава един
урок
.
Чрез радостта ти предава друг урок. * Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази. * Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един.
към текста >>
Чрез радостта ти предава друг
урок
.
Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество. * Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава. * Да почиташ хората - това е служене на Бога. * Господ чрез страданието ти предава един урок.
Чрез радостта ти предава друг
урок
.
* Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази. * Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един. * Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.
към текста >>
66.
НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Уроките
са такива натискания от тези същества.
Последния чин ще заемат напредналите човешки същества. * Има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които стоят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества, но не ги виждаме, а и те са материални. Ако някому се схване гръбнакът или кръстът, някое от тези същества го е натиснало.
Уроките
са такива натискания от тези същества.
* Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури, а ние плюем и се секнем, и ругаем, без да мислим каква вреда причиняваме на тези същества, които ни заобикалят и засега са невидими за нас. * Всички възвишени същества са много красиви. И според степента на тяхната красота е и тяхната разумност. Най-разумните са най-красиви. * Всичко в света е видимо за този, който го вижда.
към текста >>
67.
ЗА ОЧИТЕ МИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
След като не си научиха
урока
така ... - продължи да разказва такива подробности за двамата съпрузи, които ме зачудиха - .. .небето опита и друг начин - отне им Дорчето, и сега по пътя на страданието ще си научат
урока
.
- Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се приближи до тях - продължи Учителя. „И това всеки може да го каже." - Слушай сега! Тяхната дъщеря беше дошла в семейството им, за да разтопи ледените им сърца. И двамата са големи егоисти.
След като не си научиха
урока
така ... - продължи да разказва такива подробности за двамата съпрузи, които ме зачудиха - .. .небето опита и друг начин - отне им Дорчето, и сега по пътя на страданието ще си научат
урока
.
Разбра ли? Но това го казвам само на тебе, а на тях ще кажеш, че сега тя е по-добре, че е с тях. Да и пращат хубави мисли, да не плачат. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. Стига ли толкова?
към текста >>
68.
ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит
урок
пред 40 курсистки и инспектор.
Да се учи от всичко: от движение, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. - Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма.
- Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит
урок
пред 40 курсистки и инспектор.
Трябва да се подготвя от тази вечер - казах неохотно, продължавайки да записвам думите му. - Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото.
към текста >>
69.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Всяко преживяване е един
урок
.
Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка, за материални облаги, или по амбиция. Тогава и двамата, и децата теглят и носят последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна. Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво.
- Всяко преживяване е един
урок
.
Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно ... „Това е достатъчно" - отекнаха думите в мен. Учителя се качи по стълбите обратно към стаята си.
към текста >>
70.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
5. Един
урок
по смятане.
1. Без редица, но с ред. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано. 3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво. 4. Една разходка до воденицата.
5. Един
урок
по смятане.
6. Есен. 7. Игра на пазар. 8. Един тягостен ден. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни. 10. Около Коледа.
към текста >>
71.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик
урок
, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик
урок
, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече.
към текста >>
72.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Урокът
бе даден.
Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Урокът
бе даден.
Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно
към текста >>
73.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Това беше един
урок
за чистотата.
престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Ма- рия, дай и на мене! " И така тя разлива целия казан с компота в чиниите с мръсните си ръце.
Това беше един
урок
за чистотата.
За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да проче- тете за това в Словото на Учителя.
към текста >>
74.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ако той е умен сам ще ти предаде
урока
, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност.
Ти го остави в земята, той ще си поникне. Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора.
Ако той е умен сам ще ти предаде
урока
, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност.
Физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност. А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си.
към текста >>
75.
РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен
урок
.
Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше.
Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен
урок
.
Законът на свободата е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела."
към текста >>
76.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
За да им даде добър
урок
, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят.
- Колко интересно беше словото на Учителя тази сутрин - каза една от сестрите - особено мислите му за координирането на силите. - Да - поде друга, която държеше тетрадка в ръцете си. - Ето, аз ги записах. Например: „Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят.
За да им даде добър
урок
, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят.
Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят." Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха.
към текста >>
77.
5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи
 
- Светозар Няголов ( -2013)
144) Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с.
144) Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
към текста >>
78.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат
урока
, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот.
На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев.
Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат
урока
, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот.
В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса. Те са духовете, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия.
към текста >>
79.
7.23 Стамат Михайлов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стамат е научил добре
урока
си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя."
Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние.
Стамат е научил добре
урока
си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя."
Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може.
към текста >>
80.
7.26 Олга Славчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос — да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос — да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя.
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителя й казва да го търпи и да продължи да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията.
към текста >>
81.
7.32 Милка Переклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След като излиза, Милка почуква на вратата на горницата, Учителя я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик
урок
: никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика.
В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него.
След като излиза, Милка почуква на вратата на горницата, Учителя я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик
урок
: никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика.
Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя.
към текста >>
82.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителя я поздравява и започва да разговаря с нея.
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Често Катя застава при стълбите на горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " — „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен." Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него.
към текста >>
83.
I. ВЪНШЕН КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Като върши насилие, човек ще си научи
урока
рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие.
Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата
Като върши насилие, човек ще си научи
урока
рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие.
Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога.
към текста >>
84.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав
урок
на смирение.
Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили." („Тихият глас", стр. 11). Учителя казва: „Затуй ние сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете." (Учителя посочва разхвърляните грамади камъни наоколо.) Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав
урок
на смирение.
И аз ще бъда като тебе тъй смирен. Виждате тия клекове как се простират по земята! Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове привличат водата и я задържат на повърхността й.
към текста >>
Всяко изкачване е един велик
урок
за пробуждане на нашето свръхсъзнание.
„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога.
Всяко изкачване е един велик
урок
за пробуждане на нашето свръхсъзнание.
„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191) През 1937 година Учителя прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили, за посещаване на високите планински върхове. Той казва: „Планината дава на човека, а не взема от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
към текста >>
Всеки ден ти носи
урок
.
„Горе, на Мусала, беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук (при езерото Окото) направихме цяла трансформация на електричеството. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества, това на облаците и това на Земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото - отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря.
Всеки ден ти носи
урок
.
Като научиш урока си, и денят си отива, като ти оставя един лист, написан вътре в тебе." („Тихият глас", стр. 10) Тук Учителя ни обяснява как може да се трансформира времето с мисълта чрез промяна на електричните пълнежи. Учителя ги променя и оправя дъждовното време в слънчево за няколко минути. Той казва, че приятелите не са будни за разумния живот, който постоянно тече в природата, и обяснява: „Вие ще кажете: Ние не сме спящи същества (като камъните), ние сме оживели, вие, които сте оживели, защо ви доведох на Мусала? - Да познаете Господа.
към текста >>
Като научиш
урока
си, и денят си отива, като ти оставя един лист, написан вътре в тебе." („Тихият глас", стр.
Забележете тук (при езерото Окото) направихме цяла трансформация на електричеството. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества, това на облаците и това на Земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото - отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок.
Като научиш
урока
си, и денят си отива, като ти оставя един лист, написан вътре в тебе." („Тихият глас", стр.
10) Тук Учителя ни обяснява как може да се трансформира времето с мисълта чрез промяна на електричните пълнежи. Учителя ги променя и оправя дъждовното време в слънчево за няколко минути. Той казва, че приятелите не са будни за разумния живот, който постоянно тече в природата, и обяснява: „Вие ще кажете: Ние не сме спящи същества (като камъните), ние сме оживели, вие, които сте оживели, защо ви доведох на Мусала? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му... Той ви казва: „Трябва да се обичате!
към текста >>
Те научиха един добър
урок
, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима.
Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си.
Те научиха един добър
урок
, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима.
Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека.
към текста >>
85.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил
урока
си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168)
„Сега, като излизате сутрин, вие казвате: Дано изгрее слънцето! Казвам, не е само физическото слънце, което трябва да изгрее. Освен него има още две слънца (духовното и Божественото), които също така трябва да изгреят." („Нашето място", стр. 186) „И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 227)
„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил
урока
си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168)
„Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година (1937 г.) големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение." („Лъчи на живота", стр. 7) „Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят.
към текста >>
От
уроки
детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче.
Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан.
От
уроки
детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче.
Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град.
към текста >>
86.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на
урока
.
И за тия неща ставаше дума, когато младите хора го посещаваха да ги учи на четмо и писмо. В ранните часове, когато всичко наоколо спеше, или пък когато изморените занаятчии, дървари и чобани почиваха по къщя и кошари, Константин приведен до светлинка, следеше как някой от младите чете славянското писмо. „В начале сотвори Бог небо и землю - сричаше младият човек земля же бе невидима и неустроена: и тма верху бездны. и Дух Божий ношашеся верху воды. И рече Бог: да будет свет: и быст свет."
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на
урока
.
- Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти. - И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци.
към текста >>
87.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от
урока
по история, където се описвали важни събития.
През месец май на 1872 г. в град Пазарджик се ражда в бедно, живеещо в оскъдица семейство, едно бледо слабичко момче, което нарекли Тодор (Теодоси). Хората дори не вярвали, че този нежен организъм на новороденото ще оцелее, но детето живяло, гледало с малките си очички света и така стигнало до една година. Но нали всяка жива Божия твар има и своя съдба, случило се така, че малкият Тодорчо заболял от едра шарка и паралич, които болести оставят един дефект в дясната му ръка, който останал и до края на живота му. Още като дете Тодорчо проявявал необикновена любознателност и домашните му били принудени да слушат как той чете с тънкото си звънливо гласче своите уроци в бедничката стая.
Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от
урока
по история, където се описвали важни събития.
Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение. Пеню Киров (отляво) с Тодор Стоименов (около 1915 г.) Тодор е вече юноша на седемнадесет години. Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския занаят. Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата.
към текста >>
88.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Защо хората не научиха
урока
, който Христос постави на човешкия род?
„Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа.“ Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Защо хората не научиха
урока
, който Христос постави на човешкия род?
Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер: „Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания.
към текста >>
89.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Кой знае как, но от този момент му се сторило, че тези десет хиляди лева не са голяма сума и загуба в сравнение с хубавия
урок
, който получил от оригиналните, казани по този повод, сентенции.
С мечки приятелство не прави! С лъвове не се състезавай! Със змия не си играй! След това се усмихнал, махнал с ръка и се отдалечил. Макар излъган, нашият брат получил след този разговор голямо успокоение.
Кой знае как, но от този момент му се сторило, че тези десет хиляди лева не са голяма сума и загуба в сравнение с хубавия
урок
, който получил от оригиналните, казани по този повод, сентенции.
Замислил се брат Т. П. и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите в една учителева беседа, в която той бе казал: „На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“
към текста >>
90.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Аз вече взех около петнадесет
урока
от една сестра в Бялото Братство, която знаеше да свири, но не смеех да се покажа нито на своя мъж, който би ме погледнал с презрение, нито пред моите две дъщери или моя още малък син.
Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях. Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее? А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата? Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата. Но това е така.
Аз вече взех около петнадесет
урока
от една сестра в Бялото Братство, която знаеше да свири, но не смеех да се покажа нито на своя мъж, който би ме погледнал с презрение, нито пред моите две дъщери или моя още малък син.
Всички биха помислили, че съм безумна чудачка или някакъв феномен, който непременно е патологичен. Кому аз можех да обясня, че когато вече се научих да изтръгвам от цигулката някои по-свестни тонове, аз бях уверена, че те, като горестни вопли ще стигнат до слуха на моята любима Ани в онова неизвестно за мен, но вълшебно царство на душите? Забелязах, че заслушана в моите трогателно необработени тонове, скръбта ми, която не ставаше по-малка, някак се осмисляше. Представях си, че Ани седи някъде в тъмните ъгли на стаята и слуша музиката на майчината неутешима, но вече по-смислена скръб. Когато оставах сама, аз отивах при Учителя и му разказвах за тези свои преживявания.
към текста >>
91.
8. СКРЪБТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Само в дълбоката скръб ти учиш
урока
на състраданието, което е проява на Бога.
А ти си изпратен в школата на Земята, където ще минеш през този красив свят в последната фаза на твоето обучение, откъдето ще ти се предадат най-дълбоките уроци. Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове. Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш към други светове с по-велико предназначение. На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога. Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си душа този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир.
Само в дълбоката скръб ти учиш
урока
на състраданието, което е проява на Бога.
Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти. Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта.
към текста >>
92.
18. ПРИРОДА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Но щом ни се поднасят те са наши и трябва да преживеем това, което сами сме създали, за да научим
урока
да не правим на другите това, което не искаме и те да правят на нас.
Те жертват всичко, което имат, за нас, а ние само трябва да се научим като техни разумни братя да не жертваме ценния им живот за прехраната си, което е престъпление, а да се учим на добродетели от тях. Колко чудни са растенията и животните, а колко малко ги познаваме: Ние ги третираме като несъзнателни същества и вършим какви ли не произволи и насилия над тях, а те мълчат и търпят; но природата записва в живата си книга всичко, което човек като съзнателно същество върши спрямо по-малките си братя и го държи отговорен, иска му сметка за всичко. Ето един случай, където жестокостта на човека бе наказана. Един младеж отрязал езичетата на пет лястовички, обаче му се родили пет глухонеми деца. Животът е снимка на делата ни, от които понякога ние се ужасяваме.
Но щом ни се поднасят те са наши и трябва да преживеем това, което сами сме създали, за да научим
урока
да не правим на другите това, което не искаме и те да правят на нас.
Разумната ни майка е скрила на високи места ценностите си, та само порасналият човек да може да се добере до тях след големи усилия. Вътрешните стаи на природата са складове на чудни енергии, до които всеки, който се домогне, сам проверява това. Там е скрита силата, която мощно те поема по спираловидния възходящ път и ти възлизаш от свят в свят на все по-богат и по-красив и съвършен живот.
към текста >>
93.
31. СВЕТЛИНА И СЕНКИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това е великият
урок
, който присъствието на злото на земята е научило човека.
Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината. Той вече няма да взема сенките за реалност, а реалностите за сенки.
Това е великият
урок
, който присъствието на злото на земята е научило човека.
И тогава доброто ще бъде господар, а злото — слуга.
към текста >>
94.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш
урок
по пеене и се учиш на тяхното изкуство!
– В твоето пеене имаше дълбок смисъл. – Учителю, много сестри и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето? Учителят се смееше: – Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи, да се предаде тяхната музика и пеене на Земята, но хората не са готови още да чуят тази музика.
Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш
урок
по пеене и се учиш на тяхното изкуство!
– Но аз не го съзнавам, Учителю! Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство! – Ние ще преведем музиката на ангелите за повдигането и облагородяването на хората на Земята. – Учителю, като пеех Паневритмията, изведнъж почувствах, че и на небето се пее и като погледнах, "видях", че стените и таванът на салона бяха изчезнали някъде и цялото Небе пееше. – Хубаво, хубаво.
към текста >>
95.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Например в първия
урок
превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна:
След усилена деятелност, мускулите трябва да се оставят и в покой! Аз извадих от чантата си една италианска школа по пеене – „Vacai". Преведох от френски език, каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли певци със световна известност. По-нататък той подчертаваше, че не поставя гласа с вокали, но със срички, думи и цели изречения.
Например в първия
урок
превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна:
– Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните! Аз ще ви покажа и вие с брата ще напишете една нова школа по пеене, окултна школа с възходяши положителни идеи и думи. Вие скицирайте главите! – Колко да бъдат, Учителю? – Или 28, или 39 глави!
към текста >>
96.
Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те научават
урока
си в това училище и отиват постепенно към истината.
Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене. — Женитбата е едно училище.
Те научават
урока
си в това училище и отиват постепенно към истината.
Ти в птиченцата обичай само Божественото. Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие, има само вътрешно разнообразие.
към текста >>
Съдбата ми даде един добър
урок
с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са "четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората
На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие. — Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: "на добрата... ".
Съдбата ми даде един добър
урок
с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са "четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората
— Сега какво ще пишеш? След този урок? — Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов. — Е, какво му писа?
към текста >>
След този
урок
?
На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: "на добрата... ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са "четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората — Сега какво ще пишеш?
След този
урок
?
— Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов. — Е, какво му писа? — "Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света! "
към текста >>
97.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Това беше
урок
за всички.
Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите.
Това беше
урок
за всички.
Оттогава бракониерството в манастирската гора престана. Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си.
към текста >>
98.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния
урок
.
В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака.
Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния
урок
.
Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Не вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси. Тя е затвор.
към текста >>
99.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен
урок
: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!
Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции.
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен
урок
: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две.
към текста >>
100.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен
урок
на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния.
С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен
урок
на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.
Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко!
към текста >>
НАГОРЕ