НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
137
резултата в
99
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър
урок
.
Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър
урок
.
То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
към текста >>
2.
Разговор Седмий. Заключение
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си.
към текста >>
3.
Писмо № 6
Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание).
Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи.
към текста >>
4.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях
урок
да извлечеш за своя живот.
Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света.
Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях
урок
да извлечеш за своя живот.
Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва с.21 в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките неща за маловажни не ги считай; малките случки за ничтожни не вземай, знай, че от тях много зависи.
към текста >>
5.
УВОД
Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ,
урок
, който П.
През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения.
Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ,
урок
, който П.
Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
към текста >>
6.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях
урок
да извлечеш за своя живот.
Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света.
Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях
урок
да извлечеш за своя живот.
Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения.
към текста >>
7.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
УРОК
ВТОРИ
Едно вътрешно движение ще стане. Ще бъдеш укрепен в сила Божия да поддържаш неговото дело. Това дело ще се съгради от Господа. Средствата ще се дават отвътре. Братя и приятели отгоре ще дойдат, за да подкрепят делото.
УРОК
ВТОРИ
„Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново.
към текста >>
8.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Освен това аз ще се видя с Даниил, робът Божии, който е бил изпращан до твоите приятели и ще се науча от него за работата му, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си.
към текста >>
9.
Пеню Киров - №45
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи.
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.
към текста >>
10.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи.
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.
към текста >>
11.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „
Урок
от П.К.
Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязал от каруцата, наместо да ми помогне, той застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен". През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок.
Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „
Урок
от П.К.
Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли.
към текста >>
12.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се връща в Сливен.
Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се връща в Сливен.
Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>
13.
№47 /Пеню Киров/
Аз и от това
урок
вземах.
Пак ми беше отговорено: „Не си ли доволен от отговора ми? Казвам ти, че е за твоето добро! “. И тъй остана, сам да следя за сетнините в живота. На 28 декемврий се разболях от инфлуенца в гърлото и през нощта, и на другия ден, доста зле бях. Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна.
Аз и от това
урок
вземах.
Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни.
към текста >>
14.
№98 (Петър Дънов)
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>
15.
75 ПИСМО
Аз искам да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душата ти.
При другото помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега както Господ нарежда пътя, ти постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз искам да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душата ти.
Мир, за да не мислиш, че няма кой да ти съчувствува и да влиза в положението. Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, Любете Го, защото това е нашата радост.
към текста >>
16.
118 ПИСМО
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви изпити в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора.
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
към текста >>
17.
135 ПИСМО
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли.
1906 г. Люб. с. М. Казакова, Получих вашето писмо навреме. Положението на работите ви стои ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли.
Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща.
към текста >>
18.
136 ПИСМО
Другото съм оставял да извлечеш
урок
за себе си.
Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ, гдето е било потребно.
Другото съм оставял да извлечеш
урок
за себе си.
Това е добрият път. Това е добрата воля на Бога, Небесния ни баща, Отец на всяко добро даване и Бог на всяка виделина. Радвай се на Неговите дела и весели се в Неговото Слово. Приеми моя поздрав ти и Марийка и всички други приятели. Надявам се да минахте добре.
към текста >>
19.
166 ПИСМО
Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Т. А. и й съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е е далеч.
Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържи тия изпити, нека се по-отдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена, но нека се държи на поста си.
към текста >>
20.
174 ПИСМО
Сега да се повърнем на първия
урок
.
Колко са съблазнителни тия думи, ще кажете вие. Кажи ни го, Учителю, и ние веднага ще го приложим и в света първи ще станем. Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим.
Сега да се повърнем на първия
урок
.
Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления.
към текста >>
21.
228 ПИСМО
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
Родени от Бога, това е вътрешният смисъл на живота. С Вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, человек може да помогне на своите ближни. Ти пиши на брат си, поздрави го нарочно от Мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота той да бъде бодър Духом. По-после може да му пиша.
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
Ти му изпращай твоите добри мисли, Бог да го избави от (...). Поздрав на всички приятели, поздрав на вам. Само Б. Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
22.
232 ПИСМО
Животът е Божествено училище, в което всеки зададен
урок
трябва да се проучи и приложи добре.
1909 г. Люб. д-р Дуков, Получих и двете ви писма. Имайте вяра. Аз ще съдействувам да преобърна всичко да работи за вашето добро.
Животът е Божествено училище, в което всеки зададен
урок
трябва да се проучи и приложи добре.
По тоя път върви повдигането и усъвършенствуването на душата. Колкото за идването, ще видя кога може да бъде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
23.
239 ПИСМО
Съвременните хора ще трябва добре да си научат
урока
.
Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
Съвременните хора ще трябва добре да си научат
урока
.
Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи. За школата, когато работите са приготвени напълно, аз ще ви съобщя.
към текста >>
24.
248 ПИСМО
Турция трябва да си научи
урока
.
Това, което има да стане, ние го знаем и го очакваме да се осъществи. Добър е Господ. Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи напред към бъдещето. Това дело на Балканския полуостров е дело, приготвено от горе. Стига да се осъществи и използва за добро.
Турция трябва да си научи
урока
.
Една държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя. Българският народ сега се възражда, той се кръщава с огън и се очиства с кръв. Трябва да се измият греховете на миналото, да се създадат добродетелите, да се образува мирът, съгласието и взаимната Любов. При падането на България имаше раздор, при нейното въздигане, съгласие, аз й пожелавам Божието Благословение, подкрепление и въздигане, физически, духовно и умствено.
към текста >>
25.
255 ПИСМО
Но няма нищо -
урокът
е на място и той ще принесе своя добър плод.
Всичко, което е съградено на пясък, трябва да рухне и да остане само това, което е съградено на канара. Интересно е сега положението на българските партии. Интересно е положението на водителите им. Интересно е положението и на духовенството. Колко плит-коумни са тия хора и как лесно се вплитат в мрежи, изтъкани за риба.
Но няма нищо -
урокът
е на място и той ще принесе своя добър плод.
Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят на душевното растене. При това политическият хоризонт на Европа не се е съвършено избистрил. Тъче се, снове се нещо и да видим какъв ще бъде платът. Набирайте сега сила. Препичайте се на слънцето, черпете мощ от него.
към текста >>
26.
250–300
Ученикът, като не си знае
урока
– мълчи.
Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293 Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде – мълчи.
Ученикът, като не си знае
урока
– мълчи.
Учителят, който много знае – мълчи. Когато човек е много гладен – много говори. Ученикът, който много знае – много говори. Учителят, който малко знае – много говори. Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.
към текста >>
27.
350–400
Урок
.
Без тях той не може да издържи. 391 Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392
Урок
.
Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393 Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394
към текста >>
Когато Учителят предаде известен
урок
на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно
урока
, който му е предаден.
391 Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392 Урок.
Когато Учителят предаде известен
урок
на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно
урока
, който му е предаден.
393 Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394 Духовен живот.
към текста >>
28.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
От прочетения сега стих (Иоана: 10; 12) искам да вземете следующия
урок
: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате.
В такива случаи трябва да се обърнете към Господа: дишайте дълбоко, съсредоточавайте се нагоре и към Господа и ще ви се помогне. Във Веригата има хванати три духа от лошите. Тия духове трябваше да се хванат и да се турят на работа. Тогава това, което са яли и пили, трябва да го платят. Това е Волята Господня.
От прочетения сега стих (Иоана: 10; 12) искам да вземете следующия
урок
: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате.
Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори: Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата Воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
към текста >>
29.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в ума си, поставете го на опит и ще видите дали ще успеете или не. Види се на много врати трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова, което сърцето Ви желае да стори сега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание).
Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Божият път, казва Господ, нашият спасител, ще Ви се открие като зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите Неговата воля. От Козлова нямам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи.
към текста >>
30.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
От прочетения сега стих (Йоанна 10:12) искам да вземете следующия
урок
: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате.
Когато ви обсеби някой лош дух, той ви демагнетизира и тогава изгубвате благословението, което ви предстои. В такива случаи трябва да се обърнете към Господа: дишайте дълбоко, съсредоточавайте се нагоре и към Господа и ще ви се помогне. Във Веригата има хванати три духа от лошите. Тия духове трябваше да се хванат и да се турят на работа. Тогава това, което са яли и пили, трябва да го платят – това е Волята Господня.
От прочетения сега стих (Йоанна 10:12) искам да вземете следующия
урок
: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате.
Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници, и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори – Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
към текста >>
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме.
И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал.
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126.
към текста >>
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
."
Бъчваров и Н. Ватев да препишат книжката с двадесет и деветте думи в двадесет и девет екземпляра - за всекиго по един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответстващата дума, г-н Дънов каза: Това сте сторили без позволение - всички сте побързали, а с това сте и сгрешили.
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
."
Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: Снощи при осветяването на хляба на четирима нищо не се каза от Духа. Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи127 грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят?
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде.
Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде.
Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим.
към текста >>
34.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
И това е първият
урок
, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
Душата и Духът да бъдат свободни 250. Сърцето, умът и тялото - това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, който иска да ги приложите.
И това е първият
урок
, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
Само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила - ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите например са, които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
към текста >>
Само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила - ще послужи за проклятие.
Сърцето, умът и тялото - това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
Само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила - ще послужи за проклятие.
Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите например са, които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
към текста >>
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога - този е
урокът
, който можем да научим от него.
Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме Мир. Тази година дяволът е впрегнат - турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте. А ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата.
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога - този е
урокът
, който можем да научим от него.
Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него." Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави - като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отиваме при него - да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва.
към текста >>
35.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Защото ако вие сте с гръб, непременно ще бъдете изтикани - тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа.
Защото ако вие сте с гръб, непременно ще бъдете изтикани - тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа - да сме готови да се жертваме и да ни присаждат. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа, или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате Светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да и помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого - в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне.
към текста >>
", и всякой ден ви учат по един
урок
.
Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се?
", и всякой ден ви учат по един
урок
.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите. Например кацне някой комар върху теб, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни се каже да не закачаме хорските ръце, за да се не сложат и хорските ръце върху нас. Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат
урока
.
Веднъж е разпънат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват - но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон - Любов за Любов.
Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат
урока
.
Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мен - на друго място" - кажете му истината. - „Ама ние ще живеем в избата" - то е цяла измама, в тази изба няма Живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи който обича злото, мрази Виделината и ще стои вързан, а онзи, който прави Добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят - то е закон много добре обоснован.
към текста >>
37.
Писма до Мария Казакова - 1905
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам Вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви истини в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора.
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е Великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за Небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
към текста >>
38.
Писма до Мария Казакова - 1906
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли — человешки мисли.
Любезна С. М. Казакова, Получих Вашето писмо навреме. Положението на работите Ви стоят ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че по-добре да си излезете при стечението на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли — человешки мисли.
Вие се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислехте с нея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи, направени от камъни и кал, не живее, но в души чисти и святи. Чрез тях се освещават външните неща. „Ще се заселя в тях.“ — Ето где трябва да обърнете вниманието си: дали тия храмове са от стени, измазани и осветени, и къщите ви - пригодни за живеене.
към текста >>
39.
Писма до Мария Казакова - 1907
Другото съм оставял, да извлечеш
урока
за себе си.
Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота; Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Неговия Глас и проучава Неговия език, той ще се научи да разпознава добрата воля. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъщна ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свеща пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ там, гдето е било потребно.
Другото съм оставял, да извлечеш
урока
за себе си.
Това е добрият път. Това е добрата Воля за Бога, Небесният ни Баща, Отец на всяко добро даване и Бог на всяка виделина. Радвай се в Неговите дела и весели се в Неговото Слово. Приеми моя поздрав ти и Марийка, и всички други приятели. Надявам се да минахте добре.
към текста >>
40.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал.
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
към текста >>
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
.“
Ватпев да препишат книжката с 29-те думи в 29 екземпляра — за всекиго по един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответствуващата дума, г-н Дънов каза: — Това сте сторили без позволение. Всички сте побързали, а с това сте и съгрешили.
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
.“
Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: — Снощи, при осветяването на хляба, на четирима нищо не се каза от Духа. Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят?
към текста >>
41.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
42.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА
Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият
урок
.
Другото условие е: „Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение и да казвате: Без тази краска не може ли? “ Необходимо е и да знаят в кой ден коя краска да използват, „защото на всеки ден съответства известна краска“. Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста. А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“. Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“.
Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият
урок
.
Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие. Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица. Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие: червената краска: любов; зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене, развитие.
към текста >>
Но в случай, че не изпълнят този
урок
, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие.
“ Необходимо е и да знаят в кой ден коя краска да използват, „защото на всеки ден съответства известна краска“. Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста. А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“. Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“. Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок.
Но в случай, че не изпълнят този
урок
, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие.
Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица. Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие: червената краска: любов; зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене, развитие. Ако липсва - сиромашия.
към текста >>
43.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси.
буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч.
Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена.
към текста >>
44.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И това е първият
урок
, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите.
И това е първият
урок
, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
към текста >>
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие.
Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие.
Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
към текста >>
45.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е
урокът
, който можем да научим от него.
Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата.
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е
урокът
, който можем да научим от него.
Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори.
към текста >>
46.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете, дали сте с лицето си към Господа, защото, ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него.
И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете, дали сте с лицето си към Господа, защото, ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа значи, да жертваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертваме и да ни присаждат. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да й помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне.
към текста >>
" и всякой ден ви учат по един
урок
.
Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се?
" и всякой ден ви учат по един
урок
.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите. Например, кацне някой комар върху теб, смучи кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това, Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни се каже, да не закачаме хорските ръце, за да се не сложат и хорските ръце върху нас. Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства.
към текста >>
47.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат
урока
.
Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – любов за любов.
Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат
урока
.
Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мене – на друго място". Кажете му истината. „Ама ние ще живеем в избата". То е цяла измама: в тази изба няма живот.
към текста >>
48.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Този
урок
го научих на лозето.
А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с дясната си ръка.
Този
урок
го научих на лозето.
И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа, започнах да нося вода с големи тумбести стомни, от 15 кг едната, от доста далеч. Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар.
към текста >>
Но не ти се извинявам, за да научиш един
урок
, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен.
И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа, започнах да нося вода с големи тумбести стомни, от 15 кг едната, от доста далеч. Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар.
Но не ти се извинявам, за да научиш един
урок
, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен.
* Брат Стефан Куртев, учител по музика, Живеел до Сечената скала. (бел. състав.)
към текста >>
49.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Той е научил вече
урока
, без да подтиска и угнетява хората.
(2, 198) КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
Той е научил вече
урока
, без да подтиска и угнетява хората.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане.
към текста >>
Човек е прочел вече от великата книга на живота един
урок
, който никога няма да забрави.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
Човек е прочел вече от великата книга на живота един
урок
, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
към текста >>
50.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Учителят на Любовта и той, като ни предаде
урок
, ще изисква добре да изпълним първия
урок
на Любовта.
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Учителят на Любовта и той, като ни предаде
урок
, ще изисква добре да изпълним първия
урок
на Любовта.
А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно.
към текста >>
А кой е първият
урок
на Любовта?
А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
А кой е първият
урок
на Любовта?
Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.)
към текста >>
51.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Научете
урока
си от тях.
Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията!
Научете
урока
си от тях.
Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.( Наряд и упътвания, 53 - 54 стр.) Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десният крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа."
към текста >>
52.
1926_2 Последни писма до Елена Иларионова
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни. Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша.
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави. Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов. Подпис * * *
към текста >>
53.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Беше
урок
за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова много хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици.
Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрасна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху дома му заради честността му.
Беше
урок
за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова много хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици.
Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме. След 1940 г. един селянин ми предложи саанска коза.
към текста >>
54.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Това е
урок
за всички.
Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това.
Това е
урок
за всички.
Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно.
към текста >>
55.
УЧЕНИЦИ
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един
урок
, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота.
Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен.
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един
урок
, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота.
Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
към текста >>
Важно е, че
урокът
е предаден на учениците."
Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли?
Важно е, че
урокът
е предаден на учениците."
Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове.
към текста >>
Вероятно бяхме си научили
урока
за общественото мнение.
Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
Вероятно бяхме си научили
урока
за общественото мнение.
Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него.
към текста >>
Това бе един
урок
за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас.
Това бе един
урок
за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г.
към текста >>
" Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един
урок
.
Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
" Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един
урок
.
Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята.
към текста >>
Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния
урок
: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава.
Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния
урок
: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
към текста >>
В един и същи миг бяха предадени няколко
урока
на учениците.
"Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате". - "А, искаме ви, искаме ви! " Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше.
В един и същи миг бяха предадени няколко
урока
на учениците.
Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните.
към текста >>
56.
КАТЯ ГРИВА
Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен
урок
.
Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше.
Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен
урок
.
И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя можеше да запише свои опитности, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да
към текста >>
57.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Учехме един
урок
за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението.
Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме.
Учехме един
урок
за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението.
За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода. Чрез тези три неща трябваше да изтече злото и така да се справим с него. Но този урок за нас бе много труден да се разбере и приложи. Борис Николов
към текста >>
Но този
урок
за нас бе много труден да се разбере и приложи.
", отговори Учителят. Всички мълчахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението. За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода. Чрез тези три неща трябваше да изтече злото и така да се справим с него.
Но този
урок
за нас бе много труден да се разбере и приложи.
Борис Николов
към текста >>
58.
ИГНАТ КОТАРОВ
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал
урока
за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал
урока
за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя. "Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка?
към текста >>
59.
РАДИ ТАНЧЕВ
Урокът
бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа".
Урокът
бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя.
към текста >>
60.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Но за нас бе
урок
.
Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие.
Но за нас бе
урок
.
Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов
към текста >>
61.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
" Лулчев като един ученик, който си е научил
урока
, отговаря: "2927 метра".
Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец. Елена Андреева Лулчев разговарял с Учителя. Учителят го пита: "Колко е висок Мусала?
" Лулчев като един ученик, който си е научил
урока
, отговаря: "2927 метра".
Учителят го пита: "Как измервате? " Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра".
към текста >>
Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко
урока
на онзи, който трябваше да учи.
Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко
урока
на онзи, който трябваше да учи.
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка.
към текста >>
". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи
урока
си!
Защо Го беше направил, това не зная. Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Методи Константинов Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: "Арестували Любомир!
". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи
урока
си!
Учителят каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това." Елена Андреева Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси. Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам!
към текста >>
62.
СПИРИТИЗЪМ
Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат
урока
.
Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие.
Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат
урока
.
Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето.
към текста >>
Урокът
е по-важен, защото той остава като опит за другите.
А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока.
Урокът
е по-важен, защото той остава като опит за другите.
И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска.
към текста >>
63.
ЖЕНИТБА
Трябваше да уча
урокът
си за търпението цели 42 години.
Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години, живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай. Ето, сега съм на 84 години, пиша тези неща и разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма, са необходими знания и методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя.
Трябваше да уча
урокът
си за търпението цели 42 години.
Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона.
към текста >>
64.
НЕПОСЛУШАНИЕ
"Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше
урок
за всички.
Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него.
"Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше
урок
за всички.
При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това.
към текста >>
С мъка преглътнаха този
урок
на Учителя.
Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
С мъка преглътнаха този
урок
на Учителя.
Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок.
към текста >>
Ето, че дойде време за един
урок
.
С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
Ето, че дойде време за един
урок
.
Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си.
към текста >>
65.
ПОСЛУШАНИЕ
Филмът бе озаглавен: "
Урок
на историята."
Явила се и сестра Арнаудова. Младите актриси били много самонадеяни, като поглеждали снизходително към вече стареещата Арнаудова. Журито отхвърлило другите и се спира на нея. Заснели филма и решили да го направят и с руско копие. Ето сега потрябвал руският език, за изучаването на който тя отдавна била сигнализирана.
Филмът бе озаглавен: "
Урок
на историята."
Георги Събев Във филма "Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 година Цветана Арнаудова получава за "изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров" диплом и първа награда за женска роля. 55]Записки от беседите на Учителя За ученика най-важната добродетел е послушанието.
към текста >>
Във филма "
Урок
на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години.
Журито отхвърлило другите и се спира на нея. Заснели филма и решили да го направят и с руско копие. Ето сега потрябвал руският език, за изучаването на който тя отдавна била сигнализирана. Филмът бе озаглавен: "Урок на историята." Георги Събев
Във филма "
Урок
на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години.
На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 година Цветана Арнаудова получава за "изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров" диплом и първа награда за женска роля. 55]Записки от беседите на Учителя За ученика най-важната добродетел е послушанието. Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Покорява се онзи човек, който има воля.
към текста >>
66.
ПАНЕВРИТМИЯ
След определените два часа,
урокът
свърши.
Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат.
След определените два часа,
урокът
свърши.
Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че ако може обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им.
към текста >>
Това е
урок
и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия.
Това е
урок
и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга.
към текста >>
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото
урокът
от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя.
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото
урокът
от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри.
към текста >>
Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили
урока
.
Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие.
Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили
урока
.
Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие.
към текста >>
Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя
урок
.
И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други.
Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя
урок
.
Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света.
към текста >>
Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае
урока
.
Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок.
Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае
урока
.
Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите.
към текста >>
67.
МУЗИКА
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат.
към текста >>
68.
ХРАНЕНЕ
Христос казва: "Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще приемеш един
урок
направо от Бога.
Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-голе- ми и хората трябва да изкупват тези жертви. Направете опит за една седмица да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и благодарност. Седнете пред яденето спокоен и тих като че от него ще се оправят всичките ви работи.
Христос казва: "Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще приемеш един
урок
направо от Бога.
Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките си противоречия. Ще мислиш, че яденето е Божие благословение...Мисли, че Бог е в хляба, водата, въздуха, светлината. И като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигнеш очите си нагоре към Великия Баща на Истината и ще искаш разрешение да ядеш и пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата.
към текста >>
Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един
урок
и че животът от Него минава направо в тебе.
Тогава страданията на растенията и животните са по-голе- ми и хората трябва да изкупват тези жертви. Направете опит за една седмица да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и благодарност. Седнете пред яденето спокоен и тих като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: "Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога.
Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един
урок
и че животът от Него минава направо в тебе.
С този живот ти ще разрешиш всичките си противоречия. Ще мислиш, че яденето е Божие благословение...Мисли, че Бог е в хляба, водата, въздуха, светлината. И като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигнеш очите си нагоре към Великия Баща на Истината и ще искаш разрешение да ядеш и пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
към текста >>
69.
РАБОТА
Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този
урок
остана да го помня през целия си живот.
На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим. Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал.
Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този
урок
остана да го помня през целия си живот.
Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония.
към текста >>
70.
ЯСНОВИДСТВО
Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги
урок
от думите Му.
Тези идиоти! Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит.
Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги
урок
от думите Му.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
към текста >>
71.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Който се е опитал да се противопостави на Природата, той е получил такъв
урок
, който с векове не може да забрави.
- Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи, той се съобразява с великите закони на Природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек.
Който се е опитал да се противопостави на Природата, той е получил такъв
урок
, който с векове не може да забрави.
Дали той е учен, светия или обикновен човек, Природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения, на поета не се прощават. Праведният като направи една морална погрешка, веднага я изправя.
към текста >>
72.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Но след два
урока
те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че съм дъновистка.
След като доброволно се отказах от тяхната издръжка и помощ, аз сама трябваше да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Реших да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на дъщерята на едно богато семейство.
Но след два
урока
те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че съм дъновистка.
Казах им, че съм последовател на това Учение. Те станаха, отвориха вратата и ме изгониха най-демонстративно, без да ми платят за уроците, които бях преподавала. Вървя навън и си мисля: "Досега ме гонеха от дома родителите ми, дойде време да ме гонят и отвън. Значи, освен вътрешният фронт, се отвори и външният фронт срещу мене". Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога.
към текста >>
73.
СИЛАТА НА СЛОВОТО
За да не пострада животно или човек от
уроки
, избягвайте да го хвалите.
Някой започне ли да разправя на хората какво е постигнал, дарбата, виденията му веднага изчезват. Похвалиш ли се за нещо, че го можеш и умееш, веднага ще те турят на изпит. Затова пазете се от такива ненавременни изказвания. Аз не трябва да се хваля за своята светост, за своята сила и за своите знания. С всички тия похвали човек губи своята сила.
За да не пострада животно или човек от
уроки
, избягвайте да го хвалите.
Всяка дума, казана на място, става. Кажеш някъде: От мене човек няма да стане. - Не става. Каквото кажеш - става. Кажеш някъде: От мене човек ще стане.
към текста >>
74.
ОБИДА
Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията, вие не сте научили
урока
си.
" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви в Духа.
Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията, вие не сте научили
урока
си.
Добър ученик е този, който най- много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. И ако не може да ви дразни, вие сте надраснали.
към текста >>
75.
ОТВЪДЕН СВЯТ
Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите
урока
си.
Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. За самоубийството ще кажа: Не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде.
Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите
урока
си.
Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие.
към текста >>
76.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Може би ги прие, но им даде добър
урок
, ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная.
Може би ги прие, но им даде добър
урок
, ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действащо лице в случая, но заради Неговото величие. Той, най-големият човек на Земята, е занят с най-малките и те, "величията", не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по време на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствала нейното състояние.
към текста >>
77.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
В момента, когато аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния
урок
." И онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, си научиха
урока
от болшевиките.
А ние ги проверихме и ги проверяваме вече 30-40 години. Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България? За това си имаше причина. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от Изгрева и от София, Той каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога.
В момента, когато аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния
урок
." И онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, си научиха
урока
от болшевиките.
Една част от тях бяха избити, друга бяха хвърлени в затвора, а трети изпратени в концлагери и там си научиха урока. Борис Николов "Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна.
към текста >>
Една част от тях бяха избити, друга бяха хвърлени в затвора, а трети изпратени в концлагери и там си научиха
урока
.
Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България? За това си имаше причина. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от Изгрева и от София, Той каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога. В момента, когато аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." И онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, си научиха урока от болшевиките.
Една част от тях бяха избити, друга бяха хвърлени в затвора, а трети изпратени в концлагери и там си научиха
урока
.
Борис Николов "Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна.
към текста >>
78.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Учителят ни предаде нагледно един
урок
по търпение и самообладание.
Но не го закупуват и там бе направена кръчма. Дадоха я под наем на един груб, нахален човек, готов по най-малък повод да вдига скандали. Постави скарата си току до стената на салона, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева. Сложи разни високото- ворители, пускаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали до късна нощ, че и побоища имаше.
Учителят ни предаде нагледно един
урок
по търпение и самообладание.
Това продължи година-две, но в кръчмата станало убийство и кражба, след което бе затворена. Полицията два пъти вика Учителя да Го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството. Ето и протокол, който Учителят е писал на един от разпитите в Дирекцията на полицията: ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 г. Именувам се Петър К.
към текста >>
79.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Веднъж, когато била на
урок
в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител.
Георги Събев Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. Олга Славчева се вредила да взема при него уроци, за да й открие тайните на стихоплетството. Интересно е да отбележим, че този, който я е посъветвал да отиде при Стоян Михайловски, е бил лично Учителят.
Веднъж, когато била на
урок
в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител.
Нямало как, Олга останала в стаята и за да не пречи на разговора, застанала зад завесите. Тогава е било прието, когато стаята е голяма, да се прегражда с дълга, кадифена завеса. Ненадейният посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод, като носел на Михайловски известна сума пари, за да пише против Него. Олга разбрала, че онзи е оставил голяма сума на масата - заплатил е, за да пише Михайловски срещу Учителя.
към текста >>
Като взела няколко
урока
по стихоплетство при писателя, Олга Славчева разбрала, че той търси домашна помощница, която навремето се наричаше с хубавата българска дума "слугиня".
В следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела статията, Олга с вестника отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят се усмихнал и казал: "Няма нищо скрито и покрито на този свят и то, когато Истината го управлява." Ето защо така се случи, че Олга отива да взема уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
Като взела няколко
урока
по стихоплетство при писателя, Олга Славчева разбрала, че той търси домашна помощница, която навремето се наричаше с хубавата българска дума "слугиня".
В София тогава имаше един специален пазар, където младите девойки от софийските села идваха в града, придружавани от своите майки или бащи, а градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така, както се избираше навремето да се купи кон от пазара - оглеждаха ги от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. В този дом също се търси слугиня, но не искат селско, неуко момиче, а някоя образована. Като научава това, Олга Славчева решава да предложи да им бъде слугиня.
към текста >>
"Оттогава изминаха 40 години, но Дойно си научи
урока
.
Съобщили й какво е казал Учителят при откриване на събора: "Тази година, който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Сестра Еленка казала тия думи на мъжа си. Не се минали и десет дни от събора, един неделен ден, когато всички хора отишли на центъра, където става хорото, в плевнята на Дойно избухнал пожар. Сено, плява - всичко изгоряло. Нищо не могли да спасят. Думите на Учителя се изпълнили.
"Оттогава изминаха 40 години, но Дойно си научи
урока
.
Където и да тръгнех, не ме спираше, в нищо не ми пречеше. Той научи, че това Учение е Божествено и който Му се противопоставя - скъпо заплаща." Разказала Елена Дойнова на Георги Събев Елиезер Коен беше евреин. Повече от 20 години беше на Изгрева.
към текста >>
80.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Пророкът е казал: "Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един
урок
, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога!
Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. (Живият хляб, 1932-1933 г.) Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война. И война няма да има повече.
Пророкът е казал: "Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един
урок
, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога!
" Народите като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление. Това не става по Волята Божия! Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие. Мирът трябва да дойде да намести изкълчените крака на народите!
към текста >>
81.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Но за това ще си научат
урока
и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето.
А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни.
Но за това ще си научат
урока
и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето.
Унищожиха беседите и за това ще отговарят пред Бога! Вие ще проверите това в следващите години чрез поколенията българи, които ще дойдат след нас. Непременно ще проверите! Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха! На следствието казвам на прокурора Руменов:"Какво правите вие?
към текста >>
82.
ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ
Планината ни дава великия
урок
на Чистотата.
Всички лица стават за теб красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им. Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент.
Планината ни дава великия
урок
на Чистотата.
Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина. Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините. В планината са складирани грамадни енергии.
към текста >>
83.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Те се родиха тук и бяха задача,
урок
и живот на учениците.
Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече. Всичко оживя и почна да говори на език, разбран за нашите души. Всичко стана училище за нас. Изворите се украсиха, съградиха се чешми.
Те се родиха тук и бяха задача,
урок
и живот на учениците.
Мостове се направиха над потоците, пътищата се подобриха, създадохме нашия живот край езерата. Слънцето беше с нас, Светлината беше с нас, Животът беше с нас. Когато отидете при Седемте рилски езера, потърсете Молитвения връх. Това е свещено място на Земята. Ако намерите малката пътечка, която води дотам, не забравяйте, че по нея са вървели светите стъпки на нашия обичан Учител.
към текста >>
84.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Големият
урок
, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи. Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина.
Големият
урок
, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила. Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.” Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г.
към текста >>
Братство. Това откритие ще бъде голям
урок
на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинско
Братство. Това откритие ще бъде голям
урок
на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.
към текста >>
85.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Използваше всеки случай, за да предаде един
урок
на учениците.
Около Него всякога имаше Светлина – и в пряк, и в преносен смисъл. Обстановката, при която живееше и работеше Учителя, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче беше щедър. Знаеше кога и как да дава.
Използваше всеки случай, за да предаде един
урок
на учениците.
Само така имаха за Него смисъл материалните блага. Иначе, сами по себе си, като обект за постижение, те нямаха значение. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва: Истинският дом на човека е в душата му.
към текста >>
86.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА
Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия
урок
за Единството.
По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее за Цялото. Животът на повечето хора днес е пълен с безпокойства, тревоги, страхове, страдания. Личният живот е неразривно свързан с тях. При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото.
Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия
урок
за Единството.
Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия Живот и поради това ще мине през страдания и чрез тях ще разбере, че всяко страдание, което причинява на другите, всъщност го причинява на себе си. При отрицателни състояния като завист, гордост и прочее човек прилича на клонче, откъснато от дървото на общия Живот, живее в закона на частите. Тогава той схваща нещата разединено, в противоречие с Единния живот. Това води към упадък.
към текста >>
87.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик
урок
: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън. Това се нарича Любов без външен стимул. Това е новата Любов, която иде на Земята. Тогава ти си свободен. Тогава ти няма да имаш противоречия и разочарования.
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик
урок
: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
Това е нова мисъл! Вие не сте мислили върху това. Към когото и да е отправена Любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледите на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите могат да осакатят. Бог е в основата на живота като Любов.
към текста >>
88.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик
урок
: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън. Това се нарича Любов без външен стимул. Това е новата Любов, която иде на Земята. Тогава ти си свободен. Тогава ти няма да имаш противоречия и разочарования.
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик
урок
: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
Това е нова мисъл! Вие не сте мислили върху това. Към когото и да е отправена Любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледите на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите могат да осакатят. Бог е в основата на живота като Любов.
към текста >>
89.
КЛЮЧЪТ
Един ученик разправя и обяснява на своите съученици
урока
; на другия ден учениците знаят
урока
.
Когато служиш, сам не можеш да се назначиш на служба. Бог ще те постави да служиш. Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш. Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога? Служенето е едно от най-трудните изкуства.
Един ученик разправя и обяснява на своите съученици
урока
; на другия ден учениците знаят
урока
.
Този ученик дава пример. Това е служене. Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница. Страданията на хората са условия, за да се прояви Бог. Пътуваш в чужда страна.
към текста >>
90.
УЧЕНИКЪТ
Всички сте пратени на Земята, за да научите един велик
урок
: да бъдете доволни при най- голямото нещастие, което ви се случи в живота.
Ако човек е учен, ще каже: „Стига толкова учене! “ Ако е за ядене, ще каже: „Стига толкова дъвчене.“ Ако ходи много, ще каже: „Стига толкова дълъг път, ще се разранят краката ми.“ Недоволството минава в разни фази. То трябва да се впрегне на работа. Ще му кажеш: „Не се сърди. Малко ще ядем и много ще ядем, много ще ходим и малко ще ходим, ще се уравновеси.“
Всички сте пратени на Земята, за да научите един велик
урок
: да бъдете доволни при най- голямото нещастие, което ви се случи в живота.
Но това не ще каже, че ще останете бездеен. Едновременно ще работите да отстраните мъчнотиите. Обикновеният живот на хората е живот на щерните. А Божественият живот е неизчерпаем. Там има Божествени извори, понеже там влизаме във връзка с мислите на по-напредналите наши братя.
към текста >>
91.
София, 11 август 1913, неделя
Но всичко това за вас е
урок
, който трябва да разберете, проумеете и схванете, за да сте готови да посрещнете Господа на Истината.
Затова застанете на страната на Христос и той ше бъде вашата сила да побеждавате злите духове. Застанете, на страната на Христос, защото подозирам голяма опасност за вас. Не се заблуждавайте и не се уповавайте на временните форми. Виждате ли тези големи и солидни здания? Камък върху камък няма да остане от тях, толкова е злото, което иде за нечестивия свят.
Но всичко това за вас е
урок
, който трябва да разберете, проумеете и схванете, за да сте готови да посрещнете Господа на Истината.
Светът не може да разбере това, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мен, искате да останете в света, то аз не искам да се спирам и ще следвам своето предназначение. Но и за вас е много по-изгодно да последвате мене, защото казвам ви и разбирайте го добре за вашите души е без значение, кой ще вземе Кавала и кой ще владее Солун. Тези въпроси за вас са второстепенни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите.
към текста >>
92.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник
Тези духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
Ще минете през няколко фази, от които първата представлява обръщане към центъра, който е първопричината за вашето насочване към Бога. Когато една войска воюва, никога не трябва да позволи на неприятеля да дойде зад гърба й. Следователно и вие трябва винаги да държите вашия неприятел отпред, отдясно или отляво, но никога не трябва да го държите зад вас. Никога не трябва да се молите на Бога с гръб към него. И когато се изправите за молитва трябва да знаете, дали сте с лице към Господа, защото, ако сте с гръб към него, непременно ще бъдете изтласкани.
Тези духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа, това значи да пожертваме нашите жизнени сокове, за да бъдем присадени в Христа. Ако сте готови за присаждане, тогава няма какво да очаквате. А дали сте пред Лицето на Господа или не, вие ще разберете по това, че ще почувствувате неговата светлина, която ще ни придаде спокойствие. Когато ви дойде лоша мисъл, ще знаете, че при вас е дошла една страдаща душа, на която, ако искате може да помогнете. Имате лоши мисли към някого намерете някой добър човек и ще ви олекне.
към текста >>
93.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Той принадлежеше към Школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър
урок
.
Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета! " При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт.
Той принадлежеше към Школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър
урок
.
Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко". В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки". Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал.
към текста >>
94.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия
урок
.
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот". И тогава ученикът ще започне да помага своите ближни. Христос „хлопа" на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат трудностите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които съзнанието е пробудено, и които са се молили дълго.
Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия
урок
.
„Ето, хлопам на вратата ви" казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
към текста >>
95.
Свещеният час
Когато Учителят ви предаде един
урок
и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае
урока
и ще ви го повтори?
На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание.
Когато Учителят ви предаде един
урок
и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае
урока
и ще ви го повтори?
Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили? " Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате.
към текста >>
Не, веднъж предаден
урокът
от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите.
Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори?
Не, веднъж предаден
урокът
от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите.
Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили? " Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате. На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ.
към текста >>
Всеки
урок
, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение.
Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите.
Всеки
урок
, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение.
Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили? " Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате. На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага.
към текста >>
" Както навсякъде, оставяте Учителя да предава
урока
си, а вие не го научавате.
Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили?
" Както навсякъде, оставяте Учителя да предава
урока
си, а вие не го научавате.
На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.? Не е достатъчно само да се констатира известна болест;. Ние имаме особено гледище за болестите.
към текста >>
96.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
В каквото положение, обаче видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ
урок
да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат.
Докато не приемете Словото Божие в себе си, вие ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържили. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща.
В каквото положение, обаче видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ
урок
да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат.
При това човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. В старо време нямало поща за изпращането на писмата. Всеки сам трябвало да занесе писмото си до своя възлюблен или до възлюбената си. Обаче съществувал следният закон: всеки, който не знаел как да предаде писмото си, се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор. Който не искал да лежи в затвор, предпочитал да държи писмата в себе си, да не ги предава.
към текста >>
97.
Първа част
Някои казват за гърците и сърбите, че са такива, онакива... Не им обръщайте внимание, вие си научете
урока
за вашето спасение, а какви са те, оставете ги, те нищо не са спечелили и ще дойде време и те да учат този
урок
, който вам е даден по-рано, за което трябва да благодарите, а не да роптаете.
От отсъствието на Любовта... Или пък аз съм щастлив. Защо? Защото Любовта присъства в мен. Но Любовта казва и друго търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всички да носим този кръст. Затова и на целия български народ като душа Господ му даде тези страдания, за да усвои двете велики качества дълготърпението и благосклонността.
Някои казват за гърците и сърбите, че са такива, онакива... Не им обръщайте внимание, вие си научете
урока
за вашето спасение, а какви са те, оставете ги, те нищо не са спечелили и ще дойде време и те да учат този
урок
, който вам е даден по-рано, за което трябва да благодарите, а не да роптаете.
"Нас ни разпнаха", казвате. Няма нищо вие сте по-близо до Мене, отговаря Господ, другите не са. Те сега са далеч, но и те ще дойдат на това място." Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затова нека се радваме, че има нещо повече на този свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим името християни на Земята.
към текста >>
98.
Втора част
Но ако след сто грешки не сте научили никакъв
урок
, Господ няма да ви го прости...
Според същия закон се "хващат" хората на Небето. И като се "разтворят" и се намери в тяхната душа бисер, той се изважда... Това, което може да промени вашия живот, то е разбирането на Божествения закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, ще правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости уверявам ви, че ще ви прости, ако научите Божествения закон и работите.
Но ако след сто грешки не сте научили никакъв
урок
, Господ няма да ви го прости...
И когато Христос каза на Петра: "Давам ти ключовете на Царството Божие", Той имаше предвид дълбокия вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има винаги едно съществено различие. В това различие стои основата на обичта, която изпитва мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът ще престане да я обича. Каквито и диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да сложи, никаква външна сипа няма да е в състояние да накара мъжа й да я обича. Мъжът е Господ за жената.
към текста >>
99.
Пета част
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде първия
урок
,
урокът
на Любовта.
И питам колко свещеници има, които са плакали? Аз бих желал да ги видя да заплачат, но така, както Христос е плакал. И тогава бих изпял една от най-хубавите песни и бих казал, че е дошло спасението на света! Искам и вие сега да заплачете. Следователно второто нещо за един ученик, като влезе в Божественото училището, е да заплаче.
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде първия
урок
,
урокът
на Любовта.
Това е символ, който ще изясня. Когато малкото дете излезе от утробата на майката и заплаче, с плача си то иска да каже: "Мамо, без тебе аз загивам." А майката го взима в ръцете си и го успокоява с думите: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта и ще положа всички грижи за тебе." Това е пак метафора. Детето, когато заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот и никой няма да може да ни подкупи... И така, за да стане ученикът брат, сестра и майка на Христа, най-напред трябва Божията любов да изпълни сърцето, душата и духа му.
към текста >>
НАГОРЕ