НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
123
резултата в
81
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.11.1899 г.
Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание).
Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър
урок
за себе си.
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Даниила, раба Божий, който е бил пращан до твоите приятели, и ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил 19 се радва за своя познат приятел, когото обича. „Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.“ Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за
урок
.
Обаче неговото решение да слугува отсега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен – те, като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви Трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си.
към текста >>
3.
Учителя пристига в Сливен
, 23.03.1904 г.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>
4.
Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната
, 25.05.1904 г.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 2.06.1904 г.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници." И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите.
Аз исках да ти дам един осезателен
урок
, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.02.1905 г.
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви изпити в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора.
Земният живот е училище и всякой
урок
в него трябва да се разбере и схване добре.
Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли.
1906 г. Люб. с. М. Казакова, Получих вашето писмо навреме. Положението на работите ви стои ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка.
Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен
урок
, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли.
Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте снея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.02.1907 г.
Другото съм оставял да извлечеш
урок
за себе си.
Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ, гдето е било потребно.
Другото съм оставял да извлечеш
урок
за себе си.
Това е добрият път. Това е добрата воля на Бога, Небесния ни баща, Отец на всяко добро даване и Бог на всяка виделина. Радвай се на Неговите дела и весели се в Неговото Слово. Приеми моя поздрав ти и Марийка и всички други приятели. Надявам се да минахте добре.
към текста >>
9.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Стъпката, която сте вземали, е да учите един
урок
и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко?
Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни.
Стъпката, която сте вземали, е да учите един
урок
и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко?
Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни. Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате. Трябва най-напред да изчистите кармата си. И ако сега изгубите момента на живота, трябва да се скитате най-малко 1000 или 2000 години, но това по принцип говоря, а нямам предвид никого от вас.
към текста >>
10.
Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя
, 2.12.1907 г.
-
Урокът
от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува.
Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес? " И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума. Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„борба", М. Георгиев - „принос", Гина-„любов", Голов - „наука", а Арнаудов - „Христос".
-
Урокът
от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува.
Предупреждавам ви да не ставате отглас на лоши влияния. Пазете мислите и желанията си чисти. Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам. Не искам вашите души да бъдат дрехли*. Не съм ли Аз навсякъде?
към текста >>
11.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
От прочетения стих искам да вземете следния
урок
: Всяка мисъл, която ви предразполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето и домашните си - всичко трябва да изпъждате; тези мисли не са Божествени, а на тия духове, хванатите, на наемниците, и следва да се проводят на своето място, защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мрачни мисли.
Сега, понеже Господ е с вас, Той ви посочва начините, по които може да избегнете нашествието на лошите духове: дишайте дълбоко и през време на дълбокото дишане представяйте си светлосинята краска, че прониква през вас, слизаща отгоре. По този начин ще се освобождавате. Когато ви обсеби лош дух, той ви демагнетизира, тогава изгубвате благословението, което имате и което ви предстои. В такива случаи обърнете се към Господа, дишайте дълбоко, съсредоточавайте себе си нагоре и Господ ще зи помогне. Във Веригата има хванати три духа от лошите; тия духове трябваше да се хванат и турят на работа - това, което са яли и пили, трябва да го платят, това е волята Господня.
От прочетения стих искам да вземете следния
урок
: Всяка мисъл, която ви предразполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето и домашните си - всичко трябва да изпъждате; тези мисли не са Божествени, а на тия духове, хванатите, на наемниците, и следва да се проводят на своето място, защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мрачни мисли.
Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че е в сила всичко да стори. Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 14.09.1909 г.
Животът е Божествено училище, в което всеки зададен
урок
трябва да се проучи и приложи добре.
1909 г. Люб. д-р Дуков, Получих и двете ви писма. Имайте вяра. Аз ще съдействувам да преобърна всичко да работи за вашето добро.
Животът е Божествено училище, в което всеки зададен
урок
трябва да се проучи и приложи добре.
По тоя път върви повдигането и усъвършенствуването на душата. Колкото за идването, ще видя кога може да бъде. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
13.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал.
Всякога, когато се дава едно чудо и един
урок
, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим.
към текста >>
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
.“Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало.
Ватпев да препишат книжката с 29-те думи в 29 екземпляра — за всекиго по един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответствуващата дума, г-н Дънов каза: — Това сте сторили без позволение. Всички сте побързали, а с това сте и съгрешили.
Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си
урок
.“Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало.
На разни въпроси г-н Дънов отговори: — Снощи, при осветяването на хляба, на четирима нищо не се каза от Духа. Донякъде вървя всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се изправи грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквите се кланят? Защото при кланенето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София
, 26.10.1910 г.
От тази си опитност извлечете важния
урок
за себе си.
София, 26.Х.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията.
От тази си опитност извлечете важния
урок
за себе си.
За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София
, 23.12.1910 г.
От тази си опитност извлечете важния
урок
за себе си.
София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията.
От тази си опитност извлечете важния
урок
за себе си.
За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 21.01.1911 г.
Съвременните хора ще трябва добре да си научат
урока
.
Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
Съвременните хора ще трябва добре да си научат
урока
.
Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи. За школата, когато работите са приготвени напълно, аз ще ви съобщя.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Никола Ватев
, 28.07.1911 г.
А вземете
урок
за бъдеще.
Тя е Божествения бирник, който събира недоборите. Тя е вратата за по-добър живот. Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот. Това, което се сажда, ако не умре първом не може да изникне и да узрее и принесе плод. Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото преди.
А вземете
урок
за бъдеще.
Четете 76 псалм, 3 глава Колосяном. Аз това знаях затова не ви писах. То е здраво сега, оздравяло право духовно. В материята здравие не може да има. В. В. П. К. Дънов
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
19.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто
урок
иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Бургас
, 23.01.1912 г.
Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Т. А. и й съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е е далеч.
Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния
урок
, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържи тия изпити, нека се по-отдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена, но нека се държи на поста си.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
И това е първият
урок
, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите.
И това е първият
урок
, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
към текста >>
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие.
Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем.
само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този
урок
ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие.
Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е
урокът
, който можем да научим от него.
Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата.
Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е
урокът
, който можем да научим от него.
Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 12.10.1912 г.
Турция трябва да си научи
урока
.
Това, което има да стане, ние го знаем и го очакваме да се осъществи. Добър е Господ. Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи напред към бъдещето. Това дело на Балканския полуостров е дело, приготвено от горе. Стига да се осъществи и използва за добро.
Турция трябва да си научи
урока
.
Една държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя. Българският народ сега се възражда, той се кръщава с огън и се очиства с кръв. Трябва да се измият греховете на миналото, да се създадат добродетелите, да се образува мирът, съгласието и взаимната Любов. При падането на България имаше раздор, при нейното въздигане, съгласие, аз й пожелавам Божието Благословение, подкрепление и въздигане, физически, духовно и умствено.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
Сега да се повърнем на първия
урок
.
Колко са съблазнителни тия думи, ще кажете вие. Кажи ни го, Учителю, и ние веднага ще го приложим и в света първи ще станем. Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим.
Сега да се повърнем на първия
урок
.
Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления.
към текста >>
25.
Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София
, 12.06.1913 г.
А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре
урока
, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си.
Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа.
А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре
урока
, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си.
И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава.
към текста >>
26.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Но всичко това за вас е
урок
, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината.
Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте. Тия големи и солидни здания виждате ли ги? Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят.
Но всичко това за вас е
урок
, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината.
Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си?
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново
, 10.12.1913 г.
Но няма нищо -
урокът
е на място и той ще принесе своя добър плод.
Всичко, което е съградено на пясък, трябва да рухне и да остане само това, което е съградено на канара. Интересно е сега положението на българските партии. Интересно е положението на водителите им. Интересно е положението и на духовенството. Колко плит-коумни са тия хора и как лесно се вплитат в мрежи, изтъкани за риба.
Но няма нищо -
урокът
е на място и той ще принесе своя добър плод.
Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят на душевното растене. При това политическият хоризонт на Европа не се е съвършено избистрил. Тъче се, снове се нещо и да видим какъв ще бъде платът. Набирайте сега сила. Препичайте се на слънцето, черпете мощ от него.
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят.
Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него.
И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат
урок
за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят.
Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли.Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат.
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
" И всеки ден ви учат по един
урок
.
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
" И всеки ден ви учат по един
урок
.
Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 19.11.1916 г.
С време ще си научат
урока
.
Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях.
С време ще си научат
урока
.
Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага.
към текста >>
31.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Въвежда се
урок
по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет.
къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
Въвежда се
урок
по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет.
Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
- Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния
урок
: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви. - Готови сме, Учителю - отговорихме и тримата в един глас.
- Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния
урок
: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално. Другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." И така стана. Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав урок и през всичкото време на пътуването коментирахме думите на Учителя. Въпросът за фалирането на единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател. Аз и другият брат бяхме при пътуването на негова издръжка.
към текста >>
Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав
урок
и през всичкото време на пътуването коментирахме думите на Учителя.
- Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви. - Готови сме, Учителю - отговорихме и тримата в един глас. - Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално. Другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." И така стана.
Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав
урок
и през всичкото време на пътуването коментирахме думите на Учителя.
Въпросът за фалирането на единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател. Аз и другият брат бяхме при пътуването на негова издръжка. Той понесе всичките разноски. Следващата година той фалира. Другият брат се помина през годината.
към текста >>
Това не беше наказание, но
урок
, велик
урок
, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове.
Следващата година той фалира. Другият брат се помина през годината. Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си. Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това.
Това не беше наказание, но
урок
, велик
урок
, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове.
Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок. Б. Наведе се той и пишеше на земята
към текста >>
Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този
урок
.
Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи.
Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този
урок
.
Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Такъв беше съборът и през 1919 г.
към текста >>
33.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
И тъй, след всеки преподаден
урок
ще пристъпваме към опити.
Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения.
И тъй, след всеки преподаден
урок
ще пристъпваме към опити.
Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически. Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии.
към текста >>
Това значи: След всеки преподаден
урок
ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически.
Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения. И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити.
Това значи: След всеки преподаден
урок
ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически.
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Той е научил вече
урока
, без да подтиска и угнетява хората.
чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
Той е научил вече
урока
, без да подтиска и угнетява хората.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане.
към текста >>
Човек е прочел вече от великата книга на живота един
урок
, който никога няма да забрави.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
Човек е прочел вече от великата книга на живота един
урок
, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
към текста >>
Учителят на Любовта и той, като ни предаде
урок
, ще изисква добре да изпълним първия
урок
на Любовта.
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Учителят на Любовта и той, като ни предаде
урок
, ще изисква добре да изпълним първия
урок
на Любовта.
А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно.
към текста >>
А кой е първият
урок
на Любовта?
А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
А кой е първият
урок
на Любовта?
Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.)
към текста >>
35.
Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав
, 7.01.1923 г.
144)Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
„Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с.
144)Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
_______________________________________*Виж« Изгревът» том I стр.580-582; том ІІ стр. 159161; том У стр. 2932, 487-488.** Виж « Изгревът» том II стр. 40. ***Песента «Писмото» Виж « Изгревът» том I стр.513-514, стр.541-550, стр. 706; том ІII стр.332-335; том IX стр.
към текста >>
36.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
„Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144)
Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
*Виж« Изгревът» том I стр.580-582; том ІІ стр. 159161; том У стр. 2932, 487-488.** Виж « Изгревът» том II стр. 40. ***Песента «Писмото» Виж « Изгревът» том I стр.513-514, стр.541-550, стр. 706; том ІII стр.332-335; том IX стр.
към текста >>
37.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Така че трябваше някой да си научи
урока
от нарушаване на окултните закони.
Това го знаехме. Беше забранен съборът. А защо се яви и втората дата - 9 септември 1944 година? И това знаехме. Бяха забранили събора на 9 септември 1923 година, което предизвика събитията от 22-23 септември 1923 година и бяха избити толкова българи.
Така че трябваше някой да си научи
урока
от нарушаване на окултните закони.
Ето вече тридесет години след заминаването на Учителя, ние проверихме думите Му - онова, което каза тогава. А то е следното: "Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата.
към текста >>
38.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш
урок
.
Като караш коне ще научиш смирението. Имаш бодили, сега ще се повдигнеш. Това е едно съзнателно упражнение сега. Не да станете всички арабаджии.За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава.
Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш
урок
.
Ще кажеш: „Да бъде волята ти Господи. Ще стана слуга, ще работя". Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов за всичко, това е волята Божия. Но трябва разумност.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Всеки ден ти носи
урок
, като научиш
урока
си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе.
Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен. Тук направихме цяла трансформация на електричеството. Горе мъглата пъпли по земята. Там и двете електричества - това в облаците и това на земята - бяха положителни. Като дойдоха тук близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно и веднага влагата се вдигна нагоре и Слънцето изгря.
Всеки ден ти носи
урок
, като научиш
урока
си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе.
Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите.
към текста >>
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав
урок
на смирение.
Тя ви казва тъй: Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Божията воля, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах. И, ако вие не слушате Бога, ето какво ще станете. Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме, за да можем да израстем по-яки, да оправим живота си", клекът се е смирил.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав
урок
на смирение.
И аз ще бъда като тебе така смирена. Вижте тия клекове как са се прострели по земята. Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността. Те са безводни, сухи.
към текста >>
Докато научиш
урока
си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения.
Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе.
Докато научиш
урока
си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения.
Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога.
към текста >>
Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един
урок
.
У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения.
Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един
урок
.
Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствувате тази любов и тогава ще я разберете в себе си.
към текста >>
Това са временни служби, необходими, за да получите един
урок
, но в тях не е онзи велик смисъл на живота.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител.
Това са временни служби, необходими, за да получите един
урок
, но в тях не е онзи велик смисъл на живота.
Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствувате тази любов и тогава ще я разберете в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и тогава ще влезете между хората да помагате. Това се отнася до тези. които са готови да помагат.
към текста >>
40.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
- Отговарям: Ако сте ученици, стоели сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча
урока
и ми е потребна свещ." Дойде един, носи свещ и вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите
урока
.
Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката - те се уплашат - страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагание.Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви продиктува тия отношения?
- Отговарям: Ако сте ученици, стоели сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча
урока
и ми е потребна свещ." Дойде един, носи свещ и вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите
урока
.
Тия опитности, които добивате, са все уроци.Сега ще ви отворя 135 псалом. Ст. 1 - „Алилуя. Хвалете името Господне: Които стоите в домът Господен". - Дом е вече нещо устроено, в което има ред и порядък. Ст. 6 - „Господ прави всичко, което му е угодно " - Угодно му е да те постави на изпит.
към текста >>
41.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
„Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144)
Така Учителя дава един педагогически
урок
на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
*Виж« Изгревът» том I стр.580-582; том ІІ стр. 159161; том У стр. 2932, 487-488.** Виж « Изгревът» том II стр. 40. ***Песента «Писмото» Виж « Изгревът» том I стр.513-514, стр.541-550, стр. 706; том ІII стр.332-335; том IX стр.
към текста >>
42.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Вие само ще наблюдавате тяхната дейност, как те си работят
урока
, но спокоен ще бъдете, не ще се нервирате, ще чакате крайния резултат и ще се молите, и ще учите и вие
урока
си.
Питате втория - приложете го и по неговия план, пак не върви. Питате третия - същия резултат. Най-после вие ще кажете. Значи приложение трябва на всеки метод и най-после остава Божествения метод - той само ще даде резултат. Тия хора пратете ги да работят, да обучават други, но виждате, че не дава резултат.
Вие само ще наблюдавате тяхната дейност, как те си работят
урока
, но спокоен ще бъдете, не ще се нервирате, ще чакате крайния резултат и ще се молите, и ще учите и вие
урока
си.
Един наш приятел казваше на друг: „Ще ви обеся всички, да ме слушате! " после въздържание трябва. Не се увличайте в погрешката на някой друг приятел. После бъдете внимателни в израженията си. Един брат казваше на една сестра: „Аз ли ще ви хрантутя тук?
към текста >>
Върху
урока
си.
Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че като дойдем до човека, той почва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли?
Върху
урока
си.
Чака професора си да го слуша върху какво ще говори. Е, по какво говори професора? - По разните отрасли на науката, но в една лекция всичко не казва. В ред години само студента ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр. и като свърши университета, ще стане учител.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Трябва да се извлече от миналото добър
урок
, за да не се повтарят погрешките.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало.
Трябва да се извлече от миналото добър
урок
, за да не се повтарят погрешките.
Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Тъй като щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието. Може да бъдете щастливи и сега, може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Ето ги с български граматики в ръце, току-що са си взели
урока
от брат Боев.Времето е хубаво, дните ясни и бездъждовни, нощите тихи и звездни.
Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост. Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички на Пампоров. Те са особени същества - тихи, кротки и говорят на един особено неразбран език. И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас. Но затова пък, с каква жадност те изучават български език.
Ето ги с български граматики в ръце, току-що са си взели
урока
от брат Боев.Времето е хубаво, дните ясни и бездъждовни, нощите тихи и звездни.
Като че ли сме в скутите на Едема. Учителят е с нас - нашата радост, нашето щастие - и на стари, и на млади; и на бедни, и на богати; и на учени, и на прости.Палатките ни са по-угледни от ланските. Някои са заели военни брезенти, а един запасен офицер е домъкнал чак тука пленената палатка на Шукри паша... Отвътре тя цялата е обвита с червен плат и има величествен изглед. Само че, импрегнацията й е изчезнала и при по-силен дъжд... Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
към текста >>
45.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.11.1930 г.
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни. Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша.
Той трябва да си научи
урока
, да поработи за Бога без страх.
Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави. Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Всяко нещо, което... Страхът да не изгубиш условията от да разбереш
урока
, който ти се преподава, да не би да спре онова вътрешно растене, такъв страх е на мястото.
Всяко нещо, което се променя, е смърт. Смъртта е, което ни освобождава от лошите условия, а животът дава условия... Христос е Божественото начало в нас, Който ни спасява в даден момент. Онзи, който се бои у тебе, е жената - сърцето, а който люби, е умът. Любовта. А ти, който чувствуваш, си новороденото дете.
Всяко нещо, което... Страхът да не изгубиш условията от да разбереш
урока
, който ти се преподава, да не би да спре онова вътрешно растене, такъв страх е на мястото.
Не гази река, на която дъното е кално. Водата, която тече, това е жената. Бреговете, които [са] прегърнали реката, това е мъжът. Калта иде от мъжа на дъното. Жената трябва да чисти калта.
към текста >>
47.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
към текста >>
48.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
към текста >>
49.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея.
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него.
към текста >>
50.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Това беше един голям
урок
за нас.
И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието.
Това беше един голям
урок
за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила.
към текста >>
51.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Това беше един голям
урок
за нас.
И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието.
Това беше един голям
урок
за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила.
към текста >>
52.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Това беше един голям
урок
за нас.
И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието.
Това беше един голям
урок
за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила.
към текста >>
53.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София.
към текста >>
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването.
към текста >>
54.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София.
към текста >>
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването.
към текста >>
55.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София.
към текста >>
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването.
към текста >>
56.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Това беше един голям
урок
за нас.
И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието.
Това беше един голям
урок
за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила.
към текста >>
57.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде
урок
на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Това беше един голям
урок
за нас.
И в очите Му имаше сълзи. Това беше празник за нас и празник за Него. С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието.
Това беше един голям
урок
за нас.
Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш. Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила.
към текста >>
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде
урок
, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София.
към текста >>
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав
урок
на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци.
Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването.
към текста >>
58.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея.
Така тя научава един велик
урок
на смирение.
Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него.
към текста >>
59.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
към текста >>
60.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
Ако не проумеят, ще научат
урока
, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
към текста >>
61.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март
, 7.03.1937 г.
Преведох ви през ада и рая, да вземем
урок
.
Пазете се, Любовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подозрение, с маловерие. Ако искаш да те набият, разсърди се на Господа! Вътрешната тояга е страшна. Всичките болести са наказание, упътвание от невидимия свят. Не критикувай никого, но постави и него на твоето място, а себе си - на неговото.
Преведох ви през ада и рая, да вземем
урок
.
Да се помолим да повали, да не е прашно. Може да повярвате само в онзи, който никога не ви е лъгал. Никога да не позволяваме вътре в себе си лъжа - че ще изгубиш целта си. За Бога да имаме свещена идея и да сме готови на всички жертви. Идеята е една за всички.
към текста >>
62.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 20 март
, 20.03.1937 г.
Американците не мислиха, но сега първи
урок
има дават.
400 000 000 долари се иска, да се канализира р. Мисисипи. От подземни газове 1000 деца и 50 учители пострадали и то в много голямо, хубаво здание. Във Вашингтон ветрове насипват масата на Председателя от разораното място на изсечените гори. Застрашава да се запусти, като Сахара. Не трябваше да се изсичат, да служат като преградие.
Американците не мислиха, но сега първи
урок
има дават.
Изгревът - Том 17 112. Реката Дунав
към текста >>
63.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Всяко изкачване е един велик
урок
за пробуждане на нашето свръхсъзнание.„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони.
Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." /Божествени човешки свят", с.34/„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/ Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога.
Всяко изкачване е един велик
урок
за пробуждане на нашето свръхсъзнание.„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони.
Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани.
към текста >>
64.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Големият
урок
, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина.
Големият
урок
, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия.
към текста >>
Това откритие ще бъде голям
урок
на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство.
Това откритие ще бъде голям
урок
на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее.
към текста >>
65.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог.
към текста >>
66.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог.
към текста >>
67.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно.
Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече
урока
.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог.
към текста >>
68.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Но знаете ли какво стана сега, Учителю, не се изправих на молитва, за да го освободи Господ, не се молих за това, но казах: Господи, пък нека веднъж да научи
урока
си!
бе роден. Отивам при Учителя по работа и като свърших работата, Той ми казва: „Арестували Любомир". Защото аз на име му казвах и Той пред мене говореше. Иначе не съм Го чула да каже другояче освен Лулчев, но пред мене така го наричаше, както аз го наричах. „Да, казвам Учителю и аз чух.
Но знаете ли какво стана сега, Учителю, не се изправих на молитва, за да го освободи Господ, не се молих за това, но казах: Господи, пък нека веднъж да научи
урока
си!
" Разбирате ли, така казах на Учителя и Той каза: „Е той казва, какво казваше? Нали не искаше да се впряга в моята кола! Нека опита сега! " И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше.
към текста >>
69.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45
, 23.11.1900 г.
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи.
Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме
урок
.
Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.
към текста >>
70.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи
урока
си!
Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй! “ Но в училището не минава „Господи, помилуй“.
Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи
урока
си!
“ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим.
към текста >>
Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш
урока
и няма да се извиняваш.
Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй! “ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си! “ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш.
Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш
урока
и няма да се извиняваш.
А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот.
към текста >>
А ако не си знаеш
урока
, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил.
Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй! “ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си! “ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш.
А ако не си знаеш
урока
, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил.
Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот.
към текста >>
Тогава учителят вика този, който се смее, на
урок
, но и той не може да отговори.
Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота. Вие искате да се осигурите на земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от моите деца да се върне от пансиона“. Но ако не сте завършили учението си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас. По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват.
Тогава учителят вика този, който се смее, на
урок
, но и той не може да отговори.
На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят.
към текста >>
Когато
урокът
е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои.
Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят. Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава.
Когато
урокът
е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои.
Сега, този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате една вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове.
към текста >>
Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен
урок
.
Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки.
Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен
урок
.
Ще възразиш, че си женен, че имаш мъж и деца... Женени хора в клас не се приемат. Ще възразиш, че имаш друга работа. Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Най-важната работа е да се учиш – тя е, която ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, можеш да излезеш да си поиграеш, но удари ли звънеца, ще оставиш всичко – мъж, жена и деца.
към текста >>
Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия
урок
.
Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум.
Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия
урок
.
Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи.
към текста >>
В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят
урока
.
Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава.
В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят
урока
.
Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало.
към текста >>
Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли
урока
си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат.
Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си.
Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли
урока
си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат.
Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи.
към текста >>
71.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия
урок
- една лека хороводна песничка.
Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия
урок
- една лека хороводна песничка.
В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му.
към текста >>
72.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Урокът
за това тепърва ще се учи...
Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен. Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява.
Урокът
за това тепърва ще се учи...
Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша.
към текста >>
73.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Но веднъж се случило така, че когато била на
урок
при него дошъл един ненадеен посетител.
Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове.
Но веднъж се случило така, че когато била на
урок
при него дошъл един ненадеен посетител.
Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя.
към текста >>
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя.
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията.
към текста >>
74.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Един много ценен
урок
от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите.
Един много ценен
урок
от Франция.
Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>
75.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Един много ценен
урок
от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите.
Един много ценен
урок
от Франция.
Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>
76.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило
урока
за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>
77.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Но за нас бе
урок
.
Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие.
Но за нас бе
урок
.
Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов
към текста >>
78.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия
урок
.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия
урок
.
Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее.
към текста >>
А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен
урок
при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа.
А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен
урок
при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка?
към текста >>
Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен
урок
по правилни обноски.
Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша.
Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен
урок
по правилни обноски.
За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости.
към текста >>
79.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Но веднъж се случило така, че когато била на
урок
при него дошъл един ненадеен посетител.
Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове.
Но веднъж се случило така, че когато била на
урок
при него дошъл един ненадеен посетител.
Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя.
към текста >>
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Веднъж, когато Олга Славчева е на
урок
по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя.
Един път след свършване на
урока
, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията.
към текста >>
80.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
На него той им дал добър
урок
.
Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му. През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс.
На него той им дал добър
урок
.
От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина.
към текста >>
81.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Урокът
е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието.
Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях.
Урокът
е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието.
Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата. Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше.
към текста >>
„Вълците ми дадоха един добър
урок
" завърши разказа си Вено.
Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение.
„Вълците ми дадоха един добър
урок
" завърши разказа си Вено.
Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества.
към текста >>
НАГОРЕ