Търсене в текстове за 'Урок'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И зад най-убедения и най-грубия материалист, ние виждаме една душа, която несъзнателно изучава урока на един от стадиите на своето дълго развитие.
Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически. Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се изживее и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него. И зад най-убедения и най-грубия материалист, ние виждаме една душа, която несъзнателно изучава урока на един от стадиите на своето дълго развитие. Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много.
към текста >>

2. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид.
В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример.
към текста >>

3. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.
Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
към текста >>

4. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
към текста >>

5. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета.
Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни. Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото. Но ето го! Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема.
към текста >>

6. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота.
Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си. По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо?
към текста >>

7. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре.
Мога да дам тук само едно загатване - повече не мога да дам. Но то съдържа ключа за разрешението на всички мъчнотии. Слушайте вие, които сериозно се борите със своите мъчнотии и желаете да ги премахнете: Любовта е ключът, който отваря тайната стая - стаята на човешкото сърце, дето ще намерите разрешението на всички мъчнотии в живота си. Вземете този ключ. Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота. Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре. Ако вие живот след живот се отказвате да учите, тогаз ще бъдете предадени на един учител, който винаги има успех. Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности. Този учител ви взима в ръцете си. Името му е страдание. Няма по-добър, по-любвеобилен учител от страданието!
към текста >>

Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.
Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас. По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава. Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото. Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина. То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка.
към текста >>

8. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си?
Неприятелите са около тебе. Но победата Му е сигурна и влиянието Му върху тебе ще бъде пълно. Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши. Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди. Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования.
към текста >>

9. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок.
И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията".
към текста >>

10. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Един много ценен урок от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен.
Атлантида Двойният номер за август и септември на списанието „VoiIed'Isis" е посветен изцяло на „Атлантида", потъналият континент, за който още Платон говори в един от своите диалози. В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки, биологични и геологични изследвания на редица съвременни учени. Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год.
към текста >>

12. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– това е горчивият урок на това време на обрат... И при все това една пътека може да ни изведе из нуждата, все още съществува помощ за всички: Помощ отвътре!
Никаква техническа помощ не може да помогне тук! Никакво постановление не може да запре нарастващата нужда, която обхваща целия свят! Никаква външна реформа не може да премахне застрашаващия хаос! Никакъв стопански владетел не може да посочи изходния път от нощта на тази обърканост! Външно животът не може вече да се владее! – това е горчивият урок на това време на обрат... И при все това една пътека може да ни изведе из нуждата, все още съществува помощ за всички: Помощ отвътре! Само Духът може да ни спаси! Само отвътре може да се преодолее нуждата на това време! Претворбата, която става днес в човечеството, е първом духовна. Нуждата, която потиска всичко дишащо, е изпърво душевна. Помощта, която единствено истински може да претвори тази нужда, требва затова да бъде духовна, вгнездена във вечните стойности на живота.
към текста >>

13. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

.. От тебе децата ще учат урока си мъдър: Да знаят и помнят, че няма смърт страшна, Че има сън само и после - рождение.
Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага. Че с кротка усмивка ще стигне тя тука И гдето помине ще бъде милувка, Лъч слънчев и радост. Декември, ти мъдрия старец с коси побелели, Живял и проникнал в голямата тайна. .. От тебе децата ще учат урока си мъдър: Да знаят и помнят, че няма смърт страшна, Че има сън само и после - рождение.
към текста >>

14. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И ето хваща ги уроки.
Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие.
към текста >>

Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие.
Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора.
към текста >>

Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие.
И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече.
към текста >>

16. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото.
Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо. И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота.
към текста >>

17. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери.
към текста >>

18. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите.
към текста >>

19. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел.
Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока.
Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока. Така разумната природа поучава тези, които мислят само за себе си, които обичат да взимат и трупат повече, отколкото им трябва. Мнозина от тях остават под товара на собствената си алчност и скъперничество. От Учителя, преразказала Ели
към текста >>

21. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота.
Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин.
към текста >>

Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция?
В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията?
към текста >>

22. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си.
Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение км Цялото, и Цялото има отношение км своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен.
към текста >>

23. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преди всичко ни дава великия урок на чистотата.
Защото Безграничният такива иска своите служители! Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота. Противоречията, през които минаваш са временни изпити, за да просветнеш и за да развиеш крилата на духа. Защото само светлият може да покаже пътя, само чистият може да обича и само силният може да служи." Отиваш на планината, за да ти дари тя от своите богатства и после щедро ще ги раздаваш долу в долината на всички измъчени и обезсърчени. На колко уроци ни учи планината! Преди всичко ни дава великия урок на чистотата. Иди на планината, за да добиеш представа за чистотата и светостта на небесния живот. в нейните неръкотворни дворци се чувствуваш в своята естествена среда. Тук като че ли намираш себе си, своята истинска същина. * * * Няколко седмици сме вече при Седемте Рилски Езера. Утре ще гостуваме на Калинините върхове.
към текста >>

24. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не обърнах голямо внимание на този сън, но пак попрегледах този урок.
" Той потвърди факта и часа. Призна, че получил телеграма от жена ми, за да ми съобщи това. Предсказателен сън Госпожица К. съобщава: — Бях абитуриентка. Срещу зрелостния си изпит по история на сън ми се каза, какво ще ми се падне. Не обърнах голямо внимание на този сън, но пак попрегледах този урок. На изпита ми се падна същия урок. Осведомяване по необикновен начин Господин К. Б. от гр. С. излага следната своя опитност: — Преди години живеех в Търново. Наскоро се бях запознал с госпожица С, която живееше в съседен град.
към текста >>

На изпита ми се падна същия урок.
Призна, че получил телеграма от жена ми, за да ми съобщи това. Предсказателен сън Госпожица К. съобщава: — Бях абитуриентка. Срещу зрелостния си изпит по история на сън ми се каза, какво ще ми се падне. Не обърнах голямо внимание на този сън, но пак попрегледах този урок. На изпита ми се падна същия урок. Осведомяване по необикновен начин Господин К. Б. от гр. С. излага следната своя опитност: — Преди години живеех в Търново. Наскоро се бях запознал с госпожица С, която живееше в съседен град. Веднъж имах следния сън: Един стар човек ми каза: „Аз съм дядо на С.
към текста >>

25. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аз знаех този урок, но все пак го прегледах преди отиване на изпит.
Предстоеше ми изпит по френски език, за да бъда повишен в по-горен клас. Пристигнах в София през декември 1935 година в навечерието на изпита. През нощта срещу изпита към разсъмване сънувах, че виждам пред себе си черна дъска, на която ясно беше написано: „La liberté du transit". В правилника за международната пощенска конвенция има такава глава. Този правилник го изучаваме на френски и български. Аз знаех този урок, но все пак го прегледах преди отиване на изпит. В осем часа сутринта за писмения изпит дадоха същата тема, която един член от изпитната комисия написа на черната дъска така ясно, както видях на сън. Случай на ясновидство Госпожа X. У. разказва следното: — Понякога проявявам ясновидство и яснослушане. На седемнадесети октомври т.г. снаха ми Мери (жената на брат ми) беше изгубила един скъп пръстен, който струваше 10,000 лв.
към текста >>

26. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му.
Бих желал да чуя от някой, как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва- учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме от Бога, Той да ги направи.
към текста >>

Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва- учителят ще ме скъса.
Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва- учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме от Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня.
към текста >>

27. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне .*** 28.
Следователно, ако сте овършали житото, сложете тоягата си настрана. Посадете го в земята и приложете любовта, за да може то свободно да расте, цъфти и връзва.*** 27. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА XI година / III том (София, 1932) Казано е в Писанието: "Начало на мъдростта е страх от Господа." Значи, страхът води към мъдрост Страх те е например, от учителя ти. - Какво трябва да правиш, за да преодолееш този страх? Ще седиш в къщи и ще учиш. Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне .*** 28. НОВАТА МИСЪЛ XII година / I том (София, 1932) Вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия. Трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата, да подобри условията на своя живот. Това не може да се постигне по външен начин, нито по вътрешен То се постига чрез дълбоко разбиране на нещата.*** 29. РАБОТА НА ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 1933) Често религиозните хора изпадат във фалшиво положение.
към текста >>

28. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете.
Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си.
към текста >>

29. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На него той им дал добър урок.
Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му. През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина.
към текста >>

30. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един много ценен урок от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>

31. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка.
... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му.
към текста >>

32. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е научил своя урок и го е приложил в живота си.
То свидетелства и за нейния особен път, път на човек, пробуден за Реалността, път на ученик, съзнателно боравещ с тетрадка и молив, след прекараните часове над учебника. А от този Учебник на Живота, Стоянка Илиева между другото е научила и нещо много важно. Споделя го с близките си: “Аз гледам в човека доброто, Божественото в него. Отделните прояви са нещо преходно, на тях не се спирам! ” Това са думи на истински ученик. Той е научил своя урок и го е приложил в живота си. Такъв ученик е достоен за Учителя си, и няма да бъде забравен от братята си, защото мъдростта на Учителя му, е просветнала в него. Стоянка Илиева си замина от този свят през 1981 година, оставяйки голямо, неизследвано творчество - едно богатство за бъдещите поколения, които единствено ще са способни да оценят подвига на учениците, живяли и творили край Учителя... Стоянка Илиева
към текста >>

33. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора.
Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен. Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява. Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла.
към текста >>

34. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски.
Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости. Ученикът, когато Учителят го прати на училище, той страда дълбоко, мисли и учи!
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак?
Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея.
Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя. Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа — забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея. И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате! “ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений!
към текста >>

“ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото.
А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя. Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа — забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея. И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате! “ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа.
към текста >>

37. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един къс урок по химия, който има голямо значение за здравето.
Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I. Устройството на живата машина и причини за нейното изхабяване. Един къс урок по химия, който има голямо значение за здравето. Отрови, които тялото изхвърля. Материалът, от който е направено тялото. Топлината в човешкото тяло. Кухненския отдел в тялото. Моторът на живата машина.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти.
Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки. В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и самоуправление на македонци, хървати и т. н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И за да даде един конкретен урок на своите питомци, които не се вслушват във внятните й думи, изречени в събития, тя тук предизвика земетресение, там вулканично изригване, другаде банков крах всред върлуващата криза, на четвърто място масови бедствия и т. н.
Но понеже хората повечето пъти не послушват, тя е принудена да им говори по-осезателно, като дава ход на ония събития, които те сами са подготвили и оформили. В днешните времена на бързите процеси, на кратките процедури, природата говори така явно и отчетливо, че само слепците не могат да четат нейния език и глухите — да чуват ясния й говор. „Не създавайте това рязко и болезнено различие между богати и бедни, не изостряйте борбите, не заробвайте своите ближни в непосилен труд, не докарвайте работите до изтребителни войни, революции и междуособици. Не лишавайте хората от хляб — храна има за всички — не хвърляйте житото в океана заради алчни печалби тогава, когато хиляди безработни се точат на дълги редици по улиците, за да получат по едно „благотворително" канче супа. Вие сте човеци, имате разум, вие сте мислещи същества. И за да даде един конкретен урок на своите питомци, които не се вслушват във внятните й думи, изречени в събития, тя тук предизвика земетресение, там вулканично изригване, другаде банков крах всред върлуващата криза, на четвърто място масови бедствия и т. н. Доброто в тия общи бедствия е туй, че се събужда нещо хубаво у хората: резките различия между богати и бедни се заличават. Под шатрите на полето или под открито небе всички стават равни, забравят изкуствените прегради, що ги делят и започват да общуват, да си помагат, да живеят по братски. Това е предаване на една истина по негативен път. Хората трябва да я възприемат на всяка цена — Природата не може да измени своите наредби и да наруши естествения ход на своята дейност, но от тях зависи как да я приемат: по положителен или отрицателен път. С тия бегли думи аз само навеждам мисълта към това, че ключа на човешките съдбини се намира у Природата.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане!
изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше. — Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше. — Татко наш небесни не му е дал такава повеля. Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?! Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта.
Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят.
И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”.
Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”. Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот. Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията.
към текста >>

Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта.
Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот. Ние не си спомняме всички усилия, които ни са били нужни, за да се научим да пишем. Ний обаче владеем това изкуство, което доказва, че ние наистина някога сме го учили. Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото още не сте научили урока на живота.
Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята. Те всички си приличат и всички са близки и мили едно за друга. Всяка душа обича, познава и разбира другите души, също тъй, както обича, познава и разбира сама себе си. Сякаш са поточета, водещи началото си от един и същ източник и стремящи се към една и съща цел. И чу се глас мощен над душите, навярно гласът на Бога, който говореше: — От земята идете и пак там ще ви пратя. Защото още не сте научили урока на живота. Не можете още да познавате своето еднородство, а се делите на враждуващи помежду си същества. Делите се хората на нации, на вери и класи: делят се земните същества, делят се според телесните форми и образи. Но това е грешка, това е заблуждение! Един и същ е източника на всички души, въпреки различието във формите и образите. И тоя общ източник е Любовта.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа.
Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний. Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други.
Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата. Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси. Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение?
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите.
Не да не се обиждате, но като се обидите, да кажете: от мен да мине. Така ще се справите с едно противоречие. А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа. Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите. Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите. Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един урок. Защото човек се учи само от онова, което опита. Само когато човек мине през всички страдания, той ще научи уроците на живота. Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте?
към текста >>

Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един урок.
А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа. Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите. Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите. Но има неща, които не могат да ви се кажат, за да минете през тях и да научите един урок. Защото човек се учи само от онова, което опита. Само когато човек мине през всички страдания, той ще научи уроците на живота. Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте? Единственото нещо, с което човек се отличава, това е неговото търпение да носи страданията. В страданията човек се учи да мисли и като мисли, той носи страданията.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон.
С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа.
към текста >>

50. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане.
Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане. Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа! N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.
към текста >>

51. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други.
Опълченска, 64, София. La societo de la amikoj (kvakaroj) — Обществото на приятелите (квакерите), на есперанто, 20 стр. цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo. Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат. Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията. Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас. Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души.
Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка. След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души. След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия. Говориха и други, хубавите мисли на които по липса на място в един вестник няма възможност да се предадат. Най после и сестра Анна зъболекар Стоицева прочете долните редове на присъстващите. „Драги братя и сестри и драги гости, Настъпилата 1936 год. със своите последни цифри 3 и 6 = 9, плюс цифрата 9, това са символи за придобиване на висшите добродетели, и човешкото щастие.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца.
Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието.
Силата, която ме потискаше със своята тежест, имаше желанието да убива. Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки.
едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Всеки ден обаче доказателствата се увеличаваха. Те образуваха един толкова внушителен сбор от наблюдения и експерименти, че на Международния Конгрес на физиолозите в Единбург аз можах да представя фактите пред стеклите се хора на науката като една нова и твърде важна глава във физиологията. Лична опитност на автора на книгата Измежду многобройните и разнообразни случаи на проява на шестото чувство, които Шарл Рише дава в своята книга, има и няколко такива лично преживени от него, от които ние тук даваме три случая: А. Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки. Тогава, естествено, без да й кажа защо, аз я замолих да ми разкаже своя сън. Ето текстуално нейните думи: „Това бяха по скоро две змиорки, отколкото две змии. защото аз видях техния бял корем и тяхната лепкава кожа и си казах: не обичам много тези животни, обаче неприятно ми е когато виждам да ги измъчват.“ И тоя сън беше чудно подобен на това, което аз бях правил вечерта на 1 декември. Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв. Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена.
Той ги изпратил да проповядват по света. Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш? “ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е. едно ограничено схващане не допринася нищо за подобрение на живота. То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

първият урок по български език — в курса на който аз ще бъда лектор (при същото Д-во).
Сега ви пожелавам да бъдете проводници на божественото. Писмо от Полша Четем беседите на Учителя и превеждаме на полски. Пеем песните но Братството на есперанто и български, вече привършваме: La mondo de la grandaj animoj — четене и превод. На 4. XI. сказка: „България — страната на розите“ — със светливи картини — а Д-вото на младите славяни, а на 5. XI. първият урок по български език — в курса на който аз ще бъда лектор (при същото Д-во). На есперантския курс имах 14 ученици, а по български език ще имам повече 25 — 26 души. По-голямата част учиха есперанто, а и български ще учат заради беседите. Освен това имам курс по вегетарианство — цикъл сказки. 1) Научни основи на вегетарианството. 2) Религиозни и нравствени основания, 3) Вегетарианство и възпитание и пр.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот.
Какво разнообразие на картините! Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината. Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката. Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта. След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите. Държат се цели лекции.
към текста >>

Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление.
Това са живи моменти, които никога не ще се изличат от съзнанието на създаващия се сега нов човек, защото всичко това представлява тухли за новостроящата се сграда. Всичко говори на човека и го учи. И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали. Хората казват: „спомен като спомен“, но в тия спомени за планината и нейните езера има нещо повече. Те са една светла страница в живота на всеки, който е прекарал известно време тук. Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление. Ако скалата няма сцепление, тя не ще може да издържа на стихиите и ще се разруши. Ако планината няма сцепление, тя ще се срине и ще стане равнина, обикновена площ. Тук на планината всички учим това изкуство. Това са паметни уроци в университета на великата природа. Още по-паметни са, когато душата на човека се свърже с цветята, тревите, водите и пр.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота.
Ако всички майки кажат: не искаме вече война. — те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота. Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за управлението на света. Сега се търсят добри хора в света! Добрите хора трябва да работят братски за повдигането на света. Добрите хора трябва да заемат служби, които живата природа е определила. А има само една единствена сила, която може да създаде добри хора, има една единствена сила, която може да унищожи войните и да внесе мир.
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища.
Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас. Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание. Той винаги работи в съгласие с природата, затова никога не губи, а винаги печели. И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища. Разумният човек е човек с голямо самообладание. Той знае. че на земята не само един човек е фактор. Много фактори има на земята, но разумният човек е в съгласие с всички разумни хора по лицето на земята. Всички разумни хора имат само една велика цел, и тази цел, това е Божественото а света.
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си.
Една от максимите на една стара окултна школа е: Всяка истина е наполовина истина, и всяка лъже е наполовина лъже. Това значи, че когато човек говори нещо, той е заинтересован. Няма нищо лошо в това. че човек е заинтересован от нещо. И в заинтересоваността има две положения, ако някой е заинтересован от мене да ми помага, това е един въпрос, но ако е заинтересован, за да ме използва, да ми одере две кожи от гърба, — това е друг въпрос. Но който както постъпва с другите, така и природата ще постъпи с него — ще му даде урок да знае как да се отнася с ближните си. Защото живота е училище, в което природата възпитава хората За тази цел тя им е дала много занимания, много предмети за проучване: минералите, растения та, животните, водите, въздуха, планините, светлината — това са все предмети за изучаване и за занимаваме. Вън от това човек трябва да се занимава със себе си. Сега ние хората сме дошли до положение, при което природна ни е дела приблизително 400 хиляди форми, по които човек може да действа. Това са все начини, по които човек може да действа. Така, имаме начини, по които растенията действат; има начини, по които рибите действат; има начини по които птиците действат; има начини по които млекопитаещите действат.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави.
Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия. А знаем всички много добре, че нищо на готово само по себе си не идва. Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни!
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си.
Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива добре, няма да расте. Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко.
към текста >>

Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители.
Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок.
сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот. Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения.
към текста >>

66. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока“.
* Елате на Рила, без страх изкачете високите чуки на волни орли. Оттам да запейте и нашата песен, далеч да се пръснат сгъстени мъгли. * Елате на Рила, над вас ще проблесне лазурен и светещ небесния свод. От чистия извор вода вий ще пийте, от вечния извор за вечен живот. Д. Антонова СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО Годината 1901 е една от хубавите дати в моя работнически живот. Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока“. За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“!
към текста >>

От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд!
За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“! От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд! Но ... аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и, така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора и знаях коя дума къде се намира. Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив. Коев Новхристов — мой съгражданин, който сам, негде другаде, изучавал езика; срещнахме се и от първия ден започнахме да говорим и по такъв начин станах есперантист. В 1905 год. се абонирах за списанието „Espero Pacifista“, 60 ст, излизащо в Париж.
към текста >>

67. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека знаем, че всичко е за урок, че това е ралото на природата, което минава през нас, за да подготви почвата и когато мине сеятелят на доброто семе да ни посее.
Ето защо, когато един Учител дойде да донесе ново знание на човечеството, нова светлина и да му даде тласък да върви на пред, той отдалеч подготвя неговото съзнание, за да може да схване и разбере онова, което той иска да му предаде. Християнството, различните окултни школи, различните идейни движения, които работят за повдигане съзнанието на хората, за разширение на тяхното разбиране и от там за подобрение на благосъстоянието им, не са ли оня авангард, който подготвя почвата, който я разорава добре, за да може добрия сеятел, като дойде, да посее доброто семе. За ония които могат да разбират нещата и умеят да наблюдават явленията в природата и живота, това е ясно. Те виждат, че ново нещо може да възприеме само готовия, гладния и жадния за по-голяма светлина, за по-дълбоки знания. В живота си неминуемо ще се натъкнем на равни, на стръмни и непроходими пътища, но това да не ни отчайва, а да ни окуражи да вървим все на-пред и нагоре. Нека знаем, че всичко е за урок, че това е ралото на природата, което минава през нас, за да подготви почвата и когато мине сеятелят на доброто семе да ни посее. ______________________________ Злото е привидно. То са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Те са лоши по своите външни прояви, но по същина не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Без страх Дерзай, сърце, във в най злокобен миг!
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите.
Палмата – Б. Бехар Енергията на атома. (Из „Пътят на звездата“, Георги Радев) „Тайнственото“ КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ Обикновеното, всеобщо разпространено схващане е, че големите събития в света се движат от стопанските и политически интереси на народите, чиито изразители са съвременните техни водачи. Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите.
към текста >>

„Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път.
Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.
към текста >>

Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава.
Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка.
към текста >>

Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С.
Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготвя съзнанието им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава. Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С. Калименов ______________________________ Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това. Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика.
към текста >>

„Но как, как ще стане това, как ще им дадем великия урок?
Но за нас има само един път. Ние трябва да действаме. Те трябва да видят пример. От кого ще го видят, ако не от нас, които сме най-близко до тях и имаме готовността да им помогнем? Нашето царство има тази грижа, ние първи трябва да притечем на помощ. „Но как, как ще стане това, как ще им дадем великия урок? „Моя брат пак се обади и рече: „Ние сами трябва до им покажем, че и при най-лошите и скъдни условия може да се живее и да се изпълни великата задача на живота. „Как, по кой път? — обадиха се много гласове. Моя брат тогава заговори, гласът му трепереше от вълнение. За първи път аз почувствах скръб и сълзи на очите си.
към текста >>

Нека хората видят и разберат урока на недоволството.
Моя брат тогава заговори, гласът му трепереше от вълнение. За първи път аз почувствах скръб и сълзи на очите си. Разбрах , че това, което той ще каже, ще бъде съдбоносно. Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята.
към текста >>

69. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи!
Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта.
към текста >>

Големия урок, който научихме вече тука, между другото, е съществената роля на музиката, на песните, на паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи. Онова откровение за живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата пълна с мир и мекота всред планини и езера, вашето присъствие и вашето слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроим. Ето ни пред основите на нашия нов живот. Ние сега искаме да изградим стените на нашия дом; да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста светлина. Големия урок, който научихме вече тука, между другото, е съществената роля на музиката, на песните, на паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим. за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила. съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и за винаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила Обещаваме пред Вас. Учителю. пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото.
към текста >>

Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване.
Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни.
към текста >>

70. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде.
Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава?
Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза. Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота. С. К.
към текста >>

72. -

Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин!
Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К. Книгопис ПО ПЪТЯ НА МИРА Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци. Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали. Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин! Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите. Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето.
към текста >>

Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.
Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора — 67-70 годишни. Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите. Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот. Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1.
към текста >>

73. -

Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок.
Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили. Когато любим, ние се учим. Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок. Когато се окуражаваме, ние се учим. когато се обезкуражаваме, ние пак се учим. Но ако не се опомним и не потърсим изход от това положение, ние зле ще изпатим. Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия. За учението, отчаянието и изхода от него, Учителя превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
към текста >>

Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия.
Когато любим, ние се учим. Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок. Когато се окуражаваме, ние се учим. когато се обезкуражаваме, ние пак се учим. Но ако не се опомним и не потърсим изход от това положение, ние зле ще изпатим. Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия. За учението, отчаянието и изхода от него, Учителя превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо. Един индус описва подобна своя опитност.
към текста >>

Ако днес не използва добрите условия на земята за учене, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи.
От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години. Той е живял и ще живее много пъти по толкоз. Ако днес не използва добрите условия на земята за учене, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи. Той трябва да усвои ония принципи, които Бог е вложил в душата му и то да работи за тяхното развитие и усъвършенстване. МОЛИТВАТА НА ПОЕТА Нали съм, Боже, в Твоята ръка перо, молбата ми е като лекокрила птица, да пия, моля Ти се, в слънчево ведро благословената Ти утринна росица. * Да бъда крайно ведър — ме благослови, като кристала бистър на поток планински, умът ми — в горските цветя да улови мозайката на Образа Ти исполински. * Със чар да внедря Твойте вечни небеса в душите — капчици от Тебе, океана, и, отразил Те с обич в капките роса, да люшна хор, — вълна към Тебе залюляна. * Да бъда, аз чрез Тебе вдъхновен Творец, да сътворя, от Твоя мисъл храм — вселена.
към текста >>

74. -

Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок.
Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях. Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци.
към текста >>

75. -

Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден.
Тогава той наторява корените на човечеството и то се подига. Засега ние се учим от доброто. Като се научим как да се справяме с него, тогава ще учим законите на злото, как да творим. Това е една много сложна наука — науката за злото. Щом дойдем до въпроса за злото, ще кажем: Тази работа е на Господа. Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден. Всеки един от вас може да направи едно добро. Всеки от вас може да направи и зло, но не знае как да го направи. Ние си играем по някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто — злото оставете други да го правят.
към текста >>

76. -

Това е първият урок.
Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад. Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава. Когато дойде един учител по музика, той трябва да ви научи преди всичко да обичате музиката. Това е първият урок. Да обикнете тоновете, преди да пеете да ги обикнете. И второ, човек трябва да разбира цената на един тон. Знаете ли, колко се харчи за един тон, за да го изпееш? — Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота, струва сто хиляди лева. Да го изпееш правилно, толкоз материал се изразходва.
към текста >>

77. -

Един ден, като не си знаех урока, излъгах учителя си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока.
Той се представи някой път и те го лъжат. Той седи и слуша и някой път казва: Това вярно ли е? — Да. А то не е вярно. Един познат ми разправяше следното: Аз, казва, следвах гимназия. Един ден, като не си знаех урока, излъгах учителя си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока. Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и трябваше да го извадя. На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда. Като се върнат, умовете им освежени, сърцата освежени, телата освежени.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха.
Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“. Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха. Преди много години — когато пристигнахме за пръв път в Бомбай — Ел. П. Бл. ми каза, че няколко учители бяха се събрали и прекарали пред тях едно течение от астрална светлина с психическото отражение на всички индуси, тогавашни членове на теософското общество. Тя ме помоли да отгатна, кой е бил най-блестящия образ. Аз веднага предложих тоя на един млад Парси от Бомбай, един много виден член тогава, предан и деятелен.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението.
* * * I. ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“! Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш по вече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила. Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“. „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ?
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Натоварват се ученици да преподадат урока.
Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това. В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище.
към текста >>

Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание.
В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище. Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя ни дава този велик урок на смирението.
Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата.
към текста >>

Значи, овчарската торбичка ни учи на следния урок: съединението, сдружаването прави силата.
Цветовете са много дребни и затова, защото, ако са по отделно, не могат да бъдат съгледани от насекомите. А насекомите са нужни за извършване на опрашването, т. е. за пренасяне на прашеца от един цвят на друг. Понеже са събрани множество цветчета на едно място, тогаз те се белеят от далеч и привличат насекомото. Значи, това, което не може да се постигне с отделните цветчета, постигат го всички чрез сдружаване. Значи, овчарската торбичка ни учи на следния урок: съединението, сдружаването прави силата. Това, което не можем да постигнем чрез единични усилия, ще го постигнем чрез съединени сили. Ето какъв важен практически урок научаваме от това, наглед незначително, цвете. Овчарската торбичка ни учи да се възпитаваме в духа на солидарността. По отношение на горните примери имам да кажа следното: те са пръв опит в тая област. Това поле още не е разработено.
към текста >>

Ето какъв важен практически урок научаваме от това, наглед незначително, цвете.
за пренасяне на прашеца от един цвят на друг. Понеже са събрани множество цветчета на едно място, тогаз те се белеят от далеч и привличат насекомото. Значи, това, което не може да се постигне с отделните цветчета, постигат го всички чрез сдружаване. Значи, овчарската торбичка ни учи на следния урок: съединението, сдружаването прави силата. Това, което не можем да постигнем чрез единични усилия, ще го постигнем чрез съединени сили. Ето какъв важен практически урок научаваме от това, наглед незначително, цвете. Овчарската торбичка ни учи да се възпитаваме в духа на солидарността. По отношение на горните примери имам да кажа следното: те са пръв опит в тая област. Това поле още не е разработено. С повечето от горните примери се илюстрират морални принципи; само с някои от тях се символизират духовни. Обаче, можем да кажем, че за всяка духовна истина може да се намери подходящ символ всред природните явления.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му.
Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина. -—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж.
към текста >>

Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>

Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас.
Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва.
към текста >>

направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше.
Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“?
към текста >>

Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането.
към текста >>

Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата.
Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането. „Защо не помним?
към текста >>

Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“.
„С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия. Узнаваме, на късо, че щастието е у самите нас. Узнаваме и с какви връзки са свързани поколенията помежду си, как сегашното е свързано с миналото и бъдещето със сегашното. Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението.
На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание. Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението. Когато попитали Св. Августин, коя е била първата велика християнска добродетел. той отговорил: „смирението“ .
към текста >>

Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция.
осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне.
към текста >>

Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята (). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“.
към текста >>

Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си.
обед. Сбогом! “ Същата нощ, но в час по-ранен от тоя на мама, и г-жа Д. сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен. Тя и там държала в ръце букет алени макове. „Моята последна песен“ Учителят ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше. Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си. Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ПЪРВИ УРОК Драги брате!
Нека сега, от тия две различни гледища, да изучим последователно органите на човешкото лице. (Следва) А. Бюе. КАБАЛА (Продължение от год. I, кн. X). Елементите на Кабалата, изложени а десет уроци (Писма на Елифас Леви до М. Монтан). ПЪРВИ УРОК Драги брате! Аз мога да Ви дам тази титла, защото искрено търсите истината, а за да я намерите, трябва да бъдете готов на жертви. Истината или същността на това, което съществува, не е мъчно да се намери: тя е в нас и ние сме в нея. Тя прилича на светилник, който слепите не виждат. Бог съществува. Това е неоспоримо и безусловно.
към текста >>

ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир.
Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума. Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети идеи. Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността. Мирът на сърцето се явява като последица от търпението и вярата. Без вяра, науката възбужда съмнение. Без наука, вярата води към предразсъдъци. Като се съединят, и двете стават достоверни, но при все това, те не трябва да се смесват.
към текста >>

Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя.
6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата. Жената обяснява природата.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля.
Принципите ползват само да урегулират интуицията! Когато, прочее, се възприеме първото схващане, за което току що говорихме, то ще се контролира чрез старателно изследване, основано на правилата, които уреждат материята. Най-напред се започва с разглеждане изобщо органа от гледището на главните линии, след това се пренася тоя общ извод върху съседните части,, от гледището на размерите, и най- сетне се навлиза в изследването на подробностите. (Следва). А. Бюе. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви: (Продължение от кн. I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля. Берешит и Меркава съставляват „Науката за Бога и Света“. Аз казвам „Наука за Бога“, но при все това Бог ни е съвършено неизвестен. Неговата природа не се поддава на нашите изследвания. Абсолютен принцип на живота и съществата, Него не трябва да смесваме с действията, които Той върши, и може да се каже, като утвърдяваме неговото съществуване, Той не представлява нито съществуването, нито съществата. Това е, което затруднява разсъдъка ни, без да го затъмнява, и ни отделя за винаги от идолопоклонството.
към текста >>

ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия.
Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът.
към текста >>

ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога. Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха, първите елементи на религията и всемирната наука. Енох не е единична личност, а е олицетворение на човечеството, издигнато до съзнанието на безсмъртието на религията и науката. В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

III и край) СЕДМИ УРОК Кабала Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на.
____________________________________________ 1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн. II, год, I, заедно с портрета му. 2) Прътове за показване посоката на пътя. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви (Продължение от кн. III и край) СЕДМИ УРОК Кабала Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на. Хермеса или Меркурия Трисмегиста, когото наричали иначе Тот. Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет. Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани. По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината. Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите.
към текста >>

ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра.
Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата. Това са същите първоначални и астрономически знакове, които изобразя- ват четирите съставни части на сфинкса или четиритЯ животни на Йезекиля и Св. Йоана. ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра. То дава възможност да се получи полза от религиозните упражнения, които, като съсредоточават вниманието, заякчават волята. Това знание хвърля висша светлина еднакво върху всички култове. То доказва също, че най-истинският от култовете е оня, който със своите ясни символи приближава човека към Божеството, позволява му да Го вижда, да се допира до Него и донейде да се въплътява. Всичко това се отнася и към католишката религия. Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита.
към текста >>

ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят.
То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария.
към текста >>

ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ.
Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди. Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви. ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ. Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър.
Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си.
към текста >>

И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си.
В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект).
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тя всякога изслушваше думите на гостенката си, изслушваше ги като урок и на следния ден пак се явяваше при нея радостна.
извика тя. — По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“. Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна! “ А туй го има у вас, каквото и да ми приказвате, има го, аз вижда,м. неумолимо режеше анатомическия нож и от неговите удари сестра Елисавета не веднъж потреперваше. Но тя всякога изслушваше думите на гостенката си, изслушваше ги като урок и на следния ден пак се явяваше при нея радостна. — Вие сте съвсем права, казваше тя, всичко това аз намерих скрито в сърцето си. Колко съм ви благодарна! Вие доста много ми давате . . . Мис Елтон се усмихваше и продължаваше безпощадно да анализира живота на стопанката.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар.
Не минаваше нощ, да не сме били събуждани от викове поради пожар. Тези чести пожари ставаха още по-ужасни поради злодейците, които постоянно търсеха начини, с които да увеличат смута, който те използваха, като ограбваха къщите на нещастниците. Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си. Те хвърляха през прозорците кибрит и други запалителни вещества, които при сгоден случай лесно подпалваха складовете. Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки. Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар. Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната. Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея. Тия предпазителни мерки се оказаха много полезни. Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“.
Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля! Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество.
към текста >>

Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година!
Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения. Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение.
Това е електрическата искра, която запалва живот в Душата! Защо духовният елемент внася подем, радост, разширение, живот? Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето.
към текста >>

Даже и урокът по гимнастиката“.
Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести. Учителят чрез окултната педагогика ще знае връзката между неспазване на известни педагогически принципи и известни болести. Сега въпросът е: чрез кой учебен предмет трябва да се внася духовният елемент? Д-р Шуберт отговаря на този въпрос така: „Всеки учебен час може да бъде религиозен час, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си детски сили, да чувстват разцъфтяването на пъпката. Даже и урокът по гимнастиката“. Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди. Духовният елемент прониква училището чрез целия училищен живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите. (Виж главата „Вътрешната страна на училищния живот — в кн. 2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн.
към текста >>

Даже и един урок по гимнастика ложе да стане такъв.
Паул Бауман говорил за изходната точка на педагогиката. В реферата си той изтъкнал между другото, как ние, при разглеждане на всички въпроси за училищни реформи, винаги изпадаме в интелектуализъм, напр. по въпроса за надарените деца, при половата проблема, при едностранчивото наблягане на принципа на трудовото обучение и пр. Бауман говорил и върху музиката като възпитателно средство, върху значението на усета за движение, такт, ритъм. Д-р Шуберт з въведението към разискванията върху религиозния и моралния живот във Валдорфското училище каза, че всеки учебен час може да бъде религиозен, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си духовни сили, разцъфтяването на душата. Даже и един урок по гимнастика ложе да стане такъв. Д-р Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Навременното и ненавременното при възпитанието на малките деца“. Ново училище по типа на Валдорфското в Базел (Швейцария). Във втората половина на април 1926 год. и в Базел ще се отвори ново училище по методите на окултната педагогика. Това става по инициатива на Гьотеанумското окултно-педагогическо общество.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3985390663147