Търсене в текстове за 'Удоволствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си часовника при молитва.
Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи? “ Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по два часа, ще има голям подем. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си часовника при молитва. А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги. Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде. Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее.
към текста >>

2. 3_27 ) Физиономика и френология - Боян Боев (1883 – 1963)

Широкият нос е нос на удоволствието.
Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална. Нормалният нос е вътре в човека. Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви. Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате. Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила. Ако носът на върха е много изтънен, не е хубаво, не е здравословно. Ако носът на върха е много остър, а не малко закръглен, това показва нервно състояние.
към текста >>

3. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна и който не търси удоволствия, е на правата страна.
Тези събития в света сега ще се проявят по стария начин, а ние говорим за новото, което иде. Някои се плашат и мислят, че духовният живот отнема от благата, не, духовният живот дава благата на живота, а материалният ги отнема. Някои казват, че не са още готови за духовния живот, защото мислят, че той ще ги лиши от благата на живота. Една сестра попита: „По какво ученикът ще познае дали е на правата страна? “ Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна и който не търси удоволствия, е на правата страна. Бикове, змии и много други животни са вътре в човека. Трябва една школовка. Много са хората, върху които има още да се пише. Под думата „съвършенство“ разбирам една написана книга, която и авторът, и другите ще я четат и ще се ползват, а днес много хора са книги, в които ще се прибавят още ред глави. Най-напред трябва да се възвърне изгубеното и след това да дойде една малка придобивка.
към текста >>

4. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж.
Изобщо, децата трябва да се занимават с Природата: да наблюдават как расте дървото, на колко клони се разклонява и колко клончета има един клон. Така децата неусетно ще научат да смятат с четирите аритметични действия. Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас. Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят. Чрез малки изисквания трябва да се създаде работа за децата. Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж. В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета. Гората ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т. е от непотребните неща те ще произведат динамична сила. Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти.
към текста >>

5. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата краска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.
към текста >>

Удоволствието е, за което плачем.
Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием.
към текста >>

6. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси - е на правата страна.
Дотам, додето сте разбрали, приложете. Всеки ден прилагайте онова, което знаете. Малко, микроскопически прилагайте всеки ден. Учителят обича добрите ученици. Когато има способен ученик, учителят го обича и заради него разправя и на другите. Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси - е на правата страна. Нали на конете, за да не се плашат, им турят капаци от двете страни на очите. Така и на хората. Ако човек не възприеме нещата и не ги изпълни, той си създава своето нещастие. Да виждаме в хората доброто, но да станем и светлина за тях. Те да виждат погрешките си, без аз да ги виждам.
към текста >>

7. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение.
Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност.
към текста >>

8. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Знайте, че всеки, който търси удоволствие е на крив път и има едностранчиво разбиране за живота.
На първо място е добрият живот, идейният, Любовта и всичко друго ще дойде. Защото, когато ние мислим за Бога и Бог мисли за нас. Това е единственият път. Който се учи тук на земята, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи — в по-долно. Използвайте сега Школата и колкото сте разбрали и знаете, прилагайте всеки ден. Знайте, че всеки, който търси удоволствие е на крив път и има едностранчиво разбиране за живота. Човек, който не възприема и не изпълнява Божественото, той сам си създава своето нещастие. Ние трябва да виждаме само доброто в хората, същевременно да станем (бъдем) светлина за тях, за да могат те сами да виждат своите грешки, без ние да ги виждаме. Мислете, чувствувайте и постъпвайте като Христос — поне в малък размер. Където и да влезете, оградете се мислено със светли, прави кръгове около себе си, дълбоко дишайте и тогава влезте — и всичко ще ви се урежда. Не забравяйте никога, че сте ученик и трябва да работите.
към текста >>

9. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да обичате хората не за удоволствие, а да ги освободите от най-големите им неволи (да ги избавите и да им помогнете).
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА При екскурзия не трябва да се бърза, да се върви полека и всичко да се наблюдава. Във всичко човек трябва да вижда доброто. Спорът между хората става все за материални неща. Трябва да обичате хората не за удоволствие, а да ги освободите от най-големите им неволи (да ги избавите и да им помогнете). В Любовта няма осъждане и тя не причинява на никому зло. Светът ще се оправи най-лесно, ако хората се отнасят с любов един към друг и работят всичко с любов. Като обичате някого, стойте по-настрана, защото може да ви изгори. Никога не му говорете за любовта си. Да обичаш, това значи да работиш.
към текста >>

10. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие.
Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен.
към текста >>

11. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси, е на правата страна.
Дотам, додето сте разбрали, приложете. Всеки ден прилагайте онова, което знаете. Малко, микроскопически прилагайте всеки ден. Учителят обича добрите ученици. Когато има способен ученик, учителят го обича и заради него разправя и на другите. Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси, е на правата страна. Нали на конете, за да не се плашат, им турят капаци от двете страни на очите. Така и на хората черната ложа слага капаци и ги е заблудила. И тогава те имат едностранчиво разбиране. Законът е: Човек да стане възприемател и проводник на Божественото. Ако човек не възприема нещата и не ги изпълни, той си създава своето нещастие.
към текста >>

12. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва са къси.
Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне половин или един час за размишление и молитва. Един брат попита: “Защо Тагоре изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи.“ Учителя каза: Тагоре всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един-два часа, ще видите какъв подем ще имате. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва са къси. Изважда си часовника при молитва. А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги, а иначе са много къси. Ако сто души братя и сестри или поне десет души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва.
към текста >>

13. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

А не за удоволствие.
Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави. Ако това не направи, това не е любов. Като ви дадат тема да опишете любовта, как ще я опишете? Казваш:“Изгори ми сърцето.“ Това, което гори, каква любов е? Или казваш:“Страдам“.
към текста >>

14. Седем принципа - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-голямото удоволствие е работата.
Тук не разбирам труда, който е задължение, а работа, която е по свобода, ти си свободен от карма. Когато не си свободен и има да даваш, то е труд, а пък като си свободен и никому нямаш да даваш, то е работа. Например рисуваш, четеш, пишеш и никой не те принуждава - то е работа. Жената ще пази красотата, която Бог е създал, да не се опетни. За мъжа е работата, за жената - красотата, а за детето Царството Божие. Най-голямото удоволствие е работата. Жената има една идея за красотата, тя не трябва да си туря мазнини на лицето. Жената ще говори за любовта, мъжът за мъдростта, а детето за истината. Онзи е жена, в когото любовта живее. Онзи е мъж, в когото мъдростта живее. Престъплението всякога произтича от недоимък.
към текста >>

15. 17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Идеята, разбира се приех с удоволствие.
ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше останала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот. Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре.
към текста >>

16. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното.
Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното. Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен урок по скромност. Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола. Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка.
към текста >>

17. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие.
На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз.
към текста >>

18. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДИНИТЕ Учителя имаше голямо разположение към плодовете. Моето впечатление беше, че предпочиташе дини. Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня.
към текста >>

19. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие.
След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго. Чак към края на декември бях отново на Изгрева. Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас.
към текста >>

20. ВЕНЕРИН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие, обсипвайки ги със своите дарове и внимание.
Облата брадичка завършва лицето с една малка и приятна трапчинка. Венера - това е типът жена; силата й не седи в мускулите, нито във волята, а в силата на опияняващите чувства. Мъжките Венерини типове са красиви, изнежени, с изискана прическа и с хубави засукани мустачки. Те, като че ли, са по погрешка мъже и са меки, чувствителни, кокетни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие, обсипвайки ги със своите дарове и внимание. Според тях, възнаграждението и успехите им, трябва далеч да превъзхождат техните заслуги, затова не обичат и нямат охота към обикновената слугинска и нископлатена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията и умората, обичат спокойния и без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала.
към текста >>

21. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня.
При издигнати и интелигентни Сатурнови типове, изразът му е приятен. Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество.
към текста >>

22. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка.
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода.
към текста >>

Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана). Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие. Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето, свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който не е завладял своето себе, но който се е подчинил на своето себе, той може да достигне йога чрез правилно насочване на енергиите.
към текста >>

Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения.
Така учат Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, ТО тронува в сърцата на всички.
към текста >>

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

23. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие.
Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят. Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие. Това е така наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто.
към текста >>

24. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора.
Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне." В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души. В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело.
към текста >>

25. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
към текста >>

26. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани.
Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година.
към текста >>

27. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано. Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
към текста >>

28. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/.
С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си." /12;3-5/. "Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря Истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече, от каквото вижда, че съм, или каквото чува от мене." /12;6/. "А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." /12;7-9/. "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/. В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист. Той сам казва, че е имал много откровения, видения, в които му са разкрити много от Тайните на Битието. Самият факт, че има откровения, показва, че той е във връзка е възвишените същества на духовния свят и с Христа. Той ни говори, че е бил възнесен в рая, където е чул думи, които не могат да се изразят на човешки език, които на човека не е позволено да изговори. Също казва, че е бил възнесен до третото небе.
към текста >>

29. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки.
Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната. Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно. Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили. И когато човек приеме Христовия импулс в себе си, той трансформира нисшата си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
към текста >>

30. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки.
Те са пленени от ежедневния живот толкова много, че считат, че това е всичко. За тях има малко опасност да бъдат въвлечени в орбитата на Черната Магия. Те само губят случая да станат в бъдеще добри работници за разпространение на духовните идеи. Но те не са изгубили непоправимо възможността да се проникнат от духовните идеи. Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в душата се залагат кълновете на Черната Магия. Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество.
към текста >>

Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога.
Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в душата се залагат кълновете на Черната Магия. Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество. То принадлежи към друг вид, към друг вселенски период. Там то се е отдало в служба на Първия Принцип и сега намира удоволствие да увлича хората в пътя на Злото. Това същество не е получило нищо от нашата Земя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и не е било годно да еволюира заедно с нея.
към текста >>

Там то се е отдало в служба на Първия Принцип и сега намира удоволствие да увлича хората в пътя на Злото.
Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество. То принадлежи към друг вид, към друг вселенски период. Там то се е отдало в служба на Първия Принцип и сега намира удоволствие да увлича хората в пътя на Злото. Това същество не е получило нищо от нашата Земя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и не е било годно да еволюира заедно с нея. То би могло да извлече полза от Земята само ако в един момент добие власт над нея. Такъв е бил моментът, в който Христос слезе на Земята. Ако Христовият импулс е бил задушен в неговото начало, ако противникът би успял да победи Христа, щеше да бъде възможно цялата Земя да попадне под властта на това Чудовище, но това не е станало.
към текста >>

31. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството.
които изпитват малко наслади, но същевременно и малко страдат. Когато пък хора с буйни темпераменти изпитват силни наслади и, съответно с това, са склонни и към силни страдания. Законът е, че силите на насладата и страданието във всеки човек трябва да се балансират, да се уравновесят. И тук законът на удовлетворението и компенсацията е в пълно действие. Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание.
към текста >>

32. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не гледа на това или онова удобство или удоволствие, които могат да му бъдат предложени и които ще го задържат в пътя на неговото развитие.
Той стига в своя Дом, който не е тук на Земята, защото знае, че тази Земя не е наш дом, и че нашето Отечество е Царството на Духа, откъдето сме дошли и където се завръщаме след всички въплъщения на Земята. Нашият дух чувства, че той тук се движи като в една Пустиня и копнее за там, където ги няма веригите на тялото, няма съблазни и желания, няма ограничения във време и пространство. Затова и човекът, в когото Духът е събуден, е един Пилигрим в земния живот. Качулката има дълбок смисъл: не позволява да се гледа нито назад, нито встрани, а само напред. Също така човекът, който е осъзнал своето предназначение, той не мисли за връщане назад към своя предишен живот. Той не гледа на това или онова удобство или удоволствие, които могат да му бъдат предложени и които ще го задържат в пътя на неговото развитие. Той гледа само напред и нагоре. Осветените висини го теглят мощно нагоре. Той може да стане това, за което е избран, той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите. Неговата тояга означава съдържанието на свещените ръкописи. Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота.
към текста >>

33. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният."
Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии.
към текста >>

34. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека.
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации.
към текста >>

35. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура.
И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията. Но първата клетка откъде е дошла?
към текста >>

36. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос пострада заради удоволствието на първата жена.
Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа.
към текста >>

Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод.
Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа.
към текста >>

37. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него.
към текста >>

38. Двата Пътя в живота и в Школата - Влад Пашов (1902- 1974)

Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: “Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си”. Ти си избрал правия Път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започвате една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методът, който сте избрали за свършването й, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: “Слабият не трябва да върви по праволинейния Път, а трябва да криволичи в пътя си”. Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
към текста >>

39. ПРОЯВИТЕ НА ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

царски синове, дошли на Земята за удоволствие.
може да се развива правилно. По естество на материята, от която е направен, човек е променчив, но по дух е устойчив и постоянен. Дайте предимство на Духа в себе си, за да не грешите. Като престане да греши, грешният продължава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на Земята за удоволствие. Всички трябва да работят за себе си и за своите ближни. Работата е един от важните методи за самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате добри резултати. Истинската работа подразбира работа с Любов и без насилие. Ако
към текста >>

40. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се изменя съществено при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се прояви стремеж да проникне в материята или когато други се опитат да го заинтересуват, той става флегматик по отношение на собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическо развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото наблюдава неохотно своя вътрешен живот.
към текста >>

41. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл.
Ще благодарите, че сте член на човечеството, че сте свързан с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. 36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот. Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце. Вие може да си помогнете чрез правата мисъл и чрез молитвата.
към текста >>

42. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук и да се заблуждава, че върши Волята Божия, това не е позволено.
Нищо не е в състояние да отдели една Божествена мисъл от друга. Те са неразривно свързани помежду си. 128. За какво ходим на езерата на Рила? Ние сме дошли на езерата да разберем Волята Божия и да я изпълним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук и да се заблуждава, че върши Волята Божия, това не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгване само, че това ще направите или онова ще направите. Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания. Като дохождаме на езерата ние имаме предвид да изпълним Волята Божия. Щом изпълняваме Волята Божия, и Природата ще бъде по-разположена към нас.
към текста >>

43. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ядеш ако имаш разположение, не само разположение, но апетит и да усещаш удоволствие при яденето.
Правила за ядене. Първо правило за яденето: Никога не яж ако нямаш разположение. Като станеш сутрин и усетиш глад, яж, ако не усещаш глад, не яж. На обед ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. И вечер също. Ще ядеш ако имаш разположение, не само разположение, но апетит и да усещаш удоволствие при яденето. Трябва да ядете с любов, да обикнеш храната и тогава тази енергия се привлича в организма. Защото храната е жива и тези частици след като влязат по закона на Любовта, и ги сдъвчеш, живата енергия от тях се влива във вашия организъм и го обновява. Обаче ако ние нямаме разположение, образуват се течения: кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични и тези течения почват да се вълнуват и става изтичане на енергията. Второ правило при яденето: Първото нещо, никой няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в Природата при ядене да се гневим.
към текста >>

44. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в Окултния Път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма, или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представя най-лоша основа за Окултно развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към Окултната Наука, но не за дълго. Когато влезе в пътя на Окултното Развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот.
към текста >>

45. РАЖДАНЕ, ВЪПЛЪТЯВАНЕ НА ДУШИТЕ, ПРЕРАЖДАНЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Човек идва на Земята, за да изправи погрешките си, а не за удоволствие.
Колкото по-напреднал е един дух, толкова по-голяма е групата, която го съпровожда. * Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала, преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена, тя се опорочава, затова всички хора без изключение са нечисти. Затова човек трябва да прави неимоверни усилия, за да може със силата на духа да очисти сърцето, ума и тялото. Причината за нечистотата е самата материя. * Човек идва на Земята, за да изправи погрешките си, а не за удоволствие. * Родителите са само условие за раждането на детето, а то всъщност се ражда от друго място. * Прераждане - това е, като не сте си довършили една работа, да дойдете пак да си я довършите. Един ден, когато вече няма какво да правят, хората няма да се прераждат.
към текста >>

46. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие.
Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде. Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея.
към текста >>

47. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно.
Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли". Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети! Ако искаме да развием повече социални чувства у децата, нека пеем често всички заедно. Не случайно е създадено и хоровото черковно пеене. Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене. Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно. Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата. Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина? Излизайки от основното положение, че всичко в живота е музика, ще започнем с пример от всекидневието.
към текста >>

Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето.
— Играх с куклите. — Тогава вземи една кукла и ела да изпееш на другарчетата си една песен. Зачудено и недоумяващо детето взе голямата кукла и застана пред другарчетата си. — Коя да изпея? — Която искаш, Нина, може и за зайчето, която знаеш от дома. Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето. Всички я харесаха и аз предложих да я научим всички. Опитахме се заедно с нея да я изпеем няколко пъти. На следния ден седнах до Нина, която си редеше кубчетата и я помолих да ми изпее същата песенчица. Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от стената. Детето неусетно се увлече и заради ефекта на песента нарисува зайче, което беше оценено наред с всички рисунки.
към текста >>

48. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С особено удоволствие малките туристи обичат да си приготовляват храна и екип за излета.
Оставени на свобода, най-често децата сами си намират разнообразни занимания. Случва се, по нямане инициатива или незнание, група деца да бездействуват. Тук ще се намесим, като обърнем вниманието на малките към природата: цветята, реката, планината и пр. С голяма радост малките ще изчистят полянката и пътя от камъни; ще посадят цветя и плодни семки; ще си ограждат къщи и сцени с камъчета или суха трева; ще чистим изворчета и ще оправяме рекички. Изобщо към много творческа дейност и жизнена благодат на подканя природата. С особено удоволствие малките туристи обичат да си приготовляват храна и екип за излета. Ще бъдем внимателни към раницата на всяко дете, към дрехите и обувките, с които тръгва. Храненето също ще бъде под нашето око — да бъде прилично, дружно споделено, достатъчно и пр. Мили са моментите, след храна, когато всички си почиват и споделят впечатленията от видено и чуто. Близките разходки действуват освежително, дисциплиниращо и здравословно. С казаното подчертаваме няколко от многото характерни задачи, които ще имаме при излетите си, а именно: физическо укрепване на-децата; обогатяване познанията; наблюдателност и внимание; създаване добри навици; социално чувство; прилично хранене и подреждане на храната; самостоятелност, издръжливост.
към текста >>

Голямо удоволствие е да имаме на двора беседка.
Близките разходки действуват освежително, дисциплиниращо и здравословно. С казаното подчертаваме няколко от многото характерни задачи, които ще имаме при излетите си, а именно: физическо укрепване на-децата; обогатяване познанията; наблюдателност и внимание; създаване добри навици; социално чувство; прилично хранене и подреждане на храната; самостоятелност, издръжливост. Това са навици, над които ще работим през цялата година, обаче при екскурзии ще имаме най-бързи резултати. 2. Занимания на двора. Ако училищният двор е голям, добре е една част да залесим и да се отдели игрище с необходимите уреди — люлка, пързалка, люлееща дъска, въртележка, пясъчник, количка и пр. Голямо удоволствие е да имаме на двора беседка. Тя може да бъде от летви, дъски или от увивни растения (японски рози, грамофончета и пр.), за сянка. При подходяща обстановка децата биха могли да си изнасят масичките и столчетата навън и да се провежда там цялата дневна работа. Самото пренасяне от страна на дежурните е случай за редица добри навици. Не е зле да започваме всяка сутрин заниманията си на открито с гимнастика (за по-малките подражателни игри) и ако нямаме възможност да останем целия ден на открито, то бихме могли да продължаваме междучасията на двора, като разбира се и учителката е при тях, Най-често малките сами си избират занимания на двора.
към текста >>

49. Ръчни занимания с малките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Често те обичат да развалят, дори да счупят някой предмет, за да видят как е направен и след това с удоволствие се опитват да го поправят.
РЪЧНИ ЗАНИМАНИЯ С МАЛКИТЕ Ръчния труд координира сетивата, вниманието и мисълта, развива волята, търпението, сръчността и едновременно вдъхва повече любов към работата. Чрез ръчни занимания, детето лесно може да изрази своята творческа мисъл и сетивна способност. По природа децата са любознателни и дейни. Често те обичат да развалят, дори да счупят някой предмет, за да видят как е направен и след това с удоволствие се опитват да го поправят. Тази любов на малките към работата може да се използува като добър лост, върху който да издигнем творческата личност на детето. Не случайно трудът е социален въпрос и свързва цели народни маси. „Който добре работи, добре мисли, а който добре маели, той и добре живее." Прочие, лесно ще си отговорим на въпроса как да научим децата си ца по-добър живот — чрез повече ръчен труд, чрез повече самодейност, чрез повече творчество. Не става въпрос за механизирания труд. Ние вземаме труда като изкуство, като творческа дейност.
към текста >>

50. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др.
— Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата. От тях може да се изрязват покривчици, салфетки, зеленчуци, плодове, ленти и фигури за украса. С дадените материали може да се приложи сгъване и преплитане, като отбягваме ситна и нервна работа. От драпираната хартия можем да си плетем коса, -вместо от лико, и да си нашиваме салфетки и подложки (като режем хартията на пряко, на тънки ленти, усукани добре). От същата хартия и от тънката цветна ще приложим в цветарството. С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др. С приготвените цветя, ще си украсим стаята с градински кътчета, саксийни и вазички. (Всичко това развива вкуса, сръчността и разширява познанията на малките). Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах.
към текста >>

51. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата.
Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето. Самите деца ни подсещат най-добре, те ще ни помогнат и при самото уреждане на тържествата около всички тези празници. А на Гергьовден няма ли да навържем люлки ? Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата.
към текста >>

52. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях.
При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях. Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа. По този начин ще се създаде естествена връзка между дома и училището, „с общи усилия за възпитанието на детето. От голямо значение са родителските срещи особено днес, когато изживяваме решителен преход към реализъм и труд. Новият дух на времето трябва да бъде пренесен и в дома. Родителите трябва да бъдат пропити с новото, за да са в услуга на учителите.
към текста >>

53. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст.
Живее в една стая и просяк, и цар, макар че владеят понякога десети- на. А това, което ти е непотребно - излишен товар е. Невежеството на човека се отпечатва на желанието му. Той и добро ко- гато иска да направи - излиза злото; разумният и злото използва; а Бащата на света обръща всичко в добро на всички. Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите.
към текста >>

54. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото
иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда -
към текста >>

55. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж.
към текста >>

56. Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Очаквайки този благословен ден, отправям към Вас най-добри пожелания за здраве и просперитет и [се надявам] скоро [да имам] удоволствието да ви чета!
В много страни вече имаме приятели, които следват учението. А на Лазурния бряг в нашето обширно имение ние всяка година през месеците юли, август и септември имаме голяма работа, която се извършва върху хора от различни страни в света. Никога не съм се съмнявал във вашите интелектуални възможности и във вашия динамизъм. Прави ме щастлив и горд това да зная, че в моята родна страна всички започват да се интересуват от новите идеи на учението и че скоро България ще бъде толкова посещавана от чужденците, най-вече от французите, на която толкова съм хвалил красотата и блясъка на планините, горите, розите, плажовете и т. н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море. Очаквайки този благословен ден, отправям към Вас най-добри пожелания за здраве и просперитет и [се надявам] скоро [да имам] удоволствието да ви чета! Омраам Микаел Айванхов П. П. Смениха ми името в Даржелен. (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

57. 69. Спомени на писателя Георги Томалевски - Радка Левордашка (1920-2014)

Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете.
СПОМЕНИ НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Една неделна сутрин тръгнах за местността Бивака на Витоша, бях обещала на една сестра от провинцията да я заведа дотам, защото не беше ходила. Качих се в трамвая от спирката на „Патриарха", видях в трамвая брат Томалевски и седнах на седалката до него, поздравихме се, той много се зарадва, като ме видя, и ме попита: „Сестра Радка, накъде сте тръгнали? ". Отговорих му, че съм тръгнала за Витоша и по-точно на Бивака. Той ме попита дали искам да си правим компания дотам. Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете. Почакахме я на спирката, откъдето тръгват автобусите за Симеоново, минаха два автобуса, но тя не дойде. Тръгнахме с брат Томалевски двамата. Когато пристигнахме в Симеоново и тръгнахме към планината, аз му взех чантата и палтото, за да не му тежи нищо. Тогава Томалевски беше на над 80 години, вървяхме много бавно, на всяка пейка си почивахме. Когато стигнахме до Сребърната чешма, седнахме на една полянка, закусихме и пихме водичка от чешмата.
към текста >>

58. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

- С най-голямо удоволствие, само кажи какво.
Отидохме в леярната на Илиенци, видях един младеж на портала, попитах го дали директорът е тук, отговори ми, че е там, и каза: „Елате да ви заведа, че имаме кучета и за външни хора имаме звънец." Младежът ни заведе до вратата на сградата и каза на пазача: „Тези хора търсят директора" - „А, ето го - отвърна той, - идва." Като ме видя, директорът се изненада: „Радке, какво правиш тука? ". Аз се засмях: „Търся директора." - „Аз вече съм директорът, е-е- е, колко много сме се сещали и говорили за тебе." Дойде, прегърна ме, запозна се с Георги и влязохме в неговата канцелария. - Какви хубави години сме прекарали с тебе! - каза директорът. - И затова бях сигурна, че ще ми помогнете - отговорих аз. - С най-голямо удоволствие, само кажи какво. Разказах му, че господинът, с когото го запознах, е от едно семейство, което ми е много близко, и услугата, която ще поискам, все едно, че е за мен и е лично моя. Разказах му какво ще поискаме от него - да подновим зодиаците. Той извика домакинката, която също познавах, поздравихме се най-сърдечно, поприказвахме, после директорът се обърна към нея: - Направи кафета за всички и от лавката донеси нещо да се почерпим. Аз ще ти напиша, какво ще трябва да ни донесеш.
към текста >>

59. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене.
Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава. - Съборът беше определен за 19 август. В 4 часа сутринта една тиха цигулка възвести приближаването на празника. Брат Симеонов свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място.
към текста >>

60. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли.
Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област.
към текста >>

61. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

С удоволствие запяхме новата песен „Имаше человек", която Учителя ни даде на 30 октомври 1927 г., и „Тъги, скърби са богатство" - на 7 декември същата година.
Пресади го! Ако не го пресадиш, други ще го пресадят. Пресаждането е придружено също със страдание. Които от учениците искате да прогресирате, не бързайте. Трябва да уякне човешкият дух." С удоволствие запяхме новата песен „Имаше человек", която Учителя ни даде на 30 октомври 1927 г., и „Тъги, скърби са богатство" - на 7 декември същата година. * Дните се нижат, а Изгрева става все по интересен! Всеки иска да прекара там свободното си време. Освободи ли се от работа - хайде горе. Излезе ли от лекция - хайде горе.
към текста >>

62. На път за Мусала - Теофана Савова

предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни.
Свещено място си ти, о, Мусала. Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри. При нас е нощувала нашата духовна сестра Деметра. Хубава и много мила сестричка - студентка в
към текста >>

63. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

- Забавата и удоволствието идат като второстепенни неща в неговия живот.
Всъщност те идват на земята като работници. А само отвреме навреме подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Еленка, една от стенографките на Учителя, която винаги обмисляше добре думите си, каза: - Значи истинското предназначение на човека е да работи. Учителя поклати одобрително глава: - Забавата и удоволствието идат като второстепенни неща в неговия живот. Духовете се бяха раздвижили и сега всеки участваше по своему в разговора, било като споделяше впечатленията си от последните слова на Учителя или просто като свидетел на събитието, при което Учителя общуваше с учениците си. Учителя обръщаше внимание на всеки. Сега той разговаряше с брат Боян Боев, който умееше да задава хубави въпроси, а също да се радва на отговорите и старателно да си води бележки. Тогава една сестра неочаквано запита: - Учителю, забелязвам, че от известно време очите ми отслабват, какво да правя?
към текста >>

64. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо.
Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49) „Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? " („Лъчи на Живота", стр. 131) „Сега вие сте дошли на планината да се учите.
към текста >>

65. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава.
Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край. Това обаче, което веднага направи впечатление на Константин, беше изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха към чорбаджи Атанас. Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път. Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните към бащата, много се хареса на Константин. Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот.
към текста >>

66. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница.
Тодор е вече юноша на седемнадесет години. Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския занаят. Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива. Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си.
към текста >>

67. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

За да не лиши Тодорчо Стоименов от удоволствието да види юнашкия събор, който се провеждал по същото време във Варна, съгласил се да иде с тримата ученици на една от юнашките игри, които се изпълнявали масово на открито.
Вие обаче не знаете, че и сега салонът е пълен. Посетители, които вие не виждате, са заели празните места и слушат заедно с вас беседата. Решено е първият събор на бялото Братство в България да започне с трима посетители, които после ще станат хиляди... С препълнени от радост и възторг сърца тримата ученици напуснали „салона“ с надежда, че това дело, на което те са първите скромни ученици, ще даде обилни плодове и ще помогне на всички жадни души да намерят свещения път към истината. Едно от най-забележителните неща в този събор е трогателното поведение на скромност и толерантност, както и бащинската топлота, проявена от Учителя. За да не лиши Тодорчо Стоименов от удоволствието да види юнашкия събор, който се провеждал по същото време във Варна, съгласил се да иде с тримата ученици на една от юнашките игри, които се изпълнявали масово на открито. Учителят извеждал тримата си ученици рано извън града, държал им там беседата, това ставало обикновено на Ташлътепе, откъдето посрещали изгрева на слънцето, а няколко пъти след пладне ги придружавал до юнашкия събор и гледал с тях масовите юнашки упражнения. В тази първа и с историческо значение за развитието на обществото Бяло Братство в България среща се поставят основите на едно дело, което когато и да е ще даде своите животворящи плодове. След първият събор през 1900 година следват няколко събори. Сведенията за тях са бегли и се отнасят главно за срещите от 1906 до 1908 година.
към текста >>

68. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни.
И по-късно, през м. февруари на същата 1905 г., семейството на сестра Е. И. е станало свидетел на необикновени неща и случки, които ясно доказвали, че гостенинът е необикновен човек. На една екскурзия със съпруга на Е. И. Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани.
към текста >>

69. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата.
Волът не трябва да е доволен от своите рога, конят - от своите копита. Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества. Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата. В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“. Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание?
към текста >>

70. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие.
Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е вдъхновението?
към текста >>

71. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света.
А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света. Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек.
към текста >>

72. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина.
ПЛАСТИЧНОСТ Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията. Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина. Движенията й сякаш пеят, музика се излъчва от тях. В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта. Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност към своя умствен* мир. Там така ли текат мислите, има ли последователност, ритъм и хармония в тях? Не протичат ли често пъти като необуздан поток, който се блъска в скалите при спускането си по планинския склон?
към текста >>

73. Концертът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти.
Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: "Вие пяхте божествено! " Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти. Певицата има рядък глас и техника." Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Усмихвайки се, заговори: — Висше присъствие имаше около теб.
към текста >>

74. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище.
Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и неуважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска! " или просто "Българска работа! " са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опасен национален нихилизъм. Подобно е и отношението му към великите хора от нашия народ. Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме заслужили, понеже "и ний сме дали нещо на света...". И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с готовност, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас.
към текста >>

75. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената.
Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем. Българският Учител на Любовта споделя следното в тази насока: „Половата енергия – това са динамически творчески енергии в човека. Това е място на добро и зло, на разрушенията. През това място всичко минава и се разтопява. Трябва най-напред да настане едно пречистване в мислите.
към текста >>

76. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях."
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях." Така Йосиф е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му. Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение. Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.
към текста >>

77. Съветите на Учителя - Павел Желязков

Любопитството и безпринципното консумиране на всяко удоволствие без оглед на това, на каква зараза то е носител и къде може да ни отведе, са опасности в житейския път на всеки човек.
При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да има любов към Бога." Любопитството и безпринципното консумиране на всяко удоволствие без оглед на това, на каква зараза то е носител и къде може да ни отведе, са опасности в житейския път на всеки човек. Във връзка с това Учителя казва: „Не се интересувайте от неща, които няма да ви бъдат полезни. Нито преувеличавайте нещата. Аз не съм за това да бъдем слепи за погрешките; да ги виждаме, но да не се спираме на тях." „Сега, като ви се говори за греха, има една опасна страна в това. Може да работи законът за внушението.
към текста >>

78. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам.
Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Общ обяд под леските на Изгрева Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат.
към текста >>

79. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов.
Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри. Всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непозната и чужденка. На път към Седемте езера Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото той бе наистина истински Учител. Непретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония. Човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност. Той бе самата същност на благост и свобода. В 4 ч.
към текста >>

80. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява.
Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста.
към текста >>

Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване.
Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста. Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване. Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека. Танцът трябва да се освободи от всякакъв сенсуализъм, като се проникне от присъщия му свещен характер, чрез който човекът трябва да се издигне до познанието на Божествените извори, от които извират истината и чистата красота. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Витоша, 8 ноември 1938 г. Интересно е да се отбележи, че когато Крум Въжаров за първи път завежда Ярмила на Изгрева и музикантите засвирили Паневритмията, Ярмила започнала да танцува според музиката, която звучи, съвсем същите движения от Паневритмията, които Учителят е дал, без някога да ги е виждала. Тогава Учителят казал: „Вижте какво съответствие има между музиката и движенията.“
към текста >>

81. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И наистина стремежите на хората са предимно към удоволствие от ядене и пиене -удоволствия, които добре развитият стомах дава.
която бавно намалява. При раждането на детето най-рано се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомашната система; те именно тласкат детето към ядене, към нуждата и необходимостта да се нахрани. След това идват теченията на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля; на Венера - чувствата, любовта; следват и тези на Марс - жаждата и подтика към активност, движения, а в някои случаи на лоши аспекти - да руши и да прибягва към жестокости. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове, създадени и от другите Планети, то по-късно постепенно се проявяват и способностите, които те дават. При сегашното развитие на човешкия род голяма част от хората, поради още не добре оформени мозъчни центрове в Звездното си тяло, ръководещи по-висшите прояви, показват развитие само на тези на Луната, Меркурий, Венера и Марс, и то на елементарен стадий. И наистина стремежите на хората са предимно към удоволствие от ядене и пиене -удоволствия, които добре развитият стомах дава. Следват стремежите за личната изгода, интересът за лична полза във всяка работа, което е влиянието на Меркурий; жаждата за чувствени наслади, дадена от влиянието на Венера; и най-после, стремежът към запазване на всичко придобито, а при лоши аспекти - придобиване по нереден начин. Подтиците и стремежите, които другите планетни влияния дават, се срещат по-рядко при хората. Когато лошите аспекти се изразяват в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него. Но ние трябва да разбираме, че той е в процес на развитие, на усъвършенствуване, и това трябва да ни дава подтик да му помогнем, да бъдем разположени към него, защото само добрите чувства дават възможност за помощ. Изобщо дълбокото познаване на човека се предхожда от добрите чувства към него.
към текста >>

82. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание.
Силата й не стои в мускулите, нито във волята; тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, с хубави засукани мустачки. Държат да се нравят на жените повече с тези си качества, отколкото със своя ум. Те са по погрешка мъже и подобно на жените от този тип са меки, чувствителни, кокетни, впечатлителни, нежни и скромни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание. Възнаграждението и успехите им далеч превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената слугинска, слабо платена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията; умората.
към текста >>

83. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение за удоволствие от добрата кухня.
Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, като; ъгълът е с върха нагоре. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от; които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувствува се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и да познава своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение. Той е и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение за удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и липса на чувства (студенина). Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдния кош, по краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черти и черни мустачки в краищата на горната устна. В психично отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни и изпълнителни в своите задачи и обещания, точни във всяко отношение, замислени и печални.
към текста >>

84. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек.
Те и при най-малкото неразположение или каквато и да била нередност в своето тяло отделят голямо внимание и грижа, съпроводени с голяма тревога. Органът, мозъчните центрове, които дават възможност на човек да разбира, разпознава и правилно да схваща тоновете, да има отношение към тях, да мери интервалите и такта в музиката, се намира в ъгловите части на челото, непосредствено над мозъчните центрове на реда. Когато центърът на тона е много развит, тази част на челото бива изпъкнала и закръглена. Ако при едно лице центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек. Случва се челото в тази си част да не е така добре изпъкнало, но постоянството и обучението в областта на музиката развиват този център. В случаите, когато душата чувствува, възхищава се и се вдъхновява от хармоничните звуци, от мелодиите и такта на дадена музикална творба, когато лицето грее от възхищение и се привежда в трепет цялото тяло на човека, този център е всякога ясно изразен. Пойните птички ни показват, че този орган съществува не само при човека.
към текста >>

85. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обичат силните напитки, яденето и пиенето, като ядат с удоволствие сурово месо (пастърма).
Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове). Голямата им енергия ги подтиква към плътска любов и те я приемат като дълг и необходимост, която трябва набързо да се задоволи. Недоверчиви по природа, те често са материалисти и са склонни да проявят фанатизъм. Обичат силните напитки, яденето и пиенето, като ядат с удоволствие сурово месо (пастърма). Прекаляват с удоволствията, като имат голямо разположение към игри и оргии. Като оратори са груби, налагащи се. Работят предимно с метали. Ръцете им са силни, твърди. Пръстите са груби, силни, като при най-долната (третата) фаланга са дебели.
към текста >>

86. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа.
Изобщо във всяко отношение са повърхностни. Колкото ръката е по-мека, толкова тези качества са по-ясно изразени. От тях не може да се очаква вярна и дълбока любов. Ето защо браковете при тях рядко се задържат и рядко биват щастливи. Колкото обаче ръката е по-твърда, толкова тези признаци се подобряват и правят човека по-устойчив. Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък).
към текста >>

87. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие децата рисуват на черната дъска поставена на ниско или на триножник с прикачени листа.
Завалява дъжд. Става хладно и ние се прибираме в стаята с красиви впечатления от чудната есен. Започваме рисуване. На блокчета или на отделни листове с молив илц боички депата обичат да рисуват. Нужни са навремени упътвания за правилно сядане, правилна употреба на боите и внимание при работа. С голямо удоволствие децата рисуват на черната дъска поставена на ниско или на триножник с прикачени листа. А как ще започнем с рисуването ? Най-естествено е да оставим малките да се проявят свободно. Обаче нужно е да им дадем известни упътвания. Ще започнем с по-прости форми и линии — маса, ябълка, къща, домат и др. Децата се нуждаят от показване.
към текста >>

88. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5.
Първо се опитват по-силните, с по-малко бройки, а постепенно свикват всички да броят до 20, свободно и самостоятелно. 3. Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата. 4. Запознаване писмен но с числата от 1 до 20. — Оставяме на разположение игрите „Картини и цифри", „Върви сам" и др. подобни. При случай, бележим колко са ножиците, куклите, топките и др. С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца.
към текста >>

89. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие цялата сутрин всички деца моделираха.
Четвърти ден. Необходима ни беше повече стока. Ето защо от сутринта се заехме всички с производство. За разнообразие започнахме да правим зеленчуци и плодове от глина. Последните стават много ефектни след като се боядисат и ^лакират (обяснение към първа част — -„Ръчна работа с малките"). С голямо удоволствие цялата сутрин всички деца моделираха. През време на работата, некои от сполучливите плодове ни подсетиха за песничката „Мина лятото горещо" така, че между работата взехме нова песен. Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.). Така разнообразно с доста творческа дейност мина цялата сутрин. След обяд. С особено удоволствие продължихме моделирането.
към текста >>

С особено удоволствие продължихме моделирането.
С голямо удоволствие цялата сутрин всички деца моделираха. През време на работата, некои от сполучливите плодове ни подсетиха за песничката „Мина лятото горещо" така, че между работата взехме нова песен. Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.). Така разнообразно с доста творческа дейност мина цялата сутрин. След обяд. С особено удоволствие продължихме моделирането. Пети ден. Днес беше пазарен ден и понеже времето беше хубаво решихме да отидем на пазар. Наредихме се по две, взехме две мрежи, взехме пари и след няколко минути бяхме на пазара. Любопитно разгледахме навред, и си накупихме чушки, домати, моркови, няколко тикви и се върнахме. След обяд.
към текста >>

90. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всички деца играеха с удоволствие и накичени с розички и маргаритки, с нова песен, всички си отидоха доволни.
Към средата на втория час прибрахме работите си, дежурните изметоха и всички насядахме около кръглата маса пред вазата за цветя. Пет - десет минути имахме беседа — оценка върху работата, между което запях ,,По нивята, по полята". След като повторихме няколко пъти новата песничка, по обща инициатива решихме да я изиграем. Избрахме птички, цветенца, слънчо, вятърчо и тъй неусетно създадохме цяла ритмична игра. След продължителната седяща работа последната беше необходимост за малките. Всички деца играеха с удоволствие и накичени с розички и маргаритки, с нова песен, всички си отидоха доволни.
към текста >>

91. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тия неща се запечатват като на фотографска плака, тъй да се каже, и аз само от едно или няколко прочитания ги запомнях, защото ги четях с удоволствие и радост.
Обаче моите сестри, по-възрастни от мене, бяха учили и оставили учебниците. Учебници по руски език. Аз ги прочитах от край до край. Имаше и един учебник, от руснак професор - емигрант от Русия, който беше събрал „Цветы|“ на най-хубавото, най-художественото от руската и не само революционна, но и друга литература. Той изглежда е една много издигната личност с големи познания. Тия неща се запечатват като на фотографска плака, тъй да се каже, и аз само от едно или няколко прочитания ги запомнях, защото ги четях с удоволствие и радост. С наслаждение ги четях. Но изминали са повече от 70 год. и аз ги помня. Между тях мога да спомена трите стихотворения в проза от Максим Горки. Едното - „Еделвайс“, Второто - „Песен за сокола“, третото - „Песента на буревестника“.
към текста >>

92. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания.
Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): 1. Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. 2.
към текста >>

93. Действие първо. - Велко Петрушев

Това, между другото, ми доставя голямо удоволствие.
3 е м о н . Тя е най-изкустното му дело; в нея е моето най-голямо изкуство — моята сила, моята мощ. Тя ми служи като средство, с което поразявам онези от моите поданници, които не ми са верни, предани и покорни. След като ги завързвам здраво, аз се дуелирам с тях. Те падат прободени и затварят очи завинаги. Това, между другото, ми доставя голямо удоволствие. Д е в о р . А това що е? 3 е м о н . Това се казва Алкохолоносач; в него има една особена течност, която, като се изпие, прави човека да бъде безстрашен, смел и готов да изпълни, без страх, своите ненаситни желания. Тогава той изважда шпагата от ножницата и започва смело да се дуелира.
към текста >>

Това ми е най-голямото удоволствие и забавление — да чуваш стенанията, писъците на падналите, прободени от блестящата шпага и агонията на умирающите — това е велика симфония, драги Деворъ! Д е в о р .
3 е м о н . Ето как: моето царство е свят на разнообразие, тук живеят няколко раси, произхода им е един и същ, а езикът и желанията им са различни. Аз, когато искам да си направя забавления, свиквам своите музи, богините на сладострастието; те наливат от горещото вино на своите примамки и го поднасят за наздравица на моите главатари. Те пият до насита, от което духът на безстрашието ги овладява и са готови да полетят по широката земя, да се дуелират с всеки непокорник. Зрелищата пък, които им устройвам по кървавите полета, те са светиня за расите. Това ми е най-голямото удоволствие и забавление — да чуваш стенанията, писъците на падналите, прободени от блестящата шпага и агонията на умирающите — това е велика симфония, драги Деворъ! Д е в о р . Ами ти имаш ли Бог? 3 е м о н . Да! Д е в о р . Как ли се казва той? 3 е м о н .
към текста >>

Бог на зрелището, удоволствието и смъртта! Д е в о р .
Ами ти имаш ли Бог? 3 е м о н . Да! Д е в о р . Как ли се казва той? 3 е м о н . Бог на зрелището, удоволствието и смъртта! Д е в о р . Ала, що е това? — Що е зрелище, удоволствие и смърт!? 3 е м о н . За да разбереш всичко това, ще трябва да пиеш от виното, що се точи от изворите на удоволствието, от този елексир, който прави човека да бъде властен в живота. Знаеш ли, драги Девор, когато изпиеш още първата чаша, ти вече ще се чувствуваш не такъв, какъвто си сега.
към текста >>

— Що е зрелище, удоволствие и смърт!?
Да! Д е в о р . Как ли се казва той? 3 е м о н . Бог на зрелището, удоволствието и смъртта! Д е в о р . Ала, що е това? — Що е зрелище, удоволствие и смърт!? 3 е м о н . За да разбереш всичко това, ще трябва да пиеш от виното, що се точи от изворите на удоволствието, от този елексир, който прави човека да бъде властен в живота. Знаеш ли, драги Девор, когато изпиеш още първата чаша, ти вече ще се чувствуваш не такъв, какъвто си сега. Този елексир бърже се движи из жилите на човешкото тяло. Силите на елексира бърже завземат всички важни пунктове в тялото и стават господари на живота.
към текста >>

За да разбереш всичко това, ще трябва да пиеш от виното, що се точи от изворите на удоволствието, от този елексир, който прави човека да бъде властен в живота.
3 е м о н . Бог на зрелището, удоволствието и смъртта! Д е в о р . Ала, що е това? — Що е зрелище, удоволствие и смърт!? 3 е м о н . За да разбереш всичко това, ще трябва да пиеш от виното, що се точи от изворите на удоволствието, от този елексир, който прави човека да бъде властен в живота. Знаеш ли, драги Девор, когато изпиеш още първата чаша, ти вече ще се чувствуваш не такъв, какъвто си сега. Този елексир бърже се движи из жилите на човешкото тяло. Силите на елексира бърже завземат всички важни пунктове в тялото и стават господари на живота. Когато тези пионери завземат главната крепости — главата, човек започва ей така да се върти, както се върти земята. И човек става тогава една въртяща се планета, и започва нов живот около ново слънце.
към текста >>

Оставете душата на Девора да опита жаркото вино и насити душата си с разнообразно удоволствие.
Главата му става тежка и всичко около него се върти. Сърцето бързо пулсира и той бълнува. Призраци от полуголи чародейки лудо танцуват около него. Д е в о р . Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий, Деви на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на любовта. Оставете душата на Девора да опита жаркото вино и насити душата си с разнообразно удоволствие. Но къде е 3емон, царят на ненаситните желания? 3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив! Явление седмо. В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито. Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва.
към текста >>

Затова, лесно е вече да си създам удоволствие през нощта.
Мое право е да се занимая с него. Каква дивна красота! Очите му са подобни на потоци, От които изтича сладък нектар. Устните му са ароматична роза. И аз трябва да пия от този сок на сладост. 3емон вече е можал да го отвори с горещото вино. Затова, лесно е вече да си създам удоволствие през нощта. Моите омайни обятия са тъй дълбоки и скриват всекиго, който се докосни до живия жар на моята страст. Ще изпия, тия светлинни сокове, които се изливат от прекрасните му устни, - те са слънчева светлина! Ей, чужденецо, кой ти даде правото да се осмелиш и нарушиш нощната тишина? Отговаряй бързо докато още нощния вампир не е изпил светлите ти очи! Д е в о р . Кой си ти, тъмен призрак? Махни се, не смущавай пламенния унес на Девор! 3емон, царят на ненаситните желания, ми позволи да бъда тук и ми даде да пия до насита.
към текста >>

94. Действие второ. - Велко Петрушев

Ще придобиете най- голямото удоволствие, като пиете от сладкото вино и ароматичната билка.
3 е м о н . А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог! Кой сте вие, от где идете тук? Да не би и вие да искате да ви дам от жаркото вино и ястие от диви сърни? Заповядайте, седнете. Тук е място на утеха и наслада. Ще придобиете най- голямото удоволствие, като пиете от сладкото вино и ароматичната билка. Тогава желанията ви ще се изливат в горещи чувства, страсти и удоволствия. На, вземи и пий до забрава! Х а н а н. (взима кърчага и го хвърли на земята) Проклятие! Твоето омайно питие и ароматична билка носят само смърт! Махни се, изкушение, отпред лицето ми! Изменнико клети, ти ли отрови Девор? ! Где е Девор? Къде си го отвел?
към текста >>

95. Действие трето. - Велко Петрушев

От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието.
С л а в е н а. Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми душа и страждущото ми сърце. Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона. От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието. В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце! Явление второ В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи. Зелба се хвърля върху него и той пада на земята. Тя му се изсмива злорадно и го подиграва. 3 е л б а. Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята.
към текста >>

Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание.
Очите й горят за мъст. Възмутена от това, че неможа да съблазни Ханан и съкруши върховната му воля, тя пита Зелба. А р и я н а.. Какво става тук? Аз виждам едно недоволство и непокорство! (Зелба се изсмива, — бърза да клейми Славяна). З е л б а. Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи. Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут. Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а.
към текста >>

Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут.
З е л б а. Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи. Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут. Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а. (Изрича страшна присъда). Ти, източна лъстителко, как си посмела да възставаш против волята на Царя на желанията и против страшната Царица на нощта? Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а душата ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе! Явление четвърто. Жестоката присъда сломява духа на Славяна.
към текста >>

96. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки.
Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му, душата ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то. И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои. И да седнат на разговор под едно мешово дръвче. * Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница.
към текста >>

97. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

- Слушай! Като ми провериха дробовете и всичко мина, документи там и каквото и да е, поканиха ни да седнем на едни пейки с маси и ни донесоха по чаша студено мляко с топла ябълкова баница ли, пита ли там... Не съм кусвал такова хубаво нещо досега, ядях... - И носа ти течеше от удоволствие - добави отец Куцак.
Тези хора са умни хора. А ти? - Гледам нещо за хапване; нещо хубаво, да се почувствам у дома, и след това отивам в парка, ей там, да си чакам приятеля. - За ядене ли? - светна Гаврило. - Слушай! Като ми провериха дробовете и всичко мина, документи там и каквото и да е, поканиха ни да седнем на едни пейки с маси и ни донесоха по чаша студено мляко с топла ябълкова баница ли, пита ли там... Не съм кусвал такова хубаво нещо досега, ядях... - И носа ти течеше от удоволствие - добави отец Куцак. - Ами точно тъй! И си казах: Ако това ще е яденето, дето ще го ядем тука, дошъл съм на правилното място. Харесвам Америка! Така че ябълкова пита; купи си ябълкова пита със студено мляко! - Ябълкова пита да е! - Петър се засмя. - Само че и вие елате, моля ви се, да ви почерпя. Искам да се почувствам като у дома сега! И една прощална приказка в някое кафене на пристанището ще е точно на място. Ако имате време, разбира се.
към текста >>

98. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе.
Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му. * От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана. Седалките бяха напряко по за двама души с пътека помежду им и врати на двата края. Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено.
към текста >>

Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие.
Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него.
към текста >>

99. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания.
Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост. Тогава познах минути на истинско богатство, защото нямах нито едно от желанията на земята, които често са придружени с много угнетяващи страдания. Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания. Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот. Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед. Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99.
към текста >>

Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие.
Каква изненадваща гледка - като че за пръв път поглеждам към Жорж! По изпеченото му лице расте чудовищна брада. Тя се е появила на зони и стои странно на Хершеловс- кото му лице. Той е стъпил на диканята и се носи гротескно над хармана. Вечерта, когато насядахме при светлината на газената лампа, внимателно регулирана от Жечо, що се отнася до светлинната и сила, аз пак се вгледах в Жорж и ми дойде наум да разгледам брадите на останалите братя. Усмихнах се и заглуших смеха си, защото Жорж бе почнал дълбоки философски разсъждения. Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие. Много често неговият говор е облечен в тържествуваща естетичност. Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни. Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му. Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора.
към текста >>

100. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам.
Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхното обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4171290397644