НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
137
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той ги силно възбужда и това им доставя
удоволствие
.
Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят.
Той ги силно възбужда и това им доставя
удоволствие
.
Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава хората изпитваха
удоволствие
, когато я слушаха или пееха.
Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех.
Тогава хората изпитваха
удоволствие
, когато я слушаха или пееха.
Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света.
към текста >>
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно
удоволствие
или
неудоволствие
, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно
удоволствие
или
неудоволствие
, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
към текста >>
Ламата и камилата с голямо внимание и
удоволствие
слушали музиката.
Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно.
Ламата и камилата с голямо внимание и
удоволствие
слушали музиката.
На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона.
към текста >>
3.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не за вегетиране, не за
удоволствие
само сме създадени.
Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
Не за вегетиране, не за
удоволствие
само сме създадени.
В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие. Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път? Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот.
към текста >>
4.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и
удоволствието
.
От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло .
Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и
удоволствието
.
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията.
към текста >>
За невежия музиката е само
удоволствие
, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката.
За невежия музиката е само
удоволствие
, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен.
към текста >>
Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за
удоволствие
на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин.
Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за
удоволствие
на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл.
към текста >>
Не е достатъчно да се използва тя само за
удоволствие
.
Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно.
Не е достатъчно да се използва тя само за
удоволствие
.
Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение.
към текста >>
Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше
удоволствие
, но екстаз – никога.
И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя.
Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше
удоволствие
, но екстаз – никога.
Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им.
към текста >>
Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя
удоволствие
, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога.
Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя
удоволствие
, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни.
към текста >>
А за ориенталеца това е висше
удоволствие
, това е изкачване в нирвана, това е рая.
Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
А за ориенталеца това е висше
удоволствие
, това е изкачване в нирвана, това е рая.
Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед.
към текста >>
И най-върховното
удоволствие
се намира именно в тоя момент.
Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание.
И най-върховното
удоволствие
се намира именно в тоя момент.
И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан.
към текста >>
5.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много
удоволствие
, но аз все не съм доволен от това що имам.
Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене.
Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много
удоволствие
, но аз все не съм доволен от това що имам.
Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли.
към текста >>
6.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно
удоволствие
от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени.
Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото.
Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно
удоволствие
от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени.
Подобно тъпкане жарава и гълтане нажежени въглени се среща у някои арабски племена в Мароко и Алжир. Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6]. Такива шамани има в северна и южна Америка, напр. у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия.
към текста >>
7.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Заради
удоволствието
, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна.
Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното.
Заради
удоволствието
, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна.
Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога? Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко. Бог е онова у човека, което трепти с най-нежни, с най-тънки трепети.
към текста >>
8.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А сега
удоволствието
, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
А сега
удоволствието
, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна.
към текста >>
9.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото и той става едно голямо
удоволствие
.
Това значи още: чист вътрешен живот. Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство. Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в него на движение, което дава сили. А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота.
Защото и той става едно голямо
удоволствие
.
Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен. Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота. С ума често се спекулира, убива, с него се върши зло.
към текста >>
10.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят
удоволствието
на главният инженер, той да го направи.
Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение.
При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят
удоволствието
на главният инженер, той да го направи.
Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат.
към текста >>
11.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и
удоволствието
.
Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес.
Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и
удоволствието
.
(Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила.
към текста >>
12.
Вести
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое
удоволствие
и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое
удоволствие
и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
13.
Съдържание на бр. 6
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе -
Удоволствие
и страдание.
Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София.
Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе -
Удоволствие
и страдание.
Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология. С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д.
към текста >>
14.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За едно мъничко
удоволствие
човек изплаща с ред горчивини и разочарования.
Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки.
За едно мъничко
удоволствие
човек изплаща с ред горчивини и разочарования.
Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите.
към текста >>
15.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Особено
удоволствие
изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях.
Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения. Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас.
Особено
удоволствие
изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях.
Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството.
към текста >>
16.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И следствието: слабите, които дирят това, което наричат
удоволствие
в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка!
Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове.
И следствието: слабите, които дирят това, което наричат
удоволствие
в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка!
Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем. Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота.
към текста >>
Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за
самоудоволствие
по най-низш и груб начин.
Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса.
Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за
самоудоволствие
по най-низш и груб начин.
Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас!
към текста >>
Също както от само себе изчезва
удоволствието
от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното
удоволствие
ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
Също както от само себе изчезва
удоволствието
от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното
удоволствие
ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
към текста >>
Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира
удоволствие
в това!
Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда. Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят. Където се живее с любов, самият закон почва да работи, за да оправя условията и да нагласява всички неща по между им. А вивисекцията (разсичането на живи животни с научна цел)? Ужасявам се, когато мисля за това!
Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира
удоволствие
в това!
Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство. Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв.
към текста >>
17.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Винаги с
удоволствие
си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви.
Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща.
Винаги с
удоволствие
си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви.
От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна.
към текста >>
18.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за
удоволствие
, я хванал.
Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство. За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла.
Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за
удоволствие
, я хванал.
Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание.
към текста >>
19.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за
удоволствие
, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас.
Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за
удоволствие
, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа?
към текста >>
За
удоволствие
на плътските си чувства?
Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик?
За
удоволствие
на плътските си чувства?
Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.
към текста >>
Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното
удоволствие
от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.
Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.
Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното
удоволствие
от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.
Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени.
към текста >>
По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно
удоволствие
.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците.
Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите.
По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно
удоволствие
.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците.
Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот!
към текста >>
20.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло,
удоволствие
, скръб.
На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта.
Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло,
удоволствие
, скръб.
Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето.
към текста >>
21.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И нищо не знаете за по-тънките сили на природата, защото сте твърди изпълнени с това, което наричате „
удоволствие
", за да дирите по-благородните радости на расата, която аз ще донеса.
Те са на място при борбата с бикове, при индийски боеви танци, празненства на ливади при оргиите на животни. В тия времена не би трябвало да ги има вече - а в идещата раса не може да ги има. Защо позволявате това на вашите деца; и го поощрявате в средните и висшите училища? Защо вие сами правите това? Защото обичате вълненията.
И нищо не знаете за по-тънките сили на природата, защото сте твърди изпълнени с това, което наричате „
удоволствие
", за да дирите по-благородните радости на расата, която аз ще донеса.
Шемет и възбуждение - без тях можете ли да живеете? Без вашите общества на вечеринки, театри и тържества, без вашето вълнение за ценните, без оглед за печалби, без натрупване и сбирки от нищожни неща при разпродажби, без вашето приятелско (?) мъмрене и скарване с вашите най-близки роднини, без вашето дрънкане за тях (съвсем интимно, разбира се), без вашите безчислени наклонности! (все важни, то се знае) и най-сетне без вашите ненависти... Дните биха ви се сторили мрачни и тъжни, ако ви липсваше едно от тия неща. Те са подтикът, който ви държи в движение - подправката, без която вашият живот би бил наистина празен! Вие не сте превърнали вашите душевни вълнения.
към текста >>
22.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Заради
удоволствието
и удобството, което си обещахте?
Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна? Дали дребнаво себелюбие или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение? Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие?
Заради
удоволствието
и удобството, което си обещахте?
Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали? Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво, себелюбиво „Аз". Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли. Само безкористни причини ще направляват всяка една от техните постъпки. Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи.
към текста >>
23.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно
удоволствие
в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога.
* * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност.
Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно
удоволствие
в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога.
Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността.
към текста >>
24.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Работете за самата работа, не за ваше
удоволствие
.
Слънцето изпраща своята светлина; то дава, без да разпитва. Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина. Нека любовта да протича към всичко, но не се домогвайте до това, любовта да се повръща към вас. Изпращайте я, без желанието да се повръща към вас и ви стопля.
Работете за самата работа, не за ваше
удоволствие
.
Обичайте и зарад любовта давайте, каквото можете да дадете, не заради това що обичта би ви принесла. Забравете сами себе си, като не пожелавате нищо за себе си и ще видите, че всичко ще ви се открие в едно съзнание по-широко, по-пълно, отколкото сега можете да предполагате. Не търсете признателност Отдавайте се цели, не искайте нищо за себе си, също и никаква признателност за това що правите. Всяка признателност усилва личността, безразлично дали признавате това или не. Очистете нисшото у себе си, като се откажете от любовта и одобрението на света, но не забравяйте при това, че най-близката окръжаваща ви среда е твоя свят; най-горчивите ти уроци ще дойдат от там.
към текста >>
Бъдете равнодушни при
удоволствие
и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука.
Бъдете равнодушни при
удоволствие
и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични.
към текста >>
25.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Употребявай устните си само да помагат на другите, не вече за свой собствен интерес или за свое
удоволствие
.
Научете се да мълчите. Малко говорете и помагайте на хората. Това са нещата, които ученикът на Учителя трябва да научи. Вие не можете да бъдете нам орган, докато не разберете и приложите уроците на мълчанието до съвършенство. Много е по-мъдро да мълчите, отколкото да говорите, където говоренето не е съвсем необходимо.
Употребявай устните си само да помагат на другите, не вече за свой собствен интерес или за свое
удоволствие
.
Нека всяка дума, която искате да изговорите, да ви служи за школуване - върху всяка изговорена дума да бдите. Научете се да слушате, когато другите говорят и помагайте през това време на говорещия чрез мислителната си сила. Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай. Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин. Говорете за другите само когато чрез това можете да им помогнете или да ги защитите в тяхно отсъствие.
към текста >>
26.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за
удоволствие
.
Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед.
Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за
удоволствие
.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза.
към текста >>
27.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Удоволствие
ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал.
Това младо общество, което брои между членовете си вече значителен брой учени, литератори и журналисти, издава и свой орган: „Към космическо единство", който излиза тримесечно. Писмо от Югославия Получихме следното писмо от град Палич: „Не ви се обадих досега, защото бях зает с четене и проучване на материала, който получих от вас. Възхитен съм от беседите на Учителя; нямам думи да изкажа впечатлението, което ми направиха те! Това, което съм схванал и разбрал, е от неоценима полза. Ще ги чета още и ще се старая да се вдълбоча и търся смисъла на неговите идеи и замисли.
Удоволствие
ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал.
Уверен съм с оглед на това, което съм досега чел, че и останалите беседи ще бъдат така добри, даже по-добри и по-ценни. Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка. Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
към текста >>
28.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
С
удоволствие
ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя!
С
удоволствие
ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога.
Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя!
към текста >>
29.
ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от
удоволствието
, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие.
Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от
удоволствието
, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване.
към текста >>
30.
НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено
удоволствие
, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото.
Затова той е възприел крайните идеи на Русо и дирел да ги приложи, колкото се може по-крайно, безогледно до зверски. В чувствено отношение, той е проявявал крайни наклонности. Твърде тесни носни отвори свидетелстват за една ограничена възприемателска способност на чувственото и половото. При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени.
Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено
удоволствие
, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото.
Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни. Те наблюдават неспокойно и възприемат в общи линии. Винаги изглеждат повърхностни. Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно.
към текста >>
31.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Работата и движението им доставят най-голямо
удоволствие
.
Трудно излизат от отъпканите пътища, практични са и склонни към педантизъм. В тях има ред и способност за реализиране на идеите. Много инженери, медици, професори, администратори и бюрократи имат такива пръсти. Лопатовидни пръсти. Това са хора, които гледат на материалната страна на нещата; те са утилитаристи, деятелни и енергични.
Работата и движението им доставят най-голямо
удоволствие
.
те обаче, са груби. Много шофьори, механици, техници, занаятчии, скулптори имат такива пръсти. Превити краища на пръстите към дланта. Мисълта и чувствата са заети със самата личност. Това показва у човека любов към себе си, скъперничество и егоизъм, стремеж да запази това което има.
към текста >>
32.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Има хора, които музиката обсипва с усещания от едно неизмеримо
удоволствие
и нервно освежаване.
Днес това е мъчно да се поддържа и докаже, обаче, някои тайнствени явления и причини ни карат да вярваме в тази възможност. На хората една мелодия, може да въздействува по най-различни . начини. Малцина са онези, които са по отношение на музиката напълно равнодушни. У повечето веселата и ритмична музика за игра предизвиква една оживена функция на мускулите и нервите. Така „краката сами заиграват", ръцете се разперват и размахват.
Има хора, които музиката обсипва с усещания от едно неизмеримо
удоволствие
и нервно освежаване.
Има някои, които са спрямо музиката толкова чувствителни, че пред очите им се рисуват разни цветове каквито те желаят и които всъщност не съществуват наблизо. Особено са интересни, в това отношение, някои феноменални явления. Да посочим на един интересен пример, който звучи, като невероятен, но за чиято истинност гарантират трима сериозни немски учени. Физиците Шредингер, Хайсемберг и Йордан са правили със свирене на цигулки най-фантастични експерименти и един ден дошли до едно откритие, което ги поразило до най-висока степен. Те тримата са свирили по часове на цигулки една и съща, твърде монотонна мелодия и то под една здраво изградена стълба.
към текста >>
33.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Разбира се, че при този особен род
удоволствие
, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата.
За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда.
Разбира се, че при този особен род
удоволствие
, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата.
Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите.
към текста >>
34.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на
удоволствие
и
неудоволствие
, които се пораждат при разните преживявания.
Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот.
От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на
удоволствие
и
неудоволствие
, които се пораждат при разните преживявания.
От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна.
към текста >>
35.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тялото служи за действие, а не за
удоволствие
.
Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта!
Тялото служи за действие, а не за
удоволствие
.
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.
към текста >>
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното
удоволствие
.
Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие.
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното
удоволствие
.
Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
към текста >>
36.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тъмнокосият е човек повечето на моментното
удоволствие
.
Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност.
Тъмнокосият е човек повечето на моментното
удоволствие
.
Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата.
към текста >>
37.
СТИХОВЕ - SТ.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и
неудоволствие
на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда. Съдът се състоял още на следния ден. Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа.
На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и
неудоволствие
на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че не направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание осъдил младия мъж на смърт. Едва след прочитане на смъртната присъжда, Сафрио заговорил. Той казал: „Аз имам едно свето задължение към убитата. Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея. След туй можете да пристъпите към изпълване на присъдата".
към текста >>
38.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на
удоволствие
и наслада, която човек изпива.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на
удоволствие
и наслада, която човек изпива.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
към текста >>
39.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за
удоволствие
; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената?
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за
удоволствие
; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>
40.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за
удоволствие
.
Поради това Наполеон, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр. продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело. Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини. Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената.
Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за
удоволствие
.
Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания. Небесните тела са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея. След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода.
към текста >>
41.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото
удоволствие
, празноскитането и громкият шум за родолюбив.
ДУХ И МОДА Д-р Ел. Р. Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която човек, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения. В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време.
Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото
удоволствие
, празноскитането и громкият шум за родолюбив.
Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура. Днешното родолюбив на младежта се състои в предизвикателни шумове за родолюбив. Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи. Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм.
към текста >>
Лекото
удоволствие
през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура.
Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която човек, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения. В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време. Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив. Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии.
Лекото
удоволствие
през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура.
Днешното родолюбив на младежта се състои в предизвикателни шумове за родолюбив. Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи. Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм. Къде днес не се говори за национално, родно. Кой днес не се бие по гърдите, че е най-голям родолюбец.
към текста >>
42.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
– С
удоволствие
, с
удоволствие
, госпожице.
Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток и отсича рязко един мъжествен поклон – чисто по марсовски! – Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание. Дават "Пролетна песен".
– С
удоволствие
, с
удоволствие
, госпожице.
– Само че трябва да побързаме, нямаме много време... – Иване, виква той на вестовоя, вече с по-мек глас, донеси по-скоро мундира в другата стая. – Ама нали на яката... – Нищо, нищо, добре е. Дай веднага и ботушите! – Десният ток... – Нищо, нищо, давай по-скоро. Вестовоят си отдъхва облекчено.
към текста >>
43.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
II — Много пътувания за
удоволствие
.
Венера в 12-тях домове. І — Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия.
II — Много пътувания за
удоволствие
.
Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V — Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца.
към текста >>
44.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяко
удоволствие
носи след себе си известни нежелателни последици.
които да бъдат полезни за семейството си, за обществото, за цялото човечество. Светът се нуждае от благородни, възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойдат по-добри социални условия на земята, за да могат да ядат, да пият и да се удоволствуват. Земята, обаче, е училище, а не место на удоволствия. Не съзнава ли това човек, той ще попадне в големи разочарования, страдания и противоречия.
Всяко
удоволствие
носи след себе си известни нежелателни последици.
Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее! " - Ала живот и удоволствия са. две различни неща. Не може да се каже, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници.
към текста >>
45.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Удоволствието
предизвиква зачервяване на лицето.
ВЛИЯНИЕ НА ДУШЕВНИТЕ ПРОЯВИ ВЪРХУ ОРГАНИТЕ (Из книгата на Д-р Алекси Карел: Човекът - тоя непознат!) Всички състояния на съзнанието имат вероятно някакъв органичен израз. Душевните вълнения, както всеки знае, се придружават с промени в кръвообращението. Те причиняват чрез посредството на съдодвигателните нерви разширение или свиване на малките артерии.
Удоволствието
предизвиква зачервяване на лицето.
Гневът, страхът - побледняване. У някои индивиди, една лоша новина може да причини свиване на сърдечните съдове, малокръвие на сърцето, внезапна смърт. Чрез увеличаване или намаляване на местното кръвообращение, чувствените състояния влияят върху всички жлези, усилват или спират техните продукти, или дори променят техните химически качества. Гледането и пожелаването на едно ястие предизвиква отделянето на слюнка. Това явление става дори при липса на ястие.
към текста >>
Последните живеят в тях с
удоволствие
, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото.
Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет. __________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита човека. Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора.
Последните живеят в тях с
удоволствие
, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото.
Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния.
към текста >>
46.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяко външно нещо, всяко
удоволствие
е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото.
Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място.
Всяко външно нещо, всяко
удоволствие
е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен.
към текста >>
47.
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Гадаят още и за
удоволствие
, за проникване в тайните на живота.
Напротив, и децата са я предугаждали. Въпросът е. че гадателите считаха, че няма да дойде през тридесет и деветата година. Това е всичко!... Гадаят хората, пророчестват, за да внесат утеха в човека, да дадат по-голяма смелост на сърцето му.
Гадаят още и за
удоволствие
, за проникване в тайните на живота.
И по този начин тия много гадатели опорочават едно здраво знание и внасят и поддържат суеверието в хората. Има една здрава наука, която разкрива правилно пътеките на времето. Нея, обаче, малцина знаят. Те рядко казват нещо от своето точно знание. Защото светлината е само за зрелите духовно, за тия които вече сами могат да се оправят на земята.
към текста >>
48.
НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В любовта
удоволствие
няма.
Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта.
В любовта
удоволствие
няма.
Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия. Но ще изпрати същевременно и смъртта и ти ще трябва да я приемеш. Любовта сама по себе си изключва смъртта.
към текста >>
49.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо
удоволствие
да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо
удоволствие
да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>
50.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с
удоволствие
.
Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта.
Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с
удоволствие
.
Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот.
към текста >>
51.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило
удоволствие
.
Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения.
Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило
удоволствие
.
Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни.
към текста >>
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва
удоволствието
от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост.
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва
удоволствието
от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви.
към текста >>
52.
ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Умът и сърцето воюват, те нямат един и същ стремеж — умът търси красотата, сърцето търси
удоволствието
и развлечението.
Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи. На тези, които ни казват: Докажете ни, че Господ съществува, ще кажем: На слепи хора това не може да се докаже. Трябва да имат очи да Го видят. Ние не оценяваме живота, който ни е даден. в човека няма съгласие между ума и сърцето.
Умът и сърцето воюват, те нямат един и същ стремеж — умът търси красотата, сърцето търси
удоволствието
и развлечението.
Когато умът и сърцето започнат да служат на един принцип, ще настане съгласие помежду им. Любовта трябва да им бъде ръководно начало. Учените хора казват, че при гневно състояние в човека умират милиони клетки. Трябва да уважаваме тялото, сърцето си, ума си. Да не покваряваме ума си с нечисти мисли, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим тялото си чисто.
към текста >>
53.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Поради любовта към себе си и света, човек постепенно се е отделил от небето и почнал да чувствува
удоволствие
само от тая любов към себе си и света, докато съвсем е забравил небето.
Но тъй като човек се е отделил от небето, Бог се е погрижил той да бъде придружаван от ангели и духове и по тоя начин посредством тях да го управлява. Тази е причината за силната връзка между човека, ангелите и духовете. Друго би било, ако човек не беше се отделил от небето — в такъв случай той щеше да бъде управляван непосредствено направо от Бога. В далечното минало хората са били в тясна връзка с ангелите, така че са общували с тях като с приятели, понеже са признавали божественото под човешката форма. За тях небето и светът са съставлявали едно и също царство.
Поради любовта към себе си и света, човек постепенно се е отделил от небето и почнал да чувствува
удоволствие
само от тая любов към себе си и света, докато съвсем е забравил небето.
Оттогава много рядко се е случвало някой да говори с ангелите. Превод от английски.
към текста >>
54.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава
удоволствие
.
Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия.
Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава
удоволствие
.
Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие. Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата.
към текста >>
Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави
удоволствие
.
Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие.
Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави
удоволствие
.
Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие. Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания.
към текста >>
Живеем, въобще, проникнати от чувството за
удоволствие
, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата.
Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие.
Живеем, въобще, проникнати от чувството за
удоволствие
, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата.
Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си.
към текста >>
Със своето разбиране на живота като наслада и
удоволствие
, той е най-голям враг за себе си.
Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си.
Със своето разбиране на живота като наслада и
удоволствие
, той е най-голям враг за себе си.
Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи. Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора?
към текста >>
55.
ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това, което ни прави
удоволствие
, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат.
Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване. Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри. Чудни сме ние хората!
Това, което ни прави
удоволствие
, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат.
Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас. Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто. Защото в този случай ние, като не проявяваме доброто, мислим, че това, което блазни нашите чувства, желания и влечения, е добро. Докато обаче ние бихме могли вечно и неотменно да проявяваме доброто в живота си, липсата на доброто в същия е временно и свързано със страдания.
към текста >>
56.
СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Вършенето правдата е най-голямото им
удоволствие
, Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт.
— Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви.
Вършенето правдата е най-голямото им
удоволствие
, Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт.
Те са етични в ум и мисъл, както са етични в поведение и обноски. Любовта за тях е най-великото нещо в света. Те са силни, мощни. Те правят добро. А когато не сторят някому добро — не поясняват защо.
към текста >>
57.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Надявам се, че наскоро ще ни направите
удоволствието
да дойдете да ни видите в Париж. 22.
Това е нещо прочувствено. Писмо на възхищение и пожелания. Една от нейните дъщери е при нея. Написано е на втория етаж, на 22 август, между 4-5 часа вечерта. Госпожа Желе се надява, че ще се запознае с мен и че ще ме види наскоро." Писмото съдържа следното: „Поздравлявам Ви, Господин Оссовиетски, с притежаването на такива чудни дарби.
Надявам се, че наскоро ще ни направите
удоволствието
да дойдете да ни видите в Париж. 22.
август 1921 год." „За останалото, казва Желе, всичко е вярно, с изключение подробностите, отнасящи се за столовете, покрити с кожи. Писмото е написано на 22 август, между 4-5 часа вечерта, на втория етаж, в присъствието на една от моите дъщери. Оссовиетски тогава още не бе идвал в Метапсихичния институт." Лудвиг Кан. Тоя ясновидец е дал доказателства за своите способности пред много видни учени. Ние ще предадем опита, който проф.
към текста >>
58.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Аристотел Музиката не е просто
удоволствие
.
През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата).
Аристотел Музиката не е просто
удоволствие
.
Тя действува на сърцата и на душите и създава голяма морална сила. Република V, 5. Преведе: А. А.
към текста >>
59.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с
удоволствие
се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.
Следните откъси от неговата неиздадена книга “Моят път с Учителя” илюстрират две такива срещи: “Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя. “Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам.
Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с
удоволствие
се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.
Домът на 'Опълченска" 66 Вратата се отбори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме посрещна много весело. Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живота ми в планината, /след прекарана болест той живее известно време в Рила - бел.ред./, за работата и пр. Аз му казах, че съм дошъл само да му се обадя.
към текста >>
60.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина,
удоволствие
и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога.
Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество". Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение. Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния.
Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина,
удоволствие
и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога.
"Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа. След този изпит идва облекчение от Горе. Слънцето обикаля дванадесетте зодиакални съзвездия: в средата е слънчевият диск с лотоса му, 12 сини листа.
към текста >>
Това е висше
удоволствие
.
Механика с голяма точност и изпълнение с двете ръце. Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен.
Това е висше
удоволствие
.
Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо. 16 юли 1994 Снобите творби виждаме, че "инжекциите", които прилагам тук, дават известен резултат. Имам една нова идея в главата си. Тема: „Твоята съдба е тежка. Защо? “ въртяща творба с 6 въпроса.
към текста >>
61.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
С1ената е извънредно ниска, но по-голямо
удоволствие
е да се купи един малък сладолед.
“ Това беше вътрешния глас на Учителя! 16 март 1994 Много е трудно да се намерят хора да им се предаде Словото. Изопачената ориенталска наука е направила страшни опустошения в душите. 19 април 1994 Издаваме малките книжки. Пласирането върви бавно.
С1ената е извънредно ниска, но по-голямо
удоволствие
е да се купи един малък сладолед.
Ние работим, без да държим сметка за средата. Г. Куртев "Аз жадувам за повече Светлина" 29 април 1994 Последното списание „Сила и Живот“ - „Новото учение“е преведено и сме издали: „Високият идеал“, „Личност или душа“, „Да мисли“. Пратено е за фотопечат. Излиза по-евтино, но всичко е в Буенос Айрес. Не става бързо.
към текста >>
62.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той
удоволствието
.
Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо. по Д. За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния.
Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той
удоволствието
.
Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани.
към текста >>
Или газите от
удоволствие
към
удоволствие
, опивайки се, само и само за да нямате нужда да мислите?
Знаете ли за колко много сте си виновни вие сами? Знаете ли силата на добрите мисли? Знаете ли, че ние не сме чужди един на друг, а че сме неразривно свързани? Хвърляли ли сте поглед в дълбочината на вашата душа и в тая на вашите ближни? Знаете ли смисъла и целта на вашия живот?
Или газите от
удоволствие
към
удоволствие
, опивайки се, само и само за да нямате нужда да мислите?
... Вижте себе си в лицето! Всеки носи своята болка, колкото и хубава да бъде маската му понякога! Вие мислите, че тя може да се прикрие с лак, с обществени форми и с хубави дрехи! Но има един, който не позволява да бъде излъган. . .
към текста >>
63.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше
удоволствие
разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония.
що ни е нужно. Това е все същата жажда, която импулсира личности, партии, организации, съсловия и държави в тяхната безогледна борба помежду им. Еднаква е същността, която лежи в основата на подобни действия, различни са само проявите, формите й. *** Бавно се облагородява човешкото сърце! Но решим ли да тръгнем по един път, ние трябва да започнем от малкото, да започнем с първата стъпка.
Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше
удоволствие
разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония.
Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
към текста >>
Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо
удоволствие
или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат.
Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо
удоволствие
или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат.
Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце!
към текста >>
64.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и
удоволствие
.
Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът. И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени слънца на този изкуствен свят. Градът се събужда.
Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и
удоволствие
.
Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
към текста >>
65.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за
удоволствие
и радост на съчинителите й.
(Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н.
Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за
удоволствие
и радост на съчинителите й.
Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител.
към текста >>
66.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които са в състояние да направят от яденето истинско
удоволствие
.
Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения.
които са в състояние да направят от яденето истинско
удоволствие
.
Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина.
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое
удоволствие
, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях.
съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор.
Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое
удоволствие
, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях.
Повече достойнство, господа! Срамота е! Всяко нещо има мярка. Стига ненужни унижения! С. К.
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за
удоволствие
и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека.
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл.
А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за
удоволствие
и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека.
Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редакцията Новият морал Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с
удоволствие
да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът.
приложение ще бъде книгата „Що е окултизъм“. която е вече излязла от печат и ще се разпрати още в началото на новата годишнина. Накрай, настоятелно молим всички наши абонати, които още не с платили абонамента си за изтеклата година, да го платят без отлагане. „Братство“ ще върви напред, но той трябва да бъде сериозно подкрепен. Идната година ще трябва да бъдат направени много по-големи усилия, отколкото до сега, за неговото широко разпространение.
Редакцията Новият морал Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с
удоволствие
да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът.
Много справедливо забелязва Учителя Петър Дънов, днешният морал е моралът на Каина, ако и да е обкичен в тържествени фрази, които и самият Каин, в своята искрена вулгарност, би презрял. С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената. Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес.
към текста >>
Пожелавам щото този апел да достигне до читатели с разум и сърце, и които чувстват
удоволствие
да бъдат в редовете на отбраните труженици, достойни и подготвени да тласнат човечеството към щастливи бъднини.
Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си. освобождавайки се от старите предразсъдъци, прилагайки съзнателното и благотворно милосърдие.
Пожелавам щото този апел да достигне до читатели с разум и сърце, и които чувстват
удоволствие
да бъдат в редовете на отбраните труженици, достойни и подготвени да тласнат човечеството към щастливи бъднини.
Много вече учени, които са разбрали духовното съдържание на новата икономическа доктрина, са се отдали да служат на един свещен дълг: да спасят човешкото общество от пропадане, към което съзнателно отива. Това дело, което разрешава най-мъчните проблеми, които и до ден днешен притискат човечеството, струва без съмнение много повече от много други, за които се пръскат даже и милиони без никаква полза и резултат. Фулвио Росети Б. Р. Поместваме настоящата статия, изпратена ни от Италия, от нашия съмишленик Ф. Росети за сведение но нашите читатели.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и
удоволствието
.
Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията.
Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и
удоволствието
.
Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм.
към текста >>
Смисъла на живота се изчерпва с яденето и
удоволствието
.
Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“.
Смисъла на живота се изчерпва с яденето и
удоволствието
.
Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм. И върху тази база изграждат своята наука за храненето. Всичко това е хубаво, но не е достатъчно, защото това изследване е само механическо, външно, частично и откъслечно и не може да ни каже нищо за строителните жизнени сили, които стоят зад различните елементи.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За тях е едно
удоволствие
да се намират при такава температура.
И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът.
За тях е едно
удоволствие
да се намират при такава температура.
Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията. Но първата клетка откъде е дошла?
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова човек не трябва да живее за
удоволствие
, от какъвто и род да са.
Във физическото тяло тя се разнася чрез кръвоносните съдове и симпатичната и главно мозъчна системи. Затова необходимо е тези системи да бъдат в изправност. Човек трябва да живее така, че да не ги разрушава. Гореописания начин на хранене е до голяма степен и път за запазването на жизнените енергии. Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията.
Затова човек не трябва да живее за
удоволствие
, от какъвто и род да са.
Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на
удоволствие
и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия.
Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на
удоволствие
и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под думата „щастие“ не разбираме онова мимолетно щастие —
удоволствието
.
Щастлив може да бъде само онзи, който има истинското знание. За да живеят хората постоянно в щастие, трябва да бъдат безсмъртни. Смъртните ще живеят в постоянни несполуки. Несполуките са неразривно свързани със смъртния човек. Той постоянно е изложен на тяхното въздействие.“ „Щастието представлява идеален израз на живота.
Под думата „щастие“ не разбираме онова мимолетно щастие —
удоволствието
.
Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умът, сърцето и волята на човека са в пълна хармония. При това положение човек е напълно доволен, както от своя живот, така и от окръжаващата среда. Щастливият човек не е в разрез с живота. Той не се смущава от противоречията на живота, или по-право, противоречията за него не съществуват“. „Всички хора се стремят към щастие.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства
удоволствието
, произлизащо от засилените вибрации.
Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства
удоволствието
, произлизащо от засилените вибрации.
Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Занимавал се обаче с философия и наука — единствено
удоволствие
в неговия живот.
Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал.
Занимавал се обаче с философия и наука — единствено
удоволствие
в неговия живот.
Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Богатият отворил тутакси вратата и с голямо
удоволствие
изслушал хубавата песен.
Аз всякога скрито съм плакала, когато ми донасяш убити животни ... Колко си добър и колко те обичам! Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек.
Богатият отворил тутакси вратата и с голямо
удоволствие
изслушал хубавата песен.
А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй както яденето не трябва да се смесва с
удоволствието
, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта.
Тъй както яденето не трябва да се смесва с
удоволствието
, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос пострада заради
удоволствието
на първата жена.
Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос?
Христос пострада заради
удоволствието
на първата жена.
Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа.
към текста >>
Първата жена в рая искаше да си направи едно
удоволствие
- да хапне от забранения плод.
Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена.
Първата жена в рая искаше да си направи едно
удоволствие
- да хапне от забранения плод.
И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това бе най-голямото и най-силно
удоволствие
, което природата ми бе дала до сега да изпитам.
И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога. Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили. елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух?
Това бе най-голямото и най-силно
удоволствие
, което природата ми бе дала до сега да изпитам.
Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също. Така от това състояние на ужас, на свръхнапрежение, като почнах да се успокоявам, намирайки същевременно, че животът вън от вратите на храма е все така красив, все така естествен, както и по-рано. Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се мисли и ми ги тълкуваше. „Слънцето се издига във всичкото си величие, казваше той. Цветята разтварят сърцата си за неговите милувки.
към текста >>
Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно
удоволствие
, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго.
Когато вечер лягаш да спиш, ти не трябва да се съмняваш, че на сутринта пак ще видиш слънцето. Ти си бил потънал в една тъмнина по-дълбока, от тази на нощта, и си съзерцавал едно слънце по-блестящо от това, което ни осветлява“ . Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах да разбера смисъла им. Не казах нищо, обаче, защото сладостта на утринния въздух и чувството за една човешка симпатия ми бяха достатъчни. Аз не се стараех да схвана казаното, нито да разбера преживените изпитания.
Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно
удоволствие
, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго.
Това бе естествено, и сега всичко, което бе естествено, ми изглеждаше като препълнено с очарование. Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това. Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа?
към текста >>
Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от
удоволствие
.
Не се осмелявах да проникна в тъмнината, за да се озова пред реалността, която ме заобикаляше. „Отвори очите си, сине мой, каза Себуа, и ми кажи тук ли е нашата царица? “ Аз ги отворих страхувайки се да видя страшното лице, което ме бе изпълнило с ужас през нощта. Но не, за един момент аз не видях нищо и изпуснах една. въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка.
Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от
удоволствие
.
Себуа, без да забележи това, ме бе довел до басейна на лотоса; и аз видях навеждайки се като по рано да пия, по течението на бистрата вода, онази красива жена, с дълги златисти коси, които полузакриваха лицето й „Говори й, извика Себуа. О! Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ! “ Себуа беше паднал на колене пред мен, както миналата вечер.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За тях морала почива върху тяхното
удоволствие
.
Други пък спорят вегетарианството ли, или месоядството да възприемат. Това е въпрос на разбиране. Всеки сам да си определи храната, с която да се храни, като това не става повод за недоразумения. Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по силно. И всички месоядни животни имат отлично развит обективен ум, и са много прозорливи; но дойде ли до морал и до философия, хич ги няма.
За тях морала почива върху тяхното
удоволствие
.
За тях морално е туй, което им е приятно. Вегетарианската храна пък усилва нервната система, прави я по-организирана, и създава един организъм по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго. Растенията са най-дълголетни. Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с
удоволствие
за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите.
Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница.
Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с
удоволствие
за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите.
Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха.
към текста >>
83.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с
удоволствие
и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях.
То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове.
Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с
удоволствие
и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях.
Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце.
към текста >>
84.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз извиках от
удоволствие
, когато ги видях и.
от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна. Бях гладен, защото още не бях закусвал и намерих яденето отлично. Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това. Те донесоха много плодове, отлични питиета и хубави захарни баници, каквито никога не бях виждал, и при това носеха и цветя. Големи букети цветя бяха донесени и оставени близо до мен, и храсти, покрити с цветя, бяха разположени покрай стената.
Аз извиках от
удоволствие
, когато ги видях и.
както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка. Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая.
към текста >>
85.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя бе напоено с един тънък парфюм, когото аз вдишвах с
удоволствие
.
Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога. Тя беше изтъкана от префинен лен и обшита с богата златно бродерия, образуваща букви, които аз не можех да разбера. Тя бе по-красива от тогата на Агмад и аз не съм виждал нищо толкова величествено преди до вляза в храма. Бях щастлив и протегнах ръка към дрехата. Камен дойде при мен и, когато аз свалих тази дреха, която бе на мен, със своите собствени ръце той ми облече тази нова дреха.
Тя бе напоено с един тънък парфюм, когото аз вдишвах с
удоволствие
.
Тя ми се струваше като една царска тога. Камен отиде към вратата и я отвори. Аз бях ослепен от изобилна светлина. Агмад си оставаше прав, без никакво движение, с очи фиксирани върху мен. Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от удоволствие.
към текста >>
Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от
удоволствие
.
Тя бе напоено с един тънък парфюм, когото аз вдишвах с удоволствие. Тя ми се струваше като една царска тога. Камен отиде към вратата и я отвори. Аз бях ослепен от изобилна светлина. Агмад си оставаше прав, без никакво движение, с очи фиксирани върху мен.
Детето ме гледаше с възхищение и пляскаше с ръце от
удоволствие
.
После тя простре ръката си и хвана моята. „Ела“, каза тя. Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището.
към текста >>
86.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая
удоволствието
, каза той, душата ми е сита на него.
Тогава аз внезапно разбрах, че неговите очи не виждат; че тази фигура, тази светлина, и сам аз, бяхме невидими за него. Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището. Тогава аз видях Агмад да се усмихва: „Моята царица е тук“, каза той.
Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая
удоволствието
, каза той, душата ми е сита на него.
Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Очите ми ги гледаха с
удоволствие
, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си.
Тази древна наука се е отличавала от съвременната по това, че е включвала в себе си и религията и философията и е била един върховен синтез на целокупната духовна дейност на човека. (по Папюс) В. П. Мейбъл Колинз (16) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Прод. от брой 147) Когато се събудих, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън. Стаята ми беше като градина — дотолкова беше изпълнена с цветя.
Очите ми ги гледаха с
удоволствие
, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си.
Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке. При лекия шум, който аз направих при събуждането си, той подигна глава и ме погледна. Книгата беше отворена до мене. Очите ми се спряха на страницата. Видях думи, които издаваха светлина и, несъзнателно, аз ги прочетох с висок глас.
към текста >>
Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от
удоволствие
.
Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси. Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам.
Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от
удоволствие
.
Това бе Себуа. градинарят. „Как можа да дойдеш при мен? “ го запитах аз. „Аз мислех, че не ще мога вече никога да те видя.“ „Агмад ме прати тук“, каза той. „Агмад! “ извиках аз с учудване.
към текста >>
По-сетне аз не обръщах вече внимание на това, защото мислех само за голямото
удоволствие
, което щях да имам като се потопя в прясната вода в това горещо и тежко утро.
“ „Но къде, казах аз, в коя вода? Аз обичам да се гмуркам и да плувам в прясна и дълбока вода.“ „Ти знаеш да плуваш? И обичаш водата? Добре тогава, ела с мен и аз ще ти покажа една дълбока вода, която е съвсем прясна.“ Той тръгна и аз трябваше да ускоря крачките си,за да вървя с него. Вървейки, той мърмореше нещо низко, но аз не можех да разбера какво казва.
По-сетне аз не обръщах вече внимание на това, защото мислех само за голямото
удоволствие
, което щях да имам като се потопя в прясната вода в това горещо и тежко утро.
Пристигнахме при едно дълбоко и широко малко езеро, в което водата влизаше на живи скокове, падайки от едно по-високо място. „Ето вода за тебе, каза Себуа, и тя не съдържа цветя, които можеш да счупиш“. Аз бях прав всред топлата слънчева светлина и снех бързо моята бела роба. Сетне, след една малка пауза, колкото да погледна за момент около себе си и да помисля — колко е хубаво слънцето, аз се потопих във водата. О, тази вода бе наистина студена!
към текста >>
Дишането ми бе, тъй да се каже, спряло, от една внезапна тръпка, но аз реагирах като започнах да плувам и почувствах
удоволствие
от тази освежаваща прохлада.
Пристигнахме при едно дълбоко и широко малко езеро, в което водата влизаше на живи скокове, падайки от едно по-високо място. „Ето вода за тебе, каза Себуа, и тя не съдържа цветя, които можеш да счупиш“. Аз бях прав всред топлата слънчева светлина и снех бързо моята бела роба. Сетне, след една малка пауза, колкото да погледна за момент около себе си и да помисля — колко е хубаво слънцето, аз се потопих във водата. О, тази вода бе наистина студена!
Дишането ми бе, тъй да се каже, спряло, от една внезапна тръпка, но аз реагирах като започнах да плувам и почувствах
удоволствие
от тази освежаваща прохлада.
Аз се чувствах силен и радостен тук, в сладката и прясна вода. Аз вече не бях изнемощял, както всред скъпите аромати на храма или всред силния дъх на цветята в моята стая. Аз бях толкова щастлив, че чувствах нужда да остана дълго време таке във водата и на слънцето; аз престанех да плувам и се оставих да бъда носен от водата, като затворих очите си, за да не бъда ослепен от слънцето. Изведнъж аз почувствах нещо, тъй странно, че бях изненадан, обаче, то беше толкова приятно, че не се уплаших. Това бе една целувка върху моите устни.
към текста >>
88.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на
удоволствието
.
Не ще ли го чувам да се пее пак от народите, за които местата, гдето ще обитават, не са още създадени? Това бе моята песен! Тя ми даде живота! Прошепната в тишината от едно сърце, това бе вика на ненаситната страст, скритата лудост в са шествате. Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия.
Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на
удоволствието
.
Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора. Тогава аз се върнах към мястото, гдето ме очакваше свещения кораб. При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О!
към текста >>
И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко
удоволствие
, което трябваше да ми дойде.
“ Измина един момент в ужасно мълчание, очаквах и сам аз не зная какво. Душата ми бе жадна и обезнадеждена. Ужасни спомени ме навестиха в тъмнината и мълчанието. Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела. Аз видях, че бях извършил тия дела като слепец, приемайки вцепенението на душата, както хората приемат зашеметяването, причинено от виното.
И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко
удоволствие
, което трябваше да ми дойде.
Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах. Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме! “ Почувствах едно докосване до моята ръка и до моето лице. Дочух един глас да звучи в моите уши и в моето сърце!
към текста >>
89.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за
удоволствие
, която те ласкаеха като змия в сърцата си.
Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна. Без милост, без сърце, без душа, как съм могъл да се страхувам аз от тази статуя, от това безчовечно същество? Аз не ще се страхувах вече от него. Погледнах жреците, които ме заобикаляха. Те бяха потънали в себе си.
Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за
удоволствие
, която те ласкаеха като змия в сърцата си.
Аз не можех повече да се страхувам от тези хоро. Аз видях светлината. Аз бях силен. Аз станах. Преминах с поглед тълпата, която се притискаше върху бреговете на реката, под ясното небе.
към текста >>
90.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое
удоволствие
, а цветна градина.
Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц.
Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое
удоволствие
, а цветна градина.
Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината.
към текста >>
91.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от
удоволствието
, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака.
Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега.
Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от
удоволствието
, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака.
Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи.
към текста >>
92.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се лишиш от едно временно
удоволствие
на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост.
човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг. До такава степен човечеството се настърви срещу аскетизма, че даже обикновеното въздържание от спиртни пития, от вино, „което весели сърцето“, етическото вегетарианство, което има такава биологическа основа, лишаването от „свинската пържола“ се смяташе за средновековен аскетически подвиг. Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия. Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости. То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни.
Да се лишиш от едно временно
удоволствие
на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост.
Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин! Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова! Въздържанието на окултния ученик, който е и въздържател и вегетарианец, не е нито аскетизъм, нито отричане от радости.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на
удоволствието
.
Силата, която ме потискаше със своята тежест, имаше желанието да убива. Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало.
Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на
удоволствието
.
Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Скитах из пустите улици на града и разбрах, че тук, гдето бях пил от чашата на
удоволствието
, аз трябва да вкуся от радостта на дейността.
Повърнах се към града, сега опустошаван от разбеснелия народ. Един див вик, излязъл от хиляди гърла, процепи въздуха. Спрях се, и, гледайки назад, аз видях как развързаното отмъщение на една генерация, предадена от нейните ръководители, се бе нахвърлило върху древния славен храм. Той бе вече завзет и неговите виновни обитатели умъртвени. Скоро той ще бъде само руина.
Скитах из пустите улици на града и разбрах, че тук, гдето бях пил от чашата на
удоволствието
, аз трябва да вкуся от радостта на дейността.
Тук моя глас трябва да се чува безспирно. Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия. След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува.
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и
удоволствие
го получавам.
Колкото и скромен до е той сега. колкото и незначителен да изглежда, колкото и малко опитни сътрудници да има, колкото и критики и пречки да е принуден да посреща и да преодолява — все пак — той се е посветил на едно велико и свято дело, той е чист в своите намерения и стремежи, и затова ще живее и ще успива. Започвайки деветата годишнина на в. „Братство“, — нека се заловим здраво на работа за неговото широко разпространение. Редакцията Писмо от Белгия До всички братя и сестри в България Братя и сестри, Току що получих в. „Братство“.
Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и
удоволствие
го получавам.
О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и сестрите се стараят да уредят според законите на природата. „Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя. Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха.
към текста >>
96.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така тя е чужда и на живота на
удоволствието
.
Когато окултното знание остане неприложено — то, като храна, която се застоява в стомаха, без да се асимилира, произвежда обратна реакция— отравя бих казал човешкото съзнание и произвежда едно анормално състояние в живота на такъв човек. Затова, в това отношение окултното познание е опасно за онзи, който няма намерение да го прилага. Защото самото знание е живо и е свързано с живот динамични сили на природата, с които човек като се свърже и не иска да им даде път, те ще го разрушат. За да дадем път на силите на природата, ние трябва да прилагаме това, което учим. В това отношение окултната наука е чужда на всяка отчужденост от живота, чужда е на всякакъв аскетизъм.
Също така тя е чужда и на живота на
удоволствието
.
За окултния ученик живота е велико училище — той от всичко в живота се учи. И затова определяме окултизма като наука за великия живот. На първо место в нея се определят отношенията на човека към Първата причина, към Природата, към висшите разумни същества, които го ръководят в неговото развитие и чрез които получава знанието; и най-после, добил по този начин знание и светлина, човек се учи да си създаде правилни отношения със своите ближни — учи се да вижда във всеки човек свой брат и да има интересите на брата си като свои. Това е практическия извод на окултната наука. Онова окултно учение.
към текста >>
97.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Та истинският живот не е живот на скърби н радости, на
удоволствие
и
неудоволствие
.
Пампоров Лъчи от „Изгрева“ (продължение от бр. 179) За противоречията в живота Веднъж дойдоха две госпожици и започнаха да се оплакват, че животът им омръзнал. Започнах силно да се смея. Те ме нарекоха безжалостен и ме запитаха, какво смешно има в тяхното нещастие. Представете си, казах им, че един човек пие боза, а ви се оплаква, че му омръзнало шампанско вино, което той не е и помирисал.
Та истинският живот не е живот на скърби н радости, на
удоволствие
и
неудоволствие
.
Истинският живот е некъде над промените. До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава удоволствие или скърби. Я животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си.
към текста >>
До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава
удоволствие
или скърби.
Започнах силно да се смея. Те ме нарекоха безжалостен и ме запитаха, какво смешно има в тяхното нещастие. Представете си, казах им, че един човек пие боза, а ви се оплаква, че му омръзнало шампанско вино, което той не е и помирисал. Та истинският живот не е живот на скърби н радости, на удоволствие и неудоволствие. Истинският живот е некъде над промените.
До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава
удоволствие
или скърби.
Я животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си. Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида.
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Детето с
удоволствие
взема готовото.
— питам го. — Защото то ме разбира, с него мога да играя, с него е хубаво. Големите знаят само едно: „Това не може. Това не е хубаво. Направи това.“ Нека се вживеем в детския мир и работата ни ще бъде по-лека.
Детето с
удоволствие
взема готовото.
По-къс е пътя при подражанието, отколкото при творческото ориентиране в новия свят и затова то го предпочита. То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди. Детето е преди всичко дейно същество. По пътя на действието нещата стават понятни за мисълта му. Как ще разбере то една суха проповед или поучени?
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде
удоволствие
на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света.
Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде
удоволствие
на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.
към текста >>
100.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще дойде време, когато
удоволствието
да убива ще изчезне у човека.
Потреперваме само при името на човекоядството. но . . . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване.
Ще дойде време, когато
удоволствието
да убива ще изчезне у човека.
Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели.
към текста >>
НАГОРЕ