НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
106
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те идваха с
удоволствие
.
Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.
Те идваха с
удоволствие
.
След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.
към текста >>
2.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с
удоволствие
и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил.
Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с
удоволствие
и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята.
към текста >>
3.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с
удоволствие
.
Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата. Виновният скочил и започнал да го хока. Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома". Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи.
Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с
удоволствие
.
Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета. Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи.
към текста >>
4.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки
неудоволствието
на Кисьова.
Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение.
Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки
неудоволствието
на Кисьова.
Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша.
към текста >>
5.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо
удоволствие
.
Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия.
Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо
удоволствие
.
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи.
към текста >>
6.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че тази вечер всички с
удоволствие
се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят.
Братята и сестрите се хванаха за ръце и изиграха няколко хора от различни краища на страната. На "Изгрева" имаше представители от цяла България. По онова време нямаше млад човек, който да не може да играе хоро и ръченица. Та ако това не може да прави - него за нищо не го бива. На село не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш.
Така че тази вечер всички с
удоволствие
се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят.
Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече.
към текста >>
7.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо
удоволствие
- както на Кавалджиев, така и на всички нас.
Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка.
Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо
удоволствие
- както на Кавалджиев, така и на всички нас.
Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи.
към текста >>
8.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с
удоволствие
пееше.
В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо.
Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с
удоволствие
пееше.
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>
9.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с
удоволствие
в нея.
Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка? " Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята.
Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с
удоволствие
в нея.
При различни екскурзии, в различни години из местността се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
към текста >>
10.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с
удоволствие
.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите.
От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с
удоволствие
.
Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>
11.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с
удоволствие
.
Имаше освен на български език също и на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори.
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с
удоволствие
.
Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора.
към текста >>
12.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сестрите с голямо
удоволствие
си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете.
Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеше пари, за да си купиш златна монета.
Сестрите с голямо
удоволствие
си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете.
Не е въпроса да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпроса е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формула, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, но не беше качествена както първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми - смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност.
към текста >>
13.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА
,
,
ТОМ 2
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое
удоволствие
в голямо изобилие.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое
удоволствие
в голямо изобилие.
Веднъж една нейна приятелка й казва: „Ела да чуеш една сказка". Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек.
към текста >>
14.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Голямо
удоволствие
е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави.
Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка.
Голямо
удоволствие
е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави.
Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може.
към текста >>
15.
45. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той живя доста дълго време и с
удоволствие
разказваше за някои събития и изказвания на Учителя.
Идваше от такива среди, беше закърмен с идеи, които със сила, с кръв и революции искаха да променят старото общество. Като влезна в Братството той разбра, че първо се променя вътрешния живот на човека и после той може да се освободи отвън. Методи непрекъснато сновеше и поддържаше връзки с политическите мъже на България. Това беше в кръвта му. И за това той има много интересни опитности и бе присъствувал в онези моменти, когато трябваше да се разплетат кармически възли на старото общество, на онази власт, както онези съдбини, които имаха да дойдат, свързани с комунистическата власт след 1945 г.
Той живя доста дълго време и с
удоволствие
разказваше за някои събития и изказвания на Учителя.
Методи Константинов заминава да учи в странство - Полша, но на издръжка на Учителя. Учителят го изпраща до външната врага. Изглежда го строго, издига заканително пръст и му казва: „Върви! Но ще знаеш, че Аз съм проникнал във всичките ти клетки. До дъното на ада да слезеш, пак ще те измъкна, за да изпълниш насила волята Божия, която ти е определена."
към текста >>
16.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Той с
удоволствие
се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?
" Той с
удоволствие
се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка. Болката е непоносима и Захари хем охка, хем вика от болка. На следващия ден ходи по лекари, но без полза.
към текста >>
17.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мостчетата не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с
удоволствие
багажа до където можеше да стигне колата.
Аз не съм виждал досега такъв голям рейс мощен и силен. Дори автобуса можеше да побере до 80 души удобно и хубаво настанени. На покрива му можеше също да се сложи багаж. Тогава всички, които отиваха на Рила, този частен рейс ги изкарваше до Говедарци заедно с багажа им. Пътя до Говедарци беше хубав, но от там беше горски път до Гюлечица, който не бе много удобен за такава голяма и мощна кола.
Мостчетата не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с
удоволствие
багажа до където можеше да стигне колата.
Тя излизаше над горите на село Говедарци. Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у тях на гости. Той стоварваше багажа до гората. Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища. Имаха по 10-20 коня.
към текста >>
18.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всеки с
удоволствие
сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед.
Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот.
Всеки с
удоволствие
сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед.
Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
19.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Ние с
удоволствие
каним Огнян Николов на Софийския подиум.
И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването. Във Варна има също талантливи музиканти и певци.
Ние с
удоволствие
каним Огнян Николов на Софийския подиум.
Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява.
към текста >>
20.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Можех да се движа леко, плавно, с
удоволствие
.
В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Можех да се движа леко, плавно, с
удоволствие
.
Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми.
към текста >>
21.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз седях на един стол и с
удоволствие
слушах и се учех от неговото хубаво свирене.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше навън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири.
Аз седях на един стол и с
удоволствие
слушах и се учех от неговото хубаво свирене.
Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря." За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха.
към текста >>
22.
3.15. Дърводелец и сладко
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с
удоволствие
.
15. Дърводелец и сладко Между хората, между другите наши приятели, които са дошли от провинцията, е и нашият брат Панталей. Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. Разбира се, както и други негови ученици дойдоха с брат Боян в София и в Братството. Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева.
Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с
удоволствие
.
Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш?
към текста >>
Изяжда сладкото с
удоволствие
.
Сладко му се яде. Следващият ден Учителят държи един буркан в едната ръка и една супена лъжица в другата и му дава със знак с ръката да отиде при Него, пред салона. И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо. Разбира се драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Особено при това положение.
Изяжда сладкото с
удоволствие
.
Продължил работата си. Човек работи и с мисълта си. Но важното е, къде си я насочил и към кого, и за какво. Има Един, Който стои над всички и се грижи за всички.
към текста >>
23.
3.31. Димитър Звездински
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
"С
удоволствие
ще ти разкажа.
И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета. Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене. Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив.
"С
удоволствие
ще ти разкажа.
Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор.
към текста >>
24.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" - „Разбира се, за Нестор, с
удоволствие
, защото Нестор по време на войната, той протестираше срещу правителството тогавашното, че обявиха война на Англия и Америка".
И наистина, като се върнах вкъщи, майка ми, мир и светлина на душата й, ми казва: „Капитанът донесе декларацията, сега кои да бъдат гаранти? " Трябвало двама души гаранти. И аз казвам, нека едната да бъде една учителка по френски, в партера живееше. Ние живеехме на първия етаж. И като я питали - "имате ли нещо против да бъдете гарант за Нестор?
" - „Разбира се, за Нестор, с
удоволствие
, защото Нестор по време на войната, той протестираше срещу правителството тогавашното, че обявиха война на Англия и Америка".
Нали по време на войната той каза: „Велика глупост". И кой ще бъде вторият гарант? За вторият гарант трябва да търсим друг. През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката. И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г.
към текста >>
25.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо
удоволствие
ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо
удоволствие
ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕиИСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване.
към текста >>
26.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с
удоволствие
ни бяха отпуснати.
бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с
удоволствие
ни бяха отпуснати.
Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите.
към текста >>
27.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо
удоволствие
ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо
удоволствие
ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване.
към текста >>
28.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с
удоволствие
ни бяха отпуснати.
бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души.
След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с
удоволствие
ни бяха отпуснати.
Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство". На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите.
към текста >>
29.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с
удоволствие
и то да бъде разбираемо.
Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах.
Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с
удоволствие
и то да бъде разбираемо.
Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство". Родителите ми бяха поласкани от тази оценка, а аз бях тогава ученичка в гимназията и те разбира се като родители правеха планове за моето бъдеще.
към текста >>
30.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост,
удоволствие
и т.н.
На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват. Твоят практически ум е силно развит. В обществото знаеш как да постъпваш. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, но само ще те накарат да я платиш, но ако не изпълниш, ще те накажат.
Това, което спъва стари и млади то са седемте смъртни грехове: щестлавие, гордост, ядене и пиене, чувственост,
удоволствие
и т.н.
Днешният морал е само формален. То не е морал. Те останалите гледат да бъдат само по форма чисти. Човек не трябва да се спира само на формите, а на духът, който преминава чрез тях и ги изпълня." Минаха години и ние трябваше да работим върху чистотата у себе си, онази чистота, която е свързана с чисти мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Това знание го имаше в Словото на Учителя, а ние чрез Него трябваше да се доберем до новият вътрешен морал на новия човек.
към текста >>
31.
20. ПОЗДРАВЪТ
,
,
ТОМ 5
Отначало ни правеше
удоволствие
да посрещаме и изпращаме гости от града, но посетителите се увеличаваха, защото те идваха при Учителя по работа, Той разрешаваше техните лични въпроси и проблеми.
От града идваха много хора, които се точеха непрекъснато и се движеха и в двете посоки - от града до Изгрева и обратно. Едни си отиваха, други идваха. Онези, които бяхме на Изгрева като заселници имахме негласното задължения да посрещаме и изпращаме тези гости. Трябваше да им се поднесе чай, да им се поднесе стол, да им се покаже някое легло, където да полегнат и да отпочинат. Отначало това задължение бе приятно, но впоследствие стана едно голямо бреме.
Отначало ни правеше
удоволствие
да посрещаме и изпращаме гости от града, но посетителите се увеличаваха, защото те идваха при Учителя по работа, Той разрешаваше техните лични въпроси и проблеми.
Имаше и любопитни, които идваха, оглеждаха бараките ни, поос-михваха се и си тръгваха. Много пъти съм съм слушала с ушите си как споделяха: „Ами тук няма нищо интересно - само бараки. Та може ли в тях да живеят хора? Ами зимата какво правят в тези бараки? " Други посетители се учудваха: „Гледай ги тези, та те са бедни като църковни мишки, а защо ли ги гонят поповете и църквата?
към текста >>
32.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа
удоволствието
не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години.
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа
удоволствието
не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
към текста >>
33.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме
удоволствие
като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва.
Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева".
Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме
удоволствие
като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва.
До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни. Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази вечеря. Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря.
към текста >>
34.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Седнахме пред барчетата на поляната и с
удоволствие
си изядохме черешите и трите заедно.
Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си. Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно. Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина.
Седнахме пред барчетата на поляната и с
удоволствие
си изядохме черешите и трите заедно.
Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача. Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво. Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си разположение една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал. Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева.
към текста >>
Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с
удоволствие
ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си.
Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога. А черешите бяха обичан плод от Учителя, той ги обичаше много. Той препоръчваше на онези, които искаха да се занимават с духовен живот да насаждат около къщата си череши и да ползват този плод. Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов.
Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с
удоволствие
ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си.
След като изядохме черешите, върнахме се от Изгрева в града зарадвани, облекчени, отидохме на ул. „Опълченска" 66 и докладвахме на Учителя за задачата. Той се усмихна и каза: „Е, видяхте ли, че може човек да поеме от Божественото без да пречи на останалите, защото за всяка една човешка душа е определено кога и как да направи връзката си с Бога". Ние мълчахме, после се усмихнахме, целунахме десницата му и се разотидохме. Така завърши задачата с черешите на трите съпернички, които трябваше да бъдат трите ученички при нозете на Великия Учител.
към текста >>
35.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
В тебе
удоволствието
е изключение.
За постоянство имаш бележка 1. 2. Нетърпелива. За търпение имаш оценка 2. 3. Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4.
В тебе
удоволствието
е изключение.
Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам. Големият недостатък е станал и произлязъл от някой малък и ще намериш този, малкият недостатък, за да работиш върху него и да го изправиш. Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш. Ще имаш един час за работа вкъщи.
към текста >>
36.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Майката сви устни в
неудоволствие
, но не ни насили.
Милка подскочи радостно. „И аз няма да ида, Наталио. Аз пък не искам да ида! Само заради тебе и мама се съгласих. Хайде, да идем в парка да се разходим!
" Майката сви устни в
неудоволствие
, но не ни насили.
Тя пое към града, ние - в противоположна посока към близкия парк. Пиша тези подробности, защото те имат връзка с нещо чудно, което ще разкажа по-нататък. Беше ми тежко на душата, но след малко почувствувах някаква нежна милувка. Слънцето ли ме милваше с меките си топли лъчи, пролетният въздух ли, лазурът ли, който тъй обичам, или всичките заедно? Милка чуруликаше край мене, аз размишлявах: Нищо, остава ми само един месец.
към текста >>
37.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Тя ахна от радост и
удоволствие
: „Разбира се, ще идеш.
Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък. Но все таи отидох с писмото при кака Райна да се посъветвам с нея.
Тя ахна от радост и
удоволствие
: „Разбира се, ще идеш.
По такъв начин ще излезеш от селото. Нали не си доволна от учителството? И нали искаш да учиш нещо повече? А там като те видят, че си способна и усърдна може да те изпратят в Англия да свършиш и медицина." Това беше вече една примамка за мене. „Пък ще видиш и Учителя, ще бъдеш в София близо до Него, ще слушаш беседи!
към текста >>
38.
23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД
,
,
ТОМ 6
Стенографките ахнаха от радост и
удоволствие
: „Ах, този наш Учител, този наш Учител!
Наближи обед и аз си тръгнах. Разбира се, където и да бях винаги минавах край стаята на Учителя, дано да Го зърна някакси. И сега както винаги минах от там, забързала към града. Ето Го, Той излиза от стаята си, държи някаква мукавена кутия, доста големичка и ме вика: „Рекох, занесете тази кутия при стенографките и кажете: „Самопоканвам се на обяд. Нося си и обеда." Аз се засмях, благодарих и изпълних всичко както беше казал.
Стенографките ахнаха от радост и
удоволствие
: „Ах, този наш Учител, този наш Учител!
Как всичко знае да прави хубаво. Знаеш ли, че ти не се 36 самопокани, ами Той те е поканил на обяд, на копривена супичка. Той сутринта ни даде коприва да я сготвим и каза, че на обед ще дойде да обядва при нас". Тогава малкият салон не беше направен още и столът не функционираше редовно. Разбира се радостта ми беше неописуема и трогването ми.
към текста >>
39.
24. ИМЕННИЯТ ДЕН
,
,
ТОМ 6
Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от
удоволствие
.
Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена. Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме.
Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от
удоволствие
.
И вън, и вътре всичко е бяло. Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце.
към текста >>
40.
29. НА ИЗВОРЧЕТО
,
,
ТОМ 6
Слънцето трепкаше сякаш от
удоволствие
.
Той се усмихна доволно, подаде ми ръката си, без да каже нещо, но аз прочетох в погледа Му: „Видиш ли? Работникът е достоен за заплата си. Всеки, к който работи на Божията нива с Любов, ще му се отговори с Любов! " Те отминаха. Дълго гледах след тях докато се закриха.
Слънцето трепкаше сякаш от
удоволствие
.
Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето. Новопосадените цветя се усмихваха, изправили вече бодро главички. Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
към текста >>
41.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
" Разбира се, разбира се, с
удоволствие
", казах аз зарадвана.
Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил. Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик." Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години?
" Разбира се, разбира се, с
удоволствие
", казах аз зарадвана.
„Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато.
към текста >>
42.
38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
,
ТОМ 6
И всичко се топи от радост и
удоволствие
.
Гледаше и Витоша в далечината учудена и възхитена. Често ставаше нужда да се запалят и лампите и да продължи играта дори до 10 часа. Оркестърът свири в средата на поляната. Редицата се люлее. Зрителите гледат.
И всичко се топи от радост и
удоволствие
.
Боже, какъв живот! Какъв красив живот! С какво го заслужихме? Ще помни земята кога е стъпил на нея кракът на Брата на най-малките. Но нека се върна на една по-раншна утрин.
към текста >>
43.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и
удоволствие
и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот.
на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота. А сега сме само трички и то приятелки. Бучка като по-сръчна и по-пъргава от нас ни направи едно общо, меко и удобно легло на земята. Околовръстна палатката отвътре вързахме въженца и си накачихме по тях дрехите. Това беше в нашият гардероб.
Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и
удоволствие
и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот.
Къде щях да го имам аз, ако не бях попаднала в това общество. Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде. Пред всяка палатка е полято и пометено. Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота.
към текста >>
44.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Те приемат с
удоволствие
.
Понякога става обратно. Ние сме на обед, пристигат туристи. Разполагат се за почивка някъде наблизо. Учителят знае какви хора има между тях. Веднага праща дежурните и ги поканва на обед.
Те приемат с
удоволствие
.
Топла храна на над 2000 метра височина. Нахранват се и радостни се приближават да благодарят на Учителя. Тогава Той ги нахранва и 116 духовно. Започва разговор, който трае с часове. Тези разговори из планините Рила и Витоша, па и на Изгрева и навред са стенографирани от нашия неуморим, неповторим, многоуважаван и многообичан брат Боян Боев, който неотстъпно се намираше винаги до Учителя с тетрадката.и молива.
към текста >>
45.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
А на хубавото Му лице около устата имаше една гънка на
неудоволствие
, на отвращение!
Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма скръб и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой? Как? И защо? Защо? Защо?!
А на хубавото Му лице около устата имаше една гънка на
неудоволствие
, на отвращение!
От какво? От кого? - Тайна! Може би от земята, от нейните жители, за които Той напуснал Небесните обиталище, цели 60 години се раздаваше и беше неоценен за сега. Но това е само мое 127 мнение.
към текста >>
Само дано не е това
неудоволствие
от мене, задето не останах онази събота - последната, за дето не останах на 22.
Но това е само мое 127 мнение. Та Той и не очакваше оценка от земните жители. Имаше Кой да Го оцени - при Когото Той беше отишъл сега. Може би това отвращение беше от страданията, които очакваха човешкия род, не приел Неговото учение, което би ги намалило в крайна мяра? Не зная.
Само дано не е това
неудоволствие
от мене, задето не останах онази събота - последната, за дето не останах на 22.
септември в Мърчаево, задето не се отказах от Кюстендил, задето си отидох много рано на 1-ви септември, а Той не искаше да ме пусне. Сега разбрах защо е било всичко това. Сега разбрах, защо не ме е пускал - искал е да бъда близо до Него повече време, да Му се радвам и да Го слушам, защото е знаел, че времето Му е малко. Но късно! Не!
към текста >>
46.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)
,
ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО
,
ТОМ 6
На другари съм разказвал това, което съм виждал, но всякога те смятаха, че измислям и ги лъжа, но с
удоволствие
слушаха.
„Защо, казвам, - ме биеш" и почвам да плача". Тя вика: „Я го гледай какъв калпазанин. Трима души крещим над главата му и не ще да се обади и на това отгоре се чуди защо съм го биела". Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необходимата дистанция.
На другари съм разказвал това, което съм виждал, но всякога те смятаха, че измислям и ги лъжа, но с
удоволствие
слушаха.
Вкъщи не смеех да говоря, за да не ми се подиграват. В 1915 г. почна войната със сърбите от 1.Х. Към края на същата година се образува и южния фронт, който трая до края на месец септември 1918 г. От началото до края на войната съм бил все на фронта.
към текста >>
47.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 6
Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя
удоволствие
на една моя приятелка.
Обаче теософията беше много умозрителна и теоретична и затова, когато срещнах Учителя и Неговото Учение разбрах, че най-после съм намерила това, което съм търсила. Аз станах Негова ученичка. От начало не знаех нищо за Учителя. Мислех Го малко нещо повече от 160 обикновен човек. Не знаех също, че Той владее ясновидството - шестото чувство и то в толкова висока степен.
Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя
удоволствие
на една моя приятелка.
В началото не разбирах беседите, струваше ми се, че мислите в тях нямат логична връзка помежду си. После постепенно разбрах, че Учителят, като е долавял мислите на мнозина от нас и им е отговарял, като ги е вплитал в беседите си. Много е естествено, че по такъв начин обикновената логика може да пострада. Един много красноречив такъв случай ми разказа за себе си една от сестрите -Наталия Чакова. Тя била Учителю в провинцията и всяка Великденска ваканция и коледна ваканция е идвала на Изгрева да слуша беседите на Учителя и да Го помоли за един частен разговор, в който да поиска да й разясни някои неща от беседите или от живота, които не разбира.
към текста >>
48.
16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
„От този ден изминаха 30 години, казал братът, - но колкото пъти си спомня този случай, все ми става сладко на душата." От този случай братът си направил следния, извод: „Злото (низшето
удоволствие
) носи временна наслада, а вечна горчивина, а Доброто, което човек извърши в името на Бога, носи временна горчивина и вечна наслада".
Кажи ми сега къде да отида, какво да правя? ", говорила тя и обсипвала с целувки и сълзи нозете му. Тогава братът написва една бележка и я праща при Учителя. От този ден животът на тази жена се изменил и осмислил. Тя приела идеите на Бялото Братство и станала предана ученичка на Учителя.
„От този ден изминаха 30 години, казал братът, - но колкото пъти си спомня този случай, все ми става сладко на душата." От този случай братът си направил следния, извод: „Злото (низшето
удоволствие
) носи временна наслада, а вечна горчивина, а Доброто, което човек извърши в името на Бога, носи временна горчивина и вечна наслада".
През същата зима получихме от Учителя писмо със следното съдържание: „Любезни Кольо и Петре, Получих писмото ви. Засега използвайте времето за ваше добро в умствено и духовно отношение да растете. Зимата ще поограничи физическия труд. Има засега някои висящи въпроси, които трябва да се решават и то съвършено правилно. И те ще се решат.
към текста >>
49.
34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути." Всички братя с
удоволствие
се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.
Ползувах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната на Учителя се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят, да ги прередя и вляза преди тях, като им казах, че никак няма да се бавя. „Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам.
Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути." Всички братя с
удоволствие
се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.
Вратата се отвори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме посрещна много весело. Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живота ми в планината, за работата и пр... Аз му казах, че съм дошъл само да му се обадя. Обещал съм на братята, които чакат отвън, да не се бавя при него повече от една-две минути." „Нека почакат!
към текста >>
50.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с
удоволствие
слушахме неговия дар слово.
Това е едно изживяване, което не може да се опише, защото това е изживяване на човешката душа в полето сътворено от Словото на Учителя. Само ония,които са имали подобно изживяване могат да разберат какво значи общение на душите чрез Словото и в Словото на Учителя. По-късно чрез него получих една хубава цигулка и отидох лично в Казанлък да я получа и там се запознах с неговите родители и брат му Марин Камбуров тази среща остави трайна следа в моето съзнание. Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в определен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи.
Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с
удоволствие
слушахме неговия дар слово.
А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г.
към текста >>
51.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Това ни правеше
удоволствие
.
Това ставаше всеки ден. Нямаше спане, нямаше ядене. За да бъдем в 6.30 часа на мястото, където се спираха камионите, трябваше да тръгваме към три часа от езерата. И като се качи групата горе имахме грижата да им правим палатки, да ги уреждаме. А ние имахме много сили.
Това ни правеше
удоволствие
.
През 1939 г, имахме 500 души. Представяте ли си колко групи е трябвало да се водят и изкачат горе? За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах студентските изпити през месец юли в гр. Атина. По-късно се записах в Софийския университет. През лятото пак бях свободен.
към текста >>
52.
3. ЛОДКАТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
С това условие задавихме с вода кухнята, защото приятелите изпитваха
удоволствие
да носят вода като се возят с лодката.
Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар. След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за романтични разходки с нея по езерото. Тази лодка се оказа толкова стабилна, че и да искаш не можеш да я обърнеш. Тогава решихме да я пуснем свободно за разходки по езерото при едно условие: който я вземе ще отиде до чешмичката да напълни десетина-петнадесет кофи за вода и да ги закара до кухнята.
С това условие задавихме с вода кухнята, защото приятелите изпитваха
удоволствие
да носят вода като се возят с лодката.
След това много пъти сме канили Учителя да се вози в лодката. Има направени много снимки с тази лодка. Аз се чувствувах, че съм капитан на лодката. Идеята за лодката беше моя, а Боянчо я реализира. Аз имам няколко снимки как греба с лодката, а Учителят е седнал в лодката и аз го карам с лодката на разходка по езерото.
към текста >>
53.
4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Затова те приемаха с
удоволствие
нашите купони като разменна монета в планината.
Това бе тяхно любопитство, което искаха да задоволят. Но нашият братски обед бе много тържествен, започваше с молитва, с пожелание от дежурните за приятен обед, после с големи черпаци се разливаше храна от големи казани, от които се издигаше пара и благоухание, а обстановката бе тържествена и поетична. Учителят също стоеше на своето място и се хранеше. След обяда имаше концерт от нашите музиканти. Така че за прихождащите туристи това бе повече от изумително.
Затова те приемаха с
удоволствие
нашите купони като разменна монета в планината.
Използваха случая да си осребрят купоните, като дойдат на нашият общ обяд на второто езеро. Да, това беше Школа както за нас, така и за тях.
към текста >>
54.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
И наистина човек изпитваше
удоволствие
да влезе в сладкарницата на братя Филипови.
Като чул това нещо, Петър отишъл и изтеглил внесената сума. Като се обадил на брат си какво е направил, брат му започнал да крещи: „Как може да си позволяваш такова нещо? " И наистина те разбрали по-късно, че няма нужда да имат хладилници. Щом излезели пастите от производството до вечерта всичко се продавало и не оставало нищо за другия ден. Те работели с най-качествени материали и цялата продукция за кратко време се продавала.
И наистина човек изпитваше
удоволствие
да влезе в сладкарницата на братя Филипови.
Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня.
към текста >>
Васил Константинов беше бивш военен и с
удоволствие
работеше с Петър.
Явяваше се на изпити и вземаше по два класа на година. Това се разрешаваше тогава. Учителите, с които работеше се възхищаваха от неговото трудолюбие. Той спечели сипматиите на всички, с които работеше. Беше привлякъл един от братята - Васил Константинов, който отиде да живее при Петър, за да могат сутрин рано от 2 - 3 часа да решават задачи по математика, което време било най-подходящо.
Васил Константинов беше бивш военен и с
удоволствие
работеше с Петър.
Той беше математик, много добър и идеен брат. Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си. Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза.
към текста >>
55.
7. Закупуване на братско място във Варна
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Викам: „С
удоволствие
“.
Г.Д.: Духовете. „Няма да казваш на никого.“ И действително, изтеглих аз пари, на другия ден пътувам, отидох, наредихме, вземах го. Беше 6 декара. След една седмица беше документа готов и го дадох на приятелите във Варна и казвам: „Хайде, ето това място е ваше, работете го.“ В.К.: На кое име го взехте? “ Г.Д.: На мое име, обаче мина време, те искаха да го прехвърля на тяхно име.
Викам: „С
удоволствие
“.
Казвам на Учителя: „Учителю, искат да го прехвърля на тяхно име“. „Защо, казва, ти не си ли брат? “ В.К.: Ти не си ли брат? Ха, ха. Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям.
към текста >>
56.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз се съгласих с
удоволствие
.
Като минавам край салона виждам сестра Балтова, Бог светлина да й даде. Тя ми извика:“ Брат Гради, къде отиваш? “ Викам: „В града“. „В момента“, казва, „има една сестричка при Учителя. Тя е от провинцията, за пръв път идва при Учителя, да я заведеш в града“.
Аз се съгласих с
удоволствие
.
Седнах на пейката и почаках. Като излезе сестрата, сестра Балтова ни запозна и ние тръгнахме за града. Като слизаме за града, вървяхме от дясната страна на шосето по алеята за пешеходци и сестрата ми казва: „Брат, в момента си много отчаян, огорчен си от една жена. Но понеже Учителят е около теб, Той ще ти помогне. Тази жена“, продължи тя, „много пъти ти е спъвала духовното развитие.
към текста >>
57.
8. Шивач и музикант
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
“ Отвръщам: „Добре, с
удоволствие
, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно.
Варна аз усвоих шиваческата професия. Моят чичо от Белгия непрекъснато ми пишеше: „Атанасе, извън твоята музикална диплома трябва да научиш един занаят: „обущар ли, шивач ли, бръснар ли, но трябва да го имаш. Тука в тоя запад човек трябва да знае нещо конкретно“. И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност!
“ Отвръщам: „Добре, с
удоволствие
, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно.
Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията.
към текста >>
58.
13. За какво служеха зъбите на Учителя
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва
удоволствие
да Го гледа.
Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка.
Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва
удоволствие
да Го гледа.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува.
към текста >>
59.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И ние имахме
удоволствието
там, много хубаво се слушаше, просто като в зала, концертна зала, слушахме Чайковски - музиката.
След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала. И от единия връх през зъберите на стените преминахме до Мусала. Но някъде по средата когато минавахме тия зъбери между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър.
И ние имахме
удоволствието
там, много хубаво се слушаше, просто като в зала, концертна зала, слушахме Чайковски - музиката.
Изслушахме я и тогава продължихме, отидохме на Мусала. От Мусала се спуснахме на Маричините езера. Така прекарахме десетина дена там, след това се прибрахме в София по обратния път пак през Мусала, през Боровец и в София. Това е както казах през 1964 г., лятото, може би месец август е било. Дойде месец септември, дойде след това месец октомври, бай Иван виждам, че боледува, че не е със здравето това, което беше.
към текста >>
60.
10. Непозволени снимки
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
10. НЕПОЗВОЛЕНИ СНИМКИ Аз вече правех с
удоволствие
снимки на Учителя и един ден като знаеха това Славчо Печеников беше ме поканил на вечеря.
10. НЕПОЗВОЛЕНИ СНИМКИ Аз вече правех с
удоволствие
снимки на Учителя и един ден като знаеха това Славчо Печеников беше ме поканил на вечеря.
Аз не бях поканен на вечерята, но бях поканен да снимам Учителя. В момента когато вдигам апарата, Учителят стана така сериозно намръщен, вдига ръка, разбрах, че не позволяла и веднага изчезнах. В: Значи Учителя не е съгласен? И: Изчезнах, защото почувствах, че Той е несъгласен и мене ми стана толкова мъчно, че аз не можех да си намеря място. Исках да не съществувам.
към текста >>
61.
21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Имаше сестри, които им разказваха с
удоволствие
, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя.
21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА Ние бяхме Школа. Имахме селище, имахме салон и си имахме Учител. А общественото мнение се люшкаше все в отрицателните си преценки за обществото ни на Изгрева до пълно отрицание. Затова спомогнаха и недобросъвестните журналисти, които бяха подкупвани. Понякога те идваха на Изгрева, разпитваха ни, оглеждаха ни.
Имаше сестри, които им разказваха с
удоволствие
, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя.
Така след едно такова разказване с подробности излязоха в един вестник преиначените думи на сестрите и коментар срещу Учителя. Ние всички се възмутихме от написаното. А сестрите бяха посраме-ни и някои ги упрекнаха: "Видяхте ли, с вашите приказки пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя". Те мълчаха, засрамени и плачеха, че срещу тях е извършена неправда и вместо тяхната истина, която са разказали за Школата е била заменена с долнопробна лъжа. Но това беше урок за всички ни.
към текста >>
62.
67. ПУЛОВЕРЪТ
,
,
ТОМ 8
Аз с
удоволствие
се затичах след Него.
67. ПУЛОВЕРЪТ Непосредствено след този случай аз се опитвах да смекчавам кармата си с тези двама братя, кандидати за женитба, но нямаше никакъв резултат. Аз изпаднах в затруднение и съм смутена. Среща ме Учителят: "Стоянке, ела да ти дам да свършиш нещо".
Аз с
удоволствие
се затичах след Него.
Учителят влезе в приемната и след малко ми донася един пуловер оръфан от молци и представляващ едно голямо решето. Кой знае къде беше лежал. Направо беше за печката, за да изгори и да го няма. Но Той ми го подаде и каза: "Ще можеш ли да го разплетеш и намотаеш отново на кълбо. От него ще изплетем нов пуловер".
към текста >>
63.
25. ЧИСТИТА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 8
След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо
удоволствие
.
Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде.
След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо
удоволствие
.
И знаете ли защо? ", запита. И отговори: "Защото ръцете на тази сестра са чисти". "Аз много се зарадвах", продължи сестрата, станах от камъка и се затичах след групата. Когато ги настигнах, Учителят се обърна и ми подаде ръка.
към текста >>
64.
68. УЧЕНИЕ И РАБОТА
,
1934-1935
,
ТОМ 8
- Плеснаха ръце от
удоволствие
белите цветенца, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова.
Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра". Това са думи на Учителя. Само Той може да говори така.
- Плеснаха ръце от
удоволствие
белите цветенца, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова.
Това е от Утринното Слово на Учителя "Учение и работа" - току-що излязла от печат -1934-1935 г. Учителят - Величието на класа - Окултният клас - не може да се изкаже с думи. Величието на класа може да изкаже само Словото. Величието на класа е велико, защото сам Великият е негов Ръководител - Учител - Учителят.
към текста >>
65.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
С голямо
удоволствие
правих музиката.
В: В онези години правеха ли опити за хорово изпълнение? Д: А-а, имахме хор, а-а много хубав хор. Аз съм писал много неща за хора и съм дирижирал. Една балада има от Учителя "Страшен беше вятърът". Знаеш каква хубава балада стана.
С голямо
удоволствие
правих музиката.
Всичките ми партитури ги взе Симеонов и той дирижираше едно време. И така със спомените си останаха, при него останаха. В: И къде отидоха после? Д: Не знам къде са, не мога да ти кажа. В: Как може такова нещо.
към текста >>
66.
49. БОГОМИЛИ И ПРАБЪЛГАРИ
,
,
ТОМ 8
С голямо
удоволствие
се спуснах, активно участвувах във филмите за 1300-годишнината.
Но това историята един ден на най-рано аз се надявам, че по един езоторичен път ще се разкрият тайните на историята. По пътя на Откровението повече, отколкото по пътя на историческите изследвания. В: Вие сте работили много време и по отношение на тази музика за прабългарите. Какво беше вашето впечатление? Д: Не, аз написах музика за 1300-годишнината.
С голямо
удоволствие
се спуснах, активно участвувах във филмите за 1300-годишнината.
Написах музиката за прабългарите, като са тръгнали, за покръстването, за Патриаршеската школа, патриарха на Теодоси Търновски и да ти кажа, когато човек се докосне до тези епохи получава едно много интересно състояние. Сигурно това са били златни векове. Това има нещо голямо, духовен подем и то е даже необяснимо. Един български народ, един век, който приема християнството и се покръства и из един път създава един златен век със значима литература, век който дава и тласък на други славянски народи. На Русия първите й книги са били от нашите.
към текста >>
Та тази тема ми беше много близка и с голямо
удоволствие
писах музиката.
Сигурно това са били златни векове. Това има нещо голямо, духовен подем и то е даже необяснимо. Един български народ, един век, който приема християнството и се покръства и из един път създава един златен век със значима литература, век който дава и тласък на други славянски народи. На Русия първите й книги са били от нашите. Но тия работи разбира се науката ги знае много добре и руската и нашата и всички славянски науки и европейските науки.
Та тази тема ми беше много близка и с голямо
удоволствие
писах музиката.
Сега пиша една симфонична поема, в която ползвам от тези теми, които съм ги ползвал във филма. Защото не е лесно една тема да ти хрумне. Това е едно зърно, една ядка, от която могат да се развият много интересни неща. филма те ограничава, дава ти се да кажем епизод от две минути и половина, когато темата предполага, може да се развие повече извън рамките на един филм.
към текста >>
67.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 8
Но с
удоволствие
ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа.
Някои от тях могат. Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор. И я изпя хорът на туристите. Някои могат може би. Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение.
Но с
удоволствие
ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа.
Там работата си върви нормално и там действително те вършат работа. И би трябвало да разграничаваме концертния живот от това. Това са две различни неща, нали? И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт. В един концерт човек отива с друга нагласа.
към текста >>
68.
28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
София, 5 май 1966
,
ТОМ 8
Това и аз разбрах и приех с
удоволствие
Катя да ме придружи.
Минават часовете на деня, работата, която имахме продължи и завърши, но Катя все следи Паша, да не я изпусне от очите си. Наближи време да се разотиваме по домовете си. Имаше кой да ме придружи до дома, но Катя стои и предлага тя да ме придружи. Аз схващам това, но оставам въпросът с изпращането ми до дома да стане естествено. Ту една настоява, ту Катя, докато и първата разбра, че Катя иска непременно тя именно да ме придружи.
Това и аз разбрах и приех с
удоволствие
Катя да ме придружи.
Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него.
към текста >>
69.
30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Мисли от Словото на Учителя
,
ТОМ 8
Обикновената музика има за цел да достави
удоволствие
на хората - служи за развлечение.
Трето - Психична, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика обединява качествата на тия три вида музика. В окултната музика не се допускат думи, които имат две значения. В много от упражненията се повтарят привидно без нужда една и съща дума -това се прави съзнателно, за да се запечати в съзнанието тая дума със съответната й тонова равнозначност. Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи.
Обикновената музика има за цел да достави
удоволствие
на хората - служи за развлечение.
Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача. Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата. В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят.
към текста >>
70.
47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Тя не е
удоволствие
.
" "Когато прозореца си ти затваряш, и слънцето е залязло, ще чакаш другото изгряване на слънцето. Благата идват периодично. Когато слънцето грее, вземай! Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност. Любовта е работа.
Тя не е
удоволствие
.
Когато обичаш, ти като един кантонер ще дадеш свободна линия на влака, който е минал край тебе. Ти няма да го спреш да остане при тебе по-дълго време, отколкото му е определено, защото ще дойде друг влак и катастрофата е неизбежна. Пусни влака, защото в него има много други души, които имат своето предназначение. Всеки на определеното време да отиде на определеното място. Периодичността в живота."
към текста >>
71.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с
удоволствие
ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с
удоволствие
ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите.
към текста >>
72.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Аз с
удоволствие
бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента.
В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Р. Щайнер. Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал.
Аз с
удоволствие
бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента.
Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът".
към текста >>
73.
1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29. март 1955 г.
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Беше много ободрително да зная, че моята книга е била получена от вас в далечна София и че тя ви е доставила такова голямо
удоволствие
.
1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29.март 1955 г. "Уважаема Весела Величкова, Пиша ви настоящето, за да потвърдя с голяма благодарност вашето любезно писмо от 14.март.
Беше много ободрително да зная, че моята книга е била получена от вас в далечна София и че тя ви е доставила такова голямо
удоволствие
.
Ний в тази страна се чувстваме някакси изолирани от вас в източна Европа и чудна е мисълта, че по един все пак малък начин, аз съм послужил като връзка между нашите две страни. Искрено ваш: Джон Хънт Р.3. Вие ме питате за други книги от членовете на моят тим. "Южният склон" на Вилхет Нойс и "Висок подвиг" от Едмонд Хилъри." Това е едното писмо.
към текста >>
74.
6. До Нима Тенцинг Норгей
,
8 април 1961 г.
,
ТОМ 8
И сега, мила Нима, позволете ми да имам
удоволствието
да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен.
6. До Нима Тенцинг Норгей 8 април 1961 г. „Мила Нима Норгей, Много мило беше да получа писмо от дъщерята на г-н Тенцинг, докато баща й изпълнява негова любима задача в планината. Вашето писмо от 1.март ми донесе голяма радост и аз ви пиша това писмо, за да изразя моята признателна благодарност за вашата хубава идея да ми пишете от името на вашият баща. И тъй вече знаейки къде той се намира, аз ще бъда в състояние да го достигна с моята мисъл, когато се моля за моите приятели по целия свят. Бог да благослови неговите пътеки в планината и неговото завръщане у дома.
И сега, мила Нима, позволете ми да имам
удоволствието
да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен.
Моля предайте моите поздрави на вашата уважаема майка и я целунете като й пожелаете добро щастие. Надявам се да получа подписа на вашия баща с по няколко реда с оригинални мисли и още веднъж ви благодаря за вашата любезност и ви пожелавам здраве и успех в живота и оставам ваша, мила Нима." Искрено ваша: Весела Величкова
към текста >>
75.
7. Писмото от Тенцинг, писано на 1 .май 1961 г., Дарджелинг
,
,
ТОМ 8
Аз съм зарадван, че вие сте изпитали
удоволствие
, четейки моята автобиография и я харесвате.
7. Писмото от Тенцинг, писано на 1 .май 1961 г., Дарджелинг „Моя Мила Весела, Благодаря ви много за вашето писмо, което аз получих с известно закъснение, но не можех да ви отговоря поради това, че бях зает в планината. Благодаря ви също така за тези красиви символи на вашата страна. Аз много ги ценя.
Аз съм зарадван, че вие сте изпитали
удоволствие
, четейки моята автобиография и я харесвате.
Нима ми разказа за вашите интереси. С най-сърдечни поздрави, искрено ваш: Тенцинг" В: Това е писано от него. Веска: Писано от Тенцинг с неговия подпис. В: А писмото е писано от дъщеря му. Веска: Е, тя, той не знае да пише.
към текста >>
76.
9. 10.май 1961 г.
,
,
ТОМ 8
Голямо
удоволствие
е за мен да зная, че малките сувенири, които съм изпратила са получени от ваша страна с интересна радост.
9. 10.май 1961 г. „Моя мила Нима, Думите са слаби да изразят онова щастие на сърцето, което изпитва някога когато бъде обладано от голяма радост. Това е моето състояние сега. Вашите писма, както вашето, така и на вашият баща ми донесоха поздрави от един свят скъп на моето сърце. Благодаря ви.
Голямо
удоволствие
е за мен да зная, че малките сувенири, които съм изпратила са получени от ваша страна с интересна радост.
Аз предполагах, че вашата сестра Пен Пен не живее при вас и съм щастлива, че и вие имате възможността да я срещате и че споделяте своите опитности в живота. Много ценя това, което вие ми казахте относно вашите задачи в училище и вашите големи срещи в междучасието в трениращите курсове на момичетата. Хубаво е, че вие вече сте решили да станете член на този курс. Сега вие сте заангажирана с вашите задължения в училище и аз ще се моля за успешното завършване на вашите изпити. Не бих желала да ви отнемам много време, тъй като вие имате много да учите, но ви обещавам да ви пиша през лятната ваканция и да ви кажа нещо относно моя живот, моето занятие и да ви изпратя картички, от които вие да можете да получите идея за моята родина.
към текста >>
77.
14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО
,
,
ТОМ 8
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо
удоволствие
тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец.
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо
удоволствие
тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж.
към текста >>
78.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
.15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С
удоволствие
прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството.
.15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С
удоволствие
прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството.
Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя. Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона.
към текста >>
79.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ
,
,
ТОМ 8
Свиреше обаче с
удоволствие
на цигулка в братския оркестър.
Казваше се Веселин Павлов. Той имаше обичай да застава вечер до гората на Изгрева, където в близост имаше една кръчма. Там понякога свиреха и някои класически неща. Той заставаше прав и ръкомахаше с двете си ръце като диригент. Но не беше му дошло още времето за това.
Свиреше обаче с
удоволствие
на цигулка в братския оркестър.
С Веско, така го наричахме, бяхме почти приятели. Той имаше голямо желание да отиде на Рила, както повечето хора от Изгрева. Като знаех, че няма материална възможност, един летен ден му предложих да го заведа на Рила. Той с радост прие. Напълнихме раниците с храна, качихме се на автобуса до Говедарци и ето ни на пътя за езерата.
към текста >>
80.
4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА
,
,
ТОМ 8
С
удоволствие
разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски.
В Софийската опера нямаше място за бари-тон и известно време изчаквах. Бях много упорит. В Русе остана колегата ми Кирил Кръстев, който изнемогваше да пее баритоновия репертоар. Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно. Много месеци моето място там беше вакантно.
С
удоволствие
разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски.
През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с. Ирина Кисьова и аз сред тях, но си спомням, че тогава бях научил една песен на големия американски баритон Нелсон Еди от филма "Пролетна песен". Песента се наричаше "Ще помниш ли" (Уил ю ремембър) от Ромберг.
към текста >>
81.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Само с
удоволствие
- така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме.
Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни.
Само с
удоволствие
- така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме.
Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи. Оказа се, че той всяка година е чел целия цикъл съборни беседи от 1927 г. И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята.
към текста >>
82.
15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всяка сутрин,след молитвата, седне Учителят и ние седнеме край Него, щото когато пекне слънце, като се стопли нали, става приятно, хубаво, седнем на слънце и с
удоволствие
слушаме.
Аз минах самичка един път оттам. В.К.: Учителят казвал ли е нещо за него? Е.А.: Не мога да Ви кажа.Когато сме на Рила, има дни когато беседи държи Учителят. В тия дни Той държеше беседи и там. А някога и всеки ден държеше беседи.
Всяка сутрин,след молитвата, седне Учителят и ние седнеме край Него, щото когато пекне слънце, като се стопли нали, става приятно, хубаво, седнем на слънце и с
удоволствие
слушаме.
И е държал много беседи. Един път държа „Малкият стрък", ако Ви е попаднала беседата, тогава на всички ни даде по едно стръкче тревичка. Времето не беше много лошо, беше облачно само, а пък и тогава държеше беседи и ние разбира се пишехме. И всички беседи са държани така,на открито: Ние пишехме с молив „Хартмурт". Тогава нямаше химикалки.Въобще докато беше Учителя само с молив съм писала.
към текста >>
83.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ядеше с
удоволствие
маслини.
Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене! " Обичаше сирене, маслинки също обичаше.
Ядеше с
удоволствие
маслини.
Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай. Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко мляко или трахана, това Му беше за закуска. Друго не закусваше.
към текста >>
Така с
удоволствие
ги ядеше.
Той много скромно ядеше, правили сме Му и компот, и ошав тогава, нали така от плодовете които носеха, щото от градината пращаха сливи, плодове каквито има, вишни и сме правили компоти. И горе сме правили за второ ядене компот. Брат Ради като прати кошче или голяма кошница, то стига за всичките . И като прати, ние ги давахме за общия стол. От храните например обичаше бамя, зелен грах обичаше.
Така с
удоволствие
ги ядеше.
Чушки обичаше печени. Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки. Щото тогава не правехме компоти както сега. Нямаше буркани, нямаше капачки за затваряне на компоти.
към текста >>
84.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Галилей не ми каза тези неща и като ме покани, рекох с
удоволствие
.
" Да Ви кажа, като мозайка от характери. „Отивам на Мусала". „Добре" каза. И тръгвам. И Савка като научила че аз отивам, разбрала с кого отивам, ама аз това не знам предварително, че те са Го питали.
Галилей не ми каза тези неща и като ме покани, рекох с
удоволствие
.
И тръгнахме. И като се върнах, тогава научих всичко. Тя отишла при Учителя, „Учителю, ама Еленка отива на Мусала". Той казал: „Нека отива Еленка". Това беше индивидуалното у нас и на Учителя отношението беше индивидуално към нас.
към текста >>
85.
48. ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН МОРАЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Развратът е когато хората се събират само за едно
удоволствие
, това е развратът и те се поддават така системно на това нещо.
Но братята и сестрите от недоумение, от незнание даваха повод. Не че в братството не е имало хора, които да живеят и така. Ами както не е позволено, както Учителят нарича „Забранената любов". Нарича „Забранената любов", но често пъти това са връзки от миналото, които се налагат в съзнанията, слабости между хората, но то не е брат разврат. Развратът е друго нещо.
Развратът е когато хората се събират само за едно
удоволствие
, това е развратът и те се поддават така системно на това нещо.
А пък когато след туй хората се борят, преодоляват тези неща, можем ли да ги съдим? Да речем някога, ако са се поддали на една слабост своя лична и цял живот след това ги е гризкало нещо отвътре, не можеме да смятаме че това е разврат. Поне аз така го разбирам. Че може другите хора да го разбират другояче, но развратът е нещо по-друго, да. Един път Учителят ни говори пак така една беседа, цяла беседа беше.
към текста >>
86.
76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Аз с
удоволствие
четох преводите на всичките му книги.
Естествено че и в миналото е имало такива работи. Възможно е това, но той когато преведе Бо Ин Ра, не знам защо Учителят казал, че в Бо Ин Ра има нещо което не го препоръчваше да го четем. В.К.: Казал, че е окултист обърнат с краката нагоре. Е.А.: Достатъчно е това. Иначе хубаво преведена книга беше.
Аз с
удоволствие
четох преводите на всичките му книги.
Той няколко книги преведе. А за Седир Учителят се е изказал положително. Седир е бил голям окултист. Брат Бертоли донесе една биография за него, много интересна беше, аз я четох. Седир бил мистик.
към текста >>
87.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И така с
удоволствие
се заинтересувала.
За внучето му, което е преродения му син убит като комунист? КАТЯ ГРИВА - беше завършила консерватория в Рим и когато идва у едни приятели в София чува за Учителя. А пък като се върнала в Пловдив, където живееха, като се върнала в Пловдив намерила книгата на Ласков, една книга в която се говори срещу Учителя. А пък цитатите от Учителя са дадени в курсив и понеже книгата била в нейната стая на някакъв скрин оставена и тя почнала да чете. „Но аз казва като чета това, което той пише за Учителя, не ми харесва, а ми харесва туй, което е в курсив дадено и всичкото това го прочетох".
И така с
удоволствие
се заинтересувала.
А когато била в Рим попаднала й теософска литература и йогически книги. И тя правила известни упражнения с дишането и ми каза, че веднъж както дишала ли, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото си простряно на леглото. Значи се е излъчила. Сега тя не знае как е влезла в тялото си, но уплашила се тогава. Впоследствие даже съм чула, но пропуснала съм да я питам, съм чула, че тогава у нея нещо е станало и тя имала нещо, като чели не било уредено, при влизането й в тялото.
към текста >>
88.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всеки искаше нали да направи едно
удоволствие
на Учителя, да Го зарадва с едно внимание.
Е.А.: Вярвам че е това, че се е излъчвал, вярвам в това. В.К.: Запитал го защото е виждал, че лампата в стаята нощно време непрекъснато свети и за малко изгасне и пак светне. Е.А.: Да, да, да, много време, след всяко време светне и угасне. В.К.: Приятелите носеха ли му чай? Е.А.: О, да всички приятели, които знаеха каквото Той обича Му носеха.
Всеки искаше нали да направи едно
удоволствие
на Учителя, да Го зарадва с едно внимание.
Асен Арнаудов при един случай ми разказваше, че във всичките отношения, които имал с момичетата, с които е дружал, е споделял с Учителя. Казвал Му е кои момичета харесва и даже казва, ще кажа на Учителя, че ще дойда утре да речем с това момиче, и те ще се разходят така пред балкона, пък Учителят ще излезе на балкона да види момичето, за да му каже съвет, какъв съвет да му даде. Това говори за една искреност и отвореност към Учителя, както син към баща. Щото другите се срамували да кажат. Сега това е естествено, казва че иска да се ожени.
към текста >>
89.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят с
удоволствие
говореше.
В.К.: Кратка беседа. Е.А.: А-а дълги. Дълги, о-о и дълги беседи имаше. Когато е много студено бяха кратки. А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал.
Учителят с
удоволствие
говореше.
След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли. Всеки си носеше чай, вода, някои си варяха юфка и т.н. Кой каквото може.
към текста >>
90.
157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но такъв компот с
удоволствие
бих яла.
Цял живот ще го помня. И аромата му и не знам, нещо беше изключително. Не съм яла друг такъв компот, както Той ни даде и след като ни нахрани с компота и с хлебец, и хлебец и компот. Няма първо, второ, трето. Хлебец и компот.
Но такъв компот с
удоволствие
бих яла.
В.К.: Значи ядохте компота при Учителя. Е.А.: Изядохме го и излязохме да си вървим. Учителят каза: „Чакайте тук". Отиде, намери един брат, да ни изпрати долу до моста. В.К.: До кой мост?
към текста >>
91.
05.Отивах да посрещна изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз с голямо
удоволствие
посещавах екскурзиите, защото обичах този живот в природата.
Аз опознах приятелите на екскурзиите. В Братството влязох млада и неопитна. Дотогава бях ученичка - училище, уроци. Родителите ми не ме пускаха да ходя на кино, на театър, понеже нямах близък човек с когото да ходя, но на екскурзиите бях свободна да ходя, защото бяха общи. Всички, които бяха свободни идваха на екскурзиите.
Аз с голямо
удоволствие
посещавах екскурзиите, защото обичах този живот в природата.
Ние ставахме много рано, понякога в два часа сутринта, за да стигнем изгрева в полите на планината вън от града. Посрещахме изгрева с песен и молитва, и продължавахме нагоре в планината. Най-често ходехме разбира се на Витоша. Тя беше най-леснодостъпна за нас. Ние можехме да отидем и да се върнем за един ден.
към текста >>
92.
Светлото малко тефтерче
,
Извадки на Савка за Еленка
,
ТОМ 9
Истината изключва всяко
удоволствие
.
16.V.1929 г. Вярата е събиране, науката - приложение! Дерзай! Бодра в себе си и послушна към Бога! Савка Керемидчиева От малкото кафяво тефтерче на Елена /Мисли от Учителя/ 27.11.1936 год.
Истината изключва всяко
удоволствие
.
Мъдростта изключва всяка лекост /шега/. Любовта изключва всяко насилие. 7.111.1936 год. ВСИЧКО В СВЕТА Е РАЗУМНО Умният човек е благодарен за всичко, което му се случва, за всичко благодари на Бога. Бог е вложил в моята душа.
към текста >>
93.
РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или
удоволствие
, но в края ти ще имаш разочарование.
РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ В живота си имаш само един път, по който може да вървиш. Краят на тоя път е ученикът, белият връх, Бог. Само тях можеш да желаеш, да се стремиш да ги добиеш и да бъдеш свободна. Всяко друго желание ще ти донесе скръб в края, колкото добро и благородно да ти се показва.
Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или
удоволствие
, но в края ти ще имаш разочарование.
Аз съм жива душа, а душата ми може да бъде задоволена от Бога - затова Той е цел в живота ми. Той е в мене, около мене и навсякъде. Постарай се всеки миг да Го откриваш в своята мисъл и в сърцето си и да направиш това което от Него излиза. Това е постоянната ми работа. В мене се проявява живота на цялата природа, от най-нисшето до най-висшето и всред тоя разнообразен живот да намеря основната идея, която го осмисля, дава му смисъл, цел, съдържание, хармония и форма.
към текста >>
94.
КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
29.03.1999г.
,
ТОМ 9
Запазено е това, което са ми предали с
неудоволствие
.
Търсят се, а дали ще се намерят? Небето днес изпитва всички. Пресява се през тънко сито всички! 11. В работата ми с всеки един от онези, които влезнаха като автори в „Изгревът", то аз им правих филми с 2x8 мм на камера, заснемах с фотоапарат филми френологически главите им, както и дланите на ръцете им за да ги запазим за хиромантията. Запазени са и техните магнетофонни записи, както и техните декларации, че предават всичко на мен за съхранение и за печат.
Запазено е това, което са ми предали с
неудоволствие
.
Взех ги чрез Сила и Мощ! 12. А за филмите, които са правени по времето на Школата е направо престъпно онова, което се случи. Те бяха разпръснати от наследниците на онези, които ги заснеха. Днес, аз притежавам списъка на онези, които са заснемали Учителя, живота на Изгрева, Паневритмията и т.н. Но само списъка.
към текста >>
95.
01 - 47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Пътуването от Айтос до баните било цяло
удоволствие
.
47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. друга сказка - по хиромантия. След сказките пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Куртев и брат Петко Епитропов.
Пътуването от Айтос до баните било цяло
удоволствие
.
Пътували се по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал.
към текста >>
96.
14 - 6. БЕЛЕЖКИ
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Тя откликна с
удоволствие
на нашата покана и ние можахме в няколко срещи да запишем на живо всичко онова, което тя можеше да възстанови като спомени.
Ако допълнително ни бъде разказвано още, то също ще бъде включено. Нейните спомени ни дават една картина за мистичния живот и вътрешната работа на Георги Куртев, което липсва при разказа на другите дъщери. За сметка на това, нейния материал е по-малък, но за нас е напълно достатъчен. Беше приятно да се работи с човек, който се отваряше пред нас и изваждаше на показ такива съкровени неща, които са свещени, и към които човек трябва да пристъпва със страх и боязън, да не би да ги опетни или оскверни. Надка Боева е внучката на Георги Куртев и дъщеря на Цветанка, една от дъщерите на Георги.
Тя откликна с
удоволствие
на нашата покана и ние можахме в няколко срещи да запишем на живо всичко онова, което тя можеше да възстанови като спомени.
Ние ги прехвърлихме на пишуща машина и когато решихме, че трябва да ги изгладим и леко да ги редактираме, понеже това беше говорна и разказвателна реч, то ние се спряхме. Нещо у нас ни спря да не посягаме и осакатяваме свещени неща. Затова ние решихме да ги предадем така, както са разказани. Разказът е жив, верен и точен. Чрез него ние се свързваме в оная верига, откъдето произтича и тече този вътрешен живот, който е движил Айтоското Братство и лично Георги Куртев.
към текста >>
97.
18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Нашата представителна група от музиканти са професионалисти и за тях е
удоволствие
да свирят в голям салон.
Предварително ще бъде изпратен вестник „Братство" на всички абонати, така също ще бъде представен на самото тържество, да се продава на цена, която определи Елена Николова, за да се възстанови сумата, която е вложена. Смятаме да има едно кратко слово за брат Георги Куртев, като то ще бъде изнесено от ръководителя на Братството в Айтос, за да се зачете и неговия принос, защото главната организация ще падне върху техните плещи при приемането на гостите. Може и някой друг да го прочете, но това ще се реши допълнително от тяхното ръководство. Те имат право на това. 4. Това чествуване може да се осъществи в градския салон, като се откупи салона за тържеството и се поканят и външни лица.
Нашата представителна група от музиканти са професионалисти и за тях е
удоволствие
да свирят в голям салон.
А онова, което ще представиме от вестник,, Братство", ще бъде на ниво и няма да се изложим. Същият концерт може да се повтори и за нашите хора в братската градина в Айтос, в удобен за тях ден и то по времето на курса, който съвпада с пролетната ваканция на учениците. 5. Ако си съгласен на моето предложение, то веднага се обади с няколко реда и веднага изпрати материала на Елена Николова. Това е единствения случай, когато аз мога да докажа пред теб, че аз съм верен и предан на обещанието си. Затова моля.
към текста >>
98.
19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
1921 г./ -------------------------------------------------------------------- МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/ ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК Завърших сливенската гимназия и вместо да изпитам
удоволствие
от свободния живот, изпаднах в тежка депресия.
ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ /1895-1966/ 6. ГЕОРГИ РАДЕВ ДЮЛГЕРОВ /1895-1991/ 7. ТОДОР АБАДЖИЕВ 8. ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898-1984/ 9. НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА /р.
1921 г./ -------------------------------------------------------------------- МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/ ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК Завърших сливенската гимназия и вместо да изпитам
удоволствие
от свободния живот, изпаднах в тежка депресия.
Затворих се в къщи и не желаех с никого да се срещам. Причини за това ми състояние нямаше, баща ми беше богат човек, бях напълно задоволена. В съседната до нас къща дойдоха да живеят три сестри - учителки: Донка, Мара и Ташка. В определени дни у тях са събираха хора и се чуваха песни. Помислих, че са евангелисти.
към текста >>
99.
23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Около нас има хора, на които им прави
удоволствие
да измъчват и убиват, а други помагат, жертвуват се.
Ако животът умираше и изчезваше заедно със своята опитност, откъде имаме този прогрес? Ако господар и роб умираха и изчезваха безследно, откъде е дошла идеята да се отрече робството и от господарите. И господарят е ставал роб и то многократно. Робството е един тежък спомен, който му напомня, че това е престъпление. Откъде е дошла идеята и чувството за състрадание и любов и волята да помагаме?
Около нас има хора, на които им прави
удоволствие
да измъчват и убиват, а други помагат, жертвуват се.
спасяват ближния си от беда. В тях се е пробудило милосърдието и любовта. На какво се дължи това? - първите са груби материалисти, които считат всичко извън тях за източник на блага и са готови с всякакви средства да обсебят тези блага. А тези, които притежават милосърдие и любов, възприемат единството на живота - Великият разумен дух, който ги изпълни.
към текста >>
100.
IV.13 август, сряда
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание,
удоволствие
да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе любовта, трябва да сте пасивни - в положението на майката, а за да проявите любовта, трябва да влезете в положението на бащата. Тези два принципа Бог като ги съвокупи, Той ще възпроизведе живота, съзнанието вътре у вас.
Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание,
удоволствие
да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната.
Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни.
към текста >>
НАГОРЕ