Търсене в текстове за 'Удоволствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август

Тези два принципа Бог като ги съвокупи, Той ще възпроизведе живота, съзнанието вътре у вас.Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната.
Като активен принцип той ще дава, а като пасивен ще възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе любовта, трябва да сте пасивни - в положението на майката, а за да проявите любовта, трябва да влезете в положението на бащата. Тези два принципа Бог като ги съвокупи, Той ще възпроизведе живота, съзнанието вътре у вас.Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни. Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват.
Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишление. Колко богатства, какви сили се крият в человешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обращение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитваните, ако ви се отдаде. След като вий им отговорите на първия въпрос, задайте им вий втория, те да преведат съдържанието по оригинала на една река, как да се преведе на земному и т.н.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете.
Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят.Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде.
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

„Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие.
„Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре.
към текста >>

Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците.
Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

- „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята на Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух.
Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра. Тя ме запита дали бих желала да отида на Сините камъни, да видя там и там и Учителя. - „Разбира се, че желая, отговорих бързо аз. Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито на Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни. - „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята на Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух. Приготви се и утре сутринта в четири часа ще дойда да те взема." Много благодарих и веднага започнах да се готвя. На път сме вече. Утринната хладина, чистият въздух, просторът, който се откриваше пред мен и височината, т.е. стръмнината, която поехме, ме ободри и правеше щастлива, че там, на Сливенския балкан ще се видя с Учителя и групата братя с него. Вървим, мълчим и всеки си мисли нещо.
към текста >>

Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих.
Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя. Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия. Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение. Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави. Учителят ме изслуша с голямо внимание и с необикновено търпение, защото наистина аз бях много дълъг. След това ни каза само една дума, която няма да кажем на никого, и с тази единствена дума в един миг събори моята реч. Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно засрамен.
към текста >>

7. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Всяка сутрин,след молитвата, седне Учителят и ние седнеме край Него, щото когато пекне слънце, като се стопли нали, става приятно, хубаво, седнем на слънце и с удоволствие слушаме.
Аз минах самичка един път оттам. В.К.: Учителят казвал ли е нещо за него? Е.А.: Не мога да Ви кажа.Когато сме на Рила, има дни когато беседи държи Учителят. В тия дни Той държеше беседи и там. А някога и всеки ден държеше беседи. Всяка сутрин,след молитвата, седне Учителят и ние седнеме край Него, щото когато пекне слънце, като се стопли нали, става приятно, хубаво, седнем на слънце и с удоволствие слушаме. И е държал много беседи. Един път държа „Малкият стрък", ако Ви е попаднала беседата, тогава на всички ни даде по едно стръкче тревичка. Времето не беше много лошо, беше облачно само, а пък и тогава държеше беседи и ние разбира се пишехме. И всички беседи са държани така,на открито: Ние пишехме с молив „Хартмурт". Тогава нямаше химикалки.Въобще докато беше Учителя само с молив съм писала.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете.
Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност.
към текста >>

9. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича?
И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си той ще го яде. Някои казват: „Да учим хората как да любят". Любенето е ядене. Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича? Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си. Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно. Слизаме и ние след тях. Слънцето и то си отива у дома. Свечерява се.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”.
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня! Сякаш стига до сърцето и го плиска, плиска с благодат.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”.
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня! Сякаш стига до сърцето и го плиска, плиска с благодат.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”.
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак. ... Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. ... С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>

Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”.
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня! Сякаш стига до сърцето и го плиска, плиска с благодат.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни.
На път за Мусала (10 юли 1929 г.)Свещено място си ти, о, Мусала.Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри. При нас е нощувала нашата духовна сестра Деметра. Хубава и много мила сестричка - студентка в Музикалната академия.
към текста >>

15. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Не вярвам то с удоволствие да наднича на това място...Бързо го отминаваме.
Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване. В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-зелено и непривлекателно. Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур. Не вярвам то с удоволствие да наднича на това място...Бързо го отминаваме. Сега пътят е по-равен. Вървим без почивка, защото е леко и приятно по хубавия път. Борове, борове, борове. Нещо се белее отсреща. Едното е сняг, а другото е река Скакавица, лудо затичала по скали и усои, светнала от слънцето, като да се усмихва на целия свят.
към текста >>

16. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение.
И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой. Никога не казвайте: „Не мога тази работа да я свърша".
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Нещо може да стане за тебе жертва, но само ако имаш крайна нужда - но за удоволствие не е позволено да [се] правят жертви.
3. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед Нали Бог е създал живота? Ние трябва да имаме еднакво уважение към всички форми. Светията никога не е сякъл дърветата. Законът е такъв: Смъртта трябва да бъде погълната от живота. Нещо може да стане за тебе жертва, но само ако имаш крайна нужда - но за удоволствие не е позволено да [се] правят жертви. Тук не се позволява да се стреля. Днес стреляха и затова времето се промени. Изгревът - Том 17 Глава: 3. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед
към текста >>

18. Разговор с Учителя ('Седем принципа'), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.

Най-голямото удоволствие е работата.
Тук не разбирам труда, който е задължение, а работа, която е по свобода, ти си свободен от карма. Когато не си свободен и има да даваш, то е труд, а пък като си свободен и никому нямаш да даваш, то е работа. Например рисуваш, четеш, пишеш и никой не те принуждава - то е работа. Жената ще пази красотата, която Бог е създал, да не се опетни. За мъжа е работата, за жената - красотата, а за детето Царството Божие. Най-голямото удоволствие е работата. Жената има една идея за красотата, тя не трябва да си туря мазнини на лицето. Жената ще говори за любовта, мъжът за мъдростта, а детето за истината. Онзи е жена, в когото любовта живее. Онзи е мъж, в когото мъдростта живее. Престъплението всякога произтича от недоимък.
към текста >>

19. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Те идваха с удоволствие.
Спомен на Галилей Величков Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.
към текста >>

20. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>

21. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>

22. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>

23. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън.
Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно.
към текста >>

24. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън.
Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно.
към текста >>

25. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън.
Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно.
към текста >>

26. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>

27. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>

Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън.
Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно.
към текста >>

28. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 януари

Кога англичанинът говори за удоволствие, турчинът разбира работа.
Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа. „Is" на турски значи „работа". Кога англичанинът говори за удоволствие, турчинът разбира работа. Забележки: Учителят с голямо удоволствие ни говореше за другите езици, както и за другите че ща. И сега, като пиша, чувствувам същата тогавашна радост - детинската радост на малките ученици около Учителя си - и се много радвам, много си ценя тетрадките, на които съм писала в Неговото присъствие. И най-малкото написано листче тогава, вече овехтяло, скъсанко, пазя, не искам да го изгоря. Всяка буквичка, писана в присъствието на Учителя, буди в дуката ми свещен трепет. Щастливи бяхме и сега сме щастливи, че сме с Него.
към текста >>

Забележки: Учителят с голямо удоволствие ни говореше за другите езици, както и за другите че ща.
Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа. „Is" на турски значи „работа". Кога англичанинът говори за удоволствие, турчинът разбира работа. Забележки: Учителят с голямо удоволствие ни говореше за другите езици, както и за другите че ща. И сега, като пиша, чувствувам същата тогавашна радост - детинската радост на малките ученици около Учителя си - и се много радвам, много си ценя тетрадките, на които съм писала в Неговото присъствие. И най-малкото написано листче тогава, вече овехтяло, скъсанко, пазя, не искам да го изгоря. Всяка буквичка, писана в присъствието на Учителя, буди в дуката ми свещен трепет. Щастливи бяхме и сега сме щастливи, че сме с Него. Желая всеки всякога да чувствува Неговото присъствие, за да разбере живота.
към текста >>

29. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите.
Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му.
към текста >>

Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия].
Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат Йосиф пържеше в големия каменен заслон.Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини. Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така. Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август

А не за удоволствие.
Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави. Ако това не направи, това не е любов. Като ви дадат тема да опишете любовта, как ще я опишете? Казваш:“Изгори ми сърцето.“ Това, което гори, каква любов е? Или казваш:“Страдам“.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август

А не за удоволствие.
Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави. Ако това не направи, това не е любов. Като ви дадат тема да опишете любовта, как ще я опишете? Казваш:“Изгори ми сърцето.“ Това, което гори, каква любов е? Или казваш:“Страдам“.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август

А не за удоволствие.
Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави. Ако това не направи, това не е любов. Като ви дадат тема да опишете любовта, как ще я опишете? Казваш:“Изгори ми сърцето.“ Това, което гори, каква любов е? Или казваш:“Страдам“.
към текста >>

33. (Петровден) Въвежда се думата 'събор' в поканите за ежегодните срещи на Веригата

На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия.
Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. "Приложение към протокола от 1911 г."
към текста >>

34. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с удоволствие се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.
“Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя. “Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам. Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с удоволствие се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им. Домът на 'Опълченска" 66 Вратата се отбори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме посрещна много весело. Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живота ми в планината, /след прекарана болест той живее известно време в Рила - бел.ред./, за работата и пр.
към текста >>

35. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше.
След това Учителят се усмихнал и казал на брат Гълъбов: „Казах ли ти, че Божият работник ще дойде на времето си? Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв.
към текста >>

" Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов.
След един месец трябва да замина и аз се чудя кой ще ме замести. Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се безпокой, Божият работник ще дойде на своето време. Това ме накара да се вглеждам в нашите хора, в ония, които посещават беседите, да видя ще се окаже ли някой стенограф. Като ви видях, много се зарадвах. Готова ли сте да ме заместите, вие да стенографирате? " Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов. И наистина, след три дни господин Гълъбов ме срещна и ми каза, че е говорил с Учителя по въпроса със стенографирането и ми каза усмихнат и доволен: „Видя ли, че не трябваше да се безпокоиш? Работникът дойде на своето време." И така, на третата беседа от посещаването ми на беседите аз бях вече на стенографската масичка - стенографка на Учителя, доволна, щастлива за това благо, което неочаквано ми се даде. Аз дори не знаех, че беседите се стенографират. Седнах на тази масичка - малка, кръгла, а до мене брат Гълъбов, така вече го наричах. Справях се и с неговите стенограми, да не би да съм пропуснала нещо.
към текста >>

36. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше.
След това Учителят се усмихнал и казал на брат Гълъбов: „Казах ли ти, че Божият работник ще дойде на времето си? Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв.
към текста >>

" Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов.
След един месец трябва да замина и аз се чудя кой ще ме замести. Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се безпокой, Божият работник ще дойде на своето време. Това ме накара да се вглеждам в нашите хора, в ония, които посещават беседите, да видя ще се окаже ли някой стенограф. Като ви видях, много се зарадвах. Готова ли сте да ме заместите, вие да стенографирате? " Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов. И наистина, след три дни господин Гълъбов ме срещна и ми каза, че е говорил с Учителя по въпроса със стенографирането и ми каза усмихнат и доволен: „Видя ли, че не трябваше да се безпокоиш? Работникът дойде на своето време." И така, на третата беседа от посещаването ми на беседите аз бях вече на стенографската масичка - стенографка на Учителя, доволна, щастлива за това благо, което неочаквано ми се даде. Аз дори не знаех, че беседите се стенографират. Седнах на тази масичка - малка, кръгла, а до мене брат Гълъбов, така вече го наричах. Справях се и с неговите стенограми, да не би да съм пропуснала нещо.
към текста >>

37. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества – да ги изучават“.
Иван Антонов – от Радомирския край, а Влад Пашов – от Панагюрския край. И един паралел между двамата – Иван Антонов е роден на 1.09, но не в същата година, а Влад Пашов на 11.09. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества – да ги изучават“. В спомените на съвременниците си Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов да бъде в услуга на всеки в нужда. Той е добър, уравновесен и спокоен. Хубавата му мека, блага, добродушна, красива усмивка няма да забравят никога неговите познати и приятели. Влад Пашов обича Природата и планината, но над всичко обича звездното небе. Душата му е отворена за живото знание, което идва от Всемира…
към текста >>

38. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие.
Измежду изявените ученици в обществото, което избра всред българите Учителят, беше и Влад Пашов. Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него.В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша. Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов.
към текста >>

И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават.
в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават. За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор. За Астрологията на Влад Пашов трябва да кажа, че тя е кратка, лесно се чете, стилът е достъпен за всички, изучаващият няма да срещне затруднения при проучването й.Влад Пашов е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез нашия обичан брат Боян Боев.Освен издадената Астрология чичо Владе написал и случки из живота на учениците от Школата на Учителя. Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството.
към текста >>

39. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Но с удоволствие ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа.
Някои от тях могат. Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор. И я изпя хорът на туристите. Някои могат може би. Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение. Но с удоволствие ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа. Там работата си върви нормално и там действително те вършат работа. И би трябвало да разграничаваме концертния живот от това. Това са две различни неща, нали? И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт. В един концерт човек отива с друга нагласа.
към текста >>

40. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Двама интелектуалци на възраст изпитват удоволствието да се допълват взаимно.
Той я различава от всички други жени, държи се с нея така, както не се е държал с никоя от своите ученички. Аз не съм Го видяла към друга дама така да се носи. Освен към нея [...] Аз го видях от тази страна, че тя това го желае и Учителят, за да я изведе в нейния духовен път, това ѝ дава. В клюкарската интерпретация на днешните медии отношението му изглежда така: „Петър Дънов бил влюбен в Мара Белчева...“. То обаче е много повече от обикновено влюбване. Двама интелектуалци на възраст изпитват удоволствието да се допълват взаимно. Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М.
към текста >>

41. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Двама интелектуалци на възраст изпитват удоволствието да се допълват взаимно.
Той я различава от всички други жени, държи се с нея така, както не се е държал с никоя от своите ученички. Аз не съм Го видяла към друга дама така да се носи. Освен към нея [...] Аз го видях от тази страна, че тя това го желае и Учителят, за да я изведе в нейния духовен път, това ѝ дава. В клюкарската интерпретация на днешните медии отношението му изглежда така: „Петър Дънов бил влюбен в Мара Белчева...“. То обаче е много повече от обикновено влюбване. Двама интелектуалци на възраст изпитват удоволствието да се допълват взаимно. Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М.
към текста >>

42. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>

43. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен.
Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт. Има неспокойна природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.Уран му е в Козирог и го подтиква към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен). Нараненият му Уран му дава колеблив, своенравен, капризен и опърничав характер, който трябва да командва. На 11 години той загубва майка си, починала от рак, но той я чувства жива до себе си и разбира, че постоянно го наблюдава - интуиция от Уран ( - Уран тригон Луна).
към текста >>

44. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме.
Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи. Оказа се, че той всяка година е чел целия цикъл съборни беседи от 1927 г. И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19063591957092