НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
144
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя погали стрък
трева
и каза:
Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако Истината не ти покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш дар от Него и след това да се върнеш да раздадеш това, което си получил, за да помагаш на другите. Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко. Небето беше ясно и синьо, без никакво облаче, имаше изобилно слънце. Хвърчаха буболечки.
Учителя погали стрък
трева
и каза:
Каквото прави и най-малката буболечка, не мислете, че е глупаво. Също така и тревата има знания. Тя с години се е учила. Така че ние отвсякъде ще се учим – и от тревата, и от буболечките. Учителя погледна нагоре към върховете и каза:
към текста >>
Също така и
тревата
има знания.
Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко. Небето беше ясно и синьо, без никакво облаче, имаше изобилно слънце. Хвърчаха буболечки. Учителя погали стрък трева и каза: Каквото прави и най-малката буболечка, не мислете, че е глупаво.
Също така и
тревата
има знания.
Тя с години се е учила. Така че ние отвсякъде ще се учим – и от тревата, и от буболечките. Учителя погледна нагоре към върховете и каза: България е Обетована земя. Тя има най-добрите плодове.
към текста >>
Така че ние отвсякъде ще се учим – и от
тревата
, и от буболечките.
Хвърчаха буболечки. Учителя погали стрък трева и каза: Каквото прави и най-малката буболечка, не мислете, че е глупаво. Също така и тревата има знания. Тя с години се е учила.
Така че ние отвсякъде ще се учим – и от
тревата
, и от буболечките.
Учителя погледна нагоре към върховете и каза: България е Обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари – и в Америка ги познават. Върнахме се на х.
към текста >>
2.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд,
тревата
ще расте, плодните дървета ще вържат.
Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно. Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече. Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво. Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво. Аз виждам нейните проявления.
Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд,
тревата
ще расте, плодните дървета ще вържат.
Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда.
към текста >>
Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока
трева
и с много цветя.
Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец.
Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока
трева
и с много цветя.
Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното!
към текста >>
3.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радвайте се на
тревата
, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете.
Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог.
Радвайте се на
тревата
, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете.
Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден.
към текста >>
4.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата
, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие.
Тревата
, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.
Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.
към текста >>
5.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя беше покрита със свежа
трева
и цветя, пред нея минаваше вада.
КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Бяхме излезли на местността Ел-Шадай, за да посрещнем изгрева. След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон.
Тя беше покрита със свежа
трева
и цветя, пред нея минаваше вада.
Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза: Птичката ни казва: „Ние живеем тук много добре. Вие как сте? “
към текста >>
6.
2_13 ) Четири портокала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата
ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята.
Любовта обяснявам така: видиш едно същество и му се зарадваш; това е първоначалното в Любовта. Идва при мен една мушичка, зарадвам се. Подухва малко ветрец, зарадвам се. Видя една тревичка, зарадвам се. Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи.
Тревата
ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята.
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам! “ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?
към текста >>
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна
тревата
, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен?
Идва при мен една мушичка, зарадвам се. Подухва малко ветрец, зарадвам се. Видя една тревичка, зарадвам се. Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи. Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята.
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна
тревата
, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен?
Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам! “ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата? “ Аз считам тревата за телефонна слушалка.
към текста >>
“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на
тревата
приказва.
Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи. Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята. Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам!
“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на
тревата
приказва.
Може ли да се приказва на тревата? “ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди.
към текста >>
Може ли да се приказва на
тревата
?
Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята. Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам! “ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва.
Може ли да се приказва на
тревата
?
“ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов.
към текста >>
“ Аз считам
тревата
за телефонна слушалка.
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам! “ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?
“ Аз считам
тревата
за телефонна слушалка.
Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш.
към текста >>
7.
2_19 ) Изпити на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата
беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни.
ИЗПИТИ НА ЛЮБОВТА След лекцията всички излязохме на полянката.
Тревата
беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни.
В дъното Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза: Всеки такъв ден показва, че нещо хубаво е речено в света. Ще се уреди, ще се уреди! Хубавите дни са за в бъдеще.
към текста >>
8.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Където има подземна вода, там
тревата
е по-буйна, дърветата са по-кичести.
Свиването на сърцето също зависи от електричеството. Инсталацията е електрическа. Стана въпрос за търсене на подземни води. За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него.
Където има подземна вода, там
тревата
е по-буйна, дърветата са по-кичести.
За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология. Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка. Каква велика целесъобразност има в Природата! Забележете, нечистата вода, колкото и да се чисти, даже да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират. За да се получи идеално чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода.
към текста >>
9.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След като работихме в градината около два часа, седнахме на
тревата
да си починем и стана въпрос за живота на растенията.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр.
След като работихме в градината около два часа, седнахме на
тревата
да си починем и стана въпрос за живота на растенията.
Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа.
към текста >>
Тревата
, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва.
И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него. Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му дадат една-две ябълки.
Тревата
, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва.
По-високоорганизираните същества имат болка. Тревите спадат към по-низша степен на развитие. Трептенията на растенията, на животните и на човека са различни. Хубаво е да не късате цветя. Като ги берете, после все ще ви боли глава.
към текста >>
10.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това седнахме на
тревата
и се заговорихме за новото земеделие и градинарство.
НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Веднъж засаждахме овощни дървета. Учителя работеше заедно с всички.
След това седнахме на
тревата
и се заговорихме за новото земеделие и градинарство.
В течение на разговора Учителя каза: Земеделецът трябва да работи с Любов; сега той прекопава земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек, който я полива с Любов; така той допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да споменеш и една лоша дума.
към текста >>
11.
5_04 ) Плач Иеремиев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това останахме пет-шест души, седнахме на
тревата
и Учителя разгърна Библията.
ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев.
След това останахме пет-шест души, седнахме на
тревата
и Учителя разгърна Библията.
Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ.
към текста >>
12.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Седяла сред
тревата
, когато чува стъпки зад гърба си.
*** Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление. Учителя ѝ отговаря, че може да отиде. На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си. Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа.
Седяла сред
тревата
, когато чува стъпки зад гърба си.
Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя. Спуща се радостна да Го поздрави. Учителя казва: „Върви след мен! “ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва. На другия ден тя отива да Му благодари.
към текста >>
13.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
16.4. Ще се вземе пача
трева
, която расте по калдъръмите в дворовете.
16.1. Да се употребят върбови листа, както при пясък в бъбреците. 16.2. Горещи памучни компреси на местото. По-рано е споменато как ще се употребяват. 16.3. Коремът да се държи на топло. Болният да носи вълнен пояс.
16.4. Ще се вземе пача
трева
, която расте по калдъръмите в дворовете.
Ще се вземе една шепа от тая трева и ще се тури във вряща вода за няколко минути. Тая отвара ще се пие като чай два пъти на ден – сутрин и вечер. 17. Против напикаване при децата Препоръчват се следните мерки: 17.1. Печене на гръбначния стълб на слънце.
към текста >>
Ще се вземе една шепа от тая
трева
и ще се тури във вряща вода за няколко минути.
16.2. Горещи памучни компреси на местото. По-рано е споменато как ще се употребяват. 16.3. Коремът да се държи на топло. Болният да носи вълнен пояс. 16.4. Ще се вземе пача трева, която расте по калдъръмите в дворовете.
Ще се вземе една шепа от тая
трева
и ще се тури във вряща вода за няколко минути.
Тая отвара ще се пие като чай два пъти на ден – сутрин и вечер. 17. Против напикаване при децата Препоръчват се следните мерки: 17.1. Печене на гръбначния стълб на слънце. 17.2. Да се туря топло на корема.
към текста >>
14.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над нея има една полянка, обрасла с висока
трева
, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем.
ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“.
Над нея има една полянка, обрасла с висока
трева
, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем.
Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме.
към текста >>
15.
49) Обнова, обновление, обновители, обновителни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това изпълнихме следните гимнастически упражнения: седнахме на
тревата
в кръг около Учителя с крака, прострени напред.
ОБНОВА, ОБНОВЛЕНИЕ, ОБНОВИТЕЛИ, ОБНОВИТЕЛНИ На 3 май 1926 г. беше вторият ден на Великден и направихме екскурзия до Витоша. Учителя всякога ни извеждаше на Витоша през втория ден на Великден. Пристигнахме на Ел-Шадай и първо направихме молитва.
След това изпълнихме следните гимнастически упражнения: седнахме на
тревата
в кръг около Учителя с крака, прострени напред.
Първо. Ръцете – изнесени хоризонтално напред. След това те се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани на тялото и нагоре до над главата. Следва тяхното връщане към пръстите на краката. Това упражнение се повтаря няколко пъти.
към текста >>
Дланите и на двете ръце са обърнати към главата, а гърбът на дясната ръка се допира до
тревата
.
Тези, които се молят на колене, не са прави. Упражнение за обнова. Това упражнение да се прави в такъв слънчев ден като днешния. Легнете на земята по гръб с двете ръце под главата. Главата е насочена на север; при това дясната ръка е отдолу, а над нея се полага лявата.
Дланите и на двете ръце са обърнати към главата, а гърбът на дясната ръка се допира до
тревата
.
При такова упражнение човек се обновява. Ще лежите, докато прочетете от 1 до 72, и след това ще станете. Седемдесет и две, това е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм – толкова много, че може да помага на другите. В града всеки един от вас се тревожи от много неща и губи сили.
към текста >>
16.
53) Ом-ом-аумен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на
тревата
, ще си допрете ръцете до пръстите на краката.
Има закон: обтягането на ръцете всякога поставя човека във връзка с теченията в Природата, а при свити ръце няма такъв контакт. Тези сили на днешния майски ден са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, може би е възможно да имаме само един път на годината. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения към Упражнението за обнова: по време на това упражнение дишайте дълбоко.
След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на
тревата
, ще си допрете ръцете до пръстите на краката.
След това направихме упражнението Индуско сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Заели позата индуско сядане, под умелото ръководене на Учителя направихме следното: Позиция – индуско сядане. Първо. Лявата ръка положете върху лявото коляно, а дясната – върху дясната страна на слепите очи. През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си.
към текста >>
17.
67) Психично влияние на храната
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на
тревата
и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем.
Хубаво е човек да яде с приятно чувство и да благодари на Бога. Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система. Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще почувстваме и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“. Няма храна, с която да не съм правил опит как влияе върху характера. Вземете да прочетете плода, преди да го изядете.
Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на
тревата
и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем.
Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах радост“. Когато ядем някое растение, трябва да се нагласим с неговата гама. Всяко духовно качество си има своите материални елементи. Искаме ли да бъдем меки, трябва да имаме съответна материя. Храните се делят на категории.
към текста >>
18.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в
тревата
на една полянка.
С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още биологичните механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм. Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм). Срещат се хора, които имат силно развита сензитивност и могат с лескова или металическа вилка да открият подземни води, руди, метали, изгубени вещи. Нещо повече, чрез радиестезия може да се определи дълбочината, количеството и направлението на водното течение или на рудната жила.
Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в
тревата
на една полянка.
Той кръстоса поляната в няколко направления и когато бе над пръстена, металическата вилка почна да се движи в ръцете му, и то с такава сила, че околните не можеха да спрат нейните движения. Подобни факти потвърждават, че в човека са складирани неизвестни досега за науката сили. И те трябва да бъдат изследвани, тъй като откриват пред нас нови хоризонти към света на невидимото. И множество изследвания от друг характер хвърлят светлина върху естеството на тези скрити сили. В това отношение е интересен опитът на Жорж Лаковски с пеперуда от семейството на сатурнидите, или пауновите очи, което включва едни от най-едрите представители на пеперудите въобще.
към текста >>
19.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на
тревата
и да продължим разговора.
Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми.
Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на
тревата
и да продължим разговора.
Тревата беше суха и топла. Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен.
към текста >>
Тревата
беше суха и топла.
Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора.
Тревата
беше суха и топла.
Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене.
към текста >>
20.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и
тревата
има знания.
Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако чрез Истината не ти се покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога Любовта ще ти помогне да получиш от Него и след това да раздаваш това на другите, което си получил, да помагаш на другите. Вярата е път към Бога. Само с вяра Бог не може да ни даде, а пък чрез Любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко. Каквото прави и най-малката буболечка не мислете, че е глупаво.
Също така и
тревата
има знания.
Тя с години се е учила. Така че ние от всякъде ще се учим. От тревата, от буболечките и пр.” Небето беше ясно и синьо, имаше изобилно слънце без никакво облаче. Учителя каза: „България е обетована земя.
към текста >>
От
тревата
, от буболечките и пр.”
Само с вяра Бог не може да ни даде, а пък чрез Любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко. Каквото прави и най-малката буболечка не мислете, че е глупаво. Също така и тревата има знания. Тя с години се е учила. Така че ние от всякъде ще се учим.
От
тревата
, от буболечките и пр.”
Небето беше ясно и синьо, имаше изобилно слънце без никакво облаче. Учителя каза: „България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари. И в Америка ги познават.”
към текста >>
21.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на
тревата
, блестящи като брилянти.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на
тревата
, блестящи като брилянти.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
към текста >>
Към 9 часа росните капки по
тревата
ги няма.
Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък.
Към 9 часа росните капки по
тревата
ги няма.
Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява.
към текста >>
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на
тревата
.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на
тревата
.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>
22.
17. Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната
трева
.
Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си.
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната
трева
.
Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
към текста >>
23.
Екскурзия на 3 май 1926 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Седнахме на
тревата
в кръг около Учителя, с крака протегнати напред.
Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения:
Седнахме на
тревата
в кръг около Учителя, с крака протегнати напред.
1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената.
към текста >>
Значи, гърбът на дясната ръка да допира до
тревата
.
Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята.
Значи, гърбът на дясната ръка да допира до
тревата
.
Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката.
към текста >>
24.
Екскурзия на 6 май 1926 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на
тревата
, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката.
А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72.
След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на
тревата
, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката.
Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Сега той ни каза да направим следните упражнения: 1. При това положение поставете лявата ръка върху лявото коляно и дясната ръка върху слепите очи. През това време дишайте дълбоко и по време на задържането на въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си. След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно.
към текста >>
25.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над нея има поляна, обрасла с висока
трева
, където винаги спираме на почивка.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа.
Над нея има поляна, обрасла с висока
трева
, където винаги спираме на почивка.
Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>
26.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Скоро в
тревата
се очерта ясният кръг от пъпките ни.
Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът. После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри.
Скоро в
тревата
се очерта ясният кръг от пъпките ни.
В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня.
към текста >>
27.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа
трева
, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски.
Качества на Божествената Любов Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон.
Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа
трева
, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски.
От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче. Учителя преведе нейната песен - тази птичка казва: „Много добре живеем ние тук. А вие как сте? "
към текста >>
28.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За
тревата
мисля така: Колко е търпелива тревичката, излиза от земята.
Видиш една тревичка - зарадвай се. Възрадвай се на камъчето. Подух-не ветрец - зарадвай се. Малки работи са те. И това ме кара да мисля за големите, великите работи.
За
тревата
мисля така: Колко е търпелива тревичката, излиза от земята.
Много пъти съм скръбен, погледна тревичката -хората я тъпчат. Казвам: Тя е доволна, когато хората я тъпчат, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето".
към текста >>
Казвам на
тревата
: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето".
За тревата мисля така: Колко е търпелива тревичката, излиза от земята. Много пъти съм скръбен, погледна тревичката -хората я тъпчат. Казвам: Тя е доволна, когато хората я тъпчат, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе.
Казвам на
тревата
: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето".
Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата? " Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч.
към текста >>
Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на
тревата
.
Казвам: Тя е доволна, когато хората я тъпчат, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам".
Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на
тревата
.
Може ли да се приказва на тревата? " Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди.
към текста >>
Може ли да се приказва на
тревата
?
Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата.
Може ли да се приказва на
тревата
?
" Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди. Онези, които обичате, не трябва да ги владеете.
към текста >>
" Аз гледам на
тревата
като на телефонна слушалка.
Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата?
" Аз гледам на
тревата
като на телефонна слушалка.
Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди. Онези, които обичате, не трябва да ги владеете. Бог е създал човека и се проявява в него.
към текста >>
29.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дали си
трева
, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това.
Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ.
Дали си
трева
, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това.
Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света.
към текста >>
30.
06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За кашлица — вземете троскот (
трева
) и я варете 15 минути — пийте водата по една чаша сутрин, обед и вечер.
Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно. Те ще ви целунат, че сте им помагали. Сейте, краставици, лук, тикви, жито, ръж, дървета и пр.
За кашлица — вземете троскот (
трева
) и я варете 15 минути — пийте водата по една чаша сутрин, обед и вечер.
Тя е хранителна, а от друга страна и лечебна. Има, и хубав вкус. После, мажете си гърлото със зехтин и вътрешно пийте по-малко от него. Още за музиката: — Нека големите певци да бъдат модел за вас, който трябва да рисувате във вас. На Слънцето се намира най-хубавата музика.
към текста >>
31.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лягате значи на земята (
тревата
), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени.
Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете.
Лягате значи на земята (
тревата
), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени.
Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти).
към текста >>
След това ще седнете на
тревата
и ще допрете ръцете до пръстите на краката си.
Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72.
След това ще седнете на
тревата
и ще допрете ръцете до пръстите на краката си.
Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование. Като тръгне по Божия път, човек там има голяма свобода. Отидеш в една къща, свършваш една работа и тръгваш, а те ще те поканят, да им дойдеш пак.
към текста >>
32.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сочна
трева
покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас.
Сочна
трева
покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци!
към текста >>
33.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Млада
трева
покрива полянката.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят.
Млада
трева
покрива полянката.
Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел.
към текста >>
34.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква свежа, млада
трева
горе на нашата обична полянка!
Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав?
Каква свежа, млада
трева
горе на нашата обична полянка!
Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. Навсякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: — Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта.
към текста >>
35.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хиляди росни капки по свежата
трева
.
Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли.
Хиляди росни капки по свежата
трева
.
Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот.
към текста >>
36.
57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Млада, сочна
трева
покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА Днес е първият ден на пролетта.
Млада, сочна
трева
покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден. Във въздуха се чувствува приливът на животворната прана. Пъпките по дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.
към текста >>
37.
Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната
трева
.
Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си.
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната
трева
.
Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
към текста >>
38.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на
тревата
, блестящи като брилянти.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на
тревата
, блестящи като брилянти.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
към текста >>
Към 9 часа росните капки по
тревата
ги няма.
Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък.
Към 9 часа росните капки по
тревата
ги няма.
Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява.
към текста >>
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на
тревата
.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на
тревата
.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>
39.
029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали
тревата
!
Бог ще промисли за мене, когато свърша университета. Бог ще помисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него.
Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали
тревата
!
" Той запалил тревата и се спасил. Майка му била жива. Това е възможно. Висшето съзнание на майката е направило това. Един човек спял на открито.
към текста >>
" Той запалил
тревата
и се спасил.
Бог ще помисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него. Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали тревата!
" Той запалил
тревата
и се спасил.
Майка му била жива. Това е възможно. Висшето съзнание на майката е направило това. Един човек спял на открито. В това време се приближила до него змия.
към текста >>
40.
107 КРАСКИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нервните хора да гледат зелената
трева
и няма да бъдат нервни.
Синият цвят носи вяра, жълтият - мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност. Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата.
Нервните хора да гледат зелената
трева
и няма да бъдат нервни.
Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни. Учителят показа незабравките, които растяха между тревата около нас, и каза: - Развивайте вашата вяра. Използвайте всички блага, които вярата ви дава.
към текста >>
Учителят показа незабравките, които растяха между
тревата
около нас, и каза:
Червеният носи живот и подвижност. Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.
Учителят показа незабравките, които растяха между
тревата
около нас, и каза:
- Развивайте вашата вяра. Използвайте всички блага, които вярата ви дава. Наблюдавайте краските на цветята и вижте коя краска какво влияние има върху вас. Краските съществуват и в човешката аура. За онзи, който вижда, цветът на омразата в човешката аура е черен.
към текста >>
41.
136 ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Направихме утринната молитва и упражненията, после приседнахме на
тревата
около нашия обичан Учител.
[[Изворът на доброто]] ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА Посрещнахме Слънцето на планината. В низините нощта още се задържаше, а тука беше светло. Въздухът беше чист и прохладен като изворна вода.
Направихме утринната молитва и упражненията, после приседнахме на
тревата
около нашия обичан Учител.
През неизмеримото пространство топлината ни докосваше като благословение на Вечния. Мълчахме дълго, заслушани в тихия Глас. После Учителят направи превод: - Любовта е Път на всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път на всички, на които Бог се изявява.
към текста >>
42.
Екскурзия до Мусала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и
тревата
има знание.
Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш от Него и след това ще отидеш да раздаваш на другите това, което си получил да помагаш на другите. Вярата е път към Бога. С вяра Бог не може да ни даде. А пък чрез любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко. Каквото прави и най-малката буболечица, не мислете, че е глупаво.
Също така и
тревата
има знание.
Тя с години се е учила. Така че ние отвсякъде ще се учим: от тревата, от буболечките и пр. Небето беше ясно и синьо, имаше изобилно слънце, без никакво облаче. Учителя каза: България е обетована земя.
към текста >>
Така че ние отвсякъде ще се учим: от
тревата
, от буболечките и пр.
С вяра Бог не може да ни даде. А пък чрез любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко. Каквото прави и най-малката буболечица, не мислете, че е глупаво. Също така и тревата има знание. Тя с години се е учила.
Така че ние отвсякъде ще се учим: от
тревата
, от буболечките и пр.
Небето беше ясно и синьо, имаше изобилно слънце, без никакво облаче. Учителя каза: България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари.
към текста >>
43.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радвайте се на една круша, на
тревата
, на буболечката, на реката.
Благодари на Бога, Който е изпратил светлината. Благодари и на тези хора, които са станали причина този плод да дойде при тебе. За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш. Весели да бъдете, да гледате нагоре. Бог гледа от горе.
Радвайте се на една круша, на
тревата
, на буболечката, на реката.
Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите? На курорт сте тук, всички сте курортисти. Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща. Дадат ти една книга, зарадвай се.
към текста >>
44.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над вади душа има една полянка, обрасла е висока
трева
, на която винаги се спирахме.
Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта. Като минахме воденицата над селото; поехме по една височинка вдясно от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа.
Над вади душа има една полянка, обрасла е висока
трева
, на която винаги се спирахме.
Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и пр.“ Учителя каза:
към текста >>
45.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Седнахме на
тревата
на колело около Учителя с крака, прострени напред.
Тук ще ви изложа екскурзията, която направихме до Витоша с Учителя на 3 май 1926 г. вторник, ден Великден. Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша. След пристигането на Ел Шадай направихме молитва и изпълнихме следните гимнастически упражнения:
Седнахме на
тревата
на колело около Учителя с крака, прострени напред.
1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете поставени с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани нагоре до над главата и след това връщане назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете върху коленете.
към текста >>
Значи гърбът на дясната ръка се допира до
тревата
.
Тези, които правят това, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и за религиозно упражнение. Друго упражнение: Може да легнете на земята на гръб, с ръце под главата. Хубаво е да легнете на земята с глава към север и при това дясната ръка отдолу, а лявата над нея. И двете ръце обърнати надолу към земята.
Значи гърбът на дясната ръка се допира до
тревата
.
Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред това упражнение се прави до една минута, докато прочетете до 27, и след това ще станете 72-то е мярката. Така човек може да приеме в запас много магнетизъм, толкова много, че даже да помага на другите. В града губи много.
към текста >>
Ще седне на
тревата
и ще допре ръцете до пръстите на краката.
Представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек да се изправи.
Ще седне на
тревата
и ще допре ръцете до пръстите на краката.
След това изпяхме Аум със следните движения: При първото движение ръцете се движат от долу на горе и през това време се изпява първото Аум. При второто движение ръцете отстрани се спущат надолу към първоначалното им положение, прави се едно обливане, и през това време се изпява второто Аум. При третото движение ръцете се издигат пак нагоре и се изпява третото Аум. При четвъртото движение ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното им положение долу и през това време се прави едно обливане с изпиване на Ом, Ом, Аумен.
към текста >>
46.
Законите на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата
беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни.
Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. След лекцията всички отидохме на полянката. Денят беше хубав. Небето беше чисто. Имахме красив слънчев изгрев.
Тревата
беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни.
Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза: Всеки хубав ден показва, че нещо хубаво се е казало в света. Ще се уреди, ще се уреди. Хубавите дни са за в бъдеще.
към текста >>
47.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това седнахме на
тревата
и се заговори за новото земеделие и новото градинарство.
НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Изгрев, 15 март 1957 г. Любезни брат, Един ден братя и сестри отидохме с Учителя на полянката, за да посадим овощни дръвчета. Учителя работеше заедно е всички.
След това седнахме на
тревата
и се заговори за новото земеделие и новото градинарство.
Учителя каза в течение на разговора: Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката.
към текста >>
48.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп
трева
и на всеки даде по един стрък.
Учителя каза: Вие сте в Братството, вие сте като клонове на Бялото братство в различни държави. Като ученици на Бялото братство сте били във връзка с мене през миналите векове и сте работили за културата на разни държави и народи. На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“.
За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп
трева
и на всеки даде по един стрък.
М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас." През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя.
към текста >>
49.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на
тревата
и да продължим разговора.
Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните. След това разговорът премина на друга тема.
Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на
тревата
и да продължим разговора.
Тревата беше суха и топла. Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза: Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене?
към текста >>
Тревата
беше суха и топла.
Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните. След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора.
Тревата
беше суха и топла.
Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза: Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч.
към текста >>
50.
Седем принципа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вземи например
тревата
- тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата.
Престъплението всякога произтича от недоимък. Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление. Целият живот е една задача, която човек трябва да реши. Някой път лесно се решава, но мъчно се усвоява и постига. В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път.
Вземи например
тревата
- тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата.
Семето има възможности, но то трябва да слуша какво му казват светлината и топлината - те са за него наставници, дават му лекции и ако ги слуша, ще се развива. Ако на последното цвете има сложена голяма плоча, то разумните същества, като дойдат, ще преместят плочата. В природата съществуват силни и слаби и силните всякога помагат на слабите.
към текста >>
51.
05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху свежия килим от мека
трева
.
Когато стигнахме до нея, поехме по хубави и живописни пътеки. Славеите разнасяха своята чудна песен. А въздухът беше така чист и ухаещ на борова смола и полски цветя, че гърдите дишаха свободно и мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителя бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно хубава поляна, обсипана с утринните росни капки.
Брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху свежия килим от мека
трева
.
Поспряхме се за малко и Учителя ми каза: "Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето." Поляната вече беше събрала много мъже и жени, които се наричаха помежду си братя и сестри. В заключителното си слово през този ден чух Учителя да казва: "Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе в нас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души! Всяка година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано дотогава. Животът е във възходящ и непрекъснат процес." Учителя е препоръчал на Методи да се запише студент по философия.
към текста >>
52.
16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна
трева
и от всички страни заобиколено с вековни букови гори.
МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан. Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана.
Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна
трева
и от всички страни заобиколено с вековни букови гори.
Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа.
към текста >>
53.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички се стекохме там и насядахме на
тревата
пред естрадата в полумесец.
Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия.
Всички се стекохме там и насядахме на
тревата
пред естрадата в полумесец.
Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички в очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи – Учителя иде.
към текста >>
54.
57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека
трева
, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя.
Всички са съгласни и приемат промяната с възторг. Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя.
Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека
трева
, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя.
В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър.
към текста >>
55.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и
трева
.
През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре.
Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и
трева
.
Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
към текста >>
Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената
трева
до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената
трева
до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
към текста >>
56.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената
трева
и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог.
То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март. През ясна и безлунна нощ, в Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби, защото са много далече и до Земята достигат силовите течения с къси вълни. Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко. Саабей е дал на това съзвездие образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, която символизира връзката между влюбените. Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда:
"Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената
трева
и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог.
Весело играели и лудували те на Морският бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Най-красивата от дъщерите, прекрасната Галатея, веднъж гонела пъстроцветна пеперуда и се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен и красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи.
към текста >>
57.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с
трева
, цветя, дървета и птички почват да пеят.
След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура. След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура. Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където животът едва-едва се проявява.
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с
трева
, цветя, дървета и птички почват да пеят.
По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата.
към текста >>
58.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Земята произведе из своята утроба
трева
, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12.
И Земята произведе из своята утроба
трева
, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
към текста >>
Аз ви давам без изключение всяка
трева
, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето.
Аз ви давам без изключение всяка
трева
, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи.
към текста >>
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена
трева
.
28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена
трева
.
31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
към текста >>
Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената
трева
.
3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние. Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди. Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение. 1 .И благослови Елохим съществуването на Hoax и съществуването на неговите еманации и каза им: Разплодете се, размножете се, напълнете земното пространство. 2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот.
Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената
трева
.
З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма. З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност.
към текста >>
59.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В течение на третия период Земята произвеждала
тревата
, растителния свят.
Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми.
В течение на третия период Земята произвеждала
тревата
, растителния свят.
С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е.
към текста >>
В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената
трева
и плодовете.
В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип."
В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената
трева
и плодовете.
В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина.
към текста >>
60.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с
трева
като животните и след седем години ще му се върне царството.
Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена.
Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с
трева
като животните и след седем години ще му се върне царството.
И всичко станало, както казал Данаил. От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти?
към текста >>
61.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като
трева
скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат.
Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях.
Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като
трева
скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат.
Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
към текста >>
Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната
трева
.
Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите.
Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната
трева
.
Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
към текста >>
62.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А на това място имаше много
трева
.
А Марко в 6 глава, от 31 до 35 стих казва: "Да отидем настрана в пусто място, да си починете малко... Когато денят беше към края, пристъпиха учениците Му при Него и рекоха: Тук е пусто и денят свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9-та глава, 11 стих казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва: "Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб, за да ядат тия? " След като Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва: "Накарайте човеците да насядат.
А на това място имаше много
трева
.
И тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочие, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12). Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите.
към текста >>
Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше
трева
.
Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден.
Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше
трева
.
С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота.
към текста >>
То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена
трева
.
С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота.
То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена
трева
.
Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба.
към текста >>
63.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако Бог така облича полската
трева
, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери!
Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях.
И ако Бог така облича полската
трева
, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери!
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
към текста >>
64.
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но е казано също: "Но им се заръча /на скакалците, които излизат от Бездната при затръбяването на петата Тръба/, да не повреждат
тревата
по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия Печат на челата си." От това е ясно, че всичките злини идват върху тези хора, които не са приели духовния импулс и вместо да прогресират, те регресират.
Както видяхме, Седмата раса с нейните 7 културни епохи е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби. Всичките тези културни епохи, целият този период, е описан много страшно в Апокалипсиса. И Св. Йоан казва: "Аз щях да пиша, като видях всичко това и след като чух седемте Тръби, но чух Глас от Небето, който ми казваше: Запечатай това, което говореха седемте Тръби, недей го писа." Така че, тази Тайна, която се отнася до живота на Седмата раса с нейните седем културни епохи, ще остане засега неразкрита. Това, което е казано, е така предадено, че само злини се изливат върху Земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми.
Но е казано също: "Но им се заръча /на скакалците, които излизат от Бездната при затръбяването на петата Тръба/, да не повреждат
тревата
по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия Печат на челата си." От това е ясно, че всичките злини идват върху тези хора, които не са приели духовния импулс и вместо да прогресират, те регресират.
А тези, които са приели духовния импулс, са означени със символа, че имат Божия Печат на челата си, т.е. приели са в ума си новите идеи и са ги приложили в живота си, затова се намират в процес на растене и развитие, което е символизирано с израза трева, зеленище, дърво. които са емблема на етерния свят, на зеления цвят; който е цвят на разтеж и развитие. А когато се казва, че имат Божия Печат, се подразбира, че техният вътрешен живот на Любов и Доброта е отразен на тяхното лице, на тяхното чело. Когато седмата Тръба затръби, т.е.
към текста >>
приели са в ума си новите идеи и са ги приложили в живота си, затова се намират в процес на растене и развитие, което е символизирано с израза
трева
, зеленище, дърво.
И Св. Йоан казва: "Аз щях да пиша, като видях всичко това и след като чух седемте Тръби, но чух Глас от Небето, който ми казваше: Запечатай това, което говореха седемте Тръби, недей го писа." Така че, тази Тайна, която се отнася до живота на Седмата раса с нейните седем културни епохи, ще остане засега неразкрита. Това, което е казано, е така предадено, че само злини се изливат върху Земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми. Но е казано също: "Но им се заръча /на скакалците, които излизат от Бездната при затръбяването на петата Тръба/, да не повреждат тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия Печат на челата си." От това е ясно, че всичките злини идват върху тези хора, които не са приели духовния импулс и вместо да прогресират, те регресират. А тези, които са приели духовния импулс, са означени със символа, че имат Божия Печат на челата си, т.е.
приели са в ума си новите идеи и са ги приложили в живота си, затова се намират в процес на растене и развитие, което е символизирано с израза
трева
, зеленище, дърво.
които са емблема на етерния свят, на зеления цвят; който е цвят на разтеж и развитие. А когато се казва, че имат Божия Печат, се подразбира, че техният вътрешен живот на Любов и Доброта е отразен на тяхното лице, на тяхното чело. Когато седмата Тръба затръби, т.е. когато Седмата културна епоха на Седмата раса завърши, Земята ще е постигнала вече целта на физическата си еволюция. Тогава тя ще се превърне постепенно в едно астрално небесно тяло.
към текста >>
65.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена
трева
." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят.
Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии. Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез Христовия Път. Това, което сега се изпълнява, представя правия Път към Бога. Това е Посвещението, което става привилегия на Апостол Йоан. Възвестяването на тези Духове е придружено с необходимите белези на Посвещението: „Първият Ангел като затръби, имаше град и огън, смесени с кръв, които падаха върху Земята.
И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена
трева
." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят.
Тук се забелязва, че не се касае за Посвещение в древен смисъл, но до ново Посвещение, което трябва да вземе мястото на първото. Християнството не трябвало, както при Древните Мистерии, да бъде запазено за едно малко число избранници. То трябва да принадлежи на цялото човечество и да упражнява влияние в неговото по-далечно бъдеще. Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат. Тръбите на Християнството тръбят за всички, които искат да ги слушат.
към текста >>
66.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
твоите амбиции ще бъдат покосени като
трева
на полето.
В Божествения свят представя сътворението и преобразяването. В умствения свят - въздигането на ума. Във физическия свят - смъртта. В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни. Ако не се издигнеш над земните неща.
твоите амбиции ще бъдат покосени като
трева
на полето.
Разлагането на твоето тяло ще стане по-скоро, отколкото очакваш, ако не вървиш в Пътя на Духа. Но не се страхувай, защото Смъртта е преминаване към по-висш живот за онзи, който върви в Пътя на Духа. Тя е страшна за този, който е привързан към материалното. Доброволното освобождаване от инстинктите на материята чрез свободното присъединяване към законите на Духа създава новия човек и той влиза в Пътя на Безсмъртието.
към текста >>
67.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това насядахме на
тревата
.
Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата.
След това насядахме на
тревата
.
Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема „Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе
към текста >>
Тя лежала на
тревата
.
На събора през 1921 г. през месец август сестра Тереза Керемедчиева внезапно паднала и изгубила съзнание. Туй се случило на двора, пред колибата в Търново.
Тя лежала на
тревата
.
Учителят дошъл, направил няколко кръга около нея, като гледал нагоре към небето. След това повикал сестра Иванова и ù казал: „Аз ù помогнах. Стой тука, никой да не идва при нея, след един час ще се
към текста >>
68.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С голяма радост малките ще изчистят полянката и пътя от камъни; ще посадят цветя и плодни семки; ще си ограждат къщи и сцени с камъчета или суха
трева
; ще чистим изворчета и ще оправяме рекички.
През време на излета имаме големи възможности да развием у децата редица добри навици, социални чувства, грижа за себе си и за другарчетата, практичност, съобразителност, самостоятелност, издръжливост, а също така и редица образователни възможности. Необходимо е учителката да бъде неотлъчно при децата от първия момент На тръгване до завръщането. Оставени на свобода, най-често децата сами си намират разнообразни занимания. Случва се, по нямане инициатива или незнание, група деца да бездействуват. Тук ще се намесим, като обърнем вниманието на малките към природата: цветята, реката, планината и пр.
С голяма радост малките ще изчистят полянката и пътя от камъни; ще посадят цветя и плодни семки; ще си ограждат къщи и сцени с камъчета или суха
трева
; ще чистим изворчета и ще оправяме рекички.
Изобщо към много творческа дейност и жизнена благодат на подканя природата. С особено удоволствие малките туристи обичат да си приготовляват храна и екип за излета. Ще бъдем внимателни към раницата на всяко дете, към дрехите и обувките, с които тръгва. Храненето също ще бъде под нашето око — да бъде прилично, дружно споделено, достатъчно и пр. Мили са моментите, след храна, когато всички си почиват и споделят впечатленията от видено и чуто.
към текста >>
69.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична
трева
, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не.
Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична
трева
, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не.
Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува!
към текста >>
Той ще поразгледа най-напред каква
трева
расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
“ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може.
Той ще поразгледа най-напред каква
трева
расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
към текста >>
70.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
при Учителя пасяхме
трева
по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева"
имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос. Да не смятате, че ние тука
при Учителя пасяхме
трева
по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева"
като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство.
към текста >>
71.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се
трева
и гора.
Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му.
Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се
трева
и гора.
Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга? " А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица? " И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици.
към текста >>
72.
48. Змийската отрова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
" Змията го разглеждаше, докато той говореше, и след това бавно се свлече в
тревата
и се изгуби от погледа ни.
Един път, като отивахме на екскурзия на Витоша, на пътеката видяхме как се препича една голяма змия. Уплашено спряхме. Учителя се приближи до змията: „Защо си запречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха, сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия!
" Змията го разглеждаше, докато той говореше, и след това бавно се свлече в
тревата
и се изгуби от погледа ни.
Една година, като отиваме към Рилските езера, отровна змия ухапа една сестра. Всички се уплашихме до смърт. Учителя ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителя я освободи, но той преболедува два дни и постепенно се оправи.
към текста >>
73.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Там беше всичко естествено -
трева
, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки.
Сядахме около чешмичките на приказки и песни, тогава нямаше хора, които да ни слушат, и там се чувствахме много добре. Чешмичката в двора, която са направили заедно с Учителя, беше за здраве и благословение. Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите.
Там беше всичко естествено -
трева
, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки.
Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене.
към текста >>
74.
22 март
 
- Теофана Савова
Някой е седнал на меката
трева
, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката.
Колко свободни се чувстваме! Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма е радостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни.
Някой е седнал на меката
трева
, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката.
Някой започва упражнението, друг го е свършил и радостно си тръгва за града. Идват и нови хора. Те питат, искат да знаят това, което другите са чули и научили, четат беседи и искат бележки от беседи, учат песни. А какви хубави песни вече е дал Учителя!
към текста >>
75.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на
тревата
или на постлани черджета.
А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон.
Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на
тревата
или на постлани черджета.
Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре.
към текста >>
76.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката
трева
.
Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците. Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата.
Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката
трева
.
Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота. След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза:
към текста >>
Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката
трева
на поляната и се загубиха край боровата гора.
- Учителю, гърлото ме боли, а толкова искам да дойда с вас! На всички той отговаряше с жив и сърдечен тон: - Да, може, но бавно ще вървите. * Привечер на следващия ден, когато Венера се усмихваше пленително на небосклона, а виолетови воали се стелеха в далечината, Учителя излезе от стаята си.
Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката
трева
на поляната и се загубиха край боровата гора.
„Звездата на Изгрева" вече сияеше на небето като ярка нощна лампа и осветяваше силуетите на две сестри, които се бяха спрели пред салона. Едната от тях слушаше с интерес възторжените слова на другата. - Направихме чудесна екскурзия! Времето беше слънчево, а въздухът ефирно лек и свеж. Учителя ни говори около час и каза изключително интересни неща.
към текста >>
77.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Ако погледнете от птичи поглед поляната пред скалите на Ел Шадай, ще видите странна картина -един голям кръг от хора, насядали по
тревата
в малки групи около импровизирана трапеза.
- И паневритмията лекува, нали Учителю? - се обадиха някои от онези, които очакваха с нетърпение началото на паневритмичните упражнения. Няколко минути по-късно отидохме на поляната, за да влезем в живия кръг на паневритмията. Мелодията на „Първият ден на пролетта" завъртя кръга, който вече нямаше граници, но се разшири, за да отиде далече в простора над високите планински върхове. Обяд на Ел Шадай
Ако погледнете от птичи поглед поляната пред скалите на Ел Шадай, ще видите странна картина -един голям кръг от хора, насядали по
тревата
в малки групи около импровизирана трапеза.
Всеки е извадил от раницата си своеобразни ястия, за да ги сподели с насядалите в кръга. Така разполагаме с богата и разнообразна храна за нашия общ обяд. Учителя е сред нас като добър баща, който се радва на децата си. Те пък гледат да му услужат, за да му е удобно във всяко отношение; едни му предлагат кафе, други плодове. Той приема благосклонно всяка услуга, за да ни достави радост.
към текста >>
78.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, ще те хвърля в реката." Попът, като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само
трева
ядат, а откъде имат такава голяма сила?
Срещу този свят човек ли? Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори, вика срещу Учителя и смущава беседата. Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява.
Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, ще те хвърля в реката." Попът, като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само
трева
ядат, а откъде имат такава голяма сила?
" Много от поповете заспиват по столовете си и изпускат писалките и бележниците си. Към края на беседата Учителя се обръща към двамата архимандрити, които са на балкона и им казва: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа." (49, с. 25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителя завършва беседата си.
към текста >>
79.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър
трева
.
Учителя отказва да пътува на кон. Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат — Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват.
Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър
трева
.
По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете.
към текста >>
Обаче тя го взима, влиза във високата
трева
и след малко изпищява.
С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат — Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа.
Обаче тя го взима, влиза във високата
трева
и след малко изпищява.
Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия. Те я питат: „Ти видя ли я?
към текста >>
80.
7.38 Катя Кисельова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Един селянин, който идва да коси
тревата
на двора, й предлага да съборят гнездата на лястовиците, за да не й цапат повече.
Катя Кисельова завършва стоматология в Америка. Връща се в България и обзавежда много хубав зъболекарски кабинет в София. Купува вила с място в село Галата — Варненско, и там се запознава с братството. През лятото е на вилата да почива. Под стрехата има много гнезда на лястовички, които постоянно й цапат тротоара.
Един селянин, който идва да коси
тревата
на двора, й предлага да съборят гнездата на лястовиците, за да не й цапат повече.
Тя се съгласява, взимат два пръта и започват да свалят гнездата на лястовиците. Птичките пищят, хвърчат наоколо, но те събарят всичките гнезда. В една беседа Учителя отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките.
към текста >>
81.
7.44 Атанас Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената
трева
и зелените листа.
Когато се връща групата от Рила, той разпитва подробно дали Учителя е слизал до София. Отговорът е, че Учителя е бил постоянно на Рила, заедно с братята и сестрите. За Атанас това е поредното чудо в живота му, направено точно навреме от Учителя. Той завършва консерваторията и живее на Изгрева заедно с майка си Мария и брат си Гради. Страда от късогледство 6 диоптъра и отива при Учителя да иска съвет.
Учителя му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената
трева
и зелените листа.
Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила. Той участва в музикалния живот на братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти.
към текста >>
82.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с
трева
и хвойна.
Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде със стръмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр.
Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с
трева
и хвойна.
То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка. Във вътрешния Близнак е измерена дълбочина 27,5 метра. В него втичанетo на водата става от 3 езера: от 5-ото, 6-ото u 7-ото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва.
към текста >>
Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с
трева
, клекове, ще се изчистят.
Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." („Закони на доброто", стр. 355) „Като се освобождавате постепенно от накитите си (болестите), вие ги хвърляте настрани от вас и оставате само с божественото, което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа (на Рила), състоянието му се изменя. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога." („Любов към Бога", стр. 98) „Днешният ден ще наречем Ден на Божествената работа.
Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с
трева
, клекове, ще се изчистят.
Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („Любов към Бога", стр. 133) „Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216)
към текста >>
83.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Останалите младежи полегнаха по
тревата
, подпряха се на лакти и напрегнаха слух.
- Да го прочетем - каза Белю. - Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече. Разгънаха листа и Тодор го подаде на Константина. - Ти като че най-добре ще го прочетеш - каза той. - Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано.
Останалите младежи полегнаха по
тревата
, подпряха се на лакти и напрегнаха слух.
- „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия.
към текста >>
84.
Новото Битие — Трети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
И рече Бог яви се свежа
трева
.
С брат Христо записахме думите ѝ: "И рече Бог: Да се събере водата под простора. И яви се сушата. И нарече я Бог земя. И събраната вода нарече морета.
И рече Бог яви се свежа
трева
.
Със семена според вида й. И дърво с плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро, трети ден." Ние тихо пригласяхме.
към текста >>
85.
Новото Битие — Шести Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тревата
със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека."
И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам!
Тревата
със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека."
И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им! " И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!
към текста >>
86.
Всеки трябва да си знае мястото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тревата
беше свежа, небето осеяно с безброй звезди.
Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пеш към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полунощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата. Брат Христо легна до една купа сено.
Тревата
беше свежа, небето осеяно с безброй звезди.
Събуди ни мученето на кравите, кукуригането на петлите и крякането на кокошките, когато слънцето беше вече високо изкачено над хоризонта. Отидохме при Учителя, поздравихме го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат Христо му разправи накратко как пътувахме. Каза му също на Учителя, че не трябва да спя на ливадата, за да не се простудя. Учителят попита:
към текста >>
87.
МИРЪТ
 
- Борис Николов
Сега майката беше щастлива, легнала на
тревата
, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго.
Всяко живо същество чувства мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки, и на големи животни. Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие. Не е лесно да се преодолее родовия страх!
Сега майката беше щастлива, легнала на
тревата
, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго.
Да, тук присъстваше Големият Живот. Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас. По нея тече Любовта, която свързва всички същества.
към текста >>
88.
СЪРНИЧКАТА
 
- Борис Николов
Сега той разбра колко хубаво направи, като послуша Тихия глас, който му беше подсказал есента да окоси
тревата
пред колибата, за да не се тъпче, и да я прибере изсушена.
Сърничката беше като примряла. Мартин се наведе, прегърна я, после се изправи. Сърцето ѝ лудо биеше до гърдите му. Занесе я в колибата. В дъното беше натрупано сено.
Сега той разбра колко хубаво направи, като послуша Тихия глас, който му беше подсказал есента да окоси
тревата
пред колибата, за да не се тъпче, и да я прибере изсушена.
Сега тя щеше да послужи. Благодарност изпълни сърцето му. Наскуба от сеното, направи гнездо и положи прималялата сърничка. След това разпали огъня. Когато се обърна след малко, сърничката се беше изправила и пощипваше от сеното.
към текста >>
89.
ПЪСТЪРВИТЕ
 
- Борис Николов
Искате ли да я наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от цвета на камъните и
тревата
.
Наистина, силни и пъргави риби са те! Засили се пъстървата във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм някои да преодоляват един човешки бой височина! Това е радост от живота, опиянение от силата. Зрението на пъстървата е остро.
Искате ли да я наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от цвета на камъните и
тревата
.
Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека. Бях полегнал върху затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично. Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на Големия вир?
към текста >>
Мечето смешно играеше със скачащите на
тревата
пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше.
Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега.
Мечето смешно играеше със скачащите на
тревата
пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше.
Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Отърси се от водата, после събра лова и повика мечето. То за пръв път ядеше такава храна и явно много му хареса. След това щастливата двойка отново изчезна във вековните гори, в девственото царство, където не беше прониквал още човешки крак и където те бяха господари. Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби.
към текста >>
90.
ЯБЪЛКАТА
 
- Борис Николов
Братът се навежда, изчиства
тревата
и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората.
ЯБЪЛКАТА Учителя беше дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него. Известно време ще стоиш така съсредоточен и като се свържеш с Големия Живот, ще почувстваш приток на сили. Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми, нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото.“
Братът се навежда, изчиства
тревата
и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората.
Отива в къщи, взема инструмент, връща се и освобождава дървото. „След като освободих дървото, казва той, почувствах и аз облекчение и една малка радост.“ Наистина, ние имаме много опитности и знаем, че Животът е Един; и когато човек изпълни повелението на Тихия глас, изпитва една малка радост.
към текста >>
91.
ДЯНКО КОЛЕЛОТО
 
- Борис Николов
Ще метнат халищата на
тревата
, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе.
ДЯНКО КОЛЕЛОТО Някога реките бяха пълни с риба, водите бистри, чисти – може да пиеш направо от реката. Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек.
Ще метнат халищата на
тревата
, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе.
Като се издигне слънцето на една-две копрали, бай Георги ще вземе срекмето, ще тръгне срещу течението – той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мрянки?
към текста >>
92.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Още на следния ден, верен на моя стремеж да изляза навън на полето да се поразходя, какво да видя - пустиня, нямаше един стрък
трева
.
“ Той ми отговори: „Колкото обичате.“ Сдобих се с някои негови книги и заминах за Атина. Този разговор с Учителя проведох в началото на месец септември 1927 г., след което заминах за Атина. Нашият институт в Атина се намираше в Палеон Фалерон, на 7-8 км отдалечен от Атина. Беше великолепно уединено място, полуостров, и за 10 минути се отиваше до морето. Имах прекрасни условия да мисля и съзерцавам.
Още на следния ден, верен на моя стремеж да изляза навън на полето да се поразходя, какво да видя - пустиня, нямаше един стрък
трева
.
Това силно ме разочарова и си помислих как можах да дойда в този пуст край; но след това отидох на морския бряг, където обстановката беше съвършено друга и ме плени. Ходех всеки ден 3—4 пъти на морето. То беше вълшебно. Неслучайно Егейско се казва Бяло море. През по-голямата част от годината няма никакво вълнение, повърхността е огледално равна.
към текста >>
93.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За съзвездието Риби е дадена чудна по своето съдържание и смисъл легенда: всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и
тревата
, от дълбочините на морето излизат, заловени за ръце, една след друга петдесетте дъщери на морския бог.
Слънцето престоява в него от 22 февруари до 22 март. В ясна и безлунна нощ в съзвездие Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби. Тези звезди, както и при други случаи сме изтъквали, в действителност нямат слаба светлина, но са много отдалечени от нас и затова до Земята достигат силовите течения на късите вълни. Тези течения засягат и имат отношение към горните слоеве мозъчни клетки - там, където са мозъчните центрове, даващи на човека моралните качества, най-благородните негови прояви, милосърдие, състрадание, благоговение, уважение към всичко. На това съзвездие Саабей е дал образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, символизираща връзката между влюбените.
За съзвездието Риби е дадена чудна по своето съдържание и смисъл легенда: всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и
тревата
, от дълбочините на морето излизат, заловени за ръце, една след друга петдесетте дъщери на морския бог.
Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Една от тези дъщери - най-красивата и прекрасна - ГАЛАТЕЯ, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен, красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи.
към текста >>
94.
16. В края на учебната година
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Насядали на
тревата
в училищната градина, малките ученици внимателно слушаха приказката за „Бедното овчарче с меденото кавалче"... Така свършва приказката, а вие деца, колко много трябва да благодарите на вашите бащи и майки, че се грижат за вас и ви пращат на училище.
16. В края на учебната година Юнска жега.
Насядали на
тревата
в училищната градина, малките ученици внимателно слушаха приказката за „Бедното овчарче с меденото кавалче"... Така свършва приказката, а вие деца, колко много трябва да благодарите на вашите бащи и майки, че се грижат за вас и ви пращат на училище.
Още петнадесет дни само и вие ще бъдете ученици от първо отделение. Спомняте ли си колко бяхте малки преди 10 месеца, когато дойдохте за първи път на училище? — Дето се мерехме с цветята! — добави Мери. — Няма Ли да се мерим вече? — обади се друго.
към текста >>
95.
Старите хора не могат но знаят.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всйчко изгоряло, и
трева
, и плод.
Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето? “ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра. На другия ден, когато царят чул умния отговор, преклонил глава и казал: — Прави сте, трябва да ви дам мостра, а няма от къде да я взема. И царят простил живота на всички. Същото лято настанала една суша, дето не е била на земята и никога Няма да бъде.
Всйчко изгоряло, и
трева
, и плод.
Житниците опустели — нямало жито за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал: — Правете, струвайте, утре като дойдете, искам да ми кажете от къде ще вземем жито за сеитба, инак главите ви ще взема. Тръгнали си болярите сломени — никъде нямало зърно жито.
към текста >>
96.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата
трева
.
В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата.
А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата
трева
.
—Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
към текста >>
Разцветников Тънка, дълга дългуша, няма корем, ни гуша, няма ръце ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из
тревата
тя бяга, и сърдило съска също като гъска! Змия Ас Разцветников Тя е весела, игрива, и е много работлива, а каква е пък чистница.
Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ? — Лястовица Ас. Разцветников Редом моми зеленокоси във реката газят боси, леко се навеждат, мълком се оглеждат. Идва свет ден в ранна пролет, хората се в църква молят и отнасят, пременени, от косите им зелени, — от косите що децата режат скришом край реката и със ноожченцата малки правят си от тях пищялки. Върбови клони Ас.
Разцветников Тънка, дълга дългуша, няма корем, ни гуша, няма ръце ни крака, а се влачи ей така! Погнеш ли я с тояга, из
тревата
тя бяга, и сърдило съска също като гъска! Змия Ас Разцветников Тя е весела, игрива, и е много работлива, а каква е пък чистница.
. . Има мъничка главица, с дълъг сукман до петите — изтъкан е всред тревите. . . Ту седи там зад вратата, ту се качи по стената, ту зашета из къщи, — па подскача из двора. . .
към текста >>
97.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с
трева
на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял.
И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с
трева
на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
И роди първия човек. Мъжът каза: — Аз съм алфата на творението. И уби първия човек. Любовта каза: — Аз съм алфата на творението. И сля раждането със смъртта.
към текста >>
98.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ
трева
; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ.
Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ.
Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ
трева
; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ.
А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия.
към текста >>
99.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна
трева
на Поляната и на Седемте Рилски езера.
Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури.
Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна
трева
на Поляната и на Седемте Рилски езера.
Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това.
към текста >>
100.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Всички се стекохме там и насядахме на
тревата
пред естрадата в полумесец.
Ето това е най-ценното, може би да кажа, най-бялото нещо, което видях у Белите братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и чуя Дънов в непосредствено обръщение към своите последователи. Към 10 часа откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната на около метър над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса, а върху масата библия.
Всички се стекохме там и насядахме на
тревата
пред естрадата в полумесец.
Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки. А мъжете, макар Слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнаж всички се изправиха на крака. Значи Учителят иде! И всички стоят, докато той бавно се изкачи и седна; тогава сядат и другите.
към текста >>
НАГОРЕ