Търсене в текстове за 'Трева'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата.
Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата. И паднах аз в благоговение и казах: Кой си Ти Великий, за да те славословим? Кой си Ти, в Когото се държи слънцето, всяка мушица, без Когото елхата не би сътворила своите игли. Кой си, Ти да принесем Тебе сърцата си. Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората.
към текста >>

2. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.
Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе! Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем. Нека моят глас се слее с общия химн, нека се изпълня с Тебе! Както зърното под земята се въззема нагоре, дирейки своето слънце, така аз копнея по Тебе, слънце мое. Не ще да те забравя, както цветецът не забравя своето слънце Ти не ще ме оставиш в моите скърби". Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо. Аз прославих Великия. Превод
към текста >>

3. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Събиране на трева с корен става при цъфтенето.
Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило. Събиране на трева с корен става при цъфтенето. Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева.
С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
към текста >>

6. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
към текста >>

Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>

7. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали.
Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и.
към текста >>

8. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта.
Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз?
към текста >>

9. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева.
Георги Томалевски В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл.
към текста >>

....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева.
Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове.
към текста >>

10. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
към текста >>

11. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност.
Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия.
към текста >>

12. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области! Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
към текста >>

13. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци.
Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр.
към текста >>

14. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях.
Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си. И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
към текста >>

15. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И лъвчето расло заедно с агнетата, пасло заедно с тях трева, блеяло като овците и смятало себе си овца даже тогава, когато напълно се развило и станало голям и силен лъв.
Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт. Но това е заблуждение. Веднъж една лъвица се нахвърлила на едно стадо овци, но пастирите я убили. Умирайки, тя родила лъвче. Овците се съжалили над малкия лъв и започнали да го възпитават. И лъвчето расло заедно с агнетата, пасло заедно с тях трева, блеяло като овците и смятало себе си овца даже тогава, когато напълно се развило и станало голям и силен лъв. И веднъж към това стадо се приближил за плячка друг лъв. Какво било неговото удивление, когато видял всред стадото един голям лъв? Той се опитал да се приближи към него, да му каже, че той, наистина, е лъв, но при приближаването му, овците избягали, а заедно с тях и лъвът-овца. От този момент насетне лъвът започнал да търси удобно време, за да влезе във връзка с лъва-овца. И ето, веднъж той видял лъва-овца сам и тичайки към него, извикал: „Ти си лъв!
към текста >>

16. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну.
Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно. Айя отвори прозорец и чу.
към текста >>

И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева.
Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе. Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите. А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх.
към текста >>

17. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака?
И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи? И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили?
към текста >>

18. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата.
Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека.
към текста >>

19. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.?
Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа.
към текста >>

всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева.
Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност. Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях. Когато човек почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи. Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си.
към текста >>

20. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя.
към текста >>

21. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел.
Отделното стои в определено отношение към цялото. И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас. Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела.
към текста >>

Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот!
И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин. Всичкото злато на един милионер не може да допринесе на своя притежател нито един дребен отломък на вътрешно и същинско богатство, което един Гьоте, Ръскин, Гайбел могат да нарекат свое собствено.
към текста >>

22. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев!
Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев! Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти. Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше.
към текста >>

23. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата!
Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите.
към текста >>

24. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него.
” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа.
към текста >>

Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие?
Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа. Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата. Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява.
към текста >>

25. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
към текста >>

26. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Няма трева, няма животно, което да не почувствува силния поток от слънчева енергия, която приижда върху земята с настъпването на пролетта.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Слънцето, значението на слънчевата енергия. Сега е пролет. Слънцето събужда всичко към живот и проява. Няма трева, няма животно, което да не почувствува силния поток от слънчева енергия, която приижда върху земята с настъпването на пролетта. Само културният човек дреме дълго в своите големи мравуняци, без да види слънце с години неговото лице. И се чудим, че хората страдат, стават хилави! Първият повик към здраве е: излезте на слънце! Първият повик към светла мисъл е: излезе на слънце! Първият повик към благородни чувства и воля, към разположение надуха е: Излезте на слънце!
към текста >>

27. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци!
към текста >>

28. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила.
Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива. Периодът на отлива е началото на новия прилив! Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет? Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет !
ПРОЛЕТ Ние те призоваваме с трепет и със свещено чувство произнасяме твоето име, когато в душите настъпи студ и мрак. Защото ти носиш радостта, топлината и живота. Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет.
към текста >>

30. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И бели, морави шарилки Реди на тъмна канава, И ръси шарени гиздилки Обилно в младата трева.
Уморих си пръстите, очите Да се взирам, да развързвам само, А не трябва да се късат нишки. Ах, навярно кат съм била малка, Вплела съм го във игри нехайно, А сега го иска строга майка Оправено, намотано цяло! Олга Славчева ТЪЧЕ Избяга вече люта зима, Започна слънце да пече, Земята пъстрите килими Захвана бързо да тъче. Със жълто, синьо и червено Совалките си пълни тя, Огражда всичко със зелено. Тъче безспир листа, цветя. И бели, морави шарилки Реди на тъмна канава, И ръси шарени гиздилки Обилно в младата трева. Доприда още нова прежда, Възглавки пъстри да реди. Грижливо всичките подрежда, Кой мине - там да поседи.
към текста >>

31. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Аз сам съм наблюдавал, как един сензитив в България пред нас направи няколко интересни опити: откри, например, златен пръстен, скрит в тревата на една полянка.
И тъй, те водят към неовитализъм и психоламаркизъм. Вън от това, натъкнаха се на множество факти, които устано¬виха у организма сили и способности, за които до скоро не подозираха. Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм". Знае се, че има тъй наречени сензитиви, които с лескова или металическа вилка могат да открият подземни води, руди, метали и пр. Нещо повече: Радиестезията е толкоз усъвършенствувана, че чрез нея може да се определи дълбочината, коли¬чеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Аз сам съм наблюдавал, как един сензитив в България пред нас направи няколко интересни опити: откри, например, златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения. Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око.
към текста >>

32. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи.
А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева.
Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява. Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми. Интересна е проявата на електричеството и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева. Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични. Разбира се, споменавайки за електричния и магнетичен характер на планинските форми, ние сме далеч от всяко геологично разглеждане. Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл.
към текста >>

Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични.
Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми. Интересна е проявата на електричеството и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева. Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични. Разбира се, споменавайки за електричния и магнетичен характер на планинските форми, ние сме далеч от всяко геологично разглеждане. Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл. Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната физика, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм.
към текста >>

34. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Полъхва край него пролетният ветрец, носи се край него мирисът на прасна пръст и зелена трева, слуша възторжената песен на чучулигите и не сеща, как стигат в града.
„Така говори, че да се зачудиш, откъде му излизат думите". Цъкаше с език и казваше: „Много харно говориш, отче. Няма що, хубаво си се научил да проповядваш. Ако всичките като тебе приказваха, харни щяха да станат хората". Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му. Полъхва край него пролетният ветрец, носи се край него мирисът на прасна пръст и зелена трева, слуша възторжената песен на чучулигите и не сеща, как стигат в града. – Ето, че наближихме, отче, рече той. – В града ли? – Да, отче. Отдалече се мяркаха високите кубета на църквите и върховете на високите тополи. – След четвърт час ще бъдем там.
към текста >>

35. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята.
На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Млада трева покрива полянката.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел.
към текста >>

37. СТИХОВЕ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя стъпваше внимателно върху пухкавата трева, между сините камбанки и не знаеше, на кое по-напред да се нарадва: на тях, на сините камбанки из тревата, или на високо издигнатите върхове над тях.
ПРИЯТЕЛИ Теофана Савова Инка обходи широката поляна. Тя стъпваше внимателно върху пухкавата трева, между сините камбанки и не знаеше, на кое по-напред да се нарадва: на тях, на сините камбанки из тревата, или на високо издигнатите върхове над тях. Така всичко беше хубаво! Чудно хубаво беше тук. Махабур я изненада. Кристалните му води я посрещнаха приветливо. Широката му площ я спря.
към текста >>

38. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние.
да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване.
към текста >>

39. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка!
Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата.
към текста >>

40. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хиляди росни капки по свежата трева.
Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот.
към текста >>

41. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Племената се запътват към тревата, която ще поникне на 300 километри далече... А тая вода, толкова скъперница, от която вече десет години капчица не е паднала в Порт Етиен, изобилно бучеше тук!
Вода! В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода. — Дай малко вода, дай... — Ако си послушен!... Водата, която има цена на злато, водата, чиято най-мъничка капчица измъква от пясъка зелената искра на стрък тревица. Ако вали някъде, цяло преселение раздвижва Сахара. Племената се запътват към тревата, която ще поникне на 300 километри далече... А тая вода, толкова скъперница, от която вече десет години капчица не е паднала в Порт Етиен, изобилно бучеше тук! Като че от някакъв пробит водоем се разливаха световните запаси. — Да вървим, — каза водачът на хората си. Но те не мърдаха. — Чакай още малко... Те мълчаха. Те присъствуваха сериозни и безмълвни на това разгръщане на една тържествена тайна.
към текста >>

42. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Висока буйна трева.
Кратка почивка. Всички искаме да запечатаме дълбоко в душите си гледката, за да може скъпият й спомен да поддържа винаги свещения огън в душите ни. Колко е хубаво човек да съхранява в себе си избрани чудни образи от планината. Те винаги ще му говорят за красотата на една велика реалност, която съществува в света. Край „Дамка" се спущаме долу в „Пазар-дере". Висока буйна трева. Около нас красив венец от върхове. Ето, насреща се очертават „Калинините върхове" като далечна мечта, към която се приближаваме. „Пазар-дере" минаваме неусетно. Навлизаме в самите недра на Калинините върхове — един нов свят, тъй отстранен от обикновените пътища на туристите! По тая причина те са по-малко известни.
към текста >>

43. СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Къде беше ти, когато лежах самотен в буйната трева на моите родни поляни и с примижали очи изпращах керваните на белите облаци?
N. ТИ ДОЙДЕ Ти дойде най-после, дълго чакана слънчева любов! Аз немея пред тебе и затворил очи пред ослепителния блясък, чакам да прозвъни в мене музиката на твоето дихание. Цял живот те търсих из друмищата, вслушвах се в песента на среднощния вятър и във виковете на птичите ята. Къде беше ти, когато лежах самотен в буйната трева на моите родни поляни и с примижали очи изпращах керваните на белите облаци? Погледни, — върху косите ми е попадал вече цвят от вишните на моята преминала пролет, но сърцето ми нехае за това и трепка както тогава, когато тичах бос по прашните пътища и газех мекия, хладен мъх на ливадите. Времето ме изостави, аз излязох от неговия стремителен поток и сега съм в една малка бяла ладийка, понесена върху кристалното и безбурно езеро на вечността. О, моя слънчева обич! Да знаеш колко дълго те чакаха очите ми! Погледът ми се топеше в безкрая на хоризонтите, и диханието ми изгаряше да срещне твоя небесен огън.
към текста >>

44. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден. във въздуха се чувствува приливът на животворната прана. Пъпките по дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.
към текста >>

45. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен дъб.
А ние дори си въобразяваме, че някои от видимите форми в света са наша идея и творение. Значението на формите е следното: да привлече нашето внимание, да подтикне любознателността на ума ни и с помощта на духовната ни светлина да разучим съдържанието на силите у проявените форми. По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния свят. Каква тайна се крие в едно семенце? —По форма то е дребно и незначително, често пренебрегвано. По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен дъб. Смисълът пък на това семе ще търсим в проявата на неговото съдържание. Значи за да открием тайната на едно семе, ние трябва да му дадем възможност и условия да прояви своето съдържание и в тая проява да търсим неговия смисъл. Но какви са условията, които карат семето да прояви своето съдържание? Защо е то принудено или подтикнато при тези нови условия за него да се изяви? Нужно ли му е да промени формата си, за да изяви съдържанието си?
към текста >>

46. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка.
Уморих се да свеждам глава пред гордата осанка на земното достойнство, наситих се да гледам гордо възправения образ на силните, отвратих се от измамата и от мизерните късчета на човешка почит, която ми се подхвърля понякога като на окаяник. О, за тебе копнее сърцето ми и в моята тъжна самота чака да ме позовеш и да ми протегнеш ръце. Оставих аз долината и стадата с плачещите гласове на хлопките, оставих топлата длан, която милваше морното ми чело, за да направя стъпка към тебе. Преминах по острите кремъци на тясната пътека и стъпка по стъпка те приближавах, като падах и ставах, като плачех и ликувах. Сега съм тук, на края на пътеката и никой не може да ми подаде ръка, освен тебе. Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка. Над мене е небето с мълчаливото величие на звездите, а долу зеят мрачни урви, като уста на чудовища. О, повикай ме и ми подай ръка, ти единствена, която можеш да ме изведеш от тук — кротка и безкрайна любов! Ти ще ме приемеш без гняв и без упрек. Ти, която забравяш моите грешки и можеш да избършеш сълзите и кървавите капки по нозете ми. О, ти благодатно и любещо сърце на Всемира, повикай ме да склоня глава и да потъна като малко дете в твоята милувка!
към текста >>

47. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня.
Пред пещерата то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък. Дълго време то гледа коленичилия. Всред дълбокото мълчание то чу тихия молещ глас и смирените слова на младия овчар, които той отправяше към безмълвния камък. — Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази. Твои са потоците, чиито води утоляват жаждата на мен и стадото. Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня. Благодаря Ти, пазителю мой. Той обърна глава и погледна изгрялото слънце и се усмихна така, сякаш беше видял самото лице на своя възлюблен. Така радостен и доволен, той подкара голямото стадо към потоците. На обяд младият овчар напълни блюдото си с прясно издоено мляко, набра зрели плодове, положи ги пред своя безмълвен камък и започна да се моли: — Ти, който можеш всичко, Владетелю на моя живот, приеми благодарността на сърцето ми и ела, сподели с мене обяда ми. Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна безграничното доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост.
към текста >>

48. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда.
СЪЩНОСТ ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл, и предвещава хубав ден. Във въздуха се чувства поривът на животворната прана. Пъпките на дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, требите, дърветата, планините! в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда.
към текста >>

49. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета.
” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна.
към текста >>

50. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева.
Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”. Николай Дойнов продължава: “През това посещение у Методи, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята да си построи тук палатка и да остане да живее в нея тъй като преди това Учителят му казал да остане в София, за да се запише като студент по философия. Наистина след три дена, в първия ден на пролетта - 22 март, както отбелязва той, кацна една бяла палатка на Изгрева. Тази палатка е била подарена от италианеца Бертоли, вече съмишленик на Братството. В тази палатка Методи е останал да живее до месец ноември, когато през една нощ силна буря я разкъсва.
към текста >>

51. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” - “За вълка тревата е ненужна, но за агнето тя е храна!
Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях? ” Той ги запитва: “Как искате да ви отговоря - с малко или с много думи? ” - “С малко, естествено! ” - “За вълка тревата е ненужна, но за агнето тя е храна! ” След първото заседание на съда навън се разговарят адвокати и съдии. Един от тях казва: “Ако в България има десет дъновсти като този, ние сме загубени! ” Много от братята и сестрите са в недоумение за създадения процес. Онези, които са живяли своя по-обикновен живот, несвързан с тревогите и бързо сменящите се събития, са дори скептично настроени. Те са склонни да приемат официалното обвинение за справедливо.
към текста >>

52. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
И ти би могъл да бъдеш весел и щастлив! И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си!
към текста >>

53. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология.
Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“!
към текста >>

54. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълга пътека се вие надолу по планината и се губи в буйната до колене трева.
Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно! — Елате, прочие, да изградим с общи усилия величественото здание на новия живот. Елате да възцарим Любовта за върховен и вечен владетел на живота! Елате да превърнем нашите окървавени с братска кръв земи в рай! ... Мироносци. Дълга пътека се вие надолу по планината и се губи в буйната до колене трева. После минава тясно мостче над пеещата планинска река и слиза в полето. По пътеката слизат хора, един след друг Бавно и отмерено пристъпят. Те не бързат. Нощта посрещат като ден. А бурята изпращат с усмивка.
към текста >>

55. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки.
Аз слизам надолу! А през мене свети слънцето! И отивам да го занеса там. — долу! П л а м е н За новата пролет (Из един дневник) Слънцето се бе издигнало доста, когато минавах по тясната пътечка в малката борова и липова гора. То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки. Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха.
към текста >>

56. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ливадите са покрити със зелена трева, посребрена от утринната роса.
До късно през нощта града шумеше от опияняваща музика. Сега е тихо. Хората спят. Само петлите пеят — възвестяват идването на новия ден. Напущам спящия град и отивам всред живата природа да посрещна изгрева на животворното слънце. ливадите са покрити със зелена трева, посребрена от утринната роса. Около тях красиво се издига и ги окръжава горичка. Дърветата, празнично облечени и наредени като за парад, шепнат утринна молитва. От вси страни се носят сладки, възторжени песни. Ранобудни птички с надпреварване кършат и майсторски извиват ясни гласове. Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден.
към текста >>

57. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>

58. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Само зверовете диви Глада си с живо месо утоляват и то не всички: Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно.
на книг. „Братство“. Овидий Из „Превъплощения“ Стига сте се, хора, сквернили с храна непозволена. Ние имаме ниви златокласи; под тежкия товар На сочни, румени плодове превиват се овощни клони; Пълни гроздове на лози висят; корени и треви Крехки и вкусни зреят в полето, а пък други. По твърди, огънят изпича и прави по-сладки; Чистата млечна каша и благоуханният сок На сладко вкусният и миризлив като тамян мед Не ви са забранени. Обилно щедро всички блага Ви дава земята; без жестокости, убийства и без кръв Вкусни блюда тя готви вам. — Само зверовете диви Глада си с живо месо утоляват и то не всички: Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно. Само свирепите хищници—лютите тигрове. Жестоките лъвове, алчните вълци и мечки Обичат кръв да проливат. Какъв престъпен обичай! Каква ужасна гадост: черво черва да поглъща! Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с убийство на други Живи създания да подкрепяме живота си?
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тебе наедно посърна всичко: и гора и тревата, птичките красиви и животните игриви!
Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос. От време на време задрямвал, минута заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала. Лисицата, която винаги знае какво става в местността, където живее, узнала подробно и за случката с лъва. Един ден тя се изкачила на канарата, доближила го и така му заговорила: — Стига скърби, стига жали, царю наш бащичко! С тебе наедно посърна всичко: и гора и тревата, птичките красиви и животните игриви! Радостта изчезна от земята. Ето, изнемогват и душите и сърцата! Кой не знае, че земята е хотел за нас привременен, и че ние идем тука като слънчеви лъчи? Греем, що по-греем и загаснем. Който иде тука, трябва и да си отиде.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Овцата пасе трева, и тази трева е, която е създала характера на овцата.
В своите изследвания аз съм намерил, че в живота действат три, вида причини, от които първите са свързани със стомаха, вторите — с белите дробове и третият вид причини са свързани с мозъка. Всеки от тези три органи е свързан с известни области в природата. И като знаем с каква храна се храни един човек, ще знаем какъв е характера му. С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр? Храната, с която се хранят тези животни е определила техния характер. Овцата пасе трева, и тази трева е, която е създала характера на овцата. Същият закон е и за човека. С каквато храна се храни човек — такъв ще бъде и неговия характер. След това наблюдавайте един човек как диша, и ще узнаете какъв е неговия характер; наблюдавайте как възприема въздуха, на кое място живее и как мисли — и ще знаете неговия характер. После наблюдавайте човека когато яде как яде — и ще знаете характера му. Некой като седнат да ядат, като че ги гонят.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива.
В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа. Но един прекрасен ден по-пътя кандил-мандил тук пристигнал някой си посръбнал годешар със бъклица в ръката с вараклия китка на калпака.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева.
— Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нито трева, нито цветя се виждат.
Напротив, ти я биеше, че обича и жали бедните.Твоята омраза. твоето грубо и жестоко отнасяне към нея е причина за нейната преждевременна смърт. Не, не е тук твоето място! Те минаха още една рътлина и навлязоха в друга долина. Там беше пусто и грозно. Нито трева, нито цветя се виждат. Плодни дървета няма. Птици не пеят. Потоци не напояват сухата земя. Сякаш е пустиня. И хора се виждат нарядко.
към текста >>

65. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх!
Или за тайните на растежа на греха и лъжата? Не, дете, не ме гледай така, но размишлявай върху моите думи и по-късно ти ще ги разбереш. Сега, ела с мене и не се страхувай.“ Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно.
към текста >>

Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно.
„Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах. Изненадан, аз гледах и се стараех да се подвижа, за да отида към нея, но преди още да мога да направя едно движение, моето съзнание ме напусна напълно и аз предполагам, че съм припаднал. Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди. „Ти изглеждаш твърде здраво момче, за да отмалееш така и в едно тъй прохладно място! “ „Где е тя? “ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво?
към текста >>

Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно.
Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах!
Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това. Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа? В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено. Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах! Наистина, Себуа стоеше изправен до мене! Аз стисках неговата ръка. Да, тя беше тук. Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах. Не виждах нищо, не чувах нищо, и все пак бях в ноктите на едно чувство на ужас и треперех, както треперят листата на дърветата при приближаването на бурята.
към текста >>

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.
Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони.
Завява топлият юг; текат потоци, гората се разлиства, въздухът се изпълва със свежест, преснота и упоителния аромат на цветята. Тогава образът на планината изпъква все по често в нашето въображение. По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото. Ний чуваме мощният зов на планината ... И морни, грохнали от суровата и егоистична борба за съществувание, поемаме път към нея, от чиято девствена гръд да по-черпим енергия за нова борба в живота. Тя ни посреща някога с тиха, чаровна усмивка и звездни нощи, в понякога — бурна, страхотна и раздрусвана от мълнии и гръм. Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава? Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата.
Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“. „Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас.
към текста >>

Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед.
Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето.
Мейбъл Колинз (19) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 151) Глава II След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот. Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето. Тук идваха вечер младите момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше. Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така.
към текста >>

Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата.
6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер. Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви. Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата. Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах. То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти на гръб отдавна носиш. Да, вярно е, сега ти постиш, но близко е часът, стократен дар ще ти се въздаде зарад товара. Живей с надежди, имай жарка вяра, надявай се н вярвай ти във мен, защото моят път извежда в рая. И двамата да стигнат края в пустинята вървят до днешен ден.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз чувствам — трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух.
И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето ! Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята? Аз чувствам — трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух. Над себе си усещам дъх на влюбен дух. Слънцето Докоснах леко твоята смразена плът и ти въздъхна лекичко едничек път. Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна!
към текста >>

А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля!
към текста >>

Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица.
Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее.
към текста >>

Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат.
И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре. Но всеки, който се храни с хляба, който слиза от небето, той вечно ще живее. Хлябът, който слиза отгоре, е истинския човешки хляб — този хляб е мисълта. Само онзи човек се храни с човешка храна, който мисли. Човек, който като яде не мисли, той е тревопасно животно; човек който яде и къса храната си, той е месоядно животно; човек който яде и кълве храната си, той е пернато животно. Ако тревата я няма, тревопасните животни ще изчезнат; ако месната храна я няма, месоядните животни ще изчезнат; ако плодната храна я няма — птиците ще изчезнат. И най-после, ако мисълта я няма в света, и човек ще изчезне. Следователно, реално е само онова, в което умът, мисълта, се проявява. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. Защото. ако вие се храните с месната храна, ще имате разбиранията и чувстванията на животните; ако се храните с растителна храна, ще имате донякъде разбиранията на тревопасните; ако се храните с плодна храна, ще имате разбиранията на птиците — ни най-малко няма да имате разбиранията на човека. Месоядните, тревопасните и птиците, все спорят, водят борба за храната си.
към текста >>

Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“ От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма.
Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той. Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света. Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“ От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма. Подал се веднъж на злото, той вече не може да се освободи, а все повече и повече затъва в него. Тъмнината го обгръща и помрачава съзнанието му. „Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца! Смразен ми стана този въшкав народ .
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През железните решетки аз можех до видя блестящата трева.
Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева. OI тази величествена градина! O! колко е приятно да се къпеш в сладката вода на лотосовия басейн! Но желязнато врата бе заключена; аз можех само де гледам навън тревата, небето и цветята и да се стремя към чистия въздух. Внезапно видях Себуа да се приближава до една от алеите на градината.
към текста >>

Но желязнато врата бе заключена; аз можех само де гледам навън тревата, небето и цветята и да се стремя към чистия въздух.
Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева. OI тази величествена градина! O! колко е приятно да се къпеш в сладката вода на лотосовия басейн! Но желязнато врата бе заключена; аз можех само де гледам навън тревата, небето и цветята и да се стремя към чистия въздух. Внезапно видях Себуа да се приближава до една от алеите на градината. Той идваше право към желязната врата, зад която бях аз. „Себуа! “ извиках. „А, ти ли си там“. каза той със сърдит глас.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести.
* Под златния зной. Всред мир и покой, Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода, Обичай живота, — ще дойде часа С дух пламнал и песен ще стигнеш върха! Д. Антонова Благодаря! Благодаря на слънцето, което ме огрева, Когато тръгна в път. И на цветеца мил и на дървото, Край пътя що растат. * На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести. На водопада, що се пени и разбива По белите скали. * И на върха, издигнал към небето Вълшебното чело, На смелия орел. извил за път далечен Могъщото крило. * Благодаря, на извора аз казвам. За чистата струя, За песента, която под скалата Ми малка капка пя.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н. Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае. Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове.
Природата, чрез голямо насилие учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давете. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как паразитните растения живеят на гърба и на труда на другите. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата.
към текста >>

Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него.
Казвате, че свободно трябва да давете. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как паразитните растения живеят на гърба и на труда на другите. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата. Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването.
към текста >>

Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата.
— Чакай, чакай малко дръзка самохвалко! — Забучал отгоре Севернякът. — Ти ли си която ще разсееш мракът? Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш? Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено. Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата. И огряло пак величествено слънцето гората и полето, заблестяло като драгоценен камък пак небето. __________________________ Бездарникът когато С величие се накичи Нечакана стихия Съвсем ще го заличи Дядо Благо Разни Проява на новата мисъл (писмо от Сев. Америка) Известна ли ви е книгата на англичанина А. Давидсон, относно скритото значение на Голямата пирамида при Гиза? Според автора, тази пирамида съдържа хронологията на най-важните събития в живота на човечеството, станали от 3000 г. пр.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата.
Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив. Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата. * Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и децата. Не оставя ги на мира И ги гони към гората. * * * Крушата е нацъфтяла Крушата е нацъфтяла, Сладък дъх излива. И зарадвана пчелица Радостно отива. * И забила смукалцето, Пие до насита.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Няма ли трева за тебе?
* И в градинка китна Спряла се Росица; Цвят след цвят поляла С бистрата водица. * Слънцето изгряло, Цъфнали цветята. В тиха благодарност Свеждали челцата. * * * Вълк Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш, В стадото се взираш. Нямаш ли сърце та вечно Кротките намираш? * Няма ли трева за тебе? Ей я по долини! Остави на мира вече Агънца невинни! * Я си похапни тревица. Мека и зелена! После пък сръбни водица, Бистра и студена.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря.
Мълчанието продължи. За известно време лаенето на кучетата не се чуваше. А из гъсталака през снопове светлинни сърната бягаше подгонена от ужаса и се отдалечаваше към рекичката. За миг тя се спря треперейки, като че ли се изпречваше пред бездна. После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката. Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи. Ослуша се. После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана. Отново подигна очи. В чистите води изведнъж капна капчица кръв.
към текста >>

Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка.
Сега водата капка по капка зачести и падаше мътейки речната водица. Сърната си наведе леко главата, като че ли искаше да огледа в мрачното огледало предната половина на тялото си. След това издаде едно леко стенание, и обърна черната си муцуна към окървавеното място. От време на време тя се навеждаше към водата и разтърсваше сивата си кожа. В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше кучешкия лай. Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка. Светлината падна само върху водата. Тя се сви на меката трева. От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше кръв. Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета. Спря се до нея, протегна глава и я помириса.
към текста >>

Тя се сви на меката трева.
След това издаде едно леко стенание, и обърна черната си муцуна към окървавеното място. От време на време тя се навеждаше към водата и разтърсваше сивата си кожа. В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше кучешкия лай. Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка. Светлината падна само върху водата. Тя се сви на меката трева. От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше кръв. Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета. Спря се до нея, протегна глава и я помириса. Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак.
към текста >>

Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя.
Вълните налитаха по-бързо, клокочеха през изострени камъни, скачаха и се чупеха на сребристи пръски. Тя сменяваше черните си като абанос копита от камък на камък и бавно се изкачваше, докато по кракът й се свличаше топла кръв. Горе на върха се издигаше в синьото небе борът, предвестникът на ветровете. По долу в камънака, в един кръг от брези, се събираше водата на рекичката в един бистър вир. Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се успокояваше в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач. Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна.
към текста >>

И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега.
Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се успокояваше в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач. Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна. От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на кучетата спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка. В покоя, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица. Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих.
към текста >>

Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна.
Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна. От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на кучетата спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка. В покоя, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица. Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът?
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк.
Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше. Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек. Петко спря работата и го загледа. — Не е тук каза човекът.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има плод: те ще ви бъдат за ядене.
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете. Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете. „И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има плод: те ще ви бъдат за ядене. (Битие, глава I. 29). Да се повърнем и да из-пълним Божия закон! Да се повърнем към естествената, идеалната, истинската храна за човека. И тогава ще бъдем здрави, силни, щастливи. Да осеем цялата си страна с овощни дървета, да я превърнем в райска градина!
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Есенна картинка И есенният минзухар прецъфна В ливадите тревата пожълтя, Септември си отива сочен,топъл, Оставил чудни, сладки плодове.
Каквато пожелаем, това ще ни дойде. * Лоза Над прозореца ми светъл Вий се къдрава лоза, И разлистена приветно, И накитена е с плод. * Ден след ден лъчите вливат златни капчици — живот, И зрънцата наедряват, Багрят, пълнят се с любов. * Ето, висят натежали, Сочни, сладки гроздове, Радостно на тях се спират Благодарни две ръце. * А в сърцето нежно шепне Глас далечен, тях, дълбок: „Аз съм символа наречен, На великата Любов“. * Есенна картинка И есенният минзухар прецъфна В ливадите тревата пожълтя, Септември си отива сочен,топъл, Оставил чудни, сладки плодове. * И птичките на юг са отлетели, Смълчани са полето и лесът. Тайнствено отлита към небето Последната молитва на труда. * Далечен звън от стадо закъсняло И шум от натоварени кола. Върви, благодари след тях и сбира Работникът благата на труда. S. ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви успокоя“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обираха сякаш и последния стрък зелена трева, която още се зеленееше по широките пасища.
Тук-таме между тях се провираха, като зелени петна, свежи ливади, които мамеха окото на закъснели стада. Дните ставаха по-къси, слънцето изпращаше своите късни лъчи, които едва докосваха земята и бързаха на запад. Земята сутрин не смогваше да се стопли и хората не сещаха кога се мръква. Животните бързаха към топлите кошари и обори. През такъв есенен ден дядо Грую последен подкарваше своите многобройни стада към село. Обираха сякаш и последния стрък зелена трева, която още се зеленееше по широките пасища. Той беше овчар от дете. Много години наред той се скиташе по тая равна земя, богата с обилна и тлъста паша, която подхранваше тлъсти и породисти стада. Навремето още, когато бащата го остави сам да се грижи за овцете, той пое работата, като стар и изпечен овчар. На сърце му беше легнала тая работа и душата си залагаше за нея. Твърде малък, той стъпи здраво на краката си и от рано се беше научил да управлява душата на стадото, което така добре познаваше своя господар.
към текста >>

Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите.
И една пролетна сутрин детето осъмна в един чуден свят, където всичко му се стори вълшебно. Първите слънчеви лъчи трептяха наоколо. Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя. Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост. А край него наблизо полските цветя, — ранни пролетни предвестници, със сини, червени и жълти багри, се усмихваха и простираха високо главици за милувка. Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите. Вред край него море от красота! Над него сладкогласни чучулиги възвестяваха победния ход на деня, извиваха своята песен, прелитаха над него. — Колко хубаво било тука, дядо! . . . Искаше му се да викне от радост, да тича от цвят на цвят, като пчела, да се търкаля по росните ливади.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На една голяма поляна, обрасла с хубава трева, заобиколена с плодни дървета, се нареждат учениците в два двойни кръга — единия кръг за братята, другия за сестрите.
Едно нещо учудва много хората, които не са достатъчно запознати с това Учение. Това е утринната гимнастика, наричана от хората на Братството „Паневритмия“, което значи висш ритъм**) Тя е свързана с музиката и с действието на сутринните слънчеви лъчи върху нервната и физическа структура на човешкия организъм, затова некой го считат за култ — „покланяне на слънцето“ — нещо езическо и странно. Фактически, това не е така. Братството е издало книгата на Учителя „В царството на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав. Ето защо, тия сутринни гимнастики са обосновани на здрава, реална, научна база. На една голяма поляна, обрасла с хубава трева, заобиколена с плодни дървета, се нареждат учениците в два двойни кръга — единия кръг за братята, другия за сестрите. В средата на кръга се намира оркестъра, съставен от братя и сестри, свирещи на различни инструменти. Музиката за паневритмията е дал самия Учител, а текста на песните, с които се придружават упражненията, е даден от една сестра — поетеса. Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика. Едно от най-големите дела на Учителя, заедно с неговите лекции и резултатите, които те са дали, това е музиката и гимнастиката на Паневритмията. Нямам достатъчно думи да опиша красотата на тези движения, напълно хармониращи с музиката, но те ми се сториха като нещо подобно на плаване или хвърчене, символизирайки стремежа и повдигането към висините.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний прекарахме там една необикновена нощ на мократа трева, около грамаден огън, който от едната страна силно сгряваше тялото, докато от другата страна ни обхващаше силен студ.
Аз никога още до тогава не бях виждала такава природа. Това беше особена, българска природа, величествена, живописна и ярка, която аз не можех да обхвани с един поглед. По пътя се правиха почивки на няколко места Вечерта ний спряхме на една поляна, обкръжена от хубава борова гора, от едната страна на която течеше бърз планински поток. Учителят не искаше да отиваме по-далеч, защото пътят, който оставаше, бе най-стръмен, а ний бяхме вече закъснели. Мръкваше се вече. Ний прекарахме там една необикновена нощ на мократа трева, около грамаден огън, който от едната страна силно сгряваше тялото, докато от другата страна ни обхващаше силен студ. Въпреки това никой от присъстващите не се простуди. И тук правеха впечатление добротата и братските отношения между учениците на Учителя. Един от тях, когото аз никак не познавах, ми даде своята дреха, защото моето зимно палто беше в багажа, който закъсня и аз го получих късно. Там, на тази планинска равнина, когато стояхме до огъня, Учителят прочете моите тайни мисли, които аз не исках пред никого да изкажа и им даде видим отговор. Обхваната от силно учудване, аз не знаех какво да кажа.
към текста >>

Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче.
В този момент аз схванах, че това е един слънчев дух, същество, дошло от слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа. Всичко това проникна в моето съзнание интуитивно и аз не мога да изразя с думи величината на тази мисъл. Целият път до Рилските езера като че ли изразяваше символически духовно подигане. Преди всичко, на Изгрева, през време на обеда, аз. приех огненото кръщение (чрез слънчевите лъчи). Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче. Това беше кръщение със земя и вода. Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух. Пътят по нататък беше много труден. Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата.
Хайде, лельо Хайде, лельо, разкажи ми пак за чудното дете, гдето имало очички като две звезди ноще. * Разкажи ми как то било най-доброто на света, как намерило в гората изворчето през нощта. * Разкажи ми как тогава ангелче изпратил Бог да го пази и закриля от вълк страшен и жесток. * Разкажи ми, как занесло то на майка си вода. И оздравяла горката веч от свойта болест зла Пастирка Тя, малка е пастирка агънцата бели след себе си тя води към слънчев връх поели. * Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ. * Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен. Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата. * Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има.
към текста >>

Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата.
Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма. Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата. —той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето. (следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали.
Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява. Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си. ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА Щом се спуснеш ти надолу, сири се, вътре, край града и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре; че свободно аз живея по високи върхове и от камъни и слънце своя чуден дом градя. * Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е младо и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара. * О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали. * Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността. Ставам рано н поемам аз нагоре към върха и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента, или тласкана от буря в мен запява пък духа. * Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в свят един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг! Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия свят. Край нашия огън ще чуете песни, край нашия огън се мъки топят.
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди.
БЛАГ ДЪЖДЕЦ Добре дошъл, о благ дъждец, с' крила на лекия ветрец, добре дошъл но наший край, отдавна всичко те желай! * Повехна цвят. Зла суша вред, пчелица не събира мед — пресъхнаха треви, нивя, потока спря, замря песня. — * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий свят очаква скъпотия — глад! * Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса! * Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди. * Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя! * Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий свят! * Усмихна се селяка мил, труда в кой себе посветил Не ще погине: Бог е жив, преблаг н много милостив! * Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро.
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов.
Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са и, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима. Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов. Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето. Когато Любовта но Слънцето порасна, то роди Земята. Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко. И всеки ден, векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка Любовта.
към текста >>

Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди.
Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага. Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи. Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди. Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство. Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята. Учителят Беше зимен ден, когато отидох при него.
към текста >>

89. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата.
Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората?
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън.
Песента звучи в топлите лъчи на слънцето. Тя ехти и там къде ледът пращи. Ранобудни птички я подемат и повтарят всяко утро. Песента екна и се понесе далече по вси страни. В нея се вслушват хълмове и дървета, хора и животни. Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън. Цветя и дръвчета цъфтят благоуханно, красиво! Дърветата обличат зелени и шарени премени. Животните усещат новото и сменят старите си облекла. Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички. Човекът се пробужда и започва да мисли .
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър.
Тия упражнения са шест и се правят без музика. При всяко от тях обаче, се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията. След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Половината е обрасла в трева, половината с гол камък.
Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани. Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия.
към текста >>

Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите.
Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена.
към текста >>

Аз се успокоих и легнах на тревата.
Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз.
към текста >>

93. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева.
Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ.
към текста >>

Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета.
Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво.
към текста >>

Техните пасища не се покриха със сочна трева.
Едри капки, животворни, напоени не само с вода, но и с нещо друго, което оживяваше, възкресяваше всичко, жадно се просмукваха от сухота и твърда земя. Стойко виждаше. Задушаваше го мъка. Само за техния край нямаше. Техните ниви не бяха напоени. Техните пасища не се покриха със сочна трева. Техните животни не се съвзеха. Изпосталели бяха и едва се влачеха. Така беше. Свети Илия на десет километра забрави своите. И един ден Стойко срещна случайно ходжата.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Къде ли бърза тя в тревата росна?
Из беседата, държана от Учителя на 24. IX. 1939 год. София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен бряг и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг. * Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди.
към текста >>

Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди.
* Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък. * Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Свирепия тигър смирено навежда глава, когато надникнеш във скритната горска бърлога, и плахи кошути, летящи над храст и трева от златното било с възхита поглеждат към Бога * Морето поднася пурпура на свойте гърди, събира води изумрудни под Твоите стъпки и се весел, запенен прибой си ширта набразди, щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки!
Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие“. Чрез вегетарианството, чрез топлата вода, чрез дълбокото дишане, правилни мисли и постъпки, човек ще стане истински служител на земята — слънчев лъч и ще сложи начало на ново разбиране между хората. ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Сияйно изгряваш, божествено благо Око. и върхове милваш със мигли безкрайни, златисти: пред Твоите взори земята в мъглинно трико върти се, танцува, люлее вършини лъчисти. * Безшумно, с величествен блясък обливаш ни Ти: звездата погасла в небето, възпламне в гърдите и росната капка по всеки листец заблести а ручея, стулен в усои, поспре и политне. * Свирепия тигър смирено навежда глава, когато надникнеш във скритната горска бърлога, и плахи кошути, летящи над храст и трева от златното било с възхита поглеждат към Бога * Морето поднася пурпура на свойте гърди, събира води изумрудни под Твоите стъпки и се весел, запенен прибой си ширта набразди, щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки! * Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък. Тъжат цветя посърнали и клони, * че няма лист и цвят, ни нежен аромат! Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира!
към текста >>

96. -

Помниш ли преди две години, каква суша беше, изгори всичко тревата стана пепел, земята се напука, цяла бъчва да напъхаш в пукнатините.
Умряло можеш ли да вдигнеш, дъжд можеш ли да докараш, облаци да разгониш, можеш ли, а? А бе то, умрялото, отвърна бай Христо, няма що да го вдигаш. Като си е тръгнало, да си върви. Да се моли човек дорде е жив, а като умре, той си е вече за там. Колкото за дъжд, може и дъжд да се докара. Помниш ли преди две години, каква суша беше, изгори всичко тревата стана пепел, земята се напука, цяла бъчва да напъхаш в пукнатините. Зърното се опече в земята. Па като излезе цяло село на полето, па като заплакахме — и поп, и селяни, и деца, и жени. — Каква молитва беше то, какви сълзи се изляха да зароси дъждец, да напои горката земя — челядта ни от глад да спаси. Помниш ли? И пеперуди играха — най-личните моми на селото.
към текста >>

97. -

Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги.
Вървим нагоре. Пътят е тих и сенчест. Често нашият малък син се обажда: „Мамо виждаш ли, много е хубаво! Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там? “ Вижда ми се някак чудно, че макар и в малкото дете, душата разбира и оценява красотата! Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги. Както вървим пред нас се изпречва голяма скала. Колко е грамадна, казвам аз. Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с Учителя са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг. не са могли да продължат по нататък, спрели са тук, запалили огън, отпочинали и се върнали обратно, ни разказал моя брат. Продължаваме. Пред нас все нови и нови гледки, една от друга по-хубави, се откриват всеки миг.
към текста >>

98. -

Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото. Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява.
към текста >>

99. -

От днес то стопля земята, събужда всичко към живот, кара тревата да расте, цветята да цъфтят, човекът да се радва.
Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира. Започва ново начало, нов живот с други край. Животът върви с времето. Каква е целта на всичко това пита се незнаещия? Но аз гледам слънцето и то ми отговаря тихо, безмълвно със своята топлина, светлина, със своя изгрев и залез. От днес то стопля земята, събужда всичко към живот, кара тревата да расте, цветята да цъфтят, човекът да се радва. Та кое живо същество не се радва на живота? Каквото и да е живо същество, то се радва на Слънцето, защото то е живот за него. Живота е еднакво желан от всеки и е свиден всекиму. Та както живота е най-голямото благо за всяко същество, така слънцето е още по-голямо благо за самия живот. И като така, идващата сега пролет е носителка на пресни нови сили, които потикват животът към по-голяма деятелност.
към текста >>

От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл.
Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота. Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година. Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение. И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива. К, Величков
към текста >>

100. -

Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце?
В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни. Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде една такава тема, как бихте примирили съществуването на овците и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40257406234741