НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат
трева
и махат с опашките си.
Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори.
До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат
трева
и махат с опашките си.
За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.
към текста >>
Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на
тревата
в полумесец.
В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия.
Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на
тревата
в полумесец.
Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде.
към текста >>
2.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато пролетта настъпи, природата се събуди,
тревата
поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка.
Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта.
Когато пролетта настъпи, природата се събуди,
тревата
поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка.
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята.
към текста >>
3.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Годината бе сенокосна, имаше много валежи,
тревата
бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас.
Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани.
Годината бе сенокосна, имаше много валежи,
тревата
бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас.
Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него.
към текста >>
Сложиха Му одеало на земята - на
тревата
- и Той седна и се облегна на купата сено.
Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено.
Сложиха Му одеало на земята - на
тревата
- и Той седна и се облегна на купата сено.
Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине.
към текста >>
Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на
тревата
, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си.
Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска.
Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на
тревата
, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си.
Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг.
към текста >>
Седнах на
тревата
до бялата кърпа.
През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно.
Седнах на
тревата
до бялата кърпа.
И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха.
към текста >>
4.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме
трева
по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа.
Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил". Аз ги гледам и се чудя на тяхното невежество. Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос.
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме
трева
по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа.
Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
към текста >>
5.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Бяхме насядали на
тревата
под сянката на голямо дърво.
Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година.
Бяхме насядали на
тревата
под сянката на голямо дърво.
Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
към текста >>
6.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше
трева
.
Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше
трева
.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре".
към текста >>
7.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха
трева
и даваха добро мляко.
Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза.
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха
трева
и даваха добро мляко.
Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско.
към текста >>
8.
30. ОВЦЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една по една се връщат на предишното място да си пасат
тревата
.
Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си. „Млякото ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат". Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват.
Една по една се връщат на предишното място да си пасат
тревата
.
Има един пастир и едно стадо. Пастирът познава стадото си и стадото познава гласът му. Това се отнася за Школата на Учителя и за Неговото Слово. Един е Бог и едно е Неговото Слово.
към текста >>
9.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има
трева
и клек, който е суров.
На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян.
А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има
трева
и клек, който е суров.
А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно.
към текста >>
10.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук имаше хубава поляна със сочна
трева
, на която играехме нашата Паневрит-мия.
Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя.
Тук имаше хубава поляна със сочна
трева
, на която играехме нашата Паневрит-мия.
След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук.
към текста >>
11.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше години, когато
тревата
беше мокра и намокряше обувките ни.
Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека.
Имаше години, когато
тревата
беше мокра и намокряше обувките ни.
Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи. „Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>
12.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена
трева
излиза от горите и води до един връх.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена
трева
излиза от горите и води до един връх.
Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми.
към текста >>
13.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с
трева
, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща.
Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден.
А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с
трева
, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща.
Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания. А аз като бригадир на бригадата бях в олтара, на най-личното място.
към текста >>
14.
52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" И аз започвам конкретно така: „
Тревата
за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах.
Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги? " Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно? " Отговарят ми: „Конкретно, конкретно!
" И аз започвам конкретно така: „
Тревата
за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах.
Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава.
към текста >>
15.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Няма
трева
, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло.
Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина. Запомнете това добре и го приложете. Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим. Зима е.
Няма
трева
, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло.
Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима.
към текста >>
16.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Когато зиме кажеш на
тревата
да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат.
Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее.
Когато зиме кажеш на
тревата
да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат.
Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява.
към текста >>
17.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Около нас буйната и силна алпийска
трева
бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки.
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ Част I 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен дъжд. Челата на върховете ту се забулваха, ту се откриваха, за да ни покажат снежните преспи, белнали се между скалите. А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин!
Около нас буйната и силна алпийска
трева
бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки.
Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била.
към текста >>
18.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска
трева
поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата.
Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика.
Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска
трева
поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата.
Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички.
към текста >>
19.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Гръблашева легнала на
тревата
и само плачела тихо.
Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша.
Гръблашева легнала на
тревата
и само плачела тихо.
Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева. Но Гръблашева седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг.
към текста >>
20.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
И виждам наоколо висока
трева
и тръни високи по
тревата
.
Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам.
И виждам наоколо висока
трева
и тръни високи по
тревата
.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно.
към текста >>
Спуснах се през
тревата
и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо.
Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто.
Спуснах се през
тревата
и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо.
Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки.
към текста >>
Така се смесиха и тръните, и високата
трева
, която закри някогашния Изгрев.
Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства.
Така се смесиха и тръните, и високата
трева
, която закри някогашния Изгрев.
Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!
към текста >>
21.
5.25. Опит с три показалеца
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тревата
бе висока, а вятърът я люлее.
25. Опит с три показалеца Бяхме на поредната екскурзия на Бивака. Връщаме се оттам по пътеката един след друг. Минаваме през поляните.
Тревата
бе висока, а вятърът я люлее.
Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас.
към текста >>
Ние крачим през поляните, а вятърът люлее
тревата
.
Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас.
Ние крачим през поляните, а вятърът люлее
тревата
.
По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя.
към текста >>
По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и
тревата
се смее.
Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата.
По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и
тревата
се смее.
Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата.
към текста >>
Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата
трева
и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през
тревата
на вълни, на вълни.
Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее.
Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата
трева
и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през
тревата
на вълни, на вълни.
Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята.
към текста >>
Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на
тревата
!
Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни.
Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на
тревата
!
" Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята. Чудя се какво Учителят ще прави с мен.
към текста >>
" Аз легнах на
тревата
.
Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата!
" Аз легнах на
тревата
.
Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята. Чудя се какво Учителят ще прави с мен. Тогава Учителят се обърна към Игнат и д-р Кадиев.
към текста >>
„Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на
тревата
.
По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя.
„Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на
тревата
.
Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята. Чудя се какво Учителят ще прави с мен. Тогава Учителят се обърна към Игнат и д-р Кадиев. „Вие, със своите показалци на дясната си ръка, ще подхванете двата лакътя на сестрата отдолу, отляво и отдясно. А брат Паскалев ще си сложи показалеца под главата." Те клекнаха и всеки постави своя показалец там, където Учителят бе посочил.
към текста >>
Нямаше Го Учителят, братята и
тревата
, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
" „Дигайте! " И те ме изправиха и аз стъпих на краката си. Така те ме изправиха на крака, с един пръст, както бях легнала на земята. Вкъщи опитахме да направим със сестрите ми същия опит с мене. Не успяха.
Нямаше Го Учителят, братята и
тревата
, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
към текста >>
22.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Нямаше други средства, освен
трева
и цветя.
Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
Нямаше други средства, освен
трева
и цветя.
Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва. Но това е символ, даден от Учителя. Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта.
към текста >>
Замислен, полегнах леко на
тревата
, с очи към
тревата
.
Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин. В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха разотишли, аз останах сам на поляната.
Замислен, полегнах леко на
тревата
, с очи към
тревата
.
По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка. При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната трева. Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател - Пенчо Славейков. Тази среща споменавам, защото Мара Белчева стана една от най-преданите последователки на Учителя и нейното даровито перо написа много прекрасни сонети и стихове за красивия живот на Изгрева.
към текста >>
При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната
трева
.
Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин. В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха разотишли, аз останах сам на поляната. Замислен, полегнах леко на тревата, с очи към тревата. По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка.
При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната
трева
.
Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател - Пенчо Славейков. Тази среща споменавам, защото Мара Белчева стана една от най-преданите последователки на Учителя и нейното даровито перо написа много прекрасни сонети и стихове за красивия живот на Изгрева. До голяма степен у нас има много даровити хора. Но когато другите разберат, че те кръжат към Бялото Братство и Учителя Дънов, създава се едно скептично отношение и едно отрицателно мнение.
към текста >>
23.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Леко се отдръпва назад, отива на мястото си, посяда на
тревата
и се чуди какво да прави.
А тя бе чудна и прекрасна майсторка на тези неща. Аз лично съм яла от сладкишите, пък и нейният характер, който" бе много остър съм опитвала неведнъж. Та си я биваше и в сладкишите, и в другото. Занася сладкиши да почерпи Учителя, а Той клати с глава: „Първом почерпи братът, той ти изнесе раницата дотук, иначе тази раница щеше да седи досега долу". Ние пак чуваме, пак се усмихваме, а сестрата стои като втрещена и объркана.
Леко се отдръпва назад, отива на мястото си, посяда на
тревата
и се чуди какво да прави.
После става, взима поднос, слага от курабиите и занася на брата. А онзи мълчи, а тя му ги поднася: „Учителят ми нареди да ти поднеса курабии понеже ти си изнесъл раницата дотук". Но онзи клати с глава: „Не ти искам курабиите". Тя стои пред него и се разплаква: „Моля те направи го за Учителя, а не заради мен". Той казва: „Да знаеш, че го правя за Учителя и ще ги ям заради него, а не заради тебе и не заради мене".
към текста >>
24.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Отначало Изгревът беше една голяма поляна, обрасла с хубава зелена
трева
и малка борова горичка.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА Изгревът наричаме онази местност, в която се заселихме и се прехвърли цялото Братство заедно с Учителя. Там се построй салона, построиха се малки къщички, които бяха направени от дъски и бяха по-точно бараки, отколкото къщи. Едни се благоустроиха по-удобно, други по-простичко, всеки с възможностите си и старанието си.
Отначало Изгревът беше една голяма поляна, обрасла с хубава зелена
трева
и малка борова горичка.
Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък.
към текста >>
25.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като
трева
, като бурене, като тръне.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива.
Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като
трева
, като бурене, като тръне.
Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис.
към текста >>
26.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха
тревата
, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии. Около Симеоново и около Бистрица навремето имаше чудни места, отдалечени, чисти поляни, там където хората не ги посещаваха.
Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха
тревата
, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено.
Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше. Споделих веднъж с Учителя за тези места. Каза: „И аз ще дойда там". Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем.
към текста >>
27.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква
тревата
.
Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината.
Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква
тревата
.
Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек. Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки. Не, където трябва да бъдеш твърд, ще бъдеш твърд. Значи ще постоянствувате. Където трябва да си мек, ще бъдеш мек." „Учителю, аз мисля, че в желанията си съм настойчива." „Да, това е така.
към текста >>
28.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена
трева
, когато коня е на празни ясли.
Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си.
Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена
трева
, когато коня е на празни ясли.
Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване. Но не е само физическото раждане.
към текста >>
29.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
,
,
ТОМ 5
Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се
трева
и гора.
Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му.
Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се
трева
и гора.
Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга? " А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица? " И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици.
към текста >>
30.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на
тревата
изнемощяла и отслабнала.
А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка. Разбирала се добре с мъжа си, но имала конфликт със свекървата, което се стигнало дори до ожесточение от страна на свекървата и накрая тя успяла да я скара и мъжът я намразил, започнал да я гони, да я бие, а иначе бил много добър човек. Какво беше правила свекървата, където беше ходила и при кого се бе учила на незнайни неща, но снахата започва полека-полека да линее, заболява, престава да се храни, да яде, повръща непрекъснато с главоболие, от което ще й се пръсне главата.
Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на
тревата
изнемощяла и отслабнала.
Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна. А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия". Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе.
към текста >>
31.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на
тревата
като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен.
През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново.
През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на
тревата
като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен.
През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г. „Разцъфтяване на човешката душа" Втори събор - от 6 до 7 юли 1924 г.
към текста >>
32.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Единият твърдял, че
тревата
е косена, а другият доказвал, че
тревата
на ливадата е стрижена с ножица.
Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена.
Единият твърдял, че
тревата
е косена, а другият доказвал, че
тревата
на ливадата е стрижена с ножица.
Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение.
към текста >>
И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че
тревата
на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката.
Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува.
И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че
тревата
на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката.
Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка.
към текста >>
33.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената
трева
поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената
трева
поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
към текста >>
34.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Пристигнем на Бивака горе на Витоша, всички насядаме на
тревата
и Учителят изведнъж се обръща: „Ами Паша къде е, седна ли добре?
Тя обичаше да бъде зачитана и Учителят да я поставя до себе си. Не я ли постави Паша се обиждаше и нямаше да работи. Ако отивахме на екскурзия по пътя най-малко десет пъти ще попита: „Къде е Паша? " Та ще чуе и ще каже: „Тук съм, Учителю". Не само тя ще чуе, но и другите трябваше да чуят, това изискваше от вътре Паша.
Пристигнем на Бивака горе на Витоша, всички насядаме на
тревата
и Учителят изведнъж се обръща: „Ами Паша къде е, седна ли добре?
" Огледа се Учителят, види, че Паша се е настанила, а пък тя също ще види, че Учителят не я е забравил и тя се успокоява, че не е забравена и че е поставена на лично място. Ако сме на Изгрева и сме на трапезата той като влизаше първо се огледа дали е седнала добре Паша. Обикновено мястото от ляво и от дясно на Учителя се пазеше за приятели, които идваха от провинцията на гости при Учителя или за приятели от града. На това място Учителят посочваше кой трябва да седне него ден. На това място от ляво и от дясно на Учителя се използваше да се продължи разговора на приятелите с Учителя, да направят по-добър контакт с него, защото едно придвижване на приятелите от провинцията до София по онези години беше доста трудно и свързано с много средства и с време.
към текста >>
35.
245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Ако сте виждали как се откосва
трева
с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна.
Обърна се и каза: „Само за пет минути мога да скъсам връзката си с вас". Изтръпнахме и се уплашихме много. Имаше случаи когато някой път Учителят държеше много строги беседи, дори не позволяваше на стенографите да ги записват. В тези моменти Учителят беше много строг и думите му бяха точно определени към дадени категории личности. Имах чувството, че той беше не само строг към нас, но и към невидимата аудитория в салона на Духовния свят.
Ако сте виждали как се откосва
трева
с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна.
Така бяха тези строги беседи. Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло. Когато говорим за тези строги беседи трябва да кажем, че имаше и други, които разтапяха и потапяха душите ни във вечността на Всемира. Във връзка с една такава беседа Учителят сподели: „Има две посвещения за ученика. Едното е пътя на страданието, когато човек победи страданието е посветен в една област.
към текста >>
36.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по
тревата
под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене.
Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни.
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по
тревата
под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене.
Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата!
към текста >>
37.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
За стомах: Да се пие мента -
тревата
. 3.
„Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2.
За стомах: Да се пие мента -
тревата
. 3.
За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода. Тя разредява кръвта и не могат да се размножават микробите. 5. За глисти: Да се изяждат по 100 гр.
към текста >>
38.
55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ
,
,
ТОМ 6
Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената
трева
, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца?
Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: „Защо не хвърлите тези очила? " „Ама аз съм късоглед, Учителю", побързах да Му обясня също усмихнат дружелюбно. „Може, рекох, да ги хвърлите." „Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила". Настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал.
Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената
трева
, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца?
И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината.
към текста >>
39.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
Въздухът ухае на прясна
трева
и билки.
Каква красота! Който се е изкачвал рано сутринта по планината, той знае. Лазурът е мек и приятен. Всичко е окъпано в роса. Малките птиченца, кацнали по храстите, отърсват росните си главички и запяват.
Въздухът ухае на прясна
трева
и билки.
Витоша се синее от чистота. И върховете, сякаш се приближават. Струва ти се, че ако протегнеш ръка, ще ги докоснеш. Тук-там има бели, снежни петна. Ти вървиш и гледаш.
към текста >>
40.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
На места газим до колене буйна
трева
и всевъзможни билки и цветя.
нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце.
На места газим до колене буйна
трева
и всевъзможни билки и цветя.
Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъде вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици.
към текста >>
41.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Разполагаме се по меката й
трева
.
Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме.
Разполагаме се по меката й
трева
.
Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час. Стига почивка, че път ни чака. Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета.
към текста >>
Краката ни стъпват по мека, дебела
трева
, поляната край първото езеро!
Ние навличаме по-дебели дрехи. Пътеката се спуща бързо. Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх!
Краката ни стъпват по мека, дебела
трева
, поляната край първото езеро!
Първото езеро. За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм. Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни.
към текста >>
42.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе
трева
- килим.
Имаме и снимка от там за спомен с французите. Махабур е петото езеро или Бъбрекът, което има форма на бъбрек. То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-студена вода. Тук вече няма риби и рибарите не идват до тук. Тука идват само любителите на красотата и овчарите.
Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе
трева
- килим.
Много често тука Учителят ни е извеждал за Паневритмия. Гледките от тука са прекрасни. След Паневритмията оставаме на слънце и държи беседа. Тук е дадена и песента „Весел ти бъди". „Тука, - каза Той веднъж, - за в бъдеще ще слизаме с аероплан.
към текста >>
43.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
Под влиянието на радостното чувство започнах да пея, да скачам, търкалях се по
тревата
като чалнат, ако ме наблюдаваше някой, щеше да помисли, че съм се побъркал.
Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен. Дълго се молех коленичил, докато почувствувах една радост, което значи, че молбата ми е приета. Скочих и погледнах часовника си - беше 10 ч. сутринта. Изминали бяха 6 часа!
Под влиянието на радостното чувство започнах да пея, да скачам, търкалях се по
тревата
като чалнат, ако ме наблюдаваше някой, щеше да помисли, че съм се побъркал.
Като си отивах гледам едно облаче също като аероплан - дълго с две крила. Това беше в сряда и вече съм уверен, че дъждът е сигурен. Щом дойде тази вътрешна радост у мен, аз бях вече уверен, че молбата ми е чута и приета. В четвъртък пак излязох да се помоля, но близо до подучастъка и по-малко време. Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата.
към текста >>
44.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на
тревата
и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя.
На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе. Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката.
Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на
тревата
и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя.
Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане". Аз не отговорих. Мълчах. Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен.
към текста >>
45.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Гледката става особено красива от новата
трева
, която поникна.
Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме. Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет.
Гледката става особено красива от новата
трева
, която поникна.
Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая. Той каза, че през зимата събранията ще стават в градския салон. Борис и Жорж миналата събота бяха на Витоша (до Резньовете).
към текста >>
46.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на
тревата
и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание.
Бяха ме харесали много. Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата?
Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на
тревата
и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание.
Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят".
към текста >>
47.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Двойките бяха по двама, вървяха прегърнати, едни седнали в
тревата
, други с нозе във водата, трети вземат падналите портокали и ядат и само аз сама.
С идването на Люба в нашата барака баба Данка и Димитрий вече се прибраха при Ана Каназирева и Славчо я разшири с веранди и още със стая и кухня къщата и постоянно беше с чук в ръката. Забравих да кажа, че още преди да се беше оженил аз си бях в малката веранда с едни сини перденца и една нощ сънувах чуден сън. Намирам се точно на остров в Тихия океан, чуден сън, никога не мога да го забравя, но го записах веднага. Чуден остров, с големи портокалови дървета, цъфтят и връзват едновременно. Навсякъде се разхождат младежи, хубави двойки, облечени в бяло, с дълги коси, дълги рокли и хубави спуснати коси.
Двойките бяха по двама, вървяха прегърнати, едни седнали в
тревата
, други с нозе във водата, трети вземат падналите портокали и ядат и само аз сама.
Вървя по една пътека нагоре към един връх. Вървя и гледам усмихнатите двойки и се чудя защо така съм сама. И като в замая с изправена глава вървя нагоре направо към върха и гледам напред. Стигнах до една скала. Но такъв сън като кино светеше, това не се забравя.
към текста >>
48.
2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на
тревата
.
Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава".
След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на
тревата
.
Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките.
към текста >>
49.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Спомням си когато бягах през
тревата
, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата
трева
, но и много змии - смокове.
Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ. Обясненията бяха различни и дори по- късно, когато при нас дойдоха на гости Янка и Панайот Грънчарови от Ямбол, получихме обяснение от Янка, която бе ясновидка, че Невидимия свят е отклонил американските самолети, като е заблудил пилотите и те са изсипали бомбите в покрайнините на Русе. През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското лозе.
Спомням си когато бягах през
тревата
, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата
трева
, но и много змии - смокове.
Преживях ужас от земята и от бръмченето на самолетите на небето. Така в дома на Никола Ватев се събирахме и правехме молитви. В градините на лозята и по дворовете някои хора както и някои приятели си бяха направили изкопи, за да се крият от бомбите. Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в лозето и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие. Той се отказа да се крие в окопа, а поуката беше, че той се коригира в едно нарушение.
към текста >>
50.
1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на брат Ватев на Свирчовица, Спомням си как в ужаса пред настъпващата бомбардировка тичах към къщата на брат Ватев, а по пътеката, край която имаше висока
трева
със свистене се оттегляха и скриваха змии-смокове.
Крепостта се предава отвътре. Това нещо може да се види по- късно и от други салони, които изчезнаха по подобен начин в онези места в България, където имаше братски живот. Братският живот беше изчезнал, изчезнаха и салоните. Те не бяха необходими, защото ги нямаше братята и сестрите, чрез които да се проявява Духът Божий и да създава Домът Господен. През онези дни на 1944 г.
ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на брат Ватев на Свирчовица, Спомням си как в ужаса пред настъпващата бомбардировка тичах към къщата на брат Ватев, а по пътеката, край която имаше висока
трева
със свистене се оттегляха и скриваха змии-смокове.
към текста >>
51.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Прекрасна
трева
, прекрасно небе.
Значи прави един автовлак от две, три коли и камиони. Отиваме в Преславски балкан. Никой път няма да го забравя. Липите, огромни, дебели, та могат 3 - 4 души да обхванат така ствола. Като разгърнали едни клони, а едно малко поточе, като Витошките, като Рилските клокочи надолу.
Прекрасна
трева
, прекрасно небе.
Викам: „Господи, толкова е красиво, че вече трябва да си направя молитва". Няма друг начин, за да си изразя и любовта и възхищението от тази красота. И аз си направих молитвата и след малко тръбата - ту, ту, ту-у-у, значи да се събираме вече, да слизаме на брега, където са се събрали за обеда. Като постлали едни месали, като сложили луканки, колбаси. Мисля като има хляб за мен глад няма.
към текста >>
52.
2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
" Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе
тревата
".
И все пак казваше: „Това семейство ли е? " И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него. Казах Му: „Какво да правя, Учителю? Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир?
" Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе
тревата
".
За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета. Седнахме да се нахраним, но моят съпруг нищо не ми каза.
към текста >>
53.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Химлер работи за споразумение с Русия, тя може да продължи... Овцата и вълкът няма да се карат за
тревата
.
Те всички са в пряга (впрегнати). Духът на справедливостта вее - Старите управници, което сечат сега, да не го правят. Църквата друг път да хване вече. Националсоциалистите нямат хубаво верую. Германците упорствуват, защото ги очаква много лошо.
Химлер работи за споразумение с Русия, тя може да продължи... Овцата и вълкът няма да се карат за
тревата
.
Така е и Русия и Англия. Което е право на Русия е нейно. На всеки трябва да се даде правото, което му е дадено от Бога. То е правото в света, което трябва да съществува. Това, което сега става е резултат на Бялото Братство.
към текста >>
В слънцето има желание всяка
трева
да поникне, така е и живота.
Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините.
В слънцето има желание всяка
трева
да поникне, така е и живота.
За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички. Библията - послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“.
към текста >>
54.
44. Трудовите навици и методи на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много
трева
пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я.
Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт.
Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много
трева
пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я.
И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали. Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят.
към текста >>
И сега там някои братя са обръщали
тревата
с вили да съхне и после я събирали.
Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я.
И сега там някои братя са обръщали
тревата
с вили да съхне и после я събирали.
Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят. Малко да направят, но да направят.
към текста >>
55.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава
трева
, попадам на една хубава дива круша.
Тя както лежеше, стана и аз си рекох: „Какво ли ще прави мама“. Тя стана и като запали лампата, че като ме хвана напердаши ме хубавата и каза: „Да помниш кога съм те била като си ме ядосвал“. Значи, цял живот - мама веднъж ме удари по ръката когато въртях машината и втория път, когато препиках брат ми и не я послушах да се върна. Можеше да ми удари едно шамарче най-много, а не да ме пердаши, да та помня цял живот. Та значи така израснахме като деца.
Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава
трева
, попадам на една хубава дива круша.
А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се.
към текста >>
56.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете
трева
колкото искате“.
Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи. Аз не казах нито една дума. В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно - сирене или кашкавал, маслини или мармалад, захар, каквото искате“.
После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете
трева
колкото искате“.
И така приключи въпроса с храната. Започнаха да ни дават вегетарианска храна и суха храна. А имахме един лавкаджия, който продаваше всичко почти и ние пък с брат Драган някой път с дни не взимахме кашкавал и като идем вземем по една пита кашкавал, отидем при лавкаджията. Той имаше много плодове: ягоди, череши и т.н. и като напълним канчетата с ягоди и други плодове, каквито има, прекарвахме много добре.
към текста >>
57.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена
трева
и зелени дървета, за да си излекувам очите.
За мен ти си готова за изпит. Ето стаята ми, където ще живееш и ето чекмеджето пълно с пари“. Сбогувахме се и аз заминавам на Рила на палатка, за да гледам зелено, за да си лекувам очите. А защо заминах на Рила? Аз бях късоглед и носех очила с няколко диоптъра.
Отивам при Учителя и го питам, какво да правя с моето късогледство, а Той ми отговаря, че ако искам да се излекувам и да хвърля очилата, трябва да отида на Рила и 40 дни да гледам само зеленина, зелена
трева
и зелени дървета, за да си излекувам очите.
Затова аз хвърлих очилата още оттук и крило-ляво стигнах до Рила, престоях 40 дни, гледах все зелено и накрая се връщам в София. Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри. Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах зелено и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство. Връщам се у дома на Изгрева след 40 дни и мама ме посреща отдалеч на пътната врата с думите: „Атанасе, това дете, което го остави тука като че ли аз съм го родила. Ако го изтървете с брат си и не се ожени някой от вас за него, то аз ще умра с отворени очи“.
към текста >>
58.
3. Змията
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Всички извадихме от приготвената за път храна, насядахме на
тревата
и се наобядвахме.
По онова време, понеже пътя не беше хубав както сега, автобусът можеше да ни закара до Горския дом. Там слязохме всички и поехме пътя пеш нататък. Като стигнахме някъде около мястото където е сега хижа Вада ни посрещнаха братята, тия от първите, които бяха тръгнали на 1.юли. Те бяха слезли, за да ни посрещнат и да ни помогнат при качването. Моят другар Крум беше между тях.
Всички извадихме от приготвената за път храна, насядахме на
тревата
и се наобядвахме.
След това сложихме по някоя дреха на едно място, върху които да може да полегне за малко време Учителят и да почине. През време на почивката забелязах, че Учителят ме гледаше много строго. И аз си казах, дали не трябваше да пътувам днес с тях, защото не бях Го попитала. Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша.
към текста >>
Той не искаше да отива там между две дървета и висока
трева
.
След това сложихме по някоя дреха на едно място, върху които да може да полегне за малко време Учителят и да почине. През време на почивката забелязах, че Учителят ме гледаше много строго. И аз си казах, дали не трябваше да пътувам днес с тях, защото не бях Го попитала. Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша.
Той не искаше да отива там между две дървета и висока
трева
.
Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо,като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата. Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба. Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам.
към текста >>
59.
3. Новите спартанци
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по
тревата
.
Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят. Братята и сестрите се грееха и пееха и очакваха дано се оправи времето. Аз бях цял мокър. Чорапите ми в обувките швацаха от вода и като стъпвах от тях излизаше вода. Тогава реших, че е по-добре да се събуя бос, отколкото краката ми да бъдат във вода.
Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по
тревата
.
По едно време ме срещна Учителят и ми каза: „Вий, като спартанец! “ Но във всичкото това, което трябваше да преживеем под дъжда и вятъра все пак имаше нещо чудно хубаво. Ние хвърчахме на крилете на Учителя. След тази екскурзия ние се прибрахме по домовете си.
към текста >>
60.
4. Плявата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А всички съборяни насядвахме около Него на
тревата
и жадно поглъщахме Неговите Слова.
4. ПЛЯВАТА През 1926 г. поради това, че обществеността в Търново със своите подписи се обяви срещу съборите на Учителя, то през 1926 г., общия събор Учителят го премести да стане в София. Тогава беше вече купено мястото на Изгрева, но салона не беше още построен. Имаше братя майстори, които направиха на Учителя една подвижна беседка, която преместиха сред полянката. Той се качваше по няколко стъпала, сядаше на един стол и от там говореше беседите си.
А всички съборяни насядвахме около Него на
тревата
и жадно поглъщахме Неговите Слова.
През същата година времето се беше засушило и нея година жито и слама имаше малко. Но нашите ниви на село се случиха, че дадоха изобилно берекет и изкарахме при вършитба доста плява и напълнихме двата си плевника. През зимата се нареди да отида в София при Учителя. Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака.
към текста >>
61.
13. Съдбата на братската градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Мястото на Учителя беше обрасло с висока
трева
до над пояса.
Сега има Братска градина, която работим, има свободен достъп до гроба на Учителя, но има разтурен Братски съвет и него никъде го няма. Поуките са за вас. Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено.
Мястото на Учителя беше обрасло с висока
трева
до над пояса.
Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид.
към текста >>
Най-напред очистихме
тревата
, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче.
Най-напред очистихме
тревата
, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса.
към текста >>
62.
15. Излети до бивака
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Друг път пак бяхме на Витоша с Учителя и там насядали край огъня, където се грееха чайниците аз забелязах, че съм си изтървал ключовете от сандъчето си, където си заключвах личните неща и започнах да го търся усилено из
тревата
.
След като си замина Учителят, може би 5-6 години след това, Тодора страдаше от силна неврастения и след като й разказах за този метод тя реши да изпълни тази задача. И така през един април от Изгрева до Бивака ходехме 20 дни под ред. След малка почивка през май направихме още излети от 20 дена. През юни, края на пролетта, направихме пак 20 поредни излети. Неврастенията на Тодора изчезна и тя оздравя.
Друг път пак бяхме на Витоша с Учителя и там насядали край огъня, където се грееха чайниците аз забелязах, че съм си изтървал ключовете от сандъчето си, където си заключвах личните неща и започнах да го търся усилено из
тревата
.
Търсих го доста тревожно, защото ми трябваше да отворя сандъка като се върна на Изгрева. Вътре ми бяха парите. А сандъка беше солиден и ключалката също и с друго ключе едва ли щеше да се отвори. След търсене от няколко часа най-после го намерих. Учителят като ме наблюдавал и след като го намерих, каза: „Друг го загуби и друг го намери“.
към текста >>
63.
4. Беседа за сестрите
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Той бе станал рано, измел двора, измил клозета, изчистил
тревата
по пътечката и помел навсякъде като ранобудна мома, която чака жених да й гостува.
4. БЕСЕДА ЗА СЕСТРИТЕ Два дни след това изживяване, което имах с Учителя, то на третата сутрин се случи нещо друго.
Той бе станал рано, измел двора, измил клозета, изчистил
тревата
по пътечката и помел навсякъде като ранобудна мома, която чака жених да й гостува.
Аз като станах се изненадах от този ред и попитах: „Учителю, кой е изчистил? “ Той отговори: „Петранка е дошла“. След това дойдоха сестрите от групичката, които аз ръководех. С тази групичка посещавахме болни, молехме се за тях и помагахме където имаше нужда. Учителят започна да ни говори и много вдъхновено изнесе беседа около три часа.
към текста >>
64.
24. Змийската отрова
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
“ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в
тревата
и се изгуби от погледа ни.
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия. Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия?
“ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в
тревата
и се изгуби от погледа ни.
Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна змия ухапа една сестра. Всички се изплашихме до смърт. Учителят ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителят я освободи.
към текста >>
65.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА
,
,
ТОМ 8
Тревата
е по-мека и по-крехка от всеки друг път.
Прилагаме две писма от тях. Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити.
Тревата
е по-мека и по-крехка от всеки друг път.
Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето -нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен. Защо днес небето е толкова синьо? Защо въздухът е тъй благоуханен?
към текста >>
66.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Защото Той може и на
тревата
да седне, но нали ние трябва да бъдем внимателни към Него и да Го пазим?
Той ще налее горещата вода. Ще бъде там една от сестрите, която ще допълни пропуснатото: ще предложи лъжичка за чай, лъжичка с чай. Ще предложи на Учителя захар, лимон. Щастлива е и тази, която носи шала на Учителя. Тя трябва да бъде особено внимателна и да върви доста наблизо, та когато Учителят спре и огледа мястото къде да седне, тя да избърза и да сложи там шала.
Защото Той може и на
тревата
да седне, но нали ние трябва да бъдем внимателни към Него и да Го пазим?
Но Учителят ще направи и тази, която носи бинокъла щастлива. Той ще пожелае да види нещо в далечината и толкова. Тя е вече щастлива, че се приближава при Учителя, че среща Неговия поглед, че Му услужва. След това бинокълът минава от ръка в ръка и всички са щастливи. И които участвуват и които гледат.
към текста >>
Пак височина, но се върви върху
трева
.
Учителят стъпва смело. Внимателно, но смело. А аз? Оглеждам от къде да вървя, закрепям крак в страни, закрепям го на някое по-устойчиво камъче и изпитвам истинска радост, когато стъпя на върха, където Учителят е вече пристигнал и гледам как пъплят следващите и им помагам мислено. Учителят тръгва след тридесет секунди престой.
Пак височина, но се върви върху
трева
.
Лесно е. Цветченце ще привлече погледа, пеперудка ще прехвръкне. И пак почивка. Но вече не от тридесет секунди. Повече. След малка полянка пътя минава през лескова гора.
към текста >>
67.
79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА
,
,
ТОМ 8
Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата
трева
, а от "Краварника" нямаше следа от сняг.
Моето перо не може да я опише, но казвам, че нито филм може да я предаде. Бяла, снежна планина. И сняг, много сняг. Тук-таме зъбер се освободил от многото сняг и ни приветствува снизходително, тук-таме клонче от клек поглежда. А слънцето ни облива с топлина, а песен от много води ни съпътствува.
Живата лента напредваше стъпка по стъпка, снегът отстъпваше на свежата
трева
, а от "Краварника" нямаше следа от сняг.
Пътят беше гладът и чист и само изпочупените клонки и разбъркани треви показваха, че буря е минала от тук. "А горе са ни галели само! ", усмихнато установи милата сестра Радка, която с двете си деца вървеше наблизо до нас. - "И ние се изплашихме. А то било милувка само!
към текста >>
68.
11. НЕОБИКНОВЕННИЯТ ГОВОР
,
,
ТОМ 8
Аз съм се затикала до една купа с окосена
трева
.
11. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОВОР Беше лятна вечер на Изгрева. Късничко е. Аз съм на поляната и съм пълна със скръб и в безпътица в живота ми.
Аз съм се затикала до една купа с окосена
трева
.
В гърдите ми непрекъснато излиза едни вик за помощ: "Проговори ми, Учителю, проговори ми! " По едно време чувам стъпки по полянката. Надигам глава и виждам Учителят върви по пътеката и отива до скамейката до беседката. Сяда и мълчи. Как да се приближа до Него?
към текста >>
69.
44. ВЗАЙМОПОМОЩА
,
,
ТОМ 8
Той скубеше
трева
.
Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма". 30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети.
Той скубеше
трева
.
И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна.
към текста >>
Започнах са скубя и да плевя
тревата
от ягодите.
Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама.
Започнах са скубя и да плевя
тревата
от ягодите.
Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.
към текста >>
70.
67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Като се изкачвам, за да изляза на полянката в
тревата
виждам едно камъче.
Разбиха камъните и Учителя раздава късове с "Гранати". Учителят дава на Цеко, дава и на мене, като ме поглежда. Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека.
Като се изкачвам, за да изляза на полянката в
тревата
виждам едно камъче.
Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви. Отивам при Учителя и Му показвам камъчето. Той го разгледа и каза: "Пазете си това камъче! Адепти са го писали".
към текста >>
71.
21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 8
Аз купих райграс, специална
трева
, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина.
И наистина това село за нас беше най-светлото място, където пребивавахме под покрива на Всевишнаго. Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици. Дворът в първия си вид беше неугледен. Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук.
Аз купих райграс, специална
трева
, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина.
И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания.
към текста >>
72.
16. ЗМИЯТА
,
,
ТОМ 8
А Елена е била до Него и Учителят лежал на
тревата
и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне.
И тогава той е казал: "Не, ти, сестра, не само, че не си утежнила Учителя, но си помогнала за Неговото оздравяване". Горе на Рила едновременно и майка ми и Учителя са оздравели за голяма радост на всички братя и сестри. Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми.
А Елена е била до Него и Учителят лежал на
тревата
и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне.
А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети! " И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие.
към текста >>
73.
8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.
,
,
ТОМ 8
Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само
трева
и разкошен изглед във всички посоки.
Те често пъти викаха нашата група "Упанишади" на помощ да им построим палатката, а после да помогнем за нещо друго или да им направим легло. Режехме дървета от клековете, правехме колове на дължина около 60 см, подостряхме ги и ги забивахме, за да очертаем четирите края на леглото. Слагахме напречни дълги дървета пак от клек, затрупвахме ги с клони и малки клончета от смрика, а накрая и треви и по такъв начин се получаваше меко и ароматично легло, ухаещо на смола. Всички бяха доволни, а ние радостни, че сме направили нещо полезно. Когато бивахме свободни от "наряд" сутрин рано слагахме в раниците сухи клечки от клек и чайник и малко храна и тръгвахме край всички езера до връх Дамга и оттам до връх Мальовица "да си пием чая" както се шегувахме.
Сега разбирате защо си носим дърва в раниците, защото на Мальовица има само
трева
и разкошен изглед във всички посоки.
Там запалвахме огън и завираше чая ни. В "Упанишадата" за известно време бяхме приютили и един мой съученик Тодор Рунев. Той беше от комунистическо семейство, сам беше комунист и атеист, но по душа чист, честен и честно устояваше своите идеи. Беше гонен от полицията - говоря за годините преди 9.1Х.1944 г. Той дори нощуваше на Изгрева в малката къщичка на "Упанишадата".
към текста >>
74.
15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с
трева
, за да има на какво да легне.
Аз бях в София, защото тогава нямах пари и нямаше кой да ми даде, за да отида там,нали. Но като чух, че ще ходиме на Мусала, бяха ангажирали тук един камион приятелите и целия камион се напълни с наши хора. Той беше с пейки така камиона и нищо друго. Насядали и помня, че 8 часа беше определено, пък той дойде чак в 11 часа и много закъсняхме, а пък Учителят чакал, чакал и видял,че ще се закъснее. Няма да има време да се подреди горе-долу лагера.
Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с
трева
, за да има на какво да легне.
Защото не носехме друго, впоследствие носехме дюшек, завивки,всичко. Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така.
към текста >>
А суха
трева
има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано.
Няма да има време да се подреди горе-долу лагера. Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с трева, за да има на какво да легне. Защото не носехме друго, впоследствие носехме дюшек, завивки,всичко. Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя.
А суха
трева
има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано.
Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше.
към текста >>
75.
26. СПУКАНАТА СТОМНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една стомна, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на
тревата
, пък аз ще Ви чакам тука".
И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята стомна е пукната". „Не може, казва. Защо казва не си прегледахте стомната вкъщи, да видите че не е здрава? " Казвам: „Не прегледах". И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя стомна и пак ще дойда".
И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една стомна, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на
тревата
, пък аз ще Ви чакам тука".
И аз отгоре тръгнах от бивака. За час и 40 минути идвам до Изгрева, щото по стръмното тичах, а пък по пътя вървя като хала. Аз бях здрав човек и много издръжлива. Много ходех и по пътя срещам още хора, още отиват горе със стомничките. И отидох в стаята, както ми каза, същото така направих и веднага се върнах, и се изкачих чак там гдето е горната чешма сега и викам тука ще си почина и после ще се кача, защото ме е страх, тъмно, пък тогава нямаше такива пътеки каквито са сега, а пък така през едни урви минавахме.
към текста >>
76.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Макар че на
тревата
, ама нали все пак е топло край огъня.
Ние така оставахме. Тогава имаше клек и дърва. Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко.
Макар че на
тревата
, ама нали все пак е топло край огъня.
Като ти застудее, обърнеш се. Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие студена вода! " Това беше правило и почти го използвахме.
към текста >>
77.
159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
На буйните коне селяните слагат букаи, да не бягат, да могат да пасат
трева
.
В.К.: И сте работоспособна. Е.А.: Ех, не знам колко съм работоспособна, не съм каквато бях, ама. В.К.: Много рядко хора на тия години могат да бъдат работоспособни и така да издържат това връзване, това е много трудно. Е.А.: Аз не го чувствах като наказание. Вързано викам, вързаха ме, за да не правя някаква беля.
На буйните коне селяните слагат букаи, да не бягат, да могат да пасат
трева
.
Въпросът е, че не го нося като тежест. Нося го като задача повече. По-скоро е в съзнанието ми като задача ми е дадено нещо да развия. В.К.: Човек докато дойде до съзнанието, че това му е задача, по-лесно може да се справи и да трансформира цялото си вътрешно естество.
към текста >>
78.
163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Ами купи сено, щото
тревата
от поляната брат Ради я косеше, събираше купите сено и после така ги даваше, ги продаваше срещу нещо.
Разбираш ли, защото те мислеха, че оргии някакви стават на Изгрева. Нали все така говореха, оргии. Пък какви оргии сме правили? Нищо. В.К.: В сеното, кой е влизал? Имало е сено там?
Е.А.: Ами купи сено, щото
тревата
от поляната брат Ради я косеше, събираше купите сено и после така ги даваше, ги продаваше срещу нещо.
В.К.: Стана въпрос, онзи се е скрил. Е.А.: Се е скрил, да, да, той е казал, да наблюдава и да знае. В.К.: От сеното. Е.А.: Ами какво ще види? В.К.: А другите журналисти често ли идваха?
към текста >>
79.
17.Учителят отвори школата на Общия клас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с
трева
до самата пътека, която идва от София.
Мисля, че много от убийствата, които стават в света се дължат на преливане на чувства, мисли в човек, който става приемник. На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието. Спомням си за два случая, които станаха на Бивака, където бяхме на екскурзия с Учителя. Първият случай беше делничен ден. Бяхме отишли на Бивака на екскурзия, трябва да е било четвъртък, защото в този ден ходехме тези, които бяхме свободни.
Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с
трева
до самата пътека, която идва от София.
Всички бяхме насядали там. Учителят започна беседата си. Той говори около 15-20 минути. Не мога да възстановя нищо от това, което е говорил в беседата. Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида".
към текста >>
80.
III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Всички насядахме на
тревата
, Учителят имаше само стол и масичка.
Той останал да спи в града, а сутринта като дошъл на Изгрева, целият Изгрев бил заграден с полиция и никого не пуснали да влезат. Ние бяхме в недоумение, щото знаехме, че е взето решение от властите за събора. Но враговете не спяха, каквото можеха да пречат - пречеха. Разтичаха се няколко души приятели и до обед работата се оправи. Учителят дойде на Изгрева и държа първата беседа на поляната.
Всички насядахме на
тревата
, Учителят имаше само стол и масичка.
Ние стенографките седяхме на тревата и пишехме на коляно. На поляната Учителят държеше беседите си. Там правехме гимнастическите упражнения. На обед там се хранехме. Целият братски живот се проявяваше само на поляната.
към текста >>
Ние стенографките седяхме на
тревата
и пишехме на коляно.
Ние бяхме в недоумение, щото знаехме, че е взето решение от властите за събора. Но враговете не спяха, каквото можеха да пречат - пречеха. Разтичаха се няколко души приятели и до обед работата се оправи. Учителят дойде на Изгрева и държа първата беседа на поляната. Всички насядахме на тревата, Учителят имаше само стол и масичка.
Ние стенографките седяхме на
тревата
и пишехме на коляно.
На поляната Учителят държеше беседите си. Там правехме гимнастическите упражнения. На обед там се хранехме. Целият братски живот се проявяваше само на поляната. При такива условия прекарахме всичките съборни дни.
към текста >>
81.
01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща
тревата
при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче.
„Край чешмата е приятно, но кой ще копае лозето? Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък.
Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща
тревата
при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче.
Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен.
към текста >>
82.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с
трева
, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща!
Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!...
На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с
трева
, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща!
Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор!
към текста >>
83.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
И ще прозябнат както между
трева
, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала.
Бог иска човек да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична Душа и отличен Дух, чрез които той да се проявява" и пр. „ Но сега слушай, мой Якове, не се бой. Защото ще изливам вода на жадния и река на сухата земя. Ще изливат Духът си на семето ти; И благословението на внуците ти.
И ще прозябнат както между
трева
, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала.
" Забележка на Редактора: От 65 стр. До 93 стр. някой злосторник е изрязал с ножица въпросните страници. Това тефтерче бе ми предадено от дъщеря му, Верка Куртева, когато тя живееше в София.
към текста >>
84.
08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Пък имаше и голи поляни с
трева
за добитъка да пасе, имаше и заснежено.
Зимата беше голяма и снегът не се беше още стопил. Макар че отиваме пролетно време, обстановката беше още почти зимна. Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла.
Пък имаше и голи поляни с
трева
за добитъка да пасе, имаше и заснежено.
Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай! Бързай, ти си по-опитен!
към текста >>
85.
08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Илия Тимев ми разказваше как, като е бил още в петдесятното общество, отишли един пролетен ден до гара Септември с цялото петдесятно общество, минавали по
тревата
и по цветята и чул глас да му говори: „Не тъпчете цветята!
Обикноеено сядаха на поляната. Този е Илия Тимев, този Георги Челебиев. Първият гърбом е Илия Тимев от Бургас. Сега да запишем. Значи първият беше Илия Тимев от Бургас, вторият Георги Челебиев, с голото теме, от Бургас, беше ми хазяин.
Илия Тимев ми разказваше как, като е бил още в петдесятното общество, отишли един пролетен ден до гара Септември с цялото петдесятно общество, минавали по
тревата
и по цветята и чул глас да му говори: „Не тъпчете цветята!
" Така му се казало и оттам разбрал, че цветята трябва да ги пазим. Това си спомням за него. А у Георги Челебиев живях година и половина, без да ми поиска някакъв наем, за което съм му много благодарен. Снимка 17. Първата е Донка Злати Янева, четвъртата е Койнито, петата е сестра Димитра от Горица.
към текста >>
86.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
На
тревата
чиста даже да полегнат.
Брат Желев ги среща с топла усмивка като всички кани на лятна почивка. Селото прекрасно. Градини големи. Брат Рашо ги среща с пълна кола дини. Брат Желев ги кани всички да поседнат.
На
тревата
чиста даже да полегнат.
Денят веч отмина. Бързо се смрачи. Горе на небето блеснаха звезди. Всички на молитва вече се изправят, Баща наш небесни всички да прославят. Молитвата свърши.
към текста >>
87.
09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Веднъж видях брат Велко, седна на
тревата
, а до него отворена Библията на втора глава от Деяния на Апостолите.
2. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/ През 1914 г. служих като войник във Варна, където се запознах с брат Велко Петрушев. Понеже бяхме един набор и служехме на едно място, то често се виждахме. Аз бях на караулна служба, а той служеше като оръжеен техник.
Веднъж видях брат Велко, седна на
тревата
, а до него отворена Библията на втора глава от Деяния на Апостолите.
Попитах го дали може да прочета малко и той ми разреши. Тогава аз прочетох цялата глава, която ми направи силно впечатление. Под влияние на прочетеното, нови. непознати досега мисли изпълниха ума ми, завладяха съзнанието ми, като че се пробуждах от някакъв дълбок сън. Виждах света по- хубав и по-смислен.
към текста >>
88.
11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Ний на поляната ходехме и се събувахме боси и газехме по
тревата
, щото това е здравословно.
В.К.: Разкажете нещо за Димитринка Антонова. Верка: Димитринка Антонова всеки ден метеше пред Учителя там, на поляната до брат Борисови, на поляната. С такива малки ножички чистеше буквите на печатарите. Ние се разхождаме като вали дъжд, слаб дъжд, излизахме така, изправяхме се с тънки роклички, много е здравословно. Учителят казваше от юни месец не знам до кой, до края на месеца да се правят тия, дъждовни бани се казват.
Ний на поляната ходехме и се събувахме боси и газехме по
тревата
, щото това е здравословно.
Всичко онова, което Учителят е казал. В.К.: Димитринка Антонова е била осакатена с едната ръка. Верка: Тъй е родена. В.К.: Да, аз съм виждал, чел съм някои от нейните неща в „Житно зърно". Верка: От нея има стихове.
към текста >>
89.
16 - 5. ПРАВАТА ЛОПАТА Е ЗА РАБОТА В ГРАДИНАТА
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Брат Георги се намира под ореха и всички ония, които идват, сядат около него,
натревата
, без да носят някакъв инструмент /уж сме бригада, а не носят никакъв инструмент/, а той прави така главата, върти главата и гледа откъде ще се задам аз.
Аз се намесих, като дадох моето предложение как да стане. Но тогава сестра Надя се засегна и след няколко дена ме извика настрани и ми каза, че ние засягаме баща й. А аз в отговор на това й казвам, че аз се смятам като изразител на една истина, която съм я видял, и която съм проверил. Ако наистина съм оскърбил брат Георги Куртев, аз ще понеса известни последствия, но ако не съм, ще получа отговор. Не минаха 3-4 дни и ми се даде на сън след полунощ, както винаги ми се дават тия неща: намираме се на бригада в градината.
Брат Георги се намира под ореха и всички ония, които идват, сядат около него,
натревата
, без да носят някакъв инструмент /уж сме бригада, а не носят никакъв инструмент/, а той прави така главата, върти главата и гледа откъде ще се задам аз.
И аз се задавам отдолу по пътеката и като ме видя, аз отивам и заставам пред него и той вика: „Брат Жельо /той си замина, брат Георги/, аз искам градината да се работи тъй, както се е работила по-рано." Кратки думи. Вторият му въпрос беше: „Аз искам да се работи с права лопата." И аз тогава му казах: „Наистина, брат Георге." И тогава се видях, че на лявото рамо имам лопата, права лопата. Това и показва, че аз не съм го оскърбил. Още в момента ми се дава. Той ме намери такъв, какъвто ме искаше.
към текста >>
90.
22 - 8. БУТИЛКАТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на
тревата
и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна: „Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим.
Съборяните са над 2000 души, селяни и граждани, учени и неучени, мъже и жени, чиновници и работници, дошли от всички краища на страната на братска среща, да чуят Свещените думи на Учителя. Запознанства, разговори, песни, свирни и пр. - цяла седмица. Няколко дни след започването на Събора, почти на свечеряване, виждам брат Драган Попов, софийски адвокат, с когото се познавах добре, да идва от югоизточния край на лагера към кухнята с кирка и лопата под мишница. Личеше, че беше уморен, Полюбопитствах да узная какво е правил с тези сечива.
След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на
тревата
и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна: „Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим.
Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ. Макар и да не видях най-главното - героят на приказката - аз не мисля, че Учителят фантазира, защото ще трябва да обявя и целият събор за фантазиране с всичко, което се върши и говори тук. Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа. Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох.
към текста >>
91.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Десето - скакалци по земята бяха докарани с източния вятър и изядоха всичката
трева
и плодове по дърветата.
Шесто - дойде мор и измряха всички животни на Египет, а на евреите останаха живи. Седмо - надойдоха струпеи по египтяните. Осмо -надойдоха язви по хората. Девето - падна град по земята и изпочука всичко. И гръм огнен от небето падаше на земята.
Десето - скакалци по земята бяха докарани с източния вятър и изядоха всичката
трева
и плодове по дърветата.
Единадесето - настана тъмнина по цялата земя, само при евреите имаше светлина. И каза Мойсей на фараона, че ще бъде поразен от първородния му син до първородния син на слугата му и на скотовете. И говори Господ Моисею да предаде на Израилевото събрание. Всеки ще вземе мъжко агне или яре, едногодишно, и на 14 ден от новолунието ще го заколи привечер. И ще вземат от кръвта му и ще турят, ще намажат с кръвта му двата стълба на вратата и горния праг на къщната врата.
към текста >>
92.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
21) И не може окото да рече на ръката: Немам
потрева
от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.
(ст. 17) Ако Беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? Ако ли все слушане, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше дд е тялото? ст. 20) Но сега удове са много, а тело едно. ст.
21) И не може окото да рече на ръката: Немам
потрева
от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.
26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове. I Послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст.
към текста >>
93.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Когато зиме кажеш на
тревата
да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат.
Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее.
Когато зиме кажеш на
тревата
да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат.
Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, като изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява." За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява.
към текста >>
94.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в
тревата
, а в някои пепеливи места.
Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си - това е най-трудната работа. Ще развивате вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време?
Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в
тревата
, а в някои пепеливи места.
Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно.
към текста >>
95.
22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ
,
,
ТОМ 12
Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и
тревата
, но и прекопавайте лозето.
На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата. Той мисли, че лозето е прекопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие сега - ще ме извините - работите на Божествената нива като мен на лозето - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето.
Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и
тревата
, но и прекопавайте лозето.
Първият начин на работене е актьорство, а втория начин е: след като прекопаете лозето, можете да прочетете чуканите, пръчките и тревата. И вие идвате при мене и казвате: „Нашето лозе не расте.“ Да, не расте. Сега говоря като никога, защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика, прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прекопали, аз ще чета чуканите.
към текста >>
Първият начин на работене е актьорство, а втория начин е: след като прекопаете лозето, можете да прочетете чуканите, пръчките и
тревата
.
И казвам на господаря, че свърших работата. Той мисли, че лозето е прекопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие сега - ще ме извините - работите на Божествената нива като мен на лозето - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето.
Първият начин на работене е актьорство, а втория начин е: след като прекопаете лозето, можете да прочетете чуканите, пръчките и
тревата
.
И вие идвате при мене и казвате: „Нашето лозе не расте.“ Да, не расте. Сега говоря като никога, защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика, прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прекопали, аз ще чета чуканите. Има и учители, които четат чуканите и пръчките.
към текста >>
Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика, прочели сте чуканите и
тревата
, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
Вие сега - ще ме извините - работите на Божествената нива като мен на лозето - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работене е актьорство, а втория начин е: след като прекопаете лозето, можете да прочетете чуканите, пръчките и тревата. И вие идвате при мене и казвате: „Нашето лозе не расте.“ Да, не расте. Сега говоря като никога, защото моите ученици не копаят лозето.
Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика, прочели сте чуканите и
тревата
, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето.
Ако вие сте прекопали, аз ще чета чуканите. Има и учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прекопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал.
към текста >>
96.
28. ПРИНУЖДАВА НИ
,
,
ТОМ 12
Паси
тревата
, пий вода там.
В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят. Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва.
Паси
тревата
, пий вода там.
Каквито небесни думи да ти казва, ти не обръщай внимание. Не сте ли получили много любезни писма и после с години носиш този всадник[1]. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане. Онзи, който е възседнал на гърба ти, той не мисли доброто ти. Той мисли своя интерес, крадец е.
към текста >>
97.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
висок връх и извира между свежа и сочна
трева
между две малки скали.
Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога." „Да бъдем като Бога! " „Да бъдем като Любовта Му! " „Да бъдем без страх и без тъмнина! " „Да бъдем с обич и светлина." „Да бъдем чисти „както е Он чист! " Планинският извор е на 3000 м.
висок връх и извира между свежа и сочна
трева
между две малки скали.
Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки. Планинският извор е образ на чистотата. Той е образ на тази чистота, която се не размътва никога. Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи.
към текста >>
98.
14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Погледнах надолу в
тревата
и виждам едно малко цветенце, беличко, с дълга дръжка.
Един хубав летен ден се връщах от Изгрева у дома. Реших да мина през Семинарската гора, която тогава беше много гъста и без очертани пътеки. Като навлязох навътре, веднага се изгубих. Оттук да изляза, оттам да изляза на пътя, все повече се обърквах. Спрях се да мисля, накъде да поема, но никъде не виждах път.
Погледнах надолу в
тревата
и виждам едно малко цветенце, беличко, с дълга дръжка.
Реших да се обърна към него за помощ. Вслушах се и не чух нито човешки стъпки, нито шумолене на листа, нито вятър - тихо, съвършено тихо. Тогава обръщам се към бялото цветенце с молба: Моля ти се, покажи ми пътя. Но как? Доверявам се напълно на тебе.
към текста >>
99.
9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната
трева
и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха.
В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята.
От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната
трева
и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха.
Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
към текста >>
Деца весели, засмяни, тичат и играят по
тревата
и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички.
с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата.
Деца весели, засмяни, тичат и играят по
тревата
и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички.
Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека. И колко още красоти и богатства се откриват в онази човешка душа, която е в хармония с Безконечността, с онзи Велик Извор на живота, от който лъха истинския живот, красота и светлина, знание и свобода, простор, чистота и любов. Един ден, по особено стечение на условията, тази райска градина премина в ръцете на друг собственик, който напълно прояви правата си на абсолютен собственик. Първо, той направи висока ограда - цяла крепост, през която да не минава нито човешки крак, нито крак на животно.
към текста >>
100.
3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
По тая окосена
трева
кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми?
А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето.
По тая окосена
трева
кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми?
До нашата ливада. Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да. Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе.
към текста >>
НАГОРЕ