Търсене в текстове за 'Трагедия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.”
към текста >>

Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява душата на гимназиста.
И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще стане и утре, и по-после, и векове? Не разбирате ли, че ние само по себе си сме нищожества, които живеят и умират, без да знаят. Защо е всичко това, защо е това нескончаемо вървене на машината - Вселена, какво се цели и какво най-после ще излезе! ”- Сп. „Ученическа мисъл” 1919 год., I год., 5 кн. Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява душата на гимназиста. Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата.
към текста >>

Трагедията в душата му почва, но това е още началото.
То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове. В душата си младежът преживява особено трагични моменти. Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология, биология, астрономия и пр.- толкова повече вижда противоречието между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист.
към текста >>

Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист.
към текста >>

2. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Техният живот е голяма трагедия.
Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е.
към текста >>

За причините на тази трагедия съществуват много легенди.
От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление.
към текста >>

Цялото човечество е минало през тази трагедия.
Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия.
към текста >>

3. 072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

И трагедията на хората е там, че искат да направят нещата в нощта.
Лесно се руши старото, но какво ще постигнете със своя лош характер? Какво печелите ако разрушите старата къща, а не можете да съградите нова? Природата не позволява това. Тя едновременно руши и съгражда. В момента, в който грешиш, ти си в нощта. И трагедията на хората е там, че искат да направят нещата в нощта. Не външните условия създават трудности в живота на хората, но вътрешните. Бог е създал тия светове, където хората имат всички условия да живеят. Всичко, каквото искат те, е предвидено. Значи, външни условия има най-благоприятни, а вътрешните условия липсват. Т.е. липсва новото съзнание.
към текста >>

4. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението.
Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния. На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството - връзката си с Бога. Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството - сегашното и бъдещото. Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена. Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност.
към текста >>

5. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Има и трагедия.
Невъзможно е да се затвори истината. Невъзможно е да се затвори мъдростта. Невъзможно е да се затвори любовта. Те са над всичко. Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло. Нервните хора да правят екскурзии. Планината действува най-лечебно върху нервната система.
към текста >>

6. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението.
И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество".
към текста >>

Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение.
към текста >>

7. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение.
Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си.
към текста >>

8. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата.
Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение". Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране. Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето.
към текста >>

9. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>

Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.
към текста >>

Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална.
към текста >>

Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.
Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства.
към текста >>

Там е трагедията на живота.
Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов.
към текста >>

10. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението.
Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос!
към текста >>

11. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот.
Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
към текста >>

Това е трагедия на трагедиите.
За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи.
към текста >>

12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха.
А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата.
към текста >>

13. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

— Нищо друго освен комедия, драма или трагедия.
Има една област в света, през която човек непременно ще мине... И праведният, и грешният, като минат през тази област, непременно ще се оцапат. Защо? — Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. — Не може ли да не се оцапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Какво представлява животът на съвременните хора? — Нищо друго освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят как да живеят, не знаят как да се ползуват от благата, които им се дават. Какво ти струва да се запретнеш на работа, да развиеш добродетелите си. Учи, работи, пей, свири и прилагай това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант." Велик ден!
към текста >>

14. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

В апостолството си те не проявиха нито веднъж горда и побеждаваща власт, към която ги насочваше тълпата, както и любителите на „необикновените неща“, защото те искаха да останат верни на своя Учител, който нагледно и по човешки изживя Голготската трагедия.
Всички съществували досега учения и школи, които стоят на становището, че ученикът преди всичко трябва да придобие добродетели и чистота, водят към простите на вид, но велики истини на Евангелието. Но забележете: Христос не създаде чудодейци, но апостоли. Даровете да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви, които някои от тях имаха, не останаха докрай тяхна показателна същност, а само им послужиха неколкократно при изключителни случаи, когато небето допускаше да се изяви Духът. През останалото време те бяха „работници на нивата“ - скромни носители на Неговото благовестие, които в края на краищата не се дематериализираха, както биха очаквали много „окултисти“, но платиха личната си карма. „Апостолските деяния“ не са пълни с факирски чудеса, а са дневник на едно всеотдайно мъченичество и подвиг да занесат Христовото утешително и жизнедайно Слово на всички люде по света, защото те носеха Христа в себе си с неизразима любов. В апостолството си те не проявиха нито веднъж горда и побеждаваща власт, към която ги насочваше тълпата, както и любителите на „необикновените неща“, защото те искаха да останат верни на своя Учител, който нагледно и по човешки изживя Голготската трагедия. Това е причината да казваме, че учението на Бялото Братство напълно се родее с Христовото учение. То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността. Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново.
към текста >>

15. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия.
Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
към текста >>

16. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа.
Дошъл Исус. Неговата голяма мисия била да освободи съзнанието от утробния стадий. Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на благостта и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество. Второто раждане бе открито от Никодим. Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето. Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа. Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание. "Раждане е навлизането на съзнанието в света на по- голяма светлина" — каза Учителят на Хармонията. Христос изведе човешкото съзнание от тъмните ограничения на утробата в света на светлината, постигната чрез правилно знание. Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята.
към текста >>

17. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение!
И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен.
към текста >>

18. ЙОСИФ - Борис Николов

Да, тук беше се разиграла трагедията.
– Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф. Тръгнаха по следите Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората. Навлязоха в сляпа долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден.
към текста >>

19. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека.
Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот.
към текста >>

20. Животът и жената - Георги Радев (1900–1940)

Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената.
към текста >>

Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>

21. Действие първо. - Велко Петрушев

Напуща Девора, отива да съобщи на своите страстни чародейки за трагедията със слънчевия гостенин.
Ето как ще почувствуваш сладостта от жаркото вино и ароматичната билка: ще пиеш една чаша и ще смучеш от тази билка. Тогава скоро ще свикнеш и ще станеш приятел с тези вихрени сили. Тогава ще полетиш към тайните замъци, гдето те очаква светлата Дева. Явление пето. 3емон си привива врата и се изсмива. Напуща Девора, отива да съобщи на своите страстни чародейки за трагедията със слънчевия гостенин. Д е в о р . Пие вече жадно чаша след чаша. Алкохолът бърже го сразява, и той загубва равновесие. Наистина, това, отвратително в началото, питие става все по-сладко; то ходи по жилите ми; аз го чувствувам. Сега ще пия до насита.
към текста >>

22. Действие второ. - Велко Петрушев

В този тъй важен момент, когато душата на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място.
Ти си звезда, бленувана от векове. Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание. Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А душата ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея. Ти си светъл лъч и нощната тъмнина не трябва да го огасва. Твоето име е Девор, син на девствената светлина и светъл ангел от небесната синева! Явление второ. В този тъй важен момент, когато душата на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място. 3 е м о н . А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог! Кой сте вие, от где идете тук? Да не би и вие да искате да ви дам от жаркото вино и ястие от диви сърни? Заповядайте, седнете. Тук е място на утеха и наслада.
към текста >>

23. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Петър от дете вижда тази чиновническа пошлост и - може би понеже е свидетел на трагедията и проблемите на баща си - остава над нея.
Ясно се виждат там неговите литературни ценности. Никъде няма да доловите Вазов да е турен по-горе от Шишков или Пенчо Славейков по-горе от Вазов - и то не защото литературата не е негова област. Напротив! Точно обратното! След като завършва за каквото е отишъл в семинарията Дрю след няколко години, т.е. да получи американски лиценз за пастор, Петър остава още две години специално да изучава литература и теория на литературата със забележителния литератор доктор Крукс, както и обща история с доктор Юфам. Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и Стамболов не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят душата, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници. Петър от дете вижда тази чиновническа пошлост и - може би понеже е свидетел на трагедията и проблемите на баща си - остава над нея. В беседите си цитира Достоевски, цитира Толстой. Като познавач. Коментира американската литература. Говори за конкретни музиканти. За Аделина Пати например, която слуша на прощалния й концерт в Ню Йорк, и точно сочи кое е божественото в нея и кое е ефимерното.
към текста >>

24. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Но когато сме някъде, където човек трябва да се държи сериозно, където, не дай, боже, Кръстю открие нещо смешно, тогава настъпва трагедията.
Не зная защо е решил така, но то ми харесва, защото Кръстю го върши съвсем безшумно и без поза. Към казаното досега, искам да прибавя и едно обстоятелство, за което само споменах мимоходом. От всички хора, които съм срещнал в живота си, Кръстьо ми е действал най-непреодолимо заразяващо със своя смях. Този смях за мене е бил колкото мил и забавен, толкова и фатално опасен. Когато си приказваме така един с друг, ние можем да се смеем за това и онова и всичко минава добре. Но когато сме някъде, където човек трябва да се държи сериозно, където, не дай, боже, Кръстю открие нещо смешно, тогава настъпва трагедията. Аз трябва или да напусна това място (дом, събрание или каквото и да е друго) и да се спасявам, или да избухна в безпричинен смях, който ще озадачи хората и ще развали всичко. И досега не мога да открия причините за този заразителен смях. Вероятно затова, защото и той се бореше срещу него или защото се смееше по особен начин - така, без глас, със свити устни. Смехът у Кръстю иде винаги по един и същи начин. Отначало лицето му се зачервява силно, очите му ме поглеждат бързо и малко изплашено, а гърбът му почва да подскача като похлупак на котел, в който ври, клокочи нещо ужасно заканително, готово да разруши всяка преграда.
към текста >>

25. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност.
Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро. И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество.
към текста >>

И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986).
Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро. И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество. За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов?
към текста >>

Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999.
„Rosicracianism and the Maitreya Buddha. The Bodhisattva - the future Maitreya Buddha". 52. Тук също може да се използва терминът инкорпорира или още по-добре: ще обхване духовните структури и ще промени личността. 53. Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев. Ще коментираме специално тази теза по-надолу в текста. 54. Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр. 84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56. Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство.
към текста >>

84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56.
Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев. Ще коментираме специално тази теза по-надолу в текста. 54. Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр. 84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56. Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар.
към текста >>

26. Библиография - Филип Филипов

Библиография Димитър Калев, Учителя във Варна, ИК Бяло Братство София (1999), ISBN 954-8091-91-7 Лазаридес, Прокофьиев, Трагедия Валентина Томберга, Страсбург - Санкг-Петербург (1999), ISBN N/A М.
Библиография Димитър Калев, Учителя във Варна, ИК Бяло Братство София (1999), ISBN 954-8091-91-7 Лазаридес, Прокофьиев, Трагедия Валентина Томберга, Страсбург - Санкг-Петербург (1999), ISBN N/A М. Константинов, Б. Боев, М. Тодорова, Б. Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София (2005), ISBN 954-744-050-0 Милка Кралева, Учителят Петър Дънов. Живот и учение, ИК Кибеа София (2001), ISBN 954-474-264-6 С.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38826704025269