НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
КАТЯ ГРИВА
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата
трагедия
в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка.
Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка?
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата
трагедия
в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка.
Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка.
към текста >>
2.
СИМЕОН АРНАУДОВ
Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и
трагедия
.
/1904- 1991/ Аз бях попски син и помагах на баща си при църковните служби. Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни.
Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и
трагедия
.
Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години.
към текста >>
3.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата
трагедия
, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя.
Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата
трагедия
, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя.
Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината.
към текста >>
След това дойде и
трагедията
за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история.
След това дойде и
трагедията
за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството.
Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него.
към текста >>
Тази
трагедия
се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината.
Тази
трагедия
се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов
към текста >>
4.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
И оттук започва цялата
трагедия
на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия.
България загуби всичко. По-късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време. Учителят живя между българите, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд, доведе го и го направи княз на България.
И оттук започва цялата
трагедия
на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия.
По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногръда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и отиде, никой не прокопсва.
към текста >>
5.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата
трагедия
.
Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси. Онази женица от народа потърси Него, повярва в Единния Бог и потърси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички човеци на Земята. И Мирът дойде като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Човек не знае какво да цени.
Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата
трагедия
.
Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място и човек придобива мира. "Мира ви оставям. Моя мир ви давам." - казва Христос. Мирът не е между човек и човек.
към текста >>
6.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
" Голяма
трагедия
изживях от това двуличие.
Отиваха в манастира на гуляй, след това той им даваше причастие и така ги опрощаваше от техните плътски грехове. Опрощаваше ги по всички правила - както това ставаше при такива гуляи в света. Бях млад тогава и видях цялото двуличие. Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време: "Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря!
" Голяма
трагедия
изживях от това двуличие.
Бях на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново. След като започна беседата, архимандрит Евтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в салона и Му каза: "Ти, Дънов, си кривият стълб на православието! " Учителят го погледна и му каза: "Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи Своята беседа, а Евтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата.
към текста >>
Неговият случай е известен на много хора в Стара Загора, но те не знаят, че няколко месеца преди
трагедията
, която го сполетя, Петко Стоянов руга Учителя.
Взеха му оръжието." Продължих по пътя си, но се чувствах, като че ли съм на погребение. През следващите няколко години имах възможност да видя Петко два пъти на различни места в града. И в двата случая беше по домашен халат и пантофи. Видът му беше трагичен - някакво неестествено положение на тялото - шията и тялото вцепенени, като че съзерцава нещо, а погледът и очите изразяваха състояние на същество, лишено от разум. Оттогава минаха повече от двадесет години без да съм срещал Петко и не зная какво стана с него.
Неговият случай е известен на много хора в Стара Загора, но те не знаят, че няколко месеца преди
трагедията
, която го сполетя, Петко Стоянов руга Учителя.
Това трябва се знае и да бъде поука за много хора! Това, което разказвам се случи през 1992-1993 г. Имах един съсед, който беше голям шегаджия и като води разговор, не можеш да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува. Един ден съм у тях и той ме пита: "А бе, комшу, можеш ли да ми направиш една гъдулка? " А в това време жена му, която е наблизо, възразява: "Ами, притрябвала ти е гъдулка!
към текста >>
7.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Но тук дойде цялата
трагедия
за Изгрева.
На Изгрева имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Така, при намирането сумите от Учителя, бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго, неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора, бе да направят обмяна на парите. Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 г.
Но тук дойде цялата
трагедия
за Изгрева.
Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство, бяха обменени. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от Изгрева, за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ, неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на Изгрева.
към текста >>
8.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Ето това бе
трагедията
на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в печката! " - "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Юрданка. - "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат овъглени листа на тефтерчета. Юрданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило.
Ето това бе
трагедията
на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ, човечеството и учениците на тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Юрданка, а в това, че в този момент българският народ, учениците изпратиха своето невежество да бъде представител пред Великия Учител. Всеки от нас правеше, каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от томчето "Начало на Мъдростта":
към текста >>
Тази
трагедия
започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
" - "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Юрданка. - "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат овъглени листа на тефтерчета. Юрданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. Ето това бе трагедията на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
Тази
трагедия
започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
И ако българският народ, човечеството и учениците на тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Юрданка, а в това, че в този момент българският народ, учениците изпратиха своето невежество да бъде представител пред Великия Учител. Всеки от нас правеше, каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от томчето "Начало на Мъдростта": "Мнозина от вас казват: "Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувстваме, както разбираме." - Нямате право да мислите, както искате.
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС
Разпъването на Христа беше една
трагедия
, но тази
трагедия
имаше своето разрешение Възкресението.
глава 3 УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС Най-високото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде син Божий.
Разпъването на Христа беше една
трагедия
, но тази
трагедия
имаше своето разрешение Възкресението.
Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката душа! Щом Христос оживее в душите на хората всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението.
към текста >>
НАГОРЕ