Търсене в текстове за 'Трагедия'

Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител.
Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава? " Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
към текста >>

2. 3_03 Откраднатите хармонизации

Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен.
Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала. Помнех и знаех всички песни на Учителя наизуст - значи и тази памет я имах.
към текста >>

3. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя.
И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини.
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Но тук дойде цялата трагедия за "Изгрева".
Защото невежеството на "Изгрева" не ги допусна в себе си, а онези, които знаеха и можеха, бяха отстранени и бяха извън града. Така, при намирането сумите от Учителя бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго - неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След 9 септември 1944 година, след като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора бе да направят обмяна на парите. Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 година. Но тук дойде цялата трагедия за "Изгрева". Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство - те бяха обменени, както повелява законът. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева".
към текста >>

5. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и.
към текста >>

6. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
"Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр.
към текста >>

Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме.
към текста >>

7. 5_20 Мирът иде вече!

Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия.
Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос. Мирът не е между човек и човек.
към текста >>

8. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
към текста >>

9. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

И от тук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия.
"Учителят за цар Фердинанд и Балканската война" Учителят живя между българския народ, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България. И от тук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногърда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и където отиде - никой не прокопсва.
към текста >>

10. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя.
По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма.
към текста >>

А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него.
към текста >>

Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него.
И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя Любомир Лулчев беше представител на Черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе Учител на Черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе и публикува книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Освен това в бараката си той бе написал символи от Мория, поради което Учителят извика стенографката Елена Андреева, която бе близка на Лулчев и нареди: "Кажи на Лулчев да свали всички онези символи и чертежи на Черната ложа.
към текста >>

11. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка.
Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка.
към текста >>

12. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека.
към текста >>

13. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха.
А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата.
към текста >>

14. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат.
Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света. То не е отделно явление. То е израз на целокупния живот, образ на светлото бъдеще на човечеството. Всеки човек е призван да служи на Братството. Човеците ще се познаят като братя. Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат. Бялото Братство е господар на планетата земя и на всички други планети и слънца, защото то ги създаде, то ги устрои и то ръководи живота им. 12. Работата в Братството. Тихо и безшумно трябва да се организират силите в Братството за работа. Кой за каквото е пригоден, да му се даде и съответната работа. По труда му ще се оцени кой за какво го бива.
към текста >>

15. IX. НОВАТА ЕПОХА

На Трагедия, която е сегашната епоха.
Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г. „Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог.
към текста >>

16. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

Беше голяма трагедия за всички.
Много от материалите на Борис, които бяха скрити по Витоша и по разни други места, останаха там скрити за вечни времена, защото след кражбата на архива на Савка Керемидчиева и на непечатаните беседи от Резньовете, както и при кражбата на осемте куфана от Боян Златарев, Борис изведнъж се озлоби, затвори се и дори на мен не каза къде се намират материалите. А когато пожела да ги разкрие, той беше забравил вече къде се намират. Много от материалите от 1976-1980 г. преминаха през него и те бяха определени да ми се предадат за съхранение. Но когато отидох при него, те бяха изчезнали и той беше ги предал на някого, а след това не си спомняше кое бе това лице. Беше голяма трагедия за всички. Затова днес има много пръснати материали по разни лица от провинцията, които ги държат без да могат да направят нещо с тях. Те не познават историята на Братството. И да искат да направят нещо с тези материали едва ли ще успеят. Те са предназначени за друг и кредитът на Небето върви след онзи, който е определен да свърши това. Това е окултен закон в Школата на Учителя.
към текста >>

17. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие.
УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
към текста >>

18. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

Той не може да разбере настъпилата трагедия.
Те тегнат като вериги и не позволяват на двойника да се отдалечава от тялото. Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят. Поглежда тялото си - запазено. Органите и отделните системи видимо здрави. Прави опит да ги ползва, а те отказват да му служат. Той не може да разбере настъпилата трагедия. Да продължи на „горе" - не може. Не е освободен. Настъпват ужасни дни за неговото съзнание. Вика за помощ. Никой не може да му помогне.
към текста >>

Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени.
Те продължават, защото той няма други тела. Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени. Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си.
към текста >>

19. 3.47. Симеон Радев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите.
Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите. Така никога не сме говорили за духовни въпроси у тях вкъщи и дори когато сме излизали на разходка с него. Но аз, когато съм бил свободен, не съм на работа, а имах тази чест да бъда доста време без работа, не ми даваха работа, бях на Изгрева постоянно. Така в делничен ден в стола снабдявах със зарзават, с голяма радост и други наши приятели, а сестрите готвеха, когато имаше братски стол. Един делничен ден, в двора, пред салона на Изгрева виждам седнал на една от пейките г-н Симеон Радев сам и си размишлява. Аз пристъпих при него и му казвам: „Какво Вие тука, г-н Радев?
към текста >>

20. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира.
И затова в мен се оформи убеждението, че тази песен на Учителя - „Мирът иде" - е от голямо значение, и че тя за Братството е едно високо знаме в делото на мира, на общочовешкият Мир. И затова сега аз си поставям задачата да намеря тая песен, да подредя текста и да я размножа в нашите среди. Идеята за Мира е въпрос, който ме интересува още от детските ми години. В 1916 г., през време на Европейската война, баща ми е убит на фронта. Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира. На първо време мислих това да науча от учебните заведения и се стремях колкото може повече учебни заведения да премина. Обаче в края на краищата, срещата с Учителя и разговорите с Него ме убедиха, че истинските причини и проучвания за войната мога да науча от Него. При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек. И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека. Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите.
към текста >>

21. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа. Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе.
към текста >>

Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят.
Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение".
към текста >>

22. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ.
Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили. Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се отскубнаха от тяхната опека - биваха спасени за Школата. А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ. За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство". Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната. Голяма част от учениците биваха съблазнявани по най-различен начин от света и едни напуснаха и търсиха добро професионално и обществено положение.
към текста >>

23. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички.
Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно обобщение и нищо конкретно. Аз свикнах с тази негова особеност, но за онези, които контактуваха с него той беше непознат, недостъпен и можеха да стоят с него един-два часа и онзи посетител да разговаря и да споделя какви ли не въпроси. Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява. Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която преди това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин. Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност. Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички. По-късно те се нахвърляха върху мен и смятаха, че аз съм била причината Борис да си измени решението. Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане. Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа. Не му беше позволено ако си беше сам и ако не бе натоварен с друга задача, с братска работа. Но щом се бе натоварил трябваше някой да му казва, че той отива в капан, а капаните бяха заложени един след друг с най-различни примамки, като се почне от 1945 г.
към текста >>

24. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца.
Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия.
към текста >>

25. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Сега ми е смешно за този първи изпит, но тогава беше голяма трагедия за мен.
Той каза: „Марийке, сега тук има възвишени същества и само ако им разреша са готови веднага да ти помогнат". Той ме изгледа, а аз мълча и чакам. Той ме остави сама да трансформирам съзнанието си и сама да се справя. И полека-лека се справях. То бяха първите ми изпити, докато се ориентирам като ученик. Сега ми е смешно за този първи изпит, но тогава беше голяма трагедия за мен. Смятах, че с мене е свършено един път завинаги. Учителят да върви през шпалира, на всеки се усмихне, а мен ме подмине, като че ли ме няма. А мен ме има, аз съм се изтъпанчила и съм се облякла с подходящ градски тоалет и съм госпожица и половина. А той ме подминава все едно, че ме няма. Как да ме няма, когато ме има.
към текста >>

26. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Тук има голяма истина и голяма трагедия в тази пословица.
Затова Учителят веднъж ми каза: „Савка е най-нещастният човек на Балканският полуостров". А тя беше най-близко до него, но не можа да се възползва понеже не беше готова вътрешно за това изливане на благодат от Божествения Дух, затова беше според Учителя „най-нещастната на Балканския полуостров". Ако можеше да се възползува щеше да бъде ангел небесен. В това съм сигурна, че това щеше да стане ако беше готова. Вода гази - жаден ходи. Тук има голяма истина и голяма трагедия в тази пословица. Само онзи, който я преживее може да я оцени. Но само след като я преживее и остане жив духом. Веднъж Учителят ми каза: „Ако на теб дам едно, на Паша ще дам три, а на Савка ще дам десет". Ето така Учителят работеше с нас и така се изливаше този благодат в такова съотношение върху нас. Та най-много получаваше по Божий благодат Савка.
към текста >>

27. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели.
След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели. Смяташе, че за нея повече живот в Братството няма и че не може да понесе такъв голям срам, защото смяташе, че единствено тя имаше привилегия да получава свещените слова, а ето Учителя реагира по такъв начин и отхвърли тетрадката й. Да, тя тръгна надолу по пътеката, слезе към езерото и тръгна да се дави и да сложи край на живота си. Заяви на всеослушание, че отива да се дави. Учителят стоеше невъзмутим. После сестрите Аламанчеви, нейните приятелки, тръгнаха след нея, за да я спасяват и да я убеждават да не прави това.
към текста >>

28. 4. ДЪНОВИСТКАТА

4. ДЪНОВИСТКАТА През същото лято брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора.
4. ДЪНОВИСТКАТА През същото лято брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора. Помоли ме да идем в София, да си намерим работа там, „да си пробием път в живота", както се изрази той. Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене!
към текста >>

29. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас?
" Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение. Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан Гръблев. Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце. Търпението се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там. Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара.
към текста >>

30. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Следующия момент трагедията е възкресението.
Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно. Дава ти по-ценно от онова, което ти взема. Следующия момент трагедията е възкресението. Втори път като дойдете, ще бъдете по-музикални. Сега гледайте да си поставите една хубава основа. Ако се концентрира вашето съзнание върху цветовете на дъгата (мислено) и се абстрахирате от всичко друго, то ако е напълно сполучлива концентрацията, след известно време ще настане тъмнина около вас (граничната област) и след това ще почнете да виждате цветовете на Невидимия свят. Невидимия свят ще се отвори пред вас. Основата на християнството е Любовта и милосърдието.
към текста >>

31. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

" Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие.
Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в манастира на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростявяше от техните плътски грехове. И той ги опрощаваше по всички правила както това ставаше при такива гуляи в света. Аз бях тогава млад и видях цялото двуличие. Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време; „Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие. Бяхме на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново, където присъствувах и аз. След като започна беседата, архимандрит Ефтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, който беше на сцената в салона и Му каза: „Ти, Дънов, си кривият стълб на православието! " Учителят го погледна и му каза: „Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи своята беседа, а Ефтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата.
към текста >>

32. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

И тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мене с цялото си величие и трагедия.
Това нещо съм го разказвал на Учителя преди да се случи тоя побой. Той ме бе изслушал внимателно. Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. И през цялата тая седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. И тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мене с цялото си величие и трагедия. И това ставаше всяка година докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за пръв път при Учителя на Изгрева аз Му казах: „Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Да, казах Му Го направо в очите. Напълно съзнателно и убедено. Той ме погледна и отговори: „Плът и кръв не са ти открили това.
към текста >>

33. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Марийка Великова Марашлиева

Но беше трагедия.
Бяхме отишли на гости и в това време дошъл Жоро в отпуска за един ден и си заминал понеже мене ме няма вкъщи. Да дойде от толкова далече и да не ме завари вкъщи. Но при мене спеше Пупито, на сестра му малката Калина, така че аз не бях сама. После Ленито, другата дъщеря на сестра му, понеже й се беше счупил крака, пак беше при мене и беше при мене още и Рут майката. А после дойде и тати - свекър ми у нас. Но беше трагедия. Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина. Той можа да види и Еми, вторият ми син и му се радваше. А Колюви, другия брат на Жоро имаше вече син Любчо и Жоро направи много снимки на всичките, които бяха около нас. Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки. Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не.
към текста >>

34. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Това беше истинска трагедия за хората от братството.
По такъв начин пребиваването ми бе осигурено. Наистина ходех с молби от врата на врата, но никой не можеше да оспори правото ми да живея в София. От друга страна минаваха комисии, оценки, напрежения, отчуждаваха имотите на Изгрева. През юли 1971 г. бяха съборили салона на Изгрева. Това беше истинска трагедия за хората от братството. Нашата къща беше отчуждена и на мене бяха изпратили писмо и бяха ми превели стойността по първата оценка, макар и аз да не исках да я взема Тя, т. е. сумата беше депозирана в банката и можех всеки момент да я получа. Леля беше обезщетена с гарсониера, за което тя много се сърдеше на мене. Нашето място беше голямо и можеше да вземем по-голям апартамент, ако имах жителство, но сега... аз се чудех как да я успокоявам. В София имах приятелка Маргарита Вонидова от Братството.
към текста >>

35. 12. Скръбта и радостта

Мария Младенова

изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея.
11. СКРЪБТА И РАДОСТТА В 1936 г. изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея. Цели десет години не можах да се храня и да спя. Цяла нощ не можех да затворя дори очите си. Бяха широко отворени. С кафена лъжичка сипвах мляко в устата си, което едва можех да преглътна. Като че ли бяха парализирани мускулите ми.
към текста >>

36. 27. Заетият съпруг

Лиляна Младенова

Има да преживее една голяма семейна трагедия, едно голямо нещастие трябва да преживее.
Не съм виждала и срещала друга по-силна ясновидка от нея. Аз Учителят не съм го питала за бъдещето си. Сега съжалявам за това. Аз бях по едно време влюбена и исках да се омъжа. А кака Еленка каза: „Е, той твоят е в момента зает. Има да преживее една голяма семейна трагедия, едно голямо нещастие трябва да преживее. След като преживее това тогава ще го срещнеш и ще се свържеш с него". А майка ми я пита: „Како Еленке, разведен ли ще вземе? " „Има време. Ти го познаваш, но сега не е време да го срещнеш". Аз тогава бях на 23 години.
към текста >>

Ето сега изведнъж го срещам, беше се оженил, имаше две деца, но жена му беше изневерила и той бе преживял това като голяма трагедия.
А пък аз бях тогава на 15 г. и той все бе влюбен в мене. И така застанали на прага на вратата той все ми говореше и говореше. Изминаха двадесет години от тогава. Не бях го виждала и не бях го срещала. Ето сега изведнъж го срещам, беше се оженил, имаше две деца, но жена му беше изневерила и той бе преживял това като голяма трагедия. Плаче пред мен: „Нямам семейство, нямам жена, само две деца имам и те са при нея". Аз го утешавам. Днес и утре го утешавам и накрая му станах утешителка, а по-късно и съпруга. Чак по едно време се усетихме за предсказанието на кака Еленка Казанлъклиева, че беше се сбъднало. Дойде и това време да бъде освободен от предишната си жена, та да попадне на моя милост.
към текста >>

37. 43. Младежкият клас и женитбата

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота.
Това е погрешно. Сега са наплодени много и животните раждат, раждат, но ги колят, ядат ги, така и Невидимия свят ги унищожава. Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури, урагани, болести и измират. А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота. В.К.: Аз бях срещнал на едно място от Учителя да казва, че дори да останат 300 000 души българи, пак ще изпълнят Божия закон. Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота. Г.Д.: Именно от Учителя, аз го чух от приятели на моята възраст, на които тъй е казал Учителят: „Аз полях младите с газ, да горят“. Значи младите са полети с газ, затуй няма брак сега. Женят се, развеждат се. В разстояние на 100 години всички назадничави хора ще бъдат вдигнати от земята. Всички вълци с два крака ще бъдат вдигнати от земята.
към текста >>

38. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г.
Той и брат Велико Марашлиев имаха магазини. Първия за вълнени платове, а втория за манифактурни стоки. Брат Новаков живееше до новата гара. Той имаше брат в Америка и беше ходил при него. Неговата другарка - Стефанка беше също много хубав човек. Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г. След връщането си от Рила като пресичат по една от софийските улици, момчето им, което било палавичко попада под колелата на някаква кола. Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат. Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си. Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а яребицата се хвърлила в краката му.
към текста >>

39. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия.
Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща. Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см. На единия край сложи някакъв гумен пръстен, който Гради захапва и така посредством тръбичката той изсмуква храната си, която трябва да е течна или все пак сочна, за да може да минава през тръбичката. Значи край него трябва да има човек, който да му направи хапки, да му раздроби яденето, хапките да се накиснат, за да може да преминават през тръбичката. Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло. Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно. Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше. Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се редуват за всеки ден от седмицата. Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата.
към текста >>

40. 19. При възрастните приятели

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тя беше трагедия, една катакомба, но все пак на възрастните им създаваше някакъв покрив, да не ги духа вятъра.
А те като се обърнат към мене, като се озъбят, те ще ме ликвидират. А пък аз бях буен по характер. И те понеже се ядосват, аз още повече ги атакувам. И така един ден на Витоша срещам Олга Славчева. На Витоша имаше една колиба от камъни, аз съм един от участниците в строежа на тая колиба и така бяхме го направили, че през зимата да има някъде човек да се преоблече и т.н. Тя беше трагедия, една катакомба, но все пак на възрастните им създаваше някакъв покрив, да не ги духа вятъра. Аз не влизах вътре, но аз пренасях картофите. На Бивака се беше образувал такъв обичай, че неделята, нали няма къде да ходим, взеха салон, взеха всичко, няма къде да се събираме и на Бивака се събираме и носим картофи. Най-напред всеки носи по 2-3 картофа, но после се организира така, че се купуваха картофи предварително. При бараката на Влад Пашов беше изкопана една голяма дупка и се слагаха там картофите и събота вечер аз отивам и напълвам една голяма раница с картофи. Сутринта в неделя с бай Иван отиваме първи.
към текста >>

41. 38. Висше образование и занаят

Ей това е цялата трагедия.
Това каза Учителят, не го послушахме, ние направихме грешка, грешката е наша, но не минавайте по тоя път“. И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива. Провалиха ги умишлено и в момента тези хора сега не само съжаляват, но не са пригодени на тоя етап нещо да направят за Братството. Да не говорим за личния им живот. Те идват, искат да направят нещо, обаче не са подготвени, не че са неспособни, но не могат да направят нищо, защото са загубили условията си за работа. Ей това е цялата трагедия. Но това го казва и самия Методи Константинов, с него на тая тема съм говорил много пъти. Записал съм му опитностите и знам как са нещата. Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя?
към текста >>

Това е голяма трагедия.
В тази служба, в която в момента работя знаеш как съм тих, мирен, слушам, изпълнявам и т.н. И никой не ме е виждал да възразявам на началниците там където сега работя и там където съм работил 20 години, никой не е чувал от мен нещо за Бога, за Учителя, за еди какво си. Изпълнявам си задълженията точно. И което е най-важното причина, за да се ориентирам правилно бяха ония,които бяха много честни и почтени и ми казаха така: „Така го направихме, обаче е грешка. Учителят го каза така, но ние го направихме иначе, обаче ни е срам в момента да си признаем грешката“. Това е голяма трагедия. Тодор Ковачев: То в беседата, която аз цитирам е точно така казано: Ти си свършил, нямаш условия. Щом нямаш условия за това няма да идеш в кръчмите, няма да си губиш времето. Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход. Учителят говори за изхода и разрешението. Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право.
към текста >>

42. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева.
Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов! С един висок идеал. И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! Сестра Ана Венкова идва на Изгрева и говори с Учителя. В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда. Тя каза, че ви познава добре. Писах на сестра й Люба Стойкова, учителка във Варна, с която кореспондирам от по-рано, ако дойде в София да убеди своите домашни да оставят Ана Венкова свободна. И вие ако я срещнете, говорете й в този смисъл. Ана предполага, че сестра й ще дойде в София през ваканцията (Великденската).
към текста >>

43. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

И въобще, действително човечеството го очаква едно голямо бъдеще, но ние ще минем големи изпитания, ще се преживее трагедията.
Затова гледам, че много ясновидци се явяват, много екстрасенси и т.н. събуждат се едни други сили. Създават се удни нови центрове следователно. Това е едно поколение предшества шеста раса, шестата раса ще има шесто чувство. Това значи коренна промяна на човечеството и на социалния живот даже. И въобще, действително човечеството го очаква едно голямо бъдеще, но ние ще минем големи изпитания, ще се преживее трагедията. Защото едно време защо фарисеите и книжниците не разбраха Христос. Защото те искаха точно да бъде така в обективния свят, както в техните книги. Той им наруши някои закони. В: Той ги обърка, направо ги обърка. Вместо да се роди еди къде си в Юдея, Той се ражда в Назарет, в Галилея.
към текста >>

44. 15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО

Тя тогава ми разказа своята трагедия с него.
Ние знаем, че те са големи приятели. Но тогава ние с Виола още не бяхме приятелки. Някъде към 1940 г. се сближихме с нея, но Михаил беше вече заминал 1937 г. във Франция. Тя тогава ми разказа своята трагедия с него. Тя го е обичала. Може да си представите едно 16-17-годишно момиче как може да обича, нали? Предано, чисто, красиво, вдъхновено, обаче той в това време има забежки другаде и другаде, даже и с Милка Аламанчева и с нея също имал така някакви отношения, но Милка е един много чувствителен човек, която се разболя. Тя се поболя. Тя се поболява когато вижда, че Михаил тръгва с Виола.
към текста >>

45. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

В това време той преживява една друга трагедия.
"Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия. Неговата съпруга, когато се връща от едно посещение при него в затвора, на Лъвовия мост бива прегазена от една съветска тежка товарна кола. Преживява и това нещо и всичките тези преживелици вече го разтърсват и той търси в себе си някаква опора и си спомня, че има един приятел Боян Боев, който е от Бялото Братство. Минава известно време в България пристига съветския академик Державин. Просто като че ли от Бога изпратен човек. Идвайки в България задава въпроса на новодошлите властници: "Къде е професор Станишев?
към текста >>

46. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж.
Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
към текста >>

47. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж.
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
към текста >>

48. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

И това бе цялата трагедия на всички, че не можаха да различат тези две лица обитаващи и редуващи се като квартиранти в едно и също тяло.
В глава N0 11 за Борис Николов изнесените факти от Тодор Маринчевски са разгледани от неговия зрителен ъгъл и те са верни за него. Но мога да кажа, че упреците му към Борис Николов също са верни. А мога да кажа и най-главното, че мозайкаджията Борис провали цялото Братство, че дори и всички свои съвременници без изключение. Днес аз ги спасявам от историческа забрава чрез "Изгревът". Майстор Борис е едно, а Борис Николов съвсем друго. И това бе цялата трагедия на всички, че не можаха да различат тези две лица обитаващи и редуващи се като квартиранти в едно и също тяло. Но аз ги различавах и съответно постъпвах към всеки един от тях строго индивидуално. Бях жив свидетел, защото работих и с Борис Николов и с Мария Тодорова цели десет години. Свърших им работата и ги оставих за поколенията като исторически личности. По време на моята работа с тях те бяха психически адекватни, напълно нормални, запазили умът си и бяха в оная творческа възраст, в която се разказват спомени. Аз дойдох, записах ги и ги публикувах. 6.
към текста >>

49. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Представете си на едно 20 годишно, младо момиче, да му кажат че ще ослепее, може да си представите каква трагедия е преживяла тя.
И за Паша се е грижил така. От нас стенографките Паша пък недовиждаше. Тя Паша, още на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори факултета и Гергинов. Двамата бяха очни лекари в София най-известни. Отишли при Пашев и Пашев й казал, че тя ще ослепее. Представете си на едно 20 годишно, младо момиче, да му кажат че ще ослепее, може да си представите каква трагедия е преживяла тя. Брат й по-големият „федя", както го наричаха те, за да я облекчи от това състояние отива при д-р Гергинов, разказва случая как е и казва: „Моля Ви се, ще я доведа, но кажете й, и така да е, кажете й, че това не е верно, да не живее така с отчаяние". „Аз казва Ви съветвам идете да станете селянка в полето да работите, иначе казва ще ослепеете". И това е било преди да срещне Учителя, преди да стане стенографка. И много тежко го преживяла, но когато отишли при другия лекар Гергинов, а той вече е подготвен от брат й, я успокоил. Но когато се запознава с Учителя, вероятно тя е споделила тези неща с Него, Той й е помагал и тя много пъти Го е питала за очите си.
към текста >>

50. 155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ

В.К.: Това е голяма трагедия.
Но Учителят е казал и друго: „Когато аз реших да слезна на земята, много души се подготвиха да слезат и те на земята да се преродят. Но като дойдоха от общественото мнение, от предразсъдъци някакви не можаха да дойдат. И ще съжаляват". В.К.: Изпуснаха условията. Е.А.: И ще съжалявате, казал направо. В.К.: Това е голяма трагедия. Да дойдеш от Невидимия свят, да намериш българския народ, да си намериш родители, да те родят и отгледат, и накрая да изпуснеш условията. Е.А.: Да, да изпуснеш момента. Аз някога си казвам: „Абе какви говедца бяхме, че не можахме да използваме Учителя така". Но пък остана Словото у нас. Остана у нас Словото.
към текста >>

51. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

Страданието и формата, в която сега съм, не го чувствам като трагедия, това е Школа, аз трябва нещо да науча.
Не потрепна мускул на лицето Му. След две години пак попитах Учителя. Учителят нищо не каза, помислих си, че това трябва да го изнеса, когато това време дойде и разбрах, че бях вързана долу в краката, но се освободих горе в ума. Не го почувствах като наказание, а като Школа и като задача. Е.А.: Това ме спаси. Страданието и формата, в която сега съм, не го чувствам като трагедия, това е Школа, аз трябва нещо да науча. Така както съм вързана. От 1954 год. съм в това състояние. Това страдание не ми пречи да работя. В.К.: Това е една опитност, да бъдете вързана долу, защото сте деятелна много и щяхте да тръгнете да проповядвате и властта щеше да ви затвори.
към текста >>

52. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

И видях й трагедията вече, нали.
И отидох при Учителя и Той ми каза така: „Ще й кажеш, да живее само с един мъж, да не ги сменя". В.К.: С един мъж. Е.А.: Да. В.К.: И какво й казахте? Е.А.: И тя каза: „Да, ама те ме оставят". Да. И видях й трагедията вече, нали. Сега, значи ти желаеш, не можеш да ги задържиш, а пък те те оставят. Е, вече трагичното почва. В.К.: Почва трагичното. Е.А.: Трагичното, да. Аз само вдигнах рамене тогава, че аз не мога да разреша тая задача.
към текста >>

53. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Една от голямата трагедия на българите, които са през време на Възраждането и по-рано, че се оженват за гъркини, който се ожени за гъркиня се претопява.
Не му дава писмото, така ли? Е.А.: Е, не, демек той е мой, вие не се месете в тоя кръг. В.К.: Само са двама. Е.А.: Ха, ха... В.К.: Мария и Митко. Ей тоя, който падне в лапите на гъркиня с него е край. Една от голямата трагедия на българите, които са през време на Възраждането и по-рано, че се оженват за гъркини, който се ожени за гъркиня се претопява. Претопява се направо. В.К.: Четем: „Убиват братът на Георги Томалевски". Един от братята на Георги Томалевски. Този случай кой ти го разказа? Е.А.: Георги.
към текста >>

54. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Пълна трагедия.
64-65 с № 77. Изисквах от него да ми предаде всичко. Съгласяваше се, а на следващия път, когато отивах в тялото му не беше Борис Николов, а беше зает от „майстор Борис", онзи мозайкаджийски дух, който провали всички негови съвременници и цялото Братство след заминаването на Учителя. Онзи мозайкаджийски дух трябваше да го обучавам и да му разправям как са нещата. Опитваше се да ме слуша, но си правеше онова, каквото си беше наумил. Пълна трагедия. Да пощурее човек. И така този мозайкаджийски дух решава да предава на Лалка Кръстева годишнини по годишнини от оригиналите за да ги преписва в 4 екземпляра. След няколко поредни срещи с майстор Борис, отново заварвам в тялото му Борис Николов, истинския Борис. Скачам върху него „Къде си бе Борисе? Теб те няма със седмици, а си пуснал майстор Борис в твоето тяло и той извърши предателства.
към текста >>

55. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

И оттам започва цялата трагедия за изследователите на Евангелието.
А защо е дадено „Битието" за женски глас? Това музикантите не знаят. Сътворяването на Битието от 7 дни е рожба на Духът. Духът ражда „Битието". Духът в арамейския език, на който са говорили древните евреи и то в Галилея е от женски род. И оттам започва цялата трагедия за изследователите на Евангелието. Там Духът е от женски род и той ражда. В „Битието" гл.1, ст. 2-3 четем: „Духът Божий се носеше над водата. И рече Бог: „ Да бъде виделина"". В българският език Духът е от мъжки род, а ражда онова, което е от женски род.
към текста >>

56. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

ТОМ 10

Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата?
Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа.
към текста >>

57. 28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Тази трагедия се разиграваше върху всички съвременници на Учителя Дънов.
Това е Духът на Заблуждението. Той е същият, който ръководи Михаил Иванов във Франция, майстор Борис тук и Бертоли, който е и тук, и там, и къде си още не знам. 10. Къде е цялата загадка? В тялото на Борис пребиваваха двама съквартиранти в една къща. Единият бе Борис Николов, който бе от Бялото братство, а другият бе майстор Борис, който бе от Черната ложа. Тази трагедия се разиграваше върху всички съвременници на Учителя Дънов. Единият - Борис Николов - решава едно, а другият на следващия ден - майстор Борис - отменя предишното решение. Събират се на съвещание и вземат решение. След два дни Борис прави точно обратното. Всички са изумени. Отиват при него и питат: „Защо променяш решението?
към текста >>

Единствено Мария Тодорова и аз знаехме за цялата трагедия.
Но след като си замина през 1976 година и оттогава, до 1992 година, всички объркани решения и действия бяха взимани от майстор Борис. Но никой не знаеше, че това не е Борис Николов! Никой! 11. Аз различавах двамата съквартиранти в едно и също тяло. Веднага щом го зърнех, знаех с кого имам работа. Единствено Мария Тодорова и аз знаехме за цялата трагедия. Тя се бореше да оправя белите, сторени от майстор Борис. И затова всички я мразеха заради него. 12. Обикновено от 10 срещи с него най-много 3-4 пъти съм срещал Борис Николов в тялото му, а другите 6-7 пъти бе майстор Борис. Беше невъзможно да се работи. Аз трябваше да стоя при тях, за да спася онова, което можеше да се спаси.
към текста >>

58. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия.
Те не могат да се примирят, че въздигането на Русия става чрез този Антиминс от 1820 г. чрез спечелването на войната 1828/1829 г. И след това следва връчването му през 1854 г., когато още не е работено с него. Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс. Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.?
към текста >>

59. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

Толкоз много изживях тази трагедия вътре в себе си, че не можех да се помиря с това.
Пристигам в къщи и танти казва: „Ти къде беше, защо закъсня? " Пък тя винаги трепереше, защото съм с фалшивите имена, заради полицията. И казвам: „От работа идвам." Но как съм го казала, че тя е помислила, че съм имала някаква връзка с някого и ме завежда на една акушерка, която установява, че не съм момиче. И от него момент аз заживявам с една мъка, че не съм момиче и толкова много се обърках, защо ще се пазя от момчетата, аз не съм вече момиче. Ето тази е жена. Толкоз много изживях тази трагедия вътре в себе си, че не можех да се помиря с това. Нали това боли, са ми казвали, нали тъй. А той само щеше да ме задуши, като ме целуна. Защо така, защо така, толкова невежа бях аз в тия неща. И даже една приятелка идваше, Улрика. Аз бях купила пасти и дай, викам, да се почерпим и ще пушиме по една цигара, защото викам аз не съм момиче и й разправям случая.
към текста >>

60. 10. КОМУНИСТИ СЕ УКРИВАТ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Не трагедия, е, не искам да говоря.
И отидох там, но тя после ми стана враг голям. Изгони ме, изхвърли ме и точно студентка бях вече, и знаех я от института, образователния институт - вечерния институт, където аз вечерна гимназия карах. А после ми изхвърли багажа, няколко дена преди изпита и аз се лутах насам-натам, отидох при една, беше получила двойка по химия, наш другар, който преди 9.09.1944 г. си слагаше масата и последните си залъчета, и хапки даваше да се храним, а сега каза да спася дъщеря му от двойката и като получи от двойка на петица по химия, ми изхвърли багажа - той и жена му. Аз бях в партийното бюро и нямаше къде да спя, и цяла нощ по улиците. Не трагедия, е, не искам да говоря.
към текста >>

61. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека.
към текста >>

62. 2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Петров Шаров

По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам.
в историческия Батак. Той е петото, последно дете в семейството и единствен син. Няколко месеца след раждането му майка им умира и той е отгледан от двете си по- големи сестри. Дядо ми, Петър Шаров. е бил много интересен човек, с голям авторитет пред хората, но много сериозен и затворен. По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам. Замогва се и си построява къща, чийто план е направил сам. Той имаше кафене в приземния етаж и се е занимавал, и с търговия. Баща ми завършва прогимназия в Батак и отива в Пловдив да учи в гимназията. Там направил силно впечатление на учителя си по рисуване, който му казал: „Трябва непременно да отидеш и да учиш в Художествена академия." И действително от това време има един портрет на Ангел Станков, народен представител, направен от баща ми и изключителен талант, и замах. Завършвайки гимназия, баща ми действително изявил желание да кандидатства в Художествена академия и дядо ми се съгласил.
към текста >>

63. 18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

Жечо Панайотов

Завръщането ми от Търново съвпадаше с голямата трагедия, която се надвеси над европейските народи - обявяване на Първата световна война през 1914 г.
Стопанският живот около нас бе в постоянен възход. Това носеше известно благоденствие за всички. По него време и моята заплата бе вече стигнала 100 лева месечно. Тогава българският лев бе още солиден, а животът не бе поскъпнал и един скромен обяд струваше 35-40 стотинки. Успехът в живота повдигаше самочувствието ми и можех повечко да подпомагам домашните си, а заедно с това да се подвизавам по-усърдно. Завръщането ми от Търново съвпадаше с голямата трагедия, която се надвеси над европейските народи - обявяване на Първата световна война през 1914 г. България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места. Обявен бе така наречения „Въоръжен неутралитет" от наша страна и това дебнене на момента продължи една година. При тази обстановка живееше народа, живеехме и се подвизавахме и ние. Беседите на брат Пеню Киров продължаваха, сестра Стойчева работеше със жените. А беше замислила да започне събирането и на децата на братските семейства, за запознаването им със духовните истини с придобиване на по-висш мироглед.
към текста >>

64. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи.
Защото аз заварих възрастните приятели, които бяха завършили и си бяха захвърлили дипломите. Н.Д. Вече, какво са направили, това си е тяхна работа, обаче не е правото да се смята да си захвърлим дипломите и непременно да работим занаят. Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К. Твоят пример е точен и удачен и е точно, и на място. Н.Д. Да, привеждам го, защото аз съм го преживял. Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи. По-нататък Йосиф Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце". Какво дълбоко значение са давали за влиянието на първите слънчеви лъчи. И първите християни са излизали в ранно утро да посрещат слънцето, като са пеели химни. Това много ясно е изразено в сведенията, които са давали доносниците на римските управници, когато са донасяли за християните. В един обвинителен акт оставен от онова време, се казва, че най-ярък белег за християнството е било това, че те призори са излизали да посрещат слънцето и пеели химни.
към текста >>

65. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия.
Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше.
към текста >>

66. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак.
Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни.
към текста >>

67. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща.
към текста >>

68. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е. Йовович.
Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е. Йовович. Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода.
към текста >>

69. X. Бракът на Изгрева

ТОМ 16

Родиха чужди духове, а не кармични и започна се голямата им трагедия.
Те бяха обърнати с главите си надолу, както ги определя Учителят. И така се движиха. 7. Онези, които не трябваше да се женят, се ожениха. Онези, чиито съзнания бяха свободни, които нямаха родова карма и които можеха да свършат много работа, не я свършиха, понеже се ожениха. Подлъгаха ги чужди духове, качиха се над чувствата им, направиха полози от тях и започнаха да мътят яйцата и излюпиха пилци. Родиха чужди духове, а не кармични и започна се голямата им трагедия. И време, и съзнание, и сили бе прехвърлено, за да се отгледаттези деца. И те пораснаха, напуснаха Изгрева и родителите си и станаха някои и врагове на Учението. Така се сбъднаха думите на Учителя за чуждите яйца, които кокошката ги мъти и като се излюпят като пилци, те отиват да плуват в гьола, понеже са яйца от патица и за тях това е естествената среда. Виж „Изгревът" том I стр. 77 ^ 79, И тук се сбъднаха думите на Учителя, че тези вървяха с краката си нагоре.
към текста >>

70. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

ТОМ 17

Ето там е трагедията на живота.
Това ще рече, че поляризирането на Духа в нас се е изразило в ония елементи или зародиши, наречени още заложби, които чрез непреривна работа се развиват и се проявяват чрез човека - нещо подобно на житното зърно, което включва в себе си всички елементи, които ще дадат златния клас, пълен с жито. Само че разликата е тази, че когато житното зърно даде класа, то се жертвува - умира в земята, когато пък човекът, вместо да се жертвува, бърза да се увенчае със слава и да се възвеличи, преди още да е дал своя житен клас. И тогава? Тогава човекът-общественик умира преждевременно, преди да е дал своя плод. Той умира като прегорял от оня всепояждащ огън на смъртта, който иде чрез низшите му прояви - славолюбие, тщеславие, гордост и други такива. Ето там е трагедията на живота. Ще запитате: вярно ли е това? Че това е така, показва самият живот, който е пред нашите очи. Например, где са плодовете му, где са класовете му? Не виждаме ли, че човекът днес загива, рухва, изражда се и умира, като заедно с него безславно умира и неговата култура. Ще кажете може би, че това става само с житното зърно.
към текста >>

71. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

ТОМ 18

Семейните и любовни трагедии, произлизащи в живота и описани в литературата, до една са резултат на силна дисхармония между Венера и Сатурн (случаят Яворов и Лора, трагедията „Отело” от Шекспир).
Човек, който има в хороскопа си дисхармония между Венера и Сатурн още от младини е обречен на много лишения и ограничения спрямо благословията на любовта. Такъв човек и от родителите си няма да бъде обичан, той ще бъде подложен на големи изпитания главно по отношение на сърдечния си живот, особено на младини, защото на любовта на такъв човек никога не отговарят с любов, страхуват се и бягат от него, не му се доверяват. Такива люде не умеят правилно и деликатно да изразяват чувствата си и поради това чувствата им биват неприети. Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци. Такива люде са крайно ревниви по отношение на любимия от тях човек, те са мнителни, недоверчиви, винаги съмняващи се в своя любим, с една реч - това са отеловци, които всякога предполагат изневяра и лъжа и превръщат в ад живота на своя любим съпруг или съпруга. Семейните и любовни трагедии, произлизащи в живота и описани в литературата, до една са резултат на силна дисхармония между Венера и Сатурн (случаят Яворов и Лора, трагедията „Отело” от Шекспир). Най-опасна за сърдечни драми и трагедии е дисхармонията между Венера и Сатурн през младостта; когато влюбчивостта е най-силна и дисхармонията и разочарованията са най-силни и най-чести. Човек с дисхармония между Венера и Сатурн, която не се отслабва с помощ на Венера от добротворците, ще бъде в състояние да извърши твърде големи престъпления, да прояви страсти и пороци по отношение на противоположния пол, със съдбоносни и трагични последици. Мъченията от любовен характер, които преживяват люде с дисхармония между Венера и Сатурн, най-вече от 15 до 30 - годишна възраст, се дължат на тъмнината, нечистотата и безредността на чувствата, желанията и стремежите на такива люде. Дисхармонията и нечистотата в чувствата пораждат разстройства на симпатичната и дихателната система, най-често туберкулоза. Колкото по-силна е дисхармонията между Венера и Сатурн, толкова по-големи са любовните трагедии и разочарования между 15 ÷ 30 годишна възраст.
към текста >>

72. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

ТОМ 18

Когато между Юпитер и Уран има дисхармония и поотделно Юпитер и Уран получават предимно лоши съчетания от злосторниците, в такъв случай животът и дейността на човека отначало до край трябва да се определят като лоша трагедия.
Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Уран в хороскопа на даден човек, толкова повечко и по-силни ще бъдат неговите вътрешни и външни борби, толкова повече ще бъдат противоречията и нещастията в неговия живот. Животът и дейността на такива люде най-често минава напразно, в празни грандиозни приказки, в неизпълнени обещания, в катастрофални неоправдани домогвания. Такива люде, с една реч, никога не могат да постигнат стремежите и идеалите си. Техният живот е колкото драматичен, толкова и комичен. Ако при дисхармония между Юпитер и Уран, поотделно както Юпитер, така и Уран получават предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай човек ще премине много борби, много несгоди, ще преживее множество заблуди, ще прави често грешки, но от всичко ще се поучава и накрая ще излезе победител в трудната борба и ще постигне своите идеали. Когато между Юпитер и Уран има дисхармония и поотделно Юпитер и Уран получават предимно лоши съчетания от злосторниците, в такъв случай животът и дейността на човека отначало до край трябва да се определят като лоша трагедия. Дисхармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи, придобия е много знания, бил е поставян на висши ръководни служби, но не е изпълнявал добросъвестно дълга си, не е бил последователен и непроменчив носител, изявител и служител на Божествената мъдрост. По силата на дисхармонията между Юпитер и Уран съдим до каква степен човек е нарушил законите на Божествената мъдрост и доколко в живота си е използвал средствата на лъжата и насилието. Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно. Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е. той още не е работил със силите на светлината на Божествената мъдрост и не познава нейните плодове.
към текста >>

73. 32. Писма до познати и непознати

(В. «Братство», бр. 303(8), 7.III.1943 г.)

Това беше трагедия и за него, и за тебе и той е изживявал страданията двойни, защото е трябвало да ги причинява на любим човек... Твоята любов трябва да става все по-възвишена.
Теб те учеха чрез тая най-хубава възможна любов... Но незабелязано дойдоха страданията. Ти трябваше да се подигнеш. Твоята любов трябваше да се разширява, вдълбочава и извисява. Същият тоя човек трябваше да ти даде представа и за най-голямата радост, и за най-голямото страдание. Гамата трябваше да мине от най-високите до най-ниските тонове. Това беше трагедия и за него, и за тебе и той е изживявал страданията двойни, защото е трябвало да ги причинява на любим човек... Твоята любов трябва да става все по-възвишена. Да обичаш царския син е лесно; да обичаш отхвърления, низшия, врага това иска домогвание до Божествената любов. Ти трябваше, да се подигнеш до тази любов, за да може от нейния връх да видиш обширния простор, който щеше да ти донесе знанието, за което жадуваше душата ти. В тая амплитуда между най-любимия и врага се крият всичките възможности на любовта! С тоя, който най-много те е обичал тука, на земята, ти трябваше да достигнеш до тия висоти на посвещение, за да можеш да преодолееш и самата смърт, защото великото знание не се дава на обикновени смъртни. Само с любовта, преодоляваща всичко, се минава над тоя праг, от който обикновените хора се много страхуват и смятат за край на всичко, когато тъкмо зад него се отваря още по-обширен свят!
към текста >>

74. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

I. ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО

Но световната трагедия започна тъкмо от момента на разпятието.
Неговите съвременници предпочетоха един разбойник пред Него. В един ден те бяха готови да Го видят цар Израилев - на следния само разбрали, че Той няма да върви по краткия път на насилието, който доближава до всички земни идеали - и с това отнема всяка радост от тях и ражда по следите си кръв и смърт - викаха със същата охота «Разпни го! », както бяха викали и за много други престъпници. Световният цар бе дошъл облечен в дрипи и само верните Му сърца Го познаха. И в техните души се пална оня факел на вечен огън, който превърна простите рибари в неизчерпаем източник на надежди и радост за всички хора, през всички времена! Но световната трагедия започна тъкмо от момента на разпятието. Противниците му бяха Го разпънали веднъж - последователите Му щяха да Го разпъват хиляди пъти, щяха да убиват и избиват, в Негово име да насилят, да правят зверства - и всичко това оправдаят с благите думи и живот на Тоя, Който беше заповядал да обичаме дори враговете си! Когато евреите Го нападнаха, те бяха в правото си - те се самозащища-ваха. Целият техен живот, всичките негови религиозни и обществени форми бяха изгубили своя първоначален смисъл и бяха останали ритуали без съществено съдържание; добродетели номинални, обряди, които не се отличаваха от търговските сделки; философите и учените им - садукеи материалисти и фарисеи религиозници - бяха изпълнили с препирни живота на хората по най-висшите и отвлечени въпроси, но не даваха никакво конкретно разрешение на ежедневните мъчнотии, които потискаха сиромашта- голямото мнозинство от еврейския народ тогава. Едно малцинство от привилегировани бе хванало всички власти и длъжности около храма - фактическите министерства тогава - и бе готова да убива всеки, който каже нещо срещу тяхната власт или проповядва други разбирания, от туй, което те сами имаха и смятаха, че ако не е най-доброто възможно, то е поне най-изгодното тям. И те без всякакво замисляне посегнаха върху чистосърдечния човек на всичките векове - една смелост, която никога не е липсвала на злосторниците, облечени в държавна власт през всичките времена.
към текста >>

75. 4. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО

Ето това е трагедията на този народ - да тачи своите предатели и да хули своите достойни синове.
Веднъж Учителят Дънов го посочва с пръст и му казва строго: «Заради тебе България падна 500 години под турско робство.» Днес неговият паметник, за който лично е позирал - за паметника на Патриарх Евтимий, - се намира на кръстовището на бул. «Граф Игнатиев» и «Васил Левски». Паметникът е много сполучлив, изваян е много точно, пресъздава образа на дядо Ради, който трябва да указва образа на Патриарх Евтимий. И което е най-важното - и зиме, и лете, винаги на паметника има цветя, положени от някой българин. И така българите вчера и днес полагат цветя върху паметника на онзи, който бе причината да падне България под турско робство за 500 години. Ето това е трагедията на този народ - да тачи своите предатели и да хули своите достойни синове. Това е от памтивека досега. И за бъдеще! 8. За дядо Ради вж. «Изгревът», том IX, стр. 130-133; том III, стр.
към текста >>

76. (101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]

Ние не можем да разберем някои работи, които идат-това е трагедията ни.
Да се премахнат своеволията в закона.» Царят почна с уфкане; офкане, като седна на един обикновен стол, а аз седнах на канапето, гдето той по-рано сядаше. - Не може, Лулчев. Така си е било някога, така си е и сега - или се разрушава, или убиват тоя, който седи на трона. Това и историята го е отбелязала. И аз (това беше по повод, че го поканих да седне на канапето, а той седна на стола) не правя изключение... Ще карам, доколкото мога, но разсипвам се... - Чакай де, още не си седнал на трон - засмях се аз, - още си на обикновен стол... - Ние сме поколение, което си отива. Ние не можем да разберем някои работи, които идат-това е трагедията ни. Ето, скоро моите министри ми говориха, че Германия ще победи, че тя... и пр.... - Но - казвам им, - това вярваме ние, които сме расли с нея и които утре може да си изгърмим с нея, но народът се надява на Русия, и ние не можем да не държим сметка за това! - Много добре - казах му аз. - Това трябва винаги да се помни. Ако Германия държи сметка за Русия, колко повече ние трябва да държим! 566 Чете ми едно писмо от Драганов [от] Берлин, в което пишеше за срещата си с фон Папен и между другото потвърждаваше, че ако германците не превземат Англия през зимата, на пролетта, като им дойде американската помощ, ще бъдат в безизходно положение.
към текста >>

77. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525.
Участвува в контакти със САЩ и Англия за излизане от войната и предотвратяване навлизането на съветската армия през септември 1944 г. в България. 524. Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г. е духовна война. Тя първо е сражение в Невидимия свят, а тук, на земята, е част от проекцията върху картата. Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525. Войната не зависи от хората, защото тази война е духовна, между източните братства и западните братства. А хората са само инструменти, в които влизат тези сили, обсебват ги и вършат чуждата воля. Затова нищо не зависи вече от хората. Други са силите, които ги управляват и друго е мястото, от което се взима решение. Но не на земята, а в Невидимия свят. 526.
към текста >>

78. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525.
Участвува в контакти със САЩ и Англия за излизане от войната и предотвратяване навлизането на съветската армия през септември 1944 г. в България. 524. Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г. е духовна война. Тя първо е сражение в Невидимия свят, а тук, на земята, е част от проекцията върху картата. Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525. Войната не зависи от хората, защото тази война е духовна, между източните братства и западните братства. А хората са само инструменти, в които влизат тези сили, обсебват ги и вършат чуждата воля. Затова нищо не зависи вече от хората. Други са силите, които ги управляват и друго е мястото, от което се взима решение. Но не на земята, а в Невидимия свят. 526.
към текста >>

79. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

1) Днес българският народ преживява едно по едно действията на оная трагедия, която започна преди четиринадесет века със слизането на хунските българи към равнините на Мизия, в която седемтях славянски племена си живееха всред изобилие и племенна свобода, с каквато в това време едва ли са се ползвали други народи.
66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.) Любомир Лулчев (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 18.VIII.1924 г., София, стр. 1) Днес българският народ преживява едно по едно действията на оная трагедия, която започна преди четиринадесет века със слизането на хунските българи към равнините на Мизия, в която седемтях славянски племена си живееха всред изобилие и племенна свобода, с каквато в това време едва ли са се ползвали други народи. Научени на грабеж, на завоевания, на груби отношения, в които споровете се започваха с ножа и свършваха със секирата или копието, тия северни скакалци се пръснаха из плодородните полета, харесаха им многобройните гойни стада на славяните - и те употребиха всичко, за да ги завладеят. Повече от два века продължава ожесточената борба. Заплашената свобода на орачите и овчари славяни им даде сили да се противопоставят с неочаквана енергия. Редицата стълкновения, ехото на които тътне през вековете, най-после се свършва с едно привидно амалгамиране, с помощта на новоприетото християнство, на тия два противоположни по характер и разбирания народи. Но внимателният поглед може да открие в продължение на векове, та дори до днешния ден, кипението на тия привидно смесени носители на различни национални качества и енергии - и тъй проучена, под светлината на тия фактически съществующи в душата на народа ни течения.
към текста >>

80. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

И трагедията е там, че фитиля й палят тъкмо тия, които може би искрено мислят това, че гасят и усмиряват.
Ако Демократическият Сговор е действителен изразител на народното доверие - срещу което ний не искаме нищо да възразим в момента, министрите му ще имат само една двумесечна ваканция, да си отпочинат и с нови сили да заработят за преуспеването на Отечеството си, при което от само себе си се разбира, че те, щом са една реална сила, няма да престанат да бъдат такива и във ваканцията, както, да речем, г-н професор Цанков си е професор и през ваканцията, понеже е реален професор. Но ако само властта е, която им дава тяхната „реалност”, тогава те именно не са никаква реална сила - и всички трябва да си дадат правилен отчет за тоя факт. Ако ли пък тяхната „реалност” се потвърди и при едни избори, произведени от неутрално правителство, те ще имат всичката възможност да дойдат отново на власт като правителство, лишено от оня опасен нюанс на едното нощно пронуциаменто, за справедливостта или не на което не спорим, но което несъмнено хвърли недобра сянка във всичките вътрешни и външни отношения на Цанковото правителство и с това създаде мъчнотии на България. За непредубедения наблюдател фактите се рисуват много ясно. България вече цялата прилича на зарядена бомба. И трагедията е там, че фитиля й палят тъкмо тия, които може би искрено мислят това, че гасят и усмиряват. Демократическият сговор бе и е една сила в нашия обществен живот. Той се проявява и ще се проявява като един полюс от схващанията на част от българския народ. Правото си на съществуване той сам зарегистрира, като си зае и съответното място. И ако той наистина е една реална сила в страната, той най-добре именно ще докаже това с оттеглянието си от власт, защото реалностите не изменят своите абсолютни стойности от това дали Цанков ще седи на министерското или професорското кресло. Нека вярваме, че неговият ум ще бъде и в двата случая еднакво добър и неговите реални партизани еднакво ще го ценят.
към текста >>

81. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Трагедията с умопобъркания Галилей?
А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква? Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител? А Ян Хус не изгориха ли? За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес? Трагедията с умопобъркания Галилей? А дванадесетгодишното измъчване на Христофор Колумб, да установи учени академици, че пътят за Индия може да бъде и на запад? Толстой в Русия как го приеха? А днес не са ли пръснати неговите последователи из цял свят?... Ами ексцентричният полковник от Хановер - Хинденбург, не беше ли наречен от силния и авторитетен кайзер Вилхелм II „смахнат утопист” и разиграван от град в град? Този утопист не стана ли фелдмаршал Хинденбург и днешен председател на Германската република?
към текста >>

82. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Страшна трагедия.
Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки, и ако ни напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен за това. Хора за затвора, понеже бяха натрупали милиона левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили. Луди пари, спечелени леко, се пръскаха за купуване на вили и къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм.
към текста >>

83. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Властите тогава спокойно гледаха на тази трагедия.
” бе захвърлена в архивата. Демагози спекулираха с тяхната злочестина и ги насочиха дори срещу собственото им отечество, за което се биха, проливаха кръв и с лаври го покриваха. Безгрижието и злата воля на някогашните управници наистина разколеба, за момент, доста здравите устои на тия живи паметници. Ние бяхме свидетели на сцена, която никога не трябва да се повтаря в тая хубава свещена българска земя. Конгресите на инвалидите тогава приличаха на някаква зверилница вследствие взаимните борби. Властите тогава спокойно гледаха на тази трагедия. А всичко това страшно зле възпитаваше, най-вече младото поколение. Най-после дойде днешното безпартийно, истинско национално българско управление, което покрай многото грижи, не забрави и пострадалите от войните. С редица закони се подобриха пенсиите и привилегиите им - венец на които грижи сложи днешното правителство, в лицето на днешния военен и финансов министри, чиито образи живеят и ще живеят винаги в сърцата и душите на пострадалите от войните. Това е гордост за днешното управление и за 25-то обикновено Народносъбрание. Г-н Кирев направи някои бележки по отделните параграфи на законопроекта, като изтъкна, че вдовиците трябва да заемат бюфетите в училищата с предимство, че те по-малко са способни за тютюневи будки.
към текста >>

84. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

В 10 и половина часа се разиграва страшната трагедия.
Това самопризнание се оттегли. То не схожда с всички събрани данни. Ние нямаме друга възможност, освен както и вие, да изслушаме данните в съдебното дирене, при съдебното следствие и заедно с вас да съставим нашето убеждение. Ако се спираме и подчертаваме това обстоятелство, то е само затова, защото трябва да си изградим цялостно и пълно убеждение по настоящия процес. Вярно ли е, че обвинението е изградено на изключителни психологически положения? В 10 и половина часа се разиграва страшната трагедия. Убиват Ангелина Лулчева. По всичко личи обаче, че убийството е било извършено след една отчаяна и продължителна борба. Тя е продължила няколко минути. Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете. Щом като това е така, трябва да предположим, че борбата е била лице срещу лице.
към текста >>

85. 5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

И ако българското правителство би успяло в своите замисли, тогава българското еврейство би престанало да съществува и може би само неколцина „щастливци” щяха да бъдат единствените свидетели евреи на кървавата трагедия на 50-хилядното еврейство в България.
/ № 436824 в Народна библиотека „Свети Свети Кирил и Методий”, стр. 58 ÷ 62 Глава VI. - Заключение В историята на малочисленото българско еврейство периодът на нацисткото господство в България бе най-критичният и пълен с премеждия, опасности и трагизми. На два пъти българското правителство беше решило да предаде българските граждани - евреи на германските си господари - хитлеристките палачи. Първия път трябваше да се предаде една част, а втория път - всички. И ако българското правителство би успяло в своите замисли, тогава българското еврейство би престанало да съществува и може би само неколцина „щастливци” щяха да бъдат единствените свидетели евреи на кървавата трагедия на 50-хилядното еврейство в България. Спасението на евреите от старите предели на България по време на нацисткия режим в тази страна представлява крупен факт в историята на еврейството въобще. Не се касае само до спасението на една твърде малка част от европейското еврейство, когато намериха смъртта си в смъртоносните лагери на Полша повече от шест милиона наши братя. Величината на въпросното събитие, неговото особено и голямо значение се състои в самия факт, в голия и безспорен факт, че именно и само българското еврейство можа тогава да избегне изселването в Полша. От тази гледна точка изяснението на причините, които са способствали, и на които се дължи спасението на българското еврейство, представлява голям научен интерес, който надхвърля рамките на историята на българското еврейство от тази епоха. То, без никакво съмнение, се издига до величината на принос от капитално знамение за историята на евреите от Европа въобще.
към текста >>

86. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция.
52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л.
към текста >>

87. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги.
Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога! » Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки! » (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера!
към текста >>

Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!
Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки! » (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната.
към текста >>

88. А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ

И това е цялата трагедия - приемат чуждите автори, а отхвърлят оригинала, който е в Словото на Учителя.
Но те представляват етапи, през които преминава идеята за природолечението. За него говори Учителя Дънов. Но последователите Му тръгват по друг път. Те искат да докажат смисъла на природолечението чрез други автори от Запад и Изток. А оригиналът е в България, в Словото на Учителя. И това е цялата трагедия - приемат чуждите автори, а отхвърлят оригинала, който е в Словото на Учителя. Единствено Цанка Екимо- ва бе извадила на пишуща машина извадки от Словото Му за болестите и лечението им. 3. В писмо до Васил Коларов от 9 юли 1948 г., когато той е министър на външните работи и отговаря за вероизповеданията, той споменава, че е предал две томчета от Учителя Дънов. Едва ли ги е дори прелиствал, защото има постановление на правителството за ограничение на дъновистите от 21 юли 1948 г. Виж «Изгревът» том III, стр. 364. Споменава се за писмо, което са изпратили за среща с Георги Димитров, което изобщо е отхвърлено от властта.
към текста >>

89. 31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА

Сава Симеонов

31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА Голямата трагедия и драма на Изгрева започна оттам, че не послушаха Учителя.
31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА Голямата трагедия и драма на Изгрева започна оттам, че не послушаха Учителя. Беше им казал да закупят по 1000 метра, та всеки да си оформи парцел, да си построи барака и да може да се обработва земята и с нея да се изхранват. Тогава много хора бяха без професии и без работа. Имаше гладни на Изгрева. Но не послушаха и раздробиха парцелите по на 300 метра. По- късно по плана Мусман стана регулация и се оформиха улици и границите на закупените по 300 м места се промениха.
към текста >>

90. 55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ

Сава Симеонов

И оттам дойде провалът и трагедията на Братството.
Той не признаваше нито държава, нито законите, нито правилата им. Отхвърляше всичко. Искаше да бъде свободен. Да, ама беше заел пост като ръководител на Братството и това задължаваше да се съобразява със законите на държавата. А той не ги спазваше. И оттам дойде провалът и трагедията на Братството.
към текста >>

91. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

Ето това бе трагедията за всички.
Това бе една запланувана акция окончателно да се ликвидират спомените на онези, които бяха живели преди 9.IX. 1944 година. За последователите на Учителя, които непрекъснато минаваха през гонение, това бе ново изпитание. Мнозина знаеха кой е Лулчев и че в един дълъг период е работил срещу Учителя. Но го знаеха и мълчаха, а онези, които не го знаеха, гонеха последователите на Учителя заради самия Лулчев. Ето това бе трагедията за всички. Тя стана впоследствие клопка и капан за онези, които публикуваха тези материали. Те сами ускориха разграждането на империята на СССР с т. нар. перестройка, подета от Горбачов - ръководител на тази империя. 13. При тази обстановка аз отивам при Никола Нанков и го питам: - Този дневник на Лулчев верен ли е или е фалшификат? - Верен и точен.
към текста >>

92. 7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години

ТОМ 24

Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от "Дейли Нюс" впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра. Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В. "Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница". За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г.
към текста >>

93. 7. Изящните изкуства

ТОМ 24

Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
7. Изящните изкуства През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления. Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П. Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д.
към текста >>

94. 16. БИТКАТА ПРИ СТАЛИН ГРАД

Трагедия за Германия, а загуба, разорение и нещастие и за Русия.
Съпротивата от страна на германците беше сломена. Хитлер се ръководеше повече от чувството на омразата, а не от разум и от ясен поглед на голям пълководец. Отдавна той беше скъсал с някои свои талантливи пълководци, а се беше обградил с послушни малки и дребни военачалници. Предупреден за тези събития аз наблюдавах всичко това и скърбях искрено, че днешното човечество е толкова сляпо, за да не вижда и да не се ползува от спасителната светлина на Великия Учител. Три големи битки, три имена, които обхващат всичко - Москва - Сталинград и Берлин. Трагедия за Германия, а загуба, разорение и нещастие и за Русия. Дано поне в бъдеще да не се повтаря това безумие за тези два велики народа.
към текста >>

95. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия.
Аз изпущам много подробности, някои от които имат личен характер. За мен беше важно, че аз започвах изпълнението на нещо много трудно и все пак наложително. Лятото беше горещо, сухо, а жегата - неописуема. В Стара Загора подготовката на мобилизацията вървеше напрегнато, бързо и трудно. Трудностите бяха много и от най-различно естество. Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия. Дъщеря ми, единственото ми дете беше в тежко положение, оставена далеч между чужди хора, в дебрите на Рила планина. Самотата, жегата, горещия летен зной, всичко още повече усилваше мъката ми. Дните бяха дълги, нощите тревожни, безсънни, пълни с грижи и безпокойствие. Заминах за Любимец. Щабът ми се установи в с. Лозен.
към текста >>

96. 20. ЕВРЕИТЕ

Случаят с евреите е може би само една малка частичка от голямата световна трагедия, обаче върху тези неща ние трябва да се замислим, да преценим всичко това добре, а най-главното твърдо да решим и да определим нашето поведение за в бъдеще.
И не за заслуга и признание, казвам това, а за поука и назидание. Бог ежедневно прави чудеса с нас. И цялото човечество на земята го обсипва с блага и живот. Дарява ни с най-хубавото, което има. Не иска от нас признание, а само любов, благодарност и послушание. Случаят с евреите е може би само една малка частичка от голямата световна трагедия, обаче върху тези неща ние трябва да се замислим, да преценим всичко това добре, а най-главното твърдо да решим и да определим нашето поведение за в бъдеще. Не е ли по-добре да бъдем готови да се пожертвуваме ние самите, отколкото да ставаме проводници на злото и да избиваме своите братя.
към текста >>

97. 22. СЪЛЗИТЕ

Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни.
Като ги свързвам с моментите, когато те бяха паднали от очите на Учителя, аз разбирам, че това бяха сълзи за нас, оплакващи не само страданията, смъртта, безнадеждността ни, но бяха сълзи за необикновеното Божие разбиране и отношение към нашите необикновени преживявания и несправедливи терзания. Това бяха сълзи за онова, което е било в миналото с нас, което е сега и което ще бъде и това, което ние нито сме го разбирали, нито сме имали за него даже и най-малката представа. Защото ние не познаваме нещата, нито познаваме живота и себе си. Не познаваме и не знаем какво ни чака. Сълзи за нашето незнание, за нашите грешки и безсилие. Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни. С очертаване на нашия далечен път към неизвестното бъдеще. С тези сълзи Учителят ни сочеше далечна някаква цел и готовността да понесем всичко заради Бога и да имаме вяра и надежда, че. няма да бъдем оставени, защото Той всичко знае и вечно ще бъде с нас. Благословени сълзи, пред които аз се прекланям, благоговея и оставям вечно признателен на Учителя за тях.
към текста >>

98. 47. ДАДЕ МИ ЗНАК