Търсене в текстове за 'Трагедия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн.
Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн. 4 от Л. Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади".
към текста >>

2. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите.
Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение?
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Златаров – Трагедията на П.
С портрет и биография на автора от Ст. Кутинчев 10 лв. Великани на човечеството № 1, Демостен от Е.Орлов. Живот и дейност. С портрет 10 лв. Ас. Златаров – Трагедията на П. К. Яворов. Спомени и бележки. С портрет на Яворов. Лора. Тодор Александров. Луксозно издание 20 лева.
към текста >>

5. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
към текста >>

Една трагедия записана в легендите и приказките на племената.
Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”. Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез.
към текста >>

6. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5.
XV, кн. 5 3. Учителска мисъл, месечно обществено-педагогическо списание, год. VIІ, 4 и 5. 4. Le Fraterniste брой 265 и 266 януари 1926 г. Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5. От Натурфлософско четиво. №3 Ер Хекел - Произходът на човека в светлината на днешната наука. Превел Д-р Д. Тодоров. Предговор от Проф. Д-р Ас. Златаров.
към текста >>

7. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ражда се велика трагедия.
Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания. Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой.
към текста >>

Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено.
Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания. Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота?
към текста >>

„Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото.
Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д.
към текста >>

Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой.
Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда.
към текста >>

Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи.
Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността. Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце.
към текста >>

Трагедията на нашето време е знамение.
Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце. Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение. Тя е треската на майката, която ражда новото! И ако една култура трябва да се разложи, защо да не изживее последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача? Защо да не завещае на своя потомък със задоволство богатствата на своята душа? Все пак това си е нейна работа. Ако ù се нрави, нека западната култура прегърне евангелията, що Шпенглеровци ù поднасят.
към текста >>

8. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др.
към текста >>

9. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената.
към текста >>

Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

" Тези думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, онази трагедия, която преживява душата на съвременния човек. ,
Баща ми изчерпа всичката си мъдрост и не можа да ме удовлетвори. Аз къде не се лутах, къде не ходих, но все напразно. И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще става и утре, и по-после, и векове? Не намирате ли, че ние сами по себе си сме нищожества, които живеят и умират, без да знаят защо е всичко това? Защо е това нескончаемо вървене на машината-вселена, какво се цели, какво най-после ще излезе? " Тези думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, онази трагедия, която преживява душата на съвременния човек. ,
към текста >>

11. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр.
към текста >>

През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>

12. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

животът в противоречие със съвестта, с тази проява на Себе-то в човека, създава „психологическите" проблеми и трагедия.
На този проблем се натъкват всички, ала малцина се спират да го разрешат. Това е естествено, защото разрешението му е страшно. Тогава човек вижда в себе си цял ад, вижда цяло свърталище на демони в себе си. Или другояче казано, в него се пробужда съвестта. Тази проява на висшето съзнание в човека - съвестта, създава психологическите проблеми в живота. Т.е. животът в противоречие със съвестта, с тази проява на Себе-то в човека, създава „психологическите" проблеми и трагедия. Озарен е животът на човек, който е в хармония със себе си, със своето висше естество, със своята съвест! За него не съществува контрол върху себе си, защото той живее със своето същинско Себе. Тогава става ясно, че само човек освободен от физическо бреме, а най-главно психологическо може да твори в живота. Това е човекът турил на здрави основи отношенията към самия себе. От това гледище се хвърля съвсем друга светлина върху отношенията на човека към своите подобни, към целокупният живот.
към текста >>

13. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ.ХРИСТОС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст. Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>

14. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението.
Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос!
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ръката на Ерих Мария Ремарк Знаменитият автор на книгата „На западния фронт нищо ново” - Ерих Мария Ремарк, който изнесе с ненадмината вещина живота на едно поколение хора, грабнати от училищната скамейка и хвърлени направо в огъня на световната война, който ни описа ужасите на последната, който ни изнесе всички тънки моменти на душевната трагедия на тия младежи през време на войната и след нея, когато смисълът на живота е седял само във войната, е живял под голямо вътрешно напрежение и угнетение.
Ако хвърлим един поглед на ръката й, ще ни направи много силно впечатление обстоятелството, че на върха на всички нейни пръсти има по една звезда. Такава звезда има още на юпитеровия хълм и на лунната издигнатина. Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство. Случаят Е. Кеплер е един жив пример за възможностите на човешкия дух. Ръката на Ерих Мария Ремарк Знаменитият автор на книгата „На западния фронт нищо ново” - Ерих Мария Ремарк, който изнесе с ненадмината вещина живота на едно поколение хора, грабнати от училищната скамейка и хвърлени направо в огъня на световната война, който ни описа ужасите на последната, който ни изнесе всички тънки моменти на душевната трагедия на тия младежи през време на войната и след нея, когато смисълът на живота е седял само във войната, е живял под голямо вътрешно напрежение и угнетение. Това напрежение и угнетение би се отразило много зле върху него, ако не би бил квадратът по средата на ръката, обхващащ Сатурновата линия на пресечната точка с линията на ума. Този квадрат се явява като предпазител на онзи разрушителни сили, които са държали Ремарк на младини под силен вътрешен напор. В хиромантията квадрата има винаги предпазно значение.
към текста >>

16. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена.
Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра.
към текста >>

И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму.
Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия.
към текста >>

17. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието?
А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка. Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
към текста >>

18. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол?
Кой не знае за трескавите приготовления за международната световна изложба, започнала тази година от м. май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ? Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол? В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации. Това е съвременната обществена картина. Не липсват добри желания, не липсват светли умове, не липсват постижения на техниката и науката. Напротив, всичко е в своя разгар, като че ли всичко, което светът може да роди, си е дало среща за една мощна манифестация. Ние виждаме, наред с превъоръжаването, Айнщайн в Америка да патентова вече 72 открития, които могат да внесат обрат в много отрасли на съвременния живот.
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

"Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин.
* * * В Ню-Йорк наскоро е отпечатано второ английско издание на "Великия закон" – "The great law" в 5,000 екземпляра. Там наскоро ще почне печатането в английски превод и на други беседи от Учителя. * * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В. "Дневник* описва така последната опитност на полския ясновидец Осовецки: В. "Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници.
към текста >>

След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници.
"Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година.
към текста >>

20. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения.
в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове.
към текста >>

21. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре.
А то е хубаво състояние на човешката душа. С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека. Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти.
към текста >>

22. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори. Ето предсказания от същия източник за 1939 година: 1.
към текста >>

23. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията.
В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат. Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард. Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника.
към текста >>

24. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

„Зора" ТРАГЕДИЯТА НА МЛАДИТЕ Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва: Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи.
Според неговото мнение, всичко показвало, че климатическите условия се пременяли с тенденция към затопляне и стопяване на глетчерите. През последните години глетчерите в Източна Гренландия постоянно се топели. Освен това, последната мека зима причинила грамадни щети всред животинското царство на Източна Гренландия. До скоро там имало снежни птици, леминги, зайци и мошусови биволи. През последната зима, обаче, всички загинали. „Зора" ТРАГЕДИЯТА НА МЛАДИТЕ Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва: Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи. Много събития, които вълнуваха тогавашните хора, сега са само история, която се изучава в училищата. Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото. Времената на старите и благородни народни просветители, на скромните зидари на българската култура, сякаш никога вече няма да се повторят. В нашата съвременност примерите на пълното и всеотдайно служене на една идея стават все по-редки. За да се намерят такива примери, трябва да се търсят дълго и старателно и то в дъното на далечната провинция, в глухото усамотение на малките градчета и села, където има души, още запазени от страшната язва на кариеризма и комбинаторските похвати.
към текста >>

Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия.
На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади. Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване. Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето? Нека не обвиняваме младите за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота".
към текста >>

25. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха.
С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще.
към текста >>

26. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота.
Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
към текста >>

Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската.
Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт.
към текста >>

27. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера!
Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради! И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността. Човешките общежития са лишени и от тоя усет, защото ако у животните той е нещо като инстинкт, или една колективна душа, при хората би трябвало да бъде любов. Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост.
към текста >>

28. ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека.
Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава. Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало. Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор. Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици. Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим! Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите деди?
към текста >>

29. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Знае се, че немци ще бъдат героите в Херман и Доротея, дори на Фауст — тая мистична символична трагедия, пропита с алхимизъм.
От само себе си се разбира, че един творец, в който и да е дял на изкуството, ще взема като сурови материали за изграждането на своята творба елементи от своето национално битие. Много рядко ние прехвърляме границите на своята родина, за да дирим из някой чужд бит градивните елементи на своите идеи. Понятно е, че битът, средата, етнографската, географската и психологическата обстановка на националния ни живот е единственият, които използуваме за изграждане на своите творения. Героите на Виктор Хюго, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи. Френски е битът, обстановката и психологическата ос, около която гравитират всички построения на техните романи. Знае се, че немци ще бъдат героите в Херман и Доротея, дори на Фауст — тая мистична символична трагедия, пропита с алхимизъм. Героите на Хамсун, Бьорисон, Гулдбрансен са норвежци, героите в „Хиляда и една нощ" са персийци и араби, в Махабхарата и Рамаяна — индуси, и в творбите на Вазов и песните на Ботев, които песни могат да се пеят по всички меридиани на земята, тия герои са българи. Истинското изкуство, следователно, пресътворява със средствата на един народностен бит някакъв всечовешки вечен проблем.
към текста >>

30. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот!
Хората ядат и пият, задоволяват чувствата си, удовлетворяват инстинктите си, а душата им е вечно гладна и жадна, вечно неудовлетворена! И те искат да бъдат щастливи? Те мислят, че така могат да бъдат щастливи ? ! ... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой.
към текста >>

31. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност.
Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо? Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“. Ние сме актьорите във великата драма на живота. Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта? “. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение! “ Че какво представлява съвременната криза, която души света?
към текста >>

32. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.
— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рилски“, 36 Пантеон, — трагедията на човека от Теодор Траянов, цена 60 лв.
Първата серия от 4 тома, вместо 600 лв., се отстъпва на абонатите за 320 лева, платими на 4 пъти т. е. по 80 лева при получаването на всеки том. Излезлите три тома веднага се изпращат при поръчка от книгоиздателство Ст. Атанасов, София. ул. „Н. Рилски“, 36 Пантеон, — трагедията на човека от Теодор Траянов, цена 60 лв. за абонати 50 лв. Доставя се от същото книгоиздателство. Съюз на писателите от провинцията. На 3 март 1934 год. в гр.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия.
Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна. Ако не можете да си изберете храната, няма да можете да постигнете това, което искате. В Англия са правени опити: когато някой артист ще трябва да играе известна роля, хранят го със съответната храна и има отлични резултати. Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
към текста >>

Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете?
Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата.
към текста >>

драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират.
Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията.
към текста >>

Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота.
Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност. И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията.
към текста >>

В живота и трагедия няма — в живота има възкресение.
Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията. Питам тогаз като се разбере любовта какво ще има? Тогаз ще имаме живот на безсмъртието, разумният живот, който разрешава всички противоречия и изключва всякакви престъпления. А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни.
към текста >>

Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията.
драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията. Питам тогаз като се разбере любовта какво ще има? Тогаз ще имаме живот на безсмъртието, разумният живот, който разрешава всички противоречия и изключва всякакви престъпления. А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни. Аз бих препоръчал вместо да се затварят престъпниците, да се впрегнат на работа, да станат производителни, и да ги хранят само с хляб.
към текста >>

Неразбраната любов ражда трагедията.
Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение. Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията. Питам тогаз като се разбере любовта какво ще има? Тогаз ще имаме живот на безсмъртието, разумният живот, който разрешава всички противоречия и изключва всякакви престъпления. А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни. Аз бих препоръчал вместо да се затварят престъпниците, да се впрегнат на работа, да станат производителни, и да ги хранят само с хляб. Престъпниците трябва да се възпитават чрез труда и храната, защото не е въпрос само да се освободи временно обществото от тях, но и те трябва де станат полезни и производителни в това общество.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството.
Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>

Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията.
Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.
към текста >>

Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална.
към текста >>

Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.
Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там е трагедията на живота.
И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят! То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов.
към текста >>

38. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е трагедията на душата.
Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество. ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам. Сам всред едно голямо множество. Едно изолирано същество всред една обединена тълпа.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек.
И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини Деви Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години.
Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта. Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години. Това е, в бледи черти, историята на едно падение, на един неиздържан изпит на човешкия род, който не можа да разбере великия дар, що му носеха. Нещо повече, това, което стана тогава, се повтаряше почти всяко столетие. И ония, що осъдиха великите престъпници, що посегнаха върху невинния, не трепнаха да издигнат клади на други, които повтаряха думите Му. Такива впрочем те издигат и сега, макар и в други форми. Такъв бе печалния жребий на Оня, който в своята необятна любов, неразбрана и непонятна нам, носеше светилника на една мощна и светла култура, която нямаше нищо общо със съществуващите порядки и закони.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно.
Този е пътят на космичното строителство. Същият закон се отнася и до настоящите обществени форми и настоящите разбирания, с които живеят хората. Това, с което и в което живеят днес хората, е резултат на един импулс, който е даден на човечеството в далечното минало. Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение. Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно. Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството. Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека. След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера!
Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм. С отбягването от тоя романтизъм много хора искат да оправдаят своите егоистични чувства, като си присвояват качеството на студени, положителни и делови човеци. Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци. Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на влага, всеки бърза на някъде. „Много съм зает това е най-популярното в наши дни. Всеки гони нещо.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”.
Към това време се явяват творби, които се приписват нему. Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант. Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”. посветена нему. За Орфей говорят почти всички стари гръцки и римски писатели. И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец. Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и умовете на древността. Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз.
Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв. Тия начини се изменят тутакси в зависимост от нуждите на организма. Така например, витамините се различават по своето действие върху отделните органи, те са активни хранителни съставни части, необходими за нормалното поддържане на живота, тяхната липса влече след себе си тежки последици, така наречената авитаминоза.
към текста >>

48. -

И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола.
Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Белгийската трагедия ужаси света.
Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост. Да нямаме нито едничка мисъл на омраза. Ние ще чуем, че са извършени най-страшни неща, с невероятна бруталности и ужас, от тяхна страна. Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души.
към текста >>

Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко.
Да нямаме нито едничка мисъл на омраза. Ние ще чуем, че са извършени най-страшни неща, с невероятна бруталности и ужас, от тяхна страна. Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край.
към текста >>

Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света.
Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трагедията „Гретхен“ оставям на страна.
Дяволът му иска подпис. Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея. Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора. Трагедията „Гретхен“ оставям на страна. Човекът Фауст не ме интересува. Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трагедията в датската душа.
От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII). Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история.
към текста >>

Трагедията в душата му почва.
В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у . него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина. По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция. Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова.
към текста >>

Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа.
Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да!
Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк. Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за минута да разсее мрака на оловната нощ. и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща. Те не знаят, че той е между тях, но вече мъртъв труп с широко разтворени очи, които са неми и неподвижни и не гледат вече към видимата страна на вечността, а изглеждат окървавени от много скръб и сълзи. Това е съкрушителната трагедия на човешкия род, символизирана по такъв гениален начин в тая малка и дивна пиеса. Да! Подобно на слепите, ние стоим връх тъжната земя, загубили за винаги досегашния наш водач, без когото ние никога не можем да се завърнем там, от дето сме дошли. Съвременното поколение уби светата вяра с отрицанието на религията, която единствена може да го води и ръководи в земния живот. Вследствие на това стои то сега загубено в безутешно мълчание, като слепите на пустинния остров, рискуващо да загине от духовен глад. В далечината звучи плясъка на вечния океан, в гората прелитат нощни птици, дочуват се стъпки, но нищо не е в състояние да им помогне. Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се!
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“.
И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“. Тази книга е единствена по рода си не само във французката, но и в цялата спиритическа литература. Протоколите, които тя съдържа, останали досега неизвестни, произвеждат голяма сензация. И публиката, обикновено индиферентна към психическите въпроси, има сега благоприятен случай да провери фактите, импулсирана от това авторитетно свидетелство на един от най-великите французки поети и романисти. ------------ 1) Виж.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви!
Архангел Михаил, св. Маргарита и св. Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце. Страшната, достойна за съжаление, трагедия на нейната сждба, уви! нейните приятели не са могли да отклонят, защото нейния час бе ударил, и понеже нищо в нашия живот не става случайно, нейния трагичен край трябва някак си и поради минали причини да е станал неизбежен. „Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според окултизма, днешното училище е една педагогическа трагедия, както казва Д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на Д-р Щайнер.
Боян Боев Към ново училище1) I. Днешното училище Намираме се в един велик завой от човешката история. Вълната непременно ще обхване и училището. Старото училище ще бъде пометено и ще турим основите на новото училище, училището на бъдещето. Как гледа окултизмът на днешното училище ? Според окултизма, днешното училище е една педагогическа трагедия, както казва Д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на Д-р Щайнер. Той казва още, че днешното училище представлява трагедия на незнанието и неможенето. Нима случайно явление са стачките през миналата учебна година (1922/1923) в Ямбол, Дупница, Горна- Оряховица, Севлиево и в други градове ? Днешното училище боледува и то от болест неизлечима, хроническа. Преди всичко, държавата не трябва да се меси в училището и да иска да го използва за постигане свои собствени цели. Днешната държава се стреми чрез училището да насажда своите принципи, да насажда привързаност към днешния ред на нещата.
към текста >>

Той казва още, че днешното училище представлява трагедия на незнанието и неможенето.
Днешното училище Намираме се в един велик завой от човешката история. Вълната непременно ще обхване и училището. Старото училище ще бъде пометено и ще турим основите на новото училище, училището на бъдещето. Как гледа окултизмът на днешното училище ? Според окултизма, днешното училище е една педагогическа трагедия, както казва Д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на Д-р Щайнер. Той казва още, че днешното училище представлява трагедия на незнанието и неможенето. Нима случайно явление са стачките през миналата учебна година (1922/1923) в Ямбол, Дупница, Горна- Оряховица, Севлиево и в други градове ? Днешното училище боледува и то от болест неизлечима, хроническа. Преди всичко, държавата не трябва да се меси в училището и да иска да го използва за постигане свои собствени цели. Днешната държава се стреми чрез училището да насажда своите принципи, да насажда привързаност към днешния ред на нещата. На паради, манифестации, уреждани от държавата, при царски и бойни празници, водят и учениците.
към текста >>

Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот .
към текста >>

Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувства, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувства една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това ваеше трябва да се събуди в човека.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия.
Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония. Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето?
към текста >>

Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето.
Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
към текста >>

Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители.
Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство.
Чрез това тъкмо се разкрива тясната връзка на ученика Йоан, като възкръсналия Лазар с храмовната тайна, т. е. с мистерията на Грааля (Ср. Р. Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По този начин едновременно биде създадена трагедията и комедията.
Периодическите празненства на Етру̀ските, в които се ознаменували тайните, съставлявали от само себе си оная драматическа представа, от която бяха изпитали Епоптите1) в тяхното откровение. Ще спомена, че от тези тайни произлезе най-удивителното изкуство — гръцкият театър. И наистина, поетът Теспи си турил за цел да представи на публиката Бога всред един хор от сатири, който е отговарял на неговите ритмически строфи. Този негов опит е имал колосален успех. Друг един поет, Сузарион, се опитал, обаче, да представи комичната страна на митът. По този начин едновременно биде създадена трагедията и комедията. Мойсей говори за разума, проповядва само един Бог и създаде Библията — идол за невежите и откровение за просветените. Нито Орфей, нито Мойсей, обаче, успяха да открият царството на ангелите на Рам. На всякъде тогава са върлували опустошителни, междуособици, с изключение на Индия, която, благодарение гласът на Буда, се запази от тия междуособици. Напразно посветените се опитвали да реагират, като разпространявали известни мистерии. Напразно Питагор и Платон търсели в собствените си дела, да намерят мъдростта на свещените книги.
към текста >>

Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“.
С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35435700416565