НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
235
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_31 ) Изкуството да правим добро
- Боян Боев (1883 – 1963)
Около нас имаше нацъфтели много
теменуги
и Учителя каза:
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИМ ДОБРО Бяхме на Бивака. След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м.
Около нас имаше нацъфтели много
теменуги
и Учителя каза:
Теменугата се употребява като чай и лекува задух. Тук събирайте теменуги и други лечебни билки. Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване.
към текста >>
Теменугата
се употребява като чай и лекува задух.
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИМ ДОБРО Бяхме на Бивака. След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м. Около нас имаше нацъфтели много теменуги и Учителя каза:
Теменугата
се употребява като чай и лекува задух.
Тук събирайте теменуги и други лечебни билки. Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване. В разговора, който се подхвана, Учителя каза:
към текста >>
Тук събирайте
теменуги
и други лечебни билки.
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИМ ДОБРО Бяхме на Бивака. След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м. Около нас имаше нацъфтели много теменуги и Учителя каза: Теменугата се употребява като чай и лекува задух.
Тук събирайте
теменуги
и други лечебни билки.
Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване. В разговора, който се подхвана, Учителя каза: Любовта към ближния ще роди доброто в нас.
към текста >>
2.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Г. Един брат имаше невралгия в горната част на главата и отзад по
темето
и тила.
Тези компреси се правят вечерно време преди лягане, за да няма простуда. Правят се три вечери подред или повече, според нуждата. За всеки пореден компрес да се използва нов памук, защото употребеният вече е изтеглил болезнения магнетизъм от болното място, но ако не се разполага с много памук, то същият може да се изпере със сапун и гореща вода и да се тури на слънце, за да се разпръсне изсмуканият болезнен магнетизъм. Същото се прави и с вълнения плат от компреса. Компресът, като се тури на болното място, изтегля нечистия, болезнен магнетизъм и без да има някаква рана на мястото.
Г. Един брат имаше невралгия в горната част на главата и отзад по
темето
и тила.
Учителя му даде следното упътване: Да пие съсредоточено топла вода. За половин час да приеме тридесет лъжици гореща вода. Това да прави през цялата седмица преди лягане. 4. Безсъние
към текста >>
3.
50) Общи и местни условия за възпитание
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж децата набрали букет
теменужки
, но докато ми го донесат, той поувехнал.
Децата бяха пред училищната врата, готови да влязат на занятия, но видяха как птичето се опитва да хване една перушинка и все не успява, понеже тя се носи из въздуха. Когато перушинката се приземи, аз се наведох за едно камъче, привързах я към него и го хвърлих на покрива. Камъчето изтрака, но птичето взе перушинката и я занесе в гнездото си. На децата казах, че трябва да обичаме прелетните птички, понеже ни са скъпи гости от далечни страни. И всички започнахме часа с приповдигнато настроение.
Веднъж децата набрали букет
теменужки
, но докато ми го донесат, той поувехнал.
Приех го, сложих го във вазичка и казах: „Теменужки! Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“.
към текста >>
Приех го, сложих го във вазичка и казах: „
Теменужки
!
Когато перушинката се приземи, аз се наведох за едно камъче, привързах я към него и го хвърлих на покрива. Камъчето изтрака, но птичето взе перушинката и я занесе в гнездото си. На децата казах, че трябва да обичаме прелетните птички, понеже ни са скъпи гости от далечни страни. И всички започнахме часа с приповдигнато настроение. Веднъж децата набрали букет теменужки, но докато ми го донесат, той поувехнал.
Приех го, сложих го във вазичка и казах: „
Теменужки
!
Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“. Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал.
към текста >>
4.
29) Завета на цветните лъчи на светлината
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно пояснение: виолетовите лъчи са
теменужено
-морави, които бият към синьо, каквато е краската на
теменугата
, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка.
Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“. По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени.
Едно пояснение: виолетовите лъчи са
теменужено
-морави, които бият към синьо, каквато е краската на
теменугата
, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка.
Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая на 61 страница – със Заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия.
към текста >>
5.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нейното освобождаване и отправяне към
теменната
чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване.
в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб.
Нейното освобождаване и отправяне към
теменната
чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване.
В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др.
към текста >>
6.
7.II.1951 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат
Темелко
, а останалите се настаниха в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат
Темелко
, а останалите се настаниха в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, а също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около 3 км, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, а също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около 3 км, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъстваха винаги много хора - местни и гости.
към текста >>
А дворът на
Темелко
беше обширен.
После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темелко
беше обширен.
Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
С идването на пролетта
Темелковото
семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини.
Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
С идването на пролетта
Темелковото
семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови - за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.”
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
- за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там. С идването на пролетта Темелковото семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
- за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.” През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец.
към текста >>
7.
06. Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една
теменужка
, цъфнала на най-лошите условия?
Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината.
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една
теменужка
, цъфнала на най-лошите условия?
Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
към текста >>
Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази
теменужка
.
Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел.
Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази
теменужка
.
Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода.
към текста >>
Ето една поука от една малка
теменужка
.
Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
Ето една поука от една малка
теменужка
.
Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
към текста >>
8.
13. Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича
теменуга
, символа на смирението от окултно гледище.
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича
теменуга
, символа на смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
към текста >>
Защо
теменугата
е символ на смирението?
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище.
Защо
теменугата
е символ на смирението?
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
към текста >>
Теменугата
се гуши в храсталаците, едва ще я забележите.
Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя.
Теменугата
се гуши в храсталаците, едва ще я забележите.
Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
към текста >>
9.
14. Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на
теменугата
и този на люляка!
Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо.
Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на
теменугата
и този на люляка!
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот.
към текста >>
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай
теменугата
, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно.
Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай
теменугата
, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно.
За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.
към текста >>
10.
02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат
Темелко
, а останалите братя в други къщи.
УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г.
Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат
Темелко
, а останалите братя в други къщи.
Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости.
към текста >>
Освен 7-8 братя, които живееха също у
Темелкови
.
Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
Освен 7-8 братя, които живееха също у
Темелкови
.
Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания.
към текста >>
11.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика,
теменуга
, нарцис, минзухар.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Ранна пролет – 11 април.
Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика,
теменуга
, нарцис, минзухар.
Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен.
към текста >>
12.
58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк,
теменужка
или медуница, които смирено се показват из храстите.
58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината.
Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк,
теменужка
или медуница, които смирено се показват из храстите.
Те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост!
към текста >>
13.
Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на
теменугата
и този на люляка!
Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо.
Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на
теменугата
и този на люляка!
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот.
към текста >>
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай
теменугата
, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно.
Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. * Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай
теменугата
, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно.
За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.
към текста >>
14.
Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича
теменуга
, символа на смирението от окултно гледище.
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича
теменуга
, символа на смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
към текста >>
Защо
теменугата
е символ на смирението?
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище.
Защо
теменугата
е символ на смирението?
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
към текста >>
Теменугата
се гуши в храсталаците, едва ще я забележите.
Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя.
Теменугата
се гуши в храсталаците, едва ще я забележите.
Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
към текста >>
15.
Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една
теменужка
, цъфнала на най-лошите условия?
Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината.
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една
теменужка
, цъфнала на най-лошите условия?
Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
към текста >>
Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази
теменужка
.
Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел.
Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази
теменужка
.
Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода.
към текста >>
Ето една поука от една малка
теменужка
.
Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
Ето една поука от една малка
теменужка
.
Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
към текста >>
16.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
3. Дом
Темелков
- Последната Пасха
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Предговор от издателите 2. Изворът на доброто
3. Дом
Темелков
- Последната Пасха
4. Великото Разумно Начало 5. Смисълът на Живота 6. Животът е музикално изявление на Бога 7. Бъдете съвършени 8. Любовта на Единния
към текста >>
17.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Място на разговорите е домът на
Темелко
Темелков
(ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.
ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града).
Място на разговорите е домът на
Темелко
Темелков
(ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.
Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България.
към текста >>
18.
003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
- Боян Боев (1883 – 1963)
ДОМ
ТЕМЕЛКОВ
- ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]]
ДОМ
ТЕМЕЛКОВ
- ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13
към текста >>
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците -
Темелко
.
Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината. Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила. Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза: - Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем. Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем".
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците -
Темелко
.
Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше. В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите "Изворът на доброто".
към текста >>
19.
008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Имаше дни, когато домът на
Темелко
се изпълваше с гости.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
''Имаше дни, когато домът на
Темелко
се изпълваше с гости.
Хората идваха не само от града, но и'' ''от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да'' ''получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи'' ''посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях.'' ''Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство.
към текста >>
20.
030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Домът
Темелков
се изпълни с хора.
Поляните се раззелениха, първите цветя цъфнаха, пъпките на дърветата наедряха. Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година. В малкото стопанство настана голямо оживление. Отвсякъде започнаха да идват гости - братя и сестри. Импровизира се подслон и прием за всички.
Домът
Темелков
се изпълни с хора.
Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата.
към текста >>
21.
039 БЪДИ СЪВЪРШЕН
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Склонът пред дома на
Темелко
беше стръмен, каменист и безводен.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЪДИ СЪВЪРШЕН ''Учителят не пропусна да даде урок на учениците.''
''Склонът пред дома на
Темелко
беше стръмен, каменист и безводен.
Като го изследва, Учителят откри в него на едно място влага. Накара ни да разкопаем и сам работи с нас, докато откри малко водица, която сълзеше. Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни. Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето". С това, Учителят нагледно ни предаде урок: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.''
към текста >>
22.
В село Мърчаево
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
23.
82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Брат
Темелко
предлагаше къщата си на Учителя.“
На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем! “ Тогава дойде поканата от село Мърчаево.
Брат
Темелко
предлагаше къщата си на Учителя.“
към текста >>
24.
83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат
Темелко
.
Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево.
Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат
Темелко
.
Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“. В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите.
към текста >>
След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат
Темелко
, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител.
Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“. В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година.
След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат
Темелко
, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител.
В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“.
към текста >>
В двора на брат
Темелко
Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“.
След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави.
В двора на брат
Темелко
Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“.
В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“.
към текста >>
25.
НЕПТУН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (
теменна
) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси.
Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада.
Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (
теменна
) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси.
Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека.
към текста >>
26.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към
темето
.
(В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.) Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство.
Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към
темето
.
Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия.
към текста >>
Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и
темето
.
Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето.
Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и
темето
.
Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви.
към текста >>
27.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Управлява
темето
.
Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите. 5. Ашгедим — Слънце — хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието. Държи златен диск, бяла завеса и тире.
Управлява
темето
.
6. Шеншикашием — Луната — бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл. Управлява тила. 7. Хермасим — Меркурий — проводничество и движение.
към текста >>
28.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато тази горна линия на
темето
е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога.
В разстояние на 30 години човек може да разшири главата си. Но за да я разшири, той трябва да мисли. Ако не мисли, няма да стане разширение; а ако мисли ще стане разширение. Но един и половина см разширение се отнася за цялата глава, да се разпредели пропорционално по всички части и ще се падне на челото няколко милиметра. По всички посоки трябва да стане едно разширение на главата а отгоре да се образува една хубава крива линия.
Когато тази горна линия на
темето
е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога.
И от прехода от челото към косата трябва да има една хубава крива линия. У съвременните хора този център е слабо развит. Когато един човек приказва какво трябва и какво не трябва, това показва, че този център у него не е развит. Който не разбира ще каже, че условията на хората трябва да се подобрят. Прави са, но кои са условията?
към текста >>
29.
Органи в теменната област
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 101 • Органи в
теменната
област.
• 101 • Органи в
теменната
област.
Когато човек се моли и съзерцава, привлича се повече кръв към горната и предната част на главата и се развиват духовните органи, които са там.
към текста >>
30.
Хилядолистник
- Влад Пашов (1902- 1974)
У него е развито благоговението, Любовта към Бога, а с това той работи за развиване на центъра, наречен хилядолистник, който се намира на
темето
, с който се свързва с Възвишените същества на Космоса.
• 102 • Хилядолистник. Онзи, който критикува, няма развито религиозно чувство. Човек с развито религиозно чувство има почитание към родителите си, почитание към старите и почитание към всичко.
У него е развито благоговението, Любовта към Бога, а с това той работи за развиване на центъра, наречен хилядолистник, който се намира на
темето
, с който се свързва с Възвишените същества на Космоса.
Когато наблюдавате синия цвят на небето и мислите, че всичко в света има свой смисъл, ще станете по-възприемчиви за мислите, идващи от Слънцето, за разумните влияния, които идват от Космоса. Така ще се измени вашето състояние.
към текста >>
31.
Два вида енергии през мозъка
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на
темето
.
От окултно гледище Истината е тъй необходима за Разумния живот, както светлината е необходима за физическия свят. Истината има два вида лъчи: бели и черни. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите от отрицателната страна на Истината. Сега този факт, който ви привеждам, е тъмен за ума ви. Всички енергии, които идват от Космоса, тези две течения, тези два вида лъчи на Истината минават през човешкия мозък.
Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на
темето
.
Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи. Ако дойде гняв, той се проявява в областта на ушите ви. Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение.
към текста >>
32.
МЕТОДИ ЗА СВЪРЗВАНЕ С БОГА И ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любов чрез горната част на главата си, през
темето
. Физическата
ползва. За да стане умен, човек трябва да се свързва с мисълта на Разумните и Възвишени същества. Ако иска да придобие Великата Любов, човек трябва да се свърже с Бога. Той ще приеме Божията
Любов чрез горната част на главата си, през
темето
. Физическата
Любов пък минава през задната част на главата. Изобщо всеки мозъчен център е свързан с известна сила в Природата. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не пипа центровете си
към текста >>
33.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната -
темето
.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната -
темето
.
2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека.
към текста >>
Намират се на
темето
на главата.
Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр.
Намират се на
темето
на главата.
3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система.
към текста >>
Заемат горната предна част на
темето
, която отпред граничи с челото.
Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Заемат горната предна част на
темето
, която отпред граничи с челото.
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото.
към текста >>
34.
40-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че с тези три качества на Ученика вие засягате мозъка в три направления: Центърът на вярата се намира отгоре на главата, на
темето
, ученето се намира отпред, а слушането се намира отзад.
Да знаеш да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да слушаш и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. А щом дойдем до вярата, ще засегнем горната част на мозъка. А с ученето засягаме предната част на мозъка.
Така че с тези три качества на Ученика вие засягате мозъка в три направления: Центърът на вярата се намира отгоре на главата, на
темето
, ученето се намира отпред, а слушането се намира отзад.
По такъв начин се образува един равностранен триъгълник. Тези три качества: Слушане, вяра и учение са свързани с три вида живот. Първия го наричам материалистичен живот. Такъв човек обича да има материални блага. След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си.
към текста >>
35.
МОЕТО ПИАНО
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към обед, ето ни пред къщата на брат
Темелко
.
Там нямаше никакви развалини, но бе тъмно, тихо, безлюдно. Обиколих и влязох, където видях светлинка - у брат Иван. Преспах у тях, а на сутринта с неговата шейна с провизии потеглихме за Мърчаево, при Учителя. През града беше тъжно, тъмно, страшно, но като минахме Княжево, кончето пое нагоре по шосето и снежинки започнаха да танцуват с чудна красота. Сърцето ми тупаше, че щях да видя Учителя.
Към обед, ето ни пред къщата на брат
Темелко
.
Слязох от шейната и направо по стълбата - при Учителя. Един от първите му въпроси беше: - Какво стана с пианото? - Е, на парчета е, Учителю. Всичко е под тухлите.
към текста >>
36.
Съдържание
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Дете и
теменужка
.
Джуджетата идат. В топлите страни. Дядо Коледа. Мартеничка. Гости.
Дете и
теменужка
.
Черешки. Молба. Годишните времена и славеите. Хубав свят. Родина.
към текста >>
37.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари,
теменужки
, парички, рози и др.
— Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата. От тях може да се изрязват покривчици, салфетки, зеленчуци, плодове, ленти и фигури за украса. С дадените материали може да се приложи сгъване и преплитане, като отбягваме ситна и нервна работа. От драпираната хартия можем да си плетем коса, -вместо от лико, и да си нашиваме салфетки и подложки (като режем хартията на пряко, на тънки ленти, усукани добре). От същата хартия и от тънката цветна ще приложим в цветарството.
С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари,
теменужки
, парички, рози и др.
С приготвените цветя, ще си украсим стаята с градински кътчета, саксийни и вазички. (Всичко това развива вкуса, сръчността и разширява познанията на малките). Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах.
към текста >>
38.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Хеле сетиха се за бае Митра, та го повикат и му теслимят у ръцете и тефтери, и
темесъци
, и всичко, всичко.
Нейсе, дележ, дележ, ама как да се дели така? … Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната? … Тук иска ракам, тука се иска глава… на, шиник да е, па пак зор! Делиха, хесапиха от св. Харалампий, та чак до Гергьовден и — пак нищо, пак хесапите сбъркани.
Хеле сетиха се за бае Митра, та го повикат и му теслимят у ръцете и тефтери, и
темесъци
, и всичко, всичко.
Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите: — Стока у дюкян за 83 686 гроша. Сухи пари 36 583 гроша и руп. Гидик на дюкяна 5316 гроша. Вересии по тефтер 63 591 грош и зола.
към текста >>
Вересии по
темесъци
46 315 гроша и 20 пари.
— Стока у дюкян за 83 686 гроша. Сухи пари 36 583 гроша и руп. Гидик на дюкяна 5316 гроша. Вересии по тефтер 63 591 грош и зола. От них батак 13 941 грош.
Вересии по
темесъци
46 315 гроша и 20 пари.
Гемията, що е у капитан Ахмед пехливан, 38 213 гроша. Другата гемия, що е на сефер, 28 316 гроша. Горният сурек с козите 2315 брави чини 51 713 гроша; долният сурек от 936 брави — 22 891 гроша. Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли? На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите…
към текста >>
… Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя
теменна
… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“.
Аркадашин му бил у млади години — заедно яли, пили и лудували. Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на крака. Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам?
… Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя
теменна
… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“.
Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар.
към текста >>
… И писма подправяха, и
темесуци
подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света!
Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел?
… И писма подправяха, и
темесуци
подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света!
“ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
към текста >>
39.
01 Влизането ми в Братството
- Радка Левордашка (1920-2014)
Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат
Темелко
да предаде една от тези книжки и на мене.
Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва.
Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат
Темелко
да предаде една от тези книжки и на мене.
По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул.
към текста >>
40.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
- Радка Левордашка (1920-2014)
Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у
Темелко
, в стаята на Учителя.
Като се евакуира Учителя с братята в Мърчаево, ние вече с тях бяхме едно семейство, стараехме се да помагаме с каквото можем. Бяхме през повечето време заедно, ходехме на екскурзии на Остреца във Витоша, заедно с Учителя. Но да ви кажа, сестра, откакто се запознахме с Учителя, животът ни се преобрази, и мисленето, и поведението ни се промениха. Децата ни започнаха да учат, Савата отиде в София, учеха според техните желания и нашите възможности." Така завърши разказа си брат Симо, след това отидох в голямата стая да си легна.
Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у
Темелко
, в стаята на Учителя.
Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава.
към текста >>
След гимнастиката пак се върнахме у
Темелко
, пихме чай и направихме лека закуска.
Но да ви кажа, сестра, откакто се запознахме с Учителя, животът ни се преобрази, и мисленето, и поведението ни се промениха. Децата ни започнаха да учат, Савата отиде в София, учеха според техните желания и нашите възможности." Така завърши разказа си брат Симо, след това отидох в голямата стая да си легна. Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у Темелко, в стаята на Учителя. Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна.
След гимнастиката пак се върнахме у
Темелко
, пихме чай и направихме лека закуска.
Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата.
към текста >>
Този път обядът беше у Симо, а не у
Темелко
, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора.
Така завърши разказа си брат Симо, след това отидох в голямата стая да си легна. Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у Темелко, в стаята на Учителя. Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд.
Този път обядът беше у Симо, а не у
Темелко
, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора.
Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата. При нас бяха и брат Темелко, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя. Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи.
към текста >>
При нас бяха и брат
Темелко
, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя.
Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата.
При нас бяха и брат
Темелко
, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя.
Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи. Разказваха: след идването на Учителя колко хубаво станало в Мърчаево - станало Светляево. Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там. Ходили сме по пътя за Рударци, но през гората. Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито.
към текста >>
Вечерта се върнах по-рано, като отидох при сестра ми, тя каза, че трябва да занеса едни неща у
Темелко
, след като си отпочина.
Какво става? Кой ли е осветил така, като че ли прожектори има вътре! През прозореца видях, че има движение вътре, по едно време видях Учителя. Веднага се обърнах назад и отидох при сестра си Търса, казах й ,че съм закъснял от работа и ще спя при нея. На сутринта станах и пак заминах на работа в София.
Вечерта се върнах по-рано, като отидох при сестра ми, тя каза, че трябва да занеса едни неща у
Темелко
, след като си отпочина.
Занесох на Темелко нещата, които сестра ми бе поръчала, и като си тръгвах, видях да идва Учителя към мене. Той каза: „Брат Пешо, много ти благодаря за услугата, която ми направи снощи. Трябваше в твоята къщичка да проведем едно много важно духовно събрание, на което да се разрешат много важни духовни работи на Земята! " - „Радвам се, Учителю, че съм ви бил полезен" - отвърнах аз. Учителя продължи: „Всички тука сте едни много стари братя, с които сме били заедно, и сега пак сме заедно, и затова съм при вас."
към текста >>
Занесох на
Темелко
нещата, които сестра ми бе поръчала, и като си тръгвах, видях да идва Учителя към мене.
Кой ли е осветил така, като че ли прожектори има вътре! През прозореца видях, че има движение вътре, по едно време видях Учителя. Веднага се обърнах назад и отидох при сестра си Търса, казах й ,че съм закъснял от работа и ще спя при нея. На сутринта станах и пак заминах на работа в София. Вечерта се върнах по-рано, като отидох при сестра ми, тя каза, че трябва да занеса едни неща у Темелко, след като си отпочина.
Занесох на
Темелко
нещата, които сестра ми бе поръчала, и като си тръгвах, видях да идва Учителя към мене.
Той каза: „Брат Пешо, много ти благодаря за услугата, която ми направи снощи. Трябваше в твоята къщичка да проведем едно много важно духовно събрание, на което да се разрешат много важни духовни работи на Земята! " - „Радвам се, Учителю, че съм ви бил полезен" - отвърнах аз. Учителя продължи: „Всички тука сте едни много стари братя, с които сме били заедно, и сега пак сме заедно, и затова съм при вас." Брат Пешо завърши разказа си с думите: „Това, което чухте, само на вас двете мога да го разкажа.
към текста >>
Нейната дъщеря е снаха на брат
Темелко
, омъжена е за големия му син - Велин.
Накрая той каза: Учителя ме накара да се науча да свиря на цигулка, да науча песните, за да ги свиря на молитвите в Мърчаево и ми каза: „Ти ще четеш беседите." Брат Пешо не беше женен, живееше сам, а после при сестра си Търса, при нея и почина. Много скромен, чист и духовен човек. Сестра му Търса, и тя беше предана и духовна сестра, като слушаше, винаги си записваше по нещо в една тетрадка. Знаеше молитвите и пееше всички братски песни.
Нейната дъщеря е снаха на брат
Темелко
, омъжена е за големия му син - Велин.
Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на Темелко, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя. Сестра Търса и брат Темелко са сватове, та се уважаваха като близки хора. След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи. Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у Темелко за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом. Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо.
към текста >>
Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на
Темелко
, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя.
Брат Пешо не беше женен, живееше сам, а после при сестра си Търса, при нея и почина. Много скромен, чист и духовен човек. Сестра му Търса, и тя беше предана и духовна сестра, като слушаше, винаги си записваше по нещо в една тетрадка. Знаеше молитвите и пееше всички братски песни. Нейната дъщеря е снаха на брат Темелко, омъжена е за големия му син - Велин.
Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на
Темелко
, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя.
Сестра Търса и брат Темелко са сватове, та се уважаваха като близки хора. След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи. Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у Темелко за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом. Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо. Авторката с духовни те си сестри Адриана и Галя
към текста >>
Сестра Търса и брат
Темелко
са сватове, та се уважаваха като близки хора.
Много скромен, чист и духовен човек. Сестра му Търса, и тя беше предана и духовна сестра, като слушаше, винаги си записваше по нещо в една тетрадка. Знаеше молитвите и пееше всички братски песни. Нейната дъщеря е снаха на брат Темелко, омъжена е за големия му син - Велин. Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на Темелко, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя.
Сестра Търса и брат
Темелко
са сватове, та се уважаваха като близки хора.
След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи. Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у Темелко за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом. Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо. Авторката с духовни те си сестри Адриана и Галя пред къщата на Темелко
към текста >>
Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у
Темелко
за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом.
Знаеше молитвите и пееше всички братски песни. Нейната дъщеря е снаха на брат Темелко, омъжена е за големия му син - Велин. Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на Темелко, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя. Сестра Търса и брат Темелко са сватове, та се уважаваха като близки хора. След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи.
Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у
Темелко
за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом.
Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо. Авторката с духовни те си сестри Адриана и Галя пред къщата на Темелко
към текста >>
пред къщата на
Темелко
Сестра Търса и брат Темелко са сватове, та се уважаваха като близки хора. След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи. Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у Темелко за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом. Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо. Авторката с духовни те си сестри Адриана и Галя
пред къщата на
Темелко
към текста >>
41.
19. Обредните хлябове
- Радка Левордашка (1920-2014)
А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у
Темелко
.
Той да ви ги благославя! " Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал. Той не отговорил нищо, изгледал ги и си влязъл в стаята. На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му.
А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у
Темелко
.
Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва. И на всички бе дадено от питите - така бяха благословени обредните хлябове от всички.
към текста >>
42.
21. Петте часовника
- Радка Левордашка (1920-2014)
Домът на
Темелко
се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя.
ПЕТТЕ ЧАСОВНИКА В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет часовника, които той курдисваше всеки ден и наблюдаваше. Ние ги виждахме, че отмерват времето, и смятахме, че Учителя ги е събрал, за да види кой от тях най-точно ще върви, защото някои от тях изоставаха с по няколко минути. Като се върна Учителя с Братството в София, на мене ми каза следното: „Йорданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден, докато не дойдат да донесат багажа." Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва.
Домът на
Темелко
се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя.
Реших, че тука няма повече живот за мене и няма какво да правя. Затова реших следното: курдисах часовниците, оставих ги на масата и сама пристигнах в София. Като разбрал Учителя, че съм се върнала на Изгрева, ядосал се много. Извика ме веднага и каза: „Защо остави часовниците в Мърчаево? ". После се обърна към брат Гради с думите: „Дай й кашкавал, да се наяде, и веднага да се върне в Мърчаево." Наядох се, дадоха ми и едно голямо парче кашкавал за Мърчаево и тръгнах веднага обратно.
към текста >>
43.
22. Разказ от дневника на Учителя
- Радка Левордашка (1920-2014)
Докато били в Мърчаево, един ден Учителя дал на Йорданка да прочете дневника му, след това я накарал да го изгорят с брат
Темелко
.
РАЗКАЗ ОТ ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ
Докато били в Мърчаево, един ден Учителя дал на Йорданка да прочете дневника му, след това я накарал да го изгорят с брат
Темелко
.
Когато станахме много близки с нея, тя ми каза: „Аз винаги мога да правя връзка с Учителя, получих разрешение от него да ти предам някои случаи от неговия дневник и да споделя някои неща с тебе. Петър Дънов е синът на поп Константин Дъновски. Като малък той бил нежен и много често боледувал. Много обичал науката и като ученик бил първенец в училище. Обичал силно музиката и започва да свири на цигулка още в началното училище при много добър учител-чужденец.
към текста >>
44.
57. Евакуацията
- Радка Левордашка (1920-2014)
Учителя вървял напред, а групата - след него, и така стигнали до къщата на брат
Темелко
.
Навсякъде, като чуят името на Учителя и братството, им затваряли вратата. Върнали се вечерта на Изгрева и му разказали как са ги посрещнали и как не са могли нищо да намерят. На сутринта Учителя слязъл пред салона и казал на братята и сестрите, които били около 30 човека: „Пригответе се за тръгване с най- необходимите неща." Всички приготвили раниците си и така потеглили за Мърчаево. На Изгрева останали най- възрастните хора, като семейството на Симеон Симеонов, брат Ради и други. По обяд били вече в Мърчаево.
Учителя вървял напред, а групата - след него, и така стигнали до къщата на брат
Темелко
.
Семейството му било излязло пред вратата, зарадвани му целунали ръката, а Учителя казал: „Водя ви много гости! " Темелко ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички! Учителя влязал първо в голямата стая, докато домакините приготвят малката стая, и щом я подредили, той влязал в нея. Там Учителя прекарал 10 месеца. В голямата стая настанили братята и сестрите, като вечерно време на пода постилали черги, на които спели.
към текста >>
"
Темелко
ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички!
На сутринта Учителя слязъл пред салона и казал на братята и сестрите, които били около 30 човека: „Пригответе се за тръгване с най- необходимите неща." Всички приготвили раниците си и така потеглили за Мърчаево. На Изгрева останали най- възрастните хора, като семейството на Симеон Симеонов, брат Ради и други. По обяд били вече в Мърчаево. Учителя вървял напред, а групата - след него, и така стигнали до къщата на брат Темелко. Семейството му било излязло пред вратата, зарадвани му целунали ръката, а Учителя казал: „Водя ви много гости!
"
Темелко
ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички!
Учителя влязал първо в голямата стая, докато домакините приготвят малката стая, и щом я подредили, той влязал в нея. Там Учителя прекарал 10 месеца. В голямата стая настанили братята и сестрите, като вечерно време на пода постилали черги, на които спели. Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя. Тук Учителя е продължил беседите си - всяка сряда и неделя, а в местността Бачище са играели Паневритмия.
към текста >>
45.
58. Пълната кошница
- Радка Левордашка (1920-2014)
" Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на
Темелко
!
В него се поставя едно бутало, на което са издълбани няколко отвора. В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма. Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно. Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас!
" Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на
Темелко
!
" (В една от стаите на Темелковия дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка. Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? ". - „Да, всичко! Не питай защо! "
към текста >>
" (В една от стаите на
Темелковия
дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка.
В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма. Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно. Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас! " Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на Темелко!
" (В една от стаите на
Темелковия
дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка.
Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? ". - „Да, всичко! Не питай защо! " Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня.
към текста >>
Отива
Темелко
да ги смири, а аз отивам при Учителя да питам какво да правим: Учителю, руснакът ще пребие жената и децата си!
Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня. Тогава много трудно се намираха продукти и особено масло. Рускинята направи баница от продуктите, нахраниха се и си легнаха, а мъжа й още го нямаше. Късно вечерта руснакът се прибра пиян „до козирката" и почна да бие жена си, че после и децата. Настана страшен плач и глъч, та цялата къща се събуди.
Отива
Темелко
да ги смири, а аз отивам при Учителя да питам какво да правим: Учителю, руснакът ще пребие жената и децата си!
- „Рекох, това е от продуктите - маслото и прасковите. Като вървяха по пътя от Владая до Мърчаево, сестрите все това си приказваха: Толкова неща носим на Учителя, но той я ги види, я не, защото това ще го изяде Йорданка с другите сестри около нея. Когато даваш нещо, трябва да го дадеш от сърце, без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го изяде. Та сега този бой и тази гюрултия през нощта са на място! "
към текста >>
46.
59. Циганите
- Радка Левордашка (1920-2014)
Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на
Темелко
и търси Учителя.
ЦИГАНИТЕ
Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на
Темелко
и търси Учителя.
Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото той е зает и ще обядва, та да дойде по-късно след обяд. Аз говоря на висок глас и Учителя чул разговора ни на вратата, та излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях. Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него! " Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих.
към текста >>
47.
61. Владиката
- Радка Левордашка (1920-2014)
В Мърчаево до къщата на
Темелко
Учителя откри два извора.
В Мърчаево идваха много хора при Учителя - и големци, и светски люде, и много братя и сестри. Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Учителя обичаше много тархана. Аз често му приготвях, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън.
В Мърчаево до къщата на
Темелко
Учителя откри два извора.
И двата са лековити. Единият от тях пресъхна. Една сутрин влизам в стаята на Учителя да почистя печката. Той ми казва: „Йорданке, ела да видиш какъв трудолюбив гостенин имах. Цяла нощ работи, докато изкопа тази дупка, за да ме види и да се поразговори с мене.
към текста >>
Аз не разбирах смисъла на тези думи и щом излязох от стаята, обадих на
Темелко
и братята за плъха.
Цяла нощ работи, докато изкопа тази дупка, за да ме види и да се поразговори с мене. Каза ми, че ме търсил през вековете да се видим. Разбрал, че съм тука. Така внимателно работи, че и една прашинка не падна върху мене. Показа си главата и каза, че е доволен, че ме е видял, и веднага изчезна."
Аз не разбирах смисъла на тези думи и щом излязох от стаята, обадих на
Темелко
и братята за плъха.
Те бързо се качиха на тавана, за да запушат дупката. Учителя чул тупуркането по тавана и ме попита какво правят там. Разказах как съм съобщила за плъха и за дупката, и че братята се качили горе, за да я запушат. Учителя ме погледна сериозно и каза: „Нека веднага да слязат! Той повече няма да дойде!
към текста >>
48.
63. Дневникът на Учителя
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз отидох, изгорих дневника и с
Темелко
щяхме да съберем пепелта и да я запазим!
" - „Нима ще изгорите такъв документ? ". - попитх аз. - „Рекох, иди го изгори и ми посочи къде сте заровили пепелта му! " После добави: „За Бога, друго дърво за разпятие няма! "
Аз отидох, изгорих дневника и с
Темелко
щяхме да съберем пепелта и да я запазим!
Учителя разбра нашата мисъл и направо ми каза: „Нищо няма да взимаш! Всичко ще сложиш в земята! " Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и съобщихме мястото на Учителя. Това е историята на дневника на Учителя.
към текста >>
Тогава
Темелко
изкопа трап, сложихме в земята пепелта и съобщихме мястото на Учителя.
" Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да я запазим! Учителя разбра нашата мисъл и направо ми каза: „Нищо няма да взимаш! Всичко ще сложиш в земята! "
Тогава
Темелко
изкопа трап, сложихме в земята пепелта и съобщихме мястото на Учителя.
Това е историята на дневника на Учителя.
към текста >>
49.
64. Заминаването на Пешо
- Радка Левордашка (1920-2014)
В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на
Темелко
, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде.
Точно в пет часа такъв гръм се разнесе в стаята ми, че подскочих и вече не легнах. Обиколих къщата, да видя какво гръмна, така и не разбрах." - „Сега ще ти кажа, какво значи това, сестра - каза брат Пеньо, - ще получиш светкавична новина за нещо, дай Боже да е за добро! " - „Това ли означава? ". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той.
В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на
Темелко
, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде.
Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал. Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на Темелко за случилото се. При Темелко тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва. Темелко веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо.
към текста >>
Темелко
я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий.
Обиколих къщата, да видя какво гръмна, така и не разбрах." - „Сега ще ти кажа, какво значи това, сестра - каза брат Пеньо, - ще получиш светкавична новина за нещо, дай Боже да е за добро! " - „Това ли означава? ". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той. В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде.
Темелко
я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий.
Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал. Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на Темелко за случилото се. При Темелко тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва. Темелко веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо. Когато Тошко пристигна, гимнастиката бе свършила и аз разговарях с две сестри - в това време той казва на брат Пеньо новината.
към текста >>
Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на
Темелко
за случилото се.
". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той. В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде. Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал.
Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на
Темелко
за случилото се.
При Темелко тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва. Темелко веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо. Когато Тошко пристигна, гимнастиката бе свършила и аз разговарях с две сестри - в това време той казва на брат Пеньо новината. Брат Пеньо съобщи на всички, че е починал брат Пешо и на другия ден ще бъде погребението. След като направи съобщението, брат Пеньо дойде при мен и каза: „Видя ли светкавичната новина?
към текста >>
При
Темелко
тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва.
- „Да, това" - повтори той. В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде. Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал. Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на Темелко за случилото се.
При
Темелко
тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва.
Темелко веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо. Когато Тошко пристигна, гимнастиката бе свършила и аз разговарях с две сестри - в това време той казва на брат Пеньо новината. Брат Пеньо съобщи на всички, че е починал брат Пешо и на другия ден ще бъде погребението. След като направи съобщението, брат Пеньо дойде при мен и каза: „Видя ли светкавичната новина? ". Запитах се: и защо идва при мене този знак?
към текста >>
Темелко
веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо.
В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде. Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал. Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на Темелко за случилото се. При Темелко тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва.
Темелко
веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо.
Когато Тошко пристигна, гимнастиката бе свършила и аз разговарях с две сестри - в това време той казва на брат Пеньо новината. Брат Пеньо съобщи на всички, че е починал брат Пешо и на другия ден ще бъде погребението. След като направи съобщението, брат Пеньо дойде при мен и каза: „Видя ли светкавичната новина? ". Запитах се: и защо идва при мене този знак? - Защото ми беше дадено, като задача, да опиша, доколкото мога, част от нещата, които са ставали... Прекръстих се и казах: „Велики са делата Божии!
към текста >>
50.
65. Разказът на брат Темелко
- Радка Левордашка (1920-2014)
РАЗКАЗЪТ НА БРАТ
ТЕМЕЛКО
РАЗКАЗЪТ НА БРАТ
ТЕМЕЛКО
Винаги, когато ходехме в Мърчаево, имах усещането, че Учителя присъства при нас, особено в пролетните и есенните дни. Сядахме около чешмичките на приказки и песни, тогава нямаше хора, които да ни слушат, и там се чувствахме много добре. Чешмичката в двора, която са направили заедно с Учителя, беше за здраве и благословение. Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше.
към текста >>
Брат
Темелко
ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя.
Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите. Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме.
Брат
Темелко
ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя.
Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува.
към текста >>
Брат
Темелко
ме видя, че съм самичка, и дойде при мене.
Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът.
Брат
Темелко
ме видя, че съм самичка, и дойде при мене.
Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство.
към текста >>
След заминаването на брат
Темелко
къщата му стана музей, посещаваше се от братя и сестри.
- И ето сега аз съм пред тебе, ти си ми тате и дядо." Дойде и ме прегърна. Учителя нали ме предупреди, когато отидох при него след убийството му: Той скоро ще дойде и ще ти каже всичко, само че не взимай никакви пари, които ще ти предложат по-късно. Като дойде 9-ти септември, управляващите ме извикаха да ми дадат пари, отказах. По-късно кръстиха улицата на негово име. Аз нищо не казах, това си е тяхна работа, не моя.
След заминаването на брат
Темелко
къщата му стана музей, посещаваше се от братя и сестри.
В днешно време не се прави това, което беше преди. Понякога, на големи празници, отиват на втория ден и правят молитва там - организирано от ръководството на Братството в София.
към текста >>
51.
66. Последният...
- Радка Левордашка (1920-2014)
Последен от най-ревностните ученици остана брат
Темелко
.
ПОСЛЕДНИЯТ...
Последен от най-ревностните ученици остана брат
Темелко
.
Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп.
към текста >>
Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат
Темелко
, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево.
ПОСЛЕДНИЯТ... Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне.
Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат
Темелко
, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево.
Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа.
към текста >>
Влязохме в стаята на
Темелко
, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя.
ПОСЛЕДНИЯТ... Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево.
Влязохме в стаята на
Темелко
, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя.
Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя.
към текста >>
Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна
Темелко
.
ПОСЛЕДНИЯТ... Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя.
Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна
Темелко
.
Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя. Идва до леглото ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!
към текста >>
Идва до леглото ми и казва: „
Темелко
, стани, стани, стани!
Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя.
Идва до леглото ми и казва: „
Темелко
, стани, стани, стани!
" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю! " - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си! " Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя? ". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна.
към текста >>
Замина си брат
Темелко
на 90 години.
Даде ми да хапна малко и ме хвана под ръка, за да се поразходим из стаята. Пораздвижих се с него и ето, днес ви посрещам по-добре. Цяла седмица бях много зле и вече мислех, че си заминавам." След това разболявано той изкара няколко години. Ние редовно идвахме в неделя на беседа и молитви.
Замина си брат
Темелко
на 90 години.
За него Учителя е казал: „Той прие Христа за една вечер (преди две хиляди години)! В неговия дом беше Тайната вечеря (за разпространението на Учението на Бялото братство и за спасението на човечеството)! " Учителя е живял в неговия дом десет месеца, докато е бил с братята и сестрите в Мърчаево.
към текста >>
52.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
- Теофана Савова
Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за
темелите
.
Тия носители на скинията ще кажат на всички: „Донесете частите". И ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този, новия Храм, всеки ще внесе своя дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са намясто.
Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за
темелите
.
Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премяна за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем и те ще отворят хамбарите. Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място."
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
- Теофана Савова
Когато кажа 35 см, имам предвид неговото
теме
.
Във връзка с това аз казвам, че когато правя своите изследвания, за мене числата от 1 до 20 имат свой вътрешен смисъл. Например, когато кажа 166 см, аз имам вече един нормално развит на височина българин. Когато кажа 45 см, подразбирам широчина на гърдите му. Когато кажа 2! /2 или 3'/2 см, имам предвид широчината на неговия нос.
Когато кажа 35 см, имам предвид неговото
теме
.
Когато кажа 55 - 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава. Когато кажа 14-15-16 см, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му. Когато кажа 16-22 см, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т. н. На основание на същия закон по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси линии.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Светозар Няголов ( -2013)
Темелко
Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Красимира Аркадиева................................................................................... 334 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343
Темелко
Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Косена Темелкова......................................................................................... 346 Велин Темелков............................................................................................ 352 Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363
към текста >>
Косена
Темелкова
......................................................................................... 346
Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343 Темелко Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Косена
Темелкова
......................................................................................... 346
Велин Темелков............................................................................................ 352 Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363 Влад Пашов.................................................................................................. 368
към текста >>
Велин
Темелков
............................................................................................ 352
Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343 Темелко Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346 Косена Темелкова......................................................................................... 346
Велин
Темелков
............................................................................................ 352
Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363 Влад Пашов.................................................................................................. 368 Елена Казанлаклиева...................................................................................... 46
към текста >>
55.
1. ПРЕДГОВОР
- Светозар Няголов ( -2013)
Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев,
Темелко
Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България.
Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него, бяха хора със сърца изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество. Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника.
Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев,
Темелко
Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България.
В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура.
към текста >>
56.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
- Светозар Няголов ( -2013)
Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на
Темелко
.
Молете се за него, за да даде добър доклад за България в невидимия свят." Още в 1942 г. Гаврил Величков и Алфиери Бертоли, разтревожени от военните действия, отиват при Учителя и го питат: „Учителю, кажи ни кога ще дойде мирът? " Учителя се обръща строго към тях и им казва: „И да знам кога ще дойде мирът, няма да ви кажа, защото, ако ви кажа, няма да стане. Няма да се изпълни Волята Божия, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий." По време на престоя си в Мърчаево Учителя казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете.
Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на
Темелко
.
Учителя казва: „Сега ще видим кой ще победи — дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче.
към текста >>
Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на
Темелко
Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево.
Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на
Темелко
Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
към текста >>
57.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
- Светозар Няголов ( -2013)
Близо до къщата на
Темелко
Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето".
Мърчаевският период от живота на Учителя Идването на Учителя в Мърчаево се ознаменува с прокарване на електрически ток в селото. В това дело дейно участие взимат братята и сестрите. Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода.
Близо до къщата на
Темелко
Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето".
В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят. При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор. Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителя пие и казва: „Хубава е тази вода".
към текста >>
Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на
Темелко
.
Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителя обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали Tia Бога да съдействат на Бялото братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят. Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша. Комунистите конфискуват тези жълтйци и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ. Учителя има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества и няколко тетрадки от 11-годишните френологични изследвания върху главите на българите.
Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на
Темелко
.
Заета с готвенето, тя си казва наум, че Учителя може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого да даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката. Учителя допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта, могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителя и на никого не казва къде е заровила пепелта.
към текста >>
На обяд в двора на
Темелко
Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата.
Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя. Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево.
На обяд в двора на
Темелко
Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата.
Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>
На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат
Темелко
.
Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил.
На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат
Темелко
.
След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>
Брат
Темелко
не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството.
Брат
Темелко
не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>
58.
5.16 Завръщане на Учителя в София
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев,
Темелко
Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина.
Нощта минава много тревожно, понеже състоянието на Учителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителя се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме? " Тя отговаря: „25 декемри, Учителю, понеделник".
Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев,
Темелко
Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина.
Учителя диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителя е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго.
към текста >>
Учителя му казва да извика
Темелко
Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал.
Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона.
Учителя му казва да извика
Темелко
Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал.
Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителя не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег.
към текста >>
Темелко
идва в салона при тялото на Учителя.
Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителя му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал.
Темелко
идва в салона при тялото на Учителя.
От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителя не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на име Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят.
към текста >>
От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка
Темелко
и изчезва нагоре през покрива.
След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителя му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя.
От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка
Темелко
и изчезва нагоре през покрива.
Учителя не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на име Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителя на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов — ръководител на Софийското братство, по някаква работа.
към текста >>
При Гради се събират Пеньо Ганев,
Темелко
Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на братството в Кортен и аз.
Гради поканва Боян Златарев да му помага, но се оказва, че той има някаква работа. Минава Васил Бандерски и се скарва с Гради, че копаят гроба на Учителя. Гради спира за малко работата, поглежда го и нищо не му казва. Бандерски стои известно време, обръща се и си отива. Минава Стефан Деветаков, когото поканват да им помогне, но той отказва под предлог, че не иска да си навлича такава тежка карма — да копае гроб за Учителя.
При Гради се събират Пеньо Ганев,
Темелко
Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на братството в Кортен и аз.
Температурата е минус 7 градуса. Земята — замръзнала повече от 40 сантиметра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение.
към текста >>
Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки,
Темелко
Стефанов, Тодор Ченев и аз.
До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано. Главата на Учителя е поставена високо и се наложи да се извади капакът навън и Гради махна възглавниците, поставени там и затвори ковчега. Подадоха му трите греди, които постави напреко в дупките, приготвени за целта, и отгоре нареди дъските. Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло.
Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки,
Темелко
Стефанов, Тодор Ченев и аз.
Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън.
към текста >>
59.
7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
- Светозар Няголов ( -2013)
Темелко
Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Красимира Аркадиева................................................................................... 334 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343
Темелко
Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Косена Темелкова......................................................................................... 346 Велин Темелков............................................................................................ 352 Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363
към текста >>
Косена
Темелкова
......................................................................................... 346
Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343 Темелко Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346
Косена
Темелкова
......................................................................................... 346
Велин Темелков............................................................................................ 352 Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363 Влад Пашов.................................................................................................. 368
към текста >>
Велин
Темелков
............................................................................................ 352
Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341 Николай Дойнов........................................................................................... 343 Темелко Гьорев и Симеон Костов................................................................ 346 Косена Темелкова......................................................................................... 346
Велин
Темелков
............................................................................................ 352
Петър Киров................................................................................................. 356 Сава Симеонов.............................................................................................. 362 Иван Антонов............................................................................................... 363 Влад Пашов.................................................................................................. 368 Елена Казанлаклиева...................................................................................... 46
към текста >>
60.
7.15 Васил Бандерски
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато приближават къщата на
Темелко
, съобщават на Учителя, че един военен идва при него.
Една вечер по време на обиколката си, конят му се спира, изправя се на задните крака, понеже пред тях се появява светлина. Бандерски скача от коня, изважда пистолета си и иска да стреля срещу светлината, но пистолетът му засича. Постепенно в светлината се появява образът на Учителя, който му казва: „Елате в село Мърчаево и там ще се разберем." Образът се изгубва и Бандерски продължава обиколката. На другия ден взима отпуск, качва се на влака и слиза на Владая, където среща един старшина от Мърчаево и го пита за Учителя. Старшината казва, че го познава и го завежда при Учителя.
Когато приближават къщата на
Темелко
, съобщават на Учителя, че един военен идва при него.
Учителя отговаря: „Не бойте се. Той не е страшен, обезвреден е." Бандерски провежда с Учителя дълъг разговор, при който схваща някои от новите идеи и по-късно започва редовно да посещава беседите. Развива силна интуиция и казва на много от нашите братя и сестри, че Учителя ще напусне Земята на 27 декември 1944 година. Разбира се, никой не възприема за истина такава мисъл и почти никой не обръща сериозно внимание на предсказанието му. Бандерски става приятел с Любомир Лулчев и Учителя често ги изпраща да съобщават някои работи на управниците в двореца.
към текста >>
61.
7.18 Йорданка Жекова
- Светозар Няголов ( -2013)
В Мърчаево, в дома на брат
Темелко
, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора.
След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка.
В Мърчаево, в дома на брат
Темелко
, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора.
Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене. Всички се хранят общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея. Всеки, който живее с Любовта, Мъдростта и Истината, внася в храната изобилно прана.
към текста >>
62.
7.19 Стойна Кондарева
- Светозар Няголов ( -2013)
При един разговор в дома на
Темелко
Учителя казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му.
Стойна Кондарева Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова.
При един разговор в дома на
Темелко
Учителя казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му.
Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие.
към текста >>
63.
7.20 Христо Митев
- Светозар Няголов ( -2013)
От него брат
Темелко
Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей.
Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата? " Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват.
От него брат
Темелко
Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей.
Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.
към текста >>
64.
7.35 Теофана Савова и Марето
- Светозар Няголов ( -2013)
Пред стаята на Учителя в дома на
Темелко
Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето.
Теофана Савова и Марето
Пред стаята на Учителя в дома на
Темелко
Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето.
Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка.
към текста >>
Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж
Темелко
им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя?
Теофана Савова и Марето Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето.
Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж
Темелко
им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя?
Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват.
към текста >>
Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че
Темелко
ги гони.
Теофана Савова и Марето Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя?
Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че
Темелко
ги гони.
Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време.
към текста >>
Темелко
се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя.
Теофана Савова и Марето Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого.
Темелко
се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя.
Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача.
към текста >>
Учителя им отваря и
Темелко
иска от него прошка за направената погрешка.
Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя.
Учителя им отваря и
Темелко
иска от него прошка за направената погрешка.
Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя.
към текста >>
Темелко
си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя.
Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време.
Темелко
си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя.
Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя. На другия ден пак застава на своя пост. Учителя, като излиза от стаята си, минава покрай нея и казва: „Рекох, вчера ви нямаше на мястото ви." На Изгрева Теофана редовно стои пред приемната на Учителя заедно със сестра си Марето и Катя Грива.
към текста >>
65.
7.39 Георги Сотиров
- Светозар Няголов ( -2013)
Той купува диня и отива в двора на
Темелко
, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?
Той се уплашва, тогава Учителя пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина, можеш да го разкажеш." Учителя, без той да го пита, му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция. Когато Учителя пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си.
Той купува диня и отива в двора на
Темелко
, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?
" Братът се стъписва и се чуди какво да прави. В това време на вратата се показва Учителя — усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!." Взема динята, разрязва я и раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход.
към текста >>
66.
7.51 Весела Нестерова
- Светозар Няголов ( -2013)
Той е много близък приятел с
Темелко
и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал.
Отива при Учителя и го пита дали да реализира това свое желание. Учителя я поглежда строго и казва, че такава опитност е имала в предишното си прераждане и няма никакъв смисъл да повтаря нещата. В този живот й предстои да върши съвсем друга работа. При разговор с Йорданка Жекова за нейната връзка Учителя казва, че тя е кармична и ще заведе Владо до дъното на ада. Наистина след 9 септември Владо става директор на един месокомбинат, живее няколко години и си заминава от този свят.
Той е много близък приятел с
Темелко
и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал.
След заминаването на Учителя Весела посещава Америка, където работи за братството, превежда беседи, запознава розенкройцерите с песни на Учителя. След завръщането си в България тя работи самостоятелно. Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията. Сега живее в Лозенец и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя. Пише стихове и ги издава в стихосбирки.
към текста >>
67.
7.61 Веса Козарева
- Светозар Няголов ( -2013)
В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на
Темелко
.
Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите.
В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на
Темелко
.
Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто. Учителя забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали.
към текста >>
68.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
- Светозар Няголов ( -2013)
Темелко
Гьорев и Симеон Костов
Темелко
Гьорев и Симеон Костов
Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г. и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче.
към текста >>
Ще ви предам разказа на
Темелко
Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г.
Темелко Гьорев и Симеон Костов
Ще ви предам разказа на
Темелко
Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г.
и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче?
към текста >>
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи:
Темелко
Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев.
Темелко Гьорев и Симеон Костов Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г. и стенографиран от мен.
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи:
Темелко
Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев.
След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
към текста >>
Една вечер
Темелко
вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче.
Темелко Гьорев и Симеон Костов Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г. и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни.
Една вечер
Темелко
вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче.
Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле.
към текста >>
За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята."
Темелко
, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи.
За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята."
Темелко
, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
към текста >>
На другия ден
Темелко
има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева.
На другия ден
Темелко
има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
Влиза в една забутана кръчма, в която никой не може да го види, и се напива хубаво. Вечерта, като се връща в Мърчаево, той отива направо в кръчмата и там заварва и четиримата си приятели, които пият. Така опитът с полицата пропада. Те не спират дотук. Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти.
към текста >>
Един възрастен брат от събранието подарява на
Темелко
портрет на Учителя.
Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва.
Един възрастен брат от събранието подарява на
Темелко
портрет на Учителя.
Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет? " Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет? " Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде.
към текста >>
Темелко
я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет?
Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача.
Темелко
я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет?
" Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет? " Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде. Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи." Като пораства, Косена започва да пее много хубаво. Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва.
към текста >>
Големият син на
Темелко
, Костадин, през 1943 г.
" Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде. Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи." Като пораства, Косена започва да пее много хубаво. Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва. Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава.
Големият син на
Темелко
, Костадин, през 1943 г.
отбива военната си повинност в с. Божурище. Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя.
към текста >>
Една вечер пред къщата на
Темелко
Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му.
Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва. Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин, през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище.
Една вечер пред къщата на
Темелко
Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му.
Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него.
към текста >>
Те си тръгват, а
Темелко
взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел.
Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин, през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище. Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история.
Те си тръгват, а
Темелко
взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел.
Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да вземаш." На 9 септември 1944 г. сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър.
към текста >>
сутринта се ражда внук на
Темелко
от втория му син Велин, когото кръщават Петър.
Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да вземаш." На 9 септември 1944 г.
сутринта се ражда внук на
Темелко
от втория му син Велин, когото кръщават Петър.
Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?
към текста >>
Понеже другарката на
Темелко
— Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа.
Разказват му всичко. Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да вземаш." На 9 септември 1944 г. сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години.
Понеже другарката на
Темелко
— Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа.
Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката? " Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър.
към текста >>
Петър я взима, занася я при дядо си
Темелко
и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?
сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин.
Петър я взима, занася я при дядо си
Темелко
и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?
" Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти. Един ден дойде нареждане от партията — да хвърлим чоп и двама, на които се падне, да разбият склада на казармата, да вземат оръжие и да го занесат на определено място, където ще дойдат партизани, за да го вземат. Чопът се падна на мен и на Владимир Бонев от Кюстендил и ние трябваше да изпълним тази задача.
към текста >>
"
Темелко
му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин.
Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?
"
Темелко
му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин.
Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти. Един ден дойде нареждане от партията — да хвърлим чоп и двама, на които се падне, да разбият склада на казармата, да вземат оръжие и да го занесат на определено място, където ще дойдат партизани, за да го вземат. Чопът се падна на мен и на Владимир Бонев от Кюстендил и ние трябваше да изпълним тази задача. Разбихме склада, взехме оръжие и отидохме да чакаме партизаните на определеното място.
към текста >>
Темелко
се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва.
След големите изтезания ме изведоха на стрелбището и стреляха върху мен, но не бях вече в тялото си. Тогава се издигнах нагоре и отидох при Бога, където стоях известно време. Казаха ми, че трябва да сляза пак на Земята, защото майка ми и баща ми постоянно плачели за мене. Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд.
Темелко
се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва.
Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди.
към текста >>
По същото време
Темелко
Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг.
Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд. Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари.
По същото време
Темелко
Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг.
Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов.
към текста >>
Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото
Темелко
да бъде разстрелян.
Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд. Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг.
Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото
Темелко
да бъде разстрелян.
Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията.
към текста >>
На 9 септември
Темелко
пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят.
Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди.
На 9 септември
Темелко
пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят.
Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания.
към текста >>
Темелко
ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов.
По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото.
Темелко
ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов.
В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?
към текста >>
На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите
Темелко
между вас, този фашист?
Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания.
На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите
Темелко
между вас, този фашист?
Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>
"
Темелко
това и чака.
В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?
"
Темелко
това и чака.
Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>
69.
7.69 Косена Темелкова
- Светозар Няголов ( -2013)
Косена
Темелкова
Косена
Темелкова
През 1943 г. малката дъщеря на Темелко — Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя. Темелко й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител." Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
към текста >>
малката дъщеря на
Темелко
— Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя.
Косена Темелкова През 1943 г.
малката дъщеря на
Темелко
— Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя.
Темелко й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител." Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
към текста >>
Темелко
й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо.
Косена Темелкова През 1943 г. малката дъщеря на Темелко — Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя.
Темелко
й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо.
Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител." Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
към текста >>
70.
7.70 Велин Темелков
- Светозар Няголов ( -2013)
Велин
Темелков
Велин
Темелков
Синът на Темелко Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г. Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре че обядвате. Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача.
към текста >>
Синът на
Темелко
Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г.
Велин Темелков
Синът на
Темелко
Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г.
Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре че обядвате. Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол.
към текста >>
" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души."
Темелко
се стряска и скача.
Велин Темелков Синът на Темелко Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г. Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре че обядвате. Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе?
" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души."
Темелко
се стряска и скача.
В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря.
към текста >>
Темелко
и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват.
Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре че обядвате. Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол.
Темелко
и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват.
Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани.
към текста >>
В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че
Темелко
е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря.
" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая.
В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че
Темелко
е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря.
Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя.
към текста >>
Тогава
Темелко
дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца.
В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря.
Тогава
Темелко
дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца.
Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя. Учителя поставя Темелко на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото.
към текста >>
Темелко
участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя.
Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани.
Темелко
участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя.
Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя. Учителя поставя Темелко на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото. Тази задача той изпълнява с чест до последния си дъх. След заминаването на неговия най-близък приятел Симеон Стоянов Костов, на 12 декември 1979 г., той се разболява много тежко, не може да се движи, непрекъснато лежи.
към текста >>
Учителя поставя
Темелко
на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото.
Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя.
Учителя поставя
Темелко
на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото.
Тази задача той изпълнява с чест до последния си дъх. След заминаването на неговия най-близък приятел Симеон Стоянов Костов, на 12 декември 1979 г., той се разболява много тежко, не може да се движи, непрекъснато лежи. Вечерно време заключват стаята му. Това продължава почти до изтичането на 40 дена от смъртта на неговия приятел. На 14 януари 1980 г.
към текста >>
Кметът отива при
Темелко
и го пита дали иска да направят на това място стълба.
Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав. През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец. След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото — оправят улиците и зелените площи.
Кметът отива при
Темелко
и го пита дали иска да направят на това място стълба.
Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене.
към текста >>
Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и
Темелко
започва да се тревожи и споделя с мен — кой ще го замести.
Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене. В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух.
Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и
Темелко
започва да се тревожи и споделя с мен — кой ще го замести.
Казвам му, че Учителя има грижа за всичко. През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства.
към текста >>
След една седмица — на 1 април 1991 г.,
Темелко
напуска своя пост и си заминава от този свят.
През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя — 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него.
След една седмица — на 1 април 1991 г.,
Темелко
напуска своя пост и си заминава от този свят.
След 9 септември 1944 г. синът на Темелко Велин е изпратен на фронта. Ротата му се съсредоточава на гара Владая и докато чакат композирането на влака, за да ги извози на запад, той предлага на своя командир да го пусне да отиде до Мърчаево, за да се сбогува с майка си и баща си. Тръгват заедно с командира и отиват в дома му. Майка му Софиянка го пита: „Къде отивате, синко?
към текста >>
синът на
Темелко
Велин е изпратен на фронта.
На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя — 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него. След една седмица — на 1 април 1991 г., Темелко напуска своя пост и си заминава от този свят. След 9 септември 1944 г.
синът на
Темелко
Велин е изпратен на фронта.
Ротата му се съсредоточава на гара Владая и докато чакат композирането на влака, за да ги извози на запад, той предлага на своя командир да го пусне да отиде до Мърчаево, за да се сбогува с майка си и баща си. Тръгват заедно с командира и отиват в дома му. Майка му Софиянка го пита: „Къде отивате, синко? " Офицерът отговаря: „Отиваме да бием немците." Майка му казва: „Отивате да биете немците, но тук има един Учител, отбийте си при него, може да ви каже нещо важно за живота и за работата, която имате да вършите." Те влизат в стаята при Учителя и провеждат дълъг разговор. Учителя им говори за войната и задачата, която имат да свършат.
към текста >>
Темелко
се тревожи за единствения си останал жив син и решава да отиде на фронта — да го види къде е.
На шинела му има 8 дупки от куршуми, но тялото му не е засегнато. Само палецът, с който натискал спусъка на картечницата, забира, надува се и го лекуват няколко месеца. След посещението, което правят при Учителя, ротата на Велин заминава на фронта. Войната се води на територията на Югославия. В Мърчаево се чуват изстрелите и вечер се виждат светлините от залповете на оръдията.
Темелко
се тревожи за единствения си останал жив син и решава да отиде на фронта — да го види къде е.
Неговата умна другарка Софиянка му казва: Къде ще ходиш на фронта? Тук е Учителя, дай да го попитаме и той ще ни каже какво трябва да направим." Те чукат на вратата, Учителя ги приема. Двамата плачат и Темелко му казва: „Единия син загубих в казармата. Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителя се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет.
към текста >>
Двамата плачат и
Темелко
му казва: „Единия син загубих в казармата.
Войната се води на територията на Югославия. В Мърчаево се чуват изстрелите и вечер се виждат светлините от залповете на оръдията. Темелко се тревожи за единствения си останал жив син и решава да отиде на фронта — да го види къде е. Неговата умна другарка Софиянка му казва: Къде ще ходиш на фронта? Тук е Учителя, дай да го попитаме и той ще ни каже какво трябва да направим." Те чукат на вратата, Учителя ги приема.
Двамата плачат и
Темелко
му казва: „Единия син загубих в казармата.
Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителя се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици — диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение.
към текста >>
Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял."
Темелко
и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му.
Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителя се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици — диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение.
Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял."
Темелко
и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му.
Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам? " Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство. Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп.
към текста >>
След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си
Темелко
и за музея на Учителя.
Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта. От ротата, в която се числи, остават живи само той и командирът, с когото преди заминаването за фронта са на разговор при Учителя.
След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си
Темелко
и за музея на Учителя.
Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота, и изразява благодарността си с хубавото си отношение към братята и сестрите, които посещават дома им. След заминаването на Темелко беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават. Велин посреща всички, които посещават музея на Учителя, с голямо разположение. Няколко години след заминаването на баща му, на 3 март 1995 г. си замина и той от този свят.
към текста >>
След заминаването на
Темелко
беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават.
На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта. От ротата, в която се числи, остават живи само той и командирът, с когото преди заминаването за фронта са на разговор при Учителя. След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си Темелко и за музея на Учителя. Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота, и изразява благодарността си с хубавото си отношение към братята и сестрите, които посещават дома им.
След заминаването на
Темелко
беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават.
Велин посреща всички, които посещават музея на Учителя, с голямо разположение. Няколко години след заминаването на баща му, на 3 март 1995 г. си замина и той от този свят.
към текста >>
71.
7.71 Петър Киров
- Светозар Няголов ( -2013)
Христос спира за малко при него и след това се отправя към къщата на
Темелко
.
Петър Киров Петър Николов Киров е роден в Мърчаево. В четвърти клас сънува, че небето се отваря на запад от селото и от отвора слиза Христос при него. В този момент той се намира в центъра на селото при фурната.
Христос спира за малко при него и след това се отправя към къщата на
Темелко
.
Петър отива нагоре към старата си къща. През 1944 г. този сън се сбъдва. На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива към къщата на Темелко. Петър се прибира у дома си.
към текста >>
На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива към къщата на
Темелко
.
В този момент той се намира в центъра на селото при фурната. Христос спира за малко при него и след това се отправя към къщата на Темелко. Петър отива нагоре към старата си къща. През 1944 г. този сън се сбъдва.
На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива към къщата на
Темелко
.
Петър се прибира у дома си. Не му идва наум да покани Учителя да посети неговия дом. Когато се образува братство в Мърчаево, Петър Киров работи като юрганджия. Редовно посещава беседите на улица „Опълченска" N°66 и там се запознава с Владо Сергеевич — руснака, с когото стават добри приятели. Веднъж той отива на беседа в петък, когато има занимание на специалния клас.
към текста >>
Всички стават и отиват в дома на
Темелко
, а Учителя провежда дълъг разговор с Долапчиев.
Балтова прави палачинки, някой донася кисело мляко, друг купува сладко вино от кръчмата. Учителя казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя. Той казва да го почака малко, но Долапчйев влиза направо в стаята на Петър и сяда до Учителя.
Всички стават и отиват в дома на
Темелко
, а Учителя провежда дълъг разговор с Долапчиев.
След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост. Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно. Тя просъществува много малко — сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди.
към текста >>
Един петък Учителя го извиква и му казва да излее водата, в която се е къпал, върху плодните дървета в градината на
Темелко
.
Задържа парите за себе си. В разговор с Йорданка Жекова разбира, че Учителя е много недоволен, че е взел парите от Савка — тя ги заела от него, за да свърши някаква работа. След известно време тя пак му подава затворен плик, но този път той категорично отказва да го вземе. Петър Киров носи всеки ден вода за пиене и миене. В сряда и петък Учителя се къпе.
Един петък Учителя го извиква и му казва да излее водата, в която се е къпал, върху плодните дървета в градината на
Темелко
.
Поглежда Петър коритото и вижда, че е пълно догоре с вода. Започва да мисли как Учителя е влязъл в коритото, без да изплиска водата. Дошло му на ум, че Учителя не се потапя във водата, а стои Отгоре над нея, без да потъва. Петър едва успява да изнесе пълното корито, без да го разлее, и го изсипва на ябълковите дървета. Учителя винаги се къпе сам.
към текста >>
Като приближават двора на
Темелко
, Петър вижда, че косите на Учителя са изправени нагоре.
Там ще придобиете хубава опитност." Той съобщава на приятелите, които живеят при него, да напуснат квартирата му, защото го мобилизират. Балтова, като чува това, му казва, че ще го освободи от запаса. Тя отива при познат военен, но се оказва, че е командирован някъде из България. Търси втори, но и него не намира. Най-после тя го завежда при Учителя.
Като приближават двора на
Темелко
, Петър вижда, че косите на Учителя са изправени нагоре.
Петър се обръща и избягва. Отива запас, поставят го на пост на една височина в лозята, където изкарва като на курорт около 6 месеца. Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария. Така Учителя го отървава да не участва във войната. Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в Рударци.
към текста >>
Всички поляни са изпълнени с хубави цветя — омайничета,
теменужки
, незабравки.
Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове. Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец. Там през пролетта прекарваме много приятно.
Всички поляни са изпълнени с хубави цветя — омайничета,
теменужки
, незабравки.
Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и отпочинали. Хубавите картини, които виждаме по пътя за Острец и обратно, оставят незабравими спомени в нашите души. Петър заболява и аз с Елена Симеонова го посещаваме в неделята преди заминаването му. Разговаряме приятелски. Той ни се оплаква, че неговите близки го карат постоянно да яде, а той иска, преди да си замине, да пречисти тялото си и така да напусне този свят.
към текста >>
72.
5. Витоша
- Светозар Няголов ( -2013)
Тогава местността „Бачииде", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче,
теменужки
, кокичета, минзухари, незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др.
Учителя прави последния братски събор, на вр. Острец, х. „Еделвайс и завършва с беседа на Марина поляна. Това са много красиви местности, особено през пролетта по пътя от с. Мърчаево до вр. Острец.
Тогава местността „Бачииде", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче,
теменужки
, кокичета, минзухари, незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др.
Това е през месец май, когато природата е рай. Чистият въздух и водата носят здраве и сили на всички, които посещават тези красиви места. След завършването на събора на 28 август 1944 г. Учителя нарежда на приятелите да слязат в с. Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна: „1.
към текста >>
73.
Съдържание
- Георги Томалевски (1897-1988)
Теменужките
За словото на Учителя и за някои принципи на учението Да звучиш добре Беседа за силите Наблюдавайте и се учете За Живата природа
Теменужките
Някои основни истини Един ден от летуването на рилските езера Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели Музиката Учителят за музиката
към текста >>
74.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
- Георги Томалевски (1897-1988)
И дърветата, и цветята се пробуждаха, зеленееше вече букакът и край проточената пътека кукурякът и
теменужките
бяха разтворили цветове.
Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници. Говореше той за тези неща и когато бяха на открито, но когато стигаха в ханчетата, той даваше строга заръка да се не отваря дума пред чужди хора и ако някой ги запита какви са и къде отиват, да казва, че са бакърджии и са носили стока из селищата по тракийското поле. Минаха дни в път. Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море. Пролетта беше вече навлязла доста надълбоко и в Балкана.
И дърветата, и цветята се пробуждаха, зеленееше вече букакът и край проточената пътека кукурякът и
теменужките
бяха разтворили цветове.
И птиците бе пробудила пролетта. И водите бе накарала да зашумят, а старият Балкан ту начумерен, ту усмихнат, въздишаше тежко, когато вятърът люшнеше перчема на горите. Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-весело и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години. Константин чуваше тая жалба, скрита в песента, и сърцето му се натъжаваше. Може би пак за теглото на тоя народ български му спомняха те.
към текста >>
75.
Теменужките
- Георги Томалевски (1897-1988)
Теменужките
Теменужките
Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината. Знае се, че идеите на хората в този свят имат различна колоритност, насоки и интензивност. Една идея с по-висок интензитет надвива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбирания полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея.
към текста >>
Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на
теменужки
.
М. 3. гледал Учителя със свещен трепет и все пак недоумявал защо пропадна неговият план. - Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3. - Ти нали ходиш по планината?
Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на
теменужки
.
- Да, Учителю. - Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките.
към текста >>
- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш
теменужките
.
- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3. - Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю.
- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш
теменужките
.
Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.
към текста >>
Ето така, както
теменужките
ще работим.
- Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю. - Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат.
Ето така, както
теменужките
ще работим.
Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.
към текста >>
Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на
теменужките
.
Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю. - Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим.
Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на
теменужките
.
- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави. - Не е ли това много малко?
към текста >>
- Като цветята, като
теменужките
, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!
- Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3. Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов. Когато М. 3. се връщал с преизпълнена от ликуване душа, той повтарял полугласно:
- Като цветята, като
теменужките
, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!
към текста >>
76.
Аромата на акордите
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Ами лилавата
теменужка
?
Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд.
– Ами лилавата
теменужка
?
– СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд. – А босилекът? – ЛА минорен акорд.
към текста >>
77.
Новото Битие — Втори Божествен ден
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Когато човек има чисти мисли и постъпки, той отдалеч благоухае и мирише на
теменуги
, или на плодове.
– Ти трябва постоянно да разработваш градинката си! – Какво да разбирам от думата градинка, Учителю? Аз нямам градинка! – Градинката, това е талантът ти, гласът ти! Този живот ти ще береш плодове от градинката си!
Когато човек има чисти мисли и постъпки, той отдалеч благоухае и мирише на
теменуги
, или на плодове.
Всички плодове благоухаят. И черешата мирише много хубаво! – Учителю, какъв акорд има черешата? – Тя звучи в СОЛ мажорен акорд. Ти сега в операта ликвидираш кармата си.
към текста >>
78.
„ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“
- Борис Николов
Трицветните
теменужки
покриват поляната.
Шахирица е голяма поляна в Рила, на височина 1600 метра. От нея се открива хубава гледка към Рупите. Въздухът иде от снежните рилски върхове, свеж и прохладен. Поляните са запазени за коситба и добитък не пускат на тях. Никъде не съм виждал толкова много цветя!
Трицветните
теменужки
покриват поляната.
Тревите са сочни и буйни. Овчарските свещи стигат човешки бой. Дъх на мащерка се усеща, на бор и смрика. Въздухът е силен и целебен. Край гората чешмичката с дървено чучурче пее денонощно.
към текста >>
79.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Мърчаево, Софийско, в дома на брат
Темелко
(починал 1991 г.) - заради бомбардировките.
Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с.
Мърчаево, Софийско, в дома на брат
Темелко
(починал 1991 г.) - заради бомбардировките.
Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева".
към текста >>
80.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
- Павел Желязков
Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от
теменугата
и карамфила.
от върховете на екстаз и стремителните падения в безумието. Знае се, че набразденото лице свидетелства за богати емоционални преживявания. Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието. Както при тъмния шаман, това безплодие е причината за дейността на старата вещица. Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава.
Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от
теменугата
и карамфила.
Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица. Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина. За да изчистим съзнанието си от заблужденията и предразсъдъците на Средновековието, ще хвърлим бегъл поглед и върху методите, завещани от традициите на народите.
към текста >>
81.
Божествената дистанция
- Павел Желязков
По време на един интересен разговор пред дома на брат
Темелко
, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата.
Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.
По време на един интересен разговор пред дома на брат
Темелко
, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата.
Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.
към текста >>
82.
Учителят в Мърчаево
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Един от неговите ученици -
Темелко
- предоставил една стая от къщата си на Учителя.
Учителят в Мърчаево По време на бомбардировките Учителят бил в Мърчаево.
Един от неговите ученици -
Темелко
- предоставил една стая от къщата си на Учителя.
Много от учениците му са го посещавали често. Ходели са заедно на екскурзии на Витоша до връх Острец и др. Учителят казал, че близкият извор с минерална вода е много лековит. Крум разказваше, че когато руските войски влезли в България през 1944 г. и радиото съобщило това, Учителят бил в Мърчаево и Крум бил в неговата стая.
към текста >>
Посрещна ни усмихнато
Темелко
и отключи стаята, в която е живял Учителят.
Учителят казал, че близкият извор с минерална вода е много лековит. Крум разказваше, че когато руските войски влезли в България през 1944 г. и радиото съобщило това, Учителят бил в Мърчаево и Крум бил в неговата стая. Тогава Учителят казал: „Така стана по-добре.“ Искам да добавя, че за първи път Йорданка Жекова ме заведе в Мърчаево.
Посрещна ни усмихнато
Темелко
и отключи стаята, в която е живял Учителят.
Трудно е да се опише с думи преживяването при досега с мястото, където силно се усещаше присъствието на Учителя, неговият мир и светлина. Направихме много силна молитва и благодарихме на Темелко. Излязохме навън и той заключи стаята. Тази стая се пазеше като светиня, защото там е бил Учителят и там е останала частица от него, за да може и следващите поколения да се свържат и усетят това. Такова беше отношението: на учениците към Учителя.
към текста >>
Направихме много силна молитва и благодарихме на
Темелко
.
и радиото съобщило това, Учителят бил в Мърчаево и Крум бил в неговата стая. Тогава Учителят казал: „Така стана по-добре.“ Искам да добавя, че за първи път Йорданка Жекова ме заведе в Мърчаево. Посрещна ни усмихнато Темелко и отключи стаята, в която е живял Учителят. Трудно е да се опише с думи преживяването при досега с мястото, където силно се усещаше присъствието на Учителя, неговият мир и светлина.
Направихме много силна молитва и благодарихме на
Темелко
.
Излязохме навън и той заключи стаята. Тази стая се пазеше като светиня, защото там е бил Учителят и там е останала частица от него, за да може и следващите поколения да се свържат и усетят това. Такова беше отношението: на учениците към Учителя. Похвално е, че наследниците на Темелко Стефанов все още съхраняват тази къща като музей.
към текста >>
Похвално е, че наследниците на
Темелко
Стефанов все още съхраняват тази къща като музей.
Трудно е да се опише с думи преживяването при досега с мястото, където силно се усещаше присъствието на Учителя, неговият мир и светлина. Направихме много силна молитва и благодарихме на Темелко. Излязохме навън и той заключи стаята. Тази стая се пазеше като светиня, защото там е бил Учителят и там е останала частица от него, за да може и следващите поколения да се свържат и усетят това. Такова беше отношението: на учениците към Учителя.
Похвално е, че наследниците на
Темелко
Стефанов все още съхраняват тази къща като музей.
към текста >>
83.
Борис Николов и Мария Тодорова
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на
теменужките
, скрити в гората.
“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена.
Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на
теменужките
, скрити в гората.
Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше.
към текста >>
84.
Молитва
- Влад Пашов (1902- 1974)
Органи в
теменната
област 1 0 1
Молитвата на адепта 7 3 Молитвеният дух 8 8 Начин за молитва 6 9 Образът на Бога 92 Общата молитва 9 3
Органи в
теменната
област 1 0 1
Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поливане 9 7 Положение на главата на ученика 2 9 5 Полюси в молитвата 9 6 Псалмите на Давид - магически формули 2 0 8
към текста >>
85.
С ъ з е р ц а н и е
- Влад Пашов (1902- 1974)
Органи в
теменната
област 1 0 0
С ъ з е р ц а н и е Метод за развиване на въображението 3 3 6 Методи за ограждане на ученика 5 1 1 Образът на Христос 1 3 2 Опит за наблюдение на небето 4 3 6
Органи в
теменната
област 1 0 0
Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Път към истинското познание 3 9 6 Самовглъбяване 14 0 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Съзерцанието като метод за справяне със страданията 5 1 2
към текста >>
86.
От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и
теменуги
.
Слънчо отново заиграва и изпарява морските води. Изпарените капчици литват високо и стават на облаци. Завалява дъжд. Заструява планинското бистро изворче. Това са линии само, по които можем да си изработим най-различни теми.
Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и
теменуги
.
В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет. Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден.
към текста >>
87.
14. Първият ден след великденската ваканция
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Скоро вазата на средната маса се напълни с усмихнати рози, маргаритки, метличинки и
теменуги
.
първо памучето, после жълтата книжка . . . така, — минавах между децата да поправях тези, които не умееха, и насърчавах по-несръчните. Следобедът мина неусетно в приятно занимание — цветарство. Едни от децата успяваха по-лесно, други по-мъчно, но всяко се стараеше.
Скоро вазата на средната маса се напълни с усмихнати рози, маргаритки, метличинки и
теменуги
.
Към средата на втория час прибрахме работите си, дежурните изметоха и всички насядахме около кръглата маса пред вазата за цветя. Пет - десет минути имахме беседа — оценка върху работата, между което запях ,,По нивята, по полята". След като повторихме няколко пъти новата песничка, по обща инициатива решихме да я изиграем. Избрахме птички, цветенца, слънчо, вятърчо и тъй неусетно създадохме цяла ритмична игра. След продължителната седяща работа последната беше необходимост за малките.
към текста >>
88.
Песен на здравите деца
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да
порастеме
.
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да
порастеме
.
славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да порастеме. Сутрин ще се мием, здраво ще се трием, винаги измити ще ни са зъбите. Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете. Тъй ще порастеме силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
към текста >>
славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да
порастеме
.
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да порастеме.
славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да
порастеме
.
Сутрин ще се мием, здраво ще се трием, винаги измити ще ни са зъбите. Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете. Тъй ще порастеме силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
към текста >>
Тъй ще
порастеме
силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
2. СТИХОТВОРЕНИЯ ПЕСЕН НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА С розови странични трябва да сме всички, трябва да сме здрави, с мускули корави! Искаме големи ний да порастеме. славно да се трудим, всички да зачудим! Моркови, домати, чушки и салати, всичко ще ядеме, за да порастеме. Сутрин ще се мием, здраво ще се трием, винаги измити ще ни са зъбите. Имаме ли треска, макар още днеска лекар за съвети в къщи доведете.
Тъй ще
порастеме
силни и големи, славно да се трудим всички да зачуаим 1 Леда Милева
към текста >>
89.
Дете и теменужка.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЕТЕ И
ТЕМЕНУЖКА
Моля ти се, мила дружке малка горска
теменужке
, — сбърках пътя си в гората, как да сляза в долината?
ДЕТЕ И
ТЕМЕНУЖКА
Моля ти се, мила дружке малка горска
теменужке
, — сбърках пътя си в гората, как да сляза в долината?
— Тя обърна личицето по пътеката, където пеперудчица летеше — там и моят път вървеше. Н.Д.
към текста >>
90.
Цар на Мрака
- Николай Райнов
А сенките им се губеха — седем дълги сенки с
теменужен
блясък на аметист.
“ Умисли се Авенир. Тъжен беше. И тъга легна по цялата вселена. А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка. И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина.
А сенките им се губеха — седем дълги сенки с
теменужен
блясък на аметист.
И рече Авенир: „Широко е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта Му. Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене. О вие, Водачи на седемте пълка, елате с мене! И нека Ново Небе съградим — Земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!“ Нощ покри тогава лицата на Синовете и слова на мятеж съзряха в словата на Сина Божи. И рече Иехудиил: „Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост.
към текста >>
Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с
теменужен
мрак очите й.
Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил. Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя.
Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с
теменужен
мрак очите й.
„Тя е хубава!“ — рече Сатанаил. И той я пожела. А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори. И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително.
към текста >>
91.
Път на звездите
- Николай Райнов
От раната на майчината ръка прокапаха три черни капки кръв — и станаха тези капки три
тъмнотеменужени
аметиста.
А майката ридаеше — и молеше сина си да не прави безумие. Но мъжът бе разсвирепял — и в пристъп на ярост замахна бясно с ножа. Случи се, че тъкмо в тоя миг змия се обви около крака му — и се приготви да го ухапе. А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя син. Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й.
От раната на майчината ръка прокапаха три черни капки кръв — и станаха тези капки три
тъмнотеменужени
аметиста.
И взе ги Балтазар, защото бяха тъкмо дар за Оногова, Чието име е Милосърдие. И върна се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата червена звезда. Той тръгна да търси Оногова, Комуто носеше дар. Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб. …А по онова време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар.
към текста >>
А там, дето капнаха сълзите, избухна
теменужен
пламък, подобен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли.
И позна Балтазар тогава, че Този е Царят, за Когото е носи тридесет и три годин даровете. И падна пред Разпнатия ничком — и помоли Му се, като на Бога. И поднесе Му даровете. А Иисус го погледна тихо и кратка, но не можа да вземе даровете, защото бе прикован… И видя това народът — и нахвърлиха се всички върху Балтазара с викове: „И този е от Неговите! — Убийте го! —“ И падна Балтазар под кръста — падна, пронизан трижди с нож. И три сълзи от очите на Иисус капнаха върху него.
А там, дето капнаха сълзите, избухна
теменужен
пламък, подобен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли.
И издигнаха се нагоре трите пламъка — и стигнаха до небето. …И свети и до днес Балтазар на небето — свети със своите три рани и три аметиста — даровете на Милосърдието. Той свети и до днес — в звездите на Южния Кръст.
към текста >>
92.
Книга на загадките
- Николай Райнов
Глухи пропасти деляха синьо-
теменужния
мрак от светлата зеленина.
Жетварките пресипнало пееха. Прашният път мълчеше. Потърсих я в гората на песните: там потърсих Жената на сърцето си. Дървесата бяxa неми. Сетните цветя на лятото беряxa душа по рътлините.
Глухи пропасти деляха синьо-
теменужния
мрак от светлата зеленина.
Нямаше птици. Тъмно стана. Бесен вихър разклати гранки и стъбла. Невидими птици пръпнаха, като вихрушка. Небето почерня.
към текста >>
93.
Фарисей и митаръ
- Георги Радев (1900–1940)
Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната
теменна
областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ.
Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности. на наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области слабо развити; уши правилни и прилепени до главата — белегъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство.
Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната
теменна
областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ.
Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ.
към текста >>
94.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат
Темелко
в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
Братството предприема енергична акция за спасяване на евреите от хитлеровите газови камери, в която впряга всичките си връзки с интелектуалните и политическите си приятели. Учителят се чувства уморен от редовните излети до Витоша. При поредната екскурзия там казва, че комунизма ще залее света, и че оттук нататък пред Братството са отворени три пътя, без да сподели кои са те. При смъртта на царя, веднага след злополучната му среща с Хитлер, на която той отново отказва да даде български войски за Източния фронт, Учителят заявява, че Борис се е избавил окончателно от Кобургската карма. На 31 декември 1943 година при Борис Николов гостуват Жорж Радев и Милка Периклиева.
Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат
Темелко
в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
И с това - колебая се да го кажа - истинският „Изгрев“ изчерпва заразяващите си духовни и живителни сили. Въпреки че в Мърчаево духът на братството още пулсира... * * * Снимки към глава седма: Изгрева 1936-1943
към текста >>
95.
Глава осма: Мърчаево
- Атанас Славов
Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на
Темелко
Стефанов в Мърчаево.
Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на
Темелко
Стефанов в Мърчаево.
17 август 1944 - Учителят довършва песента „Моето слънце днес ще изгрее,“ дава последните си песни и пред братята Методи и Недялко, изпява последните думи на песента „Аум“. 20 август 1944 — - Казва пред Кр. Въжаров, че е решил да пусне руснаците в България. 24 септември 1944 - Изнася беседата „Зовът на Новото.“ 19 октомври 1944 - Учителят се завръща на Изгрева. Краят на есента на 1944 - Съветският професор по история Державин сондира възможността да посети Изгрева, за да провери вероятността дали дъновизма носи следи от българското богомилство.
към текста >>
Една от тях е на брат
Темелко
, който приютява Учителя и настанява наоколо братята, които го довеждат и са се нагърбили да се грижат за него.
Сядаш в беседката и ... Никой няма да дойде да седне до теб! Ама никой! Даже в главата му не прозвучава, когато му идва времето, божествения като пролетен повей на вятъра извънземен валс: „Първият ден на пролетта Първият ден на любовта... Носи радост и живот...“ Да не говорим за плътният баритон на брат Симеонов: „... Вода за чаааай!...“ Мъртвило, което бавно се надига от връщащата се на Баучеровото дива природа! Учителят го няма. * * * Мърчаево е на хубаво място. Все на запад по Княжевското шосе, докато от ляво Витоша и от дясно Люлин започват да се заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата. Точно тук по склоновете нарядко са накацали къщите на Мърчаевци.
Една от тях е на брат
Темелко
, който приютява Учителя и настанява наоколо братята, които го довеждат и са се нагърбили да се грижат за него.
И пак ще цитирам един от учениците, които го придружават: „Учителят създаде тук малък свят, над който небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“ Два дена вали сняг. Със снега тук е малко по-друго. Всичко изчезва под дебелата му покривка. Къщурките едвам се виждат.
към текста >>
96.
И така ...
- Атанас Славов
Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от
темето
до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога.
И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото. Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година.
Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от
темето
до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога.
Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“.
към текста >>
97.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
Свиня в
темелите
на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни.
И като свикнеш с полумрака, дето се струи през издъненото прозорче, различаваш по плочата, както си клекнал, странни букви. Неразчетими букви. И издялано животно - тигър ли е, лъв ли е? Сетне упорният камък на моста на Шейтанджик, дето е станала голямата катастрофа, той пък има на него издялан заек. Станцията на Каспичан - перонът й също има такива плочи и маймунка в едното кьоше.
Свиня в
темелите
на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни.
Знае ги много добре; и баща му го е водил там - на развалините. И му е показвал из Варна от тях - приятелят му Ибрахим го е водил горе на Пипи-капу да види крилатото змейче с българските букви. И подовете на таблите. И сводовете на подземията под тях, в тунелите на които могат да се разминат две каруци! И по мостовете на Варненските джедета! Даже в развалините на тези древни български столици струи такава мощ, че те смазва. Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже.
към текста >>
98.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Сам е
темел
човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология.
Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам. „Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го.
Сам е
темел
човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология.
Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“. Това си спомнят всички, които са били близки с него: че характерът му просто те предразполага към непосредствена, интимна, човешка връзка. С това върви и хуморът му, суровата му нужда нещата да правят смисъл, проникновената му мъдрост, съчетана с пиперлии примери и някаква едва ли не домашна атмосфера около всичко духовно и съществено важно. Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря душата си и тя да започне да се разлиства.
към текста >>
Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често
теме
, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс.
Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често
теме
, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола.
към текста >>
99.
Асен Кантарджиев
- Георги Христов
Всякога е тих,
системен
, разсъдлив и умерен.
Асен Кантарджиев Идва ред да разкажа за един друг член на Ачларската комуна. Нарича се Асен113 . Той е бивш военен от флотата. Среден на ръст, също с брада, с панталони от син док, с островърха шапка и с кротки усмихнати очи. Асен никога не говори със силен глас.
Всякога е тих,
системен
, разсъдлив и умерен.
Асен е човек на мярката. Кой знае защо, но движенията му по едно време взеха да стават от ден на ден все по-бавни и по-бавни, докато заприличаха на ония движения в киното, когато лентата се пуска в бавен, разточен темп, за да се види някой скок на кон или движение на спортист, с което той спечелва победата. Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад.
към текста >>
100.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
- Филип Филипов
Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик
Темелко
Гьорев.
активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Учителя Беинса Дуно излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. На 22 март 1939 г. записва послание към ученицитеси, озаглавено „Вечниятзаветна Духа". В началото на 1944 г„ по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с.
Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик
Темелко
Гьорев.
Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово". На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят.
към текста >>
НАГОРЕ
