Търсене в текстове за 'Теме'

Галилей Величков (1911-1985)

Великата симфония на теменужките 15.
Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20.
към текста >>

2. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

Той бе отседнал в дома Темелков.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя.
към текста >>

3. 2_14 Великата симфония на теменужките

"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват.
към текста >>

Сега ще работим по метода на горската теменуга.
Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили.
към текста >>

Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга.
" Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво.
към текста >>

Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.
Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете".
към текста >>

Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки.
Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
към текста >>

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда.
към текста >>

Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>

Те ни дадоха Великата симфония на теменужките.
Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>

4. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това.
към текста >>

5. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа.
Затова аз искам да разкажа една трагична развръзка с тефтерчетата на Учителя в Мърчаево. А тя е следната: отворете очи и наострете уши. В Мърчаево Учителят е в своята стая и работи. По едно време излиза от стаята, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете Си държи опакован пакет. В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види. Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой.
към текста >>

6. 3_74 Политически събития

В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година.
Видяха, че самият живот от една страна, а от друга страна - идеите на Учението на Учителя ще привлекат хората към Него и затова се бояха от нас. И затова ни преследваха, ограничаваха, съдиха ни и изгориха книгите на Учителя. Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички. Но всички комунисти бяха приели, че Лулчев е оръдие на Учителя и погнаха Братството. А това че Лулчев беше оръдие, това беше вярно, но той беше оръдие на другата - Черната ложа, за което Учителят ме беше предупредил лично, че той, Лулчев, работи с черните сили и да се пазя от него, да стоя настрана от него. Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си.
към текста >>

7. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън.
За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия. Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците.
към текста >>

Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа.
Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене.
към текста >>

Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости?
Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците.
към текста >>

Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците.
Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците?
към текста >>

А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух.
" Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана.
към текста >>

Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната.
И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците.
към текста >>

В двора на брат Темелко имаше един извор.
Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха. Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък? В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено.
към текста >>

В дома на брат Темелко братята бяха донесли едно радио и по него слушахме новините.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя. Те станаха също и свидетели, че тези думи се сбъднаха. В дома на брат Темелко братята бяха донесли едно радио и по него слушахме новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше Радио София. Това бе цензура и имаше за цел, да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините.
към текста >>

" Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков.
Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога. Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света. А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята. Аз ще си замина. Но вас, духовете, ще ви заключа на земята. Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете - когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене." Методи със сълзи на очи Го напуска.
към текста >>

8. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Бе отседнал в дома на брат Темелко.
"Учителят пуска руснаците в България" Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън.
към текста >>

В третата стая живееше семейството на Темелко.
"Учителят пуска руснаците в България" Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи.
към текста >>

А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко.
Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя. Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя. А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко. Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество. В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си. Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого!
към текста >>

9. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков.
"Последните дни на Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия?
към текста >>

Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си.
"Последните дни на Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово.
към текста >>

10. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с. Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше.
към текста >>

Темелко остави целият си дом на Братството.
Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно.
към текста >>

11. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Тогава един от братята от Мърчаево - Темелко и някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево?
Да излезем от тука! " Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас. Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя. Но не можеше да се отиде до там. Влаковете бяха препълнени, народа бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път бе невъзможно. Тогава един от братята от Мърчаево - Темелко и някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево? Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син. Като войник беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните. А това бяха бойни комунистически групи, които бяха излезнали в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото може по-бързо да се напусне града. На 10 януари 1944 г.
към текста >>

Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син.
" Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас. Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя. Но не можеше да се отиде до там. Влаковете бяха препълнени, народа бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път бе невъзможно. Тогава един от братята от Мърчаево - Темелко и някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево? Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син. Като войник беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните. А това бяха бойни комунистически групи, които бяха излезнали в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото може по-бързо да се напусне града. На 10 януари 1944 г. беше най-голямата нощна бомбардировка над София.
към текста >>

12. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко.
И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха.
към текста >>

Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко.
10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием.
към текста >>

Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
към текста >>

Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя.
Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения Център, около който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
към текста >>

Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери.
към текста >>

Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер.
към текста >>

Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора.
Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време.
към текста >>

13. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София.
Ние знаем само това, което видяхме, чухме и можем да осъзнаем и осмислим чрез Словото Му. Това не е малко за нас. За вас също - когато четете това. Ето защо преповтарям случката. От тогава тази вода е лековита. Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София. Знаеха, че тази вода е лековита. Свързваше ги спомена за онези дни с Учителя в село Мърчаево и искаха да минат още веднъж по стъпките Му. Те търсеха Неговите стъпки и Неговото присъствие. А то бе в нашия общ живот с Него и се намираше в Словото Му.
към текста >>

14. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков.
Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека.
към текста >>

15. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни когато беше много сериозен.
Това беше мое тълкуване. Но Учителят каза: „Няма да дойдем вече! " Така прекараните дни на хижа „Еделвайс" бяха съборни дни. Тука бяха около 100 човека на хижата и това бе последния събор на Братството с Учителя. След като се върнахме в Мърчаево минаха дни и след това Учителят се върна на Изгрева. Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни когато беше много сериозен. Никого не приемаше, с никого не разговаряше. Даже повечето време си стоеше в стаичката. Не приемаше. И така един път случи се, че Учителят три дни не излезе. Тези три дни не прие никого.
към текста >>

16. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

В Мърчаево вода нямаше за дома Темелков и трябваше доста от далеч да се носи вода със съдове.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Към водата Учителят имаше особена почит и където и да отидеше издирваше първо къде има извор. Ако нямаше там където отивахме, Той посочваше къде има вода. Ние откривахме извора и общо го оформяхме. Това правехме през време на цялата Школа, при всички наши излети и летувания по планините. В Мърчаево вода нямаше за дома Темелков и трябваше доста от далеч да се носи вода със съдове. Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода! " Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване.
към текста >>

Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода!
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Към водата Учителят имаше особена почит и където и да отидеше издирваше първо къде има извор. Ако нямаше там където отивахме, Той посочваше къде има вода. Ние откривахме извора и общо го оформяхме. Това правехме през време на цялата Школа, при всички наши излети и летувания по планините. В Мърчаево вода нямаше за дома Темелков и трябваше доста от далеч да се носи вода със съдове. Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода! " Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода.
към текста >>

Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков.
Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество.
към текста >>

17. 59. ПРОПОВЕДТА

Усещал ли си аромата на теменужката?
Учителя му казва: „Това са стари методи. Те не дават резултати. Ние ще ви дадем нови методи за работа." Братът пита: „Какви са тези методи, Учителю? " Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха? Усещал ли си аромата на теменужката? Ще проповядвате като цветята! Усещаш дъхът им, а самите тях не виждаш." Така и ние ще живеем с този народ и делата ни ще ухаят на чистота и доброта. Това е„новата проповед според Новото Учение.
към текста >>

18. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В двора на брат Темелко Темелков в село Мърчаево имаше един извор.
Двама воини от руската, съветска армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Там бе мястото където на времето през 1888 година България бе разделена на две чрез Берлинския конгрес след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време -1945 г. когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. В двора на брат Темелко Темелков в село Мърчаево имаше един извор. По идея на Учителя и с помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Казва им: „Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено.
към текста >>

В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките.
След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България.
към текста >>

В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините.
Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България.
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ

Брат Темелко иска прошка 23.
Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий 20. Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28.
към текста >>

20. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ ни чакаше пред вратата на дома на брат Темелко.
Радостен, той ме прегърна със здравите си ръце. - Слушай - продължи Игнат - нали отиваш при УЧИТЕЛЯ? И аз ще дойда. Искам да се видя с Него! Велосипедите ни понесоха към София и оттам, към Мърчаево. УЧИТЕЛЯТ ни чакаше пред вратата на дома на брат Темелко. Мислено, почнах да подреждам доклада си. За моя изненада, УЧИТЕЛЯТ слезе по каменните стъпала, подаде ръка на Игнат, който бурно я сграбчи с ръцете си, целуна я и тръгна след него. Влязоха в стаичката. Срещата на Игнат с УЧИТЕЛЯ трая два часа. Ние чакахме отвън.
към текста >>

21. 3.22. Брат Темелко иска прошка

НЕСТОР ИЛИЕВ

22. Брат Темелко иска прошка Сега ще ви разкажа за брат Темелко от село Мърчаево, Софийско.
22. Брат Темелко иска прошка Сега ще ви разкажа за брат Темелко от село Мърчаево, Софийско. По време на II-та Световна война от 1939-1944 г. имаше бомбардировки над София и над България над някои и други градове и места. Обаче като наш съмишленик, той се загрижил и идва при Учителя и Му предлага: „Учителю, ще се радвам и ще се радва цялото мое семейство, заповядайте в нашето село сега, по това време, докато е войната, защото има бомбардировки над София." И понеже искрено и много мило било това предложение, Учителят се съгласява и отива в Мърчаево, в неговия дом в една малка стаичка. Но имахме и други наши сестри, които както в София, така и в Мърчаево стояха пред вратата на Учителя. Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя.
към текста >>

Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите?
имаше бомбардировки над София и над България над някои и други градове и места. Обаче като наш съмишленик, той се загрижил и идва при Учителя и Му предлага: „Учителю, ще се радвам и ще се радва цялото мое семейство, заповядайте в нашето село сега, по това време, докато е войната, защото има бомбардировки над София." И понеже искрено и много мило било това предложение, Учителят се съгласява и отива в Мърчаево, в неговия дом в една малка стаичка. Но имахме и други наши сестри, които както в София, така и в Мърчаево стояха пред вратата на Учителя. Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя. Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза.
към текста >>

Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си.
Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя. Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите.
към текста >>

Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза.
Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било. Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам.
към текста >>

Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам.
Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било. Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам. Къщата не е моя и нямам право на никого да задавам такива подобни въпроси." Така, един такъв спомен ми разказа този брат. Да, но това бе живот тогава, съчетан от Слово и Дух и той днес, утре ще бъде не само спомен, но жив образ в едно време, което не прихожда и което е вечно.
към текста >>

22. 5.11. Траурът на България

Тръгна към дома на Темелко.
Да не би да сме закъснели? В това време Учителят направи място, та да седна аз от едната Му страна, а Люба да седне от другата Му страна. Седим и говорим. Изведнъж Учителят погледна към Небето, скочи и си тръгна веднага. Беше ясно небе. Тръгна към дома на Темелко. А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра. И като почна и рукна един пороен дъжд - не е за вярване. От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина.
към текста >>

А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра.
В това време Учителят направи място, та да седна аз от едната Му страна, а Люба да седне от другата Му страна. Седим и говорим. Изведнъж Учителят погледна към Небето, скочи и си тръгна веднага. Беше ясно небе. Тръгна към дома на Темелко. А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра. И като почна и рукна един пороен дъжд - не е за вярване. От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд.
към текста >>

След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни.
Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши. Сега България отново трябва да възкръсне. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя. А как ще стане ли? Ще ви разкажа как ще стане. След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни. Ние със сестра ми Люба си тръгнахме и пренощувахме в една квартира, която бяхме наели. На другият ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете? Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза.
към текста >>

23. 5.13. Бурята и мътната вода

Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен.
13. Бурята и мътната вода Беше дата 9.IX.1944 г. В Мърчаево бяха дошли от София и от провинцията много братя и сестри. Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че руските войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт. Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен. Учителят беше облечен в костюм със светло синьо палто. Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце. В стаята са много хора и всеки пита това, или онова. А Учителят се спря и отговаря. После пак продължава да се разхожда и целият свети.
към текста >>

Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце.
13. Бурята и мътната вода Беше дата 9.IX.1944 г. В Мърчаево бяха дошли от София и от провинцията много братя и сестри. Ние, сутринта в квартирата, чухме по нашето радио, че руските войски са влезнали в България, и че има ново Правителство на Отечествения фронт. Отидохме при Темелко, в чийто дом Учителят бе настанен. Учителят беше облечен в костюм със светло синьо палто. Разхожда се в стаята на Темелко, а целият светеше като слънце. В стаята са много хора и всеки пита това, или онова. А Учителят се спря и отговаря. После пак продължава да се разхожда и целият свети. Свети като истинско слънце. Аз със сестра ми Люба стоим до вратата, подпрели сме вратата от двете страни и сме сърдити, дори и ядосани.
към текста >>

24. 5.15. Голямата заблуда

В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев.
15. Голямата заблуда Аз със сестра ми Люба за пореден път отидохме в Мърчаево. Учителят с Братството беше излязъл на екскурзия. В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев. Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете. „Брат Боев, къде е Учителят? " „Учителят е на връх Острец, на екскурзия." А това беше по средата на месец август 1944 г. "Знеш ли, брат Боев, че партизаните ще дойдат, ще дойдат комунистите на власт? " „Разбира се, че знаем.
към текста >>

25. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко.
Не само дървото се познава по плода, който дава, но е важно също ръката, която го откъсва, как го поднася и как го дава." Учителят се отдалечи. Ние се оглеждаме. Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.
към текста >>

26. 5.17. Истинският паметник

Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев.
Наричаха се „Упанишадите". Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като се свършваше беседата на Учителя, излизаха и заобикаляха Лулчев. Тогава той им обясняваше, разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези, от Упанишадата, не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя. А през това време Учителят стои на прозореца и гледа оттам към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя?
към текста >>

Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях.
Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези, от Упанишадата, не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя. А през това време Учителят стои на прозореца и гледа оттам към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " „Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може, и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Веднъж брат Ради, като ходил на пазара на Римската стена да купува продукти за Изгрева, го спрял един скулптор.
към текста >>

Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек.
Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя. А през това време Учителят стои на прозореца и гледа оттам към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " „Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може, и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Веднъж брат Ради, като ходил на пазара на Римската стена да купува продукти за Изгрева, го спрял един скулптор. Казвал се Марко Марков.
към текста >>

27. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците.
Ние трябва да вървим със Славянството и с Русия. Та те разделиха ръцете и ни разделиха с Русия. Аз знам, че Учителят допусна руснаците в България. Ние сме славянска страна и трябва да бъдем с Русия. А Лулчев беше германофил и помагаше на германците. Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема. „Моля ти се, Учителю, грешка направих. Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ.
към текста >>

28. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А Боян Боев е без коса, с голо теме.
Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа. Бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и понеже не бях така подготвен добре с френския език, че да може бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел. След няколко дни отивам и ми казва: „Методи, прочетох я и косите на главата ми настръхнаха". А Боян Боев е без коса, с голо теме. „Този Рене Генон ме порази. С документи доказа, че случаят с Кришна Мурти - да бъде издигнат за Миров Учител, е работа на английското разузнаване - „Интелижанс сервиз". Те са финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение.
към текста >>

29. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз тръгнах с Учителя и отидохме с Него в Неговата малка стаичка, в дома на Темелко.
Пристига Учителят и той казва: „САЩ и Англия ни предлагат примирие. Трябва да замине делегация в Кайро, за да преговаряме. Трябва да заминат аз и Стойчо Мошанов (известен политически деятел - масон)". Учителят замълча и нищо не каза. После ме извика да отида при Него, а него го остави при „Извора на Доброто". Аз тръгнах с Учителя и отидохме с Него в Неговата малка стаичка, в дома на Темелко. Той много спокойно извади Библията и ми чете цяла глава от Откровението. Това беше 20 глава. Каза ми: „20 глава от Откровението на Йоана съответства и съчетава всички детайли на събитията от 20 столетие, т. е. до днешни дни." И ми я чете бавно, на глас, цялата. Аз по едно време Му казвам: „Учителю, Стоил Стефанов чака." „Нека чака".
към текста >>

30. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините.
Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук.
към текста >>

Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село.
След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият.
към текста >>

Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя.
към текста >>

Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри.
Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
към текста >>

Темелко ги изгонва грубо.
Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого.
към текста >>

Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше.
към текста >>

В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели.
към текста >>

31. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Брат Темелко иска прошка - 256 23.
Д-р Стефан Кадиев - 253 18. Събота - денят на Господа - 254 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий - 254 20. Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28.
към текста >>

32. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Те отидат най-напред в долната част на челото, а после се проектират в темето и после в задната част на главата.
Можеш да си носиш и нещо да работиш докато ме чакаш. Тебе ти трябва дисциплина. Стомахът ти се развали, защото в нисшия ти живот се явиха противоречия. Той ще се оправи, ще мине. У тебе чувствата ти са активни вътрешно и работят вътре у тебе. Те отидат най-напред в долната част на челото, а после се проектират в темето и после в задната част на главата. Образува се една наклонена линия. Те така действуват у всички. Твоите чувства ти пречат, защото не могат да се качат в горната част на челото и да станат разумни. Ако се качат там те ще ти благоприятствуват. При страданията най-много човек да умре, нима те е страх?
към текста >>

33. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

След питане от тук и от там накрая стигнал селото и след това се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено.
След голямата бомбардировка над София когато американските самолети бомбардираха София на 10 януари 1944 година то Учителят на следващия ден с приятелите замина и отседна в село Мърчаево. Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя. След питане от тук и от там накрая стигнал селото и след това се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено. „От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни дъжд, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал на високо, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото, разпитал от тук и от там и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството.
към текста >>

34. 134. ХИЩНИЦИ

Аз имах сини очи, теменужено сини очи и когато вървях по улиците усещах как мъжките похотливи очи ме търсеха, но аз си пазех погледа и очите.
Никога не допусках, че може да ми каже такова нещо, да произнесе тази дума, която смятах за „бабини-дивитини". Особено като влезнах в Школата смятах, че духовните въпроси са от висше естество и всичко онова, което остава в бита на човека са „бабини-дивитини". Учителят прочете моите мисловни тълкувания и продължи: „Урочасана си. Някой те е погледнал с лоши очи". Ах тези лоши очи винаги ме преследваха. Аз имах сини очи, теменужено сини очи и когато вървях по улиците усещах как мъжките похотливи очи ме търсеха, но аз си пазех погледа и очите. Това го разбрах по-късно, а в случая Учителя ми даде съвети и наставления, които изпълних - главоболието ми спря и аз оздравях. И се пазех от хищници, макар че те бяха около мен. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителят няма да държи ученика само на физическото поле. Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва и ще го учи.
към текста >>

35. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

феликс Алтеменс - и неговата другарка Амалия и дъщеря му Изолда.
24. с. Ида Милерс 25. с. Марта Бернардс 1. бр. Николай Каллертс - и майка му и сестрите му. 2. бр. феликс Алтеменс - и неговата другарка Амалия и дъщеря му Изолда. 3. бр. Едгар Озолс. 4. бр. Петър Мистинш. 5. бр. Мартин. 6.
към текста >>

36. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература.
Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа.
към текста >>

37. 209. БОЯН БОЕВ

В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с.
Ето брат Борис е вече свободен." А той натъжен изрече: „Е, единият брат излезе от затвора и си дойде, а другият трябва да си заминава от този свят." Той беше разбрал, че неговото време изтичаше както и дойде това време, че то изтече. Боян си замина както ние, простосмъртните, ще си заминем, но той остави следи и един образ на безкористност. Идеал на безкористност от начало до край, идеал на всеот-дайност и жертвоготовност за другите, идеал, който той успя да реализира чрез своят живот на земята и на Изгрева. Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето. Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак.
към текста >>

38. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Едни се бяха настанили в двора на брат Темелко, а други в съседните къщи като си плащаха наем.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ Учителят беше в Мърчаево и Братството се беше прехвърлило там. Едни се бяха настанили в двора на брат Темелко, а други в съседните къщи като си плащаха наем. София тогава беше евакуирана заради бомбардировките, така че на никой не му правеше впечатление, че софиянци нахълтаха в Мърчаево и заеха разни селски стаи дори плевници, където спяха между сламата, а по-късно и в сеното. Особено през лятото, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища. От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево.
към текста >>

Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ Учителят беше в Мърчаево и Братството се беше прехвърлило там. Едни се бяха настанили в двора на брат Темелко, а други в съседните къщи като си плащаха наем. София тогава беше евакуирана заради бомбардировките, така че на никой не му правеше впечатление, че софиянци нахълтаха в Мърчаево и заеха разни селски стаи дори плевници, където спяха между сламата, а по-късно и в сеното. Особено през лятото, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища. От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка. Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града. Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите.
към текста >>

По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево.
Едни се бяха настанили в двора на брат Темелко, а други в съседните къщи като си плащаха наем. София тогава беше евакуирана заради бомбардировките, така че на никой не му правеше впечатление, че софиянци нахълтаха в Мърчаево и заеха разни селски стаи дори плевници, където спяха между сламата, а по-късно и в сеното. Особено през лятото, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища. От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка. Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града. Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите. Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София.
към текста >>

Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова.
София тогава беше евакуирана заради бомбардировките, така че на никой не му правеше впечатление, че софиянци нахълтаха в Мърчаево и заеха разни селски стаи дори плевници, където спяха между сламата, а по-късно и в сеното. Особено през лятото, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища. От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка. Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града. Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите. Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София. Там беше много натъпкано с хора, спяха сестрите една до друга в една стая като пода вечерно време се постилаше с черги.
към текста >>

Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града.
От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка. Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града. Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите. Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София. Там беше много натъпкано с хора, спяха сестрите една до друга в една стая като пода вечерно време се постилаше с черги. Така че аз предпочитах да се върна у дома. На едно от посещенията имах някакво неразположение, не бях добре със здравето си и попитах Учителя: „С какво да се лекувам?
към текста >>

39. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко.
Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи.
към текста >>

Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството.
Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи.
към текста >>

Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто".
Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия".
към текста >>

40. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко.
Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи.
към текста >>

Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството.
Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи.
към текста >>

Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто".
Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто". Да не смятате, че това беше кой знае каква голяма работа. Един път Учителят сподели: „Един от недъзите на руския народ е, че не иска да работи. Е, сега ще накараме Владо да работи та дано чрез него се задействува и руския народ". Владо се захвана на работа ама на му се работи. Ние, сестрите минаваме покрай него и му подхвърляме: „Работи, Владо, защото сега зад тебе стои цяла Русия, тебе гледа, на теб се надява и в теб е спасението на Русия".
към текста >>

41. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това?
Аз бях при Него. Аз бях обгърната от Неговата Светлина и Любов. Аз бях щастлива, блажена. Какво да искам повече? Аз имах всичко. И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това? за кого даде този красив образ? За Буча ли, за мене ай, не зная. Може би и за двете. И тя беше закъсняла с образованието си и аз страдах от недостатъчното си образование. Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат.
към текста >>

Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат.
И само Го гледах и мълчах... Очите ми говореха... душата ми говореше чрез тях... Тогава Той каза: „Кокичето цъфти най-рано, минзухарчето след него, а теменужката - най-после, но тя разлива най-сладък аромат." За кого каза това? за кого даде този красив образ? За Буча ли, за мене ай, не зная. Може би и за двете. И тя беше закъсняла с образованието си и аз страдах от недостатъчното си образование. Може би и двете като теменужката ще цъфнем по-късно, си помислих аз и ще разлеем прекрасен аромат. Дай Боже! На следващата година на Буча се нареди по чуден начин и тя влезе в гимназия, че беше минала пределната възраст и завърши и стана Учителю. Аз не завърших университет, но онова, което ми даде Учителят ме задоволи повече и аз съм доволна и благодарна.
към текста >>

42. 35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога. Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си. Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха.
към текста >>

43. 73. НА МУСАЛА

Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките.
Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъде вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици. Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш приказки, вълшебни приказки и поеми.
към текста >>

44. 79. В МЪРЧАЕВО

Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя.
Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там. И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора. Винаги имаше гости от София или даже и от провинцията. След обеда Учителят оставаше дълго време на масата (която беше на двора) и говореше, говореше... Брат Боев беше винаги неотстъпно до Него и записваше, записваше... Ще разкажа един знаменателен момент от онова време: Един ден, след като бяхме привършили обеда и Учителят разговаряше със заобикалящите Го, дойдоха до масата няколко кокошки и един петел от Темелковите. Учителят посегна с ръка и много лесно улови петела, който не се съпротиви.
към текста >>

След обеда Учителят оставаше дълго време на масата (която беше на двора) и говореше, говореше... Брат Боев беше винаги неотстъпно до Него и записваше, записваше... Ще разкажа един знаменателен момент от онова време: Един ден, след като бяхме привършили обеда и Учителят разговаряше със заобикалящите Го, дойдоха до масата няколко кокошки и един петел от Темелковите.
И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора. Винаги имаше гости от София или даже и от провинцията. След обеда Учителят оставаше дълго време на масата (която беше на двора) и говореше, говореше... Брат Боев беше винаги неотстъпно до Него и записваше, записваше... Ще разкажа един знаменателен момент от онова време: Един ден, след като бяхме привършили обеда и Учителят разговаряше със заобикалящите Го, дойдоха до масата няколко кокошки и един петел от Темелковите. Учителят посегна с ръка и много лесно улови петела, който не се съпротиви. Тогава го сложи на скута си и започна така жестоко да го мачка, че аз се уплаших да не умре петелът в ръцете Му. Такава проява на жестокост не бях виждала досега от Учителя. Какво значи това? Някакъв символ е, но какво иска да каже с него, не разбрах.
към текста >>

45. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните.
Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш. Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически. А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е.
към текста >>

46. 8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

А много преди това, пред другите приятели Той бе заявил, излизайки на балкона на дома Темелков в Мърчаево: „Ние решихме да пуснем руснаците в България!
По-късно разказваха, че руснаците са дошли, за да ни окупират, за да ни направят 16-та република на тяхната империя. Това политически може би е така. И в това вярваха много хора след като бе установен комунистическия режим и строй в България. След време историците ще се произнесат другояче. Но едно е вярно, че Учителят одобри пред мене влизането на руснаците. А много преди това, пред другите приятели Той бе заявил, излизайки на балкона на дома Темелков в Мърчаево: „Ние решихме да пуснем руснаците в България! " Тук Учителят говореше в множествено число от името на Бялото Братство. Но ръководител и върховен Повелител на Бялото Братство бе Учителят. В мое присъствие Той разреши и одобри една нова епоха, която трябваше да дойде в България. И тя беше 45 години тук. Аз бях един представител на този народ пред нозете на Великия Учител.
към текста >>

47. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Маргарита Рангелова Стратева

През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков.
Тя имаше обичай в събота да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква. В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква. Ние по-рядко ходехме там, защото си предпочитахме Изгрева. Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков. Всеки ден свекъра ходеше при нея и я хранеше като дете. Аз бях през 1939 г. бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе. Но той казваше, нека да мине поне три месеца, че тогава. Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук.
към текста >>

Празничен ден ходехме при Учителя и те слагаха там, на двора маси у брат Темелко и там се хранехме.
Той не можеше нищо да ми откаже. Такъв кавалер беше. Може би мислеше, че ще свиря, но нямаше време вече за това. И наистина Гриша и по-късно не иска да продължи да свири. Забравих да кажа, че по време на бомбардировките изгревяни с Учителя се евакуираха в Мърчаево и ние с нашето пиано отидохме в една голяма стая и семейството на девер ми бяха също там в една къща срещу нас. Празничен ден ходехме при Учителя и те слагаха там, на двора маси у брат Темелко и там се хранехме. Зад къщата на брат Темелко имаше едно изворче с водата, на което си миехме очите и то беше лековито. Един ден идва свекър ми и ме запита къде има ключ, т. е. чекмедже с ключ. Аз не знаех защо пита това нещо. Казах му, че ние нямаме ключове.
към текста >>

Зад къщата на брат Темелко имаше едно изворче с водата, на което си миехме очите и то беше лековито.
Такъв кавалер беше. Може би мислеше, че ще свиря, но нямаше време вече за това. И наистина Гриша и по-късно не иска да продължи да свири. Забравих да кажа, че по време на бомбардировките изгревяни с Учителя се евакуираха в Мърчаево и ние с нашето пиано отидохме в една голяма стая и семейството на девер ми бяха също там в една къща срещу нас. Празничен ден ходехме при Учителя и те слагаха там, на двора маси у брат Темелко и там се хранехме. Зад къщата на брат Темелко имаше едно изворче с водата, на което си миехме очите и то беше лековито. Един ден идва свекър ми и ме запита къде има ключ, т. е. чекмедже с ключ. Аз не знаех защо пита това нещо. Казах му, че ние нямаме ключове. Той ми каза, да направим на нощното долапче ключ и тогава направихме и той донесе тогава една кутия, в която имаше три реда жълтици, големи.
към текста >>

48. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Марийка Великова Марашлиева

" Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили.
Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката? " Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н.
към текста >>

49. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка.
За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето!
към текста >>

50. 8. ПАЛТОТО

Геновева Жекова

„Много ме тормозят вече." Учителят протегнал ръка и посочил горе стаичката си в Темелковия дом.
Но вече след промяната на политическата обстановка в този отдел бил назначен един партиец-комунист, като представител на новата власт и започнал да го тормози непрекъснато. Методи се пита, дали не е време да напусне тази служба и дни наред мисли вече върху това. Но решава да отиде в Мърчаево и да пита Учителя какво да прави в случая. „Учителю, аз мисля да напусна министерството! " „Защо, Методи? „Много ме тормозят вече." Учителят протегнал ръка и посочил горе стаичката си в Темелковия дом. „Е, отиди горе и от горния долап извади едно черно сако. Донесе го тук! " Донася го. Казва му: „Облечи го и по никой начин няма да сваляш това сако". Методи се връща в София и на следващия ден отива на работа със сакото подарено от Учителя.
към текста >>

51. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

Темелко Гьорев. 3.
Верка Куртева. 7. Игнат Котаров. Снимка No 14. Мърчаевски екскурзии с Учителя. 1. Мара Савова. 2. Темелко Гьорев. 3. Теофана Савова. Учителя. 5. Пенка Велева. 6. Стефан Белев. 7.... Снимка No 15.
към текста >>

52. СЪДЪРЖАНИЕ

Темелко Гьорев 13.
Боян Златарев 8. Стоянка Драгнева 9. Гради Минчев 10. Атанас Минчев 11. Иван Антонов /от Тодор Ковачев - внук/ 12. Темелко Гьорев 13. Стефка Няголова 14. Йотка Младенова 15. Васко Искренов 16. Ангел Вълков 17. Анка Тодорова 18.
към текста >>

53. 14. Развръзката - в ада и в рая

Стоянка Цанева Драгнева

И там вече живее при брат Темелко, при тези скромни условия.
И казва: Една сутрин отивам, гледам изнася се багаж, той разбрал къде е бил отседнал Учителят. Изнася се багаж и товарят багажа и Учителят тръгва, но не казват къде ще отива Учителя, щото през туй време той е бил поканен и в Айтос при брат Куртев. Обаче, те взимат и отиват в Мърчаево. Учителят е държал много, за да бъде по-близко до София, до столицата, за да следи политическите събития, според мене. И затова те отиват в Мърчаево. И там вече живее при брат Темелко, при тези скромни условия. Аз през туй време бях в Стара Загора. И ние отиваме през август беше, лятото, на събор. Тогава ставаха съборите нали, нея година 28.август 1944 г. Учителят го прави без покана, без да каже някому. Ние отидохме така по своя инициатива.
към текста >>

54. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

Мърчаево при брат Темелко.
Отговорих му: „За мене няма значение, там да бъдат щом казваш“. Той отиде, помоли съдържателя, който се съгласи и така аз предадох електромерите, те бяха няколко. Оставих ги там и отидох в Мърчаево. Исках да се видя с Учителя и с братята и сестрите. Учителят се беше евакуирал в с. Мърчаево при брат Темелко. Отидох, целунах Му ръка радостен, че Го видях отново. Между другото Му казах, че съм дошъл в София да получа едни електромери, дори му показах бележката, с която съм ги получил и че съм ги оставил в една сладкарница, която ми е посочил мой близък. До Великден имаше два-три дни и аз казах на Учителя: „Учителю, сега тъкмо съм дошъл тука, да остана за Великден при Вас, много ще бъде хубаво“. Учителят ме погледна така и каза: „Рекох, по-добре ще бъде да пътуваш, да се прибереш на село“. Отговорих: „Добре, Учителю“.
към текста >>

55. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др.
А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др. След като изкопахме гроба аз се прибрах у дома омърлушен. Сутринта се стряскам и скачам от леглото. У нас живееше евреина Леон Соружон, професор по цигулка в консерваторията. Тогава гонеха евреите и аз го бях приютил при себе си. Той ставаше в четири часа и свиреше много продуктивно.
към текста >>

Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя.
И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство.
към текста >>

56. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ ГЬОРЕВ (1.VI.1896-1.IV.1990 г.) ПЪРВИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО НА 27.1.1978 Г.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ ГЬОРЕВ (1.VI.1896-1.IV.1990 г.) ПЪРВИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО НА 27.1.1978 Г. Вергилий Кръстев: Жалко е, че през времето на Учителя не е имало такива магнетофони да се запише говорът на Учителя и неговия глас. И сега вместо да записвам на лист така е по-лесно с касетофона. Ти, брат Темелко, говориш, аз слушам и всичко се записва. Вече четири години откак съм идвал тука в Мърчаево и си казах: Ами ако не го заваря? Ами ако го заваря и не е добре?
към текста >>

Ти, брат Темелко, говориш, аз слушам и всичко се записва.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ ГЬОРЕВ (1.VI.1896-1.IV.1990 г.) ПЪРВИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО НА 27.1.1978 Г. Вергилий Кръстев: Жалко е, че през времето на Учителя не е имало такива магнетофони да се запише говорът на Учителя и неговия глас. И сега вместо да записвам на лист така е по-лесно с касетофона. Ти, брат Темелко, говориш, аз слушам и всичко се записва. Вече четири години откак съм идвал тука в Мърчаево и си казах: Ами ако не го заваря? Ами ако го заваря и не е добре? Ами ако не си спомня? Брей, как се изминаха толкова години. Ами много е трудно да намериш подходящо време.
към текста >>

Темелко: То отгоре се дава.
Ами ако го заваря и не е добре? Ами ако не си спомня? Брей, как се изминаха толкова години. Ами много е трудно да намериш подходящо време. А ето днес такова хубаво време, чисто време, макар че е зима, отвори се времето, а вчера бе буря със сняг. Темелко: То отгоре се дава. В.: То се дава. Хубавите се дават. Но много е трудно да се намерят подходящи условия пък и човек да има разположение, защото аз искам тези неща подробно да се запишат, за да се запазят. И сега ти какво правиш? От време на време излизаш, работиш навънка.
към текста >>

Темелко изпълнява молбата ми.
Не мога да ги търпя, повдига ми се от тях. В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат. Старите по не миришат. Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища. Отиваме в стаята на Учителя. Темелко изпълнява молбата ми. В.: Сега това е стаята на Учителя. Искам отново да я разгледам. Навремето я заснех на фотографска лента. Т.: Тук сега не се разрешават снимки по понятни причини. Властта не разрешава пропаганда.
към текста >>

Сега ще вървим по пътя на теменугата.
Минава и заминава покрай тебе. В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински. Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“. Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо. Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у трънете. Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила.
към текста >>

Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка.
В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински. Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“. Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо. Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у трънете. Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва.
към текста >>

Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“.
Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо. Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у трънете. Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва. С добрите си дела, с делата си ще миришеш на добро. В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата. Ще живеете, ще творите и никой да не те познава, но с добрите си дела, с делата си ще благоухаеш.
към текста >>

В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата.
Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у трънете. Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва. С добрите си дела, с делата си ще миришеш на добро. В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата. Ще живеете, ще творите и никой да не те познава, но с добрите си дела, с делата си ще благоухаеш. А не сега както навремето само приказки и днес също само приказки и проповеди. Та сега са точно тия времена дето човек може като теменуга при най-неблагоприятните условия, но с делата си да благоухае надалеч и на добро. А другата работа е празна работа. Нищо не се постига с нея, защото е лозунг.
към текста >>

Та сега са точно тия времена дето човек може като теменуга при най-неблагоприятните условия, но с делата си да благоухае надалеч и на добро.
И чека, който трябва. С добрите си дела, с делата си ще миришеш на добро. В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата. Ще живеете, ще творите и никой да не те познава, но с добрите си дела, с делата си ще благоухаеш. А не сега както навремето само приказки и днес също само приказки и проповеди. Та сега са точно тия времена дето човек може като теменуга при най-неблагоприятните условия, но с делата си да благоухае надалеч и на добро. А другата работа е празна работа. Нищо не се постига с нея, защото е лозунг. А да му говориш, да го викаш, да му показваш - то е насилие. Да го убеждаваш - не върви. Той си знае своето, защото заради него е роден“.
към текста >>

Идват и носят на Темелко за обед.
Той знае. Кррах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе.“ И така се куртулисах от нея. Друга крава да купувам, не. И така. В.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме. Идват и носят на Темелко за обед. Влиза внука му Петър, който е прероденият му убит син Константин. Т.: Това е доктора от София. Дойде ми на гости. И така сме на обед. В.: Вече години наред се каня да мина.
към текста >>

прероденият син на Темелко: Нека още 20 да изкара, 30.
В.: Вече години наред се каня да мина. Станаха 4-5 години от тогава като се видяхме. Тръгвам насам и казвам, дано го заваря, дано е жив. Т.: Няма къде да ходим. Внукът, т.е. прероденият син на Темелко: Нека още 20 да изкара, 30. В.: Много е важно да е здрав родът му. Когато е здрав рода, това нещо е много важно. Т.: Е, да. В.: хората виж как са казали, че и котката от сой се взема, защото не всяка котка лови мишки. Родът когато е здрав, аз точно за това се разправям.
към текста >>

В.: Константин Темелков Стефанов, член на Ремса от 1938 г., роден 20.VII.1921 г., село Мърчаево, убит на 28.1943 г., убит на стрелбището в София.
Сега това е Константин на портрета, нали? Т.: И това е Константин, ама рисували са го негова дружина кога е мъчен. И донесли тази рамка с портрета и го оставили доле на масата. Не ни е имало тука. И го оставили на масата и като влезох прочетох тука ето къде пише. В.: Константин Темелков Стефанов, член на Ремса от 1938 г., роден 20.VII.1921 г., село Мърчаево, убит на 28.1943 г., убит на стрелбището в София. А тука това е неговия портрет. Т.: Тука пак неговия портрет. В.: Значи дойде сега тук Петър и се погледне така. Значи на този стол е бил Учителя. Тука е държал беседи.
към текста >>

Т.: Случката бе: приказвахме в стаята на Учителя някои други работи, запитах нещо Учителя, харно ама тя се намеси и намеси ре в нашия разговор и каза: „Учителю, кой е бил брат Темелко в миналото?
Йорданка Жекова бе отишла долу: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи...“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“. И имаше, всичко имаше. В.: Ти беше ми разказал един много интересен разговор, който сте имали със сестра Йорданка Жекова, ти и Учителя. Когато тя е попитала кой си ти бил в миналото. Той сега какво каза, как беше точно случката? Т.: Случката бе: приказвахме в стаята на Учителя някои други работи, запитах нещо Учителя, харно ама тя се намеси и намеси ре в нашия разговор и каза: „Учителю, кой е бил брат Темелко в миналото? “ Той й каза: „Този, който даде на Христа Горницата, даде я за една вечеря, а пък сега за много вечери я даде. Те това беше“. В.: Значи тогава наистина за една вечеря, а сега колко много - десет месеца. Десет месеца тайната вечеря. Т.: Десет, десет, десет.
към текста >>

В.: Ти знаеш ли брат Темелко, аз съм от младите, ама така заварих старите как се карат за ръководство, кой да води бащина дружина и това дето го казваш много ми харесва.
В.: Значи тогава наистина за една вечеря, а сега колко много - десет месеца. Десет месеца тайната вечеря. Т.: Десет, десет, десет. В.: То е голямо благословение. А интересно, че в оня период, в оная епоха и сега виж как се случват нещата, точно които са били тогава при Христа, същите идват и при Учителя и заемат същите места. В.: Ти знаеш ли брат Темелко, аз съм от младите, ама така заварих старите как се карат за ръководство, кой да води бащина дружина и това дето го казваш много ми харесва. И се изпокараха, този говори срещу оня, оня срещу тоя, то не върви тази работа. Т.: не, не. В.: В един Божи дом такива работи не се допускат. Не вървят. Т.: Там може на чаршията да се говори отвънка, ама ние тука сме в братството.
към текста >>

И сега дека не съм взел пенсия за момчето казват, тоя другар Темелко, казват не е бил верен другар, щом не взима за сина си пенсия.
и жена ми 30 лв., така че си изкарва човека. В.: Така си изкарва. Пък всички го смятаха, че е ненормален, това е понеже не бил взел пенсия. Т.: Така казват. Имах аз приятели тука от село Църква, сега е Райко Даскалово новото име, като пукне с пушките полицията от горе, бегаха тука при мене. И сега дека не съм взел пенсия за момчето казват, тоя другар Темелко, казват не е бил верен другар, щом не взима за сина си пенсия. И не искат да дохождат при мене да ме видят. В.: Понеже не си другар. А си бил другар когато си ги пазил и си ги криел. Т.: Е, пазих ги и ги криех ама они не знаят историята на моя убит син и Учителя. Затова така говорят.
към текста >>

Т.: И така улицата е Константин Темелков.
Там на сино му са направили паметник. В.: Да, аз минах и го видях. Т.: И улицата, първата улица е на неговото име. В.: То е все пак хубаво така, все пак да се почитат тия, които са си заминалите. Хубаво е да се почитат. Т.: И така улицата е Константин Темелков. В.: Чакай, аз ще си припомня нещо и ще те питам още. Т.: Имахме кмет дето не искаше комунистите. В.: Значи той кмета, Петър Стоянов. Т.: Той пита Учителя: „Ще дойдат ли комунистите на власт у България? “ „Да, напълно!
към текста >>

Бай Темелко, убиха го!
Т.: А-а, после колко са ми минали премеждия! Един камък голем колкото къщата го разбивам и като се разцепи на две, я влезнах вътре. Вътре, така съм се разперил с двете ръце. Ако каже камъко така да се събере, да се затвори пак на пепел щеше да ме направи. Толкова голям колкото къщата камък и всички само чуват: „Хе-ей! Бай Темелко, убиха го! “ Само това чух. Иначе всичко идеше да съм на пепел. И всичката кариера се събра да ме гледа. А аз съм жив. В.: Плащаха ли ви добре или лошо беше заплащането?
към текста >>

Т.: Темелко Ненков, Владимир тамо имаше перничани комунисти всички познавах.
Т.: Партиен член, комунист напълно. В.: От кога? От коя година? Т.: От 1918 г. В.: Виж, това не го знаех. Т.: Темелко Ненков, Владимир тамо имаше перничани комунисти всички познавах. И тука питам Учителя: „Учителю, да седим ли у Партията или да излезнем? Доста време съм седел“. „Е-е, ще поседиш още малко пък ще се оправи работата.“ И след 9.IX.1944 г. нали правим събрания, събираме се, едно момче пак тука от селото казва там пред всички: „Абе защо бай Темелко, защо е тука у клубо, той е стар фашист? Защо е дошъл тука?
към текста >>

нали правим събрания, събираме се, едно момче пак тука от селото казва там пред всички: „Абе защо бай Темелко, защо е тука у клубо, той е стар фашист?
В.: Виж, това не го знаех. Т.: Темелко Ненков, Владимир тамо имаше перничани комунисти всички познавах. И тука питам Учителя: „Учителю, да седим ли у Партията или да излезнем? Доста време съм седел“. „Е-е, ще поседиш още малко пък ще се оправи работата.“ И след 9.IX.1944 г. нали правим събрания, събираме се, едно момче пак тука от селото казва там пред всички: „Абе защо бай Темелко, защо е тука у клубо, той е стар фашист? Защо е дошъл тука? “ И аз, комунист съм бил и съм дал жертва на партията рождения ми син го убиха. И така се възмутих, че целия се запалих, изваждам партийния билет и: „Другари, като съм такъв, ето ви билета, аз напускам, че отивам при фашистите, защото съм фашист“. И по тоя начин напуснах. В.: А те викат ли: Стой, чакай?
към текста >>

да ми е някой казал някаква дума или да каже, абе бай Темелко защо събираш тия хора там при тебе.
В.: Няма да го възприемат, понеже не ти знаят живота. Т.: Да. Е, някак си, уважават ме братята. В.: Това е най-хубаво. Т.: Не, никой досега от тия що са дошли да управляват от 9.IX.1944 г. да ми е някой казал някаква дума или да каже, абе бай Темелко защо събираш тия хора там при тебе. Досега съм си в мир и така си карам. Това е. В.: От известно време чета, на едно место намирам в една беседа Учителят казва така: „Има три категории хора. Едни се молят, казват, че вярват в бога, но не живеят по Бога. Другата категория хора вярват в Бога, обаче не вършат Божията воля.
към текста >>

В.: Е, брат Темелко, казвай с£га.
Сега сме 1978 г., значи 1969 г Т.: Да. В.: Тя кога е родена? Не си спомняш. Така. После ще минеме в стаята да те разпитам за някои неща. Т.: Щом си тука, разпитвай! В.: Е, брат Темелко, казвай с£га. Т.: Тука е Петър Стоянов като дойде при Учителя на вратата и Го пита: „Учителю, ще дойдат ли комунистите в България? “ Германците още напредват в Русия. „Да, ще дойдат напълно. Те имат една задача, която други не могат да я свършат. Те трябва да дойдат и да си я свършат работата“.
към текста >>

И „Добър ден, брат Темелко“.
“ „Ще ти кажем, братко, ама сега не мога. Не може в това време“. В.: В това време той е изморен, развълнуван. Т.: Да, развълнуван, моля ви, не можа. И пак идва по едно време ама Учителя отведе всички ученици тука на Витоша. И „Добър ден, брат Темелко“. „Добър ден.“ „Тука ли са нашите хора.? “ Казвам: „Учителя ги отведе на Витоша.“ „Ела, ще ти кажем моята история, ама тука не смеем, тук в стаята. Че слезем долу на масата, вън, там ще ти разправям“. „И добре, казвам, къде и да е, щом си решил да ми разправиш нещо.“ Слезнахме доле на масата и почна. „Слушай, брат, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт, та помагам на германците да бият руснаците.
към текста >>

Все викат: бай Темелко, а сега дедо Темелко.
В.: Ами как се държаха тогава селяните? От самото село към тебе и към Него? Т.: Не обръщаха внимание, понеже си имаха работа, пък и сега всеки работи. В.: Не сега, а по онова време, по онова време. Т.: По онова време аз се държех добре с моите съселяни и все ме уважават и днеска ме уважават. Все викат: бай Темелко, а сега дедо Темелко. В.: Тогава беше бай Темелко. Ами за тази учителка Елена. Тя идва тука да учи. Т.: Учи децата и живееше у брат Симо на квартира. И той с шперц й отваря вратата и взема беседите и ги учи и научи от къде е.
към текста >>

В.: Тогава беше бай Темелко.
От самото село към тебе и към Него? Т.: Не обръщаха внимание, понеже си имаха работа, пък и сега всеки работи. В.: Не сега, а по онова време, по онова време. Т.: По онова време аз се държех добре с моите съселяни и все ме уважават и днеска ме уважават. Все викат: бай Темелко, а сега дедо Темелко. В.: Тогава беше бай Темелко. Ами за тази учителка Елена. Тя идва тука да учи. Т.: Учи децата и живееше у брат Симо на квартира. И той с шперц й отваря вратата и взема беседите и ги учи и научи от къде е. В.: Виж как Духът работи.
към текста >>

57. 1. Втори разговор с Темелко през септември 1978 г. Петимата приятели

ВТОРИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1978 Г. 1.
ВТОРИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1978 Г. 1. ПЕТИМАТА ПРИЯТЕЛИ-ПИЯНИЦИ Роден съм на 1.юни 1896 г. в с. Мърчаево. Като израснах и тръгнах на работа най-напред работих в мина Перник. През 1916 г. отидох войник.
към текста >>

58. 3. Болният Темелко

3. БОЛНИЯТ ТЕМЕЛКО Бях тогава около трийсет годишен.
3. БОЛНИЯТ ТЕМЕЛКО Бях тогава около трийсет годишен. Та така тръгнахме и доживяхме до днеска. Само преди четири години тука аз бях много болен. Спях в кухнята. Синът ми и снаха ми по цял ден на работа. Като дойдат вечер, оправят ме и ме заключат.
към текста >>

59. 5. Косена съобщава за неочаквания гост

Брат Темелко е имал четири деца, от които Косена е най-голямата.
Там засадиха по-късно борова гора. Сега там има борове около петдесет метра високи, но полянката са я оставили без да знаят нищо за нея. На тая полянка Учителят държа първата беседа. Аз ходя на тая полянка всеки понеделник. На тая полянка после играехме Паневритмия всеки празничен ден. Брат Темелко е имал четири деца, от които Косена е най-голямата. След нея Костадин, който убили на Божурище, след него Велин и най-после най-малката е Тодорка.
към текста >>

60. 9. Извинение

“ И те влезнаха и казват на Учителя: „Учителю, брат Темелко ни пъди“.
9. ИЗВИНЕНИЕ През време на евакуацията когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри. Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната от ляво, другата от дясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна те пак седат. Казвам им: „Сестри, защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата Му! “ И те влезнаха и казват на Учителя: „Учителю, брат Темелко ни пъди“. Аз не знам нещата. Учителят затвори вратата. Три дена не пуска никого тука. Ни от вънка, ни от вътре. Ни храна приема ,нищо.
към текста >>

Веднъж сестра Йорданка Жекова запита Учителя кой е брат Темелко в миналото?
Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри, рождени сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя. Веднъж сестра Йорданка Жекова запита Учителя кой е брат Темелко в миналото? А Той казал: „Толкова ли не се сещате, този който даде горницата на Христа, ама я даде за една вечер, а сега я даде за много вечери“.
към текста >>

61. 11. Партийният билет

И така като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче работеше у София интериджия, интерии правеше, дойде на събрание и казва: „Абе, защо е Темелко тука, той е стар фашист.
11. ПАРТИЙНИЯТ БИЛЕТ Като беше тук Учителят и Го питам. Я бех комунист у партията. „Учителю, да седим ли у партията или да излезем на време? “ Той казва: „Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш“. И така като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче работеше у София интериджия, интерии правеше, дойде на събрание и казва: „Абе, защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото“. И аз разгеле, билета беше у мене, казвам: „Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист“. Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. „Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место!
към текста >>

62. 12. Любомир Лулчев

Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците.
Запита: „Тука ли са нашите хора? “ Викам: „Няма ги, Учителят ги отведе на Витоша, на връх Острец“. „Ето, ще ти кажа моята история, ама тука не смея на вратата да ти кажа нищо. Ще слезем долу на вънкашната маса и там ще ти разправя всичко“. Казвам му: „Сега аз нямам работа, ще те изслушам“. Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него“. Казва му: „Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш против Него, защо идеш насреща? “ Той каза: „Обичам германците. И ще ми видиш моята присъда, защо Учителят ми не прощава. Ето всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава.
към текста >>

63. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

ТРЕТИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО, СЕПТЕМВРИ 1978 Г.
ТРЕТИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО, СЕПТЕМВРИ 1978 Г. Вергилий Кръстев: Искам да те питам за твоя род. От къде произлиза твоя род Темелко. Темелко: Моя род е от Радомирския край, село Мусибек. И преди беше така и сега тъй се казва, не е променено. От там е моя род дошъл тука.
към текста >>

От къде произлиза твоя род Темелко.
ТРЕТИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО, СЕПТЕМВРИ 1978 Г. Вергилий Кръстев: Искам да те питам за твоя род. От къде произлиза твоя род Темелко. Темелко: Моя род е от Радомирския край, село Мусибек. И преди беше така и сега тъй се казва, не е променено. От там е моя род дошъл тука. В.: Кога е дошъл, през турското време ли? Т.: През турско време.
към текста >>

Темелко: Моя род е от Радомирския край, село Мусибек.
ТРЕТИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО, СЕПТЕМВРИ 1978 Г. Вергилий Кръстев: Искам да те питам за твоя род. От къде произлиза твоя род Темелко. Темелко: Моя род е от Радомирския край, село Мусибек. И преди беше така и сега тъй се казва, не е променено. От там е моя род дошъл тука. В.: Кога е дошъл, през турското време ли? Т.: През турско време. От времето на турците са били тука.
към текста >>

Ти си Темелко?
В.: Кога е дошъл, през турското време ли? Т.: През турско време. От времето на турците са били тука. В.: Как се е казвал твоят дядо? Твоят баща как се казва? Ти си Темелко? Т.: Стефанов. А дядо ми - Гьорев. Аз съм Темелко Стефанов Гьорев. В.: А неговият дядо? Т.: Панчо.
към текста >>

Аз съм Темелко Стефанов Гьорев.
В.: Как се е казвал твоят дядо? Твоят баща как се казва? Ти си Темелко? Т.: Стефанов. А дядо ми - Гьорев. Аз съм Темелко Стефанов Гьорев. В.: А неговият дядо? Т.: Панчо. В.: А по-нататък помниш ли нещо? Т.: Не. В.: Тоя дядо Панчо ли се е преселил?
към текста >>

Имаше тогава там един другар Темелко Ненков се казва и брат му Фердинанд Тодоров.
Така продължавах две-три години там. Направихме стачка. Ние подкрепихме железничарите през 1919/1920 г. В.: В първата стачка е бил и Георги Димитров? Т.: Когато беше Г.Димитров ние там бяхме много организирани. Имаше тогава там един другар Темелко Ненков се казва и брат му Фердинанд Тодоров. Единия слезе от трибуната, другия се качва. Говори. Ама говори по 3-4 часа и когато да дойде Г.Димитров, бяха ни съобщили, че ще дойде. Г.Димитров от там от дека си е от селото и ние вече организирахме отбрана. Всички сме със шомполи. Полицията разбра всичко, разгони ни.
към текста >>

Аз съм най-последния - Темелко.
Две момчета и две момичета. Първото Богдана, второто Евда. В.: Много интересно име Евда. Така е било. После? Т.: после се е родил брат ми Теофил. Аз съм най-последния - Темелко. Сестра ми, първата живя до 85- 86 години, втората рано си отиде. Брат ми най-рано си отиде. В.: Ти колко деца имаш? Т.: Две момчета и две момичета. Първото - Костадин, когото убиха на Божурище, втория - Велин, роден 1923 г.
към текста >>

Т.: Симеон Стоянов, Петър Пурака, Владо-руснака, Никола Георгиев и я - Темелко Темелков - пет.
Но преди много години ние бяхме други. Ние бяхме петорка, едни пияници, едни разтурници. В.: Я ни разкажи за тая петорка. Кои бяха в тая петорка? Кои хора бяха? Т.: Симеон Стоянов, Петър Пурака, Владо-руснака, Никола Георгиев и я - Темелко Темелков - пет. Най-разтурените хора у селото. Кой вземе заплата до дека не изпиеме у кръчмата, вкъщи не се връщаме. И когато изтрезнеем тогава се събираме. Имаше един син на един богат човек - имаше двеста овци, кози, биволи. Продаде един бивол - ние го изпиеме, продаде един кон - ние го изпиеме.
към текста >>

Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има!
В.: Ама ти ги беше сял специално за случая? Т.: Не, роди се, жито, царевица - изобилие. Благодатна година. Най-много тая година имах и всичко дадох за Бога! Юрданка Жекова прислужваше на Учителя. Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има! “ Учителят казал: „Ах, те не са за него. Те са предназначени картофи, има за какво и за кого“. И така готвеха, правеха, на разположение бе всичко. Да. В.: Ти през това време ходиш да си работиш? Т.: Ходим си на работа, пак си работим.
към текста >>

Тоя човек не спира никого и казва: „Дядо Темелко нека идват вашите хора, свободно да си влизат“.
И Владо беше каменоделец. И там го направи. В.: Но там имаше и друго изворче „Изворът на здравето“? Т.: Да, „На здравето“, но сега е у чуждо место. Не е у мое место. Тоя човек не спира никого и казва: „Дядо Темелко нека идват вашите хора, свободно да си влизат“. Той е полковник. „Нема да им кажем нищо.“ Харно, ама притесняват се хората. Тъй не е като мойто, притесняват се от чуждото място. В.: А водата хубава ли е? Т.: Хубава е водата.
към текста >>

И дойде тука при мене и казва: „Вие ли се казвате Темелко?
На пейката. На това място. А пък тия възглавници ги донесе една унгарка. Една вечер седим на балконо, беше летно време. И гледам, жена носи пълен чувал нещо. И дойде тука при мене и казва: „Вие ли се казвате Темелко? “ Отговорих: „Аз“. Унгарката. :“Може ли да ми отвориш стаята на Учителя? “ Казвам: „Аз за това съм“. И отворих й и влезна с чувала на гърбо. Тури чувало и почна да вади и да вързва на всеки стол по една възглавница и „Учителя къде е държал беседи?
към текста >>

Аз съм темел.
А пък вие като сакате да си мажете, мажете си там у вашите апартаменти и правете си каквото ви е удобно“. В.: Много хубаво си им казал. Абе те изпуснаха цел Изгрев, сега идват да се бъркат гдето не требва. Да мажат и замазват, та да изчезне след това всичко. Т.: Те идват да бъркат, да ми се мешат. Аз съм темел. Основа съм. Нема мърдане. Стоим си на местото. В.: Темел, значи твърдо... Ама си имаш името и го държиш сигурно. Т.: Не се колебаем.
към текста >>

В.: Темел, значи твърдо... Ама си имаш името и го държиш сигурно.
Т.: Те идват да бъркат, да ми се мешат. Аз съм темел. Основа съм. Нема мърдане. Стоим си на местото. В.: Темел, значи твърдо... Ама си имаш името и го държиш сигурно. Т.: Не се колебаем. Турил съм основа у себе си от години. В.: Много години си работил с камък и той те държи. Т.: Петдесет години съм камък чукал. Как мислиш?
към текста >>

В.: Ти си темел, затова си издържал.
В.: Много години си работил с камък и той те държи. Т.: Петдесет години съм камък чукал. Как мислиш? Не е ден, ни два, петдесет години! А сега идват от София да ме поместят, ама не могат. В.: Ти си темел, затова си издържал. Много правилно си им казал. Т.: Те това е. Това знам, това ви казувам. В.: Слушай, те като дойдат и ще докарат духовете да ти объркат нещата. Много правилно си им казал.
към текста >>

Ако човек не е темел, не е основа, ако не е принципен - ще се смаже.
Що години прекарах така. Не е шега работа. В.: Хубаво, да. Слушай, това е много голема служба. И то не всеки може да я издържи. Ако човек не е темел, не е основа, ако не е принципен - ще се смаже. Т.: Днеска един казал това, утре казал друго, да намета така, да намета онака. Нема такова нещо. Не може така. Кой каквото иска, нека си го прави в София. Така ще бъде тук докато съм аз.
към текста >>

Тука имаше една сестра възрастна, не може вече и они като ни гледаха и че вече съм възрастен, не може да я слушам и тя възрастна, казали на тая цигуларката, да каже тя на брат Темелко, че да спре обеда, защо всеки да си носи от къщи защо вече не може да издържа вече.
В.: Какво има да командват. Какво може да командват у Мърчаево. Т.: А, това една команда дадоха сега. Тука ние готвехме. И всека неделя по обед като свърши беседата имаше общ обед. Тука имаше една сестра възрастна, не може вече и они като ни гледаха и че вече съм възрастен, не може да я слушам и тя възрастна, казали на тая цигуларката, да каже тя на брат Темелко, че да спре обеда, защо всеки да си носи от къщи защо вече не може да издържа вече. И тя като ми каза, ама я тука имам едно шкафче с продукти, кажем: „Ела, Марио, тоя материал да го хвърлим ли сега? Той нали е донесен от хора? До дека има материал, ще готвиме и свърши ли се материала ще спреме“. И така направихме. Свърши се материала и спрехме.
към текста >>

А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали.
Пък и тя е възрастна, вече е на 90 години. Други млади нема тука. Всеки може да си направи тук един чай тука, дадено. Някои си останат, постоят неколко часа и всеки си отиде отгде е дошел. Дойдат, постоят и си отидат. А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали. Темелко ме казват. Та това е за вас от брат Темелко. От днес да то утре като влезем в Новата епоха на Шестата раса. Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г. А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева.
към текста >>

Темелко ме казват.
Други млади нема тука. Всеки може да си направи тук един чай тука, дадено. Някои си останат, постоят неколко часа и всеки си отиде отгде е дошел. Дойдат, постоят и си отидат. А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали. Темелко ме казват. Та това е за вас от брат Темелко. От днес да то утре като влезем в Новата епоха на Шестата раса. Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г. А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ (29 и 31 март 1944 г., село Мърчаево) Що е любов?
към текста >>

Та това е за вас от брат Темелко.
Всеки може да си направи тук един чай тука, дадено. Някои си останат, постоят неколко часа и всеки си отиде отгде е дошел. Дойдат, постоят и си отидат. А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали. Темелко ме казват. Та това е за вас от брат Темелко. От днес да то утре като влезем в Новата епоха на Шестата раса. Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г. А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ (29 и 31 март 1944 г., село Мърчаево) Що е любов? Да излезеш от калта.
към текста >>

Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г.
Дойдат, постоят и си отидат. А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали. Темелко ме казват. Та това е за вас от брат Темелко. От днес да то утре като влезем в Новата епоха на Шестата раса. Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г. А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ (29 и 31 март 1944 г., село Мърчаево) Що е любов? Да излезеш от калта. Що е любов? Да отидеш на баня да се изкъпеш.
към текста >>

64. 10. Методът на теменужките

Стефка Няголова

10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл.
към текста >>

„Рекох, трябва да се работи като теменужките.
10. МЕТОДЪТ НА ТЕМЕНУЖКИТЕ Веднъж брат Звездински напълнил една голяма чанта с беседи и отишъл при Учителя като Му казал: „Учителю, ето аз съм напълнил тая чанта с беседи и съм готов да отида в провинцията да разнасям Словото“. Учителят в отговор му казал: „Не така, брат, не така“. „Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл. Разбрал, че не с проповеди и пропаганда ще се разпространява Учението, а с живия пример на живота ни. Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
към текста >>

65. 15. Просветлението

Стефка Няголова

Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят?
15. ПРОСВЕТЛЕНИЕТО През 1944 г. Учителят се евакуира в Мърчаево. Там отиваха много братя и сестри да Го посещават. Там отиваше и брат Лулчев да Го посещава, но Учителят все не го приемал. Той стоял отвън, стоял и все не бил приет от Учителя. Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят? “ А той му отговорил: „Друг път ще ти кажа, брат“. И веднъж, пак като отишъл брат Лулчев при Него, Учителят бил на екскурзия с братя и сестри на Витоша, на връх Острец. Тогава брата повикал брат Темелко и му казал: „Ще ти кажа сега защо не ме приема Учителя. Аз, брат, много обичам германците и една нощ сънувах следния сън: германците нахлуват в Русия и кой мислиш, че ги води? Това бях аз.
към текста >>

Тогава брата повикал брат Темелко и му казал: „Ще ти кажа сега защо не ме приема Учителя.
Там отиваше и брат Лулчев да Го посещава, но Учителят все не го приемал. Той стоял отвън, стоял и все не бил приет от Учителя. Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят? “ А той му отговорил: „Друг път ще ти кажа, брат“. И веднъж, пак като отишъл брат Лулчев при Него, Учителят бил на екскурзия с братя и сестри на Витоша, на връх Острец. Тогава брата повикал брат Темелко и му казал: „Ще ти кажа сега защо не ме приема Учителя. Аз, брат, много обичам германците и една нощ сънувах следния сън: германците нахлуват в Русия и кой мислиш, че ги води? Това бях аз. В този момент виждам насреща ми руските войски, които идват срещу нас и кой мислиш ги предвожда? Това беше Учителят. Аз бях изумен.
към текста >>

След това брат Темелко му казал: „Защо, бе брат, си тръгнал начело на германците да се биеш с русите?
В този момент виждам насреща ми руските войски, които идват срещу нас и кой мислиш ги предвожда? Това беше Учителят. Аз бях изумен. Значи аз се боря срещу Учителя. Едва сега аз разбрах голямата си заблуда“. След това брат Темелко му казал: „Защо, бе брат, си тръгнал начело на германците да се биеш с русите? “ А той отговорил: „Много ги обичам, брат, и исках те да победят русите“. След време Учителят приел брат Лулчев и разговарял с него. По време на войната и на големите бомбардировки Учителят често седял замислен на полянката и доста умъчнен и изведнъж както така седял, затворил си очите и просто се излъчва и започвал да се моли. Попитали Го: „Учителю, какво правите Вие в този момент? “ Тогава Той обяснил: „В този момент загиват милиони души било във войната, било от бомбардировките.
към текста >>

66. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Па д-р Жеков търчи в мазето на брат Темелко, там му е лабораторията.
И сега ние ме в Мърчаево. Там е от цяла България са дошли на Учителя за празника и моята малката дъщеря, певицата за която говоря, че е паднала от високо отиде сама при „Извора на Доброто“. Но сега е по-малко нанадолнището. Знаете ли колко беше тогава стръмно. И тя там, не знам какво се сурна и като падна и като ожули ония коленца, па като потече оная кръв. Па д-р Жеков търчи в мазето на брат Темелко, там му е лабораторията. Веднага тича, вади докторската чанта, медикаментите, да превързва коленцата, защото от тях кръв тече. А Учителят така знаете на тераската застанал и като гледа и вика: „Рекох, сол, сол, сол“. Ха-ха-а. Отидоха лекарствата на д-р Жеков, оставиха ги и всичко със сол бе насолено. Нито от рана нещо остана, то естествено сигурно го е боляло много, ама „Рекох, сол, сол, сол“. И това е.
към текста >>

И сега Темелко докато беше жив ходех, но много работи от Темелко, много работи слушах, които не мога точно да ви ги предам така. ,
А то да стигна центъра на София, да не мога да се прибера. Такива изпитания да изкараме и то за тия чужди деца. Много съм ходила на Мърчаево, много съм ходила. И през времето на Учителя. Ходила съм и след това. И сега Темелко докато беше жив ходех, но много работи от Темелко, много работи слушах, които не мога точно да ви ги предам така. ,
към текста >>

67. 13. Съдбата на братската градина

Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии.
Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса.
към текста >>

68. 27. Старата братска градина

Славчо Печеников откарва с колата си Учителя в село Мърчаево в дома на брат Темелко Стефанов.
идва брат Владо от Мърчаево и кани Учителя да се евакуира в тяхното село. Същият ден при друг случай Той каза: „Сега ще отидем в градина, в която сме работили! Това е нашата стара и прастара градина, в която сме работили по времето на Христа“. Аз не разбрах какво искаше да каже. И действително, на 14.1.1944 г. Славчо Печеников откарва с колата си Учителя в село Мърчаево в дома на брат Темелко Стефанов. Но като отидохме в селото и пристигнахме в дома му, то дъщерята на брат Темелко Косена на няколко пъти е сънувала Учителя и Той я предупреждавал, че ще им дойде на гости. Той няколко пъти я посещавал в старата им къща и тя отивала да иска от майка си столче, за да може Учителят да седне на него. А майката се чудела на тези приумици на малката си дъщеря. Така че ние пристигнахме там и това се оказа, че това е било градината, в която сме работили с Учителя преди 2000 години. Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото?
към текста >>

Но като отидохме в селото и пристигнахме в дома му, то дъщерята на брат Темелко Косена на няколко пъти е сънувала Учителя и Той я предупреждавал, че ще им дойде на гости.
Същият ден при друг случай Той каза: „Сега ще отидем в градина, в която сме работили! Това е нашата стара и прастара градина, в която сме работили по времето на Христа“. Аз не разбрах какво искаше да каже. И действително, на 14.1.1944 г. Славчо Печеников откарва с колата си Учителя в село Мърчаево в дома на брат Темелко Стефанов. Но като отидохме в селото и пристигнахме в дома му, то дъщерята на брат Темелко Косена на няколко пъти е сънувала Учителя и Той я предупреждавал, че ще им дойде на гости. Той няколко пъти я посещавал в старата им къща и тя отивала да иска от майка си столче, за да може Учителят да седне на него. А майката се чудела на тези приумици на малката си дъщеря. Така че ние пристигнахме там и това се оказа, че това е било градината, в която сме работили с Учителя преди 2000 години. Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото? “ „Как кой.
към текста >>

Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото?
Славчо Печеников откарва с колата си Учителя в село Мърчаево в дома на брат Темелко Стефанов. Но като отидохме в селото и пристигнахме в дома му, то дъщерята на брат Темелко Косена на няколко пъти е сънувала Учителя и Той я предупреждавал, че ще им дойде на гости. Той няколко пъти я посещавал в старата им къща и тя отивала да иска от майка си столче, за да може Учителят да седне на него. А майката се чудела на тези приумици на малката си дъщеря. Така че ние пристигнахме там и това се оказа, че това е било градината, в която сме работили с Учителя преди 2000 години. Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото? “ „Как кой. Та не се ли досещате? И не виждате ли? На времето той даде домът си на Христа само за една вечер за пасхата Господня, а сега брат Темелко даде дома си не за една вечер, а за много вечери чак до девет месеца“. Всички се огледахме и чак тогава схванах къде се намираше нашата предишна стара и прастара братска градина, в която Бялото Братство е работило.
към текста >>

На времето той даде домът си на Христа само за една вечер за пасхата Господня, а сега брат Темелко даде дома си не за една вечер, а за много вечери чак до девет месеца“.
Така че ние пристигнахме там и това се оказа, че това е било градината, в която сме работили с Учителя преди 2000 години. Ние бяхме се настанили в дома Темелков и веднъж една сестра запита: „Учителю, ами кой е брат Темелко от миналото? “ „Как кой. Та не се ли досещате? И не виждате ли? На времето той даде домът си на Христа само за една вечер за пасхата Господня, а сега брат Темелко даде дома си не за една вечер, а за много вечери чак до девет месеца“. Всички се огледахме и чак тогава схванах къде се намираше нашата предишна стара и прастара братска градина, в която Бялото Братство е работило. В тази градина бяхме отново и тук Учителят даде последните Слова отпечатани в трите томчета „Заветът на Любовта“.
към текста >>

69. 28. Прероденият син

28. ПРЕРОДЕНИЯТ СИН Темелко имаше син Костадин, който бил войник и участвувал в нелегална комунистическа група, която трябвало да изнесе оръжие от склада на казармата на партизаните-комунисти.
28. ПРЕРОДЕНИЯТ СИН Темелко имаше син Костадин, който бил войник и участвувал в нелегална комунистическа група, която трябвало да изнесе оръжие от склада на казармата на партизаните-комунисти. Изнесли веднъж, но се върнал още веднъж в склада, но там го хванали, арестували го, измъчвали го да издаде другарите си, но той и дума не продумал. Накрая зверски го убили и го закарали при Темелко, за да го погребе. Той отива на Изгрева при Учителя и плаче за убития си син. Учителят го успокоява: „Считай, че е бил на фронта и на война са го убили“. Той като се връща на село продължил да скърби за убития си син и да ридае дни наред.
към текста >>

Накрая зверски го убили и го закарали при Темелко, за да го погребе.
28. ПРЕРОДЕНИЯТ СИН Темелко имаше син Костадин, който бил войник и участвувал в нелегална комунистическа група, която трябвало да изнесе оръжие от склада на казармата на партизаните-комунисти. Изнесли веднъж, но се върнал още веднъж в склада, но там го хванали, арестували го, измъчвали го да издаде другарите си, но той и дума не продумал. Накрая зверски го убили и го закарали при Темелко, за да го погребе. Той отива на Изгрева при Учителя и плаче за убития си син. Учителят го успокоява: „Считай, че е бил на фронта и на война са го убили“. Той като се връща на село продължил да скърби за убития си син и да ридае дни наред. Обаче Учителят се явява на дъщеря му: „Кажи на баща си да не плаче, защото само след една година ще повикам и Царя при себе си! “ И действително след една година Царят се помина.
към текста >>

Но преди това утешил Темелко като му казал, че убития му син отново ще се върне в домът му.
Учителят го успокоява: „Считай, че е бил на фронта и на война са го убили“. Той като се връща на село продължил да скърби за убития си син и да ридае дни наред. Обаче Учителят се явява на дъщеря му: „Кажи на баща си да не плаче, защото само след една година ще повикам и Царя при себе си! “ И действително след една година Царят се помина. По този случай си спомням, че една сутрин в пет часа Учителят каза: „Сега Царят е по-доволен, че си е отишъл и си е заминал за онзи свят“. Но преди това утешил Темелко като му казал, че убития му син отново ще се върне в домът му. Точно на 9.IX.1944 г. снаха му, т.е. жената на синът му, който останал жив, родила момче, което нарекли Петър. Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои?
към текста >>

Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща.
По този случай си спомням, че една сутрин в пет часа Учителят каза: „Сега Царят е по-доволен, че си е отишъл и си е заминал за онзи свят“. Но преди това утешил Темелко като му казал, че убития му син отново ще се върне в домът му. Точно на 9.IX.1944 г. снаха му, т.е. жената на синът му, който останал жив, родила момче, което нарекли Петър. Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои? Ти знаеш ли, че аз съм Костадин, когото убиха като войник и комунист? Аз пак се завърнах в същия дом“. Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук. Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.
към текста >>

Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук.
жената на синът му, който останал жив, родила момче, което нарекли Петър. Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои? Ти знаеш ли, че аз съм Костадин, когото убиха като войник и комунист? Аз пак се завърнах в същия дом“. Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук. Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.
към текста >>

70. 29. Наследството

29. НАСЛЕДСТВОТО Пред къщата на брат Темелко имаше една скована дълга дървена маса, на която се хранехме през лятото.
29. НАСЛЕДСТВОТО Пред къщата на брат Темелко имаше една скована дълга дървена маса, на която се хранехме през лятото. Един ден Учителят беше седнал сам там и аз отидох при Него. Разприказвахме се и измежду другото Той каза: „Рекох, остава огромен материал за проучаване“. И ми посочи една беседа, която беше отпечатана и стоеше на масата. При друг случай пак в Мърчаево Той ми каза: „Да не мислите, че баща Ви ще Ви остави наследство? Не!
към текста >>

71. 30. Изворът

Стана дума, че брат Темелко няма вода в двора и че трябва да се носи от далече .
30. ИЗВОРЪТ Зимата в Мърчаево беше дълга, но приятелите прихождаха и посещаваха Учителя. Така през зимата беше дошъл брат Лулчев. Стана дума, че брат Темелко няма вода в двора и че трябва да се носи от далече . Всички знаехме, че Лулчев е сензитив и може да открива къде има вода. Излезнаха навън, намериха две лескови пръчки и с тях започнаха да търсят вода наоколо. След малко се установи, че на едно място трябвало да има вода. Аз вземах копача и макар че почвата беше скална, отдолу беше скала, успях отдолу да изкопая една дупка повече от един метър и се показа вода. През пролетта, когато се стопли времето започнахме да работим върху каптирането на извора.
към текста >>

Темелко, който беше каменар докара с колата си от Витоша издялани от него камъни и с тях оградихме този извор.
Всички знаехме, че Лулчев е сензитив и може да открива къде има вода. Излезнаха навън, намериха две лескови пръчки и с тях започнаха да търсят вода наоколо. След малко се установи, че на едно място трябвало да има вода. Аз вземах копача и макар че почвата беше скална, отдолу беше скала, успях отдолу да изкопая една дупка повече от един метър и се показа вода. През пролетта, когато се стопли времето започнахме да работим върху каптирането на извора. Темелко, който беше каменар докара с колата си от Витоша издялани от него камъни и с тях оградихме този извор. След това започнахме под ръководството на Учителя да го украсяваме. И така той стана толкова привлекателен, че като отидеш там при него не ти се иска да го напуснеш. Той беше наречен „Изворът на Доброто“. Независимо от това ние работихме върху двора и направихме много други подобрения. Един ден Учителят оглежда така двора и рече: „Ние направихме двора повече културен отколкото трябва“.
към текста >>

72. 31. Петелът

31. ПЕТЕЛЪТ През месец май бяхме насядали доста братя и сестри на една хубава поляна в двора на Темелко.
31. ПЕТЕЛЪТ През месец май бяхме насядали доста братя и сестри на една хубава поляна в двора на Темелко. По едно време една сестра откъм къщата се обажда не знам по какъв случай: „Учителю, Учителю“. А Той се обърна и рече: „Вашият Учител отдавна си е отишъл“. Изтръпнахме. Поглеждаме се. А Той е пред нас физически. Значи Духът, Божественият Дух си бе отишъл.
към текста >>

73. 57. Младоженецът

През време на 9-месечния ни престой в село Мърчаево, където бяхме евакуирани с Учителя и живеехме в дома на Темелко Стефанов, Той веднъж ми каза: „Може да се ожените с Тодора, но ще отидете да живеете не на Изгрева, а в София, в града“.
Ако се ожениш за нея ти ще умреш! “ Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Сестра Тодора след развода се установи на Изгрева напълно като братска работничка на градината. Даже Учителят беше казал на една сестра, че Тодора да дойде да работи при нас и ще й заплатят един лев повече тук на Изгрева отколкото получава от нейната работа в града. И така станахме четирима работника: аз, брат Ради, Минка и Тодора. През време на 9-месечния ни престой в село Мърчаево, където бяхме евакуирани с Учителя и живеехме в дома на Темелко Стефанов, Той веднъж ми каза: „Може да се ожените с Тодора, но ще отидете да живеете не на Изгрева, а в София, в града“. Това за мен не беше приемливо, защото аз не исках да напущам Изгрева и Учителя. Ние продължихме да живеем както си бяхме по-рано. Десетина години след заминаването на Учителя една вечер Той ми се явява на сън и ми казва: „Ожени се! “ Понеже беше сън, аз не смеех да се реша. Освен това знаех от Учителя, че когато някого на сън женят, преведено на човешки език това значи, че оня когото оженят, то той ще умре.
към текста >>

74. 9. Неосъществената среща

Анка Тодорова Петрова

9. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА През време на бомбардировките Учителят се евакуира при Темелко.
9. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА През време на бомбардировките Учителят се евакуира при Темелко. Там я нямаше високата къща до ореха. Там имаше палатка, майка ми си беше построила с Ангел. И един ден отивам, искам да отида при Учителя, пък нещо отвътре ми вика, няма да можеш да се вредиш. А аз имам голяма интуиция, да знаеш, това си го имам. Аз съм и музикална и без музика не бих могла да живея.
към текста >>

75. 23. Жито за посев

Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево.
Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари!
към текста >>

76. 33. Евакуацията

Учителят вървял напред, а групата след Него и така стигат до домът на брат Темелко.
Те ходили към Симеоново, Бистрица, Панчарево, но никъде не намерили подходящо място и квартира за Учителя. Върнали се късно и вечерта съобщили, че нищо не са направили. На сутринта Учителят слязъл пред салона и извикал братята и сестрите, които били към 30 човека: „Пригответе се за тръгване“. Всички си приготвили раниците и така потеглили за Мърчаево. По обед били вече в Мърчаево. Учителят вървял напред, а групата след Него и така стигат до домът на брат Темелко. Семейството излязло пред вратата, целунали Му ръка зарадвани, а Учителят казал: „Водя Ви много гости! “ „Заповядайте, ще се намери място за всички! “ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя. Щом Му я подредили Той станал и влезнал в нея. Така е прекарал 10 месеца.
към текста >>

“ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя.
Всички си приготвили раниците и така потеглили за Мърчаево. По обед били вече в Мърчаево. Учителят вървял напред, а групата след Него и така стигат до домът на брат Темелко. Семейството излязло пред вратата, целунали Му ръка зарадвани, а Учителят казал: „Водя Ви много гости! “ „Заповядайте, ще се намери място за всички! “ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя. Щом Му я подредили Той станал и влезнал в нея. Така е прекарал 10 месеца. В голямата стая се настанили братята и сестрите. Вечерно време Темелкови постилали на пода черги и там на пода се опъвали всички на земята да спят. Много са били гостите, които са идвали особено събота и неделя.
към текста >>

Вечерно време Темелкови постилали на пода черги и там на пода се опъвали всички на земята да спят.
“ „Заповядайте, ще се намери място за всички! “ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя. Щом Му я подредили Той станал и влезнал в нея. Така е прекарал 10 месеца. В голямата стая се настанили братята и сестрите. Вечерно време Темелкови постилали на пода черги и там на пода се опъвали всички на земята да спят. Много са били гостите, които са идвали особено събота и неделя. Те били от различни градове и села на страната. Тук Учителят е продължил с беседите Си и са ходили на Паневритмия в местността „Бачище“. А беседи имало всяка сряда и неделя. Така тук преминали 10 месеца с Учителя и Братството.
към текста >>

77. 34. Пълната кошница

Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“.
Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? “ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята.
към текста >>

В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка.
Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? “ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло.
към текста >>

Отива Темелко да ги смири.
“ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло. Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде.
към текста >>

78. 35. Циганинът

35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя.
35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях.
към текста >>

79. 37. Владиката

В Мърчаево, до къщата на Темелко Учителят откри два извора.
37. ВЛАДИКАТА В Мърчаево идваха много хора при Учителя и големци, и светски люде, както и братя и сестри. Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Той, Учителят обичаше много тархана. Аз често Му я правех, та аз ръководех кухнята, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън. В Мърчаево, до къщата на Темелко Учителят откри два извора. И двата са лековити. И досега си носим вода от там. Една сутрин влизам в стаята Му да поднеса закуската на Учителя. А Той ми каза: „Нощес много трудолюбив работник имах. Цяла нощ работи докато изкопа тая дупка, за да Ме види.
към текста >>

Извиках Темелко да я запуши.
Цяла нощ работи докато изкопа тая дупка, за да Ме види. На сутринта си пъхна главата и ме видя. Но беше много внимателен, няма никаква прашинка над леглото Ми“. Аз отначало не можах да разбера за какво говори и кой проби дупката. За мен бе дупка пробита в стената. Извиках Темелко да я запуши. Той дойде и тогава Учителят каза: „Няма да я запушвате, това е голям труд на този владика, той дойде само да ме види. Провре си главата, видя ме и си отиде. Поради своите прегрешения този владика сега се е преродил в плъх. Оставете го да си живее като плъх“. И днес, който отиде в музея на Мърчаево и влезне в стаичката, ще види дупката над леглото на Учителя.
към текста >>

80. 39. Дневникът на Учителя

Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да си я запазим.
Сега ще си носят последствията. Затова иди и го изгори.“ „Нима ще изгорите такъв документ? “ „Рекох, иди и го изгори! “ И ми посочи къде да заровя пепелта. Той добави: „За Бога друго дърво за разпятие няма“. Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да си я запазим. Той разбра нашата мисъл и наново ми каза: „Нищо няма да взимаш. Всичко ще сложиш в земята.“ Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и обадихме мястото на Учителя. Това е историята на дневника.
към текста >>

Всичко ще сложиш в земята.“ Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и обадихме мястото на Учителя.
“ „Рекох, иди и го изгори! “ И ми посочи къде да заровя пепелта. Той добави: „За Бога друго дърво за разпятие няма“. Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да си я запазим. Той разбра нашата мисъл и наново ми каза: „Нищо няма да взимаш. Всичко ще сложиш в земята.“ Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и обадихме мястото на Учителя. Това е историята на дневника.
към текста >>

81. 44. Обредните хлябове

Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови.
А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш? “ Обърнало се отчето ядовито към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! “ И ги отминал. Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигат при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови. Учителят не казал нищо, изгледал ги и си влезнал в стаята. На другата неделя попа умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които ги бяха носили в черквата сестрите ги върнаха обратно и на обед ги сложиха на масите вън. Беше неделя, а имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва, която казваме преди ядене, след това се протегнаха десетки ръце, разчупиха хлябовете и накрая се оказа, че на братската трапеза те бяха изядени от гостите.
към текста >>

Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома Темелков и то не от едного, а от общата молитва на всйчки присъствуващи.
Учителят не казал нищо, изгледал ги и си влезнал в стаята. На другата неделя попа умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които ги бяха носили в черквата сестрите ги върнаха обратно и на обед ги сложиха на масите вън. Беше неделя, а имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва, която казваме преди ядене, след това се протегнаха десетки ръце, разчупиха хлябовете и накрая се оказа, че на братската трапеза те бяха изядени от гостите. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома Темелков и то не от едного, а от общата молитва на всйчки присъствуващи.
към текста >>

82. 46. Петте часовника

Домът Темелков се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя.
46. ПЕТТЕ ЧАСОВНИКА В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет часовника, които Учителят ги курдисваше всеки ден и ги наблюдаваше. Ние ги виждахме, че те вървят и отмерват времето и смятахме, че Учителят ги е събрал, за да види кой най- точно ще върви, защото някой от тях изоставаха, други вървяха напред с по няколко минути. Като се завърна Учителят с Братството в София, на мен ми каза следното: „Юрданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден докато дойдат да приберат багажа“. Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът Темелков се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя. Реших, че тука няма повече живот за мене и няма какво да правя, затова реших следното: Курдисах часовниците, оставих ги на масата и сама пристигнах в София. Като разбрал Учителя, че съм се върнала на Изгрева, ядоса се много. Извика ме веднага. „Защо дойде и остави часовниците в Мърчаево? “ Аз не знаех какво да кажа.
към текста >>

83. 48. Среднощни гости

48. СРЕДНОЩНИ ГОСТИ В Мърчаево имаше един брат Пешо, който със сестра си Търса са сватове на Темелко и по професия беше юрганджия и е работел в София.
48. СРЕДНОЩНИ ГОСТИ В Мърчаево имаше един брат Пешо, който със сестра си Търса са сватове на Темелко и по професия беше юрганджия и е работел в София. Една вечер, когато се връщал от работа в Мърчаево, запътил се към неговата малка къщичка, която се е намирала над ресторантчето в центъра на Мърчаево, в един бряг на една малка височина. Братството с Учителя са в Темелковия дом. Пешо приближава към къщичката, доближава до нея и чува голяма глъчка вътре. През прозореца вижда Учителя. Чува, че Учителят разговаря с приятели.
към текста >>

Братството с Учителя са в Темелковия дом.
48. СРЕДНОЩНИ ГОСТИ В Мърчаево имаше един брат Пешо, който със сестра си Търса са сватове на Темелко и по професия беше юрганджия и е работел в София. Една вечер, когато се връщал от работа в Мърчаево, запътил се към неговата малка къщичка, която се е намирала над ресторантчето в центъра на Мърчаево, в един бряг на една малка височина. Братството с Учителя са в Темелковия дом. Пешо приближава към къщичката, доближава до нея и чува голяма глъчка вътре. През прозореца вижда Учителя. Чува, че Учителят разговаря с приятели. Постоял отвън, не посмял да влезне в къщичката си, понеже разбрал, че Учителят си е поканил гости в нея и не пожелал да Го смущава. Било късна вечер и накрая решава да отиде при сестра си Търса и да преспи при нея.
към текста >>

А дъщерята на Търса е женена за големия Темелков син Велин, който ражда преродения му син Костадин, когото нарекли Петър.
Било късна вечер и накрая решава да отиде при сестра си Търса и да преспи при нея. Стоял пред къщичката, слушал говора им, но не разбрал нищо от него. Сетил се, че това са среднощни гости, които е поканил Учителя в неговият малък дом, който е бил чист, уютен. Така Учителят и среднощните гости не са били обезпокоявани от никого. Петър се обърнал и тръгнал да преспи в дома на рождената си сестра Търса. А дъщерята на Търса е женена за големия Темелков син Велин, който ражда преродения му син Костадин, когото нарекли Петър.
към текста >>

84. 49. Домът на Юрданка

Спяхме в дома на брат Симо и сутринта отивахме при Темелко на беседа, а след това общия обяд го правехме у брат Симо.
Савата много се страхуваше, като се събирахме у Юрданка, да не би като възмездие властите да му вземат къщата, защото той живееше сам в триетажна къща. Но Юрданка беше много смела. Тя имаше предчувствие и ясновидство. Много неща, които ми е казвала са ставали точно така. Понякога когато не можехме да се съберем на празници у тях, тя ни водеше в Мърчаево, оформени в една малка група. Спяхме в дома на брат Симо и сутринта отивахме при Темелко на беседа, а след това общия обяд го правехме у брат Симо. С братята и сестрите от Мърчаево прекарвахме в приятни разговори и спомени за Учителя. А след като си замина брат Симо, започнахме да се събираме на Петровден и през септември у брат Темелко на обяд на двора. Всяка неделя в Мърчаево имаше беседи в пет часа сутринта и в 10 часа, които биваха посещавани от софиянци и от провинцията. А Мария Златева от София свиреше на цигулката песните, които пеехме. Как записах спомените на Юрданка Жекова?
към текста >>

А след като си замина брат Симо, започнахме да се събираме на Петровден и през септември у брат Темелко на обяд на двора.
Тя имаше предчувствие и ясновидство. Много неща, които ми е казвала са ставали точно така. Понякога когато не можехме да се съберем на празници у тях, тя ни водеше в Мърчаево, оформени в една малка група. Спяхме в дома на брат Симо и сутринта отивахме при Темелко на беседа, а след това общия обяд го правехме у брат Симо. С братята и сестрите от Мърчаево прекарвахме в приятни разговори и спомени за Учителя. А след като си замина брат Симо, започнахме да се събираме на Петровден и през септември у брат Темелко на обяд на двора. Всяка неделя в Мърчаево имаше беседи в пет часа сутринта и в 10 часа, които биваха посещавани от софиянци и от провинцията. А Мария Златева от София свиреше на цигулката песните, които пеехме. Как записах спомените на Юрданка Жекова? Тя имаше завършено основно образование и можеше да чете беседите сама. След беседа тя ми казваше, че в този ден е получила разрешение от Учителя какво да ми разкаже от времето на Учителя.
към текста >>

85. 7. Любомир Лулчев

Крум Божинов

7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков. А у неговата къща Учителят престоя почти цялата 1944 г. Аз няколко пъти съм ходил там през това време. Та се познавах с брат Темелко от онова време. Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме. От дума на дума той ми разказа този случай.
към текста >>

Та се познавах с брат Темелко от онова време.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков. А у неговата къща Учителят престоя почти цялата 1944 г. Аз няколко пъти съм ходил там през това време. Та се познавах с брат Темелко от онова време. Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме. От дума на дума той ми разказа този случай. Аз много добре го запомних и сега ви го предавам. Отишъл Любомир Лулчев у Мърчаево и иска да го приеме Учителят на разговор. Три дена Учителят не го е приемал.
към текста >>

Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков. А у неговата къща Учителят престоя почти цялата 1944 г. Аз няколко пъти съм ходил там през това време. Та се познавах с брат Темелко от онова време. Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме. От дума на дума той ми разказа този случай. Аз много добре го запомних и сега ви го предавам. Отишъл Любомир Лулчев у Мърчаево и иска да го приеме Учителят на разговор. Три дена Учителят не го е приемал. Чак на четвъртия ден го приел.
към текста >>

Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя.
Влиза Лулчев в стаичката на Учителя и притваря вратата. А вратата се отворила сама и се открехнала до половината, та да се види какво става в стаята. Не само да се види, но и да се чуе. А пък вратата не се е отваряла лесно. Ама Учителят така е направил да се отвори, за да се види картината и да се запомни. Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя. А иначе Учителят е говорил тихо. Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента.
към текста >>

Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена.
А пък вратата не се е отваряла лесно. Ама Учителят така е направил да се отвори, за да се види картината и да се запомни. Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя. А иначе Учителят е говорил тихо. Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара.
към текста >>

Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента.
Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя. А иначе Учителят е говорил тихо. Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе?
към текста >>

В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти.
Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе? “ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата.
към текста >>

Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара.
Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе? “ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците.
към текста >>

Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва.
Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе? “ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят.
към текста >>

Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе?
Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе? “ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах.
към текста >>

Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа.
Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците. Най-довереното лице на Лулчев бе Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню.
към текста >>

“ Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветва у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: „В дън земята ще те затрия!
Мина сума време и я питам: „Ванге, що стана със срещата ти с Лулчев? “ А тя ми каза: „Абе търсих го на седмото небе - нема го. Търсих го по затворите, търсих го у карцерите, никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали не е в дън земи се е затрил? “ Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветва у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: „В дън земята ще те затрия! “ Тръгнах си и умувам. Думите на Учителя ги чух чрез устата на Ванга. А Ванга не знае тая история с Лулчев дето сега ви я разказах. Та всичко на края се събра в едно. Който трябваше в дън земи - влезна, а който си е глупак - глупак си остана.
към текста >>

Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга.
А Ванга не знае тая история с Лулчев дето сега ви я разказах. Та всичко на края се събра в едно. Който трябваше в дън земи - влезна, а който си е глупак - глупак си остана. Минаха години и по разни списания започнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха. Всичко това е хубаво. Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга. Ето затова ви го разказах. Да го знаете и да го помните.
към текста >>

86. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител.
Питам: "Има ли условия? ". "Страх ли те е? " "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата. Школата не може да остане без хора." Всичко се евакуира, останах аз и бай Ради. Учителят беше първо в Симеоново в една стая, която не беше одобрена от медицинското присъствие от лекари на Изгрева, лоша хигиена. И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител. С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н. Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек. Не беше, а си е, защото е жив още.
към текста >>

С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н.
". "Страх ли те е? " "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата. Школата не може да остане без хора." Всичко се евакуира, останах аз и бай Ради. Учителят беше първо в Симеоново в една стая, която не беше одобрена от медицинското присъствие от лекари на Изгрева, лоша хигиена. И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител. С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н. Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек. Не беше, а си е, защото е жив още.
към текста >>

Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек.
" "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата. Школата не може да остане без хора." Всичко се евакуира, останах аз и бай Ради. Учителят беше първо в Симеоново в една стая, която не беше одобрена от медицинското присъствие от лекари на Изгрева, лоша хигиена. И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител. С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н. Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек. Не беше, а си е, защото е жив още.
към текста >>

87. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

За Асен Арнаудов каза, че има добра широчина на темето, което означава, че в разбирането е добър.
В него има и добри неща. Ами положителните неща къде отидоха? Тогава си спомних някои неща от времето на Школата на Учителя и ще ги споделя с вас, младите, които трябва да заемете нашите места, когато ние си заминем в Невидимия свят. При една среща с Учителя чух няколко изказвания за тях. Учителят каза за Ангел Янушев, че има висока глава обаче тясна, а това означава, че има отношение към Бога. За Асен Арнаудов каза, че има добра широчина на темето, което означава, че в разбирането е добър. А за тях каза: "Двамата ще свършат добра работа". Аз, в този момент, когато чух това, не разбрах каква важна и добра работа ще свършат двамата. Помислих, че има работа в градината на Изгрева при брат Ради, който бе градинарят. Там обикновено Учителят изпращаше някои млади братя да си поразкършат снагата, като по-копаят малко с мотиките. Понеже аз и няколко сестри бяхме непрекъснато на "стража" около Учителя, знаех кой идва при Него и какво Учителят желаеше да се свърши.
към текста >>

88. 2. ПЕТЕЛЪТ

Мърчаево, наречено от Учителя Светляево, в двора на брат Темелко, в чиято къща е живял Учителят, един ден Учителят хванал един петел и започнал да го мачка и натиска.
2. ПЕТЕЛЪТ Сестра Наталия ми разказа следното, на което е била очевидка: В с. Мърчаево, наречено от Учителя Светляево, в двора на брат Темелко, в чиято къща е живял Учителят, един ден Учителят хванал един петел и започнал да го мачка и натиска. Сестра Наталия се чудела защо така Учителят мъчи петела, и скоро Учителят дал отговор: хванал петела за краката и го държал с увиснала глава надолу и казал: "Ето така Сталин ще чете Отче наш". А за Хитлер казал: "Хитлер ще се преражда 9 пъти като вол с човешко съзнание и 9 пъти ще го колят".
към текста >>

89. 3. ОГЪНЯТ

З.ОГЪНЯТ Сестра Марийка Златева ми е разказала, че видяла как в двора на брат Темелко в Мърчаево Учителят изгорил голямо количество свои тефтерчета, записки и други материали.
З.ОГЪНЯТ Сестра Марийка Златева ми е разказала, че видяла как в двора на брат Темелко в Мърчаево Учителят изгорил голямо количество свои тефтерчета, записки и други материали. Огънят бил много голям. Наоколо встрани стоели учениците. Казал: "Българите не заслужават тези скрижали". За българите Учителят остави огъня, който ще ги изгаря ежедневно отвътре и отвън.
към текста >>

90. 4. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

4. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Брат Методи Константинов ми разказа, че Учителят казал за брат Темелко, че той е същият онзи израилтянин, който дал стая на Исус Христос, за да стане там Тайната вечеря.
4. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Брат Методи Константинов ми разказа, че Учителят казал за брат Темелко, че той е същият онзи израилтянин, който дал стая на Исус Христос, за да стане там Тайната вечеря. Казал е още, че тогава е дал стаята си само за една нощ, а сега ще я даде за по-дълго време. Тайната вечеря в Мърчаево продължи 9 месеца, където бяха дадени беседите "Заветът на Любовта".
към текста >>

91. 27. ОРЕХЧЕТО

Учителят им дава пресни орехи, току-що обрулени от големите орехови дървета в двора на Темелко.
27. ОРЕХЧЕТО Отидох в Мърчаево, където беше се настанило Братството с Учителя след голямата бомбардировка над София на 10.1.1944 г. Около Учителя виждам група от гости. Учителят им дава пресни орехи, току-що обрулени от големите орехови дървета в двора на Темелко. Дойде ред, дава и на мене. Аз не го поемам добре и орехът се търкулна на земята. Не беше никак добре това за мене, защото това е знак, че аз изпускам благословението, което ми се дава чрез ръката на Учителя. Той ме погледна. Не означаваше този поглед за мене нищо хубаво.
към текста >>

Правя къси разходки из двора на Темелко и все не мога да се успокоя и да си тръгна оттам.
Той затвори вратата на стаята си, прибра се вътре, след което аз трябваше да си тръгна за София. Аз не можах да направя това. Скръб, скръб. Как ще дочакам деня, когато отново ще се намеря тук. Как ще се прекара това време на село. Правя къси разходки из двора на Темелко и все не мога да се успокоя и да си тръгна оттам. И ето Учителят слиза по стълбите от верандата на къщата, върви, гледа към мене и с едно движение на ръката си към постройката накъдето се бе насочил ми каза: "Да видим, рекох, как работят майсторите. Да видим какво са направили майсторите". Разположен, усмихнат, Той е пълен с Любов към мен. Разбрах добре, че до Него е дошла моята скръб и моята изповед. "Как ще дочакам тоя ден, когато отново ще Го видя." Изведнъж скръбта, която ме бе обвила като мъгла се разсея и отново изгря слънцето в моята душа.
към текста >>

92. 61. ВОЙНИЦИТЕ

Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките.
61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9.1Х.1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам. Учителят седнал на масите, надникна през редицата и поканва ме да седна, като поръчва да ми донесат ядене.
към текста >>

93. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината.
Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г. в много дружелюбна атмосфера на песен, молитва и духовни разговори. А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината. В: Вие изкарахте колко време на Изгрева? Веска: При Сийка Динова отидохме значи на 11.януари вечерта до март - значи бяхме януари, февруари, март някъде края на месеца. В: Тя е дъщеря на старата Динова? Веска: Тя е дъщеря на сестра Динова, където живяхме много красиво. Защото там беше леля Еленка Каназирева, защото майката си беше заминала вече, старата Динова и там беше нейната леля, сестра на майка й по-млада, учителка по френски език и там при тях си бяхме разпределили работата.
към текста >>

94. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Сняг, студ, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме.
В: И за колко часа отивахте? Веска: Пеш тръгвахме от Изгрева, взимахме трамвай безспорно. До Княжево имаше трамвай. И от Княжево до село Мърчаево пеша. Не усещахме как вървяхме. Сняг, студ, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме. И на връщане пак така чак до Княжево. От Княжево вече с трамвай се придвижвахме. Младини, млади хора, енергични, после Учителят беше някакво силово поле, за което нямаме представа даже. Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша.
към текста >>

Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици.
Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша. Но Учителят, който винаги мислеше в светлина и положително го нарече Светляево. Това го знаете нали? И наистина това село за нас беше най-светлото място, където пребивавахме под покрива на Всевишнаго. Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици. Дворът в първия си вид беше неугледен. Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни.
към текста >>

Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи.
Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка.
към текста >>

95. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки.
Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците. А те, милите със сълзи на очи ни целуваха ръцете с благодарност. Разбрахме какво е война.
към текста >>

96. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко.
Месеци наред войниците коментираха това необикновено явление. Небесното войнство бе факт, както и знаменосците победители. Ние бяхме свидетели и очевидци, факт неоспорим. 6. През 1972 г. осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена. Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко. С Весела Несторова бе един грузинец Иван Бицадзе, който живееше десетилетия в България и бе близък на Весела Несторова. Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулаци- ята на Германия през 11-та световна война. Весела му показа "Изворът на Доброто" и мястото където и как Учителят е открил Втория фронт на съюзниците срещу Германия на 6.VI. 1944 г. Бе му показан стола и масата на Учителя, където са изречени думите Му: "Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага".
към текста >>

97. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ