НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
116
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
Едно пояснение виолетовите лъчи са
теменужено
-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено
Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи.
Едно пояснение виолетовите лъчи са
теменужено
-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено
Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея.
към текста >>
2.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за
теменужката
, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв.
Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за
теменужката
, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха.
към текста >>
Из под храстите нежна
теменужка
е подала роено личице.
През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет.
Из под храстите нежна
теменужка
е подала роено личице.
Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите.
към текста >>
3.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар,
теменужки
и петлюви гащи.
Дъждът все вали и вали. Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е. Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки.
Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар,
теменужки
и петлюви гащи.
Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя. А те не са малко: игликата не се бои от дъжда, а вредом е окичила храсти и полянки. Синчецът и незабравката, оросени от дъжда, упорито продължават своята изложба всред мрачния дъжделив ден. Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд. А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето!
към текста >>
4.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Копринен плюшен килим с бели ледничета,
теменужки
и цъфнали храсти покрая го обикалят.
Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките! Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя!
Копринен плюшен килим с бели ледничета,
теменужки
и цъфнали храсти покрая го обикалят.
Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей. Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда.
към текста >>
5.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 23.12.1924 г.
по
Темелко
Янков)
(получено на 25 декември 1924 г.
по
Темелко
Янков)
Любезни М. Сотиров, Когото Бог обича него и поучава. Онова което става в живота е добро. Вий ще бъдете бодри, весели духом. Александрина сега е добре.
към текста >>
6.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели
теменужени
очи...Наистина благодат е горещата вода.
Лека полека се изтеглихме на Зеленка. Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте, от студа се скрийте.” или „Пийте топла водица,
да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели
теменужени
очи...Наистина благодат е горещата вода.
За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред.
към текста >>
7.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.
Теменужки
,
теменужки
!
Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро.
Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.
Теменужки
,
теменужки
!
Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна
теменужко
и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло.
Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна
теменужко
и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло.
Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16.
към текста >>
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Теменужката
е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали.
Теменужката
е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела.
към текста >>
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Не липсват из венеца й още
теменужки
, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила.
Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя.
Не липсват из венеца й още
теменужки
, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила.
Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва.
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар,
теменужка
се синей из под шубрачките.
Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април.
Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар,
теменужка
се синей из под шубрачките.
Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега? Засрами се малко, не плаши тия люде. Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де!
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на
теменугите
.
О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст. Колко приветливост изразяват очите им! Ако искахме щяхме всичките да ги изведем с нас, но те нямат работа горе, по-добре да стоят и вардят дворищата си. Буйно се спуща надоле планинската река.
Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на
теменугите
.
Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна.
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.
Теменужките
са в своя разгар.
Още и Рилските върхове, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе. Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка!
Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.
Теменужките
са в своя разгар.
Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец,
теменужки
, иглика.
Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват.
Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец,
теменужки
, иглика.
Където и поглед да обърнеш - все тази омая, все тази пролетна красота. Благоухание, ведрина и птича песен. Унасям се в красив блян. Малки бубулечици лазнали вредом. Мушички литнали из въздуха, къпят се в топлия сутрешен зефир.
към текста >>
Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните
теменужки
, иглики и здравец.
Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето. Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета. И днес ще имаме варена коприва.
Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните
теменужки
, иглики и здравец.
А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа.Учителят е там. Около него - венец от млади и стари. Гледат го с богоговение, доверие и обич.Днес изпяхме за първи път композицията на 148 псалом от брат Кирил „Халелуя”. Изпърво ми се стори много хубава, после тя изведнъж престана да буди в мен всяко очарование; може би защото приличаше на провиквания, внезапни, буйни, които нямаха своя психологическа предпоставка. Художницата Цветана рисува нещо.
към текста >>
Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар,
теменуга
, незабравка, сладниче.
Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново. Стъпките ни потъват по гъста сочна трева.
Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар,
теменуга
, незабравка, сладниче.
И това не са търсени цветя що погледът едвам открива. Не! Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви. Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва. Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра на вълни. Сега пък слънцето прижуря.
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Теменугата
, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане!
- Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр. А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги.
Теменугата
, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане!
До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали.
към текста >>
16.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат
Темелко
, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък.
След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат
Темелко
, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
На нея могат да се хранят двайсетина души и повече. Както разговаряли на масата, Учителят погледнал нагоре и казал: „Брат Цеко дойде! " после пак се обърнал към другите. Те погледнали така: „Няма го, Учителю! " Обаче Учителят замълчал.
към текста >>
Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат
Темелко
да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева.
Какво е станало, как е станало, но починал попът. Значи, всеки, който се бори против едно Велико учение, против един Божествен пратеник от небето, той не може да бьде да не плати за това. Той рано или късно ще плати ито много скъпо. Най-често с живота си. Мога да ви разкажа още един случай.
Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат
Темелко
да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева.
Съседът на Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се. Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща.
към текста >>
Съседът на
Темелко
, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се.
Значи, всеки, който се бори против едно Велико учение, против един Божествен пратеник от небето, той не може да бьде да не плати за това. Той рано или късно ще плати ито много скъпо. Най-често с живота си. Мога да ви разкажа още един случай. Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат Темелко да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева.
Съседът на
Темелко
, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се.
Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили.
към текста >>
Друг един случай: Над двора на
Темелко
е един стръмен баир, над който минава шосе.
Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили."
Друг един случай: Над двора на
Темелко
е един стръмен баир, над който минава шосе.
Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв.
към текста >>
17.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Летни
теменуги
, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество.
Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава.
Летни
теменуги
, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество.
Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява.
към текста >>
18.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Донасяме от далече летни
теменуги
и здравец, и червени като пламък цветица.
XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя.
Донасяме от далече летни
теменуги
и здравец, и червени като пламък цветица.
Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа. Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”.
към текста >>
Донасяме от далече летни
теменуги
и здравец, и червени като пламък цветица.
XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя.
Донасяме от далече летни
теменуги
и здравец, и червени като пламък цветица.
Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Намерих и цъфнали
теменужки
.
Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина. Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата. Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат.
Намерих и цъфнали
теменужки
.
О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават на табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си. Малки бяло-сиви птички прекосяват шумака, издават къси напеви. Катеря се по скалите като по стълба. Вятърът продължава да духа, но кой го пита? -Но, ветре, викам му аз, не ме ли познаваш?
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл,
теменуги
, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Дрипавият кожух от мощните им плещи вече е повлечен по хълмовете, скоро съвсем ще падне. Ручеите пеят. Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред.
По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл,
теменуги
, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога.
към текста >>
Теменужката
пие вода, също и игличината.
Природата действително е чародейка. Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост. Слънцето неудържимо се смее, гледайки весели хора, облаци и небе.Цялата природа от дъжда е придобила нещо още по-красиво.
Теменужката
пие вода, също и игличината.
В чашките им - бисерни капки, лъщят като ел мази от слънцето. Ето, скоро те ще ги глътнат... Снегът по хълмовете нагоре блести, блести. Заплакал е вече и сълзите му на силни, бързи струи тичат по гърдите на планината.Кога превали денят. Кога изсвири тръбата. Кога изказахме сърдечна молитва.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
-
Теменужчице
, красавице нежна, него ли чакаш ти?
Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си.Небето се слива със земята.
-
Теменужчице
, красавице нежна, него ли чакаш ти?
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и живот. Сега те усилено дишат в трепет очакващи любимия и как това дихание благоухае! Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище. Колко е хубава! Тя прилича на меко валмо къдрици върху красиво момково чело.
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни
теменуги
.
Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма!
Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни
теменуги
.
Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой!
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Само поточета плахо се провират под тънка ледена корица и гласът им не се чуй.Де са
теменужките
, игличините, незабравките?
Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря. Изневиделица ме лавнаха няколко псета, но чудо! Едно по едно замлъкват и се разбягват на вси страни. Тихо и всред планината, тихо, като в храм. Мълчи цялата природа; мълчат вейки и цветя.
Само поточета плахо се провират под тънка ледена корица и гласът им не се чуй.Де са
теменужките
, игличините, незабравките?
Като че ли никога не са цъфтели из планинските пазви и пръскали благоухание. Спирам се до един гол храст. Извивам клона му. Що да видя? Набъбнал е той, скоро ще пусне копринена шумица и ще заблести под слънчевите лъчи.
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра
теменужка
.
Навеждам се над него. Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне! Шест лилави листенца образуват високата му чашка. От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея.
С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра
теменужка
.
Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него. Колко хубаво дъхне!
към текста >>
Колко е грациозна малката
теменужка
.
Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него. Колко хубаво дъхне!
Колко е грациозна малката
теменужка
.
Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо зелено листенце. До него малка пъпчица, която утре ще разцъфне...Тука сме още из преспи. Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото. Потекла е от него бистра водна струя. Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Така бивахме крайно съсредоточени в себе си и тихо се движехме из пътя.
Теменугите
се смеят из тревицата и шепнат: „Пролет, пролет е сега, радвайте се!
И ний видяхме новий Ерусалим. Природата показа своето вечно възкресение и ни приобщи към своята радост.Днешната екскурзия е особена. Още над София се наредихме в триъгълници по трима. Образува се буквално шествие от триъгълници, които изменяха своите посоки по общ, даден знак на водачите отстрани. Така че, всеки, който беше основа на триъгълника, ставаше връх, след малко се сменяваше в основа и т.н.
Така бивахме крайно съсредоточени в себе си и тихо се движехме из пътя.
Теменугите
се смеят из тревицата и шепнат: „Пролет, пролет е сега, радвайте се!
” Здравец, закичил ухото над мъхнат камък, и той се провиква: „Радвайте се! ” Птички се разчуруликали, ластовички ниско се разлетели и с радостен цвьркот гонят мухичките из въздуха. Всичко вече се е раззеленило. Заедно с природата и човешката чувства своята вечна младост.Живият триъгълник бавно пълзи, минава билото и слиза в долчинката на буйното планинско поточе. Ето ни ... горска гостна.
към текста >>
26.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
У
Темелкови
бяхме.
ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде? ПГ: В Мърчаево.
У
Темелкови
бяхме.
ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги:„Мене роди Бог със любови озари със живота нов.Едва-едва расте и зрее ми душата,но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.Ще видя туй, душата ми що люби и копней."И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:"Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал.
към текста >>
27.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
В Мърчаево в двора на брат
Темелко
имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание.
Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци.
В Мърчаево в двора на брат
Темелко
имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание.
Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота.
към текста >>
28.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една
теменужка
.
Чрез карамфила вие ще внесете в мъжа си един нов елемент, който ще започне да трансформира неговата енергия. И когато този елемент проникне в мъжа, той ще започне да седи около жена си, да се разбира с нея. Ти не обичаш мъжа си, понеже нямаш нито един карамфил. Затова именно Господ е създал карамфила. Така ще направите опит.
Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една
теменужка
.
Има хиляди цветя, с които като правите същия опит, все ще се домогнете до една магия, с която да си влияете един на друг. Сега това може да ви се вижда, че е лековерие. Ако е за лековерие, нима лекарствата, които употребявате против треска или против други някакви болести, не се основават пак на лековерието? Аз съм правил ред опити да дам хинин на хората мислено и те се лекуват. Казвам им: „Без пари можете да се лекувате.“ – „Как така?
към текста >>
29.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване.Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме.
към текста >>
30.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване.Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме.
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване.Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме.
към текста >>
32.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване.Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките.
Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево,
Темелко
, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме.
към текста >>
33.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на
темето
.
Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?
" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на
темето
.
Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите.
към текста >>
34.
Учителя дава първата част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева
, 25.12.1942 г.
Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат
Темелко
.
Начало: 05:00 Духай ветре Спомен на Пеню Ганев: 14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! "
Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат
Темелко
.
Учителят обитаваше една малка стаичка, а от другата страна в една по-голяма стая вечерно време се махаха столовете и масите, постилаха се черги и сестрите лягаха на пода да спят. Сутринта това се вдигаше и прибираше и стаята се превръщаше в дневна стая, а през зимните дни на 1944 година служеше и за столова - там се хранеха всички. През лятото много хора се преместиха да спят по сайванти и плевни, но условията бяха трудни и тежки. През цялото време не секна обичайната работа на Учителя, Имаше беседи, разговори, даваха се песни и Учителят работеше с всеки, който бе готов за работа. Това се вижда и от моя разказ.Сега ще разкажа и за една песен, върху която Учителят работи и направи няколко опита, за да я стъкми и даде в окончателен вид.
към текста >>
35.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
2. Писма на Боян Боев: В село Мърчаево Конкретно за преместването в Мърчаево от писмото на Боян Боев: През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Спомени на д-р Методи Константинов 56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо. От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок.
към текста >>
Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат
Темелко
, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините.
Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат
Темелко
, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините.
Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук.
към текста >>
Брат
Темелко
беше един от най-интересните типове от приятелите в това село.
След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините.
Брат
Темелко
беше един от най-интересните типове от приятелите в това село.
Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият.
към текста >>
Темелко
Темелков
беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство.
Темелко
Темелков
беше отворил домът си за Учителя и приятелите.
Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя.
към текста >>
Тогава брат
Темелко
прави остра забележка на тези две сестри.
Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно.
Тогава брат
Темелко
прави остра забележка на тези две сестри.
Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
към текста >>
Темелко
ги изгонва грубо.
Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя.
Темелко
ги изгонва грубо.
Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого.
към текста >>
Тогава
Темелко
разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд.
Тогава
Темелко
разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше.
към текста >>
В двора на брат
Темелко
Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат
Темелко
не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави.
В двора на брат
Темелко
Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат
Темелко
не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели.
към текста >>
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
36.
Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево
, 14.01.1944 г.
С Учителя на обяд в село Мърчаево - Боян Боев, Учителят,д-р Иван Жеков, 1944 г., лятото, в дома на
Темелко
.
1. Тодора Станчева с тенджерата. 2. Боян Боев. 3. Учителят. 4. Д-р Иван Жеков. 5....* * *СНИМКА № 35 а,б.
С Учителя на обяд в село Мърчаево - Боян Боев, Учителят,д-р Иван Жеков, 1944 г., лятото, в дома на
Темелко
.
Опеченият хляб се разчупва с ръце, а не се реже с нож. Част от лицето вляво е на Боян Боев, Учителят и д-р Иван Жеков. Отзад се вижда червен петел и една кокошка. За този петел има интересен случай когато му дойде времето, ще го разкажем. Това е една от последните снимки на Учителя в село Мърчаево.
към текста >>
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 4.
Снимка № 62. Софиянци на гости в село Мърчаево Седящи, първи ред: 1. Ваца, съпруга на Сиемон. 2. Рилка Петрова Стоянова, съпруга на Петър Стоянов. 3.
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 4.
Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Радка. Прави: 6. Косена, дъщеря на Темелко. 7. Тереза Керемидчиева. 8.
към текста >>
Косена, дъщеря на
Темелко
. 7.
Рилка Петрова Стоянова, съпруга на Петър Стоянов. 3. Софиянка, съпруга на Темелко. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Радка. Прави: 6.
Косена, дъщеря на
Темелко
. 7.
Тереза Керемидчиева. 8. Милка Аламанчева. 9. Петър Киров. 10. Д-р Иван Жеков. 11. Юрданка Жекова.
към текста >>
На обяд в двора на
ТемелкоСнимка
№ 63 а.
Милка Аламанчева. 9. Петър Киров. 10. Д-р Иван Жеков. 11. Юрданка Жекова. Снимки № 63.
На обяд в двора на
ТемелкоСнимка
№ 63 а.
1. ...2. Юрданка Жекова. 3. Петър Киров. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Косена, дъщеря на Темелко, с подноса. 6.
към текста >>
Косена, дъщеря на
Темелко
, с подноса. 6.
На обяд в двора на ТемелкоСнимка № 63 а. 1. ...2. Юрданка Жекова. 3. Петър Киров. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5.
Косена, дъщеря на
Темелко
, с подноса. 6.
Владо Николов Руснака. 7 8. Темелко, вижда се част от главата му. 9. Софиянка, съпруга на Темелко. 10. Кинчето Мариус с детето си.
към текста >>
Темелко
, вижда се част от главата му. 9.
Петър Киров. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Косена, дъщеря на Темелко, с подноса. 6. Владо Николов Руснака. 7 8.
Темелко
, вижда се част от главата му. 9.
Софиянка, съпруга на Темелко. 10. Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 63 б. 1. Петър Киров. 2. Търса Лозанова. 3.
към текста >>
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 10.
Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Косена, дъщеря на Темелко, с подноса. 6. Владо Николов Руснака. 7 8. Темелко, вижда се част от главата му. 9.
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 10.
Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 63 б. 1. Петър Киров. 2. Търса Лозанова. 3. д-р Иван Жеков. 4.
към текста >>
Темелко
. 8.
Петър Киров. 2. Търса Лозанова. 3. д-р Иван Жеков. 4. Владо Николов-Руснака. 5.... 6.... 7.
Темелко
. 8.
Софиянка, съпруга на Темелко. 9. Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 68. Пеню Ганев свири с цигулката си на мърчаевци. Първи ред, седящи: 1.
към текста >>
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 9.
Търса Лозанова. 3. д-р Иван Жеков. 4. Владо Николов-Руснака. 5.... 6.... 7. Темелко. 8.
Софиянка, съпруга на
Темелко
. 9.
Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 68. Пеню Ганев свири с цигулката си на мърчаевци. Първи ред, седящи: 1. Ваца, съпруга на Симеон. 2.
към текста >>
Косена, дъщеря на
Темелко
, в народна носия. 3.
Пенка Белева. Снимка № 65. Софиянци и мърчаевци с акордеониста Данко Симеонов. Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2.
Косена, дъщеря на
Темелко
, в народна носия. 3.
Данко Симеонов с акордеона. 4. Дежа, съпруга на Велин Темелков. 5. Тодора Йорданова Станчева, съпруга на Ангел Вълков. Прави: 6. Юрданка Жекова. 7.
към текста >>
Дежа, съпруга на Велин
Темелков
. 5.
Софиянци и мърчаевци с акордеониста Данко Симеонов. Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2. Косена, дъщеря на Темелко, в народна носия. 3. Данко Симеонов с акордеона. 4.
Дежа, съпруга на Велин
Темелков
. 5.
Тодора Йорданова Станчева, съпруга на Ангел Вълков. Прави: 6. Юрданка Жекова. 7. ... 8. ... 9.
към текста >>
На обяд с Учителя в двора на
Темелко
Снимка №74. Слизане от Витоша в село Мърчаево с Учителя Снимка №75. На обяд с Учителя в село Мърчаево Снимка №76.
На обяд с Учителя в двора на
Темелко
Снимка № 142. 142 а. Къщата на Темелко в с. Мърчаево 142 б. Стаята на Учителя
към текста >>
Къщата на
Темелко
в с. Мърчаево
На обяд с Учителя в село Мърчаево Снимка №76. На обяд с Учителя в двора на Темелко Снимка № 142. 142 а.
Къщата на
Темелко
в с. Мърчаево
142 б. Стаята на Учителя Снимка № 143. Зимна разходка с Учителя в с. Мърчаево през началото на 1944 г.
към текста >>
Темелко
, 5.
Зимна разходка с Учителя в с. Мърчаево през началото на 1944 г. Снимка а: Отляво надясно: 1............. 2. Боян Боев, 3. Владо руснака, 4.
Темелко
, 5.
Учителят, 6. Весела Несторова, 7. Кирил Икономов. Снимка б: Заснети са гърбом: 1. Отляво е Весела Несторова, 2.
към текста >>
Весела Несторова на стълбите на къщата на
Темелко
Отляво е Весела Несторова, 2. До нея с шапката е Кирил Икономов, 3. Учителят, 4. Владо Руснака, с каскета. Снимка № 144.
Весела Несторова на стълбите на къщата на
Темелко
Снимка № 145. Весела Несторова и Владо Николов пред "Извора на Доброто" в с. Мърчаево, Владо е отляво Снимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто".
към текста >>
Косена, дъщерята на
Темелко
, 3.
Мърчаево, Владо е отляво Снимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто". Отляво: 1. Весела Несторова, 2.
Косена, дъщерята на
Темелко
, 3.
Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п).
към текста >>
Темелко
Гьорев, 7.
Весела Несторова, 2. Зад нея е Владо руснака, 3. Кинчето Мариус носи хляб с двете си ръце, 4. Учителят, 5. До него е Любомир Лулчев, 6.
Темелко
Гьорев, 7.
Най-открая в бяло сако е Симеон Стоянов, 8. Пред всички ги води Ваца, жената на Симеон. Снимка № 156. Пред извора на село Рударци, който е минерален и лечебен. 1. Най-отляво е Неделчо Попов в тъмния костюм, 2.
към текста >>
А отдясно на Учителя е Косена, дъщерята на
Темелко
.
Снимка № 156. Пред извора на село Рударци, който е минерален и лечебен. 1. Най-отляво е Неделчо Попов в тъмния костюм, 2. По средата седнал с дамаджанката е Галилей Величков, 3. Отляво на Учителят е Весела Несторова в тъмния костюм, 4.
А отдясно на Учителя е Косена, дъщерята на
Темелко
.
Снимка № 157. Пред извора на село Рударци. Вижда се главата на Весела Несторова до Учителя. Същата снимка, както № 155, но в по-близък план. Лицата се виждат по-добре.
към текста >>
Косена, дъщерята на
Темелко
.
Неделчо Попов с отворената яка на ризата си, 4.......... 5......... 6. Николина Балтова, облечена в бяло, 7. Вижда се главата на Весела Несторова, 8. Учителят, 9. Д-р Давидова, 10.
Косена, дъщерята на
Темелко
.
Най-отгоре вляво се вижда в бялото сако Симеон Стоянов. Последна снимка на Учителя в Мърчаево - сред житата Последна снимка на Учителя в Мърчаево - сред житата
към текста >>
37.
Учителя дава допълнения към песента 'Духай, ветре!' - Мърчаево
, 02.1944 г.
Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат
Темелко
.
Начало: 05:00 Духай ветре Спомен на Пеню Ганев: 14. „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! "
Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат
Темелко
.
Учителят обитаваше една малка стаичка, а от другата страна в една по-голяма стая вечерно време се махаха столовете и масите, постилаха се черги и сестрите лягаха на пода да спят. Сутринта това се вдигаше и прибираше и стаята се превръщаше в дневна стая, а през зимните дни на 1944 година служеше и за столова - там се хранеха всички. През лятото много хора се преместиха да спят по сайванти и плевни, но условията бяха трудни и тежки. През цялото време не секна обичайната работа на Учителя, Имаше беседи, разговори, даваха се песни и Учителят работеше с всеки, който бе готов за работа. Това се вижда и от моя разказ.Сега ще разкажа и за една песен, върху която Учителят работи и направи няколко опита, за да я стъкми и даде в окончателен вид.
към текста >>
38.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
39.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
40.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
41.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
42.
Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември
, 24.09.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
43.
Снимка на Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево
, 10.1944 г.
Снимка на
Темелко
Стефанов със семейството си
Снимка на
Темелко
Стефанов със семейството си
в с. Мърчаево Датата на снимката трябва да е след 9 септември 1944 г., тъй като бебето, което държи булката Дежа е родено на тази датата. Затова е избран формално месец октомври.СНИМКА № 99. Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1.
към текста >>
Темелко
Стефанов със семейството си в с.
Снимка на Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево Датата на снимката трябва да е след 9 септември 1944 г., тъй като бебето, което държи булката Дежа е родено на тази датата. Затова е избран формално месец октомври.СНИМКА № 99.
Темелко
Стефанов със семейството си в с.
Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5.
към текста >>
Косена - дъщеря на
Темелко
, 4 , 5.
Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3.
Косена - дъщеря на
Темелко
, 4 , 5.
Тодорка - дъщеря на Темелко, 6. Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>
Тодорка - дъщеря на
Темелко
, 6.
Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5.
Тодорка - дъщеря на
Темелко
, 6.
Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>
Софиянка - жена на
Темелко
, 7.
Темелко
.
Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5. Тодорка - дъщеря на Темелко, 6.
Софиянка - жена на
Темелко
, 7.
Темелко
.
към текста >>
44.
Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври
, 19.10.1944 г.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат
Темелко
, а останалите в други къщи.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора.
към текста >>
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
Голямо оживление настана в дома на
Темелко
след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
към текста >>
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
А дворът на
Темел
кови беше обширен.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с
Темелкови
за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление.
към текста >>
45.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Косена, дъщерята на
Темелко
, 3.
Весела Несторова и Владо Николов /руснака/ пред „Изворът на Доброто" в с. Мърчаево Снимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто". Отляво: 1. Весела Несторова, 2.
Косена, дъщерята на
Темелко
, 3.
Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п).
към текста >>
46.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
Мястото на това чувство е в горната част на главата, на
темето
, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато.
То представя неговия изток. Значи мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито.
Мястото на това чувство е в горната част на главата, на
темето
, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато.
Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение (стр. 154-155). Пръстите на човека са азбука, с която той всякога може да си служи, за да влезе в общение с духовния, с Невидимия свят. Голямо богатство се крие в тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законите за съчетаване на буквите в срички, сричките в думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щом знаете правилата за съчетаване на тези букви, бутнете един от пръстите си и веднага ще си въздействате.
към текста >>
47.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на
теменужките
, скрити в гората.
“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена.
Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на
теменужките
, скрити в гората.
Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше.
към текста >>
48.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между
темето
и издадената напред въз остра брадичка.
Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му.
Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между
темето
и издадената напред въз остра брадичка.
Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл.
към текста >>
49.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Тогава Дежа, снахата на
Темелко
, беше родила дете.
Така си въздействуват, че не могат да навлязат един в друг да се унищожат, затова мъглата се задържа дълго време. Но ще дойде време и един ден, в бъдеще, ще имаме други положения. Културата на хората ще бъде много висока, хората ще познават много добре метеорологическите промени и ще се водят от тях и тогава човекът няма да бъде изненадван от случайни природни явления. Ще знае кога ще става земетресение, кога ще става нещо от природен характер." И като се върнахме на назад, Той дълго време седя там, пак приказва така, изобщо за живота - как трябва хората да го разбират, че трябва да бъдат задълбочени, наблюдателни и т. н. Такива въпроси повдигна.След това, като отидохме долу, каза: „Сега да отидем да се разходим." И отидохме на Коса Конарско, където е топлият извор.
Тогава Дежа, снахата на
Темелко
, беше родила дете.
Всяка сутрин аз ходех и носех вода от топлия извор, за да окъпят бебчето. Караха също и Владо Николов и Сергей. А също и момчето Колю, който е сега в операта, свири на обой - и него пращаха да донася вода. Детето го къпехме всякога от минералната вода и то растеше и се развиваше много добре.Веднъж през пролетта Учителят каза: „Да отидем сега на топлия извор! " Тогава от София бяха надошли много братя и сестри.
към текста >>
НАГОРЕ
