Търсене в текстове за 'Теме'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 90 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

един див карамфил или една горска теменуга!
един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.! Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
към текста >>

2. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал.
Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени.
към текста >>

3. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>

4. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих.
Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг".
към текста >>

6. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него.
към текста >>

7. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите.
към текста >>

8. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете.
към текста >>

Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете!
към текста >>

Кой нехайно ще отмине теменужен аромат?
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента.
към текста >>

9. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика.
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика.
към текста >>

11. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения.
Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система. Животни от този натюрел се считат: славеят, пеперудата, катеричката, козата, сърната и др. Животните попадащи под този натюрел водят един много по-фино чувствен живот, отколкото тези от хранителния и двигателния натюрел.
към текста >>

12. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр.
Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове, долини, клисури и пр. - места за нищо неизползувани. Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония! И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят. Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка? От един висш свят на разумност!
към текста >>

13. Разбитата лира свети Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сред дъх теменужен извирам и пея Любовната песен на Бога.
И те ще запеят над златните ниви класили. Те - братята малки! Димитрина Антонова ПЕСЕН НА ИЗВОРА Аз светла съм песен в гората, запята от века, И скрита дълбоко в сърдце й. - Аз песен съм дивна. Ела, намери ме, мен светлата песен на Бога, Мен извора бистър, в който се сме дъгата. Сред дъх теменужен извирам и пея Любовната песен на Бога. Поспри се и чуй ме - във всякоя дума Цял мир отразен е. Във всякоя капка Сам Бог е просяйнал - сам Бог е от века Запял тази песен - мен, светлата песен Мен, извора слънчев. Поспри се и вгледай - ти себе самичек ще видиш Във всякоя капка, във всякоя дума кристална. Запей ме, че песен съм светла на Бога, Запей ме - да минеш усмихнат гората. Във мен се оглежда цветеца и клати от радост венчето Ела се огледай, ела усмихни се... Че Бога и себе ще видиш в едно ти - Два образа слети във моята песен.
към текста >>

14. ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове.
В любов да пребъдеш! И твоите шепи препълнени с плод, Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш! Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен. Вървя аз всеки ден и мисля За нивата на нашия живот. Засял я в незнайно време, Сеяча жетва чака – плод. И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове. А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас. От слънчевата му любов Ний черпим нашия живот. S.
към текста >>

15. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание.
Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях!
към текста >>

Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска.
Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота!
към текста >>

16. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В градините цветя цъфтят безбройни, С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит и нежно вдъхновени птички сладкопойни със песни ни посрещат в тоя кът честит.
ЕДЕЛВАЙС НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани, със паркове, градини, обкичени с цветя, дворци, със плочи мраморни постлани, където очаквана да дойде любовта. Но вътре във душата пътеките планински, прикрити там от погледа суетен на света, отвеждат скромния творец в палатите същински при празнична, планинска, безмерна красота. В градините цветя цъфтят безбройни, С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит и нежно вдъхновени птички сладкопойни със песни ни посрещат в тоя кът честит. По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота. *** СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите. Защо е тази болка и ревност и тъга? Виж хиляди звезди обкичиха небето. Усмивката им тиха чувствуваш ти сега и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен.
към текста >>

18. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка.
Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл.
към текста >>

19. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз.
Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит. Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея. В наше време става често спор за стойността ни импресионистичното изкуство.
към текста >>

20. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката.
Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
към текста >>

Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата.
Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип.
към текста >>

Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст.
Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло.
към текста >>

21. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Би било от друга страна, прекрасно, да види човек една от възторжените обожателки на теменугите, лилиите, розите и хризантемите с мотичка в ръце и на работа в своята малка градина.
Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху смисъла на повечето от детските стихотворения и песнички. „Във всички почти от тях" – казваше ми той – „четем думите": „берем, берем", „късаме, събираме" и пр., и никъде няма „садим" „поливаме" „копаем". – Защо се чудите – се провикваше тоя човек – че хората обичат да грабят, да присвояват, да унищожават. На това ги учим от ранната им възраст. Много пъти от тогава съм си задавал въпросът, защо хората не си подаряват цветя в саксии, за да им се радват? Би било от друга страна, прекрасно, да види човек една от възторжените обожателки на теменугите, лилиите, розите и хризантемите с мотичка в ръце и на работа в своята малка градина. Там да приложи нежната си обич към цветята, като им създаде по-хубави условия за тяхното отглеждане. Цветята обичат въздуха и слънцето. Те се хранят със слънце и са. красиви само там, под неговите лъчи, а не осъдени на смърт във вазите из душните салони. Правилно ли е да поднасяме цветята – осъдените на смърт и екзекутирани вече мълчаливи създания – като израз на най-фините трепети на живота?
към текста >>

22. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ Пролет лекокрила, с тихи стъпки идваш ти! Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги. Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва. Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство.
към текста >>

23. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта.
Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта.
към текста >>

24. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз минавам по нея, когато цъфтят ранни теменуги, когато сладкогласни чучулиги огласяват простора, когато земята е набъбнала от разтопените снегове, когато нивите се зеленеят, когато небето блести като вълшебен купол; минавам, когато първият сноп пада под ударите на сърпа и жетварска песен огласява златното поле.
Моите дни приличат на узрели нарове, червени и сочни и техният сок е по-вкусен от всичките питиета на земята. Аз вървя безспир и моята стъпка е твърда и сигурна по прекрасния път на моето щастливо детство. Аз отивам и се връщам, за да грабна всичката хубост на моя път, за да се насладя на всичките пъхни, които земята и небето пеят през май. Край мен е дивна пролет. Тая част от моя път е прекрасна. Аз минавам по нея, когато цъфтят ранни теменуги, когато сладкогласни чучулиги огласяват простора, когато земята е набъбнала от разтопените снегове, когато нивите се зеленеят, когато небето блести като вълшебен купол; минавам, когато първият сноп пада под ударите на сърпа и жетварска песен огласява златното поле. Пребродих всичко, майко земя, познах те, когато слънцето целува твоята жадна снага на изток. Нищо непознато не оставих в моето сърце. Незнайни певци пеят нежни песни. В моята душа се носи звънът на чиста радост. Аз съм на десет години.
към текста >>

25. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието.
Марков ЗА ВЯРАТА А вярата е осъществяване на онзи неща, за които се надеем (1 ст. гл. 11 Евреем ). Едно от качествата на окултния ученик е вярата. Стремежът на човека да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата. Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който човек идва на земята. Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал. Тя прави много опити с човека, докато му даде необходимото.
към текста >>

26. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път.
Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова? Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през трънлива тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град. И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица.
към текста >>

27. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.
Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач. Уморен денят се скрива там зад сини планини и очите се заглеждат в мълчаливи далнини. Пада сянка и в сърцето и по неговия път отминават много тръпки — грижи, радости и скръб. Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край, а сърцето още дири някога изгубен рай. Вечно тия сини хоризонти и простори необзирни, низ които погледа неспирно лута се и нещо дири. Вечно тая жажда, тоя устрем по великото в живота — една властна и красива тайна за душата на човека.
към текста >>

28. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Напр., теменугата, дъбът, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят.
По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища. За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия свят. Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите. И не само това. Но и всяка клетка, тъкан, орган или организъм целесъобразно се приспособява към околните условия, целесъобразно отговаря на всяко външно въздействие. Напр., теменугата, дъбът, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят. Това се приема от всички. Но въпросът е за ония фактори, които причиняват целесъобразността. На що се дължи тя? Тук именно са двете гледища: Според едни целесъобразността се дължи на механични фактори, и никакъв разумен фактор, действуващ в организма, не взема участие при целесъобразното приспособяване на организма. И главният механичен фактор е естественият подбор.
към текста >>

29. ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрага на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира, Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост!
към текста >>

30. Новото човечество - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват от храстите.
ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета. Те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха - песента на тържествуващия, всепобеден живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват от храстите. Те са тъй доволни, че отново са излезли от студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и слабея, музиката на планинския поток - всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до онази светлина, която ще го доведе до мировата радост!
към текста >>

31. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако се развиват човешките чувства главата расте назад, ако се развива мисълта, главата расте отпред, ако се развива моралната стабилност, любов към Бога, главата расте най-горе - темето и понеже най-много обича земята, човек расте надолу.
Това упражнение да се прави със свещено чувство. Знайте, че отгоре ви гледат как го правите. Приятно е да се чете едно съдържателно и красиво написано писмо. Някои казват: "Е, сега не можем нещо да направим, ще оставим за следващото прераждане.” За другото съществувание има друга работа, сегашната работа сега ще я свършите. Ако оставите вашите дългове за друго прераждане те ще се увеличат толкова, че няма да може да ги платите. Ако се развиват човешките чувства главата расте назад, ако се развива мисълта, главата расте отпред, ако се развива моралната стабилност, любов към Бога, главата расте най-горе - темето и понеже най-много обича земята, човек расте надолу. Енергиите на вътрешния свят трябва да се пренасят. Той е дотам, докъдето се вдигат ръцете. Това е царството на Божествения свят. Дотам, докъдето стигат краката, то е царството на животинския свят. Ако искаш да знаеш колко можеш да постигнеш, вдигни ръцете си нагоре и то е твоето достижение, после гледай по часовник колко дълго време може да ги държиш нагоре, това е духовната ти сила.
към текста >>

32. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н.
Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и слушайте внимателно. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях.Училището е само за онези, които мислят.
към текста >>

33. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За теменуги!
Величие пълнеше нощта. С т е л л а ... Не късайте цветята! Хайде за цветя! Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота!
към текста >>

Кокичета ... минзухари ... теменуги!
За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена.
към текста >>

Кокичета ... минзухари ... теменуги!
За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена. Природата е живата книга на Твореца. Всяка нейна форма е символ.
към текста >>

34. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Накитила се с едри теменуги, прелестни маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща.
На гости на Рила Хубава е Рила — същинска царкиня! Ала е капризна понякога като дете. Ту се засмее, ту свъси вежди и зарони сълзи. Тя обича да си играе със своите гости: Ще разкрие прелестите си за миг, а те не са малко. Горди върхове с още по-гордо изправени по тях борики, които царствено, едва-едва поклащат своите глави, и ели, които кокетно се кланят. Накитила се с едри теменуги, прелестни маргарити и истински незабравими незабравки, тя зове своя гост навътре към дворците си, да му разкрие сякаш, още по-чудни неща. Поласкан той се усмихва, и доверчиво и радостно, бързо запристъпва. Ала нечаяно, ще заметне сребристо-бял воал и ще се скрие от отворения и жаден за нови красоти поглед. Той се смущава за миг. Спира. И се оглежда. Не може да познае къде е.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство" В днешните съдбоносни дни, които ще определят посоката, която ще вземе живота на народа ни в бъдеще, е повече от наложително да се даде усилен и системен ход на новите схващания, на новите идеи, на новото разбиране за живота, които единствени могат да спасят народа ни, като го отклонят от гибелния път, из който, съзнателно и усилено, го тикат силите на тъмнината.
Все още има време за това. На работа всички, за да от-клоним българския народ от опасното увлечение, от гибелния път, който той всеки момент може да поеме под засиленото действие на тъмните сили. Национализма, носен от когото и да било, носен дори и от един професор, трябва да бъде отречен, защото носи смърт за народа ни. Към нашите читатели! Януари – агитационен месец за разпространение на в. „Братство" В днешните съдбоносни дни, които ще определят посоката, която ще вземе живота на народа ни в бъдеще, е повече от наложително да се даде усилен и системен ход на новите схващания, на новите идеи, на новото разбиране за живота, които единствени могат да спасят народа ни, като го отклонят от гибелния път, из който, съзнателно и усилено, го тикат силите на тъмнината. Трябва да възтържествува доброто, защото иначе ще бъдем победени от злото. Трябва да се направят всички усилия за даване ход на светлината, защото иначе тъмнината ще обгърне живота на народа ни. Трябва любовта, самоотвержеността и единството да се проявят, защото иначе ще надделеят егоизма, омразата и разделението. Нужно е Словото на Учителя, словото на Любовта, Мъдростта и Истината да се сее широко навред всред народа ни. Нужно е на хората да бъде посочен новия идеал и новия път към него.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат.
ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато тази горна линия на темето е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога.
В разстояние на 30 години човек може да разшири главата си. Но за да я разшири, той трябва да мисли. Ако не мисли, няма да стане разширение; а ако мисли ще стане разширение. Но един и половина см разширение се отнася за цялата глава, да се разпредели пропорционално по всички части и ще се падне на челото няколко милиметра. По всички посоки трябва да стане едно разширение на главата а отгоре да се образува една хубава крива линия. Когато тази горна линия на темето е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога. И от прехода от челото към косата трябва да има една хубава крива линия. У съвременните хора този център е слабо развит. Когато един човек приказва какво трябва и какво не трябва, това показва, че този център у него не е развит. Който не разбира ще каже, че условията на хората трябва да се подобрят. Прави са, но кои са условията?
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само стене като дете, прегръща Оля и целува очите й, що като сини теменуги блестят в стаята.
И детето се покачи не коленете му, посегна с ръчички да снеме черните стъкла, за да види истината. — Татко, къде ти са очите? … Защо ме не погледнеш? … Аз толкова те чаках, а ти се не засмиваш! ... Стругов не можа повече да устои на тая сцена и захълца, иска да плаче със сълзи, но ведно с очите изтекоха и те. Само стене като дете, прегръща Оля и целува очите й, що като сини теменуги блестят в стаята. Но нали не може да ги види, нали мрак е паднал ден и нощ, нали навеки се прости със светлината и слънцето … Само усеща къдриците на своята рожба нежно да се докосват до клепките му. Милва ръцете й, целува ги и шепти. — Нали, Оля, ще ме водиш с малките си ръчички в градината при цветята. в гората при славеите? И ще ми бъдеш като ангел-хранител, ще ме пазиш като Бог в живота.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек.
Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл. От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е. за да изострите вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център. От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на младата ни външност. Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части. Центърът на лопатката се намира в горната част на гръбначния стълб, между лопатките.
към текста >>

Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена.
В нашето време на мъчителна и болезнено повишена чувственост, спъваща всяка сериозна работа, е много необходимо да умеем да превърнем пречката в полза, да превърнем енергията, изхабявана обикновено от чувствеността, в енергия, засилваща нашите духовни и интелектуални прояви; това упражнение би трябвало де се въведе в училищната гимнастика. То трябва да се прави при напълно изправен гръбначен стълб. 2. При издигането на тока Кундалини има опасност от възпламенява не на центровете, през които минава огнения поток, нещо което може да предизвика тежки нервни и други заболявания. 3. Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми. Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве. В това е тайната на прочутия „еликсир на живота“ — тайната на безсмъртието и вечната младост. Богати дарове ни изпраща Слънцето и всички те са наше законно достояние, стига само да умеем разумно да ги използваме.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл.
Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III.
Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него.
към текста >>

Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект.
От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима.
Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна! И даже полския бодлив и зъл трън, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал! Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих. Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
към текста >>

А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля!
към текста >>

А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца.
Питам — ако всичко ще се разруши и изчезне, защо са тези стремежи, борби. войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си. Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода.
към текста >>

Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата.
Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив. Април Чуй, априлий е засвирил, Той вълшебна свирка има. Агънцата е потирил: Няма вече, няма зима! * Ах, априлий щом засвири Ето никнат цветицата: Здравец пресен по баири, Теменужки из тревата. * Ето, чуйте, свири, свири, Подлудява и децата. Не оставя ги на мира И ги гони към гората. * * * Крушата е нацъфтяла Крушата е нацъфтяла, Сладък дъх излива. И зарадвана пчелица Радостно отива. * И забила смукалцето, Пие до насита.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света.
Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия. Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята. Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света. До тях се мъдри златоликата иглика и минзухар, който със своята златиста премяна ни показват, че душата на земята е изпълнена с мъдрост и е потопена в мъдростта. Редом с тях са и сините незабравки, сини като лазура, и ни говорят за вечната истина, която носи свободата. И въобще, всеки един цвят, който наблюдаваме в природата, е външен израз на живите и разумни сили на природата, които работят и в човешката душа. И затова, за онези, които знаят да четат, пролетта разкрива дълбините на душата не света; и той вижда какви безценни съкровища се крият във великата душа на света, и знае, че тези богатства се намират и в неговата душа. И с пробуждането не тези сили в природата те се пробуждат и в човешката душа. В.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта.
Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта. И аз тръгвам пак певец унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети. Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори. сп. „Природа и наука“ год.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.
Лъчи на живота. (из съборната беседа – 18 юли 1937 г.) Използване силите на живата природа В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 209) – Елисавета Кидалова Из науката и живота. Витамини – из в-к „Здрава раса“ Пролетно настроение – Мария За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел. Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя. Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура. Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството, братоубийството и робството на настоящето. Събудете се, деца на Светлината! Тя ви зове!
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
(следва) Слав Камбуров КНИЖНИНА Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т. н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение. От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Изгрев Някъде, в безбрежна шир Некъде, в безбрежна шир далеко, запад в сетни пламъци се пали вечерния мрак се спуща леко в сиво-теменужени воали.
На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеше. Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества. Из беседата, държана от Учителя на 18 декември 1938 г. София. — Изгрев Някъде, в безбрежна шир Некъде, в безбрежна шир далеко, запад в сетни пламъци се пали вечерния мрак се спуща леко в сиво-теменужени воали. * Селски къщици смирено тънат в синкав дим и сладка изнемога — в сън молитвен чакат да разгънат морния си дух в духа на Бога. * Цяла нощ те радостно ще гледат, как Христос земята благославя как с десница, прикована, бледа към небе човека-брат възправя. Радиозо СЪНУВАХ СЪН Сънувах сън. Чух плясък на криле. Тъмен призрак се надвеси над мене и сянката му открадна слънчевия лъч.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта.
— Някоя безимена тревица, — отговори пакостницата оса. — Това е тревицата, която живее в брестовия храст със своите две приятелки. Тя е много срамежлива и не смее да се приближи. — рече врабеца. Ала когато пролетта я повика, тревицата със сините крила дойде по-близо. — Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта. Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо.
към текста >>

И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега.
Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени. Най-после, когато добре си почина в тази гора пролетта стана да си иде. Птиците се вдигнаха във въздуха над нейната глава и запяха всички заедно някакъв познат пролетен химн. Пчелите. осите, калинките отидоха да я изпратят бръмчейки тихо. И кокичето, игликата и теменужката и махаха от чима, докато не се скри зад брега. Превод от сръбски: Десанка Максимович ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията Преди известно време два софийски вестника дадоха място на една статия, която със смелост, присъща на неосведомеността, характеризираше астрологията като суеверие или измама. Впрочем, в подкрепа на своето твърдение авторът привеждаше и мненията на двама американски астрономи. И в най-голямата лъжа има малко истина — бе казал някога Айнщайн. Вярното в случая е, че с името на астрологията сее шарлатанствало твърде много, както това се прави и с други науки. И едва ли някой съжалява за това повече от ония, които желаят да се разграничи истината от заблудата в тая спорна област.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти.
към текста >>

Намират се на темето на главата.
вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр.
към текста >>

Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5.
В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад.
София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен бряг и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг. * Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък.
към текста >>

* А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач.
* Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък. * Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак.
Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад! * Бъдете будни, и вън, със поклон посрещнете благословения си първи слънчев лъч: грей вечно този миг в живота мимолетен, освобождава той деня от черна злъч. * И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов. * Прилагате ли правилно таз първа мисъл, възникнала у вас при първите зари,— животът ви Окръжност равна би описал и като съд с божествен план ще възгори.
към текста >>

54. -

Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги.
Вървим нагоре. Пътят е тих и сенчест. Често нашият малък син се обажда: „Мамо виждаш ли, много е хубаво! Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там? “ Вижда ми се някак чудно, че макар и в малкото дете, душата разбира и оценява красотата! Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги. Както вървим пред нас се изпречва голяма скала. Колко е грамадна, казвам аз. Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с Учителя са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг. не са могли да продължат по нататък, спрели са тук, запалили огън, отпочинали и се върнали обратно, ни разказал моя брат. Продължаваме. Пред нас все нови и нови гледки, една от друга по-хубави, се откриват всеки миг.
към текста >>

55. -

Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.
Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци. Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането. Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие.
към текста >>

Неспособност към системен труд.
Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането. Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения).
към текста >>

56. -

Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност).
Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка. Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост. Той говори още за прекомерна афективност, за слабо развитие на задържащите импулси. Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност). Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
* * * ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! * И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, * не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! * Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... Иван Толев К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят.
към текста >>

И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“.
“ „Служете надутата си с истината! “ И на първия от четиритех листа буквите бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. А на втория бяха издялани от верил с мораво-зеленикав цвят. На третия лист буквите бяха изваяни от хрисопрас с жълто-зеленикав бляскав цвят. А на четвъртия лист буквите бяха изрязани от смарагд с ясно-зелен блясък. И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Агнето на Мира“. II. И каза му Старият Маг на Тайните знания: „Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“. И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки.
И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато аз те гледам как милваш и галиш кроткото агне, как късаш и береш хубавите цветя; как невинно кичиш русата си главичка със синия синчец, милият карамфил и нежната теменуга!
като най-хубавите създания във вселената! И когато аз те виждам весело и безгрижно да припкаш по полето, като волна птичка . . . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота . . . Когато аз те гледам как милваш и галиш кроткото агне, как късаш и береш хубавите цветя; как невинно кичиш русата си главичка със синия синчец, милият карамфил и нежната теменуга! . . Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението . . . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . .
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна.
Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII. Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите. Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог. или не е вече с нас?
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между острите канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух.
Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата! Над главата му гигантски скали, като грамадни орли с разперени криле, се издигаха високо в небесата и, в тясната падина, сякаш, искаха да затворят небесните простори, а долу под нозете му, в бездънната пропаст, бясно се влачеше буйния планинския поток, страшното бучене на дълбокия водопад на който едва долиташе до ухото му. Тук-таме между скалите стърчаха грамадни букове, разхвърлени като изтукани, буйните клонове на които високо се издигаха в небесата. Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между острите канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух. Кацнал като орел върху грамадна скала, подножието на която не се виждаше долу в бездънната пропаст, стоеше той замислен посред тази дивна, самобитна красота на природата. Над него високо се издигаше грамаден бук, корените на който като змии се преплитаха между пукнатините на скалите. Всичко около него бе потопено в една самотна тишина. И чу тогава той, в тази тишина на уединението, Скритият Глас във вечността, който тихо му прошепна: „Аз съм Живота в Силата, чрез който се оживотворява вселената!... Формата е проявление на моята сянка.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata).
Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata). — Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави.
към текста >>

Затова теменугата е символ на смирението.
За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях.
към текста >>

После нека погледнем на моравите цветове на теменугата.
Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum).
към текста >>

Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем.
Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките. Почва да цъфти от началото на юли.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена.
(Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората.
— Господа, провикна се фазанът, ние забравяме едно нещо. Мисля, че ще бъде уместно да вземем мнението и на съседите ни от растителното царство, още повече, че щетата се нанася изключително върху им. Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание.
към текста >>

Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори.
Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д.
Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса. Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д. ме беше погалил! Раната не беше опасна и скоро, напълно оздравял, взех отново участие в следните големи боеве. Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става.
Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
. . IV. Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40144014358521