НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Наближаваме с
страхопочитание
, със свещен трепет.
Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб!
Наближаваме с
страхопочитание
, със свещен трепет.
Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота!
към текста >>
2.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина.
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>
3.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала
страхопочитание
.
От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор:
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала
страхопочитание
.
С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота.
към текста >>
4.
Пророк Малахия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и
страхопочитание
, той сам привлича на себе си проклятието.
Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие.
И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и
страхопочитание
, той сам привлича на себе си проклятието.
Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му.
към текста >>
5.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от
страхопочитание
, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра.
"Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/. "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/. "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.
С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от
страхопочитание
, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра.
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/. "Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни.
към текста >>
"Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и
страхопочитание
; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/.
Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/. "Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/. "Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/. "Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/.
"Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и
страхопочитание
; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/.
В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано. "Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте госто- любието; понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели." /13;1-2/.
към текста >>
6.
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Онези там в Търново ги гледаха със
страхопочитание
.
И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий.
Онези там в Търново ги гледаха със
страхопочитание
.
А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха
към текста >>
7.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание.
Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи.
към текста >>
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм.
Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина.
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
към текста >>
8.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Смирено, със
страхопочитание
добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли.
Смирено, със
страхопочитание
добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
- Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
към текста >>
9.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветливо, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина.
Сякаш че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>
НАГОРЕ