НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко
страхопочитание
обхванало душата му.
А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща.
Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко
страхопочитание
обхванало душата му.
– И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
към текста >>
2.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Диви племена (колко луди!) гледат със
страхопочитание
танците на своя „мъдър" лекар.
Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят.
Диви племена (колко луди!) гледат със
страхопочитание
танците на своя „мъдър" лекар.
Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени.
към текста >>
3.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без
страхопочитание
да произнесем едно такова име.
Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна!
Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без
страхопочитание
да произнесем едно такова име.
Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас.
към текста >>
4.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Наближаваме с
страхопочитание
, със свещен трепет.
Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб!
Наближаваме с
страхопочитание
, със свещен трепет.
Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота!
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Приближавайки с
страхопочитание
до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува.
С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво.
Приближавайки с
страхопочитание
до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува.
Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно.
към текста >>
6.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание.
Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
към текста >>
7.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със
страхопочитание
.
Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим.
Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със
страхопочитание
.
Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със
страхопочитание
гледали своя спасителен ден.
Прието, прието! — потвърдили важните жабоци и денят се узаконил. Изведнъж голямата новина се разнесла по жабешкото радио по цялото протежение на реката и празникът започнал. Образувал се многохиляден хор от певци и крякуни, реката екнала, та никой не можал да разбере къде какво става. Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания.
Поповите лъжички, малки глупави душички и те по заповед се редили едно до друго по брега на локвата и със
страхопочитание
гледали своя спасителен ден.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен!
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в
страхопочитание
пред него“ .
„Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“.
„Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в
страхопочитание
пред него“ .
В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло. Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със
страхопочитанието
пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със
страхопочитанието
пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме.
Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт?
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко
страхопочитание
пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят.
Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите!
Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко
страхопочитание
пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят.
Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите
страхопочитание
свидетели на посивялата старина.
Чудовищни рани са нанесени на гръдта на планината, процепи през скалите, кариери. Мрачни и одимени лежат обслужващите села без каквато и да е органическа връзка с окръжаващата ги природа. Релси, локомотиви, машини за взрив са се вмъкнали в девствения камък и разкъсват жилите му. Но той е по-силен от тях, надсмива им се. Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива.
Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите
страхопочитание
свидетели на посивялата старина.
Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове. И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания. Всичко блести и почива, пламенее и кима, цветните тонове преобладават. Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава. Борбата с ветровете става все по-трудна.
към текста >>
НАГОРЕ