Търсене в текстове за 'Страхопочитание'

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>

И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747".
към текста >>

Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.

Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука! Така се заражда лицемерие и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите. Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.”Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той. Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва. Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 28 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата.

Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено.
към текста >>