НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
38
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради
страхопочитание
към Бога и ги сложи на масата.
40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл. 40, ст. 13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това.
Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради
страхопочитание
към Бога и ги сложи на масата.
Другите братя върнаха подготвените от тях редакции. Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега. Само Неделчо Попов не беше съгласен и протестираше. Неделчо Попов и Борис Николов бяха искрени приятели, но тук Неделчо се противопостави на Борис. Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет.
към текста >>
2.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онези там в Търново ги гледаха със
страхопочитание
.
Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий.
Онези там в Търново ги гледаха със
страхопочитание
.
А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа.
към текста >>
3.
49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При Бога се отива със
страхопочитание
, а не с псувня." Комунистите го слушат и накрая му казват: „Ти си безнадеждно заблуден." Той заблуденият остава на Изгрева, а онези си заминаха за града.
Нямам време сега, за такива като вас. Зает съм." И ги отпраща. А те стоят долу, чудят се каква е тази работа, кой ги е подслушвал и следил. Разправят случая на един наш брат, но комунист, а той се смее: „Аз какво ви казвам, че аз всяка сутрин целувам ръка на Господа. А вие ми говорите, че съм заблуден.
При Бога се отива със
страхопочитание
, а не с псувня." Комунистите го слушат и накрая му казват: „Ти си безнадеждно заблуден." Той заблуденият остава на Изгрева, а онези си заминаха за града.
И така той си остана заблуден до края на живота, но живя на Изгрева с нас. А онези след време като взеха властта тръгнаха да оправят света по комунистически. До сега 30 години от тогава светът не е оправен. Кога ще го оправят един Господ знае. А на Изгрева веднъж Учителят каза: „Светът е оправен.
към текста >>
4.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В знак на уважение и
страхопочитание
към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението.
От нея няма да излезете докато всеки един от вас не си свърши работата. В Мен е ключът. В Моите ръце е ключът на вашето избавление." Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово. Методи проследява жеста Му и чува думите Му: „Ето, там е ключът. Там е вълшебният ключ." Методи кимва с глава, че е разбрал.
В знак на уважение и
страхопочитание
към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението.
Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя. Като прибра и подвързаните томчета на Методи с кожена подвързия. Така ключът на избавлението бе откраднат от Методи и унищожен. Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие.
към текста >>
5.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Тя сега пости", със
страхопочитание
споделя сестрата.
Но аз го приемах тогава за нещо естествено за самата Савка. А тя започва едно такова голямо изпитание, влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е занят със своята си работа, затворен е в стаята си, не приема гости, а само по изключение, а храна му носят други сестри. По едно време на петия-шестия ден той се обръща към сестрата, която му носи храна и пита: „Ами къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " „Учителю, Савка влезна в пост.
Тя сега пости", със
страхопочитание
споделя сестрата.
Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята си и пита сърдито: „Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено.
към текста >>
6.
1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Благоговеех, в
страхопочитание
бях към Него, обаче нито Го познавах, а само от книгите.
Даваше ми, прочитах и виках: „Бате, много са хубави тия книги. От къде ги взимаш? " „Ами нашият Учител". Разказваха ми. Знам аз вече кой е Учителят.
Благоговеех, в
страхопочитание
бях към Него, обаче нито Го познавах, а само от книгите.
И през 1929 г. ние работихме, взимахме така работа да изработим, за да спечелим пари, за да отидем да видим Учителя. Отидохме през август месец. Петък вечерта отидохме, събота след обед по някое време седим до лешниците там на скамейките и идват от провинцията, въобще големи хора и военни имаше и цивилни дойдоха и така с ненавист викат: „Да излезе Дънов! " Един брат излезе и им каза: „Кажете какво искате, аз ще ви кажа".
към текста >>
7.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
А това послушание се обличаше понякога в
страхопочитание
, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.
Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика.
А това послушание се обличаше понякога в
страхопочитание
, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.
Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов.
към текста >>
8.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Вангя пое в ръката си камъчето и за няколко секунди изражението й се измени, смехът й пресекна, тя стана много сериозна и започна да върти камъчето в ръката си с най-голямо
страхопочитание
и малко след това промълви: "Това камъче е от едно свято място.
В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче! " - и почна подигравателно да се смее. Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето невежество.
Вангя пое в ръката си камъчето и за няколко секунди изражението й се измени, смехът й пресекна, тя стана много сериозна и започна да върти камъчето в ръката си с най-голямо
страхопочитание
и малко след това промълви: "Това камъче е от едно свято място.
Кое е това място? Кой е този човек? Той е тук". И започна да говори... На някои от въпросите ми тя даде много важни за мен отговори, други остави без отговор. Главният ми въпрос беше свързан с моята работа.
към текста >>
9.
161. КАРМИЧНИ ВРЪЗКИ И РАЗВРЪЗКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А Лулчев имаше
страхопочитание
към Учителя, *
Е.А.: Събуди ме нещо, дали тогава са ги убивали? В.К.: Това са връзки, разкъсване на връзки. Е.А.: Да. Не, много силно нещо беше. Много силно беше.
А Лулчев имаше
страхопочитание
към Учителя, *
към текста >>
10.
01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Правеше впечатление на онези приятели, които ни идваха на гости от Изгрева и наблюдаваха с какво
страхопочитание
те се докосваха до десницата на брат Георги Куртев.
И ако трябва някому да се целува ръка -това е на Всемировия Учител. " Тези въпроси са уместни. Но отговорът се намираше в онези приятели от селата, които бяха съмишленици по идеи на брат Георги Куртев и на Учителя, и на Бялото Братство и те бяха се докоснали до идеите на Учителя чрез брат Георги Куртев. Затова те целуваха ръка и търсеха общение с тези идеи и целуваха десницата на оногова, който ги бе въвел в това учение. За нас, съвременниците на брат Георги Куртев, това бе естествено и никому не правеше впечатление.
Правеше впечатление на онези приятели, които ни идваха на гости от Изгрева и наблюдаваха с какво
страхопочитание
те се докосваха до десницата на брат Георги Куртев.
Имаше различни коментари и различни обяснения, но за вас най-доброто обяснение ще намерите в някои от онези снимки, запечатали образите на Георги Куртев и на онези, които му целуват ръка. Наоколо стояха изправени в чинно почитание останалите и чакаха своя ред. Там ще намерите обяснението на този феномен. Изводът е ваш. А нашият извод бе направен по времето на брат Георги Куртев с целуване на десницата му.
към текста >>
11.
12 - 26. ВЕРНОСТТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Това е
страхопочитание
бе.
Това е." В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Характерен човек беше. Благодарение на неговата мъдрост, на неговия начин на живот, дисциплиниран вътре в себе си беше, затова се разви едно много хубаво Братство в Айтос. В.К : Да, той ако няма качества, той като център да ви събира. Аз като наблюдавам тези снимки и като гледам сега онази как е застанала така пред него, като войник пред генерал.
Това е
страхопочитание
бе.
То е едно вътрешно страхопочитание към Духа. Надка: Да. разбира се. В.К.: Респект. Аз като гледам, не е изкуствена поза.
към текста >>
То е едно вътрешно
страхопочитание
към Духа.
Надка: Характерен човек беше. Благодарение на неговата мъдрост, на неговия начин на живот, дисциплиниран вътре в себе си беше, затова се разви едно много хубаво Братство в Айтос. В.К : Да, той ако няма качества, той като център да ви събира. Аз като наблюдавам тези снимки и като гледам сега онази как е застанала така пред него, като войник пред генерал. Това е страхопочитание бе.
То е едно вътрешно
страхопочитание
към Духа.
Надка: Да. разбира се. В.К.: Респект. Аз като гледам, не е изкуствена поза. Това е страхопочитание, гледа го в очите.
към текста >>
Това е
страхопочитание
, гледа го в очите.
То е едно вътрешно страхопочитание към Духа. Надка: Да. разбира се. В.К.: Респект. Аз като гледам, не е изкуствена поза.
Това е
страхопочитание
, гледа го в очите.
Това в София го няма. Те нямат страхопочитание към Учителя! Надка: Когато тати е бил първият път и са разговаряли с Учителя, и тогава си излял душата пред баща ми, Учителят му разказал всичко. Умъчнен бил Учителят и бил много недоволен. „Казвам им едно, те друго го вършат.
към текста >>
Те нямат
страхопочитание
към Учителя!
разбира се. В.К.: Респект. Аз като гледам, не е изкуствена поза. Това е страхопочитание, гледа го в очите. Това в София го няма.
Те нямат
страхопочитание
към Учителя!
Надка: Когато тати е бил първият път и са разговаряли с Учителя, и тогава си излял душата пред баща ми, Учителят му разказал всичко. Умъчнен бил Учителят и бил много недоволен. „Казвам им едно, те друго го вършат. Казвам им: Вземете, еди-какви места да се вземат." Отзад имаше една кръчмарница. В.К.: На Танушев.
към текста >>
12.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно
страхопочитание
: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя.
И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно
страхопочитание
: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>
13.
37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ
,
Магдалина Стефанова Григорова
,
ТОМ 13
А като гледали нея с раницата на гърба, без да са знаели какво носи, по лицата им се изписвало огромно
страхопочитание
.
37. РАНИЦАТА С БЕСЕДИТЕ Друго, което знам от сестра Надка за сестра Веска Козарева е, че била много третирана в Братството. Веднъж Учителят й наредил да носи беседи в публичните домове. Станало й много неудобно как ще се осмели да влезе там. Но нали Учителят нарежда, задачата трябва да се изпълни. Когато отивала, наблюдавала как мъжете се отнасяли към леките жени, които влизат в тези домове с пренебрежение.
А като гледали нея с раницата на гърба, без да са знаели какво носи, по лицата им се изписвало огромно
страхопочитание
.
Друг път, пак по нареждане на Учителя трябвало да занесе на друго място пълна раница с беседи. Било е зимно време и снегът е бил доста натрупал. Както вървяла, изведнъж пропада в една дупка и затъва до кръста с раницата. Огледала се, нямало никой наоколо. Започнала горещо да се моли: „Учителю, моля Ви, помогнете ми да излеза от това положение заради раницата с беседите." Не след дълго очакване, се появява един войник, който я измъква от дупката.
към текста >>
14.
1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
" И като знам баща ми колко много изпитваше едно
страхопочитание
към дядо, той никога не е смеял да се изправи и да му каже искам това и това, как се е осмелил да му пише едно писмо, че учителят му така и така, и че желае да следва в академията.
Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри? Н.Ш.: Не, пет сестри. Това, което винаги ме е учудвало, то е... Дядо го праща в Пловдив да учи. Той завършва там гимназия и всъщност там учителят му по рисуване обърнал внимание, че той рисува невероятно хубаво и му казал: „Борисе, ти трябва да отидеш да учиш в академията!
" И като знам баща ми колко много изпитваше едно
страхопочитание
към дядо, той никога не е смеял да се изправи и да му каже искам това и това, как се е осмелил да му пише едно писмо, че учителят му така и така, и че желае да следва в академията.
Интересен е бил дядо ми всеки случай. Малко мога да знам за него, защото той е бил много затворен човек. Дядо му писал: „Е, прави каквото искаш, но ще бъде 5 за 4." Значи с други думи няма да печелиш, ами ще губиш от това. Така и дядо починал междувременно. Баща ми идва в София, явява се на конкурс.
към текста >>
15.
2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 16
Ние с благоговение, със
страхопочитание
и богоотдание присъствувахме на богослужението.
На страстната седмица, на Великата Сряда, на Велики Четвъртък, на 12-те Евангелия, когато се четяха в църква, ние семейно отивахме на църква. Баща ми за Великата Неделя приготвяше дебели восъчни свещи за всеки член от семейството ни. Вземаше цеви от пищялки, спущаше памучно витло по средата на цевта и го подкрепяше отдолу и горе с клечици, да стои на средата на цевта, разтваряше пчелния восък и го наливаше в цевта и го оставяше перпендикулярно, докато застине. С ножчето се обелва цевта и восъчната свещ е готова за запалване, когато се четяха 12-те Евангелия. С тези дебели и дълги свещи си служехме в църква в четвъртък вечер, в петък сутринта, в събота сутринта и на самия Великден сутринта, на самото Възкресение Христово.
Ние с благоговение, със
страхопочитание
и богоотдание присъствувахме на богослужението.
В училище най-обичах да слушам и да стоя мирно при четене на вероучението. На един солук - на един дъх; от солук (тур.) - дъх, дишане. (Бел. М. И.)
към текста >>
16.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Когато един човек изгуби
страхопочитанието
- изгубил е живота.
Но това не е никакво учение - това е краен материализъм. И ще ме заплашват още, че ще ме опетнят. Аз не съм от страхливите, не съм от онези, които умират. Нито от онези, които може да се опетнят. Но един ден ще ме заставят да... Аз слизам на вашия уровен, но не е така.
Когато един човек изгуби
страхопочитанието
- изгубил е живота.
Като се гневиш и правиш скандал, мисли - пред лицето Божие го правиш. Каквото говоря, аз го мисля, много го мисля, и едно ще ви кажа - и най-лошата дума от мен ще ви донесе добро - а вий за себе си може ли да кажете също[то]? Аз бих Магдалина, но тя сега е пророчица и обикаля Европа-това е един начин на възпитание.* Вие трябва да имате страхопочитание от Бога. Няма нищо по-хубаво от смелостта и чистотата в душата... Може да се даде помощ само на този, който е готов, на когото душата е отворена, а който е отрицателно настроен - нему не може да се помага. Тогава се помага на такъв насън.
към текста >>
Аз бих Магдалина, но тя сега е пророчица и обикаля Европа-това е един начин на възпитание.* Вие трябва да имате
страхопочитание
от Бога.
Нито от онези, които може да се опетнят. Но един ден ще ме заставят да... Аз слизам на вашия уровен, но не е така. Когато един човек изгуби страхопочитанието - изгубил е живота. Като се гневиш и правиш скандал, мисли - пред лицето Божие го правиш. Каквото говоря, аз го мисля, много го мисля, и едно ще ви кажа - и най-лошата дума от мен ще ви донесе добро - а вий за себе си може ли да кажете също[то]?
Аз бих Магдалина, но тя сега е пророчица и обикаля Европа-това е един начин на възпитание.* Вие трябва да имате
страхопочитание
от Бога.
Няма нищо по-хубаво от смелостта и чистотата в душата... Може да се даде помощ само на този, който е готов, на когото душата е отворена, а който е отрицателно настроен - нему не може да се помага. Тогава се помага на такъв насън. Обидите много помните. Всички седмици до събора да се прекарат в мълчание (събранията) - да имате Божието благословение. Щом си измените настроението, Бог ще се оттегли от вас и ще бъдете в борба със себе си.
към текста >>
17.
Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя
,
,
ТОМ 24
Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
А сега ще кажа само следното. Аз най-първо го съгледах пред една от трапезите, нещо пет метра, откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, недемонстративно своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавница на бяло столче, когато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета (14). Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание.
Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като на властна сила, свърхчовешка и свърхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половина от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>
18.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Когато малко подир 4.30 ч. стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
към текста >>
19.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка
,
,
ТОМ 24
И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и
страхопочитание
, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе. Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в живота, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е живот, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея. Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие.
И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и
страхопочитание
, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее.
И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели. "За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят. В.К.: Да. Сега, на с.
към текста >>
20.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
И с Георги Куртев двамата треперят и като излизат, отиват с плач и
страхопочитание
.
[негова снимка виж в "Изгревът", т. X, №№ 2-75] Д: Към кое? В: Към Учителя? Д: Ами те благоговееха. Мен ми е правило впечатление тате беше донесъл на чифлика имаха кошери - мед една тенекия, аз бях тогава не като сега, 30 кила една тенекия, нищо не беше да се занесе от къщи до Учителя.
И с Георги Куртев двамата треперят и като излизат, отиват с плач и
страхопочитание
.
Туй ми направи впечатление, старите приятели какво отношение имаха към Учителя. И така си го обяснявам с тези опитности, които са имали и в които Той е взимал участие за благополучното разрешаване на редица неща. В: Благодарение на тях. Виждат какво е Учителя. Д: Ами има едно мото от Учителя: "Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
към текста >>
От начало още аз съм имал едно голямо
страхопочитание
и почит към Учителя.
преместиха баща ми в Бургас като офицер и тогава и аз се записах трето отделение. Завърших там трето, четвърто, прогимназия, гимназия. Бях две години след като завърших 6 клас в Машинно училище. Първата година се разболях от бронхопневмония, втората година се разболях от плевмапневмония, пратиха ме на комисия и ме освободиха по болест. И тогава завърших седми и осми клас в Бургас.
От начало още аз съм имал едно голямо
страхопочитание
и почит към Учителя.
Не зная дали някой е имал, аз съм имал много опитности с Него, много ми е помагал, особено за здравето и въобще в живота. Аз имам и следния случай с Него пак. Имах един приятел, който почина - Неделчо Попов, работехме в печатницата. [Негови снимки виж в "Изгревът", т. XVII, № 12; т.
към текста >>
" И той каза: "Готов съм Учителю щом ми кажете." Моят баща имаше, не мога да го окачествя, не
страхопочитание
, нещо по-голямо към Учителя.
Учителят поседя така, може би 3-4 минути, не ми отговори нищо, и аз си седя, и каза: "Добре, ще дойда." И след малко отгоре слезе, тръгнахме. Аз, не ми направи впечатление, не съм знаел, но ще продължа после за това нещо. Дойде Той. Като влезе в стаята, сложи си ръката на челото на баща ми, придвижи я към стомаха, задържа я където е слънчевият възел. И моя баща отвори очите си и каза: "Учителю, помогнете ми, аз си отивам." И Учителят му каза: "Не, ти няма да си отидеш." И му зададе един въпрос, който и тогава и присъстващите не можахме да го разтълкуваме: "Готов ли си да възлюбиш хората?
" И той каза: "Готов съм Учителю щом ми кажете." Моят баща имаше, не мога да го окачествя, не
страхопочитание
, нещо по-голямо към Учителя.
Много опитности е имал от Него и Учителя се обърна, но тогава, когато той вече започна да говори. Учителят поседя може би 10-тина минути, даде някои наставления на леля Райна, сестрата на тате: "Ще му сварите един картоф веднага, няма да го разрязвате, ще му дадете да изпие само сока, тази вечер, утре заран същото нещо, на обед може да му дадете половинка от картофа, но пак със сока, и вечерта и от другия ден вече може да мине на по-лека храна." Аз се изненадах много, но и петимата, които бяхме там, се разплакахме. Доктор Жеков, възрастен човек, двама офицери - Димков и Райчев, възрастни хора, които са изпитали Балканската война, другата война голямата и като офицери. Туй ми направи така едно много голямо впечатление каква почит имат и уважение към Учителя, че тези Негови постъпки, просто даряване на живот. Три дена в безсъзнание, бере душа дето се казва и Той с едно полагане на ръката си го върна към живот.
към текста >>
И двамата с такова
страхопочитание
влизаха при Учителя, треперят и двамата, не смеят да влязат, чакат Учителя да излезе, мълчат, чакат.
В: Не, за унищожение, не ги е унищожил. Д: Или, ако ги е оставил там, те са ги унищожили тия, които са разваляли. В: Дано впоследствие ги намерим. Д: Но много интересни. Аз помня, когато той дойдеше тате с Георги Куртев, големи приятели бяха те.
И двамата с такова
страхопочитание
влизаха при Учителя, треперят и двамата, не смеят да влязат, чакат Учителя да излезе, мълчат, чакат.
А помня по-младите как с Учителя. М: Те смятат, че Той е длъжен. Стана лошо. В: Че Той е длъжен да дава? М: Да.
към текста >>
21.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Знаем, и затова със
страхопочитание
и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука! Така се заражда лицемерие и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите. Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.” Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той.
Знаем, и затова със
страхопочитание
и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. 29 юли 1930 г. Днес изгрев слънце за пръв път е ясен. Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск.
към текста >>
22.
6. Горницата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Всеки пристъпваше прага на горницата със
страхопочитание
, със свещен трепет.
Хиляди опитности и преживявания на хора, опитали силата на молитвата са писали и продължават да се пишат, за въздействието и благодатта, за утехата и укрепването на душата и тялото. Молитвата кратко казано е "Дишане на душата”. В горницата по време на съборните дни, обикновено това ставаше на края на събора, на малки групи или по единично влизахме там, за да се помолим, да почерпим сили и вдъхновение за цялата година, за да съзерцаваме, да се вглъбяваме и накрая горещо да благодарим за преживяните дни. Един свещен момент на съборните дни беше именно този час прекаран там. Всеки човек една съдба, едно страдание - имаше за какво да общуваме с Великото, какво да искаме, за какво да благодарим, за да бъде годината спокойна, благодатна, творческа.
Всеки пристъпваше прага на горницата със
страхопочитание
, със свещен трепет.
Напущайки събора всеки искаше да разтвори сърцето си, да изкаже събралото се там, да изнесе трудностите си, за да се помоли, накрая да бъде укрепен, осветлен, благословен. Преживяването в “Горницата" не се забравяше. Библията стоеше на лично място, един том беседи. След молитвата се четеше стих от Свещеното Писание и страница от беседата - това, което се паднеше. В бележника записваше се и глава от Писанието и главната мисъл от страницата - те важеха за цялата година.
към текста >>
23.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 1-ва
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
А сега ще кажа само следното. Аз най-първо го съгледах пред една от трапезите, нещо пет метра, откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, недемонстративно своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавница на бяло столче, когато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета (14). Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание.
Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и
страхопочитание
.
Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като на властна сила, свърхчовешка и свърхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половина от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него.
към текста >>
24.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Когато малко подир 4.30 ч. стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
Сякаш, че това множество стоеше със
страхопочитание
пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
към текста >>
25.
22. Планът му бе как да победи г-н Дънов
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Пешеходците, наврели ръце в джобовете си, сгушили се в яките на палтата си, със
страхопочитание
се отбиваха, за да мине трамвая.
22. ПЛАНЪТ МУ БЕ КАК ДА ПОБЕДИ Г-Н ДЪНОВ 1919 година, неделна сутрин. Тъмнозеленият трамвай се движеше по улица „Пирот” бавно, като философ погълнат от важни житейски проблеми. Той не се влияеше нито от насрещния студен вятър, нито от преспите сняг, натрупани по линията.
Пешеходците, наврели ръце в джобовете си, сгушили се в яките на палтата си, със
страхопочитание
се отбиваха, за да мине трамвая.
Между многото пътници, в трамвая се возеше и подполковник Христов - помощник-началник на Инженерната фабрика в София. И той както всички пътници, „возеше” своите мисли, една от които беше планът му - как да победи Петър Дънов! Впрочем, неговите мисли бяха толкова негови, колкото и пътниците в трамвая бяха на трамвая. Днес с него щеше да стане особена промяна! - Щеше да се случи нещо подобно или повтори това, което се случи преди 2 000 години с римския гражданин Савел, когато отиваше за град Дамаск да преследва християните, както днес нашият подполковник отиваше да унищожава Дънов и Учението Му.
към текста >>
26.
102. Истинската близост с Учителя, когато на ученика съзнанието е единно и чисто
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Тези, които стояха близо до Учителя, защото имаха нужда от целокупната Му помощ, защото иначе не можеха да живеят, дадоха на това неправилно тълкувание, че са напреднали и създадоха около себе си атмосфера на
страхопочитание
.
Затова учениците не трябва да си правят илюзии, и да се оправдават. Те трябва да застанат лице с лице със себе си, да се чистят, да изправят грешките си и болестите от само себе си ще изчезнат. На тези и подобни грешки, станаха жертва много ученици. Едни мислеха, че са първи без да бяха, а други сгрешиха като ги помислиха, че наистина са първи. Това донесе много пакости на Братството.
Тези, които стояха близо до Учителя, защото имаха нужда от целокупната Му помощ, защото иначе не можеха да живеят, дадоха на това неправилно тълкувание, че са напреднали и създадоха около себе си атмосфера на
страхопочитание
.
После бяха принудени по всякакъв начин да подържат това мнение, затова почнаха да позират, да играят роля на светии. Скоро в светостта си и те самите повярваха, тъкмо тогава стана най-лошото. А за тези, които истински виждаха, беше ясно, че тъкмо светост не им достигаше, защото я търсеха отвън - търсеха да бъдат признати. Така се стигна до лицемерието. Много братя и външни хора се съблазниха, повярваха и възхитиха и после се разочароваха.
към текста >>
27.
154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
С гритаен дъх, захлас,
страхопочитание
и безгранично възхищение, възприемаше всичко като абсолютна истина, дори мислеше си още по-велики неща за Мойсей и Христа, които Христов не беше казал.
Христов беше педагог, който еднакво умело боравеше и с деца и с възрастни. Беше добре ориентиран в джунглите на невежеството. Когато трябваше, вграждаше в душата мощни заряди, които да я движат напред, нагоре през вековете и хилядолетията - ставаше път и съдба! Андрей беше като хипнотизиран! Слушаше не само с ушите си, но и с всяка клетка на тялото си - с цялото си същество - превърнал се цял на слух!
С гритаен дъх, захлас,
страхопочитание
и безгранично възхищение, възприемаше всичко като абсолютна истина, дори мислеше си още по-велики неща за Мойсей и Христа, които Христов не беше казал.
Искаше Христов да му говори дълго, до безкрай за този заекващ Мойсей! Любовта беше слязла в ада на душата му, и разтърси из основи адовите устои. Благост заля областта на слънчевия му възел! Азът му, силно подтискан от чувството за нищожество, се възземаше и освобождаваше. И Андрей можа да си помисли: „И аз въпреки, че заеквам, съм човек като другите!
към текста >>
28.
175. Ако бъдеш събуден преждевременно, ще страдаш още повече
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И почнаха вече в тях да се явяват наченките на
страхопочитанието
, защото виждаха в него човека, който нищо не забравя, който не само е ясновидец, но и знаеше неща, които другите не знаят; човек, който може, и който проследява целите си до край.
175. АКО БЪДЕШ СЪБУДЕН ПРЕЖДЕВРЕМЕННО, ЩЕ СТРАДАШ ОЩЕ ПОВЕЧЕ По лицата на двамата лекари беше изписано едно продължително учудване! Всичко това им беше много интересно, затова немецът запита на френски Христов: - Може ли да останем още? - Да, но съблечете си палтата и снемете шапките! - И погледна Андрей, който още стоеше в стаята с балтон и шапка. Двамата лекари си спомниха какво бяха помислили за Андрей и какво им каза тогава Христов, затова се изчервиха.
И почнаха вече в тях да се явяват наченките на
страхопочитанието
, защото виждаха в него човека, който нищо не забравя, който не само е ясновидец, но и знаеше неща, които другите не знаят; човек, който може, и който проследява целите си до край.
Така Христов, с постъпките и думите си изграждаше своя образ в тях. Те се съблякоха и отново седнаха на местата си. - Добре, ще ти намеря и работа, само работа да искаш! Ден и нощ да работиш да работиш цял живот и пак няма да я свършиш! Андрей го гледаше изненадан, мислеше си, че прекалява вече с тези свои драстични изказвания, защото знаеше каква страшна безработица вилнееше в България!
към текста >>
29.
2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.
,
,
ТОМ 35
Несмисленая упорност и крайная развратност гръцката духовенства разяри българската народа до най-голяма степен и дигна всяко
страхопочитание
и благоговейност от него към себе си.
От какви причини и от коги се е възбудил тойзи свещен въпрос в българи, описано е до сега в обширност, но тук еще можем каза няколко си речи. Гръцкое духовенство отначала еще кръщения Преславската двора е гонило българская народност и всякоги е искало да владей вероизповедно българи. В сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство. Българи же от своя страна всякоги са се трудили да имат независимо свещеноначалничество, както са го имали в толкова векове. Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.
Несмисленая упорност и крайная развратност гръцката духовенства разяри българската народа до най-голяма степен и дигна всяко
страхопочитание
и благоговейност от него към себе си.
Народ реши веднаж завсегда да се отърве от духовное иго гърков и от нихни непоносими веке угнетения. Римская и поляшкая пропаганда искаха и ищят да се възползуват от тия обстоятелства. Видяхме и виждаме еще какви неуморни старания показах и показват еще да би могли да получат цел си. На това, както е знайно, тии се подпомагат и от католически сили, кои имат свои си мисли в тойзи наш въпрос. Протестантски же общества и тии не мируват никак, но стараят се на всяк начин да добият и тии хища си в това обстоятелство.
към текста >>
30.
2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Такова нещо трябваше да ся изпълнява чрез тълмачя (терджумана) и то с голямо понижение представляющих ся послаников, Ако някой си посланик е имал налог от двора си да представи нещо си отоманскии порти от стрьни правителства си, он е трябало да измоли с много подарки дозволение и да го представат няколко си бустанджии пред великаго везиря, кой е сичко изпълнявал после султана, държащи го, кату едного виновника и унуждающи го да ся покланя до земя няколко си пъти пред него, да му целуни със
страхопочитание
края на скута и, гледаящ смирено на земя, да му желуни със
страхопочитание
края на скута и, гледаящ смирено на земя, да управля говор си тълмачу, а он да изказва смисъл говора посланика, ублечена с най-нижни изражения покорности и рабства!
Человеку е срам да чете нихните дела!... Число фанариотое разтеше от ден в дня от подобних им скитников и сплетников, кои ся приселяха в Цариград на вишеказаное място фенер. А защото малочислений брой Гръков, коих духовно владеяше Цариградска фенерска патриаршия не беше доволно да им дава големи и изобилни приходи, тии намислиха да уборят Славянските в Турско священоначялства, българское и сьрбское, и тъй да подчинят себе сички православни в Турско Християни под священая власт фенерскаго патрика. Турская же държава, учрьдивша ся крепко в Константинов град, трябаше да има непреривни сношения граждански и търговски, с Европейските безмощни тогдашни кралевства, От того ся ражда нужда знания Европейских язиков за Турците. Нъ Турци, споряд тогдашнаго си духа правоверства, не само не учаха странни язици, но йоще не допущаха едному гяурину да им говори прямо на странен язик, ако и он да е бил даже и посланик някого си европейскаго царя, мислещи чи ще им ся осквьрни слух!...
Такова нещо трябваше да ся изпълнява чрез тълмачя (терджумана) и то с голямо понижение представляющих ся послаников, Ако някой си посланик е имал налог от двора си да представи нещо си отоманскии порти от стрьни правителства си, он е трябало да измоли с много подарки дозволение и да го представат няколко си бустанджии пред великаго везиря, кой е сичко изпълнявал после султана, държащи го, кату едного виновника и унуждающи го да ся покланя до земя няколко си пъти пред него, да му целуни със
страхопочитание
края на скута и, гледаящ смирено на земя, да му желуни със
страхопочитание
края на скута и, гледаящ смирено на земя, да управля говор си тълмачу, а он да изказва смисъл говора посланика, ублечена с най-нижни изражения покорности и рабства!
Великий же везир споряд в каквото разположение ся е находил, решавал е много пъти в отговор посолства, да ударят няколко си тояги на крака посланику или го затворят в посланическая тъмница на Еди-куле-седем-торня или даже и прямо да го убесят, ако го е разсърдил за нещо си! Първий же тогдашни тълмачи отоманския порти били от Евреи, кои са имали всякоги пристъп при Турците, търпящи всяко безчестие и подлагающи себе за усърдно оръдие в най-безчеловечните дела против Християните. Тии са били и първите турски лекари, съветници и подзорници (спиони), както и първи им търговци-базиргян-баши. Фанариоти са убърнали на това внимание и трудили ся са да освоят тая еврейска служба, на кое са с время и успели. Тряба да си въображи человек чи такава служба, други род, освен Евреите и фанариотите в тях времена находящий ся в турска служба трябало е сичко да търпи и върши лъжи, клевети, предателства, безчестие, поръгание, бой по крака и многажди мършаво бесило!
към текста >>
31.
5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.
,
,
ТОМ 35
Турците се отнасяли към него с известно
страхопочитание
.
къщата на Ганчеви се оценявала на 25 000 гроша. В. Ганчев също се занимавал с търговия. В тази дейност, както се вижда от някои документи, той имал успех. Бил човек с добро материално положение и буен характер. Отличавал се със „среден бой, с черни очи, с черни мустаки, с възчерно лице”, обличал се като „тежък търговец”, пушел с кехлибарен чебук и яздел хубав кон.
Турците се отнасяли към него с известно
страхопочитание
.
На 18 януари 1862 г. се оженил за Парашкева Копова, но кратко траял тихият му и спокоен семеен живот. Още през 1864 г. образувал малка чета от няколко души, с която до 1866 г. наказвал злосторниците турци и черкези в Плевенско.
към текста >>
НАГОРЕ