НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_06 ) Тихият глас
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека да си послужим със следната аналогия: върху една
стена
хвърляте светлина през призма и на
стената
се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват.
Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена. Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения.
Нека да си послужим със следната аналогия: върху една
стена
хвърляте светлина през призма и на
стената
се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват.
Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея! Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите.
към текста >>
2.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Видиш една съборена
стена
и казваш: „Каква съборетина!
Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях.
Видиш една съборена
стена
и казваш: „Каква съборетина!
“ Не, вземи материал и я изгради. Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести. Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно.
към текста >>
3.
3_16 ) Съзнателно излъчване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през
стената
и се понесла напред.
Хубаво е да можеш да излизаш навън от затвора и свободно да влизаш в Духовния свят и после пак да се връщаш във физическото тяло. А има някои, които не им разрешават да напускат затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния. Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване.
Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през
стената
и се понесла напред.
Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи. След това един брат запита: „Как може да стане съзнателно излъчване? “
към текста >>
4.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през
стената
влезе една мома.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някои случки от своя живот.
Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през
стената
влезе една мома.
Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя ми отговори, че преди петнадесет минути в дома ѝ я убил приятелят ѝ, който мислел, че му изневерява. – „Сега какво ще правя? Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои.
към текста >>
5.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма
костена
жаба и помислили, че това е остров.
Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен.
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма
костена
жаба и помислили, че това е остров.
Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш.
към текста >>
Забили знаме и се установили, но после
костената
жаба се размърдала и те избягали.
Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен. В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров.
Забили знаме и се установили, но после
костената
жаба се размърдала и те избягали.
По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер.
към текста >>
6.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден както си стоях в града в моя кабинет през
стената
влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някой случки от своя живот.
Един ден както си стоях в града в моя кабинет през
стената
влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше.
Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията.
към текста >>
7.
15) Възпитание на детето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже в обществото се е събрала доста инертна и
сгъстена
материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа.
Понеже в обществото се е събрала доста инертна и
сгъстена
материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот.
Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява. Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо. Това, което хората сега правят, вие няма да го вършите – устави, членски вноски, организации, правилници и прочие. Каквото вече е изучено, няма да го повтаряте. Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна.
към текста >>
8.
55) Островът на блажените
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега Мусалла е
очистена
от мъгли.
Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди. Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи. Потеглихме за Мусалла. И когато седнахме на една полянка да отпочинем, Учителя каза: Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусалла.
Сега Мусалла е
очистена
от мъгли.
Мусалла иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите, така както тя се е изчистила. Във всяка екскурзия и светиите, и Ангелите вземат участие. Светиите и Ангелите си правят великолепни екскурзии. Да вземем пример от тях. Планинските места и полетата се допълват.
към текста >>
9.
76) Тя скоро се компенсира
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега у някои хора в света се пробуждат известни сили, с които да виждат отпред и отзад, да виждат през
стена
като с рентгенови лъчи.
Бог управлява света, Бог не е оставил света на този или онзи. Имаш на ръката си една луничка; ако можеш със своята мисъл да я отстраниш, тогава си гениален. Камъкът ще можеш да вдигнеш, ако проникнеш в молекулното състояние на материята така, че да суспендираш земното притегляне. Това е възможен процес. Могат да се развият окултни сили в човека.
Сега у някои хора в света се пробуждат известни сили, с които да виждат отпред и отзад, да виждат през
стена
като с рентгенови лъчи.
Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. И който много говори за себе си, и той губи. От тази екскурзия, която направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване и действаше благотворно.
към текста >>
10.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако се закачи китара на
стена
и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76
Ако се закачи китара на
стена
и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу.
към текста >>
11.
47) На границата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той кръстоса поляната в няколко направления и когато бе над
пръстена
, металическата вилка почна да се движи в ръцете му, и то с такава сила, че околните не можеха да спрат нейните движения.
Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм). Срещат се хора, които имат силно развита сензитивност и могат с лескова или металическа вилка да открият подземни води, руди, метали, изгубени вещи. Нещо повече, чрез радиестезия може да се определи дълбочината, количеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Наблюдавал съм как един сензитив откри златен пръстен, скрит в тревата на една полянка.
Той кръстоса поляната в няколко направления и когато бе над
пръстена
, металическата вилка почна да се движи в ръцете му, и то с такава сила, че околните не можеха да спрат нейните движения.
Подобни факти потвърждават, че в човека са складирани неизвестни досега за науката сили. И те трябва да бъдат изследвани, тъй като откриват пред нас нови хоризонти към света на невидимото. И множество изследвания от друг характер хвърлят светлина върху естеството на тези скрити сили. В това отношение е интересен опитът на Жорж Лаковски с пеперуда от семейството на сатурнидите, или пауновите очи, което включва едни от най-едрите представители на пеперудите въобще. Повечето видове „Пауново око“ имат двойногребенести антенки, които изпълняват и обонятелни функции.
към текста >>
да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през
стена
и от по-далечно разстояние.
Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“ Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е.
да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през
стена
и от по-далечно разстояние.
Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора. Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина.
към текста >>
12.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Излагаше се на определено място на
стената
.
Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане. Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки.
Излагаше се на определено място на
стената
.
Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга.
към текста >>
13.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят ще мине с децата по една
неизчистена
пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят.
Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.” Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета.
Учителят ще мине с децата по една
неизчистена
пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят.
И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение.
към текста >>
14.
Свобода
- Боян Боев (1883 – 1963)
Между учител и ученик не трябва да има
стена
, учителят трябва да е близък на ученика.
Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението.
Между учител и ученик не трябва да има
стена
, учителят трябва да е близък на ученика.
В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.
към текста >>
15.
02. Мекота
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена
стена
.
Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот. Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите." Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура.
Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена
стена
.
Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък.
към текста >>
16.
17. Първи стъпки на ученика – II
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през
стената
.
Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през
стената
.
(Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш." Най-сетне тя се утешила и си отишла.
към текста >>
17.
Екскурзия на 24 юни 1929 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през
стена
като с рентгенови лъчи.
- „Не мога". - Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или онзи!... Имаш на ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален.
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през
стена
като с рентгенови лъчи.
Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
към текста >>
18.
Тихият глас
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Да си послужим със следната аналогия: Върху една
стена
хвърлят светлина през призма.
Няма да се мине много Време и ще Видите, че задачата е разрешена. Като сгрешите, вслушайте се В тихия глас на Бога, който Ви нашепва: „Обхождайте се с всеки човек тъй, както Аз се обхождам с вас! " По време на разговора стана дума за това, какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя обясни:
- Да си послужим със следната аналогия: Върху една
стена
хвърлят светлина през призма.
На стената има цветове. Извод: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, животът идва, нещата стават реални. Там е тайната -да имаме за Бога една идея, най-възвишената идея!
към текста >>
На
стената
има цветове.
Като сгрешите, вслушайте се В тихия глас на Бога, който Ви нашепва: „Обхождайте се с всеки човек тъй, както Аз се обхождам с вас! " По време на разговора стана дума за това, какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя обясни: - Да си послужим със следната аналогия: Върху една стена хвърлят светлина през призма.
На
стената
има цветове.
Извод: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, животът идва, нещата стават реални. Там е тайната -да имаме за Бога една идея, най-възвишената идея! Ако на един човек му е тъжно, да мисли за ангелите.
към текста >>
19.
Излъчването
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минах през
стената
и излязох над селото.
Нали има някои затворници, пущат ги да отидат в града свободно и се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване. Това беше привечер. Както лежах на леглото си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си.
Минах през
стената
и излязох над селото.
Почнах да виждам селото под себе си и планините. През всичкото време на излъчването си чувствах мир, радост и любов към всичко. Като се върнах в тялото си, почувствувах разликата, по-рано летях, а сега трябваше да ходя по земята. Един брат запита: - Как може да стане съзнателно излъчване?
към текста >>
20.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко добър заслон е за нас сега каменната
стена
, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!
Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай!
Колко добър заслон е за нас сега каменната
стена
, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!
Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование!
към текста >>
21.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над това езеро стръмна отвесна
стена
, недостъпна за никой човешки крак.
Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе?
Над това езеро стръмна отвесна
стена
, недостъпна за никой човешки крак.
На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости!
към текста >>
22.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката е
сгъстена
светлина, а пък светлината е израз на мисълта.
– Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце.
Музиката е
сгъстена
светлина, а пък светлината е израз на мисълта.
От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще. А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин. Музиката не е чувство, но способност. Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят.
към текста >>
23.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти гледаш една съборена
стена
и казваш: "Съборена е
стената
".
То е въпрос само на време. – Кое е новото в света? – Новото е: всеки да опита служенето. Служене всеки ден и то доброволно. Благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите.
Ти гледаш една съборена
стена
и казваш: "Съборена е
стената
".
Не, вземи мистерията и я направи. Всеки да служи, както той разбира и да се радва на служенето. И тогава животът се осмисля. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание.
към текста >>
24.
Първи стъпки на ученика – II
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през
стената
.
Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през
стената
.
(Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла.
към текста >>
25.
Мекота
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена
стена
.
Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот. Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите.” Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура.
Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена
стена
.
Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък.
към текста >>
26.
051 ТИХИЯТ ГЛАС
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и
стенания
в света.
''В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител, под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:'' – Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците.
Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и
стенания
в света.
Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб." Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Болен си.
към текста >>
27.
066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой стои пред една
стена
и казва: "Зад тази
стена
няма нищо." Не, зад тази
стена
има много нещо.
Мислите ли, че един ангел може да се занимава със съвременното законодателство? Мислите ли, че химията и физиката ще се намират в положението, в което са днес? Други закони освен физическите не съществуват ли? Има и други закони, които учените не са открили. Съвременната наука се гради само върху физическото изследване.
Някой стои пред една
стена
и казва: "Зад тази
стена
няма нищо." Не, зад тази
стена
има много нещо.
И ако ти не го виждаш, това не показва, че то не съществува. Съвременната наука е само въведение към истинската наука. С това авторитетът на съвременната наука и на учените не се подценява. Съвременната наука е дала факти, върху които човек може да мисли, за да се развива умът му. Обективният ум трябва да се развие.
към текста >>
28.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
На стръмния склон, където пътечката слизаше до къщата, беше направена една подпорна
стена
.
Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени. Пооправени бяха пътеките.
На стръмния склон, където пътечката слизаше до къщата, беше направена една подпорна
стена
.
Камъните бяха наредени така, че се очертаваше изгряващото Слънце. Това беше идея на учениците. Учителят направи превод: -Това изгряващо Слънце е символ на Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество. Направени бяха и каменни стъпала - привидно обикновена работа, каквато навсякъде се извършва, а в присъствието на Учителя добиваше дълбоко значение и смисъл.
към текста >>
29.
079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг човек пробива
стената
и през дупката изучава какво има вън.
Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист.
Друг човек пробива
стената
и през дупката изучава какво има вън.
Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното.
към текста >>
30.
Великият живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
У някои хора сега в света се пробуждат известни сили, да виждат отпред и отзад, да виждат през
стената
, както с рентгенови лъчи.
Лъжливи духове си играят с тебе. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или на онзи. Имаш на ръката си една луничка. Ако можеш със своята мисъл да я отстраниш от ръката си, тогава си гениален.
У някои хора сега в света се пробуждат известни сили, да виждат отпред и отзад, да виждат през
стената
, както с рентгенови лъчи.
Това е началото на развитието на ясновидството в човека. Който много говори за себе си, губи. От тази екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много реална полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряването. Тя действува благотворно.
към текста >>
31.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата
стена
беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал.
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата
стена
беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>
32.
06 САЛОНИТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях
стена
, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е.
Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12. Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите.
На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях
стена
, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е.
Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две възможности за място - на улица "Оборище" №14 и на Изгрева, поляната зад парка, която е била вече закупена. Когато решението да се строи салон е взето, една вечер, след беседата на Общия окултен клас (по това време беседите се провеждат в тези следработни часове), Учителя запитва присъстващите: "Къде искате да се построи салон, на улица "Оборище" №14 или на Изгрева?
към текста >>
В средата на северната
стена
, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше.
Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия.
В средата на северната
стена
, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше.
От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.
към текста >>
33.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Устата ви трябва винаги да бъде
пречистена
, а не да мирише.
Всички да кажат за вас, че сте особени хора. После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете, значи да контролирате всички свои клетки, да направлявате всички свои мускули всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате.
Устата ви трябва винаги да бъде
пречистена
, а не да мирише.
Ако някому миришат устата да каже: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това, което мирише в мен да изчезне! " Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си ги дръжте в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство, да притежава абсолютна чистота.
към текста >>
34.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Скалите отпред като
стена
, водата на прекрасния извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяване на такава задача.
А народът от околните села го знаеше като "Железните врати". Предаваше се от уста на уста, че някога там е имало врата, изкована от желязо. Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимисхий завладява столицата Преслав и източните предели на страната. По това време цар на българите е бил Самуил, който в продължение на двадесет години води войни с Византия, като се изтегля към София, тогава едно съвсем малко селище. Разбирайки обаче своята несигурност, той направил наблюдателен пункт - малка крепост именно на това красиво, подходящо за целта място.
Скалите отпред като
стена
, водата на прекрасния извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяване на такава задача.
По-късно, през прелеза между Витоша и Люлин, той се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа и спира в град Охрид, където основава и своята столица. И сега на "Ел-Шадай" е хубаво. Но красотата в природата не седи само във външните форми, които тя ни предлага. В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което се усеща като един трепет от духовно пробудените хора. За съжаление днес този дивен кът от Витоша е подложен на замърсяване от външни хора, които имат пренебрежително отношение към всичко свято.
към текста >>
35.
14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изплашен, можах да
простена
само: "Очите ми!
Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели.
Изплашен, можах да
простена
само: "Очите ми!
" В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял! " През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причинило някакви повреди.
към текста >>
36.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така прав, разхождайки се от
стена
до
стена
, прекарах нощта, а на сутринта моят адвокат, който брат ми беше вече ангажирал, ме посети и ми каза, че ще бъда изпратен без право на гаранция в Търновския затвор.
След малко заедно с жената ни закараха в едно мазе. Вече беше настъпила нощта и за никакво спане не можеше да се мисли. Стоях прав и се разхождах, доколкото можеше, в тясното мазе. Жената се беше сгънала на единствената пейка и говореше несвързани приказки. Късно през нощта се умълча и разбрах, че е заспала.
Така прав, разхождайки се от
стена
до
стена
, прекарах нощта, а на сутринта моят адвокат, който брат ми беше вече ангажирал, ме посети и ми каза, че ще бъда изпратен без право на гаранция в Търновския затвор.
И наистина след малко бях натъпкан в някакъв затворен автомобил. От него не можех да виждам нищо, но от друсането разбрах, че се движим по шосе. Най-после колата спря, когато се отвори и слязох, бях вече в малкия двор на Търновския затвор - стар турски зандан. Отвори се една тежка желязна врата, през която ме вкараха и аз влязох в тъмен и непрогледен коридор. "Там в дъното от дясната страна има врата, ще влезеш в нея!
към текста >>
37.
51 ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше
стена
за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо.
Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше
стена
за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер.
към текста >>
38.
60 МУЗИКАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката, защото музиката е
сгъстена
светлина, а светлината е израз на мисъл.
Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство спомага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека, на първо място на неговата мисловна способност.
На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката, защото музиката е
сгъстена
светлина, а светлината е израз на мисъл.
Там, където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето. За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той?
към текста >>
„Господи -
простенал
Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма!
Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум.
„Господи -
простенал
Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма!
“ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало.
към текста >>
39.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В сегашния век се установи, че веществото е
сгъстена
енергия.
Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност.
В сегашния век се установи, че веществото е
сгъстена
енергия.
Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце.
към текста >>
Оказва се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата им за зимуване и ръбовете, и върховете на
многостена
.
И тези открития също попаднаха на своето място в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. Те съвпадат с планетните разпуквания на земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, с издигания и хлътвания, с интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максимално атмосферно налягане - местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат постоянно по посока на ръбовете.
Оказва се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата им за зимуване и ръбовете, и върховете на
многостена
.
Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни предмета, направени от злато, и един от бронз във Франция. Това представлява кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на това геометрично тяло има направени топки. Предположението на някои археолози е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астрономията на древните народи. Известно е, че тези две науки са вървели заедно, ръка за ръка до 17 век.
към текста >>
40.
ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце
сгъстена
сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми.
Девет от тях са известни, със собствени имена и символи: Меркурий ( ), Венера ( ), Земя ( ), Марс ( ), Юпитер ( ), Сатурн ( ), Уран ( ), Нептун ( ) и Плутон ( ). За последния няма общоприет символ, а даденият тук е оригинален. Две от планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето (Вулкан), другата е зад Плутон (Хано). Третата неизвестна Фаетон е разрушената планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували безредно от някаква неопределена материя или от някаква огнетечна маса.
Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце
сгъстена
сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми.
Всяко едно планетно начало за своя растеж и оформяне е приело силови течения и от Небесните образувания в едно от зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета (тази зад Плутон) е първата и най-старата. След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н.
към текста >>
41.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е
преместена
в главномозъчната система.
С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е
преместена
в главномозъчната система.
И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии.
към текста >>
42.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ева беше
кръстена
на името на Бога Йехова - Еве - Ева.
Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност.
Ева беше
кръстена
на името на Бога Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата.
към текста >>
43.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска
стена
.
Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел.
В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска
стена
.
А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки.
към текста >>
А зад тази
стена
, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над
стената
, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена.
А зад тази
стена
, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над
стената
, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
към текста >>
И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната
стена
.
Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната
стена
.
Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда.
към текста >>
44.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Летораслите се простират по
стената
.
9. Деветият знак Стрелец отговаря на Нефталим. За него е казано: „Нефталим е елен, пуснат, който дава угодни думи." 10. Десетият знак Козирог отговаря на Йосиф. За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник.
Летораслите се простират по
стената
.
Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила.
към текста >>
45.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Ева беше
кръстена
на името на Бога - Йехова - Еве - Ева.
Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност."
„Ева беше
кръстена
на името на Бога - Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева.
към текста >>
46.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто
стенат
и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.
И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата.
Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто
стенат
и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.
А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините. В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар."
към текста >>
47.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изтълкувал писаното на
стената
, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си.
Той не искал да яде от царските ястия, понеже били от месна храна и се хранел с плодове. При свършването на тригодишното си обучение Данаил и тримата му другари били назначени на добра служба в царския двор. Скоро след това Данаил показал пророческите си дарби, като изтълкувал един сън на Навуходоносор. Затова царят го направил управител на Вавилонската област и началник на научното и свещеническо съсловие, началник на магите. След това изтълкувал друг сън на Навуходоносор.
Изтълкувал писаното на
стената
, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си.
Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали. През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията.
към текста >>
В това време се явява една ръка на
стената
, която написва някакви тайнствени слова.
И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях.
В това време се явява една ръка на
стената
, която написва някакви тайнствени слова.
Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен.
към текста >>
Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на
стената
и го превежда.
Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им.
Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на
стената
и го превежда.
Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла нощ не спал и не ял царят заради Данаил, и на сутринта рано отишъл при рова на лъвовете да види какво е станало с Данаил.
към текста >>
Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и
стената
, и то във времена утеснителни.
„И когато още говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва. И вразуми ме и говори с мене и рече: Данаиле, сега излезох, за да те направя да вземеш разум. В началото на молбите ти излезе заповедта. И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението. Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият.
Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и
стената
, и то във времена утеснителни.
И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала.
към текста >>
Земята ще бъде
очистена
от лошите хора.
да ликвидира кармата на света. Затова ще бъдат тези страдания, каквито светът не е виждал. В един разговор на Рила, през 1943 година, Учителят загатва този въпрос и казва следното: „Сега на земята идват светиите, техният вожд е Христос. Светиите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и силни, и като ги види човекът на злото, ще бяга.
Земята ще бъде
очистена
от лошите хора.
Сега първият помощник на Христа е Архангел Михаил. Той е активен. Архангелите се сменят на дежурство в ръководството на света, което трае няколко века." Във времето на пророк Данаил дежурен е бил Архангел Михаил. Сега е второто пришествие, сега е края на века.
към текста >>
48.
Пророк Захария
- Влад Пашов (1902- 1974)
Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи
стена
.
И рекох: Господи, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете.
Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи
стена
.
Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ. И много народи ще се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се населя всред тебе." Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви. И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже, ей ще ти запрети Господ, който избра Ерусалим.
към текста >>
Но Господ казва, че няма нужда от
стена
, защото казва: „Аз ще съм огнена
стена
наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена.
Но Господ казва, че няма нужда от
стена
, защото казва: „Аз ще съм огнена
стена
наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
И много народи ще се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се населя всред тебе." Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви. И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже, ей ще ти запрети Господ, който избра Ерусалим. Не е ли той главня, изтръгната из огъня?
към текста >>
49.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей
стенанието
ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля.
Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа.
Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей
стенанието
ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.
към текста >>
50.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно и тук двата пъти планината е
отместена
и погледът за духовния свят е останал свободен.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване.
Следователно и тук двата пъти планината е
отместена
и погледът за духовния свят е останал свободен.
Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед.
към текста >>
Планината на земния свят трябва да бъде
отместена
, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят.
Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен.
Планината на земния свят трябва да бъде
отместена
, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят.
Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен.
към текста >>
51.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие,
непречистена
от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници.
Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие,
непречистена
от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави.
към текста >>
52.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато душата, астралният елемент, е
пречистена
, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят.
От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент.
Когато душата, астралният елемент, е
пречистена
, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят.
Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето.
към текста >>
Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде
пречистена
.
Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница.
Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде
пречистена
.
И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея.
към текста >>
Пречистената
душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива.
Това е във връзка с Тайната на женската същност. Същността на жената е, че е образ на човешката душа. Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв.
Пречистената
душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива.
За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син.
към текста >>
53.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е
отместена
и човек вижда в духовния свят.
Вярата е едно семе в човешката душа, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини.
Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е
отместена
и човек вижда в духовния свят.
Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли.
към текста >>
54.
7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде
разчистена
, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството.
Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде
разчистена
, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството.
Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в наши дни.
към текста >>
55.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази сфера от Светлина, намираща се зад
стената
на земното, той вижда образа на Христа.
Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят.
В тази сфера от Светлина, намираща се зад
стената
на земното, той вижда образа на Христа.
Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла.
към текста >>
56.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде
известена
на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде
известена
на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син.
към текста >>
57.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ
пречистена
; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ
пречистена
; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
към текста >>
58.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са останали в него като една
сгъстена
зародишна сила.
Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога.
Те са останали в него като една
сгъстена
зародишна сила.
И човек, под влияние на Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето устройство, за да изчезнат тези глави и тези рога. Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. Рогът е едно мазолесто втвърдяване. Така атлантският човек на края на Четвъртата културна епоха е едно животно с четири глави и четири рога, видими в етерното тяло. След този период той продължава своето развитие като се индивидуализира.
към текста >>
59.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
У тях ще остане само желанието по физическото, само една
непречистена
духовна природа, останала жадна за материята.
От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа. Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела. Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната планета няма да има физическа материя.
У тях ще остане само желанието по физическото, само една
непречистена
духовна природа, останала жадна за материята.
Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло. Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува. Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото Същество.
към текста >>
60.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Градът имаше голяма и висока
стена
, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти.
Който побеждава, ще наследи тия неща; аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде Син." „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел. Това е втората смърт." „Тогава дойде един от седемте Ангели, които бяха натоварени с последните язви и държаха 7-те Чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената па Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми Светия град, Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога, и имаше Божествена Слава, която светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал."
„Градът имаше голяма и висока
стена
, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти.
И градската стена имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето." „И тоя, който говореше с мен, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите му и стените му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстта, излезе 12 000 стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел.
към текста >>
И градската
стена
имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето."
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел. Това е втората смърт." „Тогава дойде един от седемте Ангели, които бяха натоварени с последните язви и държаха 7-те Чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената па Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми Светия град, Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога, и имаше Божествена Слава, която светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал." „Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти.
И градската
стена
имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето."
„И тоя, който говореше с мен, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите му и стените му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстта, излезе 12 000 стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел. Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше Яспис, вторият Сапфир, третият Халкидон, четвъртият Смарагд, петият Сардоникс, шестият Сардий, седмият Хризолит, осмият Верил, деветият Топаз, десетият Хризопрас, единадесетият Яцинт, дванадесетият Аметист.
към текста >>
Измери и
стената
му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел.
„Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти. И градската стена имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето." „И тоя, който говореше с мен, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите му и стените му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстта, излезе 12 000 стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
Измери и
стената
му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел.
Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше Яспис, вторият Сапфир, третият Халкидон, четвъртият Смарагд, петият Сардоникс, шестият Сардий, седмият Хризолит, осмият Верил, деветият Топаз, десетият Хризопрас, единадесетият Яцинт, дванадесетият Аметист. И 12-те порти бяха 12 бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло." „И храм не видях в него, защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, да го осветлява, защото Божията Слава го осветляваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата Светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.
към текста >>
Стената
му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше Яспис, вторият Сапфир, третият Халкидон, четвъртият Смарагд, петият Сардоникс, шестият Сардий, седмият Хризолит, осмият Верил, деветият Топаз, десетият Хризопрас, единадесетият Яцинт, дванадесетият Аметист.
И градската стена имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето." „И тоя, който говореше с мен, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите му и стените му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстта, излезе 12 000 стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе 144 лакти; а това беше човешка мярка, употребена от Ангел.
Стената
му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше Яспис, вторият Сапфир, третият Халкидон, четвъртият Смарагд, петият Сардоникс, шестият Сардий, седмият Хризолит, осмият Верил, деветият Топаз, десетият Хризопрас, единадесетият Яцинт, дванадесетият Аметист.
И 12-те порти бяха 12 бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло." „И храм не видях в него, защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, да го осветлява, защото Божията Слава го осветляваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата Светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там; па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща."
към текста >>
61.
VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила,
сгъстена
, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар.
Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине.
Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила,
сгъстена
, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар.
„Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха." „Ето защо неговото дело носи недъзите на нещо, родено преждевременно. То съдържа грешки в съждението, преди всичко в това, което засяга Запада. Големите феномени носят дефекта в тяхното качество, най-голямата интелигентност носи също известна налудничавост на своята мъдрост.
към текста >>
62.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната
пречистена
душа ще разпростре около себе си.
Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди.
Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната
пречистена
душа ще разпростре около себе си.
Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети. Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е.
към текста >>
63.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и
очистената
душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане.
Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и
очистената
душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота.
към текста >>
64.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна,
сгъстена
материална форма.
А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез. Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност. Бог е единствената Реалност, Която се проявява в света. Той е едно велико Единство и се проявява чрез Своите два атрибута - Любов и Мъдрост, които се смесват като Дух и материя в света на проявените същества. Материята е видим Дух.
Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна,
сгъстена
материална форма.
Чистият Дух, това е Активният, движещият се, вечно активен положителен полюс. Между тези две състояния следват серия от всички степени на Битието. Материята се организира и преобразува, като започне от нисшето, най-плътно състояние, т.е. от минерала, преминава през газовете и завършва с универсалния Етер. В това най-тънко състояние Активният и Пасивният Принцип на Божеството се съединяват отново и се превръщат в творческа сила.
към текста >>
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на
очистената
субстанция.
Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло.
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на
очистената
субстанция.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
към текста >>
65.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде
очистена
след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно.
Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде
очистена
след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.
към текста >>
66.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първия период в съществуването на суфизма
известена
роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век.
Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век.
В първия период в съществуването на суфизма
известена
роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век.
Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма. Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111). Поддръжници на суфизма са редица браства на мюсюлманските аскети, факири и дервиши. Суфизмът е, както казах, мистично учение, което претърпява известно развитие.
към текста >>
67.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И когато денницата разрежеше
стената
на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."
Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! "
„И когато денницата разрежеше
стената
на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."
„И не виждаше го никой. И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли." Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц.
към текста >>
68.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
След пет деня Богомил получил
пръстена
на Боян и разбрал, че Боян е убит.
И двамата били убити — единия на 9 май 969 година, а другия — на 22 май същата година. С това започва яростно и ожесточено гонение. На 16 август 969 година е изгорен Светомир Македонец с още много видни богомили. На 19 септември е съсечен Хамерун Дубровнишки също с много други видни богомили. На 17 февруари 970 година Боян е убит във Византия, където се пуснала мълвата, че той не бил водач на религиозно движение, но преследвал политически цели, като искал да завземе властта във Византия и да я обедини с България, Унгария и Италия и островите и да стане цар на тази голяма империя.
След пет деня Богомил получил
пръстена
на Боян и разбрал, че Боян е убит.
Пръстенът бил занесен на Богомил в затвора, където бил затворен, заедно с четиристотин души верни богомили. В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили. Останал жив само Симеон Антипа.
към текста >>
69.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на
стената
, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества.
Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението. Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие.
Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на
стената
, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества.
С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура.
към текста >>
70.
МАГ
- Влад Пашов (1902- 1974)
помогнат. Когато една сутрин сестрата се събуждала от сън, видяла на
стената
Отвори я на еди-коя си страница, там е твоята банкнота." Свещеникът отишъл бързо у дома си, отворил Библията и на страницата, която Учителят му посочил, намерил изгубената си банкнота. От една сестра научих, че преди време мъжът и се разболял и след като употребили всички познати средства, лекарите казали, че не могат да му
помогнат. Когато една сутрин сестрата се събуждала от сън, видяла на
стената
надпис на френски език и чула гласа на Учителя: „Запомни този надпис - това е адресът на една фирма за лекарства. Пиши на адреса и ще ти изпратят лек за мъжа ти." Тя направила това и се оказало, че фирмата действително имала едно ново лекарство, което още не било изпитано.
към текста >>
71.
МОЩ
- Влад Пашов (1902- 1974)
дойде близо, но няма да ни засегне." Дъждът приближавал като
стена
срещу тях,
Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът копаел в градината си, а Учителят стоял до него и разговаряли. Отдалече приближили тежки дъждовни облаци и се надвесили над тях. Протестантът подканил Учителя: „Петре, да се приберем у нас, защото дъждът ще ни намокри. "Но той го успокоил: „ Не се безпокой, продължавай си работата, дъждът ще
дойде близо, но няма да ни засегне." Дъждът приближавал като
стена
срещу тях,
но като стигнал на десет метра, завил в друга посока, без да е имало никакъв вятър. Станало точно както казал Учителят. През 1923 г. земетресение разтърси Пловдив и Чирпан. Тогава Учителят
към текста >>
72.
СМЪРТТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
пръстена
си за спомен." Миркович измъкнал
пръстена
си и го дал на Стоименов.
„Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник." Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш остави на мене пък
пръстена
си за спомен." Миркович измъкнал
пръстена
си и го дал на Стоименов.
И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за
към текста >>
73.
Метод за реализиране на идеите
- Влад Пашов (1902- 1974)
Искате ли да направите някое добро и у вас има известно противодействие, вземете
пръстена
на Доброто и го въртете непрекъснато около час и у вас ще се яви мисълта, че това, които по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, можете да го направите.
• 438 • Метод за реализиране на идеите.
Искате ли да направите някое добро и у вас има известно противодействие, вземете
пръстена
на Доброто и го въртете непрекъснато около час и у вас ще се яви мисълта, че това, които по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, можете да го направите.
И действително вие ще го направите. Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силен да го направите. Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи. Например някой казва: “Аз ще направя еди-какво си нещо”, но след като помисли, си казва: “Тази работа не е за мен, не мога да я направя”. После се явява друго желание за нещо добро, но пак се отказва и така разваля всичките си работи.
към текста >>
74.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сатурн е най-интересната планета поради
пръстена
, който я заобикаля.
През всеки 399 дни Юпитер застава в опозиция със Слънцето и почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на 4 месеца. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 млн. км. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава яркостта на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн
Сатурн е най-интересната планета поради
пръстена
, който я заобикаля.
Диаметърът му е средно 9,4 пъти по-голям от този на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29,5 земни години, около оста си се движи много бързо и се завърта за 10ч. и 14мин. Оста му е наклонена спрямо орбитата под ъгъл 28 градуса, а на Земята е 2Ът. На Сатурн съществува по- голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята.
към текста >>
75.
9-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В окултната школа всички ученици трябва да бъдат положителни, диамантена
стена
трябва да има между тях и света, за да не възприемат неговите недъзи, а спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние, отворени да бъдете, за да възприемете всички негови добродетели.
9 - то писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 54. Ученикът и светът.
В окултната школа всички ученици трябва да бъдат положителни, диамантена
стена
трябва да има между тях и света, за да не възприемат неговите недъзи, а спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние, отворени да бъдете, за да възприемете всички негови добродетели.
Това не значи да напуснете света. Ще бъдете в света, без да сте от света, за да не възприемете неговите недъзи, т.е. трябва да се ограждате. А това става като държите в ума си светли мисли и в сърцето си благородни чувства. 55. Пазене на свещеното знание, което се предава в Школата.
към текста >>
76.
36–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Утре ще се изправиш, за
стената
ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно.
Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи. И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш.
Утре ще се изправиш, за
стената
ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно.
121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта.
към текста >>
77.
42-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има
стена
, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта. Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта.
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има
стена
, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Тази власт, това е магическата тояжка на Любовта.
към текста >>
78.
63-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ушите са създадени за да можем да чуем на далечно разстояние
стенанията
на някоя душа.
Като му кажеш една дума, в неговото сърце да се образува една мекота, една готовност да направи добро. Тази дума струва повече, отколкото да направиш един храм. Но тъй да я кажеш, че да я запомни. После трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед, не да мисли той какво искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя. Очите са създадени, за да дадем мил поглед на някой отчаян човек.
Ушите са създадени за да можем да чуем на далечно разстояние
стенанията
на някоя душа.
Това наричам аз развит слух на мъдрец. Краката са създадени, за да ходи човек в доброто. Ръцете са създадени за правото да помагаме на онеправданите. Нашите ръце са израз на Божията Правда. Краката са израз на Божията Добродетел.
към текста >>
79.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Скъпоценният камък съдържа кондензирана,
сгъстена
фина енергия.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА * Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: “Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов! ” Ако умът ви е замъглен, кажете си: “Господи, просветли ума ми с Твоя дух! ” или “Дай ми виделина чрез Твоя дух! ”
* Скъпоценният камък съдържа кондензирана,
сгъстена
фина енергия.
Понякога той губи своята сила и блясък и после отново ги придобива. Причина за това понякога са самите хора. От някои скъпоценните камъни губят своя блясък, от други го придобиват. Окултната наука си служи със скъпоценни камъни като метод за трансформиране на неприятностите и за лекуване. * Как човек трябва да се справи с обидата?
към текста >>
80.
МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Словото Божие е живият хляб,
сгъстена
Божествена енергия - колкото повече го дъвчите, толкова повече дава.
Господ ви е дал толкова богатства, а вие мислите обичат ли ви хората или не; дали ще ядете днес и какво; кои дрехи да си облечете и т.н. Това не са мисли. * Мисълта храни човека, както хлябът. Ако мислите не са здравословни, колкото и както и да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата, на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел.
Словото Божие е живият хляб,
сгъстена
Божествена енергия - колкото повече го дъвчите, толкова повече дава.
* Когато вдишваш, мисли за любовта, когато издишваш, мисли за Божията любов. Три канала има гръбначният стълб. Два канала са отворени. През тях хората дишат. В главния мозък и в симпатикусоватачната нервна система е третият.
към текста >>
81.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена
стена
, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!
* Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля! Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене! ” * Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство - силно и мощно.
* Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена
стена
, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!
* При ставане сутрин от леглото, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка клетка на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята! ” * В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ. * Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух. Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната Природа.
към текста >>
82.
МОЕТО ПИАНО
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната
стена
и да го покрият с големия килим.
Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите.
Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната
стена
и да го покрият с големия килим.
Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза:
към текста >>
паднала на двора, точно до
стената
на моята стая.
Един от първите му въпроси беше: - Какво стана с пианото? - Е, на парчета е, Учителю. Всичко е под тухлите. Обясних как всичко е разрушено от детонацията на бомбата,
паднала на двора, точно до
стената
на моята стая.
- Рекох, съберете му частите - пак кротко каза Учителя. Погледнах го недоверчиво. Какво ли си мисли? Той няма представа какво е в града. За какви части ми говори!
към текста >>
83.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия
опростената
драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени.
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия
опростената
драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.
към текста >>
А ето от насрещната
стена
ни гледа борецът за народната свобода, Ботев.
Тя успокоява, вдъхновява и възпитава. Обстановката в детската градина или дом трябва да бъде спокойна, приятна и изящна. Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата. - , Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата.
А ето от насрещната
стена
ни гледа борецът за народната свобода, Ботев.
И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом.
към текста >>
84.
Музиката, като метод за работа с малките
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от
стената
.
— Която искаш, Нина, може и за зайчето, която знаеш от дома. Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето. Всички я харесаха и аз предложих да я научим всички. Опитахме се заедно с нея да я изпеем няколко пъти. На следния ден седнах до Нина, която си редеше кубчетата и я помолих да ми изпее същата песенчица.
Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от
стената
.
Детето неусетно се увлече и заради ефекта на песента нарисува зайче, което беше оценено наред с всички рисунки. При няколко подобни случаи Нина се насърчи и свикна да рисува. Самата работа най-често ни насочва на методично музикално възпитание. „Музиката и ритъмът са жив кръг, който хармонизира и споява душите в едно цяло. Пред тях рухват преградите на отделната личност, а суетата се разтапя пред хармонията на великото единство — стремежът на цялото човечество."
към текста >>
85.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
(Водните бои се приготовляват от постна боя за
стена
, разтворена в туткалена вода — както при глината).
Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах. За целта добре е да имаме в стаята на ниско черна дъска или мушама за рисуване с цветни тебешири и гъба. Не е излишно да разполагаме и със статив за да рисуваме с водни бои на бял лист.
(Водните бои се приготовляват от постна боя за
стена
, разтворена в туткалена вода — както при глината).
Рисувателна хартия ще си набавим в началото на годината от складове или изрезки от печатниците. Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —. Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият. С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем.
към текста >>
86.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Св. Сисой, или по-добре иконата, беше
наместена
в едно джамлия черчеве.
Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия.
Св. Сисой, или по-добре иконата, беше
наместена
в едно джамлия черчеве.
Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее.
към текста >>
Ако черквата е изметена и
изчистена
, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови.
Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа.
Ако черквата е изметена и
изчистена
, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови.
Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия.
към текста >>
Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз
стената
на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи.
Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз
стената
на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
— Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била.
към текста >>
Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до
стената
на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите.
Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до
стената
на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо.
към текста >>
87.
ШЕСТТЕ СТЪПАЛА
- Методи Константинов (1902-1979)
Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-
сгъстената
област - света на материята и формите.
Пето стъпало: Любовта е плод на Духа; Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало. Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението. Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота:
Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-
сгъстената
област - света на материята и формите.
Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване. Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието. Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна.
към текста >>
88.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Атмосферата на големите градове, на големите промишлени центрове, ще бъде озонирана и
пречистена
от познатите ни смъртоносни отпадъци на днешната димна култура.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА Човешкият гений ще използва атомната енергия за мирни цели в стопанските процеси. Ще бъдат използвани големите потенциални възможности, заложени в светлината, както и океанът от електрическа енергия, който изпълва горните слоеве на земната атмосфера.
Атмосферата на големите градове, на големите промишлени центрове, ще бъде озонирана и
пречистена
от познатите ни смъртоносни отпадъци на днешната димна култура.
Ще се създаде действително един нов свят, едно ново човечество. Но за настъпването на това време Учителят постановява: „...За да може човечеството да се избави от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде Новата мисъл.
към текста >>
89.
Рибарската мрежа на Черната ложа
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
се издигна една
стена
между мене и Кръстю.
" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И
се издигна една
стена
между мене и Кръстю.
Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека.
към текста >>
стана нищо, защото онази непробиваема
стена
, която издигна Учителят
Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не
стана нищо, защото онази непробиваема
стена
, която издигна Учителят
между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря.
към текста >>
90.
Самозванецът
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
на пода до
стената
и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да
И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве. Учителят ги захвърля
на пода до
стената
и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да
почиства стаята Му, с думите: "Махнете този боклук от тук! " "Ама, Учителю, това са експозетата на Михаил от Франция! " "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук!
към текста >>
91.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Седнала съм така наблизо до
стената
в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни.
Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам.
Седнала съм така наблизо до
стената
в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни.
Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил" и излезе от другата врата.
към текста >>
92.
01 Влизането ми в Братството
- Радка Левордашка (1920-2014)
Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до
стената
.
Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват. На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови. Почуках на вратата и ми отвори Цветана.
Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до
стената
.
Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата – цигулка и книга. Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час.
към текста >>
В този момент
стената
и прозорецът изчезнаха, Учителя излезе в бяло и бавно се приближаваше към мен, аз толкова силно изпищях, че паднах по очи на пода.
“. Много тъгу-вахме всички. Имаше сестри, които, като заговорим за Учителя, все ще кажат по нещо: как на някои се явил, други го видели след заминаването му, трети го видели на сън, само на мене не ми се явяваше. Започнах да плача – защо Учителя само на мене не се явява. Една вечер застанах на прозореца и гледам, както сега с тебе гледам право към мястото, където е положен, чета молитви и си казвам: Учителю, само на мене не се показа! – и плача.
В този момент
стената
и прозорецът изчезнаха, Учителя излезе в бяло и бавно се приближаваше към мен, аз толкова силно изпищях, че паднах по очи на пода.
Симеонов дойде в стаята, разтревожен от писъка ми, и каза: „Какво има, Цвете? “. Вдигна ме от пода, аз се изправих и гледам, че стената пак си е на мястото, а Учителя го няма. Разказах на съпруга си това, което разказвам и на тебе, той развълнувано ми каза: „Затова не ти се е явявал, защото не си готова да го срещнеш. Затова не се моли друг път да го видиш, ако трябва той сам ще го направи.“ Останах изумена от това, което чух, поговорихме още малко и си тръгнах.
към текста >>
“. Вдигна ме от пода, аз се изправих и гледам, че
стената
пак си е на мястото, а Учителя го няма.
Започнах да плача – защо Учителя само на мене не се явява. Една вечер застанах на прозореца и гледам, както сега с тебе гледам право към мястото, където е положен, чета молитви и си казвам: Учителю, само на мене не се показа! – и плача. В този момент стената и прозорецът изчезнаха, Учителя излезе в бяло и бавно се приближаваше към мен, аз толкова силно изпищях, че паднах по очи на пода. Симеонов дойде в стаята, разтревожен от писъка ми, и каза: „Какво има, Цвете?
“. Вдигна ме от пода, аз се изправих и гледам, че
стената
пак си е на мястото, а Учителя го няма.
Разказах на съпруга си това, което разказвам и на тебе, той развълнувано ми каза: „Затова не ти се е явявал, защото не си готова да го срещнеш. Затова не се моли друг път да го видиш, ако трябва той сам ще го направи.“ Останах изумена от това, което чух, поговорихме още малко и си тръгнах. Дадоха апартамент на брат Симеонов и му определиха срок, в който да се изнесе от Изгрева, защото започваха да събарят къщите им. Той беше много разстроен, ходеше като болен, изведнъж грохна, поболя се.
към текста >>
93.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
- Радка Левордашка (1920-2014)
За портрета на Учителя нямаше място, всичко бяха наблъскали в една голяма стая, на
стената
имаше поставена една фотография на Учителя.
Веднага затворих вратата, но се уплаших. Тогава разбрах за какво е говорил Учителя в съня ми. Мина една година и брат Иван почина в трамвая – боледуваше от диабет. На сестрите Люба и Драга дадоха апартамент в квартал „Дружба“ – събиранията у тях се прекратиха или се правеха в много малък кръг. У тях ходехме за помените, които правеха на брат Иван.
За портрета на Учителя нямаше място, всичко бяха наблъскали в една голяма стая, на
стената
имаше поставена една фотография на Учителя.
Попитах сестра Драга: „Къде е портретът на Учителя? “. – „Ето го, върху гардероба, мисля да ти го дам, но не сега, аз ще ти го донеса“ – отговори Драга. „Много добре ще направиш“ – казах аз. Един ден Драга ми донесе портрета. Изнесох го на балкона, почистих платното, рамката, прелакирах всичко и сега е в столовата на моя дом, където всяка седмица правим молитва и четем беседа.
към текста >>
94.
08 При Салоните – брат Борис
- Радка Левордашка (1920-2014)
“ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до
стената
и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка.
“ – Попитах: „Ами, да дойда и аз с вас, иначе кога ще го видя! “ И така, през есента дойдохме на Изгрева, застанахме до сградата на столовата и видяхме, че пред малката къща-приемна са се събрали много хора. Излезе Учителя и хората го наобиколиха. Попитах приятеля ми: „Това ли е Учителя? “. Той отвърна: „Да, той е!
“ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до
стената
и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка.
Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея. (Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата.
към текста >>
95.
09 Петровден в Ирина Кисьова
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската
стена
, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи.
Петровден в Ирина Кисьова Един ден преди Петровден се събрахме няколко сестри в Йорданка, за да се уговорим какво ще приготвим за празника. Ирина Кисьова предложи: „Този път ще празнуваме Петровден у нас! Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора.
Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската
стена
, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи.
През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя.
към текста >>
96.
32. Домашната помощница Петранка
- Радка Левордашка (1920-2014)
Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и
изчистена
- всичко е в пълен ред.
Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете. Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта. Решила да си легне, а сутринта на видело да оправи и подреди всичко. Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено.
Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и
изчистена
- всичко е в пълен ред.
Тя гледала и се чудела коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея. Скоро се задава Учителя и тя го пита: „Коя ли сестра е дошла толкова рано, та е ошетала? ". Учителя се засмял и рекъл: „Петранка", а тя с учудване възкликнала: „Какво казахте? ". Йорданка усмихната стои, гледа го и продължава да се чуди. По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и женският вариант на името е Петранка.
към текста >>
97.
60. Скъпоценният камък
- Радка Левордашка (1920-2014)
Един ден, докато съм прала дрехи на извора, камъкът от
пръстена
ми паднал във водата, без да забележа.
За тази местност Учителя казваше, че има голямо духовно присъствие. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два големи бука, където сядаше Учителя и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжава. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си наливахме вода за пиене. Учителя беше ми подарил един златен пръстен с красив камък и като се вгледаш в него, виждаш чуден пейзаж.
Един ден, докато съм прала дрехи на извора, камъкът от
пръстена
ми паднал във водата, без да забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка. Умъчнена отивам при Учителя и му казвам за загубения камък. Той се съсредоточи и каза: „Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш." Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех.
към текста >>
98.
67. Трамвайната катастрофа
- Радка Левордашка (1920-2014)
На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската
стена
", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!
В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни! " - „Божичко, мили, няма къде да седна! " - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва. Трамваят беше толкова препълнен, че не можех да помръдна от мястото си.
На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската
стена
", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!
" Стигнахме Халите, там доста хора слязоха, но не се освободи седалка, просто намаляха правостоящите и аз се хванах за дръжката на първата седалка до вратата, тогава за трети път чух гласа: „Седни, седни, седни! " Продължих да се моля, изрекох на ум всички молитви, които знаех наизуст, и започнах да ги преповтарям. Трамваят продължи към Лъвов мост, но и там не се намали потокът от хора. Освободи се място за сядане чак при спирката на Гробищата, на нея слязоха много хора, защото там бяха заводите и имаше училище. Като седнах на една седалка, си казах: „Е, аз седнах, но пътят вече е към края си и опасността премина." Тъкмо изрекох на ум тези думи, се чу страшен трясък, от него вратите на трамвая се отвориха, трамваят се наклони наляво и надясно три пъти и спря.
към текста >>
99.
73. Невена Неделчева
- Радка Левордашка (1920-2014)
След като масата бе
почистена
, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло.
След като се настани в новия си дом, Невена ни покани на рожден ден, бе приготвила много хубави неща за обеда, а и ние занесохме разни неща. Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча.
След като масата бе
почистена
, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло.
Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа. Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха. Аз седях настрана и ги гледах. Разбрах, че това са сеанси, за които ми е разказвала Йорданка Жекова. Учителя е бил против тези сеанси, той е казал да не се занимават неподготвени хора с тези неща, защото е опасно и може човек да си напакости или да пострада.
към текста >>
100.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
- Теофана Савова
И започват хули, клевети, и издигат
стена
между
Но ще стане близо, когато Учителя го посети. Какво нещо е Учителя! Той запалва малките лампички и те летят вече из София и осветяват живота. А животът е прашен. Ще прости ли прахът на светлината, че така безмилостно го открива?
И започват хули, клевети, и издигат
стена
между
търсещите Истината и тези, които са я вече намерили. Сега при Учителя могат да отидат само смелите и чутките. - Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране. Те долавят истината в душата си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя. Това са скромно облечени мъже и жени с гладки прически и без грим, които впечатляват със своите мис-
към текста >>
НАГОРЕ
