Търсене в текстове за 'Стена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 177 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св.
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

„Темпераментите - ПДФ“„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп.
VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”; 1. Статията "Темпераментите" 2. Статията за теглене на PDF „Темпераментите - ПДФ“„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.
към текста >>

„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп.
Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления. Текстове и документи от Учителя „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
към текста >>

3. Учителя прави обиколка из Северозападна България

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>

4. Учителя посещава град Плевен

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>

6. Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”

Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България.
Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
към текста >>

7. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

8. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

9. Учителя е в Добрич - трета обиколка на България

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

10. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе

Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>

12. В Бургас се създава първата духовна група

Всеки минувач по улицата бе свободен да отвори джамлъка на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга иска и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка.
Това зарадва твърде много Учителя, когато му докладваха за горния опит. През 1927-1928 г. „Бяло Братство” – клон Бургас започна свободна продажба на книги на ул. „Богориди” – братска литература и др. просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да отвори джамлъка на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга иска и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се установи загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Имаше един единствен случай – липсваха 18 лв. от касичката. Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm.
Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб.Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си.Псалом 39, cm. 4.
към текста >>

14. Учителя участва в неделно събрание, София, 21 октомври, неделя

Гумнеров - Галатяном 2;7, а за Гина - Битие 30;7.Г-н Дънов каза, че България ще бъде очистена от единия край до другия и само това ще спаси България.
Голов, Т. Бъчваров, П. ГумнероВ и Гина.За М. Георгиев се прочете Битие 44;7. За Голов - Псалом 69;7, за Бъчваров- Изход 5;7, за П. Гумнеров - Галатяном 2;7, а за Гина - Битие 30;7.Г-н Дънов каза, че България ще бъде очистена от единия край до другия и само това ще спаси България. След това Духът ни попита:- Знаете ли името Ми? Четете Исаия 61;10. Вие да не се боите и да не бъдете страшливи. Да бъдете смели и решителни. От кого има да се боите?
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината. Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов. - Защото ни викат - отговори П. Гумнеров.
към текста >>

16. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо.
Оставяйте водата добре да се изтече и изцеди. Г-н Дънов съобщи, че който желае, може да си замине днес. Пеньо и Михалаки си заминаха с железницата за София. В 5 часа подир обяд се събрахме тези, които бяхме останали, и между другото ни се каза, че утре, 16-ого, всеки да си носи „Хвалата", молитвата, а тази вечер между 9 и 10 часа записах следните мисли: - Трябва да се излъчите от физическия мир, а как ще стане това излъчване, не се грижете за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо. България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса.
към текста >>

17. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”.
образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Духовната атмосфера на България не е още пречистена.
София, 25. III. 1910 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата.
към текста >>

19. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна.
По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с масни краски, а другата картина бе великата емблема — Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено).
Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означеният тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти — синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи и двете от тях — синята и портокалената — се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу. На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с масни краски, а другата картина бе великата емблема — Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). В 9 часа и 35 минути се откри занятието с изпяването от всички „Возкресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „ Добрата молитва“ и изпиването на „Великото славословие“. Г-н Дънов след това произнесе: — Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца.. Отец на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата.
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин.в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата.След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи:- Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха. Вие сега сте в Новия завет, в новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, [не] може и да не се изгорите и вие.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Земята е място на смъртната долина, място на страдания и стенания неволи, скърби.
Засега така ще вървят всички работи, докато се оправят. Поздравете Величка. Много хора сега са изгубили не само своите чепици, но много по-важни неща, ръце, крака и много други удове, а някой и своя живот. Трудно е да се разбира вътрешния смисъл на живота. Всички търсят това на земята, което не се намира тук. Земята е място на смъртната долина, място на страдания и стенания неволи, скърби. Това е то участта на сегашните хора. Доброто бъдещето го носи. Господ е пратил Духът си да озари и просвети и научи верните. Моя поздрав на всички приятели там. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис)
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Същото писмо е публикувано, с дата: Варна, 12.10.1917 г. в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 ------------* Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, коригиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>

24. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр.
до декември 1920 г. 2. Списание „Всемирна летопис" - II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от:
към текста >>

Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки.
7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн.
към текста >>

Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>

Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната".
д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г.
към текста >>

IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
към текста >>

Консулов, поместена във вестник „Слово", год.
Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено. Ето защо я публикуваме. „ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ
към текста >>

Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год.
„Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо.
към текста >>

167 прави преглед на сказка на Стоян Михайловски поместена в Църковен вестник, Г.
Извънвещественото същество бива свърхространствено както бива свърхвременно. 16. Обнова и възраждане Иван Толев в сп. „Всемирна летопис", кн. 7 (V.1926), стр. 167 прави преглед на сказка на Стоян Михайловски поместена в Църковен вестник, Г. XXVII, бр. 23 (29.V. 1926), стр. 245-247. ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г.
Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V.
към текста >>

191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици.
IV, кн. 8 (VI-IX. 1926) стр. 190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев. А на стр. 191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици. А за да докаже, че Иван Грозев също е бил дъновист, той под снимката пише следния текст: „Иван Грозев, теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов". Наистина той е седнал при нозете му. Тази снимка е поместена в „Изгревът", том V, снимка N 6 и препраща към стр. 500 под N 196, „Учителят на Черни връх". ОПРОВЕРЖЕНИЕ
към текста >>

Тази снимка е поместена в „Изгревът", том V, снимка N 6 и препраща към стр.
190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев. А на стр. 191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици. А за да докаже, че Иван Грозев също е бил дъновист, той под снимката пише следния текст: „Иван Грозев, теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов". Наистина той е седнал при нозете му. Тази снимка е поместена в „Изгревът", том V, снимка N 6 и препраща към стр. 500 под N 196, „Учителят на Черни връх". ОПРОВЕРЖЕНИЕ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн. 8 (VI-IX.
към текста >>

25. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая ) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново.
към текста >>

26. Снимка на Веселина Козарева в братска група в гр. Попово, 1922 г.

Отпред на стената отляво с тебешир са написани буквите: Н.Л.К.Пр. Б. Л.
27-28 под № 18.През 1922 г. групата си е направила обща снимка. В средата е Веселина Козарева, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев. Отзад на снимката е написано 1922 г. Велик момент. Отпред на стената отляво с тебешир са написани буквите: Н.Л.К.Пр. Б. Л. /Няма любов като проявената Божия Любов/, а вдясно са написани С. Пр. Б. Л. Е. Л. /Само проявената Божия Любов е Любов/. На стр. 28 от том XVI на „Изгревът" Пеню съобщава имената на групата, но снимката днес няма кой да я разчете.
към текста >>

27. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му.
Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем.
към текста >>

28. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят.
На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
към текста >>

Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.
към текста >>

Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>

Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва:
към текста >>

Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения
Нашият живот е Негов Живот; нашите мисли са Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова Воля. Да бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. (17 стр.) Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения (това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата.
към текста >>

29. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина.
Слънцето проби мъглите и ни обгърна с мощна топла вълна! Ето го, то цяло се показа из ведрия лазур. Но и то за миг, като че стана синьо, синьо и затрептя отгоре като грамаден сапфир, ограден с огромен светещ ореол. Всички се потупваха по гърба, пипаха ръцете, лицето си, усмихваха се един на друг и тихо си шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи да изразим.След това пък сняг на едри парцали. Мек, пухкав, топъл. Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина. Духна остър вятър. Мекия сняг по нас замръзна и увисна на кичури. Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни. Почнаха да падат и се търкалят из снега. Чува се смях, кикотене.
към текста >>

30. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче.
Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
към текста >>

Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната.
Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон.
към текста >>

Учителят имаше катедра до северната стена и всичко каквото говореше се чуваше добре из цялото помещение.
„Оборище" N 14. Този салон бе построен със средства, внесени пожертвувателно от братя и сестри в София, и от провинцията. Такава покана дойде и до нас, още като живеех в Бургас, та и аз внесох 1000 лева. Салонът можеше да събира около 300 човека, една част седнали на столове, а други прави през време на беседите. Беше светъл и задоволяваше нуждите на братството. Учителят имаше катедра до северната стена и всичко каквото говореше се чуваше добре из цялото помещение. Там се изслушваха и трите вида беседи на Учителя през седмицата. Беседите продължиха там до 1927 година, когато се преместихме в новопостроения братски салон на „Изгрева". Тъй като и много братя и сестри в това време си накупиха места и построиха скромни жилища в този наш квартал, то постепенно целият наш живот се настани в Изгрева. Наскоро след завършването на салона на ул. „Оборище" N 14, даде се отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа.
към текста >>

В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум.
А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал. Салонът на улица „Оборище" беше просторен, светъл, удобен. В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме. В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г. За съдбата на салона ще спомена по-нататък. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" N 14 Изгревът - Том 15
към текста >>

31. Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли

Мнозина стоим прави до стената.
Младежки събор. За първи път присъствувах на младежки събор. Салонът на ул. „Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни - същински ангели.
към текста >>

Мнозина стоим прави до стената.
Младежки събор. За първи път присъствувах на младежки събор. Салонът на ул. „Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели.
към текста >>

32. Учителя дава песента Аум- гр.София

Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма!
- „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина! " Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане.
Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна!
Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно.
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
към текста >>

38. Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'

След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
към текста >>

39. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
към текста >>

в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът на живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година.
Блокадата на Изгрева не позволила пристигането им. Затова неделната беседа е преустановена. На 19 август 1928 г. няма съборни беседи, защото Учителят бил в града, Изгревът бил блокиран с войска. На 22 август 1928 г. в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът на живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година. Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас. „Ключът на живота" VIII г. (1928 - 1929), том I, стр. - 1 - 53. На стр.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера.
На огромна окръжност наредени по петорки, шесторки, седморки и пр. обиколихме пак нашите раници. Боже, колко вкусно! Копривният тас кебап, заровен от Учителя, сега е готов. Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване. Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на дъжда.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист. Изгревът - Том 26
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Зорницата е вече 3 остена по небосвода.
* Датата е според стария църковен календар 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Звездно небе. Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе.
към текста >>

42. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът на живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година.
Блокадата на Изгрева не позволила пристигането им. Затова неделната беседа е преустановена. На 19 август 1928 г. няма съборни беседи, защото Учителят бил в града, Изгревът бил блокиран с войска. На 22 август 1928 г. в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът на живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година. Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас. „Ключът на живота" VIII г. (1928 - 1929), том I, стр. - 1 - 53. На стр.
към текста >>

43. Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929

У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи.
- „Не мога". - Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или онзи!... Имаш на ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален. У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
към текста >>

44. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.
към текста >>

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>

46. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>

47. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Смях, закачки! Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>

49. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена.
Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
към текста >>

на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г.
Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх. От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера. Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва да играем нашата Паневритмия. Обикновено Учителят казваше къде ще играем Паневритмия.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш.
Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате? Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш. Веднъж завинаги трябва да се освободиш от старото, ще си кажеш: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог ме е създал. Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда умен, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бога иска." Изведнъж няма да дойде хубавото, но всеки ден ще правиш това.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Учителят обикаля, наблюдава, разклаща изграденото и безспир взима участие по цялата кръгла стена.
И Той нарежда камъните, същите камъни, но тъй, че издатината на един камък да легне върху вдлъбнатината на другия. Преди да постави камъка, Той го оглежда цял. Обръща го, опипва го от всички страни, и после го поставя. Не, не го оставя на мира, разклаща го, и ако камъкът е легнал добре и не се движи, чак тогава ще се дири друг, който ще го покрие. Всички следват примера Му: държат правилото - ръбовете да се наместят върху вдлъбнатините. Учителят обикаля, наблюдава, разклаща изграденото и безспир взима участие по цялата кръгла стена. Не Му омръзва, не се уморява. Тихо обикаля и безмълвно подпомага.Така днес, така утре, други ден, докато се вдигна цялата стена -широка, здрава, непоклатима. Дежурните всеки ден се сменят с нови братя и сестри, но казаните винаги се пълнят с прясна, вкусна храна.Ами покрив на кухнята? Намери се кой да ни каже, че доле, доле под първото езеро, дясно в гората, има стара горяла гора. Там се отправят нашите отбор юнаци с брадви в ръце.
към текста >>

Тихо обикаля и безмълвно подпомага.Така днес, така утре, други ден, докато се вдигна цялата стена -широка, здрава, непоклатима.
Обръща го, опипва го от всички страни, и после го поставя. Не, не го оставя на мира, разклаща го, и ако камъкът е легнал добре и не се движи, чак тогава ще се дири друг, който ще го покрие. Всички следват примера Му: държат правилото - ръбовете да се наместят върху вдлъбнатините. Учителят обикаля, наблюдава, разклаща изграденото и безспир взима участие по цялата кръгла стена. Не Му омръзва, не се уморява. Тихо обикаля и безмълвно подпомага.Така днес, така утре, други ден, докато се вдигна цялата стена -широка, здрава, непоклатима. Дежурните всеки ден се сменят с нови братя и сестри, но казаните винаги се пълнят с прясна, вкусна храна.Ами покрив на кухнята? Намери се кой да ни каже, че доле, доле под първото езеро, дясно в гората, има стара горяла гора. Там се отправят нашите отбор юнаци с брадви в ръце. Подир някой ден, ето ги, заидваха двама по двама - единият нарамил гола дялана суха греда, а другият - крепи другия й край, възлизат насам. Сега почва градежа на покрива.
към текста >>

52. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Конкретно за песента в спомена на Елена Андреева: Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
към текста >>

53. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
към текста >>

54. На 'Изгрева' е прокаран водопровод

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Конкретно за това събитие: На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
към текста >>

55. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

Но за онзи, който не разбира, то е една такава костена жаба.
Защо му трябваше то? Също така и хората имат такива неестествени желания в своя живот. Поревне се някому да стане богат човек. Богатството за някои хора е голямо благословение, но за някои хора то е също такова малко жабче, което прояжда корема на човека и го изпраща на онзи свят. Здравето е едно благословение за онзи, който разбира. Но за онзи, който не разбира, то е една такава костена жаба. Кои хора вършат престъпления в света: болните или здравите? Кой болен досега е убил един човек? Обаче здравият ще вземе един нож, този ще мушне, онзи ще мушне. И затова, когато хората казват, че трябва да бъдем здрави, аз добавям: „Здрави, но разумни! “ Но и болният, който не разбира своята болест, също така ще дойде до отчаяние.
към текста >>

56. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече.
Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше.
към текста >>

57. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

58. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Е.А.: По цялата стена се качва горе.
Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? 2. Записки на Светозар Няголов: Побоят нанесен на Учителя
към текста >>

Е.А.: По цялата стена се качва горе.
Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече.
към текста >>

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

59. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
На Рила първите дни Учителя има частична парализа (описана е в спомените), трудно говори. Има доста снимки направени пред палатката му. За този период може да се прочете в спомените на Елена Андреева и Катя Грива: 1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

60. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си.
”. Всички ни озари надежда; Той се усмихна. „Дайте й гореща вода”, каза. Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода. Водата едвам се процежда през стиснатите й зъби... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани. Водят и два коня. Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си. В скута й трябва да се настани едно от децата. Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя гръб. Пот се лее от мене. Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен.
към текста >>

Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена...Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние.
Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга. Рупите изчезват под облаците, а пред нас все път, все дълъг път. Провиждат се покривите на Говедарци. До Горския дом ни чакат нашите пътнически автомобили. Та веднага ли ще тръгнем? Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена...Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние. Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър.
към текста >>

Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна.
Всеки ден прииждат нови и нови екскурзианти от Рила. Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли -_август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
към текста >>

61. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур.
Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах.
към текста >>

62. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур.
Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах.
към текста >>

63. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур.
Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах.
към текста >>

64. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

65. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Цялата северна стена беше съборена.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур.
Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах.
към текста >>

Е.А.: По цялата стена се качва горе.
Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече.
към текста >>

66. Учителя организира събора, 1936 г.

Е.А.: По цялата стена се качва горе.
Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече.
към текста >>

67. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече.
Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше.
към текста >>

68. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
към текста >>

69. Учителя дава песента 'Там далече'

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
към текста >>

70. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори.
Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“. Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб, сирене и други неща за храна. Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед. Аз си поприбрах някои работи и се прибрах в палатката. Другите братя, които работеха и те спряха. Учителят по едно време слезе при строежа и като видя, че никой не работи запита: „Какво става, къде е майстора?
към текста >>

Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената.
Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“. Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб, сирене и други неща за храна. Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед. Аз си поприбрах някои работи и се прибрах в палатката. Другите братя, които работеха и те спряха. Учителят по едно време слезе при строежа и като видя, че никой не работи запита: „Какво става, къде е майстора? “ Казват му: „Той се прибра в палатката“.
към текста >>

71. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет.
от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените. Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата. Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение.
към текста >>

Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”.
образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г. Величка изнася сказката „За извора на живата вода”, публикувана в сп. „Виделина”. В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си.
към текста >>

72. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Кухнята е почистена и поправена.
Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук.
към текста >>

73. Думи на Учителя за истинският Изгрев, записани от Борис Николов. 14 юли

„Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине.
Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15. Вътрешната Школа. „Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16. Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г. накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне."
към текста >>

74. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
към текста >>

75. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
към текста >>

76. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
към текста >>

77. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

Земята ще бъде очистена от лошите хора.
Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление. Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус две хиляди километра. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление.
към текста >>

78. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх

Земята ще бъде очистена от лошите хора.
Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление. Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус две хиляди километра. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление.
към текста >>

79. Погребението на Учителя

Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра.
Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание. Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината. Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба.
към текста >>

80. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89

Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре.
След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии. Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна.
към текста >>

Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии. Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете.
към текста >>

Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете. Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това. Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него. Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби.
към текста >>

81. Снимка на училището в с. Хотанца

Първото нещо което направи като влязохме, бе да откачи една увеличена снимка в рамка от стената и да ни я даде с думите "Това е снимка на училището".
Снимката е предоставена от Mitko Nenkov за което сме му много благодарни. Тъй като няма дата на снимката, решихме че е най-добре да бъде поставена на това място. Ето описанието на Mitko Nenkov за селото и снимката:Разполагам със снимка на училището, в което е преподавал Учителя в Хотанца. Преди години посетихме селото с Милка Кралева от Бургас и Светла Николова от Русе с надеждата да заснемем нещо автентично. Оказа се, че сградата на училището не е запазена, методистката църква е построена след престоя на Учителя там и тъкмо да се връщаме, една възрастна жена ни срещна, запита ни какво търсим и като разбра, покани ни в нейния дом. Първото нещо което направи като влязохме, бе да откачи една увеличена снимка в рамка от стената и да ни я даде с думите "Това е снимка на училището". Благодарихме и, взехме я да я преснимаме и след месец я върнахме. Снимката представлява група селяни снимани пред сградата - по-голяма селска къща. Предлагам да я публикуваме на подходящото място.
към текста >>

82. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св.
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.
към текста >>

83. Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене

От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>

84. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

(от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1).
За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010). В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите. На Събора на Веригата през 1911 г. (от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1). Фиг.1 – ГРАФИЧЕН ПЕНТАГРАМ от 1911 г. Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос.
към текста >>

Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
към текста >>

85. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

пречистена и обновена
Премръзнала, безжизнена, студена, от слънцето отдалечена след дългата мъчителна разлъка о, слънчева милувка скъпа! Земята тръпне възродена, пречистена и обновена и в цветнотонова хармония звучи безсмъртната симфония на Слънцето-Живот и слънчевия род! Възкръснала душа
към текста >>

Очистена от мъртви вери,
Тържествен миг-душата ми излита и пърхащата радост скрита трепти във звездните простори. Невидима ръка отвори потайните небесни двери. Очистена от мъртви вери, трептяща, с мисъл озарена душата ми възкръснала намери. Източник: Словото - Олга Блажева Спомени на Олга Блажева ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
към текста >>

86. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине.
към текста >>

87. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Години по-късно Елена Андреева минава през опасностите на малката любов, през объркаността, безсилието, отчаянието, за да може после, след многото страдания, пречистена и обновена, да продължи нататък - към Любовта на Цялото, към Божията Любов.
Ученическият й път минава през онова пречистване на чувствата, за което говори Учителя и което алхимиците наричат ретортата на сърцето. При този алхимичен духовен процес човешката любов трябва вътрешно, в херметически затворения съд на сърцето, да бъде изстрадана докрай, да се пречисти и така да се сътвори новата субстанция на Любовта към всички. Още при един от първите разговори на Елена Андреева с Учителя през 1921 г. Той й казва: „Ти си много чувствителна, пази се от малките работи.” Тогава се случва нещо изключително важно за нея: „Като ми погледна дланта на дясната ръка, на която сърдечната линия вървеше в права посока до средния пръст и оттам правеше завой до основата на показалеца, а на завоя имаше малко разклонение по посока на показалеца, Учителя постави пръста си в началото на завоя, подвижи ръката си по сърдечната линия от основата на показалеца до средния пръст и каза: „Няма какво повече да учиш в брака.” После вдигна ръката си, постави пръста си до разклонението, подвижи ръката си по хълма на показалеца до основата му и каза: „Сега ще развиваш Любов към всички.” Линията, която Учителя посочи да развивам, с течението на годините се изяви на ръката ми. И досега я имам.” Години по-късно Елена Андреева минава през опасностите на малката любов, през объркаността, безсилието, отчаянието, за да може после, след многото страдания, пречистена и обновена, да продължи нататък - към Любовта на Цялото, към Божията Любов. Във връзката й с Любомир Лулчев се преплитат много сложни възли - силно любовно привличане, кармичен дълг, необикновени психични сили, с които Лулчев си служи и по отношение на нея, използвайки я понякога като буфер между него и Учителя. В един от последните им разговори Лулчев й казва: „Твоята полица е най-голяма - нея ще плащам най-после.” През цялото време на нейната сложна и болезнена любовна връзка Учителя й говори понякога строго, по-често благо и с разбиране, но никога не пристъпва правото й на свободен избор. Защото ученикът сам, със силата на своята свободна морална воля избира себе си и запечатва в жива добродетел победата си. Такава добродетел повече никой и нищо не може да разруши.
към текста >>

88. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

” - изстена той.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг. Събудих се, отворих очи. В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той. “Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той. Беше 27 декември 1944 г. Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително.
към текста >>

89. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република.
Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г., Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св.
към текста >>

90. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Делеше ги една стена от дъски.
Един паралел, който прави Т. Ковачев между Вл. Пашов и Ив. Антонов, поместен като материал в поредицата „Изгревът“ т. ХVІІІ, красноречиво говори за братския дух между учениците на Учителя и за отношенията помежду им – жив модел, който е оставен за бъдното поколение: „Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов – от Радомирския край, а Влад Пашов – от Панагюрския край.
към текста >>

Крюгер от село Вранестена, ок.
Паневритмия над Езерото на Чистотата под връх Харамията. Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря. Влад Пашов, втория, с приятели на Рила, 1939 г. пред Езерото на Чистотата. Прави: 1. Крюгер от село Вранестена, ок. Радомирско. 2. Влад Пашов. 3. Васил Карапетров (вуйчото). 4. Милан ... Седнали: непознати. Снимка № 61: Влад Пашов - седнал отпред - на почивка на Витоша.
към текста >>

91. Влад Пашов си заминава от физическия свят

И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана.
Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир.
към текста >>

Делеше ги една стена от дъски.
Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край.
към текста >>

Крюгер от село Вранестена, ок.
Паневритмия над Езерото на Чистотата под връх Харамията. Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря. Снимка № 59: Влад Пашов, втория, с приятели на Рила, 1939 г. пред Езерото на Чистотата. Прави: 1. Крюгер от село Вранестена, ок. Радомирско. 2. Влад Пашов. 3. Васил Карапетров (вуйчото). 4. Милан ... Седнали: непознати. Снимка № 60: На Витоша.
към текста >>

92. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил спомените си.
А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати." Той се съгласи, че това е разумно. „Сега ти е времето да ги напишеш и след време ще проверим кой за какво работи." Когато приключихме работата, той изпълни всичко това. Но при един обиск от милицията у него, той разбра, че милицията имаше един екземпляр от неговите спомени. Като сподели с мене, поисках да ми каже имената на онези, при които е оставил своите спомени за съхранение. Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил спомените си. Едно от тези лица беше платен доносчик на милицията. Аз го следя вече двадесет години и той се проявява като такъв дори и днес. Аз не съм против тези тайни служби, представени чрез внедрени лица в Братството. Нека да ги има. Те не пречат толкова.
към текста >>

Бараката на певицата Лиляна Табакова трябваше да бъде преместена.
И оттам започва провала. Следва съдебен процес и Жечо Панайотов заминава за зат-вора. Така че, не е Никола Антов, който вкара Жечо в затвора. По този случай Христос казва: „И врагове на човека са неговите домашни."Около 1971 г. започна разрушаването на Изгрева и подготовка на терена за строеж. Бараката на певицата Лиляна Табакова трябваше да бъде преместена. Жечо й позволи да я премести в неговия двор. И тя там стоя, докато бе разрушена къщата на Жечо и бъдат построени новите блокове. Цветана Табакова там се бе разположила и се разхождаше по двора с разни пелерини, така както паун се разхожда, когато разтвори пъстроцветните и красиво изписани пера. Веднъж Жечо ме запита: „Има една сестра, с която бих се свързал отново и бих се оженил за втори път. Ти какво ще кажеш по този въпрос?
към текста >>

93. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена.
А той си замина в 9 часа на 22.УИ.1940 г. и беше точно на 40 години. Когато приятелите му прибраха багажа, аз мислено си пожелах да имам от него една снимка. По едно време чух гласът на Жорж: „Вземи я! " Но аз не я взех. После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня.
към текста >>

94. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А тук, до мен, на пода са натрупани нейните романи, написани на машинописен текст, стенат и плачат.
Да възкръсне онова, което е вложено в нейните Слова на думи и реч човешка. Това е от мен. Нали бе първата, която ми подари брушурката «Чист и светъл», в която описва как за пръв път е чула и видяла Учителя. Ето, сега аз си връщам за онази брошура, като я представям и вкарвам в поредицата «Изгревът». Разплащам се с нея. А тук, до мен, на пода са натрупани нейните романи, написани на машинописен текст, стенат и плачат. Чувам ги. Виждам ги. Да плачат! Те не бяха предадени на мен от нея. 20. Невена Георгиева Неделчева е родена на 19 август 1908 година в гр. Симеоновград.
към текста >>

95. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

(от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1).
За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010). В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите. На Събора на Веригата през 1911 г. (от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1). Фиг.1 – ГРАФИЧЕН ПЕНТАГРАМ от 1911 г. Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос.
към текста >>

Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
към текста >>

96. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село.
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя.
към текста >>

Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25672507286072