Търсене в текстове за 'Стена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот.
Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората. Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.
към текста >>

2. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно.
към текста >>

3. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот!
Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното! Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!.. И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността! "
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн.
Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн. 4 от Л. Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади".
към текста >>

6. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция.
Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
към текста >>

7. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара".
Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето".
към текста >>

8. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус!
към текста >>

9. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем).
към текста >>

10. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>

12. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци.
към текста >>

13. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тогава човек ще разбере, че да пренебрегваш природата и нейните живителни токове и сили, да се затваряш в костена черупка, да отбягваш потока на живота и да не си в унисон с порядките във всемира е положение, обратно на еволюция, на възход.
Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения. „Природата е книга, отворена пред очите на всички”, е казал Бюфон. Ние трябва да усвоим езика ù и да се ползуваме от нея. А всеки знае този език – нужно е само едно припомняне. И това припомняне може да стане чрез живите уроци, които самата природа безплатно ни предава. И тогава човек ще разбере, че да пренебрегваш природата и нейните живителни токове и сили, да се затваряш в костена черупка, да отбягваш потока на живота и да не си в унисон с порядките във всемира е положение, обратно на еволюция, на възход. Тотю Брънеков
към текста >>

14. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени.
Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
към текста >>

15. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена.
Природните действия, значи, са резултат от живото и горещо слънце върху изстиналото слънце. За да избегнат безполезните усложнения, алхимиците наричат „вещество" всичко, което е образувано от застиналото слънце и „сила" всичко, което може да измени състава или състоянието на това вещество. Нека отбележим, че и химиците, начело с Менделеев, дойдоха до тая теория; те смятат, че всичките химически тела са повече или по-малко гъсти кондензации на водорода, чиято гъстота е приблизително 0*068. Колкото по-гъсто е едно тяло, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта. Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям).
към текста >>

16. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува.
А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така.
към текста >>

17. Практичен окултизъм – А. Б. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост.
Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл. Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото.
към текста >>

18. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13.
Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници.
към текста >>

19. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел.
І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел. Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание.
към текста >>

В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая.
Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят.
към текста >>

На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
към текста >>

20. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания.
От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОД. 3 КНИЖКА 7-8 Младият египтянин – Г. Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена. Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор Двама светии. Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст. Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията.
към текста >>

22. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност.
МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието. Новата, четвърта годишнина започва да излиза от септември.
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими.
Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама.
към текста >>

24. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена.
Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек.
към текста >>

25. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин.
Той по рано не е познавал и другите. Сега ще почне да ги познава. По-рано не е познавал и някои от природните закони. Сега ще ги познае опитно. Те ще станат живи истини в него. При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин. Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
към текста >>

26. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15].
към текста >>

27. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Двадесет години на търсене ме доведоха до една стена.
- Ако ви го кажа, вие ще го изгубите, каза той сериозно. - Вие много сте търсили. Помнете, че истинската светлина иде само от Бога. Тогаз веднага схванах, че този човек знае и че аз се приближавам до целта на моя живот. Аз всичко пожертвувах, за да изучавам окултизма: семейство, удоволствия, блестяща кариера. Двадесет години на търсене ме доведоха до една стена. От много страни дойдоха разочарования. И този не е ли Андреас, и тази - жена му? А онзи минувач преди малко? Дали съм в добри следи? Събеседникът ми продължи: - Чудесата не доказват Истината, защото, как да се убедим, че силата, която ги произвежда, иде отдолу или отгоре?
към текста >>

28. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлинка. Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си! " И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ.
към текста >>

29. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру, Д-р Жоар, Д-р Люис и др.. Флуидът минава през стена.
Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт до Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр. Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру, Д-р Жоар, Д-р Люис и др.. Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори . Това се вижда ясно и от опитите на П. Жане.
към текста >>

30. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Много факти са събрани, но този конгрес показа, че пред това изследване има една стена.
Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите. Фишер Базел (Франкфурт) сполучи чрез малки изменения в дишането на животните да премахне туморите, а гниещите тумори (кахексия) да отслаби Блер Бел (Ливерпул) говорил за действието на оловото върху рака. Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака. И при двете имаме еднакви, недиференцирани клетки, даже по някой път изчезват границите между отделните клетки. Броят на заболелите от рак расте през последните десетилетия. Много факти са събрани, но този конгрес показа, че пред това изследване има една стена. Окултната наука изследва по-дълбоките причини на рака в свръзка с действието на етерното, астралното тяло и пр. Никога не можем да си обясним процесите в физическото тяло, ако не ги свържем с по-висшите членове на човешкото естество. И въз основа на това по-дълбоко познание окултната наука е достигнала до средства, които се прилагат в Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах (Швейцария). Въз основа на това дълбоко познание окултната наука посочва и средствата за предпазване от тази болест. Тези средства се прилагат в Свободното Валдорфско училище.
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това?
към текста >>

В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6.
Тая книга излага духовното движение "Оомото" в Япония. Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса". * * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото".
към текста >>

32. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател.
аз го чух да припомня на юристи забравени случаи, да обяснява на палеографи някой текст, да осветлява някои физици, да означава на някой ботаник местонахождението на някое най-рядко растение. Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа. Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец. Всички чудеса, извършени от светии като Венсен Ферие, Франсуа де Пол, Жозеф де Купертино, Арския свещеник, от волеви личности увличащи народните маси като Бернард от Клерво, Франциск Асизки или Жана д`Арк, аз ги видях да ги извършва и той; чудесата цъфтяха подир неговите стъпки; те изглеждаха естествени, неизбежни, сигурни, и нищо друго не ги предизвикваше, освен молитвата. „Може би хипнотизъм?
към текста >>

33. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Застенаха ли като мен орлите?
ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека. Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
към текста >>

34. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

35. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието.
И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека.
към текста >>

36. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък?
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия).
към текста >>

37. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

38. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена.
И тоя вътрешен глас ни подсказва – тука живеят същества нечувани и невидени, те редят цветните полянки и по тях оправят съдбините на земните люде; те пращат от елексира на тия небесно-сини чаши долу на хората. И мъдреци от прастари времена служат тук на Вечния и чертаят дни и радост на хора, зверове и треви. Ниска котловина се простира на запад от Дамка, Пазар-дере – така се нарича, защото хората дават имената, само ако там е ставало нещо за всички видимо и реално. И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината. Калинините върхове, Голям и Малък Полич крият в своите скали Карагьолските и Градинските езера. Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им. В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро.
към текста >>

39. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки.
При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно. След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел. После той попитал брата си за тези подробности и всички те били потвърдени от последния. Това обстоятелство изключва обяснението на опитите чрез телепатия, т.е чрез четене мислите на присъстващите. „Светът на Великите души” от Беинса Дуно*).
към текста >>

След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел.
часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно. След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел. После той попитал брата си за тези подробности и всички те били потвърдени от последния. Това обстоятелство изключва обяснението на опитите чрез телепатия, т.е чрез четене мислите на присъстващите. „Светът на Великите души” от Беинса Дуно*). Началото на 1933 год. ни донесе един ценен дар – това е „Светът на Великите души” от Беинса Дуно.
към текста >>

40. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата.
В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник!
към текста >>

41. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”!
Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
към текста >>

Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили.
Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове!
към текста >>

42. LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София?
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”.
към текста >>

43. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето.
Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам.
към текста >>

44. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Професор Калегари и човешкото естество. В в. „Зора" от 9. дек. 1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията.
към текста >>

45. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той взел пръстена на Петър Бремер и му разправил много подробности от живота на семейството му - такива подробности, които и той не е знаел.
Някой би могъл да допусне обяснението на ясновидството чрез телепатия, т.е. чрез възприемането мисълта на присъствуващите. Обаче има опити и наблюдения, които изключват всяка телепатия. Такива са напр. опитите с Теодор Пецолд в Билефелд (Германия) през 1932. година. Той взел пръстена на Петър Бремер и му разправил много подробности от живота на семейството му - такива подробности, които и той не е знаел. После той проверил чрез брат си и всичко било потвърдено от последния. Д-р Валтер Борманв книгата си "Die Nornen" споменава за ясновидката Ц. П. в Б. (Германия), чиито способности той изучил. Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота.
към текста >>

46. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Основата на носния отвор на стената на горната устна сведочи, дали се възприема силно чувственото в телесно и душевно отношение.
При бързите и повърхностни натури най-често ще се намерят тесните носни отвори. Формата на носните отвори е в пряка зависимост с общата форма на носа. Често се срещат и неправилни съчетания. Както носа почива върху останалата част на лицето, трябва също силата на израза и проявата да се гради върху душевната, духовната и чувствената сила, за да може да се действува, за да се обединят тези сили в една жива проявена воля. Нормалният вид на носните отвори е при основата на носа най-широк, а напред най-тесен. Основата на носния отвор на стената на горната устна сведочи, дали се възприема силно чувственото в телесно и душевно отношение. Краят на носният отвор към върха на носа сведочи за начина, по който се проявява чувственото в телесно и душевно отношение. В зависимост от това, формата на носните отвори може да се подели на два основно различни вида: на една целесъобразна форма (4) и на една нецелесъобразна (5). Възприемането при целесъобразната форма става широко и пълно. Такъв човек възприема и чувствува света в пълни линии. За него са отворени вратите за душевните и телесни сили.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg).
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно.
към текста >>

48. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

— В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството.
Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване.
към текста >>

49. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.
към текста >>

50. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката.
На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза.
към текста >>

51. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

има поместена статия от А. И.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Интересен симптом. - В спис. „Природа и наука" от окт. т.г. има поместена статия от А. И. Манев : „Телепатия и ясновидство". В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око.
към текста >>

52. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!
Ние сме на Ел-Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование!
към текста >>

53. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои.
Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време. Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас.
към текста >>

54. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

е поместена изцяло статията от Учителя, печатана в сп.
да ги последват. У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме. Като изтъкваме това, искаме да обърнем внимание на една нова проява на ценене и разбиране на Учителя в чужбина. В един от последните броеве на френския окултен двуседмичник „Le Fraterniste" от 15. II. 1936 год. е поместена изцяло статията от Учителя, печатана в сп. „Житно Зърно" под надслов: „Четиритях неща" (Les quatre choses). В полското спиритуалистично списание „Неjnal", бр. 3, от м. март т.г. е поместена в полски превод статията от Учителя „Правдата", печатана преди това на есперанто във в. „Frateco“.
към текста >>

е поместена в полски превод статията от Учителя „Правдата", печатана преди това на есперанто във в. „Frateco“.
е поместена изцяло статията от Учителя, печатана в сп. „Житно Зърно" под надслов: „Четиритях неща" (Les quatre choses). В полското спиритуалистично списание „Неjnal", бр. 3, от м. март т.г. е поместена в полски превод статията от Учителя „Правдата", печатана преди това на есперанто във в. „Frateco“. Между другото става ясно, каква голяма роля играе сп. „Житно Зърно" за разпространение в чужбина идеите на новото учение. Говорът като огледало на личността и характера. - Човек познава толкова малко тона на гласа си, колкото и физиономията и походката си. Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни пориви, които и за него самия остават скрити.
към текста >>

55. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км.
Ще си припомним, че една географска миля се равнява на 1/12 от екваториалния радиус, т.е. на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб.
към текста >>

А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет.
Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
към текста >>

56. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак.
Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости!
към текста >>

57. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха.
Направихме множество фотографски снимки. Аз взех една дълга пръчка и я прекарах под и около тялото на Субаях, докато той висеше на въздуха. Мога да се закълна, че той нямаше никаква друга подпора, освен лекото подпиране с едната ръка на една покрита с платно пръчка. Във въздуха той беше в хоризонтално положение и така стоя около 4 минути. След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха. След около една минута тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение. Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър. Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване. Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му.
към текста >>

58. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения.
Вън от това, натъкнаха се на множество факти, които устано¬виха у организма сили и способности, за които до скоро не подозираха. Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм". Знае се, че има тъй наречени сензитиви, които с лескова или металическа вилка могат да открият подземни води, руди, метали и пр. Нещо повече: Радиестезията е толкоз усъвършенствувана, че чрез нея може да се определи дълбочината, коли¬чеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Аз сам съм наблюдавал, как един сензитив в България пред нас направи няколко интересни опити: откри, например, златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения. Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри.
към текста >>

да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.
Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
към текста >>

59. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта.
– Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце. Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта. От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще. А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин. Музиката не е чувство, но способност. Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят.
към текста >>

60. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци.
Едуард Гордфей е на мнение, че слънчевите петна се предизвикват от действието на Юпитер. Лъчи, които правят предметите невидими Трима австрийски инженери - Хиндерт, Пинтер и Талхофер - сполучили да превърнат видимите предмети в невидими. На 18 април т.г. това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари. Върху една малка силно осветена платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка. Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото. След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена.
към текста >>

Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина.
Лъчи, които правят предметите невидими Трима австрийски инженери - Хиндерт, Пинтер и Талхофер - сполучили да превърнат видимите предмети в невидими. На 18 април т.г. това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари. Върху една малка силно осветена платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка. Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото. След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена. След половин минута той изчезнал от погледа на наблюдателите.
към текста >>

След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена.
Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото. След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена. След половин минута той изчезнал от погледа на наблюдателите. Между присъстващите се чул шепот на учудване, когато на едно запитване невидимият човек отговорил: "Аа, аз съм тук". Когато пак се появил на платформата, същият човек съобщил на присъстващите, че той през всичкото време ги виждал и че решително нищо не усещал. Скритите сили в човешкото естество Средноевропейският печат се занимава с интерес с проявите на двамата "радио-хора", които са фабрични работници в Моравска Острова, Чехословашко. Имената им са: Франц Сикора, 21 годишен, оксиженист, а другият е Рудолф Вълтавски, 32 годишен, монтьор.
към текста >>

61. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя.
дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя.
към текста >>

62. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

17., книжка 10 е поместена статия „Лъчи на живота" от Учителя.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Идеите на Всемирното Братство в югославянския печат В органа на Югославянския младежки „Червен кръст", год. 17., книжка 10 е поместена статия „Лъчи на живота" от Учителя. Тая статия представлява избрани места от няколко беседи на Учителя, държани на Рила през 1937 година. При статията е поместен и портретът на Учителя, нарисуван от художничката Цветана Щилиянова. На друго място в същата книжка са поместени избрани мисли от Учителя. В югославянското списание „Упознай себе! " е поместен отзив за сръбския превод на беседата от Учителя „Високият идеал", (година VIII. кн.
към текста >>

63. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания.
По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. Наистина, болестта на младата царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца. Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо.
към текста >>

64. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен. Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
към текста >>

65. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия.
Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето.
към текста >>

Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево.
Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ти гледаш една съборена стена и казваш: "Съборена е стената".
То е въпрос само на време. – Кое е новото в света? – Новото е: всеки да опита служенето. Служене всеки ден и то доброволно. Благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите. Ти гледаш една съборена стена и казваш: "Съборена е стената". Не, вземи мистерията и я направи. Всеки да служи, както той разбира и да се радва на служенето. И тогава животът се осмисля. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание.
към текста >>

67. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността.
Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество. И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността. За какви абсолютни ценности и истини можем да приказваме ние, когато нашите най-първични инструменти за познанието на света са повлияни от силите на едно релативно поле? Да вземем като пример нашите представи за физическите дименсии на света. Ние си представяме само ония неща, които изцяло можем да включим в пределите на мисловното ни пространство. Един човек може да си представи един сантиметър, един метър, десет метра, дори два, три километра, но едно разстояние от десет или петнадесет километра вече избягва от нашата представа. Ние неволно прибягваме или до времето, за което с определена скорост преминаваме това разстояние или до сравненията – например географската карта, където си служим с мащаб.
към текста >>

68. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът.
който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй – на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон. Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода": пътя на тигъра. Ето тия пасажи от Мойсеевата книга Битие (гл. 10; 8, 9 ст.), преведени от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод". „Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът. „Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата. „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие, срещу оня социален строй, който в устройството си е едно отражение на IEVE в човешкото царство. „От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза.
към текста >>

69. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Цялата царска улица беше задръстена.
От тоя ден пред царските порти всяка сутрин се събираше голяма тълпа, която всеки ден се увеличаваше и търпеливо чакаше своя любим Ишуа Бентам, когото народът зовеше свой спасител и учител. Те не си отиваха, докато Ишуа Бентам не идваше при тях. Веднъж един от царедворците покани царя да погледне през прозореца и да види, що става там. – Господарю, погледнете, – рече той. Царят погледна и остана изненадан. Цялата царска улица беше задръстена. Такова нещо той не очакваше. – Какво значи това ? – Чакат Бентам, Ваше Величество. – Но как, това е целият ми народ. – Народът е готов да тръгне след Бентам, стига той да пожелае това.
към текста >>

70. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова.
Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г. е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова. В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища.
към текста >>

71. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Статия за Всемирното Братство на шведски В шведското списание „Frisksport och Friluftsliv" е поместена статията „Всемирно Братство" от Георги Радев, преведена от есперанто.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Статия за Всемирното Братство на шведски В шведското списание „Frisksport och Friluftsliv" е поместена статията „Всемирно Братство" от Георги Радев, преведена от есперанто. Статията описва накратко историята на братството, основните му идеи, живота на братството, екскурзиите до Рила и пр. Изтъква се и значението на принципите му за днешното човечество. Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от Борис Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро. Интересна статия върху кризата в етиката Ст. А. Русчева е напечатала статия „Криза в етиката" в органа на женския съюз, „Женски глас", от 1.11.1940 год.
към текста >>

72. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние си представяме, че от въртящата се материална и космична маса, сгъстена достатъчно, са се откъснали части, които са образували отделните планети, съставящи фамилията на една слънчева система.
На помощ идват сравненията, аналогиите, помагат наблюденията, от които се градят хипотези и теории. Ние наблюдаваме сплеснатостта на земята при нейните полюси и съобразяваме, че това е станало вследствие нейното бързо околоосно въртение. Но за да се случи това, земята трябва да е била някога невтвърдена, течна или полутечна маса. И така, постепенно, нашата мисъл отлита до газообразните маси във вселената — тия острови от небулози, които считаме за начало на нови светове. По тоя начин са създадени хипотези, като тая на Кант и Лаплас, известна почти на всички. Ние си представяме, че от въртящата се материална и космична маса, сгъстена достатъчно, са се откъснали части, които са образували отделните планети, съставящи фамилията на една слънчева система. Самата наша земя е дете на такова космично раждане, а луната, която е вечен спътник на земята, най-добре ни напомня за начина, по който са се създали световете. Защо и сега не стават подобни отлитания от масата на някое светило и защо още не се създават подобни светове? Отговорът, който ни дава съвременната наука на тоя въпрос, е отрицателен, защото изследванията показват, че такова откъсване от слънцето би било възможно само в случай, че то се въртеше около своята ос 219 пъти по-бързо, отколкото сега. Откъсната от сърцето на света, нашата земя, отначало газообразна, почнала бавно да се втвърдява, докато оформена и втвърдена, тя е станала годна да даде живот на милиони видове същества, които е трябвало да се родят и отгледат в топлите й пазви. Някои геолози и космографи правят приблизителни изчисления за това отдалечено в неизбродния низ от хилядолетия време по втвърдяването на някои геологични формации и от радиоактивните изучвания на някои елементи на земната кора.
към текста >>

73. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица, с които говорил посетителят. Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно местото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнало и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот на изучаване телепатията, вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
към текста >>

74. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди.
3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи. Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на китайския Тибет. Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди. Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание.
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм.
Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието. Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм. Тия свързани стихове са именно, които представляват сравнително по-ясни места сред останалите „тъмни текстове". Във всички други случаи трябва да се намери връзката между стиховете. Обаче, съгласно играта на числата, които образуват веригата, понякога стихът не се чете, понеже представлява земни или небесни координати, понякога той не трябва да се превежда, а само някои от неговите букви се разполагат върху такъв и такъв многоъгълник, за да дадат едно име на лице, понякога трябва да се преведе само 1/2, 1/3, 2/3 или само 1/6 от него „според мястото, което той заема при маневрата на геометричната конструкция", или дори стихът трябва да се чете в обратен ред и то не само думите, но и буквите на думите, за да съставят едно име. Това се случва всеки път, когато един стих съвпада с една точка на връщане на веригата. Първоначално ]Пиоб е открил реда на стиховете, както и времето на събитията, с помощта на двете хронологически серии, дадени в писмото до Хенрих II, т.е.
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото.
За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието.
към текста >>

77. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И няма вече по нея глух стон, ридание, ни една сълза, проляна от гнет и насилие, ни една въздишка от мъка и стенание!
Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни. Човешкият образ грее в светлина! Човешкото сърце е пълно с чистота! Душа му велика е извор на Любовта! Сияе земята в духовна красота! И няма вече по нея глух стон, ридание, ни една сълза, проляна от гнет и насилие, ни една въздишка от мъка и стенание! Ни един вопъл от ужас и страдание! Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята! Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината".
към текста >>

78. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тия два стиха съставят, според Пиоб, една „стена” (вж. бр.
Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития. Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON... ", иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon... „ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран.: „Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказа¬ние" (VII, 44). За края на Мария Антоанета е казано следното: „Великата кралица, когато се види победена, — ще прояви не¬обикновена, мъжка смелост" (I, 86). Тия два стиха съставят, според Пиоб, една „стена” (вж. бр. 10/41 г. на „Ж.3."). След смъртта на Лудвик XVI и тая на Мария Антоанета, казва коментаторът, веригата изхожда от стиха, който характеризира годините 1793 и 1794. „Ужас и шум, атака на границата" („Предсказания", 29). „Ужас" тук се превежда на латински според Пиоб с „terror", това е епохата на терора, пълна с писъци, когато първата коалиция атакува границите.
към текста >>

79. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

10) И изместена близо до арденската гора (V 45).
Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването. 2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79).
към текста >>

Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан.
да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването. 2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите.
към текста >>

80. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Закачаме китара на стена и изпъваме срещу нея тона "ла".
За да се хвърли светлина върху този въпрос, нека разгледаме закона на Хелмхолц, който, макар и констатиран и формулиран за пръв път в областта на акустиката, има голямо приложение в случая. Да си представим, че изпяваме един тон, например "ла", срещу струните на отворено пиано. Въздушните вълни на изпетия тон блъскат всички струни на пианото, но те всички няма да затрептят, но главно струните "ла" и в добавък и тия струни, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Но господствуващият тон, който ще се чуе от пианото като отговор на изпетия от нас тон, ще бъде "ла". Същият опит може да се направи и с китара. Закачаме китара на стена и изпъваме срещу нея тона "ла". В отговор ще чуем, че само струната "ла" на китарата ще затрепти и ще чуем ясно от китарата в отговор тона "ла". Защо всички струни на пианото или китарата не отговарят на изпетия от нас тон и остават безчувствени, неподвижни, макар и въздушните вълни да удрят всички струни? Защо отговаря само струната "ла" и тия струни, които съдържат изпетия тон като обертон? Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души.
N. ДВА СВЯТА Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух.
към текста >>

Нека раздере той старата дреха на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето.
Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него. Нека раздере той старата дреха на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето. Разтворете обятията си, деца на Новия Израил, и приемете не другиго, а собствения си Бог. Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39).
към текста >>

82. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

" Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева.
Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание.
към текста >>

83. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.
Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта". При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.
към текста >>

84. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лицевата стена прилича на каменна.
Някои предмети са дълги и тесни, с различни форми. Нещо, което ще има връзка с Вашия живот. Малко преддверие, ниска къща, стар дъб. В тоя дом Вие ще живеете някога. Големи висящи картини, стари картини. Лицевата стена прилича на каменна. Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара. Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена." Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща. На следната година избухва войната, а през 1915 год. пада убит синът на Лодж — Раймонд.
към текста >>

85. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аз видях, че пръстенът е в техния дом в долапа и чух глас, който ми каза, къде е пръстенът Казах на сестра си: — Кажи на Мери да потърси пръстена в долапа и ще го намери.
разказва следното: — Понякога проявявам ясновидство и яснослушане. На седемнадесети октомври т.г. снаха ми Мери (жената на брат ми) беше изгубила един скъп пръстен, който струваше 10,000 лв. Същата вечер сестра ми дойде у дома, разправи за случката и каза, че Мери е отчаяна и плаче. Мери мислила, че като отишла на пощата да пусне писмо, при изваждането на ръкавицата си пръстенът паднал на земята. Аз видях, че пръстенът е в техния дом в долапа и чух глас, който ми каза, къде е пръстенът Казах на сестра си: — Кажи на Мери да потърси пръстена в долапа и ще го намери. На другия ден сестра ми посети Мери и й каза това. Мери като отворила долапа, намерила веднага пръстена.
към текста >>

Мери като отворила долапа, намерила веднага пръстена.
снаха ми Мери (жената на брат ми) беше изгубила един скъп пръстен, който струваше 10,000 лв. Същата вечер сестра ми дойде у дома, разправи за случката и каза, че Мери е отчаяна и плаче. Мери мислила, че като отишла на пощата да пусне писмо, при изваждането на ръкавицата си пръстенът паднал на земята. Аз видях, че пръстенът е в техния дом в долапа и чух глас, който ми каза, къде е пръстенът Казах на сестра си: — Кажи на Мери да потърси пръстена в долапа и ще го намери. На другия ден сестра ми посети Мери и й каза това. Мери като отворила долапа, намерила веднага пръстена.
към текста >>

86. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр.
А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум.
към текста >>

87. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата.
От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита.
към текста >>

88. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана.
Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш. Не е така. Съвършеният, именно, има най-много работа.
към текста >>

89. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” - изстена той.
Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг. Събудих се, отворих очи. В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той. “Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той. Беше 27 декември 1944 г. Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели.
към текста >>

90. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

На корицата ще е пентаграма, който е закачен на стената на къщата.
Ще видим как ще върви. Малкото пари, които ще се спестят са обещани за следващите издания. Виждам, че ще издавате „Учителят за образованието“ от Б.Боев. Тя много ни интересува, за да приготвим нашите брошури. Тази седмица ще излезе от печат първата книжка : „Новата Ева“.Ние вече започнахме с Издателска къща "Алба" (Изгрев). На корицата ще е пентаграма, който е закачен на стената на къщата. Готвим втората книжка. Георги Куртев "Обожаване на душата" 4 юни 1993 Издадохме първата книжка от издателство "Алба". Вече я пласираме. Сега излиза втората книжка: „Живите линии на съзнанието“. Намираме, че този е най-добрия начин за този народ.
към текста >>

91. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никой не може да се доближи до великата, безкрайна хармония и красота, които се крият в сърцевината на Природата, докато носи в себе си тежките наслоения от ропота против бруталното насилие, стенанията и нямото проклятие на своите младши братя.
За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат. Колкото очевидна да е пълната прилика между канибализма и месоядството — като остава само една разлика в степента — съвременното човечество не позволява да му се говори за етично вегетарианство. Нека други говорят за хигиенично, диетично, здравословно вегетарианство. Ние тук ще кажем само следното: Никой не може да твърди, че работи ефикасно, искрено и предано за облагородяването на човечеството, без да се откаже безвъзвратно от каквато и да било месна храна. Никой не може да разчита да развие висшите дарби, за които е способна човешката душа, да направи сложната еволюция от човека-животно до човека-Човек, без да се откаже от пропитото с предсмъртния ужас месо на живите и близки до човека по съзнание животни. Никой не може да се доближи до великата, безкрайна хармония и красота, които се крият в сърцевината на Природата, докато носи в себе си тежките наслоения от ропота против бруталното насилие, стенанията и нямото проклятие на своите младши братя. Вегетарианството не е целта на духовната еволюция на човека и човечеството. То е само неин предговор и — conditio sine qua non. * Vegetarismo estas nepra kondico por la spirita evoluado de la homo. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ III. За кого ти живееш?
към текста >>

Шуми той от воплите и стенанията на близки хора, от сподавените проклятия на потъващи удавници... И аз сам преживях ужаса на корабокрушението!
И стана светло около мене. по Во-У i n-Ra. Островът на спасението. Мисъл. Островът на спасението. Шуми животът, като разбунен океан. Шуми той от воплите и стенанията на близки хора, от сподавените проклятия на потъващи удавници... И аз сам преживях ужаса на корабокрушението! Немощната ми лодка се разби. Това бях — самият аз! Едничкото, което ми остана, беше една лопата и — мощната жажда за повече живот. Нещо смътно блазнеше душата ми. Някакъв неясен спомен, някакво чудно видение, озарило я в миг и потънало в страшните вълни.
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Изпращам ви брой № 97 на списанието „La Estrella de Occidente“, в който е поместена беседата на Учителя „Еl Alto Ideal" (Високия Идеал), преведена от сестрата Магдалина Де Пита.
На този свещеник и служител вие няма да плащате. Това разбираме ние под думите: „Даром ще работите“. Даром ще работите, но в името на Любовта. Такъв е животът на разумните хора. Поща Санта Мария — Аржентина. „Изпращам ви брой № 97 на списанието „La Estrella de Occidente“, в който е поместена беседата на Учителя „Еl Alto Ideal" (Високия Идеал), преведена от сестрата Магдалина Де Пита. Ние тук работим неуморно за разпространение на братското учение във все по широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителя става все по-близък на хиляди и хиляди сърца, пръснати по различните кътища на тази обширна земя. Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал състоянието да разбере, че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество.
към текста >>

93. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи.
Истинско училище на мира. Населението се отнася с голямо уважение. Доброволците работят в разрушените от наводнението области при с. Лагард. Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между народите. Има и курс по есперанто. Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи. Даже децата на с. Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят. И те играят на помагане, а не на война. Колко е мило това! Населението е трогнато.
към текста >>

94. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това?
Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни! - - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това? Не знам! ... Но аз зная това. че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа. А всяко място е свещено когато съзнанието ни се издигне към Бога, и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. - - - - - - - Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество!
към текста >>

95. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Учението на Бялото Братство. Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него.
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Материалиста и идеалиста имат същата обстановка, само че идеалиста по едно стечение на обстоятелствата има една пукнатина в стената и през нея влиза слаба светлина отвънка; през нея нищо не вижда, но подозира че има един свят около тях, от където иде тази светлина.
Аз не виждам голяма разлика между тях. Ще ви представя една картина, за да изясня отношението, което съществува между материалиста и идеалиста. Представете си че и материалиста и идеалиста живеят в един замък, в отделни стаи, наредени с всички удобства и необходими принадлежности, с електрическо осветление, топлина, библиотеки и всичко, каквото им е потребно. Но капаците на прозорците са съвсем затворени и те нямат връзка с външния свят и нищо не подозират. Те не подозират, че техния замък има отношение към външния свят, чието съществуване те даже не подозират. Материалиста и идеалиста имат същата обстановка, само че идеалиста по едно стечение на обстоятелствата има една пукнатина в стената и през нея влиза слаба светлина отвънка; през нея нищо не вижда, но подозира че има един свят около тях, от където иде тази светлина. И той разправя на материалиста, че има нещо зад тази стена, и спорят има ли външен свет или няма и пишат цели томове. Идеалиста е идеалист само за светлината от тая пукнатина. Но един ден влиза вътре в замъка без да знаят те едно трето лице от външния свят, един окултист. Те го питат: „Ти от къде дойде, как влезе и пр." Той им казва: „Господа, оставете вашите препирни за материализма и идеализма; аз мога да ви изведа във външния свят и вие ще видите че вашия свят е ограничен и има отношение към един обширен външен свъг. Представете си, че той отваря вратата и ги извежда във външния свят.
към текста >>

И той разправя на материалиста, че има нещо зад тази стена, и спорят има ли външен свет или няма и пишат цели томове.
Ще ви представя една картина, за да изясня отношението, което съществува между материалиста и идеалиста. Представете си че и материалиста и идеалиста живеят в един замък, в отделни стаи, наредени с всички удобства и необходими принадлежности, с електрическо осветление, топлина, библиотеки и всичко, каквото им е потребно. Но капаците на прозорците са съвсем затворени и те нямат връзка с външния свят и нищо не подозират. Те не подозират, че техния замък има отношение към външния свят, чието съществуване те даже не подозират. Материалиста и идеалиста имат същата обстановка, само че идеалиста по едно стечение на обстоятелствата има една пукнатина в стената и през нея влиза слаба светлина отвънка; през нея нищо не вижда, но подозира че има един свят около тях, от където иде тази светлина. И той разправя на материалиста, че има нещо зад тази стена, и спорят има ли външен свет или няма и пишат цели томове. Идеалиста е идеалист само за светлината от тая пукнатина. Но един ден влиза вътре в замъка без да знаят те едно трето лице от външния свят, един окултист. Те го питат: „Ти от къде дойде, как влезе и пр." Той им казва: „Господа, оставете вашите препирни за материализма и идеализма; аз мога да ви изведа във външния свят и вие ще видите че вашия свят е ограничен и има отношение към един обширен външен свъг. Представете си, че той отваря вратата и ги извежда във външния свят. Къде отидоха материалиста и идеалиста?
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще простенат войните.
Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята. Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение.
Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас.
към текста >>

През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури.
Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори. През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури. Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI. Искайте безплатен пробен брой! Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия.
Обаче след изяждането на няколко чесновчета, той става много лютив. Как се обяснява това? Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние чувстваме лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм. Как да се предпазим от тия отрови? — да не употребяваме месо и алкохол. Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия. Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна. Словото на Учителя Разумните отношения (продължение от брой 104) За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот?
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крижка стена, вр.
Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора. Понеже е още рано и Хижите при вр. Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр. Йесенице, един от най-трудните, но и прекрасни маршрути — Кранска гора. Крижка стена, вр. Криж —Альошев дом, Монстрани. Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж. Има някои не толкова високи върхове, обаче с широк изглед — такъв е например у нас в Родопите — Белмекен. Още един път аз се убедих, че да бъдеш есперантист, значи да имаш приятели в целия свят. Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21271085739136