НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
124
резултата в
83
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Против
остена
на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против
остена
на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>
Срещу
остена
на съдбата никой не може да рита.
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони.
Срещу
остена
на съдбата никой не може да рита.
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
към текста >>
Ева е
кръстена
на името на Бога – Йехова.
Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Ева е
кръстена
на името на Бога – Йехова.
Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева.
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ако риташ против
остена
, себе си ще повредиш.
уклонсмия, излага се на големи душевни страдания. Има часове в живота, които са пълни с скърби и смущения. Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги понесеш. Можем ли да сторим друго, освен това.
Ако риташ против
остена
, себе си ще повредиш.
29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68
към текста >>
3.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Ако риташ срещу
остена
, себе си ще повредиш.
Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всеки, който прави уклонения, се излага на големи душевни страдания, часове, пълни със скръб и смущения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги носиш. Можеш ли да сториш друго, освен това?
Ако риташ срещу
остена
, себе си ще повредиш.
29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.
към текста >>
4.
13.Червено тефтерче
Гласът и молитвата ти са при мен;
стенанието
на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро.
Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена.
Гласът и молитвата ти са при мен;
стенанието
на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро.
Ще направя целия свят да потрепери от словото ми. Законът ми ще се освети. Ето, чудни неща има да станат през това крато време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упование в мен и ще видиш моята благост. Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш и ще опиташ, че съм пълен с благодат.
към текста >>
Господи, Господи Боже мой, послушай
стенанието
на моята душа и чуй моята молитва от горе.
Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги.
Господи, Господи Боже мой, послушай
стенанието
на моята душа и чуй моята молитва от горе.
Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден. Заличи от твоето възпоменание всичките ни лоши дела и ни стани истински баща. Застани зад своите избрани, нека днес моята молба да възлезе пред тебе.
към текста >>
Стенанието
на душата ти е влязло пред престола ми.
Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен.
Стенанието
на душата ти е влязло пред престола ми.
Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини. Слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро ще накарам целия свят да потрепери от Словото ми. Законът ми ще освети. Ето, чудни неща има да станат през това кратко време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упованието си в мен, и ще видиш моята благодат.
към текста >>
5.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
„Темпераментите“ е статия от Учителя
поместена
в сп.
„Темпераментите - ПДФ“
„Темпераментите“ е статия от Учителя
поместена
в сп.
„Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.
към текста >>
6.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
На един такъв обед Учителя погледна към северната
стена
, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя.
На един такъв обед Учителя погледна към северната
стена
, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него.
към текста >>
7.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък
пръстена
си за спомен".
И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал.
И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък
пръстена
си за спомен".
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.
към текста >>
Миркович измъкнал
пръстена
си и го дал на Стоименов.
Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
Миркович измъкнал
пръстена
си и го дал на Стоименов.
Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
към текста >>
8.
№88 (Петър Дънов)
От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е
поместена
статията „Тайните на Духа“, за която ПетърДънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г.
От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е
поместена
статията „Тайните на Духа“, за която ПетърДънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието накнижката е „Глас Божий“.
към текста >>
9.
№89 (Пеню Киров)
Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна
стена
, и можеше свободно да се гледа вътре.
След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този.
Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна
стена
, и можеше свободно да се гледа вътре.
Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии. Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна.
към текста >>
Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където
стената
бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи.
Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където
стената
бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете.
към текста >>
Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната
стена
, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете. Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това.
Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната
стена
, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби.
към текста >>
10.
Речник на остарели и чужди думи
дувар (пер.-тур.) каменна
стена
, зид.
гериз (пер.-тур.) отходен канал. гауптвахта (нем.-рус.) арест. гора (книж.) планина. длъжност (ост.) задължение. дрезгавина (ост.) неясна, слаба светлина.
дувар (пер.-тур.) каменна
стена
, зид.
дървено масло (ост.) зехтин. дюген, дюкян (тур.) магазин или занаятчийска работилница. заглавичквам се (диал.) залисвам се. зайде (ост.) захожа, скрива се зад хоризонта. занят (рус.) зает.
към текста >>
ковьор (рус.) килимче или пъстра нашивана покривка за
стена
.
погребвали мъртвите и се събирали на молитва.; 3. В Древен Египет места, в които пазели мумиите. кезап (пер.-тур) азотна киселина. клише (от фр. cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.
ковьор (рус.) килимче или пъстра нашивана покривка за
стена
.
кошарина (диал.) кошара. кружок (ост.) кръжок, кръг. кръвник (ост.) кръвожаден човек, убиец. кяр (пер.-тур.) печалба, добив, облага. лапа (тур.) каша, забъркана от трици, ленено семе и под.
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е
поместена
статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.
на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903 г.
От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е
поместена
статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.
към текста >>
12.
98 ПИСМО
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против
остена
на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против
остена
на съдбата.
Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно. Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>
13.
234 ПИСМО
Духовната атмосфера на България не е още
пречистена
.
София, 25. III. 1910 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо.
Духовната атмосфера на България не е още
пречистена
.
Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата.
към текста >>
14.
БЕЛЕЖКИ
Учителка по химия в София,
преместена
в Русе и уволнена като последователка на учението.
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя.
Учителка по химия в София,
преместена
в Русе и уволнена като последователка на учението.
Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>
15.
Сегашното положение на човечеството
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и
пречистена
.
И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и
пречистена
.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>
16.
МОЛИТВА - ЗАПАЗИ НИ
Господи, запази ме (ни) с бялата Си Светлина и огради ме (ни) с диамантената Си
стена
.
МОЛИТВА ЗАПАЗИ НИ
Господи, запази ме (ни) с бялата Си Светлина и огради ме (ни) с диамантената Си
стена
.
Божият Дух. възлюбленият на моята (нашата) душа, ще направи всичко за мен (нас). Амин.
към текста >>
17.
ФОРМУЛИ - Всички
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
Формула 263 Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. Формула 264
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. Формула 265 Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисля! Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика!
към текста >>
18.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
Формула 263 Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. Формула 264
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. Формула 265 Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисля! Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика!
към текста >>
19.
Запази ни
Господи, запази ме/ни с бялата Си светлина и огради ме/ни с диамантената Си
стена
.
Запази ни
Господи, запази ме/ни с бялата Си светлина и огради ме/ни с диамантената Си
стена
.
Божият Дух, възлюбленият на моята/ нашата душа, ще направи всичко за мен/нас. Амин.
към текста >>
20.
Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
формула 276 Господи, разпръсни всички лъжи, замисли, мисли и планове на тъмните сили. Разбий козните им, да потънат в земята и да се разтопят във водата. Накрая се духва. формула 277
Господи, огради ме с диамантената
стена
на Твоята бяла светлина.
Божият Дух, възлюбленият на моята душа, ще направи всичко за мен. формула 278 С тази формула се пъдят шумни и лоши духове. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога. Ако искаш да служим заедно, остани.
към текста >>
21.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
б) Създава духовна
стена
между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия.
Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр.
б) Създава духовна
стена
между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия.
Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите. През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос. Оттогава в историческите хроники започва да се споменава името Варна. Варна се споменава от византийски летописци като град Одесос край река Варна, а през 678-679 г.
към текста >>
Историческо копие на процесите около тази астрална
стена
са началото на Великото преселение на народите.
Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия.
Историческо копие на процесите около тази астрална
стена
са началото на Великото преселение на народите.
През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос. Оттогава в историческите хроники започва да се споменава името Варна. Варна се споменава от византийски летописци като град Одесос край река Варна, а през 678-679 г. сл. Хр.
към текста >>
22.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
руският император Николай I Павлович превзел Варна от турците и лично влязъл в града, произнесъл знаменитата фраза: „Смъртта на Владислав е
отмъстена
" (бел. състав.)
превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г. разбил християнската армия на Янош Хуниади на Косово поле. Синът му султан Мохамед II (1451 - 1482) през 1453 г. превзел Константинопол и сложил край на Византийската империя. Когато на 23 септември 1828 г.
руският император Николай I Павлович превзел Варна от турците и лично влязъл в града, произнесъл знаменитата фраза: „Смъртта на Владислав е
отмъстена
" (бел. състав.)
* Буквите на рибата - в езотеричното християнство гръцката дума IHTUS (риби) символизира съкращението Isus Hristos Тео Unis Soter (Исус Христос, Син Божи, Спасител) (бел. ред.) *(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К.
към текста >>
23.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
А пък дванадесетте бели ленти на
стената
над масата означавали дванадесетте месеца в годината.
Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров, Кон. Иларионов и Ан. Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима - бялата, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата. Господин Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена.
А пък дванадесетте бели ленти на
стената
над масата означавали дванадесетте месеца в годината.
Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане — Защо дохождате в годишното събрание? - ни запита г-н Дънов.
към текста >>
В България атмосферата е доста
сгъстена
, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази на-тегнатост възможно е да има мъчнотии в довечерашното събрание.
А пък довечера от 9 до 10 ч. ще имаме събрание за духовно развитие, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си. По-нататък, г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това.
В България атмосферата е доста
сгъстена
, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази на-тегнатост възможно е да има мъчнотии в довечерашното събрание.
България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване. Господ, обаче, работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното. Настоящето положение до 1914 година ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-яс-ни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол.
към текста >>
24.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на
стената
.
Един ден квартирантът слезе на двора да се мие, видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден. Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта.
Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на
стената
.
Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго.
към текста >>
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе
преместена
там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града.
Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското лозе минавал пътят за Агарта (светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна.
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе
преместена
там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града.
Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си.
към текста >>
Тя ме изслуша мълчаливо и
изстена
: „Те падаха на земята като живи!
КЧ му казвахме накратко. Беше астролог и екстрасенс. Той ми заръча да ида при кака Станка и да й кажа да не се вдава така дълбоко в делото по строежа, защото има опасност за здравето и за живота й. Като отидох у какини Станкини, заварих двора гол, без дървета. Предадох й заръката на КеЧе.
Тя ме изслуша мълчаливо и
изстена
: „Те падаха на земята като живи!
".... * * * Напролет теренът беше разчистен. Строителните работници започнаха. Когато беше направен изкопът за мазата, на източния ъгъл зазидаха малко стъкълце с восъчна запушалка.
към текста >>
25.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
А пък дванадесетте бели ленти на
стената
над масата означавали дванадесет- те месеца в годината.
Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Кон. Иларионов и Ан. Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима – бялата, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата. Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена.
А пък дванадесетте бели ленти на
стената
над масата означавали дванадесет- те месеца в годината.
Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане. – Защо дохождате в годишното събрание? – запита ни г-н Дънов.
към текста >>
В България атмосферата е доста
сгъстена
, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание.
А пък довечера от 9 до 10 ч. ще имаме събрание за духовно развитие, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си. По-нататък г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това.
В България атмосферата е доста
сгъстена
, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание.
България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване. Господ обаче работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното. Настоящото положение до 1914 г. ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-ясни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е
изместена
отдавна.
По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист и по този начин се въздейства. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздейства. Не би трябвало така да си въздействате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятстват и на вас. А пък тия приятели, които въздействат, понеже завиждат, нека не гледат така на работите - да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне.
Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е
изместена
отдавна.
Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Г-н Граблашев и г-н Тачев разказват своята опитност по зададения въпрос. При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
На източната
стена
имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с маслени краски, а другата картина бе великата емблема - Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено).
Беброво, живущ в Русе) от Русе, Елена Иларионова (родом от Габрово, живуща в Търново) от Търново, Мария Дойнова (родом от с. Беброво, живуща в Търново) от Търново, Парашкева Бойнова от Търново, Здравка Попова от Търново, Гина Гумнерова (родом от Меричлери, Чирпанско, живуща в София) от София, Величка Н. Ватева (родом от Габрово, живуща в Русе) от Русе, Величка Стойчева (родом от Габрово, живуща в Бургас) от Бургас. Гореозначените поред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означения тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти - синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях - синята и портокалената - се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу (Фиг. 9).
На източната
стена
имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с маслени краски, а другата картина бе великата емблема - Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено).
(картинка) Фигура 9. Подреждане на участниците, В. Търново, 1911 г. В 9,35 ч. се откри занятието с изпяването от всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", произнасяне молитвата „Отче наш" и „Добрата молитва", и изпяването на „Великото славословие"158.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
На източната
стена
на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
На източната
стена
на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>
На западната
стена
вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303.
На западната
стена
вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
На западната
стена
на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска.
На западната
стена
на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
30.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Две светли топки се задвижиха на
стената
, където бяхме поставили карта на България.
Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети.
Две светли топки се задвижиха на
стената
, където бяхме поставили карта на България.
Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
към текста >>
31.
Писма до Мария Казакова - 1903
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против
остена
на съдбата.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра: всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против
остена
на съдбата.
Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опити да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ние къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка* на всичко, което е днес тъмно. Ние сме вече пред вратата на начинающите и велики събития в историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето.
към текста >>
32.
ОЛТАРА
Пентаграмът заемал цялата източна
стена
на олтара.
1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха.
Пентаграмът заемал цялата източна
стена
на олтара.
В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“
към текста >>
33.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е
изместена
отдавна.
По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне.
Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е
изместена
отдавна.
Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората.
към текста >>
34.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
На източната
стена
на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
На източната
стена
на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>
На западната
стена
, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат.
На западната
стена
, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш". Учителя обяви: – Аз ви приветствам като добре дошли, от името на всички наши приятели.
към текста >>
35.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
На западната
стена
на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
На западната
стена
на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
36.
1920_2 Спомени на Борис Николов
На
стената
сложени икони.
Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва". Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква, аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата. В туй време пристигат и други хора — мъже и жени — и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, която че ли е само за молитва.
На
стената
сложени икони.
И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори.
към текста >>
37.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
И се издигна една
стена
между мене и Кръстьо.
Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна.
И се издигна една
стена
между мене и Кръстьо.
към текста >>
38.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Устата ви трябва да бъде винаги
пречистена
, а не да мирише.
" И сега всички ваши умрели да ги погребете, но да не викате други да ги погребват; да не викате мене да ги погребвам, аз няма да дойда. Всеки сам ще отиде да погребе своите си. (174 стр.) Силни да бъдем значи да контролираме всички свои клетки, да направляваме всички свои мускули във всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате.
Устата ви трябва да бъде винаги
пречистена
, а не да мирише.
Ако някому мирише устата, да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божия Мъдрост това, което мирише в мене, да изчезне". Чрез внушение ще заповядаш на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Ще заповядаш също и на зъбите си да не миришат, да не се развалят. (204-205 стр.)
към текста >>
39.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е
преместена
с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят.
На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст.
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е
преместена
с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
към текста >>
40.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една
стена
".
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една
стена
".
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.
към текста >>
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото
стена
, с боя" /из статията на Б. Боев/.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото
стена
, с боя" /из статията на Б. Боев/.
Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>
Това бе една цветна картина, голяма колкото една
стена
.
Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя.
Това бе една цветна картина, голяма колкото една
стена
.
Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва:
към текста >>
41.
1922_22 Молитви и формули
Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена
стена
, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)
Нашият живот е Негов Живот; нашите мисли са Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова Воля. Да бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. (17 стр.)
Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена
стена
, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)
Гимнастически упражнения (това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката.
към текста >>
42.
1925_2 Спомени на Гена Папазова
На изток цялата
стена
беше заета от една картина - Пентаграм, с блажни бои, от известен руски художник.
Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилеете, за да светите навсякъде! " Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната стая — „Светая светих"? " Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва.
На изток цялата
стена
беше заета от една картина - Пентаграм, с блажни бои, от известен руски художник.
Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка си (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора.
към текста >>
43.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на
пръстена
на някоя млада невеста, или на някоя царска корона.
Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава.
И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на
пръстена
на някоя млада невеста, или на някоя царска корона.
Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят.
към текста >>
Радва се, че е на
пръстена
или на царската корона.
Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят.
Радва се, че е на
пръстена
или на царската корона.
Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"?
към текста >>
Турят ви на
пръстена
на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа.
Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов.
Турят ви на
пръстена
на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа.
Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!
към текста >>
44.
019. Обет за духовна служба
Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история,
очистена
от всичко преходно.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история,
очистена
от всичко преходно.
В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога.
към текста >>
45.
031. Период след Освобождението
Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”,
поместена
на стр.
Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата.
Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”,
поместена
на стр.
218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
към текста >>
46.
032. Послеслов
При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко
разлистена
зарзала в двора на църквата.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски.
При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко
разлистена
зарзала в двора на църквата.
Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп.
към текста >>
47.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна
стена
на олтара.
Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя.
Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна
стена
на олтара.
На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство.
към текста >>
На другата
стена
беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара.
На другата
стена
беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
към текста >>
48.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
На
стената
висеше огледало.
Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща.
На
стената
висеше огледало.
Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата. Учителят го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление. Днес може да го видите на снимка.
към текста >>
49.
УЧЕНИЦИ
Имаше само една грейка, прикрепена на
стената
с мощност, колкото един котлон.
Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
Имаше само една грейка, прикрепена на
стената
с мощност, колкото един котлон.
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума.
към текста >>
Двете сестри го чакат и работят по списъка, окачен на
стената
- едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му.
Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човекът си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало.
Двете сестри го чакат и работят по списъка, окачен на
стената
- едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му.
В магазинчето му казват: "Ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа? " - "Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълвяват". И разказва какво му се случило.
към текста >>
На
стената
е портрета на Учителя, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък
Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. "Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци. - "Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто.
На
стената
е портрета на Учителя, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък
- "Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. "Добре бе, а има ли кой да ги изпълнява тези неща? " - "Има, сестра, има - две са.
към текста >>
50.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Бях я окачил на
стената
в стаята.
По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников.
Бях я окачил на
стената
в стаята.
По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя?
към текста >>
Отидох у дома, свалих голямата диплома с многото печати от
стената
и я върнах лично на Софрони Ников.
На две места не може. Не може да бъдеш слуга на двама господари. Иначе ще си заминеш от този свят." Трябваше да избирам. Аз избрах посоката.
Отидох у дома, свалих голямата диплома с многото печати от
стената
и я върнах лично на Софрони Ников.
Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза.
към текста >>
" и се вторачваше някъде към
стената
и мислено разговаряше със своя посетител.
Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има?
" и се вторачваше някъде към
стената
и мислено разговаряше със своя посетител.
Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на
стената
снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя.
Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония.
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на
стената
снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя.
Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева
към текста >>
52.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
"Пак ли ще мина по такъв път" -
изстенах
аз.
" - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон. Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност. Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща.
"Пак ли ще мина по такъв път" -
изстенах
аз.
"А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той. В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен.
към текста >>
Изплашен, можах да
простена
само: "Очите ми".
Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели.
Изплашен, можах да
простена
само: "Очите ми".
В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда.
към текста >>
53.
РАДИ ТАНЧЕВ
Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската
стена
, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.
Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската
стена
, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята.
Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата".
към текста >>
Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската
стена
".
Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? - Само на пазара.
Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската
стена
".
Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.
към текста >>
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската
стена
".
А къде може да бъде в града? - Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голя- мото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината.
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската
стена
".
Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как".
към текста >>
54.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е
кръстена
с това име.
С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога.
Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е
кръстена
с това име.
Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине.
към текста >>
55.
НЕПОСЛУШАНИЕ
" - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за
преместената
ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас!
" - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за
преместената
ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова.
към текста >>
56.
ПАНЕВРИТМИЯ
Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде
изместена
на втори план.
След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното.
Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде
изместена
на втори план.
А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга.
към текста >>
57.
ВОДА И ИЗВОРИ
Учителят добави: "Ще построим чешма, а на
стената
на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
Учителят добави: "Ще построим чешма, а на
стената
на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>
Бе направена
стена
, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Бе направена
стена
, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>
Беше намерено архитектурно решение на горната част на
стената
, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Беше намерено архитектурно решение на горната част на
стената
, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната
стена
, а една четвърт бе вградена в
стената
.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната
стена
, а една четвърт бе вградена в
стената
.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони.
към текста >>
На панорамната
стена
бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на
стената
.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
На панорамната
стена
бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на
стената
.
Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
към текста >>
58.
ЯСНОВИДСТВО
Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до
стената
неразвързан.
Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до
стената
неразвързан.
Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: "След три дни ще бъдеш в София.
към текста >>
Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от
пръстена
във водата без да забележа.
За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от
пръстена
във водата без да забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех.
към текста >>
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на
пръстена
.
Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на
пръстена
.
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него!
към текста >>
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на
пръстена
.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на
пръстена
.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
към текста >>
59.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Минах покрай пазара на Римската
стена
и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора.
Изведнъж като вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми. Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария! " Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден.
Минах покрай пазара на Римската
стена
и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора.
И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира.
към текста >>
60.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Пушек и
стенания
се разнасят от всички страни.
Минчо Сотиров излиза навън - на 20-30 метра от палатката го чака куриера, приближава се, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив от онези, които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. Минчо Сотиров е залегнал на земята.
Пушек и
стенания
се разнасят от всички страни.
По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му доказва кой е Учителят и какви са Неговите възможности. Такива опитности той е имал много.
към текста >>
Всички бяха засегнати - кой без покрив, без
стена
и т.н.
Тодор Божков София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица "Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията.
Всички бяха засегнати - кой без покрив, без
стена
и т.н.
Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала, щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива.
към текста >>
При друга една бомбардировка, която също била
оповестена
с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания.
Ако бях останала тук, в къщата, щях да преживея ужас. Баща ми беше в Сливен. Той също излезе късметлия. При всички бомбардировки над София, които станаха, той все някъде преди това бе заминал. Лиляна Младенова
При друга една бомбардировка, която също била
оповестена
с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания.
Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала.
към текста >>
61.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Той представя
сгъстена
Божествена енергия.
Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил.
Той представя
сгъстена
Божествена енергия.
Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича." Понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен.
към текста >>
62.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Господи, огради ме с Небесния Си покрив, с диамантената Си
стена
и с кръга на Любовта.
Господи, огради ни с Благия Си Дух на Твоята Вечна Виделина, да осветим Твоето Име на Земята. Господи, огради ни със Святото Твое Слово, да работим за идването на Царството Ти на Земята. Господи, огради ни с Живата Си Любов, да можем да изпълним Твоята Свещена Воля. Да бъде благословен Господ Бог наш! Амин
Господи, огради ме с Небесния Си покрив, с диамантената Си
стена
и с кръга на Любовта.
В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. (3 пъти) Формули преди заспиване Когато заспиваш, ще пазиш следните правила: Ще се освободиш от всички тревоги и безпокойствия и ще се изпълниш с любов към Бога и към всички същества.
към текста >>
63.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
Аз се ободрих и тръгнах доволна към село, а дойдох така
отягостена
и потисната.
Излязох вън от селото, намерих едно застояло, жабунясало изворче, изчистих го. Бликна чиста, бистра вода. Потече и зашумоля леко вадичката. Почувствах сякаш радостта на изворчето. Зашумоля, запя сякаш нещо и в мене.
Аз се ободрих и тръгнах доволна към село, а дойдох така
отягостена
и потисната.
Вървя и си тананикам из улиците. Минавам край старите си хазаи, които бях напуснала миналата година, за да угодя на сегашния си хазаин - мой колега. Той си беше направил нова къща и ме покани да живея у тях. Не ми се искаше, но не можех да откажа. Да не разсърдя него, разсърдих старите хазаи и сега не смеех да ида да искам от тях стаята.
към текста >>
64.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Оформихме улей и корито, направихме преградна
стена
, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата.
Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала.
Оформихме улей и корито, направихме преградна
стена
, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата.
Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът!
към текста >>
65.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Постави скарата си току до
стената
на салона, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева.
Елена Андреева На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място, по инициатива на духовенството бе построена кръчма. Тук вина имат старите братя: на гърба на салона имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят. Но не го закупуват и там бе направена кръчма. Дадоха я под наем на един груб, нахален човек, готов по най-малък повод да вдига скандали.
Постави скарата си току до
стената
на салона, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева.
Сложи разни високото- ворители, пускаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали до късна нощ, че и побоища имаше. Учителят ни предаде нагледно един урок по търпение и самообладание. Това продължи година-две, но в кръчмата станало убийство и кражба, след което бе затворена. Полицията два пъти вика Учителя да Го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството.
към текста >>
66.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе
изместена
по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка.
Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе
изместена
по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят седеше на стол пред палатката и оттук следеше целия братски живот в лагера. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката и от време на време полягваше на припек отпред върху одеало. Говореше трудно и малко. Езикът му беше засегнат от парализата.
към текста >>
67.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на
стената
в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам.
Но дойде време и мисля, че беше след 9 септември 1944 г., Стою го бяха арестували и при задържането му го били, скачали на гърдите му и той се беше поболял и си отиде. Марийка Марашлиева Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко пристига разстроена сестра Янка от ул. "Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес?
Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на
стената
в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам.
Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд.
към текста >>
А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от
стената
портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията.
Даже два пъти е постил по 40 дни. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора.
А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от
стената
портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията.
Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол
към текста >>
68.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
Земята ще бъде
очистена
от лошите хора.
Сега идват на Земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга.
Земята ще бъде
очистена
от лошите хора.
Лошите хора ще напуснат Земята и ще идат към центъра на Земята на изправление. 2 000 км има земна кора, после идва 2 000 км празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус 2 000 км. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление.
към текста >>
69.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на
стената
на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол.
Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох.
Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на
стената
на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол.
Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговият образ, но не така светъл, както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: "Дойде часът, свърши се! " И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се!
към текста >>
70.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Там си бяхме построили една каменна
стена
, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там.
дори ни забраниха летуването на Рила. А ние от 1922 г. всяка година ходехме там. Отчуждиха ни салона на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха.
Там си бяхме построили една каменна
стена
, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там.
И нея разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха! Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме, го направиха.
към текста >>
71.
УЧЕНИКЪТ
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало посвещение, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си ударя главата о
стената
.“ И като я ударил,
стената
се отворила.
До когато си в училището, имаш безпокойство: да учиш добре. Като свършиш, имаш друго безпокойство: къде да приложиш знанието. Когато си в пашкула, Бог работи в тебе. Ти ще чакаш, докато Бог свърши своята работа. Като съпоставиш бубата и какавидата с човешкия живот, идеята става ясна.
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало посвещение, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си ударя главата о
стената
.“ И като я ударил,
стената
се отворила.
Когато дойдете до най-голямото изпитание, останете верни и ако издържите, ще влезете в новите условия! Вие още не сте в трудния път. Някой казва, че е много страдал. Кръв още не е излизала от порите ви. Малко не сте си дояли или дрехите ви не са толкова хубави, или къщата ви не е толкова хубава.
към текста >>
72.
СПИРАЛАТА
Поляната беше вече
очистена
и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък.
СПИРАЛАТА На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени. Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение. Възникна идеята, вместо да ги отнасяме далеч настрани, да изградим с тях в средата на поляната спирала, която може да служи и за сядане през време на обеда.
Поляната беше вече
очистена
и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък.
Той се смъкна и препречи пътеката. Опитаха се да го изместят с лост, ала камъкът беше тежък, може би повече от две хиляди килограма, а мястото беше меко и той затъна още повече. Огледаха го братята и видяха, че нищо не могат да направят, а той пречеше на движението. Цялата работа по пречистването на поляната оставаше безпредметна. Учителят също дойде и наблюдаваше мълчаливо работата.
към текста >>
73.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Изведнъж ледената
стена
се разреди, отмина, остана само ситен, студен дъжд.
Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се натрупаха купища лед. От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си. Неговото спокойно лице представляваше странен контраст с буйната стихия отвън.
Изведнъж ледената
стена
се разреди, отмина, остана само ситен, студен дъжд.
Във въздуха остана някаква тревога като след беда. Животът като че беше се скрил. Над езерната долина се носеха ниски облаци и отцеждаха влага. Не можеше да останем повече в палатките. Устроихме се в нашия заслон край езерото.
към текста >>
74.
Втора част
болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма
стена
.
Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце. Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива". Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива... Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образува!
болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма
стена
.
А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение.
към текста >>
75.
Дванадесета част
И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с
остена
и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата.
И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с
остена
и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
По този начин воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден ще застанат пред Бога и ще кажат: "Ние имахме рога, орахме нивите, а тези хора без рога и с най-хубави ръце и крака какво направиха? " От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, вложил е пари, взима лихва, но от цялата тази култура, не зная колко плод ще излезе... И когато някой път аз съм рязък в своите беседи, казвате, че искам да ви нападам. Не, аз говоря истината.
към текста >>
76.
Дванадесета част
И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с
остена
и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата.
И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с
остена
и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
По този начин воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден ще застанат пред Бога и ще кажат: "Ние имахме рога, орахме нивите, а тези хора без рога и с най-хубави ръце и крака какво направиха? " От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, вложил е пари, взима лихва, но от цялата тази култура, не зная колко плод ще излезе... И когато някой път аз съм рязък в своите беседи, казвате, че искам да ви нападам. Не, аз говоря истината.
към текста >>
77.
Тринадесета част
Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие
стената
на замъка и да излезе навън.
Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш... Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали.
Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие
стената
на замъка и да излезе навън.
Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
към текста >>
Той пробил
стената
и пред очите му се открил чуден свят.
С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш... Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън.
Той пробил
стената
и пред очите му се открил чуден свят.
Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
към текста >>
Ако той, след пробиването на
стената
, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов.
Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън. Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят.
Ако той, след пробиването на
стената
, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов.
Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас... А какво правите вие?
към текста >>
Като пробиете
стената
на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
Като пробиете
стената
на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
А какво правите вие? Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки.
към текста >>
78.
37. МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА
Уякчи, укрепи и благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия и нейните сподвижници, които Си избрал да работят за идването на Твоето Царство на Земята, а именно (изброяват се имената на участниците на синархическата верига) Стопли сърцата им с
пречистената
Си Любов и ги озари с Твоята Правда Укрепи духа им, просвети ума им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на Земята Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърце за благото на човечеството.
37. МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Всесилний и Всеблагий Господи, молим Ти се, благослови Твоето Свято дело, което Си започнал.
Уякчи, укрепи и благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия и нейните сподвижници, които Си избрал да работят за идването на Твоето Царство на Земята, а именно (изброяват се имената на участниците на синархическата верига) Стопли сърцата им с
пречистената
Си Любов и ги озари с Твоята Правда Укрепи духа им, просвети ума им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на Земята Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърце за благото на човечеството.
Подкрепи, просвети и вразуми българския народ, запази го от видими и невидими врагове, за да може мирно и тихо да се развива и следва Твоя път. Със силата на Любовта Си обедини цялото Славянство. Подкрепи, просвети и покажи пътя на Истината на всичките други народи, за да те следват, защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнение на Твоята Воля е нашата любов. Амин Дадена от Учителя на 21.01.1919 година.
към текста >>
79.
О. ПСАЛОМ 32
Когато мълчах, овехтяха костите ми от
стенанието
ми всеки ден, 4.
О. ПСАЛОМ 32 1. Блажен онзи, комуто е простено престъплението, комуто грехът е прикрит. 2. Блажен онзи человек, комуто Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст. 3.
Когато мълчах, овехтяха костите ми от
стенанието
ми всеки ден, 4.
Понеже дене и ноще тежеше Ръката Ти върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша. 5. Явих Ти греха си и беззаконието си не скрих. Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си. И Ти Си простил беззаконието на греха ми. 6. За то всеки преподобен ще Ти се моли на сгодно време.
към текста >>
80.
5. БЛАГОСЛАВЯНЕ КЛЕТКИТЕ НА ТЯЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
Дясната ръка с дланта надолу прави хоризонтални кръгове около главата.: Запази ни, Господи, с Твоята бяла светлина и ни огради с Твоята диамантена
стена
, Дясната ръка милва лявата половина на главата от челото към тила: Духът Божий, Възлюбленият на нашата душа, ще извърши всичко за нас.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Духът на Господа Йехова, Духът на Учителя да бъде върху мен, в мен и с мен през всичките векове на живота ми. 23. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: С Бога напред да вървим и всички мъчни и трудни въпроси с Негова помощ правилно да разрешим. 24. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Иеова и Ре. Господи, бъди с мен през време на днешния ден, помагай ми, съдействай ми, ръководи ме и ме направлявай в пътя на живота. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, бъди с мен през всичките дни на живота ми, за да изпълня Твоята Воля на Земята и да стана съработник за идването на Твоето Царство на Земята. 25.
Дясната ръка с дланта надолу прави хоризонтални кръгове около главата.: Запази ни, Господи, с Твоята бяла светлина и ни огради с Твоята диамантена
стена
, Дясната ръка милва лявата половина на главата от челото към тила: Духът Божий, Възлюбленият на нашата душа, ще извърши всичко за нас.
(3 пъти)
към текста >>
81.
7. ПСИХИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ -СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ
С дясната си ръка правим хоризонтален кръг около тялото на височината на раменете, като мислено си представяме, че този кръг е от бяла светлина, и казваме: Господи на Силите, огради ни с Твоята диамантена
стена
, Клякаме и правим вертикален кръг с двете ръце отдолу назад и напред, като мислено си представяме, че това е един червен, горящ огнен кръг, и казваме: засилена с огнения кръг на Любовта, да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и на невидимите ни врагове.
/Второ Павлово послание към Коринтяните, гл. 10, 3 до 5 стих вкл./ „ Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия мъдрост. “ Учителя. 10. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Слава на Бога, слава на Учителя и мир в душите на всички същества. (3 пъти) 11.
С дясната си ръка правим хоризонтален кръг около тялото на височината на раменете, като мислено си представяме, че този кръг е от бяла светлина, и казваме: Господи на Силите, огради ни с Твоята диамантена
стена
, Клякаме и правим вертикален кръг с двете ръце отдолу назад и напред, като мислено си представяме, че това е един червен, горящ огнен кръг, и казваме: засилена с огнения кръг на Любовта, да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и на невидимите ни врагове.
(3 пъти) 12. Дясната ръка надясно под 45" с дланта към тялото: Ей, Господи, Ти, Който Си в... Изброяваме членовете на семейството поименно: и в мен, изяви се, Ръцете милват главата от челото назад до тила: освободи ни от всичките неправди, които носим в света. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Възстанови хармонията на пълното единство на силите в организма ни, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: изпроводи ни нашите духове да се вселят в нас и да се изявят в нас. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Да свършим добре работата, която Си ни дал, и да изпълним Твоята Воля на Земята. 13. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, продължи живота ни, да проповядваме, да пеем и свирим за Тебе, да изпълним Твоята Воля на Земята.
към текста >>
82.
1. ФОРМУЛИ ЗА ОГРАЖДАНЕ
(3 пъти) е) Господи, запази ни с Твоята бяла светлина и огради с Твоята диамантена
стена
Изгрева, Братството и нашия дом.
Формули за ограждане на Изгрева: а) Господи, ние заставаме пред Твоето Лице и просим Твоята Велика Милост над Изгрева, Братството и нашия дом. (3 пъти) б) Благословението на Господа Исуса Христа да бъде над Изгрева, Братството и нашия дом. (3 пъти) в) Окото и Ръката Божия да бдят над Изгрева, Братството и нашия дом. (3 пъти) г) Силен е Бог, на Когото ние служим, и тази велика сила ще победи. (3 пъти) д) Ще победи Любовта, ще победи Мъдростта, ще победи Истината.
(3 пъти) е) Господи, запази ни с Твоята бяла светлина и огради с Твоята диамантена
стена
Изгрева, Братството и нашия дом.
(3 пъти) ж) Божият Дух, Възлюбеният на нашите души, ще извърши всичко за нас. (3 пъти) з) Аз ще любя Господа, Който живее в моята душа. (3 пъти) 6. Силна молитва за разпръскване на злото: Господи, просвети ума ми, дай ми светлина и знание да разбирам Волята Ти и да я изпълнявам. (3 пъти) 7.
към текста >>
83.
8. НАРЯД ПРЕДИ ЛЯГАНЕ
С дясната ръка кръг пред главата: Запази ни, Господи, с Твоята бяла светлина и ни огради с Твоята диамантена
стена
.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Йеова и Ре. (3 пъти) Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, бъди с мен през време на нощната ми почивка. Бъди с мен през всичките дни на живота ми, за да мога да изпълня Твоята Воля на Земята и да стана съработник за идването на Твоето Царство на Земята. 14. При лягане, при ставане, при хранене казваш: Няма да остаряваш! (3 пъти) 15.
С дясната ръка кръг пред главата: Запази ни, Господи, с Твоята бяла светлина и ни огради с Твоята диамантена
стена
.
Дясната ръка милва лявата страна на главата: Духът Божий, Възлюбленият на нашата душа, ще извърши всичко за нас. (3 пъти) 16. С дясната ръка правим кръг пред тялото и мислено си представяме, че кръгът е бял, светещ: Господи на силите, огради ни с Твоята диамантена стена, Клякаме и правим вертикален кръг отдолу, отзад, нагоре над главата и напред пред гърдите, като си представяме, че кръгът е червен, огнен и горящ: засилена с огнения кръг на Любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, чувства, действия и намерения на видимите и невидимите ни врагове. (3 пъти) 17. Дясната ръка надясно под ъгъл 45°, с длан, обърната към тялото: Ей, Господи, Ти, Който Си в..... Изброяваме членовете на семейството поименно: и в мен, Ръцете милват главата от челото назад до тила: изяви се, заключи разрушителните им способности зад ушите.
към текста >>
С дясната ръка правим кръг пред тялото и мислено си представяме, че кръгът е бял, светещ: Господи на силите, огради ни с Твоята диамантена
стена
, Клякаме и правим вертикален кръг отдолу, отзад, нагоре над главата и напред пред гърдите, като си представяме, че кръгът е червен, огнен и горящ: засилена с огнения кръг на Любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, чувства, действия и намерения на видимите и невидимите ни врагове.
При лягане, при ставане, при хранене казваш: Няма да остаряваш! (3 пъти) 15. С дясната ръка кръг пред главата: Запази ни, Господи, с Твоята бяла светлина и ни огради с Твоята диамантена стена. Дясната ръка милва лявата страна на главата: Духът Божий, Възлюбленият на нашата душа, ще извърши всичко за нас. (3 пъти) 16.
С дясната ръка правим кръг пред тялото и мислено си представяме, че кръгът е бял, светещ: Господи на силите, огради ни с Твоята диамантена
стена
, Клякаме и правим вертикален кръг отдолу, отзад, нагоре над главата и напред пред гърдите, като си представяме, че кръгът е червен, огнен и горящ: засилена с огнения кръг на Любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, чувства, действия и намерения на видимите и невидимите ни врагове.
(3 пъти) 17. Дясната ръка надясно под ъгъл 45°, с длан, обърната към тялото: Ей, Господи, Ти, Който Си в..... Изброяваме членовете на семейството поименно: и в мен, Ръцете милват главата от челото назад до тила: изяви се, заключи разрушителните им способности зад ушите. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Да дойдат нашите духове да се вселят в нас, да се изявят във всичката своя пълнота и благост, Ръцете милват главата от челото назад до тила: за да свършим добре работата, която Си ни дал, и да изпълним Твоята Воля на Земята. 18. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, продължи живота ни да проповядваме, да пеем и свирим за Тебе. (3 пъти) 19.
към текста >>
НАГОРЕ