Търсене в текстове за 'Спомените'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г.
Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме!
към текста >>

2. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки.
След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година. Колко свещени ни се видяха тези места! Защо?
към текста >>

Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година.
И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година. Колко свещени ни се видяха тези места! Защо? - Защото тук са стъпвали свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя.
към текста >>

3. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки.
След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на Братството с Учителя през лятото на 1933 и 1934 год. Колко свещени ни се видяха всички тези места!
към текста >>

Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на
И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на Братството с Учителя през лятото на 1933 и 1934 год. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на нашия Учител. Всичко тук напомня за дейността на Учителя.
към текста >>

4. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки.
Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места!
към текста >>

Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 г.
Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя.
към текста >>

5. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там.
В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място. Христос умря върху земната Голгота. Върху човешкото лобно място умря човешкия дух, когато той става интелектуална мисъл.
към текста >>

6. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

От спомените на една сестра: „Учителят беше дошъл в Търново да
придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма. От спомените на една сестра: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на
към текста >>

7. Бележки на Издателство 'Бяло Братство' - Влад Пашов (1902- 1974)

Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе.
През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм. Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във вестник “Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост. Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна. “Имам дом неръкотворен” е единственото пълно ръководство за методи и практики за духовно себеизграждане, съставено от непосредствен участник в Школата на Бялото Братство, която Учителя Беинса Дуно провежда от 1922 г.
към текста >>

8. ВЛАД ПАШОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе.
През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм. Запазените ръкописи на негови сказки и лекции, статиите му във вестник “Братство”, списание “Житно зърно” и особено неговите редакторски версии на беседи от Учителя свидетелстват за забележителен интелект и духовна прозорливост. Спомените на съвременниците му го описват като тих, добър, самовглъбен и спокоен, влюбен в планините и в звездното небе. Завършил земния си път на 5 февруари 1974 г. Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, публикуван през 1943 г. от издателство “Братство”, София. На читателите са познати и още две негови книги: “Необикновеният животна Учителя Петър Дънов”, ИК “5Ф”, 1992, София и “Историческият път на Бялото Братство през вековете”, том 1, ИК “Логос”, 2000, Варна. “Имам дом неръкотворен” е единственото пълно ръководство за методи и практики за духовно себеизграждане, съставено от непосредствен участник в Школата на Бялото Братство, която Учителя Беинса Дуно провежда от 1922 г.
към текста >>

9. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас.
КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет.
към текста >>

10. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева.
А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите.
към текста >>

В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева.
А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите. Отива да го слуша.
към текста >>

11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели!
Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон Фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-ве-че за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел.
към текста >>

12. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб.
Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хората следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и познаваема". А обективни са делата и фактите. Вярвам, ще се съгласиш, че в това отношение ние си позволявахме доста нарушения, за които плащаме. 8. А „окултизмът" на Майстора е именно „обективен и познаваем". Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период. 9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на народа, който не иска да ни признава, на понятен за него език. И той започва да ни разбира! Почна се борба против алкохолизма, в която и моя милост съм на едно от видните места. Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общонародно дело.
към текста >>

13. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

(В спомените на Йорданка съм описала нейния случай.) Йорданка продължи: Много хубави работи ни говореше Учителя, но не всички го разбирахме.
Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате. Искам да видя кои ще могат да изпълнят задачата! “ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака. Той извикал друг човек и я изплашили. Останалите отишли невредими. (В спомените на Йорданка съм описала нейния случай.) Йорданка продължи: Много хубави работи ни говореше Учителя, но не всички го разбирахме. Думите му минаваха покрай ушите на някои и те вършеха точно обратното. Учителя се ядосваше, когато го издебваха и фотографираха. Казваше им: „Забранявам да ми правите фотографии! “ Отговаряха му: „Но, Учителю, искаме да си ви имаме.“ Учителя ядосано казваше: „Да търгувате с моя лик! Не позволявам с моя лик и беседите да правите търговия.
към текста >>

14. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Не описвам подробно този случай, защото той сам го е дал в спомените си.
“. Явно ние сме го ядосвали, но не го показваше. Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат. Той само рече: „Не сте узрели още за това! “ – „Ще видиш, Учителю, ще я направим! “ Такива трудности имахме – бяхме няколко братя и стопанството стана при един брат, който имаше много земя и жена му почина. Не описвам подробно този случай, защото той сам го е дал в спомените си. Е, такива бяхме, сестра, млади, с луди глави, но затворът ни вкара всичко в главите.“ – Нали трябваше да потегля и аз заедно с тебе – каза сестра Мария. – Това беше да се проверим, мила! – каза брат Борис. Така изкарахме до късно след обед...
към текста >>

15. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

СПОМЕНИТЕ НА ЙОРДАНКА
СПОМЕНИТЕ НА ЙОРДАНКА Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Нашите духовни сбирки стигнали до знанието на властта и понеже те не знаели за какво се събираме, един ден дойдоха, арестуваха ме и ме задържаха в участъка. Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки? ". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем.
към текста >>

16. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя.
Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите. Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува.
към текста >>

17. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята.
Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята. На Изгрева при разговор Учителя казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания. Така по благодат единият от разбойниците до Христа на кръста, който се разкая, отиде заедно с Него на небето." Галилей му казва, че облазява апостолите, които са, според него, много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по-напреднали, по-будни за възприемане на новото, отколкото тях. На вечеря заедно с Учителя Галилей говори вдъхновено за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите на апостолите, от живота им и като се огледаме, ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителя му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното.
към текста >>

18. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
„Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников.
към текста >>

19. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
Наблюдавайте и се учете За Живата природа Теменужките Някои основни истини Един ден от летуването на рилските езера Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели Музиката Учителят за музиката Цигулката Паневритмия Проблемът за здравето
към текста >>

Из спомените на сестра М. П.
Необикновени прояви Из дневника на сестра Е. И. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. Петолевката Без лъжа Из спомените на сестра М. П. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) За окултната школа и за декември 1944 година Разговори с Учителя Разговор първи Разговор втори
към текста >>

20. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни.
Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат. Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни. Мило беше всичко там. Овошките ухаеха сякаш по-хубаво, слънцето бе станало по-светло, а хората - по-приветливи. Както навсякъде, така и тук, момчето беше оставено на свобода. Сестра му Мария и брата му Атанас не можеха да му помагат. Той вече знаеше повече от тях.
към текста >>

21. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели „Познавам го от 1930 г., но и преди това съм слушал много за него и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него.“ Така пише един от почитателите на Учителя, по-късно негов ученик. „Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания. Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти.
към текста >>

Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща.
За личността му той също се изказа най-ласкаво. Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле. Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за евангелска теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове. Всички тези неща обаче колкото и да са външно свързани с евангелските традиции, не пречат на един буден наблюдател да долови веднага онова в неговата дейност и слово, което е съвсем ново, различно, оригинално и с друга дълбочина, измерения и насоки. * Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща. Като характерен образец за такава преценка ще посочим тук едно писмо на Д. К, в което има ценни елементи от непредубеденото впечатление на един културен наблюдател. Ето текстът на писмото: „Драги X., Пиша настоящето писмо в отговор на запитването ти, какво мога да кажа за Учителя на Бялото Братство, за словото и учението му.
към текста >>

22. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Из спомените на сестра М. П.
Из спомените на сестра М. П. В сбирката спомени на сестра М. П. са описани случаи, които ясно говорят за възможностите на Учителя да вижда събитията в света на причините - недостъпен за обикновения човек, и да борави с това видяно във физическото поле с абсолютната сигурност, очаквайки спокойно предвидените от него събития. От записките на тази сестра, които са доста обемисти, ще вземем само някои места, тъй като не всичко може да се помести в обема на настоящата книга. На стр. 14 четем:
към текста >>

23. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена.
Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868).
към текста >>

Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П.
са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П. Дънов, за което имало специална обява пред търновското читалище "Надежда". Относно събитията, развили се в читалището, съществуват различни версии според засегнатите страни. Архимандрит Евтимий и М. Калнев твърдят, че П. Дънов се уплашил от тях и неговите последователи са осуетили диспута.
към текста >>

24. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П.
Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен.
към текста >>

25. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния.
Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак. Напуснете този път! Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.“ Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния. Те никога повече не бива да бъдат заплаха за него и за вътрешния му мир. Познанието, дарено тъй щедро от техния Учител, е най-мощното оръжие срещу хищните призраци на миналото. След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“
към текста >>

26. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Там са и спомените ми за срещите ни с Вено и с Духа на Братството.
В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството. В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева. Там са и спомените ми за срещите ни с Вено и с Духа на Братството. По-възрастните хора от онова поколение, което израстна непосредствено след 1944 година, наверно не са забравили двете намаления на цените в периода около 1952 1955 година. Но едва ли днес някой знае, че те се дължат на Общия работнически професионален съюз. По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина.
към текста >>

27. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомените на Миша Левин и Миша Папуш за Крум Въжаров и лагера в Кавказ са представени на с. 163.
Лена С* Писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Факсимиле През 1975 г. приятелите от Русия поканиха Крум Въжаров да организира високопланински лагер в Кавказ. Той замина за Москва и после за Кавказ. Спомените на Миша Левин и Миша Папуш за Крум Въжаров и лагера в Кавказ са представени на с. 163. През .1982 г. Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на Филип и Даниел Кар-Гом. Там те се сприятелили с много хора, които обикнали тях и Паневритмията. Това е едно от писмата до Крум от млади приятели в Англия. 12 юли 1982 г.
към текста >>

28. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници.
Спомени за бате Крум от Сьома Левин Понякога ме молят да си припомня нещо от миналото. Понякога - от най-далечното. И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава... След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара библиотека. Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници. Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно. Но има такива спомени, без които моето „днес“ би било съвсем друго. Един от тях са нашите пътувания в България и по-точно - прекарването и екскурзиите на Рила. В лагера на бате Крум аз попаднах едва 10-годишен. Сам по себе си лагерът не ме изненада особено - такива походи в детството ми с моите родители и сестра ми бяха нещо обичайно за мене - и обичайно, и всички правила, които са неизбежни при такъв живот.
към текста >>

Въпреки че за последен път бях там, когато бях на 15 години, спомените ми за тези дни си остават едни от най-ярките в целия ми досегашен живот.
Като го гледах, аз съобразявах, че един такъв удивителен човек не може да има в себе си нещо лошо. Напротив: именно на такъв човек може би е поверено да предава на другите мъдрото и доброто. И на мене много ми се искаше да вървя с него... Всеки път, когато си отивахме от това място, аз отнасях със себе си един потресаващ свят - картина на радост, братски уют и топлина. И символът на всичко това за мене беше именно този забележителен възрастен човек! Въпреки че за последен път бях там, когато бях на 15 години, спомените ми за тези дни си остават едни от най-ярките в целия ми досегашен живот. Като узнах за кончината на Бате Крум, аз се натъжих много дълбоко: отишъл си е в другия свят един човек, който бе успял да ми покаже фундаментална посока в живота. 18.03.2011 г. 18.03.2012 Сьома Левин * * *
към текста >>

29. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми.
У мен винаги имаше съмнения и слабости, които ми пречеха да намеря мястото си в живота. Срещата ми с брат Крум определи посоката на живота ми, освети моя път. Думите, които той ми казваше, имаха невероятно въздействие и сила. Аз ги помня и до днес. Срещата с него ме укрепи, вдъхна ми сила, вкара ме в Пътя, който ми е бил предназначен. Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми. Всичко това ме накара да видя света около себе си в друга светлина. Животът ми се изпълни със съвсем друга радост, сила, различна от светските радости. До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му благодаря! Марина Смирнова 28 септември 2008 г.
към текста >>

30. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Оригинален машинописен текст на спомените на Мария Златева за Учителя. Факсимиле
Той беше бледен. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и й каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно - запротестира тя. - Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не - прекъсна я Учителят, - вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах, - Катя Грива и др. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези думи се обърна и си отиде. Наистина, както някога, така и сега упражненията не се играят правилно.“ Оригинален машинописен текст на спомените на Мария Златева за Учителя. Факсимиле Според Ярмила Учителят е обичал специалистите и ги е насърчавал. Тя казва, че когато Учителят се е обърнал към нея за оправянето на Паневритмията, той го е направил не като някакво предимство или друго, но само за това, че тя е била специалистка, имала е опитности и е обичала подробностите. След заминаването на Учителя (в периода около 1947-1954 г.) Ярмила била поканена от Мария Тодорова и Елена Андреева да направи професионално описание на паневритмичните упражнения от 1 до 28. По това време са направени и снимки на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова за всяко упражнение. В обсъждането са участвали Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива и Ярмила Ментцлова.
към текста >>

31. Весела Несторова - Крум Въжаров (1908- 1991)

За Весела може да се пише много повече и който иска да се запознае с нейната светла личност, е добре да прочете книгата й „Път към светлината“ (Весела Несторова, 1993 г.) Там са описани спомените й с Учителя.
Беше много тъжна и ми разказа, че Крум й се явил насън в бели дрехи, за да се сбогува с нея. По същия начин той се яви и на мен в момента, в който си е заминал. В пълно съзнание в последния си земен миг Крум Въжаров имаше силата да прояви своята изключителна любов и разбиране към приятелите си. Весела Несторова беше предан и всеотдаен ученик на Учителя. От нея сме научили много, главно в областта на музиката и Паневритмията. За Весела може да се пише много повече и който иска да се запознае с нейната светла личност, е добре да прочете книгата й „Път към светлината“ (Весела Несторова, 1993 г.) Там са описани спомените й с Учителя. Весела водела записки от разговорите си с Учителя и те са прекрасен автентичен източник. Когато ги четеш, се докосваш до висшите вибрации на музиката и Словото.
към текста >>

32. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1) И тъй прераждането е една истина.
Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането. Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен характер, които се схождат в това, ; че говорят ясно в полза на прераждането. Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1) И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя. С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни. С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н. С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме. И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен характер, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени сватове.
към текста >>

33. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев.
Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм. Проблемът обаче е там, че приливът на християнската книжовност, който се надига веднага след независимостта на България, отново спада, отново бавно започва да се забатачва.
към текста >>

34. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период.
„Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това.
към текста >>

Стотици души насъбрани от всякъде! Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите.
и пр. Така се стига до едно от най-зрелищните събития в отношенията между православие и - да го наречем - дъновизъм от това време. На един от братските събори идват свещеници и свещенослужители от различни места, за да оборят учението на Дънов. Дънов открива събора в Търновското читалище „Надежда,“ което се препълва с негови последователи. Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените. Стотици души насъбрани от всякъде! Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите. Учителят започва словото си, и събраните свещеници започват да вдигат врява. Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат. Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо. Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало. Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече.
към текста >>

35. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си.
В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства. Толстоиският пловдивски кварталник обаче не е посветен на духовна пропаганда. В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват.
към текста >>

В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов.
Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват. Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна. Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922. Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта.
към текста >>

36. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му.
Славеше се като неоспоримата звезда на православния клир на столицата. Беше син на авторитетен софийски свещеник. Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул. Граф Игнатиев. Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново. „Ударихме рамо в рамо“ ми разказа. — „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава.
към текста >>

37. Заключение - Атанас Славов

В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов.
Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс с отдавна създадената атмосфера.
към текста >>

38. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Спомените му са от Варна; не помни първите си стъпки в Хадърча.
С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната близост, просто е залепен за нея. След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас. Петър, вече бая момче, се притиска,към страната й да я успокои и й стиска ръката за кураж, сякаш иска да каже, че няма да я даде, щом не го харесва. И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в объркването си изправените върлини до вратата и те се разсипват шумно зад гърба им, и вече вътре той я успокоява: „Не бой се, не бой се, како, няма да стане тази работа, ще се разсипе като върлините зад гърба ти!” Така или иначе, щом не знаем особени подробности за Петър, може да предположим, че е бил здрав, че е бил дете с децата на Хадърча в първите две години на живота си, когато майка му е живяла там, и е тупуркал около двора или вътре в кухнята. А после, когато се преместват за постоянно във Варна, е тупуркал с останалите деца на улицата. Спомените му са от Варна; не помни първите си стъпки в Хадърча. Когато се записва в университета на Дрю на двадесет и четири годишна възраст, така и попълва регистъра: „Роден във Варна, България“. Така. И като топурка наоколо малкият Петър по време на детството си, като шари из училището в двора на „Св. Архангел“, като преминава през махленските гоненици наоколо - какво е то да си варненче? Какво е Варна от онова време? Турска работа.
към текста >>

39. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение.
И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист. Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му. Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България. Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка. Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова! За семейството на младия Чакалов това било голям шок, особено за близки и роднини.
към текста >>

40. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов.
С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема.
към текста >>

Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън.
И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото. Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа. Сетне, на разсъмване, корабът се продънва. Зинва океанът. Свежо вдъхване. Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време. Пак трета класа. В трюма. С пяната от бреговете на Европа, с низвергнатите, с хората напълно скъсали с корени, бит и минало. Безтегловните. Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана.
към текста >>

41. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

* В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора.
Мъчеше се да улови геометричното му място над местещото се ту по-наблизо, ту по-надалеч негово очертание. И след няколко минути флуктуацията на образа вече не му пречеше да закове точно къде минаваше той. Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й. * В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи.
към текста >>

42. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и дядо, и дим не е останало от тях! Спомените за баща и син от онова време ги рисуват седнали на тиха приказка в двора на бащиното му жилище по на чашка кафе.
А когато приятели и познати разтревожено го питат защо вече повече от две години синът му не прави нищо и не се захваща с проповедничество, той се усмихва широко и отговаря: - Има време. Що е време - все пред него е. Ще работи и ще се наработи. Но не му е дошло времето. Как да му дойде времето? Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и дядо, и дим не е останало от тях! Спомените за баща и син от онова време ги рисуват седнали на тиха приказка в двора на бащиното му жилище по на чашка кафе. Баща му прави кафето - обича да готви и да черпи. Човек още в силите си - едва петдесет и пет годишен - в мащабната перспектива на нещата, в които Петър го вижда след завръщането си, той е сякаш петстотин и петдесет годишен. Не стар, а историческо изкопаемо. Той не може да го гледа така - човекът, който заедно с дядо му превръща турско-гагаузка Варна в българска Варна. Не може да приеме всичко, с което той е свързан, да е затрито от сънародниците му! Говори за миналото, подтиква го да бъде отново активен.
към текста >>

43. Съдържание - Георги Христов

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>

44. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>

45. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

46. Христо Койчев - Георги Христов

Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността.
За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче. Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна.
към текста >>

47. Александър Стрезов - Георги Христов

_____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна.
Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен.
към текста >>

48. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието. Само едно общество от такива хора. може да бъде идеалното. Методите на Бялото братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия трябва да са налице.
към текста >>

49. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

В спомените си синът Петър Ватев твърди, че около 1920 г.
Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята „задруга“ през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия. Кореспонденцията на Никола Ватев, който се счита за основател на „Бялото Братство“ в Русе с Учителя датира от края на април 1906 г., когато той все още е на постоянно местожителство в Търново. Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени от Учителя като представители от Русе на „Първата годишна среща на Веригата“ /по- късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново, състояла се от 14 до 18 август 1910 г. На следващите две Търновски срещи през 1911 и 1912 г., преди тяхното прекъсване поради Балканските войни, семейство Ватеви е отново сред индивидуално поканените. В спомените си синът Петър Ватев твърди, че около 1920 г. в домът им в Русе, Учителя е пребивавал цял месец. Ако се разглеждат нещата в по-широк план, от преките междуличностни контакти на двамата се вижда, че обстановката в града с нищо не е по-различна от общия упадък, обхванал страната в първите следвоенни години. И в Русе, както и в другите големи български градове, се чувстват особено остро всички социални проблеми, породени от следвоенната криза. Ясно изразен е стопанският спад вследствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна Добруджа и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина. Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение.
към текста >>

В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство.
Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци.
Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

50. Новата опитност с бостана - Георги Христов

Томалевски в спомените си за Русенската комуна.
“ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153. ______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна. За това свидетелства Г. Томалевски в спомените си за Русенската комуна. 152 Учителя преди това е бил в Русе и е престоял там малко повече от седмица 153 Тук се има предвид деветоюнският преврат и последвалата реакция на т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г.
към текста >>

51. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново, където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>

52. Приемната на Учителя - Георги Христов

Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в спомените ми и на снимките, но тя съществува и в духовния свят.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителя приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка. Ето, това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна, заснет сам или с приятели. Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в спомените ми и на снимките, но тя съществува и в духовния свят.
към текста >>

53. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество.
Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо. Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.
към текста >>

Из разговор с Учителя Беинса Дуно в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя. 91.
Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя". ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89. Виж мемоари на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1995, том 3, стр. 77-79, ISBN 954-90041-2-0 - том III. 90. Из разговор с Учителя Беинса Дуно в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя. 91. Виж мемоари на Нестор Илиев, последовател на Учителя Петър Дънов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София, 1995, том 4, стр. 250, ISBN 954-90041-4-7 - том IV. 92. Виж GA 264, стр. 238-239 - съобщение на Ф. Рителмайер, без дата. 93.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56111598014832