НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
158
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така той си остана в
спомените
на приятелите като Иван- пазача.
Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов.
Така той си остана в
спомените
на приятелите като Иван- пазача.
Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен.
към текста >>
2.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато тези неща се съберат от
спомените
на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития.
Когато тези неща се съберат от
спомените
на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
към текста >>
3.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А неговите дела и
спомените
на неговите съвременници говорят много повече от мен.
А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това.
А неговите дела и
спомените
на неговите съвременници говорят много повече от мен.
Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство.
към текста >>
4.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това ще го прочетете в
спомените
на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат.
Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му.
Това ще го прочетете в
спомените
на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат.
С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>
5.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братът, когото изпратих при нея, се зае да я накара да си опише
спомените
, които тя имаше и пазеше в своето съзнание.
Изпратих брата да провери дали казвам истината. Тя потвърди това, че оригиналната тетрадка е била известно време при нея, но каза, че не си е направила препис от нея. Е, тогава как може двадесет и пет години след това тя да се опитва да коригира едно издание, без да разполага с оригинал? А ние този оригинал бяхме го прибрали непосредствено следващата година след заминаването на Учителя. Тетрадката бе стояла при нея достатъчно време, за да си препише всичко, а тя бе завършила консерватория и можеше да стори това много добре.
Братът, когото изпратих при нея, се зае да я накара да си опише
спомените
, които тя имаше и пазеше в своето съзнание.
И дано тя направи това. Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент.
към текста >>
Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат
спомените
и опитностите от тази епоха през време на Школата.
Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат
спомените
и опитностите от тази епоха през време на Школата.
Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме.
към текста >>
6.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в
спомените
на други приятели.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в
спомените
на други приятели.
Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
към текста >>
7.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спомените
от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука.
Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Така че всички теории, философии и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те дори му пречат за неговото развитие. През инволюционния период човешкото съзнание преди потъването в материята е било в пряк контакт с духовната страна на Битието. Инволюционната наука е наука, която е дадена от Духа при неговото слизане в материята.
Спомените
от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука.
Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек.
към текста >>
8.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Как стана това ще прочетете в
спомените
на Методи Константинов.
Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога.
Как стана това ще прочетете в
спомените
на Методи Константинов.
В тази беседа, на стр. 216, четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За себе си. Какво сте направили за Господа?
към текста >>
9.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тези неща може да ги прочетете в
спомените
на братята, които са взели участие в тези събития.
Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната.
Тези неща може да ги прочетете в
спомените
на братята, които са взели участие в тези събития.
Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя. Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя. А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко. Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество. В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си.
към текста >>
10.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват
спомените
на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата.
След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха.
Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват
спомените
на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата.
Записал през 1975-1980 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
11.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез
спомените
на учениците.
Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко. Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията.
Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез
спомените
на учениците.
Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения. Оригиналният текст на упражненията от работната група на Елена Андреева, Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова бе предаден от мен на работната група, съставена от мен чрез протокол, която бе съставена за работа и обучение на Паневритмията. Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко Искренов, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова. Аз написах писмо до въпросното лице и го уведомих да предаде снимки от негативите, за да се направи албум и да се приложи към оригиналния текст. Но въпросното лице излъга, послужи си с лъжа и измама и не пожела да ги даде.
към текста >>
Поместваме една незначителна част от
спомените
на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време.
Когато се работи за Бога, когато се работи за Великия Учител и Неговото Дело, се работи с чистота, безкористие и преданост, защото това са методи на Бялото Братство. Обратното е от лукаваго! Този труд е авторски труд и е плод на многогодишен труд. Материалът е истинен и верен. Той бе записан чрез магнетофонни записи, както и чрез записки, направени от мен през различните години на моето издирване.
Поместваме една незначителна част от
спомените
на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време.
Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома. Тези спомени се отнасят за музикалния живот на "Изгрева" и за някои спешни актуални проблеми за разрешаване от днешното поколение. Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи!
към текста >>
В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от
спомените
на учениците.
И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва! Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната възраст. Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме.
В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от
спомените
на учениците.
Така че, това бе една съвместна творческа работа. След многократното огорчение, което имах при опита си да работя с други лица се разбра, че с друго лице не можеше да се свърши тази работа. На този етап, единствено на нея имах доверие, защото материалът се изнасяше за пръв път и до този момент тя бе единствената представителка на Братството, която слушаше този оригинален материал. По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх.
към текста >>
12.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Разговорите и
спомените
на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя.
Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител". Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий Кръстев. 3. "Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство".
Разговорите и
спомените
на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя.
Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога.
към текста >>
13.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Спомените
2.
Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г. Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1.
Спомените
2.
Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7.
към текста >>
14.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СПОМЕНИТЕ
Животът е сложно явление.
Пътя на ученика ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЪРВО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОРИС НИКОЛОВ 1.
СПОМЕНИТЕ
Животът е сложно явление.
Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви.
към текста >>
Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на
спомените
.
Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека.
Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на
спомените
.
Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания.
към текста >>
15.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И докато се оправя със
спомените
, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка.
И докато се оправя със
спомените
, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан.
към текста >>
16.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Непрекъснато съм под влиянието на
спомените
от прекараните дни на събора в лозето.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си.
Непрекъснато съм под влиянието на
спомените
от прекараните дни на събора в лозето.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата.
към текста >>
17.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Остана само спомена за комуната, както и
спомените
на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Остана само спомена за комуната, както и
спомените
на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
18.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в
спомените
ми и на снимките, но тя съществува и в духовния свят.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка. Ето, това е приемната. Дори има снимки на Учителя застанал пред своята приемна заснет сам или с приятели.
Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в
спомените
ми и на снимките, но тя съществува и в духовния свят.
към текста >>
19.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Времето течеше и
спомените
за Учителя ни спохождаха често.
След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г.
Времето течеше и
спомените
за Учителя ни спохождаха често.
Ние не можехме да отделим времето прекарано при Учителя и времето след Неговото заминаване. За нас беше едно и също време. Но времето течеше и идваха други поколения. Ние продължавахме да играем Паневритмия на поляната. Тогава си спомних как Учителят каза в Мърчаево: „Добре, че играхме Паневритмията.
към текста >>
20.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Спомените
на Борис Николов - 372 14.
- 367 10. Мястото на Учителя - 368 11. Как бе запазено мястото на Учителя? - 369 12. Ново посегателство срещу мястото на Учителя - 370 13.
Спомените
на Борис Николов - 372 14.
Със Слово и Музика от Учителя по земята българска - 375 15. Бележки към „Изгревът", том I - 383 16. Заключение към „Изгревът", том II и том III - 384
към текста >>
21.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но те не знаят какво може да говори един часовник в
спомените
ми с брат Боян.
Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден.
Но те не знаят какво може да говори един часовник в
спомените
ми с брат Боян.
Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог".
към текста >>
22.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то
спомените
се променят.
Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина. Така записах неговите опитности, които са най-точни и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено.
А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то
спомените
се променят.
Така че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна и пиша много правилно. Трябва да си намерите стенограф, който да ги разчете и запише. Познавам един брат, който може да свърши тази работа, но вие трябва да го откриете и да го помолите да предаде тези опитности. През 1920 г. Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на брат Габровски.
към текста >>
23.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те ме връщат десетки години назад и възвръщат
спомените
ми.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма.
Те ме връщат десетки години назад и възвръщат
спомените
ми.
Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото.
към текста >>
24.
73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
После го пуснаха и така започна да си пише
спомените
.
хляба да се дава без пари. Той беше министър и знаеше бюджета на държавата и знаеше, че може хляба да бъде без пари. След 9.1Х. 1944 г. комунистите го вкараха в затвора, той стоя там десетина години.
После го пуснаха и така започна да си пише
спомените
.
Но комунистите знаеха за това и го чакаха и бяха го оставили свободен, за да си напише спомените. А той беше много затворен човек и човек трудно можеше да изкопчи нещо от него. Беше лежал в затвора както при цар Борис, така и при комунистите. Аз не можах да се добера до тези спомени. Вероятно накрая след като ги е написал то милицията ги е прибрала от него.
към текста >>
Но комунистите знаеха за това и го чакаха и бяха го оставили свободен, за да си напише
спомените
.
Той беше министър и знаеше бюджета на държавата и знаеше, че може хляба да бъде без пари. След 9.1Х. 1944 г. комунистите го вкараха в затвора, той стоя там десетина години. После го пуснаха и така започна да си пише спомените.
Но комунистите знаеха за това и го чакаха и бяха го оставили свободен, за да си напише
спомените
.
А той беше много затворен човек и човек трудно можеше да изкопчи нещо от него. Беше лежал в затвора както при цар Борис, така и при комунистите. Аз не можах да се добера до тези спомени. Вероятно накрая след като ги е написал то милицията ги е прибрала от него. Затова ще ги търсите там в техния архив.
към текста >>
25.
76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако след време се открият
спомените
му и се издадат, то тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертвува за една идея.
А вие ще проверите как ще отговарят. Всяка сутрин Стоил Стефанов в затвора си е казвал една малка молитва: „Господи, направи така, да ме забравят враговете ми! " а това е била много кратка, но много важна молитва. Особено когато отново е хвърлен в затвора и то вече от комунистите, които дойдоха „да бъдат слуги на народа". Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов.
Ако след време се открият
спомените
му и се издадат, то тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертвува за една идея.
И тогава ще разбере този народ, че идеите са живи и светът, в който живеят тези идеи е жив свят и много по-реален от този на земята.
към текста >>
26.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със
спомените
си.
Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне. Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме.
Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със
спомените
си.
Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност. Беше съвременник на Учителя от първите Му години. Както всички стари приятели и той се занимаваше със спиритизъм.
към текста >>
27.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото
спомените
ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна.
Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото
спомените
ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас.
Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет.
към текста >>
28.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Според
спомените
на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото".
Според
спомените
на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора.
към текста >>
29.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
13.
СПОМЕНИТЕ
НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
Спомените
на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г.
13.
СПОМЕНИТЕ
НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
Спомените
на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г.
А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни. Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г.
към текста >>
Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат
спомените
си от времето на Школата на Учителя.
А това бяха представители на мозайкаджийската бригада и всички до един без изключение от нея извършиха преднамерено тази кражба. Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане мсичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише.
Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат
спомените
си от времето на Школата на Учителя.
А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина.
към текста >>
Към
спомените
на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал.
Аз съм се погрижил да притежавам такъв код, лично от Борис. Аз съм се подготвил, да му се разчетат стенограмите, но се явиха други, които ги откраднаха от мен. Тяхната цел е ясна, да се попречи на една работа за Делото на Учителя. За сега успяха. А после какво следва?
Към
спомените
на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал.
Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.
към текста >>
30.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / По
спомените
на Ангел Хаджийски. 41.
Иде, иде, иде... 36. Изгревът пее и свири 37. Учителят като цигулар 38. Едно предложение на теософите 39. Спомени за първият събор, разказани от брат Тодор Стоименов 40.
Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / По
спомените
на Ангел Хаджийски. 41.
Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка 42. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя Част 3. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО / Летопис Д-р Вергилий Кръстев 43. Среднощен посетител на Учителя 44. Гаранция 45.
към текста >>
Спомените
на Галилей Величков 122.
Писмо от Учителя до учениците 117. Писмо от Учителя 118. Откъде идваше Учителя? 119. Паневритмията 120. Учителят за Паневритмията 121.
Спомените
на Галилей Величков 122.
Декларация 123. Биографични бележки 6 124. Творчеството на Галилей Величков III. НЕСТОР ИЛИЕВ БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ. Летопис / Вергилий Кръстев 1.
към текста >>
31.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Рила е запазила в своите каменни скрижали
спомените
от сегашни и най-отдалечените геологични времена.
Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Рила е запазила в своите каменни скрижали
спомените
от сегашни и най-отдалечените геологични времена.
Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата.
към текста >>
32.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Спомените
за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им.
Той предаваше впечатленията си от една екскурзия с УЧИТЕЛЯ до историческото селище Батак. Добри и предани приятели летуват по китните Родопски поляни на летовището „Свети Константин". Наближил денят, когато по поръчение на УЧИТЕЛЯ, групата се приготвила да посети историческата църква в село Батак. Там се намират черепите на убитите по времето на прочутото баташко клане. В ранната утрин, на път към селото, беловласите приятели разговаряли за мрачните дни на турското робство, когато цели селища са били опожарявани и затривани, а населението им или избито, или отвлечено.
Спомените
за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им.
Разговорите скоро секнали. Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство.
към текста >>
33.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО
СПОМЕНИТЕ
НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе.
40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО
СПОМЕНИТЕ
НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе.
Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият - за добитъка. Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато.
към текста >>
34.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
„Кръщават ги по
спомените
си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада.
Имаше име на момиче „Клозетка" - от клозета на влака. Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така децата? От простотия ли го правят, или противодействат на традицията? " Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно.
„Кръщават ги по
спомените
си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада.
Той добави: „Този народ не е случаен. Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това?
към текста >>
35.
ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
121.
Спомените
на Галилей Величков С Галилей Величков се познавам от 1969 година.
121.
Спомените
на Галилей Величков С Галилей Величков се познавам от 1969 година.
Срещнахме се случайно при едни познати в дома на госпожа Топалова, която бе извикала неколцина познати на обед и където се разискваха духовни въпроси. Тогава Галилей беше с цигулката си и изсвири няколко песни от Учителя. Аз взех един молив и под въздействието на цигулковата мелодия започнах да пиша онова, което се проектираше в съзнанието ми. Галилей изсвири няколко песни. Всяка нова песен той я обявяваше.
към текста >>
36.
3.60. Декларация
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
разказах
спомените
си и опитностите, които съм имал по времето на Школата на Учителя Петър Дънов.
60. Декларация Долуподписаният Нестор Вельо Илиев, живущ в гр. София, удостоверявам следното: 1. По настояване на д-р Вергилий Кръстев през 1986 г.
разказах
спомените
си и опитностите, които съм имал по времето на Школата на Учителя Петър Дънов.
Тези спомени той лично записа на магнетофонна лента, а Марийка Марашлиева ги прехвърли от записите на машинописен текст. Обработката и подготовката на материалите бяха извършени от д-р Вергилий Кръстев. 2. Подготвеният материал за печат бе прегледан от мен и аз напълно одобрявам с подписа си, че този материал е мой и може да се публикува в този вид, в който ми бе поднесен. 3. Единствено д-р Вергилий Кръстев има право на публикация на записаните от него спомени, които аз съм разказал. 4. В излезналия том I на книгата „Изгревът", през 1993 г., е публикуван материал от Нестор Илиев от стр. 511-519.
към текста >>
37.
4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Спомените
на Илия Узунов бяха записани през 1972 г.
Всяка сутрин, след изгрев слънце, на молитвения връх, ние слушахме неповторимото Му Слово. Ето един цитат: „Бог създаде Вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на славата Божия, в която Той ги е облякъл." По-добър финал за една изминала епоха няма да намерите. Бележка на редактора: Пророческото Слово на Учителя през м. юни 1942 г. е поместено в „Изгревът", том I, на стр. 330-332.
Спомените
на Илия Узунов бяха записани през 1972 г.
в гр. София.
към текста >>
38.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
(Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани
спомените
ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него.
А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог".
(Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани
спомените
ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него.
Удостоверявам, че аз съм диктувала горните страници, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват. Драга Михайлова Иванова, л.п. сер. В, N 0940543. Издаден на 27.\/.1985 г. от РУ - Искър МВР - София.
към текста >>
39.
6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в
спомените
си: „Действително Исус Христос не беше от този свят.
Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него. Той и физически живее.
Когато четох мемоарите на Наполеон, когато е бил на заточение на остров Елба, той идва до едно велико просветление и казва на един от своите приближени графове, който го е записал в
спомените
си: „Действително Исус Христос не беше от този свят.
А ние, Цезар, Александър Македонски и аз създаваме империи, които пропадат, а Неговото царство не пропада, защото почива на закона на Любовта". Значи този гигант Наполеон идва до едно прозрение. Той е адепт. За да му поверят една такава задача, това никак не е случайно. Трябва да подчертаем, че човек, когато отрича или критикува един факт, той не знае какви са дълбоките намерения на Живата Природа.
към текста >>
40.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В
спомените
на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр.
Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота". Да, жестоко е, но заключението е вярно. Не е вярно само, че е починал в концлагер. Филип е починал през 1964 година, на 64 години.
В
спомените
на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр.
109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност. В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза. По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г. в дома си.
към текста >>
Един приятел - висок, черноок, с мустак ме спря веднъж на един концерт и ми каза, че написаното в „Изгревът", том I от
спомените
на Мария Тодорова на стр.
В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза. По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г. в дома си. Останалото е вярно.
Един приятел - висок, черноок, с мустак ме спря веднъж на един концерт и ми каза, че написаното в „Изгревът", том I от
спомените
на Мария Тодорова на стр.
325, където е писано, че ..."Йорданка Жекова не знаела да чете и да пише" не било вярно, понеже лично той я слушал в Мърчаево как тя чете беседа на Учителя. Това бе Петър Киров от село Мърчаево. Аз се изненадах. За мен Йорданка Жекова беше неписмена. През 1972 г.
към текста >>
По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от
спомените
на Йорданка Жекова.
Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала.
По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от
спомените
на Йорданка Жекова.
Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало.
към текста >>
41.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Накрая се уточнихме тази тетрадка със
спомените
на Пеню да остане временно при тях, да се укрие и после, като премине заплахата, да ми се предаде.
Но жена му се разплака. Плачеше от страх, да не би да попадне в някого тази тетрадка и заради нея да изключат Петърчо от Консерваторията. А това можеха да го направят, без да им мигне окото. Гоненията се бяха засилили. Аз трябваше да работя при най-големите гонения.
Накрая се уточнихме тази тетрадка със
спомените
на Пеню да остане временно при тях, да се укрие и после, като премине заплахата, да ми се предаде.
Обещаха всички: Пеню, жена му, дъщеря му Иванка и Петърчо. Аз се съгласих. Исках да има спокойствие в този дом. А можех да я прибера, но я оставих. И сега не съжалявам, че съм я оставил, защото чрез нея се изпитаха всички кой какво и колко струва.
към текста >>
Тогава аз също потърсих онази тетрадка със
спомените
.
Подредих му всички негативи, които бяха сложени в един голям сандък. Аз работех сам в стаята му. Петърчо и жена му знаеха, но не се бъркаха. Синът му не смееше още тогава да пристъпва през волята на баща си. Той това го научи по-късно, но по чуждо внушение.
Тогава аз също потърсих онази тетрадка със
спомените
.
Не я открих. През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката? " Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда. Дойде време, Пеню си замина от този свят и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена. Отивам при синът му Петърчо, но при него има вече съпруга - Божанка.
към текста >>
Изминаха години и синът му Петърчо и снаха му Божанка решиха да публикуват част от
спомените
на Пеню Ганев в списание „Житно зърно", бр.
Онова, което направи през този си живот за делото на Учителя, ще остане в историята на Братството во веки веков. Той успя да предостави на следващото човечество чрез песен, говор и снимки живота на Школата на Учителя. А това не е малко. Неговият живот и неговото дело са една светла диря за онези, които искат да бъдат ученици. Беше верен на Учителя в дух и в дело, в песен, в Слово и в живот.
Изминаха години и синът му Петърчо и снаха му Божанка решиха да публикуват част от
спомените
на Пеню Ганев в списание „Житно зърно", бр.
1,1993 г. и накрая, отдолу на материала, снаха му Божанка се подписа. Е, какво ще кажете на това? Има моменти, когато синовете не заслужават да носят имената на бащите си. Тук точно това стана.
към текста >>
42.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише
спомените
си.
4. СТОЯНКА ИЛИЕВА Тя беше учителка в провинцията. Преподаваше литература в прогимназията. Накрая се пенсионира и живееше на Изгрева в барака, чиито чертежи, как да се построи, беше дал лично Учителят. Съседство с нея, под същия покрив, живееше Илия Узунов.
Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише
спомените
си.
Тя имаше литературно перо и ги написа, но в разговорите ми с нея изникнаха много нови случки и събития, които аз записах. Тя имаше един философски построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше. Беше много интересно. Доживя дълги години на земята, но дочака и да изплаща кармата си. Нейните спомени записах на магнетофон.
към текста >>
помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от
спомените
на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева.
Изпратих му парите, но той не ги прие. После научих, че той същата тетрадка я беше направил на много копия и я разпространил на много места. Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г.
помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от
спомените
на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева.
А отдолу беше написано: „Спомените, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на спомените на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства. Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски. Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него спомените му. Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност.
към текста >>
А отдолу беше написано: „
Спомените
, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на
спомените
на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства.
После научих, че той същата тетрадка я беше направил на много копия и я разпространил на много места. Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г. помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева.
А отдолу беше написано: „
Спомените
, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на
спомените
на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства.
Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски. Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него спомените му. Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност. Петко Кралев започна да им идва на гости.
към текста >>
Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него
спомените
му.
Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г. помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева. А отдолу беше написано: „Спомените, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на спомените на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства. Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски.
Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него
спомените
му.
Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност. Петко Кралев започна да им идва на гости. Казвам на Мария и Борис: „Слушайте какво, „отгоре" него го изпращат, за да ни пречи. Той ще направи беля и ще докара милицията тук." А те ме успокояват.
към текста >>
43.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Реши се и друг важен въпрос - да запиша
спомените
на Сава Калименов.
На тази среща се разгледа и реши друг въпрос. Знаех от Петър Ганев, че архивът от Олга Славчева е у него - у Савата. Поисках да го прибера. Борис разреши, а Сава Калименов се съгласи. Само аз знаех приблизително какво има в него.
Реши се и друг важен въпрос - да запиша
спомените
на Сава Калименов.
Борис също го увери, че той същото ще направи. Савата се съгласи. Изминаха години. Посещавах го, когато идваше зимно време в София. Подканвах го да започнем работа, но той все отказваше.
към текста >>
44.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това го има в един друг по-подробен запис, който го оставихме да го публикуваме, когато издадем
спомените
на Сава Калименов в някои от следващите томове на „Изгревът".
Ако имахме писмото, щяхме да го приложим. Може да има някакви разлики в писмото и в онова, което ни разказва Сава Калименов. Но принципна разлика няма. Освен това той признава, че по това време от Изгрева в София са изпратени няколко човека, които са предали поръчението на Учителя да не се отпечатва. Но тя е била сложена под печат и той не е могъл да я спре.
Това го има в един друг по-подробен запис, който го оставихме да го публикуваме, когато издадем
спомените
на Сава Калименов в някои от следващите томове на „Изгревът".
Преди години Никола Нанков ми показваше една книга на Людмила Живкова, която лично тя бе му подарила и написала: „На чичо Колю от Людмила". Тогава аз разбрах от него, че тя чете Мория и „Агни Йога". Казах му: „Защо не я предупредите, че това е литература на Черната Ложа, че Учител на Любомир Лулчев на Изгрева бе Мория и че Мория е враг на Славянството". Никола Нанков ми отговори, че това не може да каже по съвсем други причини. Казах му: „Отидете със Сава Калименов, вие сте вече възрастни хора, осемдесет годишни старци и заради побелелите ви глави тя ще ви приеме.
към текста >>
45.
7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той беше описал
спомените
точно и изнасяше своите грешки и заблуди.
А имахме споразумение, според което аз трябваше да прибера всичко. Родът беше много тщеставен, без изключение. И всички, без изключение, поради това тщеславие направиха груби грешки и се провалиха без изключение. Сега се случи същото. Раздадените екземпляри от неговите опитности преминаха през много лица и се надигна буря от негодувание срещу него.
Той беше описал
спомените
точно и изнасяше своите грешки и заблуди.
Но те му завидяха, че той написа нещо. Освен това те го знаеха и в друга неблагоприятна светлина по времето, когато е бил милионер и е бил един от най-богатите хора в България. А това са били натрупани пари от търговия. Всекиму е известно как се печелят пари от търговия и какво означават тези пари. Тогава започнаха неговите съвременници да изнасят някои истории, как е увеличил богатството си, и как са били потърпевши някои хора, дори и от Братството, на които не е заплащал за вложения от тях труд.
към текста >>
46.
7.13. ТЕОФАНА САВОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и
спомените
й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и
спомените
й с Учителя.
„Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>
47.
7.15. ИРИНА КИСЬОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам
спомените
на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев.
Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам
спомените
на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.
към текста >>
48.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил
спомените
си.
А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати." Той се съгласи, че това е разумно. „Сега ти е времето да ги напишеш и след време ще проверим кой за какво работи." Когато приключихме работата, той изпълни всичко това. Но при един обиск от милицията у него, той разбра, че милицията имаше един екземпляр от неговите спомени. Като сподели с мене, поисках да ми каже имената на онези, при които е оставил своите спомени за съхранение.
Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил
спомените
си.
Едно от тези лица беше платен доносчик на милицията. Аз го следя вече двадесет години и той се проявява като такъв дори и днес. Аз не съм против тези тайни служби, представени чрез внедрени лица в Братството. Нека да ги има. Те не пречат толкова.
към текста >>
Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в
спомените
си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в
спомените
си.
" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше.
Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в
спомените
си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в
спомените
си.
Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха.
към текста >>
И докато аз работех върху
спомените
на Жечо Панайотов, то неговият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него.
И докато аз работех върху
спомените
на Жечо Панайотов, то неговият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора.
към текста >>
Затова реших да не помествам
спомените
на Жечо Панайотов в този том, но да напиша очерк за него и да опиша нещата, както са били.
3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора. Тези Сили са същите, те днес съществуват, те го задействаха и той стана днес техен проводник.
Затова реших да не помествам
спомените
на Жечо Панайотов в този том, но да напиша очерк за него и да опиша нещата, както са били.
И те са точно така. А знам още много, много неща, които засега утаих в себе си. За мен Жечо Панайотов беше ученик на Учителя. Синовете не винаги заслужават да носят имената на бащите си. Тук случаят е такъв.
към текста >>
49.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от
спомените
си в няколко раздела.
Елена Андреева бе възмутена от това. Този факт го изнасям, за да се види при какви условия съм работил с нея и за противодействията, които срещнах в пътя си. Те не бяха от чужди хора, а от онези, които трябваше да бъдат братя и сестри по дух. Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло!
Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от
спомените
си в няколко раздела.
След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия. Беше дала едно копие на машинописката. Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по страници, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение. Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени.
към текста >>
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из
спомените
на Елена Андреева.
Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр.
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из
спомените
на Елена Андреева.
Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
към текста >>
Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от
спомените
на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г.
Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от
спомените
на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали?
към текста >>
Поради изключителната актуалност на тази част от
спомените
на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
Поради изключителната актуалност на тази част от
спомените
на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света.
към текста >>
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша
спомените
си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша
спомените
си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху
спомените
ми. 7.
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г.
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху
спомените
ми. 7.
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години.
към текста >>
Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат
спомените
на Елена Андреева.
София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло. Но Елена Николова предприе тази акция, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала. А това са различни текстове. А как стоят нещата е отбелязано в протокола, който публикувам. Там е написано.
Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат
спомените
на Елена Андреева.
Но ето сега съм принуден да ги публикувам, за да се защитя от лъжите и от организираната лъжа, която е насочена да отрови всички последователи на Учителя Дънов. Елена Андреева беше много сръчна в ръцете. Шиеше по едно време палатки за Рила на приятелите. Спомням си, веднъж опаковахме няколко палатки за Рила. А за да се опънат палатките са необходими дълги пръти, съобразно височината на палатката.
към текста >>
50.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ето защо аз публикувам един откъс от
спомените
на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов.
А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант". А в цитираното изявление в точка 1. Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът".
Ето защо аз публикувам един откъс от
спомените
на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов.
Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник.
към текста >>
51.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Не е ясно, например, в
спомените
на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
Не е ясно, например, в
спомените
на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство.
към текста >>
52.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компютър
спомените
на Елена Андреева, които бяха публикувани в том 1.на „Изгревът" от стр.
Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духът на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михайловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева.
Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компютър
спомените
на Елена Андреева, които бяха публикувани в том 1.на „Изгревът" от стр.
520-613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1,1993 г.
към текста >>
А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със
спомените
на Елена Андреева.
Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева.
А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със
спомените
на Елена Андреева.
Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов.
към текста >>
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в
спомените
на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците".
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в
спомените
на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III.на .Изгревът" под N 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217-220.Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме.
към текста >>
бяха поместени в него
спомените
на Ангел Вълков.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том 1.на „Изгревът" през 1993 г.
бяха поместени в него
спомените
на Ангел Вълков.
Йоанна Стратева ми се обажда по телефона и протестираше пред мен, че аз съм поместил един израз, който е кощунство за всички последователи на Учителя. Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още от Съвършените!
към текста >>
53.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със
спомените
на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене.
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със
спомените
на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пеню Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии. Тя е застъпник за редакция на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това. Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището".
към текста >>
Беше привлечена да направи корекцията на
спомените
на Елена Андреева.
И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си.
Беше привлечена да направи корекцията на
спомените
на Елена Андреева.
Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала. Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1,1993 г.
към текста >>
А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в
спомените
на Нестор Илиев под N 4 и N 5.
То е проверено от живота на няколко поколения свещеници, които са контактували с Учителя и чийто опитности трябва да излезнат под печат. Те точно разрешават такива проблеми като твоя, защото те са питали Учителя, Той им е дал съвет, някои са го изпълнили, а някои не. Онзи, които го бе изпълнил стана на времето митрополит на София от 1922-1945 г. А след това стана екзарх на България от 1945-1948 г. А това е митрополит Стефан Софийски.
А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в
спомените
на Нестор Илиев под N 4 и N 5.
А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов. Един изключителен хубав пример. И поучителен. Ако беше ме послушал преди двадесет години и беше останал в църквата щеше сега да бъдеш митрополит. Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Спомените
на Галилей Величков - 233 122.
Писмо от Учителя до учениците - 224 117. Писмо от Учителя - 225 118. От къде идваше Учителя - 225 119. Паневритмията - 225 120. Учителя за Паневритмията - 232 121.
Спомените
на Галилей Величков - 233 122.
Декларация - 235 123. Биографични бележки - 236 124. Творчеството на Г. Величков - 239 III. Нестор Илиев - „Божествета партия" 1.
към текста >>
55.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
излезе том I на „Изгревът" и бяха поместени част от
спомените
на Николай Дойнов, които лично съм записал.
(По-подробно виж в „Изгревът", стр. 273-274, бележка на редактора). И което е най-важното, отново не се коригираха и си продължиха своите концерти. Какво стана по-нататък? През 1993 г.
излезе том I на „Изгревът" и бяха поместени част от
спомените
на Николай Дойнов, които лично съм записал.
На стр. 507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това?
към текста >>
Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и
спомените
на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова.
А вилата има история, която никой не знае. Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила. Ето, Николай Дойнов се подписва, че това не е вярно за Мория, а други веднага се намериха и се подписаха, че вилата не е негова, и че тя принадлежи на държавата. При рода Дойнови е винаги така. Когато направят едно нарушение, веднага биват санкционирани.
Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и
спомените
на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова.
И отгоре на това съдействам на Ина Дойнова, като тяхна дъщеря и племенница, в нейните концертни изяви, които са изключително сполучливи според мен. Но това го правя за Школата на Учителя и Неговото Учение, но не и за Мория. А как ще се развият нещата с подписа на Николай, който защити Мория и с онези, които се подписаха и заявиха, че тази вила не е негова, а държавна. Последователите на Мория имат една и съща съдба в България: Пълен провал по всички линии. Защо? Защото Мория бе този, който насъска Германия срещу СССР и започна голямата война -1941-1945 г., наречена от руснаците Великата Отечествена война, а пък Учителят бе този, който разреши въпроса, че руснаците накрая на войната ще забият червеното знаме над Райхстага.
към текста >>
56.
13. ТЕОФАНА САВОВА
,
,
ТОМ 4
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и
спомените
й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и
спомените
й с Учителя.
„Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>
57.
15. ИРИНА КИСЬОВА
,
,
ТОМ 4
Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам
спомените
на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев.
Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам
спомените
на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.
към текста >>
58.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил
спомените
си.
А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати." Той се съгласи, че това е разумно. „Сега ти е времето да ги напишеш и след време ще проверим кой за какво работи." Когато приключихме работата, той изпълни всичко това. Но при един обиск от милицията у него, той разбра, че милицията имаше един екземпляр от неговите спомени. Като сподели с мене, поисках да ми каже имената на онези, при които е оставил своите спомени за съхранение.
Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил
спомените
си.
Едно от тези лица беше платен доносчик на милицията. Аз го следя вече двадесет години и той се проявява като такъв дори и днес. Аз не съм против тези тайни служби, представени чрез внедрени лица в Братството. Нека да ги има. Те не пречат толкова.
към текста >>
Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в
спомените
си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в
спомените
си.
" „Аз съм самоук счетоводител. Аз нямах завършена гимназия. Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше.
Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в
спомените
си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в
спомените
си.
Дано дойде и това време да ги публикуваме. Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха.
към текста >>
И докато аз работех върху
спомените
на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него.
И докато аз работех върху
спомените
на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора.
към текста >>
Затова реших да не помествам
спомените
на Жечо Панайотов в този том, но да напиша очерк за него и да опиша нещата, както са били.
3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора. Тези Сили са същите, те днес съществуват, те го задействаха и той стана днес техен проводник.
Затова реших да не помествам
спомените
на Жечо Панайотов в този том, но да напиша очерк за него и да опиша нещата, както са били.
И те са точно така. А знам още много, много неща, които засега утаих в себе си. За мен Жечо Панайотов беше ученик на Учителя. Синовете не винаги заслужават да носят имената на бащите си. Тук случаят е такъв.
към текста >>
59.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от
спомените
си в няколко раздела.
Елена Андреева бе възмутена от това. Този факт го изнасям, за да се види при какви условия съм работил с нея и за противодействията, които срещнах в пътя си. Те не бяха от чужди хора, а от онези, които трябваше да бъдат братя и сестри по дух. Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло!
Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от
спомените
си в няколко раздела.
След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия. Беше дала едно копие на машинописката. Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по страници, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение. Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени.
към текста >>
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из
спомените
на Елена Андреева.
Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр.
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из
спомените
на Елена Андреева.
Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
към текста >>
Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от
спомените
на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г.
Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от
спомените
на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали?
към текста >>
Поради изключителната актуалност на тази част от
спомените
на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова.
Поради изключителната актуалност на тази част от
спомените
на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света.
към текста >>
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша
спомените
си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5.
В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша
спомените
си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху
спомените
ми. 7.
В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г.
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху
спомените
ми. 7.
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години.
към текста >>
Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат
спомените
на Елена Андреева.
София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло. Но Елена Николова предприе тази акция, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала. А това са различни текстове. А как стоят нещата е отбелязано в протокола, който публикувам. Там е написано.
Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат
спомените
на Елена Андреева.
Но ето сега съм принуден да ги публикувам, за да се защитя от лъжите и от организираната лъжа, която е насочена да отрови всички последователи на Учителя Дънов. Елена Андреева беше много сръчна в ръцете. Шиеше по едно време палатки за Рила на приятелите. Спомням си, веднъж опаковахме няколко палатки за Рила. А за да се опънат палатките са необходими дълги пръти, съобразно височината на палатката.
към текста >>
60.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
Ето защо аз публикувам един откъс от
спомените
на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов.
А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант". А в цитираното изявление в точка 1. Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът".
Ето защо аз публикувам един откъс от
спомените
на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов.
Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник.
към текста >>
61.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Не е ясно, например, в
спомените
на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.
Не е ясно, например, в
спомените
на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство.
към текста >>
62.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър
спомените
на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр.
Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духа на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михаиловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева.
Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър
спомените
на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр.
520 ÷ 613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1 1993 г.
към текста >>
А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със
спомените
на Елена Андреева.
Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева.
А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със
спомените
на Елена Андреева.
Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов.
към текста >>
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в
спомените
на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците".
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в
спомените
на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан.
към текста >>
бяха поместени в него
спомените
на Ангел Вълков.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том І на „Изгревът" през 1993 г.
бяха поместени в него
спомените
на Ангел Вълков.
Йоанна Стратева ми се обажда по телефона и протестираше пред мен, че аз съм поместил един израз, който е кощунство за всички последователи на Учителя. Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още отСъвършените!
към текста >>
63.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със
спомените
на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО" Божанка Ганева. От две години тя възглави няколко лица на война срещу мене.
Попречи и подведе синът на Пеню Ганев - Петър Ганев, който е неин съпруг и му внуши да не ми се даде онази тетрадка със
спомените
на Пеню Ганев, когото аз бях накарал да ги напише и чиято работа аз съм свършил.
Тя попречи да се довърши онова, което съм работил с Пенка Ганев. Тя подведе Петър Ганев и го настрои срещу мен и в края на краищата го провали по всички линии. Тя е застъпник за редакция на Словото на Учителя и за промяна Словото на Учителя като смята, че има качества да прави това. Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището".
към текста >>
Беше привлечена да направи корекцията на
спомените
на Елена Андреева.
И аз свърших работата му. Елена предизвика с нейните неразумни действия милицията и попречи на дядо си да си завърши работата. Значи враговете на Сава Калименов бяха домашните му. Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой, където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си.
Беше привлечена да направи корекцията на
спомените
на Елена Андреева.
Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала: Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1, 1993 г. преди да излезе книгата „Изгревът", том I, като ми пусна едно писмо в пощенската кутия с цел да ми попречи на издаването на книгата.
към текста >>
А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в
спомените
на Нестор Илиев под № 4 и № 5, А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов.
То е проверено от живота на няколко поколения свещеници, които са контактували с Учителя и чийто опитности трябва да излезнат под печат. Те точно разрешават такива проблеми като твоя, защото те са питали Учителя, Той им е дал съвет, някои са го изпълнили, а някои не. Онзи, които го бе изпълнил стана на времето митрополит на София от 1922 ÷ 1945 г. А след това стана екзарх на България от 1945 ÷ 1948 г. А това е митрополит Стефан Софийски.
А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в
спомените
на Нестор Илиев под № 4 и № 5, А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов.
Един изключителен хубав пример. И поучителен. Ако беше ме послушал преди двадесет години и беше останал в църквата щеше сега да бъдеш митрополит. Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път. Искаш да се подписваш.
към текста >>
64.
53. БОЖИЕТО ОКО
,
,
ТОМ 5
За нас онази епоха от времето на пророците и от времето на Христа бе един непреривен процес, защото го виждахме и в преживяванията и
спомените
на първите приятели, които са били с Учителя още от самото начало.
53. БОЖИЕТО ОКО Онези възрастни приятели, които заварихме при откриването на Школата бяха негови последователи от началото на века и със своите разкази и преживелици около Учителя ни въвеждаха в един друг свят.
За нас онази епоха от времето на пророците и от времето на Христа бе един непреривен процес, защото го виждахме и в преживяванията и
спомените
на първите приятели, които са били с Учителя още от самото начало.
Но след като отвори Школата Учителят по друг начин заговори и неговите методи се промениха. Една от причините бе, че духовенството го атакуваше открито както и обществеността и го упрекваха, че богохулства понеже се провъзгласил за жив Христос и за доказателство бяха му поместили един негов порт-оет в един от вестниците. От тогава Учителят не позволи да бьде сниман може би десет години. С него имаме снимки от 1926 и 1927 г., а преди това около десет години Учителят не разрешаваше никаква фотографска снимка с -его или с приятелите. Но за сметка на това Школата продължаваше, нашите опитности с него вървяха една след друга, а пък понякога възрастните приятели се разприказваха и споделяха съкровени тайни от онова време, когато Учителят се изявявал по Библейски и по Евангелски, т.е.
към текста >>
65.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат
спомените
.
По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея докато е време. Затова изявление той бива интерниран в град Варна. Какво става по-нататък? България губи войната през 1918 г. и се идва до Втора национална катастрофа, а Фердинанд абдикира и напуска България, а с него напуска и Радославов същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителя.
Тези двама изобщо не се връщат никога вече в България, а остават в чужбина, за да си пишат
спомените
.
На събора през 1922 година Учителят споменава за този градоначалник и то е написано на стр. 44, а за това, че бяха спрели събранията и го бяха глобили то Невидимия свят санкционира по особен начин българите. Учителят споменава този факт и то е отпечатано в серията „Сила и живот", пета серия, стр. 309. „Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат? Преди пет години ме глобиха 25 лв., че съм проповядвал без позволение, без да взема разрешение от началството.
към текста >>
66.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
Останаха
спомените
и поуките.
Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво.
Останаха
спомените
и поуките.
В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните.
към текста >>
67.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Имаше за цел да възстанови
спомените
и да запознае новите поколения с тези връзки.
музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г. беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя.
Имаше за цел да възстанови
спомените
и да запознае новите поколения с тези връзки.
Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Петър Цанов са посланици на Учителя и те ви носят песните на Учителя, носят ви Паневритмията и носят онова, което съхраняват в себе си като съкровения от Словото на Учителя. Този обзор бе направен от д-р Вергилий Кръстев и се предава на Йоанна Стратева, за да го предаде на латвийците 10.12.1993 г. С уважение: Вергилий Кореспондент от Латвия: Ahmedova Maija - ie. Madonas 25, dz. 22 Riga, Latvija, LV - 1084, тел. 58-62-63
към текста >>
68.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според
спомените
на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според
спомените
на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години.
към текста >>
А
спомените
за него са повече от възторжени.
През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения.
А
спомените
за него са повече от възторжени.
Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други.
към текста >>
69.
279. ЩЕ НАПИШЕШ!
,
,
ТОМ 5
И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в
спомените
, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности.
Трябва да се провери тя подчинява ли се на законите от неговото Слово. Това е единственият критерий. Ето защо в моят разказ аз от време на време цитирам мисли на Учителя, които ги изваждам от моята тетрадка. Всички изказвания на Учителя за мен бяха стенографирани тогава и преписани в две големи тетрадки. На земята Най-важното за човека е личността му, която предава различно събитията.
И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в
спомените
, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности.
Всички опитности, които ви разказах се отнасяха за живи хора, които се движеха на Изгрева, които имаха имена, адреси, рождена дата и свой път. Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя.
към текста >>
Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез
спомените
ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата.
Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития.
Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез
спомените
ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата.
Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот". Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо? Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша.
към текста >>
" Да се извикат
спомените
по време на Школата са необходими много условия.
Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш!
" Да се извикат
спомените
по време на Школата са необходими много условия.
Съзнанието на човека е запечатило, но са необходими подходящи условия и подходящо време. Така и при мен те идваха инцидентно, имаше дни, когато те ме навестяваха и се движеха в съзнанието ми като на филмова лента, аз сядах и записвах с молив, скицирах заглавията на опитностите, които след време разказах. Друг път те идваха направо и те бяха задвижвани от онези приятели, които бяха вече в Невидимия свят и всеки искаше и настояваше да присъствува в моят разказ. От трета страна това бяха пророчески думи на Учителя, които трябваше да се реализират и винаги в такива случаи има същества, които работят и съдействуват на онзи, който желае да изпълни Волята на Учителя. Спомням си веднъж Учителят ме извика и ми даде следната формула „Господи, Ти всичко можеш.
към текста >>
70.
Сборник ТОМ 6
,
,
ТОМ 6
И занизват се
спомените
!
Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят!
И занизват се
спомените
!
И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим!
към текста >>
71.
ПРЕДГОВОР
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И занизват се
спомените
!
Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят!
И занизват се
спомените
!
И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим!
към текста >>
72.
57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ
,
,
ТОМ 6
Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на
спомените
, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах.
Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той. И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на
спомените
, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах.
Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него.
към текста >>
73.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
И ровех и търсех в
спомените
си, в душата си кога и какво съм направила.
Защо с мене стана така - да не се намести крака ми както трябва? Защо, въобще го счупих? Защо всичко ми се струпа така изведнъж над главата ми? Като че цялото Небе бе разгневено на мене. Като че ли съм извършила някакво голяма престъпление.
И ровех и търсех в
спомените
си, в душата си кога и какво съм направила.
И питах и питах: Защо? Защо? Защо? Учителят идваше през ден, но никога не Го оставяха да дойде сам. Имаше, не мога да се произнеса защо и за какво, една постоянна групичка, един антураж около Него, които идваха винаги с Него и аз не можех да си кажа и да питам нищо по интимно, нищо от онова, което ме интересува сега, което ме тревожи.
към текста >>
74.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
Останалата нощ прекарах сама и мисълта ми се въртеше все около брат ми и
спомените
с него.
Стояха до 12 часа. И разговорът ни се въртеше все около брат ми. Те са знаели нещо, но аз не. И как подеха разговора не зная, но аз им разказах почти целият си живот с него от детството. Ние имахме интересно и тъжно детство - две сирачета, които се обичаха и които винаги разделяха.
Останалата нощ прекарах сама и мисълта ми се въртеше все около брат ми и
спомените
с него.
Сякаш духом беше при мене или аз при него. Но цялата нощ чувствувах, че бяхме заедно. На другия ден рано, рано дойдоха сестри и после идваха пак, но всички бяха някак смутени, мълчаливи, невесели, гледаха ме плахо, плахо. Чудех се, беше ми страшно тягостно, но не смеех нито да ги питам, нито да им кажа нещо. Други идваха до прозореца, надзъртаха и бягаха.
към текста >>
75.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА За съборите, които са ставали в Търново няма да пиша, защото съм посетила само един - в 1925 г., но
спомените
ми за него са много избледнели.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА За съборите, които са ставали в Търново няма да пиша, защото съм посетила само един - в 1925 г., но
спомените
ми за него са много избледнели.
За тях ще пишат може би други. Аз ще пиша само за някои, които са ставали на Изгрева и които са оставили неизгладимо впечатление в душата ми. Съборът, който ставаше всяка година през месец август в Търново в 1926 г. не беше разрешен официално. Нищо. Ние ще си го направим без разрешение и ще си го направим в София - на Изгрева.
към текста >>
76.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Спомените
ми от това,първо летуване са поизбелели или са се слели с по-късните.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА От 1928 г. ние започнахме да летуваме с Учителя при Седемте рилски езера с палатки. Прекарвахме там по 30-40-50 дни, според това как позволяваше времето. През 1928 г. прекарахме само 12 дни без палатки, край огнищата, защото преди това бяхме на Мусала десет дни и защото още не бяхме екипи-рани добре за по-дълго.
Спомените
ми от това,първо летуване са поизбелели или са се слели с по-късните.
Затова аз няма да пиша за него само или само за някое друго летуване изцяло и последователно, но като пиша за различни моменти, които са се отпечатали дълбоко и неизлечимо в мен от разните пътувания, ще се нарисува картината на нашите летувания на Рила. На Рила тръгвахме обикновено непосредствено след младежкия събор, след Петровден. Имало ей изключения, когато сме отивали по-рано при хубаво време и за Петровден сме били там. Още песните и вдъхновението не стихнали от събора и Петровден и камионите ни понасят с ново вдъхновение и нова песен по Самоковското шосе в ранни зори. Буйнозелените върхове на Плана, Верила хвърчат край нас или ние край тях.
към текста >>
77.
78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
,
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
ТОМ 6
Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в
спомените
си, непременно ще намерим отговор.
Нали съм човек? Нали обичам хората? Нали те ми са братя и сестри? Нали там бяха и моите близки: роднини, приятели и братя, и сестри от Братството? През всичките тези години на войната Учителят все повече и повече усилваше своята дейност.
Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в
спомените
си, непременно ще намерим отговор.
Той е казал толкова много неща по всички въпроси, които ще осветяват пътя на човечеството далеч в бъдните дни през вековете. Тогава ние не разбирахме защо толкова бързо и толкова щедро дава, но по-късно разбрахме, че Той е знаел, че времето Му е малко. Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен. През лятото на 1940 г. ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отстоях 17 години и да се приближа към София.
към текста >>
78.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
,
ТОМ 6
И сега, когато написах
спомените
си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта!
Аз забравих дори зададената ми задача. След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него. Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги.
И сега, когато написах
спомените
си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта!
" Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта.
към текста >>
Когато чета днес първата част на
спомените
си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост.
И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб?
Когато чета днес първата част на
спомените
си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост.
И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно. И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта! " Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно! " Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава.
към текста >>
79.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 6
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Ще започна
спомените
си от 14-годишната си възраст, за да се види какво беше умственото ми и духовно състояние, когато срещнах Учението на Учителя в живота си.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Ще започна
спомените
си от 14-годишната си възраст, за да се види какво беше умственото ми и духовно състояние, когато срещнах Учението на Учителя в живота си.
Бях ученичка в четвърти гимназиален клас. Един наш много близък сродник се беше завърнал от Франция, където беше прекарал 7 години, беше завършил там медицина и се беше специализирал. Той беше се натъпкал с материализма на 19. век. Идеше постоянно у дома и развиваше теориите си. Дотогава аз живеех като всички други около мен, без никога да се запитвам за проблемите върху живота и смъртта или несъществуването на Бога.
към текста >>
Спомените
си ще разкажа по известен хронологичен ред, за да може да се види колко недоверчиво съм гледала на Учителя в началото и как съм стигнала постепенно до напълно обоснована пълна вяра както в Него, така и в Словото Му.
След това и на втория, и на третия и така докрая. Радостта й нямала граници. Когато след беседата отишла при Него да се сбогува, Той й казал много тихо: „Аз Ви отговорих на седемте въпроса". Ако Той й беше отговорил на въпросите в частен разговор, резултатът от това далеч нямаше да бъде същият. Учителят знаеше как да ни ръководи и възпитава.
Спомените
си ще разкажа по известен хронологичен ред, за да може да се види колко недоверчиво съм гледала на Учителя в началото и как съм стигнала постепенно до напълно обоснована пълна вяра както в Него, така и в Словото Му.
Спомените си ще започна от онези неща, които са ни казани от Учителя или П. Дънов, както Го наричахме когато живееше у сестра и брат Гумнерови на „Опълченска" 66 през време на Освободителната Балканска война и бях още момиче.
към текста >>
Спомените
си ще започна от онези неща, които са ни казани от Учителя или П.
Радостта й нямала граници. Когато след беседата отишла при Него да се сбогува, Той й казал много тихо: „Аз Ви отговорих на седемте въпроса". Ако Той й беше отговорил на въпросите в частен разговор, резултатът от това далеч нямаше да бъде същият. Учителят знаеше как да ни ръководи и възпитава. Спомените си ще разкажа по известен хронологичен ред, за да може да се види колко недоверчиво съм гледала на Учителя в началото и как съм стигнала постепенно до напълно обоснована пълна вяра както в Него, така и в Словото Му.
Спомените
си ще започна от онези неща, които са ни казани от Учителя или П.
Дънов, както Го наричахме когато живееше у сестра и брат Гумнерови на „Опълченска" 66 през време на Освободителната Балканска война и бях още момиче.
към текста >>
80.
19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до
спомените
ми.
Какво можете да имате в кръвта? " Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях.
Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до
спомените
ми.
Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя. „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от нас.
към текста >>
81.
2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Бележка към
спомените
на брат Петър Камбуров.
По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобранци един се освобождава. За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба.
Бележка към
спомените
на брат Петър Камбуров.
На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните.
към текста >>
На една от страниците от
спомените
на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров.
На една от страниците от
спомените
на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет.
към текста >>
82.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
МАРИН КАМБУРОВ (1902-1990) Допълнения и разяснения към
спомените
на брат му Петър Камбуров Във връзка с горните спомени възникнаха някои въпроси, засягащи неизяснени обстоятелства дадени в самите опитности, заради които бе търсено съдействието на брат му, който даде долните обяснения на зададените въпроси.
МАРИН КАМБУРОВ (1902-1990) Допълнения и разяснения към
спомените
на брат му Петър Камбуров Във връзка с горните спомени възникнаха някои въпроси, засягащи неизяснени обстоятелства дадени в самите опитности, заради които бе търсено съдействието на брат му, който даде долните обяснения на зададените въпроси.
Предаваме отговорите му, предадени дословно. Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на спомените на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис. РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми.
към текста >>
Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на
спомените
на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис.
МАРИН КАМБУРОВ (1902-1990) Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров Във връзка с горните спомени възникнаха някои въпроси, засягащи неизяснени обстоятелства дадени в самите опитности, заради които бе търсено съдействието на брат му, който даде долните обяснения на зададените въпроси. Предаваме отговорите му, предадени дословно.
Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на
спомените
на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис.
РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал.
към текста >>
83.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Спомените
на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им.
Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък. След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки. Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите.
Спомените
на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им.
ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него. Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като вътрешна потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души. Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно.
към текста >>
След прочитането на
спомените
на Петър'Камбуров бе направен въпросник и отбелязани въпроси, на които трябваше да се намери отговор, за да се изяснят много случки и събития, описани в
спомените
на Петър Камбуров, които бяха ясни за него самия и за неговото семейство, но биха озадачили следващите поколения.
За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма. А защо? Защото аз познавах семейство Камбурови, бях от онова поколение; познавах житейските съдби на много хора, а от друга страна контакта ми с д-р Кръстев беше на строго идейна основа, в името на една работа, която трябваше да се довърши.
След прочитането на
спомените
на Петър'Камбуров бе направен въпросник и отбелязани въпроси, на които трябваше да се намери отговор, за да се изяснят много случки и събития, описани в
спомените
на Петър Камбуров, които бяха ясни за него самия и за неговото семейство, но биха озадачили следващите поколения.
Много от съвременниците на Учителя смятаха, че не е необходимо да се пишат подробности свързани със събития, дати, години, места и личности. За тях личностите нямаха голямо значение и затова тези неща бяха бегло описани или бяха поставени под инициали. Нашата задача бе да запълним тази празнота. Единственият, който можеше да даде сведения беше живият още Марин Камбуров - брат на Петър Камбуров. След уточняване с него чрез писма, аз на няколко пъти ходих в с.
към текста >>
84.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Поднасям
спомените
и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях.
Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах! Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време? " Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора! Значи приказки за бедни духом хора. Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега.
Поднасям
спомените
и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях.
Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това. Поднесените страници имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето почетно място в поредицата на „Изгревът". Вергилий Кръстев
към текста >>
85.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Аз имах много разговори с Учителя, които за съжаление не ги записах, а и не ги разказах по-рано, да кажем преди двадесет години, когато бях на шестдесет години, когато
спомените
бяха много по-свежи и ясни.
Понеже имах завършено средно образование аз реших да послушам съвета на Учителя, отидох и се явих на изпит за дякон. И понеже ме познаваха много добре как пеех, знаеха за моите познания по богословието и всички църковни обреди, то изпита го положих с отличие и така аз станах дякон. Наметнах расо и станах дякон. Понякога на „Изгрева" съм пристигал цивилен, а понякога и с расото си. Всички ме знаеха и се обръщаха към мене с думите „дякон Симеон".
Аз имах много разговори с Учителя, които за съжаление не ги записах, а и не ги разказах по-рано, да кажем преди двадесет години, когато бях на шестдесет години, когато
спомените
бяха много по-свежи и ясни.
Но аз тогава не послушах онзи брат, който сега ги записва с мен. Много пъти съм говорил с Учителя за църквата и религията. За църквата Учителят веднъж ми каза: „Тя свърши вече и след 10 ^ 20 години тя ще отпадне. А за това, че църквата се опита да воюва срещу Божественото Учение и срещу мен, то тя в бъдеще ще бъде ограничена от държавата". Аз доживях и бях свидетел, че стана точно така както каза Учителят.
към текста >>
86.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Но не я написах, защото вътрешната верига у мен бе разкъсана и не можа да се възстанови напълно, за да може по нея да протече духа на времето и на
спомените
!
Но когато бях на 60 години можех да му разкажа 100 неща. Дори не е самохвалство, можех да му кажа и три пъти по толкова. Не можах да напиша тая книга. Дано тоя брат напише поне десет страници от това, което разказвам или път три пъти по десет страници, поне да може да измие част от срама ми и да заличи част от греха ми, който имам пред Учителя, че не написах тази книга. А Той видя в онази горна астрология, че ми се пада да я напиша.
Но не я написах, защото вътрешната верига у мен бе разкъсана и не можа да се възстанови напълно, за да може по нея да протече духа на времето и на
спомените
!
Е, каквото потече и каквото протече все пак е малка утеха за мен и дано ви пренесе полза във вашият път като ученици. А колко е хубаво човек да тръгне да върви по онзи хубав път, по който аз на времето бях го намерил и бях тръгнал да вървя. Срещнах се с Учителя, четях духовни книги, имах необикновени опитности, вървях по необикновен път. А моят път бе личен и много труден. Но не можах да се справя.
към текста >>
87.
36. ЛОДКАТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Сега
спомените
диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа.
Един ден като минеш от левия бряг на десния бряг, тогава можеш да напишеш тази книга". Много пъти Учителят ми е говорил за тази река, която тече в мене и ме разполовява на две. После добави: „И тогава може да напишеш тези хубави неща. И онзи, който прочете да пожелае и той да ползува тези неща". Но пътят ми се промени, нещата се промениха и аз не можах да напиша тази книга.
Сега
спомените
диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа.
Дано с това да ми се помогне, дано друг да докара лодка, та с нея двамата да преминем отвъд на десния бряг. Сега ми трябва лодка, гребла и лодкар. Трябва ми! А реката тече ли, тече в мен денонощно, безспир. Аз съм застанал на единия бряг и само я наблюдавам.
към текста >>
88.
12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Тази епоха премина, останаха
спомените
.
Учителят винаги присъствуваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Имаше хубав, пълен живот. И публика си имахме. Салонът бе винаги пълен. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева.
Тази епоха премина, останаха
спомените
.
към текста >>
89.
5. БЕЛЕЖКИ
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
5. БЕЛЕЖКИ
Спомените
на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова.
5. БЕЛЕЖКИ
Спомените
на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова.
Тя контактуваше с нашето семейство още през времето на Учителя. Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока. Обикновено в браковете между съмишленици на Учителя повече бяха несполучливи. Причината не бе в това, че те бяха последователи на Учителя, а причината бе в това, че те като последователи на Словото на Учителя не изпълняваха онова, което бе дадено чрез Словото му за брака. Бракът бе институция между мъжа и жената.
към текста >>
90.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Преживяното във врьзка с тях съм описала в
спомените
си за нея.
Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно. Впоследствие поизоставих вече дишането, но самата аз виждам, че ми е много необходимо и е от голяма полза и затова се стремя да дишам по-редовно. Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко. Но хигиенни бгни правех обезателно. От това време на запознанството ми със сестра Олга Славчева имам няколко писма, от които се разбира, че и тя е питала Учителя за мен, а отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко.
Преживяното във врьзка с тях съм описала в
спомените
си за нея.
Тя беше на мнение, че трябва обезателно да следвам музика, но аз не можах да сторя това. Имах завършена търговска гимназия и трябваше да взема приравнителна матура за гимназията. Успях да я взема 1950 г. Условията обаче се промениха, бяха други времена вече. Все пак аз свирех братските песни, свирех на Паневритмията в Русе, за да могат другите да играят.
към текста >>
91.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Попитахме го а
спомените
му и той каза, че ги е написал.
По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен. Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав.
Попитахме го а
спомените
му и той каза, че ги е написал.
Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре. Донесоха му чашка мляко и той я изпи. Попитахме го за спомените му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде. След като си замина аз открих и другата папка и платих на една машинописка да ги препише на два пъти с няколко копия, които раздадох на няколко места.
към текста >>
Попитахме го за
спомените
му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде.
Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав. Попитахме го а спомените му и той каза, че ги е написал. Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре. Донесоха му чашка мляко и той я изпи.
Попитахме го за
спомените
му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде.
След като си замина аз открих и другата папка и платих на една машинописка да ги препише на два пъти с няколко копия, които раздадох на няколко места. Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много характерни, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
към текста >>
92.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
6. КЪМ
СПОМЕНИТЕ
И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ.
6. КЪМ
СПОМЕНИТЕ
И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали комуна най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство. „Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе. Баща ми Велико Марашлиев е бил в комуната в Русе само в началото и то за кратко време. Забелязал нечестни работи.
към текста >>
93.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Повод са
спомените
, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО Отворено писмо на с. Люба Стойкова до в. „Братски живот" Затворената синя книга На 85 години съм. Пиша това писмо с ясно съзнание и отговорност за истинността на събитията, за които свидетелствувам.
Повод са
спомените
, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г.
На стр. 277-ма, в главата „Спиритизмът на варненци" авторът твърди, че варненското братство, увлечено в спиритизъм, станало играчка в ръцете на духовете и на Духа на Заблуждението. Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т. н., и т. н. Ще започна по-отдалеч.
към текста >>
94.
21. ОТГОВОРЪТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
В № 8 от
спомените
на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна.
Всички от неговата група смятаха, че това са песни на Учителя. А фактически това не е вярно. Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов. А от кое поле на Невидимия свят те са свалени това е друг въпрос. В отвореното писмо се използва името на Петър Филипов, за да се докаже, че след заминаването на Учителя Вътрешната Школа е била откривана няколко пъти.
В № 8 от
спомените
на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна.
Наистина двама души от тази група се влюбиха, след това се ожениха през 1975 г. и днес имат син, който е юноша. Това бяха Светозар Няголов и Елена Симова. В това няма нищо лошо, защото според Учителя, когато двама се обичат, то те вече са оженени за Невидимия свят. Така че всички цитирани изказвания на Петър Филипов се отнасят за един период от тридесет години след заминаването на Учителя, И всички цитати на Петър Филипов са получени по медиумичен път.
към текста >>
Спомените
на мнозина от тях са включени в томовете „Изгревът".
В момента в България има още едно лице, за което се твърди, че е прероденият Йоан Богослов, но той не пише послания. В Школата на Учителя Дънов идват преродени всички пророци на Стария Завет и всички апостоли от Новия Завет. Те са родени в плът. Някои от тях са „души в почивка" (виж „Изгревът", Том I., стр. 145). Други са в активна фаза и всеки започва от там докъдето е стигнал по време на Христа.
Спомените
на мнозина от тях са включени в томовете „Изгревът".
Велко Петрушев диктува своите откровения като доказва, че е проводник на Висши йерархии. А пък Люба Стойкова ги записва. В Словото на Учителя на всяка страница има по няколко окултни закона, които са извлечени от живота на човека на земята и са свалени като закони, които съществуват в Духовния свят. А във всички отровения получени по спиритичен или медиумичен начин има проповеди и празнословия. Но за сметка на това Духът на Заблуждението се проявява в своята сила.
към текста >>
95.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на редактора:
Спомените
на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж.
Така светлите души ще търсят подходящи обекти, в които ще се вселят. Ние ще дадем квартирата за тях, ще заспим и ще се събудим други хора с други разбирания и желания.“ (Разчетено от съпругата и дъщерята от записките, при присъствието на Вергилий Кръстев.) Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя. При всяко свое изказване Учителят е изчаквал Илия да запише изказаното Слово. Благодарение на това имаме тия разговори. Подарявам тези спомени на брат Вергилий за печат.
Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на редактора:
Спомените
на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж.
Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани, подредени, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа. Те бяха разказвани устно в големи подробности, но Мария Младенова ги написа в един сбит съкратен вид, с което аз не бях съгласен. Но трябваше да отстъпя, за да ги имаме и такива каквито са. Трябва да благодарим и на това. Те ми бяха връчени с посвещение и с право на печат. -
към текста >>
96.
27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
От
спомените
на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване.
27. ЛАГЕРЪТ ПРИ „ЯВОРОВИТЕ ПРИСОИ“ НА ВИТОША ПРОТОКОЛ През време на Школата на Учителя, две години братството е лагерувало на Витоша, на „Яворови присои“. Това са годините 1933 и 1934 г. На някои от старите снимки на гърба бе отбелязан август 1934 г. и то на една групова снимка където Учителят е седнал с прекръстосани крака, облегнал се на един голям бор и около него група приятели.
От
спомените
на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване.
При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2.
към текста >>
97.
13. Грозната мома
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Чели ли сте
спомените
?
Разбира се на царя. И Учителят го отстранява. Туй вече Колю ми го е разказвал. Отстранява го от тази връзка и на негово място застава Методи Константинов - астролога. Знаете ли го?
Чели ли сте
спомените
?
На негово място застава. Обаче Лулчев се огорчава много. Много се огорчава. Една вечер той сънува сън. Лулчев сънува сън, че е на страната на германците.
към текста >>
98.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
БЕЛЕЖКИ КЪМ
СПОМЕНИТЕ
НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА 47.
БЕЛЕЖКИ КЪМ
СПОМЕНИТЕ
НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав.
Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище.
към текста >>
спомените
на Гради за едно кратко време намерих една жена, която да му почиства дома, да му пере дрехите, да му приготвя по някой път храна когато някой от „дежурните" не е могъл да му донесе и т.н.
По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират. Иначе брат му не полагаше никакви грижи за Гради, дори го наричаше мързеливец. Когато започнах да записвам от 1986 г.
спомените
на Гради за едно кратко време намерих една жена, която да му почиства дома, да му пере дрехите, да му приготвя по някой път храна когато някой от „дежурните" не е могъл да му донесе и т.н.
Не трябва да пропущаме и това, че брат му се ожени и отиде да живее при жена си и дълго време изобщо не се интересуваше за Гради. Има свидетели, че бил нещо забравил при Гради и дошъл да си го вземе и като сварил, че някой му мие стаята, казал: „Какво му миете на този мързеливец! " По-късно дошъл с жена си и не бил вече толкова язвителен, но все пак не се е загрижил за Гради. Изобщо когато започнах работата по записване спомените му се намери жената, която да му почиства и изпира и изобщо се завъртяха много хора около него и почнаха да му съдействуват несъзнателно. От друга страна се явиха и противоречия.
към текста >>
Изобщо когато започнах работата по записване
спомените
му се намери жената, която да му почиства и изпира и изобщо се завъртяха много хора около него и почнаха да му съдействуват несъзнателно.
Когато започнах да записвам от 1986 г. спомените на Гради за едно кратко време намерих една жена, която да му почиства дома, да му пере дрехите, да му приготвя по някой път храна когато някой от „дежурните" не е могъл да му донесе и т.н. Не трябва да пропущаме и това, че брат му се ожени и отиде да живее при жена си и дълго време изобщо не се интересуваше за Гради. Има свидетели, че бил нещо забравил при Гради и дошъл да си го вземе и като сварил, че някой му мие стаята, казал: „Какво му миете на този мързеливец! " По-късно дошъл с жена си и не бил вече толкова язвителен, но все пак не се е загрижил за Гради.
Изобщо когато започнах работата по записване
спомените
му се намери жената, която да му почиства и изпира и изобщо се завъртяха много хора около него и почнаха да му съдействуват несъзнателно.
От друга страна се явиха и противоречия. Като научиха, че Гради получава по-голяма пенсия се явиха такива, които искаха да им даде за самите тях или пък за други някаква помощ без дори да му направят каквато и да е услуга. Жената, която го обслужва е много скромна и честна, работила е на много места да гледа деца, да готви и чисти и е сръчна. Но когато стане дума за възнаграждението й Гради й казва да си вземе от парите, т.е. от пенсията му, които знае къде са, но тя взема много малко и не дава да се меся за това, което взема, а разбирам, че взема по 2-3 лв.
към текста >>
Това съм виждала когато той ми разказваше
спомените
си.
Срамни и недостойни неща. На тия, които му носят храна той често предлага да си вземат по десетина лева. Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко.
Това съм виждала когато той ми разказваше
спомените
си.
Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например. Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит.
към текста >>
99.
14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където
спомените
можеха да ни обединят чрез един идеал.
На следващия ден той ме среща и ми казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? “ Аз му отговарям: „Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо“. Той ме прегръща и се разцелувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната.
Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където
спомените
можеха да ни обединят чрез един идеал.
А този идеал за детските ни години бе да възмъжеем, да станем големи, за да преминем по пътя, по който бяха преминали предишните поколения. Ето, сега ние бяхме в този път и разбрахме какви препятствия и пречки стоят пред нас. Можеше да ги превъзмогнем не само с мъжество и сила, но и със знание. Обикновеното знание бе достъпно за нас, но то не ни помагаше да прескочим проблемите си. Имахме привилегията, че срещнахме Учителят, че целувахме десницата Му и чрез нея получавахме онази помощ и онова знание необходимо за човешката душа да разреши своята задача, когато трябва да разрешава една от най-важните задачи на земята.
към текста >>
100.
26. Методи Константинов
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Така шопите му дават един урок, който не знам дали той го е разказал в
спомените
си.
С лопатата да бъркаш цимент, бетон не правиш. Значи не си як“. И понеже той се обижда на темата, че не е силен, решава да им докаже. Слагат му те два чувала на гърба с цимент -100 кг и той взема, че ги изнася на втория етаж. Той печели баса, но вече те не го оставят само да глади, ами и да бърка бетон.
Така шопите му дават един урок, който не знам дали той го е разказал в
спомените
си.
Но нашите приятели-мозайкаджии го знаят.
към текста >>
НАГОРЕ