Търсене в текстове за 'Спомените'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”.
към текста >>

2. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя.
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него.
към текста >>

3. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
към текста >>

Ето спомените му оттогава.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи. Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
към текста >>

В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му.
към текста >>

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението
към текста >>

Според спомените на Т.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ.
към текста >>

4. №93 (Пеню Киров)

В спомените на Е.
Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски. Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

В спомените на Е.
Превежда и две книги за образованието от английски. 025]Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен.
към текста >>

6. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Из спомените за Преображенското народно въстание на Димитър П.
София, печ. „З. Д. Видолов“, 1919. 32 с. 3. Малкотърновски район: 9. Из спомените за Преображенското народно въстание на Димитър П. Николов – бивш представител на ВМОРО в Бургас. Вж. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903–1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. София, 1968.
към текста >>

1903–1968. Въстанието в спомените на участници в борбата.
32 с. 3. Малкотърновски район: 9. Из спомените за Преображенското народно въстание на Димитър П. Николов – бивш представител на ВМОРО в Бургас. Вж. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903–1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. София, 1968. 4. Български алманах: Пространен годишен сборник: Г. І-ІХ. София, печ. „Либер. клуб“, 1892-1902, 1911.
към текста >>

7. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Георгиев Варненско-преславски митрополит Симеон казва в спомените си, записани от пишещия тия редове, следното: „X.
Никое, „Иконом Константин А. Дъновски", в „Духовна Култура" год. I, кн.1 и 2., София, 1920, стр. 4 сл. За Ат. Георгиев Варненско-преславски митрополит Симеон казва в спомените си, записани от пишещия тия редове, следното: „X. Атанас беше буден и пъргав човек. Беше облечен във френски дрехи и с турски чизми до под коленете. Той беше изпратен в 1861 г. като представител на Варненската епархия в Цариград. Обстоятелството, че той остана да действа в Цариград и не замина, както други представители от други епархии сториха, показва, че е бил човек, въодушевен от делото.
към текста >>

Спомените на същия в Изв.
(по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр. 556-557, съобщава сведения, които той дължи несъмнено на устни съобщения, предимно на Константин Дъновски, зет на Атанаса Чорбаджи (вж. Спомените на същия в Изв. Варн. Археолог. Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни факти и затова не могат да се приемат за точни във всичко. Известието за събранието в Хадърджа на 21 май 1860 г. е приемливо, обаче съмнително е, че К. Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов.
към текста >>

За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон.
Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г.
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ

Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г.
ВЪВЕДЕНИЕ Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г. За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий Кръстев, на когото специално благодаря. Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови.
към текста >>

9. ОЛТАРА

В спомените си от 1925 г.
2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията.
към текста >>

10. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

*1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени.
В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза: - Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят. Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили. ---- *1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени. (Бел. състав.)
към текста >>

11. 1920_2 Спомени на Борис Николов

И докато се оправя със спомените, скръцна вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка.
Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето с богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка. И докато се оправя със спомените, скръцна вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме чардака и разговаряхме. Той се казваше дядо Стефан*.
към текста >>

Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето.
И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш!
към текста >>

12. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола.
МИСЛИ ЗА СЪДБАТА – КАРМА Като кмет на гр. В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар.
към текста >>

13. 1926_7 Архивът на Братството

Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз.
Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма.
към текста >>

14. 1926_8 Историята - разказ с продължение

В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя.
ИСТОРИЯТА - РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята. Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един. Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем.
към текста >>

15. 001. За книгата и нейния автор

Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ.
Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов.
към текста >>

16. 002. Увод

С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци.
Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано. В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ. Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си.
към текста >>

17. 028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград

Професор д-р Петър Ников в спомените си за Ата-нас Чорбаджи предава мнението на варненско-прес-лав-ския митрополит Симеон, като пише: “Атанас Чорбаджи беше буден и пъргав човек, облечен във френски дрехи и с турски чизми до под коленете.
Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име...”22 В книжка VІ от 1895 г. на същото списание Илия Р. Блъсков, като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи, пише: “Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас Георгиев Чорбаджи и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите...” Професор д-р Петър Ников в спомените си за Ата-нас Чорбаджи предава мнението на варненско-прес-лав-ския митрополит Симеон, като пише: “Атанас Чорбаджи беше буден и пъргав човек, облечен във френски дрехи и с турски чизми до под коленете. Обстоятелството, че той остава да действа в Цариград в помощ на Българската патриаршия и не я напуска дори и по време на чумата, както това сториха другите представители на българските епархии, показва, че той е човек, въодушевен от месианското дело, на което посвещава живота си.”21
към текста >>

18. 031. Период след Освобождението

Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град.
Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св.
към текста >>

19. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
към текста >>

20. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители.
към текста >>

21. УЧЕНИЦИ

Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов
По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади.
към текста >>

22. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му.
Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата.
към текста >>

23. СИМЕОН АРНАУДОВ

/Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена.
Учителят лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан. Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена. Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Видях неговия път от преди 2 000 г., видях го и сега. Мария Тодорова
към текста >>

24. КОМУНИ

Останаха спомените и поуките.
Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно.
към текста >>

25. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов
Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите.
към текста >>

26. ЯСНОВИДСТВО

Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал.
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? " Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. Атанас Минчев Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си.
към текста >>

27. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай:
Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа, такова нещо особено почувствах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана." А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага. Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова
към текста >>

28. ДУХОВЕНСТВОТО

Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов.
На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу Него от страна на свещеничеството. Той каза: "В бъдеще ще се допусне църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня." Аз доживях цели 30 години след 9 септември 1944 г. и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как Силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г. Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов. Записки от беседите на Учителя Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябва да вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер.
към текста >>

29. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Ако след време се открият спомените му и се издадат, тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертва за една идея.
А вие ще проверите как ще отговарят. Всяка сутрин Стоил Стефанов в затвора е казвал една малка молитва: "Господи, направи така, да ме забравят враговете ми! " Това е била много кратка, но важна молитва. Особено когато отново е хвърлен в затвора и то вече от комунистите, които дойдоха "да бъдат слуги на народа". Няма по-драматична история на един политически мъж от тази на Стоил Стефанов. Ако след време се открият спомените му и се издадат, тогава българският народ ще научи и разбере какво значи човек да се жертва за една идея. И тогава ще разбере този народ, че идеите са живи и светът, в който живеят тези идеи, е жив свят и много no-реален от този на Земята. Борис Николов Имахме един приятел Георги Патников. Той не е от Братството, а ни симпатизираше. Решил един ден да отиде при Учителя.
към текста >>

30. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
Ние бяхме свидетели как дойдоха на 28.XII. с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на Своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят.
към текста >>

31. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата.
Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус.
към текста >>

32. ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА

Спомените от миналите прераждания могат да възкръснат в човешкото съзнание.
– Кога се е явило прераждането в пътя на човечеството? – То се е явило в момента, когато човечеството се е отклонило от пътя. И за да може да се върне в точката, от дето се е отклонило, Разумната Природа се е принудила да приложи закона за прераждането. Този закон първоначално не е бил предвиден. Той е вмъкнат отпосле, за да се постигне известна цел. Спомените от миналите прераждания могат да възкръснат в човешкото съзнание. То е същото, както когато сте учили един език и сте го изоставили. След двадесет години ви се отдава случай и вие почвате да говорите на него. Познат ви е. Познанството, което имате с един човек сега, може да е станало в миналото. Един човек направил добро на друг и забравил тази услуга.
към текста >>

33. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни.
ГЛАВА 8 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА 1 август 1927 г. в София се е състоял един от най-силните събори на Школата. В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни. А сам Учителят определя този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет.
към текста >>

34. Предисловие

Ето какво споделя Елена Андреева в спомените си, публикувани в том I на „Изгревът на Бялото Братство“: „Учителя предаваше упражненията постепенно, едно след друго.
Почнахме едно по едно да проучваме движенията... и така ние направихме описанията“. От горепосочения текст се вижда, че в описанията на Паневритмията на трите сестри (Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова) също участва и Катя Грива като консултант, както и някои други, чието име не е посочено. Именно участието на Катя Грива прави описанието на „сестрите“ много ценно, защото както споделя нейният брат Димитър Грива в том VIII на „Изгревът на Бялото Братство“, „Тя я играеше (Паневритмията) много точно, защото по нейните думи Учителя на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителя я е играл, а тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри“. Ето какво споделя Елена Андреева в спомените си, публикувани в том I на „Изгревът на Бялото Братство“: „Учителя предаваше упражненията постепенно, едно след друго. В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителя предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21272277832031