НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да кажем, че някой си богат човек е
сляп
; тогава защо му са богатствата?
Ако човек не се самовладее, тревожи се. Бъдете весели, за да се подмладите. Виждам, че сте остарели преждевременно. Радвайте се на вашите очи, уши, език, нос, ръце, крака. Това, което виждаш с очите си, е много ценно.
Да кажем, че някой си богат човек е
сляп
; тогава защо му са богатствата?
Някой казва, че иска да бъде щастлив. Как ще бъде щастлив, като не се радва на най-хубавото, което Бог му е дал. Какво по-хубаво от това да имаш глава, в която умът живее, да имаш сърце, в което чувството живее. Вие искате да имате най-малко по една слугиня, че и тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи.
към текста >>
2.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като обикнеш някого, ще станеш
сляп
за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне.
От Любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги трябва да знаете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумното. Всякога считай, че когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш това, което не е разумно.
Като обикнеш някого, ще станеш
сляп
за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне.
Няма ли ги тези два процеса, тогава Любовта не може да се прояви. В Любовта има жест – когато дава, дава щедро. Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма.
към текста >>
3.
2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде
сляп
за всички твои погрешки.
Значи няма да се спреш на греховете на хората и когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш и не само да забравиш, но и помен да не остане от това. Дойдете ли до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир, Радост, Веселие, Хармония и Блаженство. Когато си във връзка с тази Велика любов, тогава разбираш Учителя си.
Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде
сляп
за всички твои погрешки.
Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки един от вас чрез Любовта трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички погрешки и тогава ще дойде Господ да пише. На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово. Та сега Любовта трябва да заличи най-първо всички ваши погрешки, за да можем да тръгнем. И тогава ще завършим Школата и ще влезем къде?
към текста >>
4.
6_07 ) Това е Живот вечен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и
сляп
?
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества. Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост.
Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и
сляп
?
Най-първо трябва да има телефонна слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея. Нека първо да се образува отношение, мислите да се предават и да се приемат. А пък ние искаме веднага да ги срещнем. Не, първо вие ще приемате мислите им и после – срещата. Мога да ви посоча един час за размишление и съзерцание, но като го кажа, непреривно трябва да се употребява.
към текста >>
5.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е
сляпото
черво, например топли трици, топли тухли и пр.
Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления: Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо.
По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е
сляпото
черво, например топли трици, топли тухли и пр.
И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб.
към текста >>
6.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален, и ще казвате тогава: „Едно време бях
сляп
, сега вече виждам“.
Животът, великото в света сега започва. Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде.
И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален, и ще казвате тогава: „Едно време бях
сляп
, сега вече виждам“.
Сега ще се насърчавате – това, което ви казвам, не е само за утешение. Това са реални работи, хубави работи. Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете“. А в Новото учение се казва: „Любете се един друг, за да живеете“. Ще бъде това!
към текста >>
7.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Окултизмът не е за
сляпо
приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита.
1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи.
Окултизмът не е за
сляпо
приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита.
Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си.
към текста >>
8.
57) Обикновеното е условие за необикновеното
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е
сляп
онзи, който пита има ли слънце.
Още Соломон е казал, че има време за всичко. Има обикновено време, в което се раждат обикновени деца. Има талантливо време, в което се раждат талантливи деца. Има гениално време, в което се раждат гениални деца. Има светийско време, в което се раждат светийски деца.
Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е
сляп
онзи, който пита има ли слънце.
Сега трябва не механично подобрение на света, а една подготовка на хората. Съзнанието на човека не трябва да е раздвоено. Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря? “ Това ако пречи. В живота човек трябва да бъде уверен.
към текста >>
9.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва
сляпо
в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното.
Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва
сляпо
в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани.
Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата.
към текста >>
Към първите той да се отнася строго критически, а към вторите - със
сляпа
вяра, без да обръща внимание да бъде вярата му в хармония с ума и знанията му.
По никой начин. Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота. Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа. В краен случай, най-многото, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство” на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си - едно за научните въпроси, а друго за въпросите на вярата.
Към първите той да се отнася строго критически, а към вторите - със
сляпа
вяра, без да обръща внимание да бъде вярата му в хармония с ума и знанията му.
Но това „двойно книговодство” е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогава ще получим раздвоени, безсилни характери. Но това не е и възможно в днешния век. Разрешението на въпроса разглеждаме в следващата глава.
към текста >>
10.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Безлюбието е
сляпо
.
” „Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”. ”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.” „Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”. „Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”.
„Безлюбието е
сляпо
.
Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”
към текста >>
11.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав,
сляп
, проси милостиня.
Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата.
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав,
сляп
, проси милостиня.
Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири.
към текста >>
12.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При раждането на това съзнание човек е
сляп
, не съзнава разумните основи на Битието.
Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание.
При раждането на това съзнание човек е
сляп
, не съзнава разумните основи на Битието.
Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви.
към текста >>
13.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще казвате тогава: "Едно време бях
сляп
, сега виждам!
Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален!
Ще казвате тогава: "Едно време бях
сляп
, сега виждам!
" Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи! Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете! " А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то!
към текста >>
14.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом не можеш да обичаш, ти си
сляп
- не можеш да видиш Истината, Бога в хората.
Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Щом не можеш да обичаш, ти си
сляп
- не можеш да видиш Истината, Бога в хората.
А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта!
към текста >>
15.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обикнеш ли човека, ще станеш
сляп
за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
От любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно.
Обикнеш ли човека, ще станеш
сляп
за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията.
към текста >>
16.
Любовта в новата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде
сляп
за твоите погрешки.
Ако твоята любов може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, но и помен да не остане от това; и там, дето са били най-лошите работи, да турите най-хубавите неща за този, когото сте мразили. Като дойдете до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство. Когато си във връзка с тази велика Любов, тогава разбираш Учителя си.
Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде
сляп
за твоите погрешки.
Любовта ви трябва да бъде такава, че да вървите напред. Всеки от вас чрез Любовта си трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички свои погрешки; и когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово. Любовта ще заличи най-първо вашите погрешки, за да тръгнете напред. Тогава ще завършите Школата и ще влезете къде?
към текста >>
17.
22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Безлюбието е
сляпо
.
Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Единствената сила, която може да ни научи, как да живеем, това е любовта. Пред вас седи едно велико бъдеще. Тепърва имате да учите, какво нещо е любовта.
Безлюбието е
сляпо
.
Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
към текста >>
18.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При раждането на това съзнание човек е
сляп
, не съзнава разумните основи на Битието.
Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание.
При раждането на това съзнание човек е
сляп
, не съзнава разумните основи на Битието.
Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви.
към текста >>
19.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав,
сляп
, проси милостиня.
Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата.
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав,
сляп
, проси милостиня.
Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири.
към текста >>
20.
006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие казвате:”Не сме видели Бога и ангелите.” И Бог си видял, и ангелите, но
сляп
си бил, нищо повече.
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека. Някой има да ви дава, а казва, че няма да ви дава. Той знае в себе си, че ви дължи, но така казва. Също и тези, които отричат съществуването на Бога, вътрешно знаят, че има Бог. Казват:”Бога никой никъде не е видял.” Това се отнася до физическия свят.
Вие казвате:”Не сме видели Бога и ангелите.” И Бог си видял, и ангелите, но
сляп
си бил, нищо повече.
Ще дойде време, когато всички хора в света ще виждат проявите на Бога. Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много по-велико.
към текста >>
21.
088 ДВЕТЕ ОСНОВНИ ПРАВИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който е
сляп
, не вижда нещата.
Писанието казва: "Не бивайте роби на человеци." Един авторитет има в света и този авторитет е Бог. Някой вярва в Бога. Това още нищо не значи. Какво те ползва, ако вярваш в един ръководител на държавата, но не изпълняваш законите му?
Който е
сляп
, не вижда нещата.
Който не мисли, той е със сляп ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно сляп. Вие питате, какво ще стане с нас? Идете в бедните квартали, идете на гробищата, в болниците, в хирургическите отделения, идете на бойните полета и ще видите, какво ще стане с вас, ако не изпълнявате Волята Божия. Един закон гласи: когато човек не изпълнява Волята на Бога, дава място на злото в себе си, т.е. той е уязвим за отрицателните сили на света.
към текста >>
Който не мисли, той е със
сляп
ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно
сляп
.
Един авторитет има в света и този авторитет е Бог. Някой вярва в Бога. Това още нищо не значи. Какво те ползва, ако вярваш в един ръководител на държавата, но не изпълняваш законите му? Който е сляп, не вижда нещата.
Който не мисли, той е със
сляп
ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно
сляп
.
Вие питате, какво ще стане с нас? Идете в бедните квартали, идете на гробищата, в болниците, в хирургическите отделения, идете на бойните полета и ще видите, какво ще стане с вас, ако не изпълнявате Волята Божия. Един закон гласи: когато човек не изпълнява Волята на Бога, дава място на злото в себе си, т.е. той е уязвим за отрицателните сили на света.
към текста >>
22.
091 ИСТИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако живееш с лъжа, ще бъдеш
сляп
, ням и глух.
Ако Истината не дойде във вас, и Животът няма да дойде. Лъжата изглежда нещо много маловажно, малко, но то носи големи отрицателни последствия. Ето защо, Невидимият Свят много престъпления и погрешки прощава, но не и лъжата. Нея най-мъчно прощава, защото най-тежки са последствията от нея. Тя води след себе си всички други грехове.
Ако живееш с лъжа, ще бъдеш
сляп
, ням и глух.
При Истината всякога печелиш, а при лъжата всякога губиш. Най-първо незабелязано губиш. Лъжата има разрушително действие. Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява. Човек, който се движи с изкуствен крак, тропа.
към текста >>
23.
Ново разбиране на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е
сляп
.
Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал.
Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е
сляп
.
Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават.
към текста >>
Нали казват селяните:“Като е
сляп
човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта.
Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете.
Нали казват селяните:“Като е
сляп
човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта.
Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има. Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората.
към текста >>
24.
Един ден в Царството Божие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, да кажем, че един богат човек е
сляп
.
Ако човек не се самовлада, може да се тревожи. Весели да бъдете, за да се подмладите. Виждам, че сте остарели преждевременно. Радвайте се на вашите очи, на вашите уши, на езика си, на носа си, на ръцете си, на краката си. Това, което виждаш с очите си, е много ценно.
Например, да кажем, че един богат човек е
сляп
.
Тогава защо му са богатствата? Аз съм много по-богат. Някой казва, че иска да бъде щастлив. Как ще бъде щастлив? Той не се радва на главата си, на сърцето си, на ръцете си и пр.
към текста >>
25.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си
сляп
.
Стана въпрос за любовта. Учителя каза: Ако аз ще обичам хората заради Божията Любов, ще ги обичам истински, не за богатството, парите, знанието, силата и пр., а за Бога. Тези неща за мене са безпредметни. Спор става между хората все за материални работи.
Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си
сляп
.
Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави.
към текста >>
26.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще казвате тогава: „Едно време бях
сляп
, сега виждам".
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни. То е Божествено. И да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален.
Ще казвате тогава: „Едно време бях
сляп
, сега виждам".
Сега ще се насърчавате. То не е само за утешение. Те са работи, хубави работи. Едно време се казваше: Молете се един друг, за да изцелеете, а в новото учение се казва: Любете се един друг, за да живеете. Ще бъде то.
към текста >>
27.
Плодовете на Божията Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А който не знае, е
сляп
, не може да чете.
Като те духа вятърът, да слушаш, че ти говори някой, който те обича. Растенията и всичко друго е проявление на любовта. Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога.
А който не знае, е
сляп
, не може да чете.
Той знае, че писмото е грандиозно, но не знае да чете. Българите нали казват, че сляп човек не може да чете. Във всичко, навсякъде трябва да виждаш Божията Любов. Любовта е правата мисъл. Средата, в която ние сме потопени, е Божията Любов.
към текста >>
Българите нали казват, че
сляп
човек не може да чете.
Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога. А който не знае, е сляп, не може да чете. Той знае, че писмото е грандиозно, но не знае да чете.
Българите нали казват, че
сляп
човек не може да чете.
Във всичко, навсякъде трябва да виждаш Божията Любов. Любовта е правата мисъл. Средата, в която ние сме потопени, е Божията Любов. Някой път ние разбираме средата в живота като условие. Човек може да живее в една среда, без да бъде във връзка със своята среда.
към текста >>
28.
64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Не е въпрос на
сляпа
вяра.
За това имаме този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март нататък - целият месец април, месец май, до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. За препоръчване е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща Слънцето и човек да приема своя дял, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина.
Не е въпрос на
сляпа
вяра.
Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основния закон на Великата Природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем уверени и умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на тялото е чистия въздух, слънце и разходки.
към текста >>
29.
65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тя е
сляпа
и глуха за тях.
В тази светла атмосфера на планината човек лесно може да влезе във връзка със Светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, вдъхновен от Светлите същества, които обичат високите планини. Хората са още зелен и стипчив плод, затова не бива да се произнасяме предварително, за когото и да е било от нас. Ако искате да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората.
Тя е
сляпа
и глуха за тях.
Не трябва да избягвате и работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него своите качества. Ако искате да бъдете активен, енергичен, отглеждайте червени череши. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате, те съдържат магнетическа сила.
към текста >>
30.
ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
О,
сляпо
душо!
О, изгубени или спасени души! Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини! Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка Планета е един образ на тази мисъл. За да узнаете Божественото. О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса.
О,
сляпо
душо!
Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа. Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений. Защото у него се намира ключа на мислите ти и на бъдещите съществувания. Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някои език да Го определи. Познай себе си, за да разбереш Вселената и Боговете.
към текста >>
31.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друга една мисъл е следната: „О,
сляпа
душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа.
Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление.
Друга една мисъл е следната: „О,
сляпа
душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа.
Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото.
към текста >>
32.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е
сляпа
и неумолима.
Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза.
Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е
сляпа
и неумолима.
А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си.
към текста >>
Другото (сетивото) е сакато и
сляпо
.
Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си.
Другото (сетивото) е сакато и
сляпо
.
За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото."
към текста >>
33.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.
Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи.
към текста >>
34.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И човекът на интелекта става
сляп
за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка.
Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява.
И човекът на интелекта става
сляп
за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка.
Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света.
към текста >>
35.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
6. Изцеление на
сляпородения
.
1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето.
6. Изцеление на
сляпородения
.
7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.
към текста >>
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос".
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент.
към текста >>
36.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изцеление на
сляпородения
(9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16)
4-та степен: Нахранването на петте хиляди (6)............................................................................Нахранването на петте хиляди (14) 5-та степен: Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14) 6-та степен:
Изцеление на
сляпородения
(9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16)
7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.
към текста >>
Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на
сляпородения
при Йоан.
До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син.
Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на
сляпородения
при Йоан.
Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение.
към текста >>
Тук самият Петър е изцеленият
сляпороден
в душевно отношение.
Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан.
Тук самият Петър е изцеленият
сляпороден
в душевно отношение.
Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение.
към текста >>
Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на
сляпородения
и нахранването на петте хиляди.
Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи.
Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на
сляпородения
и нахранването на петте хиляди.
Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18) 2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20) 3. За двамата синове на лозето. (21)
към текста >>
37.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Второто място е краткият разказ за изцелението на един
сляп
от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването.
Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично преобразяване и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля. Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места. Притчата за растящото от само себе си семе е първото от тези неща.
Второто място е краткият разказ за изцелението на един
сляп
от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването.
При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на слепия и го пита какво вижда. Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи.
към текста >>
38.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на
сляпородения
.
В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки.
Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на
сляпородения
.
Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело.
към текста >>
В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на
сляпородения
, което отговаря на шестата степен.
Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър.
В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на
сляпородения
, което отговаря на шестата степен.
Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство.
към текста >>
39.
СЪДЪРЖАНИЕ:
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шестото знамение - проглеждане на
сляпородения
. 66
Второто знамение - изцелението на сина на царския служител 47 Трето знамение - "Дигни одъра си и ходи! " 48 Четвърто знамение * нахранването на петте хиляди .. 51 Петото знамение - ходенето по езерото 60
Шестото знамение - проглеждане на
сляпородения
. 66
Седмо знамение - възкресението на Лазар 69 Съдбата на света - ликвидация на кармата 78 Тайната Вечеря 81 Предаване и съдене на Христа - смърт и възкресение 88 Възкресението на Христа 91
към текста >>
40.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на
сляпородения
.
Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава.
През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на
сляпородения
.
През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък.
към текста >>
41.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
6. Изцелението на
сляпородения
/9/
1. Сватбата в Кана Галилейска /2/ 2. Изцелението на сина на царския служител /4/ 3. Изцелението на схванатия в къпалнята Витесда /5/ 4. Нахранването на петте хиляди души мъже /6/ 5. Ходенето на Христос по морето /7/
6. Изцелението на
сляпородения
/9/
7. Възкресението на Лазар /11/ Така, както са дадени в Евангелието, тези знамения като че ли са станали случайно. Но те не са случайни явления. Те са фази на един процес, на един път, който трябва да се измине. Тук трябва да спомена, че след всяко знамение следват слова-поучения, които имат отношения към това знамение, към тази стъпка. Така.
към текста >>
42.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА
СЛЯПОРОДЕНИЯ
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА
СЛЯПОРОДЕНИЯ
В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден.
към текста >>
В началото на девета глава е описано шестото знамение - за
сляпородения
човек.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
В началото на девета глава е описано шестото знамение - за
сляпородения
човек.
"И като заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>
"И като заминаваше, видя един
сляпороден
човек.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек.
"И като заминаваше, видя един
сляпороден
човек.
И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света.
към текста >>
И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил
сляп
.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един сляпороден човек.
И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил
сляп
.
Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен.
към текста >>
В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже,
сляпа
още и я среща Христос, Който й отваря очите.
И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите". В тези няколко стиха ни е разказано шестото знамение, което е шестата стъпка в пътя на човешкото развитие. На първо място това е един исторически факт. На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата.
В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже,
сляпа
още и я среща Христос, Който й отваря очите.
Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
На първо място това е един исторически факт. На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата. В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите. Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат.
По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено,
сляпо
, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии.
към текста >>
Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил
сляп
?
Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".
Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил
сляп
?
" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии.
към текста >>
От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един
сляп
, който е предопределен да се роди
сляп
, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии.
По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността.
От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един
сляп
, който е предопределен да се роди
сляп
, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии.
Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден.
към текста >>
Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда
сляп
в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите.
пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии.
Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда
сляп
в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите.
Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос.
към текста >>
Това ни показва също, че имаме един
сляп
, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят.
Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите.
Това ни показва също, че имаме един
сляп
, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят.
Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света".
към текста >>
Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият
сляп
е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света".
Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият
сляп
е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
И Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят. Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят". В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери".
към текста >>
И Христос, изцелявайки този
сляп
, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят.
Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи. Значи, тук става въпрос за една духовна работа, която се работи, докато е духовен ден. А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света". Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
И Христос, изцелявайки този
сляп
, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят.
Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят". В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери". И после казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно".
към текста >>
43.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Второто място е краткият разказ за изцелението на един
сляп
от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания.
С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места.
Второто място е краткият разказ за изцелението на един
сляп
от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания.
При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е скрито в този разказ е, че изцеленият най-първо проглежда в етерният свят и след това във физическия. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христа в Гетсимания.
към текста >>
44.
3.17. Изцеление на слепия просяк
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото съзнание, което да този момент било
сляпо
.
" Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот.
С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото съзнание, което да този момент било
сляпо
.
към текста >>
45.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един
сляп
просяк, седеше на пътя.
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един
сляп
просяк, седеше на пътя.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов".
към текста >>
В случая той се явява като емблема на простия народ, който е
сляп
в духовно отношение.
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
В случая той се явява като емблема на простия народ, който е
сляп
в духовно отношение.
"И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя? И слепият Му рече: Учителю, да прогледам.
към текста >>
Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един
сляп
?
И Исус му казва: Що искаш да сторя? Слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси. И тутакси прогледна и последва Исус в пътя". (10,45-52) "Това значи: само вяра изискваше Исус.
Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един
сляп
?
Защо разказът за това изцеление стои така изолирано там? Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието. Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине Давидов! ". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види.
към текста >>
46.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на
сляпородения
.
Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си.
В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на
сляпородения
.
Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
към текста >>
В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на
сляпородения
, на Тайната на Шестата степен.
Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват.
В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на
сляпородения
, на Тайната на Шестата степен.
Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело. Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа. И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние.
към текста >>
47.
7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах,
сляп
и гол.
7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах,
сляп
и гол.
То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя Престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия Престол. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;14-22/.
към текста >>
48.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е
сляпа
и механична.
Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени. И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо. Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите.
Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е
сляпа
и механична.
Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него. Затова Всичкото не може да бъде и енергия, защото ако беше така, то не би имало Живот и Ум, които съществуват, защото ние самите сме живи и имаме ум, с който изучаваме проявите на Всичкото. Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за реалност, тогава какво е? Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой. Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум.
към текста >>
49.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да се следва
сляпо
някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността.
На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов.
Да се следва
сляпо
някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността.
Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното.
към текста >>
50.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за
сляпата
вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.
Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св.
Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за
сляпата
вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.
Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св.
към текста >>
51.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу
сляпата
изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци.
Разглеждайки въпроса за времето и движението, той казва: "Времето се познава само с движение. Там, където няма движение, няма време. Природните явления са взаимно свързани, между тях има една вътрешна връзка. В света цари една велика разумна закономерност. Светът на идеите е нещо отделно от света на формите.
Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу
сляпата
изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци.
Дълбоките си философски идеи за Вселената, човека и Бога Авицена също е писал на езика на дарините (таджикистански). Авицена е известен също като поет. В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и живота. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ".
към текста >>
52.
Учението за прераждането и кармата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди
сляп
?
Чрез самоотричането, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от Колелото на преражданията и влиза в живота на Свободата. И немският историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. За учението за прераждането се говори в Евангелието, макар че държавата не го приема. Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос.
Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди
сляп
?
" Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви Славата Божия." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил? " — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши? И ако не е съществувал, въпросът би бил нелеп. От отговора на Христа се вижда, че и сам Христос приема това учение.
към текста >>
53.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и
сляпото
неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.
Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята.
Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и
сляпото
неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.
Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода.
към текста >>
54.
1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един
сляп
нагон.
И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова,, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия.
Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един
сляп
нагон.
Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество. Когато се роди „Азът“, всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеалът на всеки човек. По беседа, държана от Учителя на 10 януари 1932 г.
към текста >>
55.
6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като
сляп
и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят.
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като
сляп
и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение.
към текста >>
56.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз не искам вие
сляпо
да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите.
И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.
Аз не искам вие
сляпо
да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите.
Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали.
към текста >>
57.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това не ще рече, че човек трябва да бъде
сляп
за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш.
Това не ще рече, че човек трябва да бъде
сляп
за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете.
към текста >>
58.
СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Захариев загубил зрението си и около 30 години бил
сляп
.
Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства
Захариев загубил зрението си и около 30 години бил
сляп
.
Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и
към текста >>
59.
Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова е казано, че Любовта е
сляпа
за погрешките и слабостите на човека.
Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят Любовта там, където Вярата трябва да действа. Те искат да побеждават големите мъчнотии с Любов, но не успяват. За да решите някаква мъчнотия с Любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
Затова е казано, че Любовта е
сляпа
за погрешките и слабостите на човека.
Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова малки, той има сила и Дух в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на Мъдростта, в който Вярата взема участие, не намалява нещата, а ги приема в тази форма, в която съществуват, и иска тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не можал да научи урока си, понеже майка му била болна или че нямал учебници и т. н.
към текста >>
60.
Размишление върху кармичния закон като метод за самообладание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Плащането се състои в това, че човек се ражда хилав,
сляп
, сакат и с ред пречки в живота си и цял живот ще плаща.
• 404 • Размишление върху кармичния закон като метод за самообладание. Когато човек безразборно изразходва енергиите, които Природата му дава за физически, умствен, сърдечен и волев живот, той ще плаща.
Плащането се състои в това, че човек се ражда хилав,
сляп
, сакат и с ред пречки в живота си и цял живот ще плаща.
Когато се намерите пред някое изпитание или страдание, спрете се и си кажете: Трябва да се плаща”. Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко петдесет на сто. Вие не размишлявате върху този закон и като дойде някое страдание, казвате: “Аз се докачам”.
към текста >>
61.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на
сляпата
ненавист и завист.
Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл.
Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на
сляпата
ненавист и завист.
Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
към текста >>
62.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и
сляпата
животинска страст.
Точно той извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката при бялата раса се дължи на Марс; това показва, че цялата тази раса се е развивала под знака на Марс. Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса.
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и
сляпата
животинска страст.
Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта.
към текста >>
63.
23I-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато намериш Учителя си и когато той те намери, твоят Учител ще бъде
сляп
за всичките ти погрешки и ти ще бъдеш
сляп
за всички погрешки на твоя Учител.
Ще кажете: Нали ни говорите? Нали си говорим? - Ние си говорим на един неразбран език. Вие даже не разбирате една хилядна от това, което говоря. Вие разбирате Учителя си само тогава, когато сте свързани с великата Любов, само тогава душата ви има общение с Учителя.
Когато намериш Учителя си и когато той те намери, твоят Учител ще бъде
сляп
за всичките ти погрешки и ти ще бъдеш
сляп
за всички погрешки на твоя Учител.
Учителят на земята се цапа тъй както и ученикът. Само че Учителят знае как да се чисти, а ученикът сега изучава тези методи. Твоята любов и твоята Мъдрост трябва да влязат като сили в душата ти и да заличат греховете ти. 25. Не мислете, че където аз живея е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой.
към текста >>
64.
55-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първото нещо за един Окултен Ученик е да бъде
сляп
за обръщенията на другите хора.
309. Стремежът на Ученика. Като Ученици на тази Окултна Школа, аз не искам насила да бъдете съвършени, но настоявам да работите за развитието на това, което е заложено във вас от хиляди години. У вас има стремеж. Дайте място на този стремеж дотолкова, доколкото е във вас, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по-малко. 310. Поведението на Ученика.
Първото нещо за един Окултен Ученик е да бъде
сляп
за обръщенията на другите хора.
Аз съм ви казвал, че като Ученици вие трябва да бъдете мъртви и когато ви хвалят, и когато ви укоряват, и да бъдете слепи и глухи за погрешките на другите хора. В даден момент за мен е важно какви са отношенията ми към Бога най-първо. А критикувам ли другите хора, връзките ми с Бога са слаби и тогава всеки растеж у мен спира. 311. Развиване съзнанието на Ученика. При сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си и бъдете уверени, че вашият ум и вашето сърце ще се развиват правилно.
към текста >>
65.
СВЕТЛИНАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е
сляп
, или някъде умът му се е отвлякъл.
Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина.
Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е
сляп
, или някъде умът му се е отвлякъл.
* В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината. Има смъртни и безсмъртни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето. * Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими.
към текста >>
66.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има -
сляп
е.
И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни? » И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл! Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва.
Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има -
сляп
е.
Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму. От нищо нещо не става. Мъртвият не ражда! А ако някой се отрече от нещо или някого, то е, когато има да му дава.
към текста >>
67.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Слушали сте да се говори в живота за
сляпа
събота, с която сравняват любовта на младите.
Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен.
Слушали сте да се говори в живота за
сляпа
събота, с която сравняват любовта на младите.
В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено.
към текста >>
В
сляпата
събота няма никаква любов.
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите.
В
сляпата
събота няма никаква любов.
Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен.
към текста >>
Сляпата
събота подразбира безлюбието в света.
Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов.
Сляпата
събота подразбира безлюбието в света.
Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора.
към текста >>
68.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Човек не може да бъде упрекнат, че следва твърде
сляпо
природата, а напротив: че по- скоро се отдалечава от нея чрез всякакви условности.
Така той ни предпазва „да не се губим" в множеството идеи, да не попаднем в измамното, в излишното, а напротив — да намерим съвършената Божествена Цялост. Фактът, че Божественият поток може отново свободно да тече в нас, ни дава възможност да се включим в Космичния Прилив и да използваме цялото му многообразие. Има две често допускани от човека грешки: той или се бунтува яростно срещу прилива и се стреми безуспешно да се противопостави на прииждащата и постоянно нарастваща вълна, или пък изпада във фатализъм и чака пасивно и безучастно. Франсис Бейкън казваше: „Ние командваме природата, само като й се подчиняваме! " Тези думи на философа, който бе висш пратеник на Розенкройцерите, се съгласуват точно е учението на Беинса Дуно.
Човек не може да бъде упрекнат, че следва твърде
сляпо
природата, а напротив: че по- скоро се отдалечава от нея чрез всякакви условности.
Постоянно стигаме до този проблем за условността! Най-добрата дефиниция за съвременния човек би била „зависещ човек". Човекът е жертва, затворник на условностите. Условността води до робство, от което единствено духовната Истина ще ни освободи... Едно сравнително проучване върху идеята за еволюцията при Учителя Беинса Дуно и отец Тейлард дьо Шарден би демонстрирало още по-добре тази водеща идея на съвременната философия: за безграничния прогрес на човечеството.
към текста >>
69.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и
сляпо
да му се подчиняват.
Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени.
Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и
сляпо
да му се подчиняват.
Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого.
към текста >>
70.
ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тя е
сляпа
отвън, но има вътрешно зрение и вижда.
Тя дойде само два пъти. Първия път дойде в сряда и ми вика: „А бре Крумчо, кой е тоя човек под бора? " А нашият салон, където се събираше братския кръжок беше заобиколен от борове. Ние гледаме, но нищо не можем да видим. Ванга си вижда по нейния начин.
Тя е
сляпа
отвън, но има вътрешно зрение и вижда.
Втори път идва в петък. Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора? " А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира.
към текста >>
71.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Присъстваше и един
сляп
човек, когото съм виждала да продава ножчета за бръснене и ластик на пазара „Кирков“.
Симеонов взе цигулката от масата, понастрои я и започна да свири, всички в стаята запяха. Изпяха три песни, много хубави. След това казаха няколко молитви и седнаха. Симеонов взе книгата от масата и каза: „Днес ще прочета беседата Петимата братя.“ Забелязах, че някои от хората си водят бележки, други само слушаха.
Присъстваше и един
сляп
човек, когото съм виждала да продава ножчета за бръснене и ластик на пазара „Кирков“.
Аз слушах с голямо внимание беседата, изведнъж от очите ми рукнаха неудържими сълзи, които нито можех да си обясня, нито да спра. Започнах да си щипя ръцете, за да сменя болката, да „изтрезнея“ и да се върна в себе си. Не можех да разбера какво става с мене. Колкото кърпи имах у себе си, измокрих ги. Накрая и шалчето на врата си измокрих.
към текста >>
72.
36. Сляпото дете
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
СЛЯПОТО
ДЕТЕ
СЛЯПОТО
ДЕТЕ
Един ден Учителя извикал при себе си Йорданка и й казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една ножичка и изрязва част от нокътя на палеца си. Подава го на Йорданка и й нарежда: „Вземи това и го сложи в кърпата си, да не го загубиш. Сега ще отидеш в най-бедния квартал." Казва името на улицата и й описва къщата. - „Там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
към текста >>
- „Там има едно
сляпо
дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
СЛЯПОТО ДЕТЕ Един ден Учителя извикал при себе си Йорданка и й казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една ножичка и изрязва част от нокътя на палеца си. Подава го на Йорданка и й нарежда: „Вземи това и го сложи в кърпата си, да не го загубиш. Сега ще отидеш в най-бедния квартал." Казва името на улицата и й описва къщата.
- „Там има едно
сляпо
дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
На двора има и едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох, ще кажеш формулата, която ще ти кажа, и след като направиш това, ще се върнеш тука, без да кажеш никому за това." Йорданка взела нокътя, отишла в квартала, много лесно намерила къщата и видяла детето, което седяло пред вратата. Тя отишла при него, потрила очите му с нокътя, казала формулата и от очите му паднали две люспи. В този момент то прогледнало. Кучето лежало на двора, без да лае.
към текста >>
73.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
беше
сляпа
по отношение на вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г.
Друга група ги поднася с любов на присъстващите. Хубав концерт допълва вечерята. Вече минава 21 часа и погледите, които нарядко се откъсват от Учителя, наново се насочват към него. Той каза: „Имайте предвид, че изтеклата 1927 г.
беше
сляпа
по отношение на вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г.
има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. Следователно тази година може да ви донесе много радост, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката в хоризонтално положение, тя представлява човешките очи. Общия сбор на цифрите в 1928 г.
към текста >>
74.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отговаря им: „Този, който се съмнява, е
сляп
.
Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13) За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му — съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса кой е той.
Отговаря им: „Този, който се съмнява, е
сляп
.
В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с. 123 — 1914 г.) „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре.
към текста >>
75.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде
сляп
и фанатичен последовател на някоя научна теория.
Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде
сляп
и фанатичен последовател на някоя научна теория.
Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието.
към текста >>
76.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Навлязоха в
сляпа
долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден.
Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф. Тръгнаха по следите Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората.
Навлязоха в
сляпа
долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден.
Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога. Излязоха на дълга поляна. На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив. Йосиф застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук.
към текста >>
77.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Сляп
за земното, в някакъв друг свят гледаше той, за който ние нямаме очи.
Той е в друг свят и не иска да го напусне така бързо. Сяда на пънчето пред килийката. Опира глава на тояжката си, а Пухчето ляга в краката му. Настава вечерният мир, който той тъй обича… Понякога, ако минавате наблизо, може да чуете как Никѝфор разговаря с някого.
Сляп
за земното, в някакъв друг свят гледаше той, за който ние нямаме очи.
Никой никога не беше чул Никѝфор да се оплаче. Неговият звън пробуждаше хората, правеше ги по-добри, усилваше вярата им, отваряше затворените човешки сърца. Това беше неговото служение пред Бога. Тъй Никѝфор намери своето място в „Дома Господен“ – в Големия Живот.
към текста >>
78.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е
сляп
, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е
сляп
, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
към текста >>
79.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда
сляп
, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества.
Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда
сляп
, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса.
към текста >>
80.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на
сляпата
вяра.
Не, Божието име е свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете." За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина.
Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на
сляпата
вяра.
Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фона на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
към текста >>
81.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Което означава, че отрича
сляпата
, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм.
Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум.
Което означава, че отрича
сляпата
, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм.
А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане.
към текста >>
82.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от
сляпо
подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов).
Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от
сляпо
подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно.
към текста >>
83.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
- Когато човек е
сляп
и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той?
Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето. За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас: - На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро.
- Когато човек е
сляп
и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той?
Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум. Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество. - Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там.
към текста >>
84.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
 
- Павел Желязков
Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара
сляпо
да му се доверят.
Ако някой ви каже след това, че е надвиснала опасност от международен конфликт и че много страни могат да бъдат въвлечени в него, най-вероятно ще махнете пренебрежително с ръка и ще отминете. Отворена е била вратата, за да влезе безпрепятствено в съзнанието ви лъжата, че драмата, която се разиграва у съседите ви, не ви засяга. Забелязахте ли кой отвори тази врата и как неусетно у вас дойде неканеният гост, за да изгони истината? Вие няма да видите манипулатора, нито ще повярвате, че той съществува, защото той е направил всичко, за да приспи съзнанието ви. Как човек се доверява на някого до такава степен, че дори, когато той каже явна лъжа, да му повярва?
Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара
сляпо
да му се доверят.
Отговорът е един: чрез лицемерие. „Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът. Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами.
към текста >>
85.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА
 
- Павел Желязков
Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на
сляпото
отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е.
Когато някое дете, увлечено в игрите си, се опитва да задържи под водата изпълнен с въздух балон, противно на неговото желание, неочаквано той изскача на повърхността. При най-малкото отклоняване на вниманието, балонът може да се изплъзне от ръцете на детето и да се озове моментално на повърхността. Като вярва, че заедно с ръцете му и балонът ще потъне, то продължава своята игра. Затова неочакваната поява на балона го стряска, то побягва или изоставя играта си. В този пример балонът символизира истината.
Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на
сляпото
отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е.
от неосъзнатото ще извърви своя цикъл на преображение и ще изгрее в съзнанието. Човек трябва да види красотата на истината, да я приеме с любов и да я приложи в живота си. За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма. Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила. Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности.
към текста >>
86.
Съветите на Учителя
 
- Павел Желязков
Обикнеш ли човека, ще станеш
сляп
за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
Това са човешкият ум и човешкото сърце. Винаги помнете, че любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно.
Обикнеш ли човека, ще станеш
сляп
за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма. Тя казва: „Можете да живеете и без мен." Тогава почват мъчнотиите и страданията.
към текста >>
87.
Силата на доброто
 
- Павел Желязков
Този реализъм най-често е
сляп
за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота.
Автори с поограничен кръгозор на духовни интереси се отличават със слабо мистично чувство и не се вслушват в разума на природата. Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития.
Този реализъм най-често е
сляп
за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота.
Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род.
към текста >>
88.
Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова е казано, че Любовта е
сляпа
за погрешките и слабостите на човека.
Зачерква още една нула. − Десет лева можеш ли да платиш? − Не мога. Любовта зачерква и последната нула и остава на човека да плати поне един лев – поне за семето, което е дала. По този начин Любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и го представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
Затова е казано, че Любовта е
сляпа
за погрешките и слабостите на човека.
Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има дух и сила в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на Мъдростта, в която Вярата взема участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в която съ-ществуват, и изисква тяхното изправяне.
към текста >>
89.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
дума Денем мижи като
сляп
, а ноще си дири хляб.
ГАТАНКИ На едно огнище божи огън тлее, ина него всеки може да се грее. — Слънцето Ни хвърка, ни ходи, керваните води. — звездата На студ се Белчо пери, на слънцето трепери. — снегът Майстор Сечко в реката сапун прави с водата; баба Марта го събира, за ден-два го изпира. — лед Ту е сладко, ту горчи, от уста в уста търчи, дето мине не личи.
дума Денем мижи като
сляп
, а ноще си дири хляб.
— бухал В шушулчица се ражда, в гърненцето умира, а всеки му се радва, кога добре увира. — боб В прости дрехи като роб, брада има като поп, рога има като вол, сутрин вечер лиже сол. Що е? — козел Бели пчели от високо прилетели, топло слънце ги напекло и умрели. — снежинките Дълъг Димо без кости в облаците на гости.
към текста >>
90.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по
сляпото
стечение на обстоятелствата.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по
сляпото
стечение на обстоятелствата.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
към текста >>
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „
сляпата
случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „
сляпата
случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>
91.
Що е прана
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Без да нарушават които и да било природни закони, а тъкмо ползувайки се от силата на известни непознати на мнозинството природни закони, тия напреднали в своята еволюция човешки същества, проникват в скрития за обикновеното око свят и виждат неща, които са недостъпни за тези, които следват
сляпо
пътищата на общоприетото.
Най-близко до човека, обаче, и най-достъпна за възприемане от него е тази прана, която се намира във въздуха. От въздуха ний черпим праната най-непосредствено, най-лесно, най-резултатно, направо, — и не е необходим процеса на храносмилането, за да бъде освободена тя, както това е при храненето. Каквото и да се говори за праната, в края на краищата тя все пак ще си остане една тайна за нас. Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага. Съществуването на праната, нейните свойства и нейното използване са ни познати единствено благодарение на ясновидците на миналото и настоящето — благодарение на ония велики умове и мощни души, чийто поглед прониква отвъд границата на видимото и вижда нещата и истините без посредството на обикновените човешки сетива.
Без да нарушават които и да било природни закони, а тъкмо ползувайки се от силата на известни непознати на мнозинството природни закони, тия напреднали в своята еволюция човешки същества, проникват в скрития за обикновеното око свят и виждат неща, които са недостъпни за тези, които следват
сляпо
пътищата на общоприетото.
По такъв начин се е дошло до познаването на свойствата и качествата на праната — от там знаем и ний, обикновените смъртни, за нея и за нейната сила и благодатно въздействие върху човека и целата природа. Въпреки факта, обаче, че същината на праната ни е неизвестна, ние все пак знаем за нея достатъчно много — ние знаем това, което е днес най-важно за нас — да използуваме нейната сила за нашето всестранно добруване и напредък.
към текста >>
92.
Дишането и молитвата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Невидимият свят не е нито
сляп
, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.
Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване. Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят към този въпрос. В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата.
Невидимият свят не е нито
сляп
, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.
За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме заповед на Бога, на невидимия свят. Не, молитвата ни трябва да бъде наистина молитва, т. е. тя трябва да завършва така, че да оставя всичко в Божиите ръце: не искания, не настойчиви желания ние трябва да изказваме пред Бога, а да му изразим най-искрено нашата пълна готовност да приемем неговата воля, каквато и да бъде тя, да я посрещнем с радост и, ако е нужно, да понесем с готовност всички страдания и изпитания, които съдбата ни е предназначила. И, често пъти, самата тази готовност отнема от пред нас горчивата чаша, защото ний сме я приели вече в съзнанието си. А, нередки са случаите, когато, колкото повече се дърпаме, колкото повече упорствуваме да приемем едно страдание или изпитание, с толкова по-голяма настойчивост ни се налага то.
към текста >>
93.
Вселена
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И това не е игра на
сляпата
случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята.
Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт.
И това не е игра на
сляпата
случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята.
Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство.
към текста >>
94.
Медитация
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е
сляп
и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот.
По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е
сляп
и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва.
Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание. Медитацията е средството, чрез което той постига това.
към текста >>
95.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на
сляпо
приемане на готови твърдения.
Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на
сляпо
приемане на готови твърдения.
То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
към текста >>
96.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дали тук хората ще видят само
сляпа
работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е.
Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „целесъобразност“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр. и пр., безразлично е.
Дали тук хората ще видят само
сляпа
работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е.
Има нещо — както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е — какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величаена от други материя? Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие?
към текста >>
97.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
'Ге се движат ей тъй
сляпо
, безцелно, по прочутия закон на гравитацията.
Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица.
'Ге се движат ей тъй
сляпо
, безцелно, по прочутия закон на гравитацията.
И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи. И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив организъм и си има творец. (Като че ли са го виждали. Нашите телескопи например никъде не са го видели!) Както и да е, но нека се върнем сега към съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал.
към текста >>
98.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват
сляпо
и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват
сляпо
и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години.
към текста >>
99.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една
сляпа
воля.
„Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест".
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една
сляпа
воля.
Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание.
към текста >>
100.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е
сляпо
привързан към външните знаци и обреди на един култ.
Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е
сляпо
привързан към външните знаци и обреди на един култ.
Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
към текста >>
НАГОРЕ