Търсене в текстове за 'Сляп'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав.
Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят.
към текста >>

2. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват.
Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого.
към текста >>

3. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп.
Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока. Казано е: „Злото ще се превърне в добро".
към текста >>

4. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението.
Тя започна да обработва беседите стилово. Учителят ми е казал на Мусала лично за нея: „Че ако търси човек разумна сестра, може да я види в нейното лице." Смятал я за най-разумната сестра в Братството. Тя се движеше без външни ефекти и амбиции. Нейната скромност поразяваше, а нейното трудолюбие бе изключително. То й повреди очите и после ослепя. Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението. Тя беше сестра, винаги готова да услужи и да подпомогне ония, които бяха закъсали в своето образование. На мнозина предаваше частни уроци, но не им взимаше пари. Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование. Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература.
към текста >>

5. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

ТОМ 5

Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек.
към текста >>

6. 238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША

ТОМ 5

И то само с едното око, с което работеше, защото другото бе вече отдавна сляпо.
Останалите братя и сестри бяха се повлекли по съвсем други посоки, бяха дейни, организираха Изгрева, стремяха се да провеждат външни мероприятия, подготвяха се да настъпят на широк фронт, да проповядват Учението върху българския народ, че и в чужбина. Ама колко амбиции човешки видях тук на Изгрева и те опропастиха много хора. Накрая какво остана. Дойде времето когато всичко се иззе, всичко се срина, изгоря се много книжнина, но все пак останаха беседи от Словото на Учителя. И днес като четете тези беседи знайте, че това го четете благодарение на Паша, че тя отстоя и издържа до края. И то само с едното око, с което работеше, защото другото бе вече отдавна сляпо. След като си замина Учителя тя продължи да работи докъм 1950 г. след като бе затворена печатницата, а по това време ослепя и с другото око. Печатницата я затвориха властите, а пък Небето затвори очите на Паша и така тя остана сляпа, а на Изгрева вече нямаше печатница. Тя остана сляпа, но чрез едното око, с което тя работеше успя да подготви много беседи от Учителя. Така че тя ослепя, за да прогледнете вие чрез беседите и Словото на Учителя, които тя стенографира, дешифрира и подготви за печат.
към текста >>

Печатницата я затвориха властите, а пък Небето затвори очите на Паша и така тя остана сляпа, а на Изгрева вече нямаше печатница.
Дойде времето когато всичко се иззе, всичко се срина, изгоря се много книжнина, но все пак останаха беседи от Словото на Учителя. И днес като четете тези беседи знайте, че това го четете благодарение на Паша, че тя отстоя и издържа до края. И то само с едното око, с което работеше, защото другото бе вече отдавна сляпо. След като си замина Учителя тя продължи да работи докъм 1950 г. след като бе затворена печатницата, а по това време ослепя и с другото око. Печатницата я затвориха властите, а пък Небето затвори очите на Паша и така тя остана сляпа, а на Изгрева вече нямаше печатница. Тя остана сляпа, но чрез едното око, с което тя работеше успя да подготви много беседи от Учителя. Така че тя ослепя, за да прогледнете вие чрез беседите и Словото на Учителя, които тя стенографира, дешифрира и подготви за печат. И ако някой път някой от вас четейки беседа на Учителя му дойде времето да прогледне, то знайте, че светлината, която получавате от Словото на Учителя се дължи и има заслуга ученичката Паша Теодорова. Учителят препоръчваше да се събираме по няколко сестри и да правим 609 34. Изгревът..., т.
към текста >>

Тя остана сляпа, но чрез едното око, с което тя работеше успя да подготви много беседи от Учителя.
И днес като четете тези беседи знайте, че това го четете благодарение на Паша, че тя отстоя и издържа до края. И то само с едното око, с което работеше, защото другото бе вече отдавна сляпо. След като си замина Учителя тя продължи да работи докъм 1950 г. след като бе затворена печатницата, а по това време ослепя и с другото око. Печатницата я затвориха властите, а пък Небето затвори очите на Паша и така тя остана сляпа, а на Изгрева вече нямаше печатница. Тя остана сляпа, но чрез едното око, с което тя работеше успя да подготви много беседи от Учителя. Така че тя ослепя, за да прогледнете вие чрез беседите и Словото на Учителя, които тя стенографира, дешифрира и подготви за печат. И ако някой път някой от вас четейки беседа на Учителя му дойде времето да прогледне, то знайте, че светлината, която получавате от Словото на Учителя се дължи и има заслуга ученичката Паша Теодорова. Учителят препоръчваше да се събираме по няколко сестри и да правим 609 34. Изгревът..., т. 5 опити да свършим някоя работа заедно.
към текста >>

7. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

ТОМ 5

Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа.
Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците. По този начин Паша я обвиняваха дълги години. Паша наследи наследствената си къща, след това дойде време и я изгониха от Изгрева и тя води няколко години съдебни дела, защото имаше опасност да посегнат на собствената й къща, но накрая осъди наследниците на генерал Заимов и получи една сума от 10 000 лв., която беше голяма за онова време и с която можеше да се купи тристаен апартамент. По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа. Идеята бе добра, тя бе съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша. Както тя, така и ние смятахме, че ще дойдат много кандидати и тя ни помоли да й съдействуваме за избора, защото тя може би няма да може да избере подходящият кандидат.
към текста >>

8. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

ТОМ 6

56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
към текста >>

Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
към текста >>

Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г.
към текста >>

Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда.
към текста >>

9. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

ТОМ 6

" „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра.
След малко конят затропа пак по моста и постепенно намали хода си. Полузамаян продължих към казармата. Стигнахме до вратата на казармата и като влизахме гледам една група от около 20 души офицери тичат към вратата, за да идат при поста и да видят падналия кон в реката. Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър - капитан от конницата, който беше в отпуск в Търново, ме пита: „Как изви по моста, бе? " „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра. - Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл! " Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие. На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова.
към текста >>

10. 21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...

Мария Райчева

ТОМ 6

Водех под ръка една сестра, която беше напълно сляпа.
Без да забавят стъпките си или да извърнат глава, те отговориха, че отиват в града за занесат храна на баща си. Засрамих се пред куража на тези беззащитни дечица, с който те изпълняваха дълга си. Като отидох при Учителя, разказах Му това. Той ми каза: „Помнете, че когато сте в молитва, не може да ви се случи никакво зло." Тези думи на Учителя ми се врязаха в паметта и ми дадоха силно оръжие в ръката за други случаи след това. Ето един такъв случай: четири сестри отивахме на беседа една заран в непрогледна тъмнина към четири и половина часа. Водех под ръка една сестра, която беше напълно сляпа. Изведнъж в тъмнината срещу нас се очертаха силуетите на трима мъже, единият от които неизвестно защо изкрещя с все гърло. Едната от двете сестри, които вървяха пред нас извика: ,91. псалм! " и се хвърли с другарката си в зашумения с акациеви храсти хендек. И досега не мога да се начудя как можах и аз да се намеря в миг в хендека с безпомощната си другарка. Безделниците минаха покрай нас и не ни видяха.
към текста >>

11. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

ТОМ 6

Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си.
В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват.
към текста >>

12. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас.
Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен. Новогодишна беседа на братска вечеря на 31.ХII. срещу 1.I.1928 г. Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас. 1928 г., която има две очи. Ако сте внимателни, тя може да ви донесе много радости, а инак много страдания. Ако вие съберете цифрите на тази година, то окончателният сбор ще даде числото 2. Това е божествената съкровищница, дето има богатства. Следователно, ако очите ви са отворени, тогаз богатствата, които Бог ще ви изпрати чрез тази година, вие ще ги използувате.
към текста >>

13. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха.
Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време.
към текста >>

Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите.
Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
към текста >>

14. 9. Окултният закон за наследството

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

Вървеше и пипаше стените като се движеше, беше полусляп от болестта.
Тя мисля, че беше от Богомилово и успява да запази само жилището. Осъждат го на пет години затвор. Там, в продължение на тези пет години той заболява от диабет и следствие диабета ослепява. Когато излиза от затвора вече е с много слабо зрение, той иска да поправи грешката си, но не може. Всичко е взето и национализирано и той си отива така от това заболяване без да може да поправи грешката си. Вървеше и пипаше стените като се движеше, беше полусляп от болестта. Това е много хубава опитност на семейство Мечеви. Учителят искаше много да им помогне, но като няма послушание! Аз ви разказах, защото съм живяла там. Да, живяла съм и съм свидетел на всичко това. А те след туй доста мизерно изкараха, защото те бяха богати хора, свикнали на по-друг живот, но аз бях свидетел на техните трагедии.
към текста >>

15. 13. Сляпото дете

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

13. СЛЯПОТО ДЕТЕ Един ден Учителят извиква при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача.
13. СЛЯПОТО ДЕТЕ Един ден Учителят извиква при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (той казва името на улицата и описва къщата) там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това.“ Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата.
към текста >>

Сега ще отидеш в най-бедния квартал (той казва името на улицата и описва къщата) там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
13. СЛЯПОТО ДЕТЕ Един ден Учителят извиква при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (той казва името на улицата и описва къщата) там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това.“ Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало.
към текста >>

16. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

ТОМ 7

Живя дълго, ама беше сляп.
Викаха го „чолако-Киро“. Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно. Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове.
към текста >>

17. 5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов

Крум Божинов

ТОМ 7

Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда.
Тя дойде само два пъти. Първия път дойде в сряда и ми вика: „А бре Крумчо, кой е тоя човек под бора? “ А нашият салон, където се събираше братския кръжок беше заобиколен от борове. Ние гледаме, но нищо не можем да видим. Ванга си вижда по нейния начин. Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда. Втори път идва в петък. Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора? “ А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира.
към текста >>

18. 72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

ТОМ 8

През това време Паша, макар и сляпа, също работеше.
"Ето, Паша те чака." Анна я взима под ръка и я отвежда. От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя. Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.
към текста >>

Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма.
Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.
към текста >>

19. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне.
Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг.
към текста >>

20. СЕАНСИ В ПЛОВДИВ

ТОМ 8

Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне.
Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг.
към текста >>

21. 16. ЗМИЯТА

ТОМ 8

И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде!
Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети! " И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи.
към текста >>

22. 15. БАРАКИ ЗА ГОСТИ

ТОМ 8

Били сме мъж и жена някъде в Италия и сме имали някакво дете, което е било сляпо и сега отново са ни събрали.
Дали не мога да си спомня само, дали с Филип един път ходихме като се оженихме, за да ме види и Той, защото не беше ме виждал. В.К.: Той пита ли Учителя когато се оженихте? Иванка: Той не знам дали е питал Учителя, обаче Иван Антонов беше направил един хороскоп и каза, че аз не съм подходяща за него. Обаче имаше там разни такива ясновидци, спиритисти. Имаше една сестра в Пловдив, която логоси им четеше, тя беше медиум, която каза, даже го имаме този логос, че ние имаме връзка с него още от много отдавна. Били сме мъж и жена някъде в Италия и сме имали някакво дете, което е било сляпо и сега отново са ни събрали. Имаме значи много да изплащаме. Въобще имаме карма някаква с него да разплитаме и да се разплащаме.
към текста >>

23. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: И кога остана тя сляпа напълно?
Коя година тя си загубва едното око? Е.А.: Ами то беше в тоя период когато бяхме на Мусала, на Рила. Значи до 1928 год. От 1928 год. тя не виждаше с едното око и то другото беше много късогледо, много късогледо. В.К.: И кога остана тя сляпа напълно? Е.А.: След Учителя, вече към 1948 год. Когато беше ревизията тя не виждаше вече, аз това си спомням. Паша имаше така много морални качества като човек.
към текста >>

24. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Ти четеше, тя беше сляпа.
Казвам ти моето мнение. В.К.: Тя после ослепя, беше спряна, аз също започнах с нея, отначало тя не се съгласяваше с мене да коригираме, впоследствие аз я оставих по свобода. Вие правихте ли опити? Е.А.: Изработихме едно течение. В.К.: И как беше работата? Ти четеше, тя беше сляпа. Е.А.: Аз четях и казвах как трябва да бъде. Паша се съгласяваше или ме коригираше. Аз приемах. В.К.: Но само едно томче направихте, повече не можахте да направите. Е.А.: Не, не, цяло течение направихме, но него ни го взеха.
към текста >>

В.К.: Макар че е сляпа.
Е.А.: Да, много е работила. Да, много е работила. В.К.: Сега по-нататък нейните опитности както ги е писала. Тя ги е диктувала или тя ги пише на машина. E.A.: Тя ги пишеше на машината. В.К.: Макар че е сляпа. Е.А.: Е, не, не, тя не виждаше. Тя много накрая ослепя. В.К.: Имаше ли очила, с очила ли ходеше? Колко диоптъра? Е.А.: Не, тя носеше отначалото очила, но после престана да носи очила, защото нещо казал Учителя да не се носят очила.
към текста >>

25. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите.
Е.А.: Да. Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи. Знаеш ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Ама той четеше беседи. В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият? Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете".
към текста >>

В.К.:Той бил сляп накрая, така ли?
Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят. В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на владиката. Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени. В.К.:Той бил сляп накрая, така ли? Е.А.: Още на младини. Той бил военен и при едни маневри нещо станало с очите му, и ослепял. Знам, че жена му го водеше дълги години на беседа. В.К.: Значи така стои този въпрос. Е.А.: Да, ами така стои.
към текста >>

26. 09 - 91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

То не видяло и своята майка, а и никога нямало да я види, защото се родило сляпо.
„Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило. Иконата вече я нямало на стената. Но не само иконата не видяло. То не видяло и своята майка, а и никога нямало да я види, защото се родило сляпо.
към текста >>

27. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Препоръчва му да направи млечен компрес на сляпото око.
След втория компрес ухото оздравява. На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му казва, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми пак отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на сляпото око. Окото му оздравява. Написал: Георги Радев Ямбол - Варна Забележка: Георги Радев е роден на 5.11.1895г., починал 1991 г. Материалът е представен от сина му Радко Радев.
към текста >>

28. 27 - 1. ДВЕТЕ ДИНИ

Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.

ТОМ 10

Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета.
НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА 1. ДВЕТЕ ДИНИ Казвам се Николина Кирова Попова. Родена съм в град Ямбол от родители: Стоянка Кирова Мишкова и Кирил Николов Мишков. Майка ми е в Учението от 1915- та година, баща ми - от 1918-та, краят на 1918-та година, началото на 1919-та. Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета. От 1970-та година аз възстанових вегетарианството, бях го напуснала. Между другото на майка ми това е втори брак. От първия брак тя има две деца - момче и момиче. Мъжа й го убиват в турската война. 1912-та година.
към текста >>

29. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него.
А на споменатата отделна българска църква „Св. Архангел Мхаил" пръв църковен настоятел е бил отец поп Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата, когато идва и се намира във Варна. Негов заместник е бил архимандрит Панарет. За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна. Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив.
към текста >>

30. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си.
Не ли за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин.
към текста >>

31. III.09 ЛЮБОВТА И ЖИВОТЪТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Вие мислите, че ако почните да любите, ще станите роби на другите, ще изгубите своята личност и свобода, понеже мислите, че любовта е сляпа.
Не, не сте още. И то просто по тая причина, че ви е страх от светът! Светът - това е голямото страшилище за вас, от когото често треперите, боите се както малките деца. Страх и любов са две неща несъвместими. Но аз зная къде е вашата спънка. Вие мислите, че ако почните да любите, ще станите роби на другите, ще изгубите своята личност и свобода, понеже мислите, че любовта е сляпа. Не, приятелю, Любовта е най-висшето проявление на Бога. Да любите значи да живейте разумно. Ето това означават всичките стихове, които ви цитирам."
към текста >>

32. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети. Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
към текста >>

33. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

- Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там.
И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие. Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция.
към текста >>

34. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Да се роди човек сляп не е случайно.
Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
към текста >>

В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили.
Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат.
към текста >>

Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.
към текста >>

Но тоя, който се съмнява, е сляп.
Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат. Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата. Докато не сме видели Бога, трябва да вярваме на хората и този, когото не си виждал, ти му вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа.
към текста >>

35. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
Вам сега в единадесетия час предлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде господарят ви, да ви не завари, че в кандилата ви няма масло. Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуе, ако си гладен - да те нахрани, ако си затворен - да те посети. Но повече от това? -То е излишно. И думите не важат, Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си?
към текста >>

36. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На другата страна има художник, който е нарисувал хубава картина и я показва на сляп човек.
Той, както аз схващам, този човек трябва да е имал дълбоки познания, този човек е бил посветен. Защото Господ на глупави хора не се явява. Не искам да обиждам никого, но аз ви говоря за един закон. Ще бъде глупаво за един велик музикант да свири на един глух човек и да му казва: „Какво разбра? "" Той ще му каже: „Само виждам, че една клечка я мърдаш напред-назад." Музикантът ще му каже: „Ти си глупав." И двамата са глупави. На другата страна има художник, който е нарисувал хубава картина и я показва на сляп човек. Пита го: „Разбрали, как ти се чини? " Онзи отговаря: „Имам пред себе си едно платно, което на някои места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде." Художникът му казва: „Ти си простак, ти нищо не разбираш." И двамата са прости. Простак е художникът, че не разбира, какво този човек очи няма. Няма условия да го разбере.
към текста >>

Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа.
Днешните народи, които се бият, са културни, те не са варвари." Те ще размишляват върхутози въпрос. Жената не може да търпи мъжа си. И защо? Защото той погледнал на друга някоя жена. Как така той да има право да гледа. Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът пък се кара на жена си, когато тя погледне на друг мъж. Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий. И когато ний почнем да се молим и да правим добри дела, тогаз Господ ще дойде и ще ни изпрати при този Петър, при Духа. Тогаз Духът ще ни донесе радост, веселие. Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния път в нашата душа.
към текста >>

37. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 12

Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли?
Болни жени викат, сърдят се на мъжа и искат да се разведат. Болни мъже търсят разни удоволствия, несъвместими с Божия закон, искат неща невъзможни и оставят жените си. Виждам болни умове, болни сърца, болни души, разбира се, как ще живеят? Аз един път пътувах с трен, видях един господин, наметнат с пелерина. Един господин върви свободно и маха ръце, без да иска да стори някому зло, и си тананика. Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли? “ И действително, дясната му ръка беше превързана, боляла го и този господин не е знаял, че е болна ръката му, но този продължава да си вика. Вика, защото ръката му е болна. Вие трябва да ходите 15 см далеч от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената трябва да бъде близо до мъжа и не го оставя да иде от нея и него му омръзва това и почва да ходи в кръчма и да пие, защото боли го душата. И понеже не сте 15 см далеч от него и постоянно искате да търкате болната му душа и той почва да бяга от вас.
към текста >>

38. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

ТОМ 12

Ако тя роди едно дете глухо и нямо и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава?
И тъй е. Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Той важи за Бога - нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: „Чешки да не беше, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ да ме наказва с него.“ А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Колко се благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете! “ Плодът е това. Сега вие, които сте тръгнали, вътре е плодът. Плодът на вашата душа, той е вътре. „И когато - казва Христос - дойде Духът, Той ще ви научи“ - първото нещо.
към текста >>

39. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е.
Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра може да ходи, ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото.
към текста >>

И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намира в един свят на любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах.“ Вие искате да знаете в какво седи новото учение.
Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свой ред погрешки, не по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намира в един свят на любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах.“ Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Аз наричам живот, когато царят любовта, мъдростта, истината, когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота. Имаш една другарка, приятелка - да нямаш никакво съмнение в нея. Като я погледнеш, всякога да имаш доверие в нея.
към текста >>

40. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Който не люби, всякога трябва да остане сляп.
" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към текста >>

41. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

възпаление на сляпото черво.
Това е наука, знание, което почива на известни закони. Това се постига по-лесно, когато човек е болен и дошъл до едно крайно пасивно състояние, дори до безжизненост. Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна" да е, тя събуди в нея силите на живот. Потенциалната, пасивната енергия в болната се превърна в динамическа, болната се пробуди към нов живот, жизнени сили потекоха в нейния организъм... " В. Индивидуално лекуване Как Учителят при една и съща болест прилага различни методи Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад?
към текста >>

След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво.
Потенциалната, пасивната енергия в болната се превърна в динамическа, болната се пробуди към нов живот, жизнени сили потекоха в нейния организъм... " В. Индивидуално лекуване Как Учителят при една и съща болест прилага различни методи Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава.
към текста >>

Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган.
Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Втори случай на лекуване на апендисит: Млада мома заболява от апандисит (20-21 година). Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава.
към текста >>

Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво.
Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Втори случай на лекуване на апендисит: Млада мома заболява от апандисит (20-21 година). Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими.
към текста >>

Организмът й, при промяна на храната отслабна, но в замяна на това се изсмукаха чуждите вещества от него, както и излишните утайки, между които и ония, причиняващи и възпалението на сляпото черво. Г.
" - „Нали ти даде съвет - отговорила сестрата. - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствувала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. При това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно върху здравето й. Организмът й, при промяна на храната отслабна, но в замяна на това се изсмукаха чуждите вещества от него, както и излишните утайки, между които и ония, причиняващи и възпалението на сляпото черво. Г. Лечебна разходка Втори случай на изключително лекуване, на което също бях свидетелка. Една наша близка млада сестра, едва на 23-25 години, получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви и зрението й се намали. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя, видимо като че се разхождаше с него.
към текста >>

42. 28. НЕОЧАКВАНА РАЗХОДКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Аз го гледах, а той като сляп.
Ако стражарят ме спре и ме попита къде отивам, какво да отговоря? Тръгнала сама в такъв късен час и при това без лична карта! Но дълбоко вътрешно съм спокойна. Не промених хода си и минах покрай самия стражар. Чудо! Стражарят не ме спря, нито ме запита нещо. Аз го гледах, а той като сляп. Продължих спокойно по „Цар Освободител". Очаквах да чуя отново гласа. Той не се забави. „Тръгни по бул. „Фердинанд", (сега бул.
към текста >>

43. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ Мисли от неизвестна беседа на Учителя Във времето, когато Христос е проповядвал, имало е много хора с очи, но те не са видели Христа.
5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ Мисли от неизвестна беседа на Учителя Във времето, когато Христос е проповядвал, имало е много хора с очи, но те не са видели Христа. Слепороденият, на когото Христос отвори очите, го видял и е разбрал повече от онези, които са имали очи. Думата „очи" означава човек, който търси Истината, мисли и разсъждава върху нея. Какъв смисъл има, ако човек не намери туй, за което е дошъл на земята? Често пъти малки, дребни въпроси стават причина да се разруши любовта. Когато между двама души се яви един малък конфликт, веднага става разрив помежду им.
към текста >>

Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам.
Тогава богатият няма да държи парите си затворени в касата, както сега. Проповедниците няма да убеждават хората в своята вяра, а ще оставят свободен всеки с вярата, с която се е родил. Добър човек е онзи, който няма никакви дългове. Всеки един порок, малък или голям, е един дълг. Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му. Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам. Досега се препъвах като слепия, но сега постъпвам по-другояче." Всички хора са призовани да бъдат кандидати за малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Всички трябва да се включат в една работа. Сега всички хора са в ада. И от този ад може да излязат само чрез Новото учение.
към текста >>

44. 10. ПОМОЩНИЦИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

ТОМ 13

В.К.: Но исках друго да питам, понеже тя в нейните опитности тя пишз на пишуща машина - сляпа.
Г.П.: Колко вижда надалеч, това не съм я питала. Един болен въпрос, аз не мога да го човъркам. В.К.: Сега, след като си замина Учителят, тя кога ослепя напълно? След като свършиха беседите 1950 - 1952 година, помните ли? Г.П.: Не мога да кажа. В.К.: Но исках друго да питам, понеже тя в нейните опитности тя пишз на пишуща машина - сляпа. Така ли? Г.П.: Да. В.К.: Сляпа, но понеже познава буквите, от многогодишната работа. Г.П.: Да. В.К.: И така пишеше.
към текста >>

В.К.: Сляпа, но понеже познава буквите, от многогодишната работа.
След като свършиха беседите 1950 - 1952 година, помните ли? Г.П.: Не мога да кажа. В.К.: Но исках друго да питам, понеже тя в нейните опитности тя пишз на пишуща машина - сляпа. Така ли? Г.П.: Да. В.К.: Сляпа, но понеже познава буквите, от многогодишната работа. Г.П.: Да. В.К.: И така пишеше. Какво стана с нейната машина? Запазиха ли я? Г.П.: Нейната машина... В.К.: Или остана като реликва?
към текста >>

45. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

ТОМ 13

Но така бях, дръзка, с тоя и оня имах връзки, ама единият сляп, другият куц, третият не знам какъв е, какъвто не е.
В.К.: Гешев кой, онзй легендарният? М.Г.: И Гешев ме потупва по рамото и казва: „Хайде, моето момиче, седни и напиши сега какво каза." Чак тогава нещо ме удари в главата и аз разбрах, че съм се издала. И сега какво да пиша? И почвам да лъжа. И пиша. Но така бях, дръзка, с тоя и оня имах връзки, ама единият сляп, другият куц, третият не знам какъв е, какъвто не е. И той чете и вика: „Пиши втори." И пак повтарям. „Пиши трети." Имам случай за студентите. Да разправям, ама много стана. В участието ми там, когато студентите дигаха стачка преди години. Не бях студентка, но взимах участие.
към текста >>

46. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

Това не са сегашният Комсомол, който насила ги карат да влизат в него, това беше най-бойката младежка организация, която може да се каже и съзнателно, и сляпо, строго до смърт привеждаше задачите на Партията в изпълнение.
Особено голяма роля изигра върху моето политическо оформление Димитър Христов, така наречен Ляпчето, получил тоя прякор като артист в работническия театър, където се осмиваше навремето министъра Ляпчев. Той беше и много добър поет и фотограф. Същият впоследствие ме вербува в Комсомола. Може би не е тука мястото, но страшно съм възмутена като слушам някой бил ремсист, тоя големи заслуги имал. Държа да кажа, че Ремса по него време беше легална организация и се ръководеше от KMC, както РП беше легална и се ръководеше от КП. Това не са сегашният Комсомол, който насила ги карат да влизат в него, това беше най-бойката младежка организация, която може да се каже и съзнателно, и сляпо, строго до смърт привеждаше задачите на Партията в изпълнение. Не след дълго бях оценена и влязох в ЦК на бръснаро-фризьорската организация. Това беше през 1932 година. По него време се правиха прословутите по цяла нощ събрания в така наречения „Бабешки дом", където често идваше полицията на Гешев и ни разгонваше, биеше, арестуваше. И бившата „Клементина". Оттам се преместихме в клуба на ул.
към текста >>

47. 7. ЩО Е РАБОТА

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога.
Що е работа? Минаха много години, съдбата ме люшкаше по много посоки. Аз се сърдех, роптаех, огорчавах, съдех и все питах какво, що е работа?... Но всички тези противоречия се складираха в моята душа и те започнаха тихо и кротко да ми проговарят. Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, защото виждаш чуждите погрешки, а своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога. Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече - кротко и благосклонно! Днес, когато някой прояви злобата си към мен, аз го погледна мило и с любов го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, които ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам.
към текста >>

48. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

ТОМ 13

Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си.
Баща ми беше джамбазин и пчелар. Интересна е историята на родителите ми, Стоянка и Кирил. Те са се познавали от съвсем млади като съмахленци в Ямбол, но майка ми е била вече вдовица с две деца в края на Първата световна война, когато баща ми се завръща от фронта тежко ранен в главата и завинаги ослепял, а е бил само на 18 години, а майка ми - на 28. След като получава медицинска помощ в болницата „Пирогов" в София, той и много други тежко ранени войници биват изпратени по домовете си да се лекуват, както могат. В същото време майка ми, заедно с други вдовици от града, поема фунции на самарянка - ходи по домовете на ранени войници, за да им оказва помощ и морална подкрепа. Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си. Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.). Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд характер, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив. От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни.
към текста >>

А ако не си изплати кармата в този живот, той в следващия си живот ще дойде отново сляп по рождение.
Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни. Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота? " Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око. Учителят отговорил, че някога баща ни е бил в султански палат в един от миналите си животи и тогава много е притеснявал слугите си, жестоко се е носил с тях. А ако не си изплати кармата в този живот, той в следващия си живот ще дойде отново сляп по рождение. Не зная дали майка ни му е предала това, но в този си живот баща ни беше гостолюбив и щедър човек. У нас се приготвяше много ядене за голямото ни семейство, но не се разрешаваше на никого да яде от него, докато не се разнесе първо от него на по-бедните от нас от махалата. Майка ми често ме изпращаше с тава да разнеса по комшиите първите откъснати за годината ябълки, круши, грозде и други, и не ни даваше да ги опитаме, докато не занеса плодовете за тях. Тати раздаваше също много от меда, който произвеждаше, а от най-хубавия запазваше да поднесе на Учителя при случай. Много плодове имахме и като ги приберем, някое от децата ще каже: „Тате, еди- кой-си иска от орехите или от други плодове!
към текста >>

49. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

ТОМ 13

" (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика. 21.05.1999 г.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Когато Учителят си замина на 27.12.1944 година, родителите ми дойдоха да се простят с Него. Бяха впечатлени от многото силни преживявания и разказваха възбудено за Неговото изпращане. Две неща са се запечатали силно в съзнанието ми от техния разказ. Първото: Майка ми питаше баща ми не е ли могъл да намери ръката на Учителя, за да се прости, защото не го видяла да се навежда над него, на което той отговори: „Не стана нужда, защото тя сама приближи устата ми! " (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика. 21.05.1999 г. Забележка на редактора: Записани настоящите спомени от Калина Гооздева Първанова. КРАТКИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ РАЗКАЗА НА ТРОЙКА Майка й Стоянка Мишкова е имала брак с Иван от Ямбол, който е убит през време на Първата световна война. От него има две деца - Слав и Зафирка. Тия две деца остават при нейната майка, след като сключва втори брак с Кирил Мишков, който е сляп. Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г.
към текста >>

Тия две деца остават при нейната майка, след като сключва втори брак с Кирил Мишков, който е сляп.
Първото: Майка ми питаше баща ми не е ли могъл да намери ръката на Учителя, за да се прости, защото не го видяла да се навежда над него, на което той отговори: „Не стана нужда, защото тя сама приближи устата ми! " (Нали той беше сляп!) Второто впечатляващо, много силно нещо, беше разказът им как музикантите, които свирили песните на Учителя при Неговото изпращане, с удивление открили всеки до нозете си по една червена ябълка - малък благороден жест на благодарност от Великия Учител, от Когото освен Божествените идеи, са получили и прекрасната Божествена музика. 21.05.1999 г. Забележка на редактора: Записани настоящите спомени от Калина Гооздева Първанова. КРАТКИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ РАЗКАЗА НА ТРОЙКА Майка й Стоянка Мишкова е имала брак с Иван от Ямбол, който е убит през време на Първата световна война. От него има две деца - Слав и Зафирка. Тия две деца остават при нейната майка, след като сключва втори брак с Кирил Мишков, който е сляп. Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г. - домакиня, починала 1970 г. Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г.
към текста >>

Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена.
- домакиня, починала 1970 г. Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г. Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси. Подпис: Марийка Марашлиева София, 14 юли 1999 г.
към текста >>

Макар и сляп, той се справя с всичко.
Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г. Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси. Подпис: Марийка Марашлиева София, 14 юли 1999 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Тройка Кирилова Мишкова, жив.
към текста >>

50. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Елена: Сляп е.
В.Кр.: Ти трябва лично да отидеш. Елена: Само трябва да ми платите колата. В.Кр.: Ние ще ти платиме колата. Елена: Толкоз, нищо друго. В.Кр.: Той не може ли да дойде тук? Елена: Сляп е. В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси. Елена: Не, най-напред ще се разбера с него. После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева.
към текста >>

51. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух.
Пък, ако има у тебе раздвоение, стани и си излез! Измиване. 550 Водата измива на физическото поле, а животът измива в Духовния свят. Герой. 551 Герой е онзи, който изведнаж може да превърне едно мъчно състояние в добро. Пълнота. 552 Сърцето ти трябва да бъде пълно с Любов, ума ти с Мъдрост, душата ти с Истина. Правила за ученика. 553 Ученикът не трябва да има недъг, нито да бъде куц или сакат, нито сляп, нито глух. Нито да има изкълчен ум, нито опорочен ум, нито извратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като добротата, непоколебим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. Необходимо условие. 554 За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. Може ли плода да не обича светлината?
към текста >>

52. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух.
Бащата всичко може да даде на своя син, Учителят всичко може да даде на своя Ученик, но синът и ученикът трябва да заслужат това." ЕДНО ПРАВИЛО: - Едно правило помни: Когато отидеш при една твоя другарка и дойде някой брат или неин познат, ако чувствуваш свобода отвътре, остани, а пък ако има у тебе раздвоение, стани и си излез. - Учителю, от колко години свирите на цигулка? - Повече от тридесет години, но аз свиря само за почивка. Тъй като се уморя, свиря. ЕДНО ПРАВИЛО - Човек трябва да научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или пък да се научи да ги търпи. ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА: - Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух. Не трябва да има изкълчен ум, ни опорочен ум, ни развратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като Добродетелта, непримирим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта. - За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. - Може ли плодът да не обича светлината? Когато човек изяде четири круши, коя е най-доволна?
към текста >>

53. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Тя самата беше отраснала без родители на улицата, нямала си никого и просто отишла при един сляп просяк, който я приел.
Най в края на града, в малка стая, чиста, но с изключение на едно дървено легло, празна, намерих вдовицата с осем деца. Беше семейство на просяци. Най- голямото дете беше на 18 години, а най-малкото на година и половина. Бяха едва облечени, само три от децата бяха там, останалите бяха на училище, а три търсеха работа. Самата жена изглежда беше доволна, защото почти не се оплакваше, което ми направи силно впечатление. Тя самата беше отраснала без родители на улицата, нямала си никого и просто отишла при един сляп просяк, който я приел. С този човек тя имала 8 деца и по нейните думи тя и децата живеели добре. Мьжът всеки ден ходел да проси и хранел и обличал семейството. Но пиел много и накрая умрял, обезсилен от пиенето, от студ. Жената и децата много се натъжили. Успях да разбера, че жената много обичала мъжа.
към текста >>

Например, вие виждате един разбойник, който обира един богат човек, ако почувствате, че това е волята Божия, вие ще се направите сляп.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 30.11.1923, петък 11.30 ч. сутринта Съвременните хора не разбират волята Божия. Неща, които им са приятни, те мислят, че са волята Божия. Всемирното благо е волята Божия. Как трябва да разбирате волята Божия? Например, вие виждате един разбойник, който обира един богат човек, ако почувствате, че това е волята Божия, вие ще се направите сляп. Ако правите добро на единия, на другия това добро може да е лошо. Друг един апаш да речем, трябва да влезе в затвора, в даден момент ти ще кажеш, че е откраднал, за да го затворят. Ние трябва да правим добро, не зло. Ще кажете на богатия да не дава разбойника под съд, защото и ти сам си разбойник, не си изпълнил волята Божия, изпродал си милиони риби, посетил ли си вдовиците? То е един акт Божий, ще се подчиниш, няма да разсъждаваш.
към текста >>

54. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга.
Казва закона: Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я. Ако ти е израстнала една конска ръка нея ще отрежеш, тя е атавизъм на миналото. Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш. И Бог като ви отвори очите вие имате светлина и тогава вървите напред без да имате нужда да опитвате - другият метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем до слънцето.
към текста >>

55. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда.
Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.
към текста >>

56. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Не е необходимо тук сляпо вярване.
Затова имаме тогава този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целият месец април, май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина. Не е необходимо тук сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия, за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основният закон на Великата природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашият живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на здравето е чистият въздух, слънце и разходки.
към текста >>

57. 21. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях.
Там владее чистота. В тази чистота и светла атмосфера на планината, човек по-лесно може да влезне във връзка със светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, защото идва вдъхновение от посещението на светли същества, които обитават високите планини. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Не трябва да избягвате работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внася в него своите качества. Ако искате да станете по-активен, енергичен, отглеждайте череши - главно червени. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате - те съдържат магическа сила.
към текста >>

58. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Не се иска сляпа вяра.
Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре.
към текста >>

59. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

ТОМ 15

И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'.
Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др.
към текста >>

60. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви.
към текста >>

Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички.
към текста >>

Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н.
Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните.
към текста >>

Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот?
към текста >>

61. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него.
Младоженци се качват с палатки на Рила. Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз. По това време любовникът е в палатката на младоженката. Отгова посещение се ражда първороден син, който прилича досущ на любовника. Тридесет години той, съпругът мълчи, гледа чужд син и накрая не издържа и се изповядва на приятелите си. Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него. Е как се издържа всичко туй? 14. Една семейна двойка нямат деца. Верка Куртева намира едно подхвърлено новородено дете увито в пелени в гората. Донася го на Изгрева и онези го осиновяват. Всички на Изгрева знаят историята, че е осиновено.
към текста >>

62. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ТОМ 16

Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам.
Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта. Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам. Понякога играехме вън на криеница. Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади. Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали. Ние се защищавахме и не давахме други деца да ни бият.
към текста >>

63. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

ТОМ 16

Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми.
В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми. Ако се отпуснех, да й се отдам, ще се изложим. Вън бе навалял дебел сняг, цял метър. И бе голяма виелица. Към един часа след полунощ завърши веселата част. Бяхме поканени Еленка да спи при жената на касиера на Земеделската банка, а аз - у хазяина на Угърчинска, защото той имаше три къщи в двора си, та можеше да посреща гости.
към текста >>

64. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

ТОМ 16

Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми.
В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми. Ако се отпуснех, да й се отдам, ще се изложим. Вън бе навалял дебел сняг, цял метър. И бе голяма виелица. Към един часа след полунощ завърши веселата част. Бяхме поканени Еленка да спи при жената на касиера на Земеделската банка, а аз - у хазяина на Угърчинска, защото той имаше три къщи в двора си, та можеше да посреща гости.
към текста >>

65. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

ТОМ 16

И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората.
А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите. Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите. И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза. „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю.
към текста >>

66. 1929 година

ТОМ 16

Ще напуснете човешката интелигентност и ще влезете в ангелската интелигентност и ще разберете вътрешния смисъл на живота, и ще кажете: „Едно време бях сляп, сега виждам; едно време не знаех, сега знам; едно време ходех в безлюбие, а сега ходя в любовта; едно време ходех в тъмнината, а сега - в светлината." Легнах си в 12 1/2 ч да спя - радостен.
Като станеш сутрин, трябва да бъдеш благодарен. Целият свят се прониква от едно разумно съзнание." „И всеки един човек ще бъде камък на това, което сега се гради. Когато се гради новата епоха, вие искате да бъдете зидари на новата епоха. Ако вие не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да ви разправям. Като влезете в новото, ще влезете в ангелското състояние. Ще напуснете човешката интелигентност и ще влезете в ангелската интелигентност и ще разберете вътрешния смисъл на живота, и ще кажете: „Едно време бях сляп, сега виждам; едно време не знаех, сега знам; едно време ходех в безлюбие, а сега ходя в любовта; едно време ходех в тъмнината, а сега - в светлината." Легнах си в 12 1/2 ч да спя - радостен. 28.III.1929 год., четвъртък Станах от сън в 6 ч. Преди да стана, „о". Тежко ми беше, защото снощи стоях много до късно, до 12 1/2 ч. След наряда, аз се трансформирах. Стана ми добре.
към текста >>

67. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Аз не съм сляп.
Те влизат в спор с православните, отказват и отричат техните икони, докато най-после другите ги набият, а после казват, че страдали за Господа. Не, те не страдат за Господа. За никакъв Господ не страдат те, но от своя ум. Вие сте разединени. Аз виждам това между младите. Аз не съм сляп. Виждам и добрите, и лошите ви страни. Колцина от вас сте съгласни да посветите живота си за повдигането един на друг? Има някои от вас, но някои от школата излязоха, станаха учители и се боят да не би да кажат, че са от Бялото Братство. И аз не искам да носят името на Бялото Братство, нито пък друго някое име - в тях трябва да настане човещината. Трябва да застане хубавото, красивото, нищо повече.
към текста >>

Аз не искам от вас само сляпа вяра.
Човек не трябва да избягва светлината, т. е. тия, които са излезли от школата, не трябва да избягват от любовта, не трябва да я пренебрегнат. Ако ме слушате, всичко можете да постигнете. Не само вярване се изисква, но и знание. Само да вярвате не помага. Аз не искам от вас само сляпа вяра. Съвременният свят прилича на пълна бомба и вие трябва да бъдете много внимателни. Всяко място, където ходите по земята, е пълно с взривни вещества. Всеки човек в света мяза на напълнена бомба, която ако не знаете как да бутнете, може да му кажете само една дума, и той да избухне, да извади револвера си и да те застреля. Та, ще бъдете внимателни. *чарда - нар.
към текста >>

68. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост.
А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват. Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост. Така че ползата от цветята е двояка - и психическа, и физическа. (с почерка на Пеню Ганев) 5. Предназначението на космите 30.1.1924 год., гр. Попово Общ окул тен клас II Предназначението на космите По космите можем да познаем човек доколко е напреднал. Също така по космите можем да познаем човек какъв темперамент е.
към текста >>

69. 19. Разговор с Учителя

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр.
Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII. Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос. Подобно ще правиш и когато срещнеш някой отчаян, обезверен и пр.
към текста >>

70. 4. Духът, Който слиза

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Затова, необходимо е човек да познава и прилага законите на неговите пет притвора - сетивата, защото в противен случай той ще бъде болен, сляп, хром, сух и ще лежи в притворите и ще чака раздвижването на водата в къпалнята.
Всичко това са врати, чрез които влиза животът, Божественият живот в човека. Чрез тези пет притвора се изявява Бог на човека. Чрез слуха човек може да се свърже с Духа и с висшия музикален свят, чрез зрението - със Словото; чрез вкуса - с Божествените сили и енергии в храните; чрез обонянието - с Бога, Който се носи във въздуха; и чрез осезанието - с физическия свят, който е израз или проявление на Бога. От тези пет притвора зависи духовното развитие на човека, неговата култура и неговото благосъстояние. Оттях зависи и здравето на човека. Затова, необходимо е човек да познава и прилага законите на неговите пет притвора - сетивата, защото в противен случай той ще бъде болен, сляп, хром, сух и ще лежи в притворите и ще чака раздвижването на водата в къпалнята. Къпанията, това е умът и сърцето на човека. В тази къпалня е спасението на човека. И трябва Ангелът да слезе от Небето, да размъти тази къпалня, да я раздвижи, за да може болният да се окъпе и оздравее. Духът е, Който раздвижва ума и сърцето на човека. Тогава настава пробуждане на човешкото съзнание, настава новораждане или възкресение на човешката душа.
към текста >>

71. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта.
към текста >>

72. IV. Следвай пътя

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното - ти знаеш това, нали?
Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното, и неприятното, и милото, и страшното, и безветрието, и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от Моята сила. Но, за да станеш достоен за този Ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма Ми, а не да се приближаваш към Мен с нечисти нозе и празна душа." „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странствуваш? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното - ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре. Върви по стъпките Ми, не бой се от нищо, следвай пътя. Аз съм с тебе." * Любезна Е. Н. Казанлъклиева, Моя съвет е да имате пълна вяра и с голямо търпение да понасяте всичко за Господа. И да оставите Той да уреди всичко.
към текста >>

73. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвърляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща.
Но душата ми строго заповядваше. Тя биваше силна в тези моменти и казваше ми: „умри като човек! " Свиваше се сърцето ми от болка, че младостта ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен. Но душата пак отговаря: не е животът в глупостта. Ти трябва да разбереш защо си дошла. И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвърляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща. Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете честни и бедни, но не богати, а с име лошо". Тия думи бяха врязани в душата ми и те идваха в такива моменти, когато бях слаба да се боря с назрялата си карма (съдба). [4] И тъй, аз говоря на тия нещастни като мен и не правя разлика между богати и бедни, честни и нечестни. Аз зная хиляди начини, с които хитрият лукав дух се мъчи да улови душата на човека. Преди две хиляди години, когато развратът бе стигнал до края на своя предел, когато едни се бяха завили в своите топли и меки легла, други облечени в знание на най-последна наука, заровени в своето богатство, влачеха немилостиво жената, като престъпница на закона Мойсеев, влачеха я по камъните, и най-после я убиваха с камъни.
към текста >>

74. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И според него, ето как: - Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях.
Дължа всичко това на Божественото учение, което ми даде живот, което ми даде всички блага. - А какво мислите за Учителя, брат Савов? - Учителят за мене е оня, в когото живее Божият Дух тъй, както апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене." 8.4 Всички от стана ми казаха, че трябва да се срещна и с брат Начо Петров, 59-годишен пенсионер, родом от Ботевград, бивш учител, околийски началник, банков и общински чиновник и пр. Запознат е с Учението през 1914 г. в София. И според него, ето как: - Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях. Молитвата щяла да бъде ръководена от последовател на Дънов. Във време на молитвата той ми прочете мисълта и след свършване запита: „Кой е оня, който мисли какъв съм: православен или протестант? Нито протестант, нито православен: аз съм само християнин! " Аз, наистина, като го гледах да пее като православен, а да служи като протестант, мислех си: „Какъв ли е той? " Прочитането на мисълта ми и отговорът му ми направиха силно впечатление и оттогава почнах да посещавам събранията на Учителя.
към текста >>

75. 71. Изповедта на една еврейка (Лидия Аладжем)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога.
Продължавах да изнемогвам и боледувам от непосилен труд - и все се питах: „Нима не работя!... Що е работа?! " Минаха много години, съдбата ме люшкаше по много посоки. Аз се сърдех, роптаех, огорчавах, съдех и все питах: „Какво, що е работа?!..." Но всички тези противоречия се складирваха в моята душа и те започнаха тихо и кротко да ми проговарят. Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, защото виждаш чуждите погрешки, своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога. Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече кротко и благосклонно! Днес, когато някой хвърля злобата си към мен, аз го погледна мило и с Любов.го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям Истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, Който ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам.
към текста >>

76. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

И българите казват, че идвало „сляпа събота".
На другите всякога ще казвате: „Аз досега не съм бил женен, но съм робувал." Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мъжете сте роби на женитбата, и жените сте роби на женитбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота". Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излъгах се". И мъже, и жени.
към текста >>

Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това?
От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мъжете сте роби на женитбата, и жените сте роби на женитбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота". Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излъгах се". И мъже, и жени. Вие сами си знаете истината.
към текста >>

77. 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”.
След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”. Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено място, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата.
към текста >>

78. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване.
А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм” и „условна свобода на волята” (фон Кльоклер). Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак априори, понеже не могли да си представят как е възможно планетите да влияят върху живота на Земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум”. В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати”. Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията.
към текста >>

Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция” (Г. Тамо).
В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие” или „шарлатанство”. * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се поддържа, че всички твърдения на тая литература съдържат стопроцентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция” (Г. Тамо). Други астролози, види се. не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната” астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика” е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологически материал.
към текста >>

79. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист.
Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят. Движенията им са повечето резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна и твърде лека. Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършенно неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
към текста >>

80. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст.
Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
към текста >>

81. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп.
Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва. Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.” И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие. Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока.
към текста >>

Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране.
Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли.
към текста >>

82. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях.” Под „сляпа събота” разбирам тъмнината в живота.
Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.” А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи. Учителят дава един важен закон, който всички майки и бащи би трябвало да имат предвид и да го спазват, ако искат да станат родители на добри, умни, красиви и здрави деца, на които да се радват и да възпитават правилно. „Ще ви дам един важен закон: когато двама души се свързват в името на любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина - никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях.” Под „сляпа събота” разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнината, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло, да не се пробуди у тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. Защо?
към текста >>

83. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Голямата близост на всички спътници до планетата говори, че дава една значителна топлота в тези грижи, а също да създава голяма привързаност, сляпо подчинение и вярване във величието на идеите и мисълта, които той носи.
Третият - Умбриел е на разстояние 267,000 км, обикаля около планетата за четири денонощия и 46 минути. Има диаметър 700 км. Четвъртият - Титания е с диаметър 1700 км и се движи около планетата на разстояние 438.000 км и я обикаля за 8 денонощия, 16часа и 56мин. Петият - Оберон, с диаметър 1500 км, на разстояние 586,000 км, обикаля планетата за 13 денонощия, 11 часа и 42 секунди. Разглеждайки спътниците на Уран, които за неговия размер са значителни по брой и размери, показва, че във влиянието му има значителен елемент на грижа за околните и голяма способност да ги увлича със своите идеи и да ги подчинява със своята мисъл. Голямата близост на всички спътници до планетата говори, че дава една значителна топлота в тези грижи, а също да създава голяма привързаност, сляпо подчинение и вярване във величието на идеите и мисълта, които той носи. Всички спътници се движат сравнително много бързо около планетата. Малкото време, за което те обикалят около нея, говори за способността да създава голям жар, голям устрем, бързо разпалване в провеждане от околните, възприели влиянието му във всичко, което той им носи. Откъснаха се същества от Слънцето и пожелаха да създадат нов мир, нов свят. Но свят без светлина и топлина, без Люов и живот не се създава. Много милиарди години ще минат, докато тези същества разберат това, докато оста наУран се изправи.
към текста >>

84. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Променчива религиозност, която варира от скептицизма до сляпата вяра.
Покровителство от другари и служащи. Въображение, филантропия (човеколюбив), пътуванията. Меркурий в лош аспект с Юпитер. Ще има може би същото чистосърдечие и благоволение, но често една твърде голяма импулсивност с дързост и злоба. Роденияте променчив и неразумен в своите мнения. Променчива религиозност, която варира от скептицизма до сляпата вяра. Смущенията произлизат от образованието или от пътуванията. Мъчнотиите ще дойдат от слугите. Меркурий в добър аспект със Сатурн. Дух на ред и на метод. Важен, трезвен, добра памет, обмислени стремежи, облагодетелстван от печалби, мощ или авторитет чрез професиите на Меркурий.
към текста >>

85. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”.
След време този млад човек ще провери, че всичко, което му е било предсказано, се сбъдва точ в точ. Ще кажете: „Това е едно съвпадение”. - Добре, може да имаме един, два, три и повече пъти съвпадения, но ако тия съвпадения се случват много пъти, това вече говори, че пред нас стои наука, а не някакви произволни гадания. Въпреки тия точни данни, все пак съвременните астролози и хиромантици още не са достигнали до онази абсолютна, положителна наука, към която се стремят всички хора. Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука. Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”. - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса, и да го запита, трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си.
към текста >>

- Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба.
Ще кажете: „Това е едно съвпадение”. - Добре, може да имаме един, два, три и повече пъти съвпадения, но ако тия съвпадения се случват много пъти, това вече говори, че пред нас стои наука, а не някакви произволни гадания. Въпреки тия точни данни, все пак съвременните астролози и хиромантици още не са достигнали до онази абсолютна, положителна наука, към която се стремят всички хора. Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука. Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”. - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса, и да го запита, трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, тогава нека пристъпи към решението на този въпрос.
към текста >>

За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят.
- Добре, може да имаме един, два, три и повече пъти съвпадения, но ако тия съвпадения се случват много пъти, това вече говори, че пред нас стои наука, а не някакви произволни гадания. Въпреки тия точни данни, все пак съвременните астролози и хиромантици още не са достигнали до онази абсолютна, положителна наука, към която се стремят всички хора. Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука. Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”. - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса, и да го запита, трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, тогава нека пристъпи към решението на този въпрос. Само по този начин той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бъде щастлив в своя живот.” 113.
към текста >>

86. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам.
За да не се наруши реда и порядъка в света, Бог крие лицето си от хората. Никой още не е готое да види това Свещено лице. Псалмопевецът казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! - Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш. Който ведньж само е зърнал лицево на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пьтища са отворени, и той може свободно да ходи навсякъде.” „Един съвременен астроном имал желание отблизо да види Слънцето, звездите, различните планети, да разбере как са устроени, какьв живот има там и т. н. Дьлго време се молил на Бога да му даде възможност да задоволи своята любознателност, да проникне в живота на небето. Най-после молитвата му била чута. Господ изпратил специален ангел от небето да го разведе из всички слънца и планети.
към текста >>

87. ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Който е сляп, той нищо не знае, защото не може да чете.” „Как може да разреши това противоречие?
Тази печалба именно се изразява чрез човешките ръце. На ръката на човека е написана печалбата, която той е придобил от капитала си, вложен в обръщение. Следователно, главата на човека представя основния, Божествения капитал; лицето е капиталът, вложен в обръщение; ръцете пък представят това, което човек е изработил и придобил. По главата, по лицето и по ръцете на човека може да познаете, как е живял в миналото, от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще. Който вижда нещата, той може да чете по тях. Който е сляп, той нищо не знае, защото не може да чете.” „Как може да разреши това противоречие? - Докато не се откаже от себе си, докато не възлюби Господа с всичката си душа и сила, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, човек не може да разреши това противоречие. Щом възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие в живота си, човек е придобил блатата, към които се стреми. Какво по-голямо блато можете да искате от това, всеки ден да виждате Слънцето, да срещате хора, да си разменяте по няколко сладки думи и мили погледи? Всеки ден носи в себе си велики блага за човешката душа.
към текста >>

88. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

ТОМ 20

Слепи водачи на сляп народ!
А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник. Слепи водачи на сляп народ! Но това тъй е било, защото малко е светлината, а животът в техните очи не носи виделината на Божественото. Мойсей изчезна, изгуби се през вековете; Илия се яви и не Го видяха. Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат? - Безумецо, виж делото Си!
към текста >>

89. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

ТОМ 20

Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е.
И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни? » И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл! Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва. Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму. От нищо нещо не става. Мъртвият не ражда! А ако някой се отрече от нещо или някого, то е, когато има да му дава.
към текста >>

90. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Или пък опит да минат за що-годе учени, в незнайни области на хора, които не могат да се качат по трудните пътища на обикновените науки, а избират други тайнствени, необясними, неподлежащи на проверка, достъпни само на известни изключителни личности, които искат сляпа вяра от своите последователи?
- Нещо подобно. По-скоро нашата окултна школа е между природата на височината на облаците. Далеч от обикновения живот, всред по-голяма чистота, където природата може да ни действува по-непосредствено със своите агенти - светлина, въздух и вода, и ония тайнствени силови токове електрически и магнетически, които пълнят природата, в силовите полета на която пребиваваме; полета, понякога са с голяма интензивност, която подпомага нервната система, за да може по-добре, по-лесно да понася и разбира всичките трептения на необикновените истини... - Странно - каза царят, - за нищо не е говорено с по-голямо недоверие, отколкото за окултизма напоследък. И въпреки това стремежът към него е във всички! Не е ли това само данък на желанието да проникнат в тайнственото, което ни заобикаля? Или пък опит да минат за що-годе учени, в незнайни области на хора, които не могат да се качат по трудните пътища на обикновените науки, а избират други тайнствени, необясними, неподлежащи на проверка, достъпни само на известни изключителни личности, които искат сляпа вяра от своите последователи? Чел съм и мислил между другото така, защото, струва ми се, баща ми плащаше данък на тоя модернизъм, даже, ако се не лъжа, и на магията. Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука. - Самата официална наука винаги е била само клонче от голямото тяло на оная по-скрита тайнствена наука за живота, за целокупния живот - Окул-тизма. Религията и науката са двете деца, хитри понякога, когато изнасят малко по-малко от истината, за да парадират и се препитават, пък и продават и живеят с това... Защото малцина са тия, които истински се стремят безкористно към знанието, готови да му посветят живота си. - Нима?
към текста >>

91. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

ТОМ 20

Единият бил сляп, другият- глух.
Тя приказваше на някакъв диалект, не беше чиста българка. Учителят я погледна и се усмихна, той се не тревожеше, когато прекъсваха думата му. Като че ли това бяха малки деца и подобно държане беше в р ед а н а н е щата. Слушателите се вгледаха в Учителя - той държеше една питка хляб, погледна я, после загледа всичко наоколо и продължи, като да не бе прекъсвал думата си: - Дошло време да се женят. И дошли двама души царски синове. Единият бил сляп, другият- глух. Слепият се оженил за грозната, а глухият се оженил за красивата. - А-а-а - и общ смях избухна изведнъж. Учителят също се засмя. И когато помлъкнаха, той продължи. - Гледал глухият жена си как цял ден мърда устните си - тя псувала и кълняла, а той си мисли: «Ех, колко е хубава!
към текста >>

Добрият човек трябва да бъде глух и сляп за погрешките на хората.
- Гледал глухият жена си как цял ден мърда устните си - тя псувала и кълняла, а той си мисли: «Ех, колко е хубава! » - и й казва: «Какви ли хубави работи говориш, ама нали съм глух и не ги чувам?...» А другият - слепият, слушал мъдрите слова на жена си и казвал: «Господи, колко мъдро само говори! Колко ли е хубава, ама нали не я виждам.» И взели двамата да се молят на Бога, единият - да прогледне, другият - да прочуе. Но Господ им казал: «Не струва! И така си ви е добре.» Щели да си развалят щастието. Добрият човек трябва да бъде глух и сляп за погрешките на хората. И той отново вдигна ръка за поздрав, и се заизкачва по стълбата. Сподириха го весели смехове, като на деца, получили бонбони, и засмени погледи. Генко стоеше и неволно си повтаряше последната фраза. И това като че му се струваше, че криеше нещо дълбоко в себе си, тъй дълбоко, че той нямаше възможност и да го помисли и обхване колкото трябва. То като че беше някакъв облак, който се разширяваше по всички страни едновременно и изчезваше от шепите му, изпълваше всичко като дим, но светъл, радостен дим, който даваше смисъл на всичко минало досега.
към текста >>

92. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

ТОМ 20

Той като сляп протягаше ръце в своята мисъл по всички посоки и търсеше да се хване в нещо.
- Така повече не може - спираше се той наполовина при някое движение при обличането, - така не може - това е ясно, но как може? Как трябва? Какво да се направи? Челото му се сви в бръчки. Накъде? В ума му минаваха много мисли. Той като сляп протягаше ръце в своята мисъл по всички посоки и търсеше да се хване в нещо. А чувствуваше, смътно си спомняше, сякаш насън, че току до него е имало опора, на която се е облягал, но която сега липсва... Кое беше? Къде остави той онзи светъл път, в който всяка крачка беше определена? Защо всичко така в живота започна да се съчетава мизерно, ужасно, съдбоносно за толкова добри и бедни хора? «В училището млад или стар учи, но програмата не реди - това не е твоя работа» - спомни си той думите на Учителя. «Земята е училище, тоя живот е училище...» Да, така е, но... И той сеща, нещо се бунтува вътре в него.
към текста >>

93. XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

ТОМ 20

Когато преваляхме на връщане облия връх, Учителят се спря, хвърли поглед към долината, която сега се разкриваше, и каза тихо, като да говореше само на тия, които бяха най-близко до Него: - Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете сляп за погрешките на хората.
Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди човек другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Когато преваляхме на връщане облия връх, Учителят се спря, хвърли поглед към долината, която сега се разкриваше, и каза тихо, като да говореше само на тия, които бяха най-близко до Него: - Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете сляп за погрешките на хората. Кой какво прави, не се интересувайте от това. Че хората били лоши, че зло съществувало в света - и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Заслизахме леко надолу.
към текста >>

94. 2. Лъчи от «Изгрева»

(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

Никакви думи няма да са достатъчни за сляпородения да разбере какво е светлина.
2. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА» (В. ««Братство», бр. 179, 7.II.1937 г, стр. 3-4) ЗА СЛОВОТО И ДУМИТЕ Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпородения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща - неясни, стават разбрани в Неговата светлина. Не бързайте да разбирате - достатъчно е само ако приемете или допуснете - разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна. ХРАНАТА А храната е всичко, което дава живот.
към текста >>

95. 25. Най-лесното

(В. «Братство», бр. Бр. 287 (6), 15.XII.1941 г., стр. 3)

ТОМ 20

Който вижда вижда светлината му и целия свят, който тая светлина разкрива; който е сляп, сеща топлината му.
Но дали ще дойде? Ами опитайте! Но как ще Го познаем? Много лесно. Когато изгрява слънцето, как го познаваме? Който вижда вижда светлината му и целия свят, който тая светлина разкрива; който е сляп, сеща топлината му. Опитайте и вие ще разберете поне дали виждате или сте още слепи! Л. Лулчев
към текста >>

96. 11. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 160 ÷ 162

ТОМ 21

Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда.
Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. За пример, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е иждивила хиляди години, докато ги създаде, и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усиусилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.
към текста >>

97. НОВИЯТ ХРИСТОС В СОФИЯ (В. Седмичен факел, г. I, бр. 6 (3.III.1924г.), стр.1.)

ТОМ 21

За тази цел ний посетихме в дома й една от онези негови последователки, които доста осезателно е почувствувала последствията от една сляпа вяра в едно учение и неговия носител, и която вече напълно се е отказала от тях, като крайно зловредни и като такива, които убиват крехките, нежните души на верующите.
Когато и това стана, всички изпяха „Бог е любов”... и тихомълком всички излязоха на ул. „Оборище”, откъдето се пръснаха по домовете си. Това видяхме, това излагаме. В ДОМА НА ЕДНА ПОСТРАДАЛА Пожелахме да видим и другата страна на медала. Искахме да узнаем дали зад този хубав параван няма нещо зловредно, нещо пагубно за онова грамадно мнозинство от български граждани, които безрезервно са възприели неговия път, който той - Дънов, е нарекъл „път на истината”. За тази цел ний посетихме в дома й една от онези негови последователки, които доста осезателно е почувствувала последствията от една сляпа вяра в едно учение и неговия носител, и която вече напълно се е отказала от тях, като крайно зловредни и като такива, които убиват крехките, нежните души на верующите. ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ОТ ЖИВОТА Госпожицата, която посетихме, е млада, едвам 20-годишна студентка. Една завидна интелигентност, един широк обзор върху нещата, една чиста, ясна и логична мисъл, просто ви изумяват при първата среща с нея и просто недоумявате как е било възможно да се отдаде с такава страст на едно подобно лъжеучение. - Всички братя и сестри, последователи на Дънова, са безспорно добри хора - започна госпожицата. - Първото зло, което почувствуват тия мили хорица, това е безспорно фактът, че те лека-полека се увличат от беседите на тоя човек и забравят действителния живот, с неговите ежедневни нужди и грижи. С право мога да ги нарека дезертьори от живота, защото голямата част от тях, особено това е пагубно за мъжете, които са зарязали всякаква работа, отдали са се изключително на неговите беседи, сутринни разходки за посрещане слънцето, търсене истината и пр.
към текста >>

98. 14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

Както вече споменахме, тук е по-скоро борбата между две течения, които тепърва се очертават: за сляпо подчинение и придържания към традицията ни, дадена от византийците, спазвание предания и несъществени правила или за разбирание Християнството по дух, като основа на православието, защото православието не може да бъде в разрез с Христовото учение, което изисква да се обичат и враговете даже.
М. К. А. от Абрашев - За него до пъти). Те вземат страна и становище, и следователно налага се да даде място и на повече мнения по въпроса, за да бъде надлежно осветлен и правилно третиран. Фактът, че Св. Синод е решил това или онова, още не е никакво доказателство за нищо - той, слава Богу, няма непогрешимостта на Папата и следователно неговите решения подлежат на промени и отменявания. Както вече споменахме, тук е по-скоро борбата между две течения, които тепърва се очертават: за сляпо подчинение и придържания към традицията ни, дадена от византийците, спазвание предания и несъществени правила или за разбирание Християнството по дух, като основа на православието, защото православието не може да бъде в разрез с Христовото учение, което изисква да се обичат и враговете даже. Страхът на единия владика, че от тия общения и помощ, които давали част от българското духовенство на една или друга организация, щяла да загине или се поквари българската църква, сочи само за онова мнение, което има той за силите на нашето духовенство, и които може би той мери по своите собствени. Но нали Христос каза: че малкото квас цялото тесто заквасва. Тогава защо да не допуснем, че наши избрани духовници могат да бъдат тоя квас? * Ние страна не вземаме и не искаме да вземаме, но слагаме въпроса принципно. Страх има там, където няма Любов (гледай посланията апостолски).
към текста >>

99. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

ТОМ 21

Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение.
Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани.
към текста >>

100. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

” Вярвам, че разбирате мъката на тоя герой, физически сляп, пред тоя духовен слепец, па макар и военен министър.
Как се отнесе тя към пострадалите от войните? Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци... Те се отнесоха с черна неблагодарност. Те се погавриха с жените, децата и родителите на убитите ни бойни другари. Ще ми простите, но съм длъжен да се позова на миналото, на исторически истини, за да видите истинското положение на онези, чиято съдба днес е в нашите ръце... Един ден застава пред тогавашния военен министър героят на 27-и Чепински полк - майор Попов, изгубил двете си очи в лют бой едва 22-годишен, и казва: „Господин Министре, цяла нощ съм прекарал на скамейката в градската градина. Направете нещо за нас.” – „Че кой ти е крив” Да не си ходил да се биеш! ” Вярвам, че разбирате мъката на тоя герой, физически сляп, пред тоя духовен слепец, па макар и военен министър. Друг герой с една ръка застава пак при военния министър и го моли за нещо. „Кой ти е крив? Не съм те пращал аз на война. Цар Фердинанд ти взе едната ръка, а аз ще ти взема другата.” Вярвам, че разбирате състоянието на тоя герой, който е загубил ръката си на бойното поле, и душевния мир на военния министър. Друг министър-председател заяви в партийния си конгрес за по-голям ефект: „Военно-инвалидите готвят революция, ама две тенекии газ е масрафът им.” Революцията се състоеше в това: На 4 юний 1920 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7737729549408