Търсене в текстове за 'Сляп'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.
Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
към текста >>

Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра.
В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат.
към текста >>

Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
към текста >>

3. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон.
Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи.
към текста >>

4. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон.
Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи.
към текста >>

5. Учителя - Слово за 1913 година, София

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети. Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта.Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си? " Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

- Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.)Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там.
Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало.Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.)Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно.
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
към текста >>

В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили.
Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат.
към текста >>

Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб.
към текста >>

Но тоя, който се съмнява, е сляп.
И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата. Докато не сме видели Бога, трябва да вярваме на хората и този, когото не си виждал, ти му вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа.
към текста >>

8. Димитър Голов завършва земния си път.

След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп.
Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! “ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7) Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона.
към текста >>

9. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! "
към текста >>

Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички.
към текста >>

3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона
Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г.
към текста >>

Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот?
към текста >>

10. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга.
Казва закона: Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я. Ако ти е израстнала една конска ръка нея ще отрежеш, тя е атавизъм на миналото. Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим. Друг начин за да вървиш напред е да виждаш. И Бог като ви отвори очите вие имате светлина и тогава вървите напред без да имате нужда да опитвате - другият метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем до слънцето.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам!
Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам! " Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи! Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете! " А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то!
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците.
Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам. Че тази Варвара излезе цяла героиня. Изпратили я от Цариградската екзархия тук на почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”. Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти! Сега тя била „директорка” на приюта. Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й. Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св. Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св.
към текста >>

13. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда.
Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света.
към текста >>

14. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения.
И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат.Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост. Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения. „Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате.
към текста >>

15. Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май

В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр.
Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII. Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос. Подобно ще правиш и когато срещнеш някой отчаян, обезверен и пр.
към текста >>

16. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август

А който не знае, е сляп, не може да чете.
Той каза:Като те духа вятърът, да слушаш, че ти говори някой, който те обича. Растенията и всичко друго е проявление на любовта. Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога. А който не знае, е сляп, не може да чете. Той знае, че писмото е грандиозно, но не знае да чете. Българите нали казват, че сляп човек не може да чете. Във всичко, навсякъде трябва да виждаш Божията Любов. Любовта е правата мисъл. Средата, в която ние сме потопени, е Божията Любов.
към текста >>

Българите нали казват, че сляп човек не може да чете.
Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога. А който не знае, е сляп, не може да чете. Той знае, че писмото е грандиозно, но не знае да чете. Българите нали казват, че сляп човек не може да чете. Във всичко, навсякъде трябва да виждаш Божията Любов. Любовта е правата мисъл. Средата, в която ние сме потопени, е Божията Любов. Някой път ние разбираме средата в живота като условие. Човек може да живее в една среда, без да бъде във връзка със своята среда.
към текста >>

17. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп.
Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават.
към текста >>

Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта.
Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има. Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората.
към текста >>

18. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп.
Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават.
към текста >>

Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта.
Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има. Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората.
към текста >>

19. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп.
Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават.
към текста >>

Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта.
Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде. И за тези, които чрез тях ще повярват.“ Хората сега не се познават. Познанство без любов не може да има. Чрез любовта има едно дълбоко познание на хората.
към текста >>

20. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

И като го слушаш, камък да си, ще се стопиш, глух да си, ще прочуеш, сляп да си, ще видиш вълшебната картина от неговата песен.Небето е алено от божури.
Тя е бяла, а траклата й - червени. Там спи отрок-той е техен, на него и на нея. Свирнята става мъка, обич, копнеж. Неговото дете! Той ще му даде цялото си стадо...Тъй свири левентът овчар. И като го слушаш, камък да си, ще се стопиш, глух да си, ще прочуеш, сляп да си, ще видиш вълшебната картина от неговата песен.Небето е алено от божури. Денят настъпва - пълен, слънчев, богат. Стадото отново заслиза. Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки.А где е нашият обичен Пастир? Дни, седмици се нижат, а той не слиза при нас, все горе седи, като Орел с пречупено крило всред пек, гърмотевици, молнии и бури. Кой можеше да се мери с Неговите леки еленови стъпки?!
към текста >>

21. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 14 август

Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп.
В природата има една красива страна, а именно, че Бог задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Стана въпрос за любовта. Учителя каза:Ако аз ще обичам хората заради Божията Любов, ще ги обичам истински, не за богатството, парите, знанието, силата и пр., а за Бога. Тези неща за мене са безпредметни. Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 15 август

Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп.
В природата има една красива страна, а именно, че Бог задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Стана въпрос за любовта. Учителя каза:Ако аз ще обичам хората заради Божията Любов, ще ги обичам истински, не за богатството, парите, знанието, силата и пр., а за Бога. Тези неща за мене са безпредметни. Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 16 август

Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп.
В природата има една красива страна, а именно, че Бог задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Стана въпрос за любовта. Учителя каза:Ако аз ще обичам хората заради Божията Любов, ще ги обичам истински, не за богатството, парите, знанието, силата и пр., а за Бога. Тези неща за мене са безпредметни. Спор става между хората все за материални работи. Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави.
към текста >>

24. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав.
Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят.
към текста >>

25. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх

Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав.
Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят.
към текста >>

26. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
към текста >>

Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра.
В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат.
към текста >>

Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
към текста >>

27. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>

28. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>

0.14704990386963