НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което
сляпо
трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните.
Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което
сляпо
трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните.
Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако един
сляпороден
и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват?
Ако един
сляпороден
и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
към текста >>
3.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Преди той е бил
сляп
към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.
Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти.
Преди той е бил
сляп
към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.
И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен?
към текста >>
4.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът не е за
сляпо
приемане на истините, а за пътя на опита.
В хармония със законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм.
Окултизмът не е за
сляпо
приемане на истините, а за пътя на опита.
Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи.
към текста >>
5.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кое му подсказва, че животът е
сляпо
, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението. Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели. От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот?
Кое му подсказва, че животът е
сляпо
, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва.
към текста >>
„
Сляпа
и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма.
Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
„
Сляпа
и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма.
Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици. И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.
към текста >>
6.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против
сляпото
подражание на Японския народ на западните култури.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества.
Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против
сляпото
подражание на Японския народ на западните култури.
Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е.
към текста >>
7.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде
сляп
за мъките и товара на работния народ.
За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена.
При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде
сляп
за мъките и товара на работния народ.
Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал. Тогава мирът, радостта и доволството ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно. Е ли възможно всичко това?
към текста >>
8.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според Мансфелд, той е само
сляпо
оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля".
„Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление. „Мансфелд, казва по-нататък „Рул", е необикновено силен медиум. Намирайки се в положение на транс, той рисува с маслени бои, или с акварел в стила и маниера на знаменити, сега умрели художници, като слага и най-дребните детайли, включително и подписите на художниците, които не могат да се отличат от истинските. Подписът на един починал в миналото столетие японски художник, Мансфелд е предал по японски, макар че не знае този език.
Според Мансфелд, той е само
сляпо
оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля".
Тази изложба – заключава „Рул", заслужава да бъде посетена. Просто невероятно е, как тези картини, толкова различни по стил и изпълнение, са могли да бъдат нарисувани от едно и също лице. Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ.
към текста >>
9.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това
сляпо
движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза.
Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това
сляпо
движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
към текста >>
10.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само
сляпа
игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси.
френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят.
Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само
сляпа
игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси.
Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка?
към текста >>
11.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност,
сляпа
и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън.
За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност,
сляпа
и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява.
към текста >>
12.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Митов, престава да бъде тук една
сляпа
подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е
сляпото
отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст.
Митов, престава да бъде тук една
сляпа
подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е
сляпото
отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина".
3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите.
към текста >>
13.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че
сляп
за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека.
Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че
сляп
за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1.
към текста >>
14.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста,
сляпа
игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели.
При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим.
Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста,
сляпа
игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели.
Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти.
към текста >>
15.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един
сляп
, случаен продукт, когото очаква едно
сляпо
бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток.
Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената.
...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един
сляп
, случаен продукт, когото очаква едно
сляпо
бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток.
Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване.
към текста >>
16.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от
сляпата
случайност.
Запример окото на pectin`a (от рода на мекотелите) е съвършено еднакво с окото на човека. А pectin`a стои на много ниско стъпало, в сравнение с човека на еволюционната стълба. Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от
сляпата
случайност.
Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
към текста >>
17.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше
сляпата
съдба и случая.
Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си.
И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше
сляпата
съдба и случая.
Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага! Веднага!
към текста >>
18.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На това може да се каже: тогава аз трябва отначало
сляпо
да вярвам.
В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание.
На това може да се каже: тогава аз трябва отначало
сляпо
да вярвам.
Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
към текста >>
Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със
сляпа
вяра.
И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш.
Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със
сляпа
вяра.
Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта.
към текста >>
За разкриване на висшите чувства не се изисква
сляпа
вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли.
За разкриване на висшите чувства не се изисква
сляпа
вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят.
към текста >>
Всяка наклонност, която
сляпо
се следва, пречи да се виждат ясно нещата.
Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства.
Всяка наклонност, която
сляпо
се следва, пречи да се виждат ясно нещата.
Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него. Човек, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание.
към текста >>
19.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,),
сляпото
черво (с.ч.) и др.
Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса. Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло.
При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,),
сляпото
черво (с.ч.) и др.
После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления. Ако разгледаме кръговото деление, там са класифицирани разните системи на човека.
към текста >>
Който добре познава окото, може точно да каже, де е ненормална функцията на хранителния кръг в червата и в кои от тях, дали в тънките, в дебелото черво, в дванадесетопръстника или в
сляпото
черво и пр.
Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места. Също така е означено и здравословното състояние на червата и правилната им функция и сила с особен цвят, гланц и движение.
Който добре познава окото, може точно да каже, де е ненормална функцията на хранителния кръг в червата и в кои от тях, дали в тънките, в дебелото черво, в дванадесетопръстника или в
сляпото
черво и пр.
Вторият голям кръг (2), който заема втората трета от ириса, е пак разделен на два по-малки кръга: първият от тях или третият (ІІІ) по ред малък, представлява царството на кръвта или кръвоносната система със своя главен орган сърцето (с), което се намира в левия ирис на окото. А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове.
към текста >>
20.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не виждаш ли, че съм
сляп
?
Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците.
Не виждаш ли, че съм
сляп
?
Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна. Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа.
към текста >>
оздравя; чуе ли го
сляп
, проглежда; види ли го .сакат, прохожда.
Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
оздравя; чуе ли го
сляп
, проглежда; види ли го .сакат, прохожда.
Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
към текста >>
21.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате
сляпо
, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние?
Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя? Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в течение на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои. Всички ще го постигнат някога .
Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате
сляпо
, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние?
Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата.
към текста >>
22.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Никакво
сляпо
послушание Нам са нужни независими, самостоятелно мислещи съработници, които сами могат да разсъждават и никога слепешката да не служат.
Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила. Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да мислите. Упражнявайте различаване при всички неща. Размислете добре, какво ви казах, защото сега вие знаете, че аз се нуждая от такива, които могат самостоятелно да мислят.
Никакво
сляпо
послушание Нам са нужни независими, самостоятелно мислещи съработници, които сами могат да разсъждават и никога слепешката да не служат.
Мислете винаги за нас и какво бихме направили ние; тогава и вие ще знаете, какво трябва да правите. Вие трябва разумно да ни служите, а не слепешката. По-добре е да последвате вашата собствена мисъл и да сгрешите, отколкото слепешката да ни служите. Защото само когато станете един силен, самостоятелен орган, когато станете един чист, силен проводник за нашите сили, тогава само можете да работите делото: да живеете за благословение на всички ония, до които достигнете. По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение.
към текста >>
Вярата не е
сляпо
послушание.
По-добре е да последвате вашата собствена мисъл и да сгрешите, отколкото слепешката да ни служите. Защото само когато станете един силен, самостоятелен орган, когато станете един чист, силен проводник за нашите сили, тогава само можете да работите делото: да живеете за благословение на всички ония, до които достигнете. По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение. Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра.
Вярата не е
сляпо
послушание.
Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени.
към текста >>
23.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
'Ге се движат ей тъй
сляпо
, безцелно, по прочутия закон на гравитацията.
Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица.
'Ге се движат ей тъй
сляпо
, безцелно, по прочутия закон на гравитацията.
И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи. И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив организъм и си има творец.
към текста >>
24.
ПЛАНИНАРИ - Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка
сляпа
; И доволен пак по пътя отмини.
Еделвайс 1.ДОКАТО човек се пред Бога смирява, на своята трапеза Господ го зове. Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце.
Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка
сляпа
; И доволен пак по пътя отмини.
* 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска.
към текста >>
25.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на
сляпо
приемане на готови твърдения.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на
сляпо
приемане на готови твърдения.
То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
към текста >>
26.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и
сляп
за красотата и изобилието.
Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко.
Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и
сляп
за красотата и изобилието.
Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си.
към текста >>
27.
НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „
Сляп
бях, но сега прогледнах”.
Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел.
Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „
Сляп
бях, но сега прогледнах”.
Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената!
към текста >>
28.
ДУША ВЕЛИКА - ЛУИДЖИ БЕЛОТИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и
сляпо
, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
Scesa Tanto е l'umanita nel basso fondo Errante е cieca che pare indifesa: Ravvolta in nero manto, gira in tondo. (I) Dа l'oriente nunzia forza viene, Allа penante gente porta: luce, Novella Fede, pace, il vero bene, Ove all'amor, sapienza ben conduce. Fratelli! il saper novo, vostre pene Fuga е a Divina perfezione adduce! Luigi Da Venezia (Bellotti) Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш.
До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и
сляпо
, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г. Венеция
към текста >>
29.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и
сляпо
, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш.
До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и
сляпо
, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г. Венеция
към текста >>
30.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Дали тук хората виждат само
сляпа
работа на материята или участие и на разум, дух - безразлично е.
Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго становище, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика някаква „целесъобразност", или „инстинкта" - който при последна сметка се разлагал, според някои съвременни учени, на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми", „условни рефлекси" и пр. и пр. - безразлично е.
Дали тук хората виждат само
сляпа
работа на материята или участие и на разум, дух - безразлично е.
Има нещо - както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е - какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величана от други, материя? Какво е крива материята за недоразуменията на хората?
към текста >>
31.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв
сляп
инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв
сляп
инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат.
към текста >>
32.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да си представим, че някой е бил
сляп
и за пръв път вижда слънцето и изгрева!
Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев! Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред умствения ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно! Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе!
Да си представим, че някой е бил
сляп
и за пръв път вижда слънцето и изгрева!
Това ще бъде епохално преживяване за него! Душата, чрез преживяването на изгрева, не се ли учи да разбира красотата на същия процес, преживян вътрешно? Погледни планинския склон пролетно време преди разлистване на дърветата! Ще видиш над повърхнината му синкаво-морав въздух! Това се дължи на натрупаната изобилна прана!
към текста >>
33.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от
сляпата
случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от
сляпата
случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
към текста >>
34.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в
сляпа
покорност, пълна тъмнина и неведение.
И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата.
първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в
сляпа
покорност, пълна тъмнина и неведение.
Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света.
към текста >>
35.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако не възприемаш светлината, ще станеш
сляп
и ще се спъваш в живота.
Помни: Търсиш ли Бога отвън, ще намериш земята. Търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата, въздуха, светлината. И ако не ядеш хляб, който земята ти дава - смърт те чака! Ако не пиеш водата - от жажда ще умреш. Ако не дишаш въздуха, ще се задушиш.
Ако не възприемаш светлината, ще станеш
сляп
и ще се спъваш в живота.
Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя. Знайте, обаче, че има братя в света, които представят доброто. Ако не си добър, те няма да те приемат. Има братя, които представят чистотата. Ако ти не си чист, те няма да те приемат.
към текста >>
36.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват
сляпо
и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват
сляпо
и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
към текста >>
37.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и
сляпа
вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и
сляпа
вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
към текста >>
38.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не
сляпо
и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно.
Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят. Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери. Нужни са хора с твърда воля, с благородни сърца и с трезви умове. Хора, които да знаят, какво е нужно, да разбират, как трябва да се направи и най-после - да могат да го направят. Такива са новите строители: да знаят, да разбират и да могат.
Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не
сляпо
и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно.
Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот. Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството. Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.
към текста >>
39.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една
сляпа
воля.
„Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест".
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една
сляпа
воля.
Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание.
към текста >>
40.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е
сляпо
привързан към външните знаци и обреди на един култ.
Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е
сляпо
привързан към външните знаци и обреди на един култ.
Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
към текста >>
41.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Те доказаха, че няма
сляпо
развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност.
Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм.
Те доказаха, че няма
сляпо
развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност.
А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел. Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията.
към текста >>
42.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЛЕР И НА ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Ръката на Елена Кеплер Елена Келлер е
сляпа
, глуха и няма.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЛЕР И НА ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Ръката на Елена Кеплер Елена Келлер е
сляпа
, глуха и няма.
За нея са затворени трите големи свята на човешката връзка с външния свят - природа и хора. Едва ли има по-голямо нещастие от това да не може човек да вижда, да слуша и да говори. Това не са само възможности за проява на човека. Чрез възприемане на външния свят посредством тези наши три главни сетива, ние се развиваме и растем вътрешно, духовно. Елена Келлер е един пример на духовно развитие, без да притежава тези духовни възможности - тези прозорци към външния свят.
към текста >>
43.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на
сляпо
искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот.
Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него. И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога.
Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на
сляпо
искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот.
А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието. Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост.
към текста >>
44.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото
сляпото
вярване.
А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак а приори, понеже не могли да си представят. Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум".
В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото
сляпото
вярване.
Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати". Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията.
към текста >>
Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват
сляпо
често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо).
В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф.
Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват
сляпо
често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо).
Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика" е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологичетки материал, Обаче, неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век" (проф. Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във франция - главно от X.
към текста >>
45.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така
сляпо
се придържат.
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството.
Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така
сляпо
се придържат.
Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>
46.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Безлюбието е
сляпо
.
Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Единствената сила, която може да ни научи, как да живеем, това е любовта. Пред вас седи едно велико бъдеще. Тепърва имате да учите, какво нещо е любовта.
Безлюбието е
сляпо
.
Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден. Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят.
към текста >>
47.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и
сляпо
човечество.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКУВАТЕЛ НА ЕПОХАТА (Извадки из есетата „Сигнали") Георг Нордман Епохите и събитията имат своите тълкуватели и ясновидци.
Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и
сляпо
човечество.
Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм.
към текста >>
48.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала има събития, които привидно се дължат на „
сляпа
случайност".
Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са. ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност.
Ала има събития, които привидно се дължат на „
сляпа
случайност".
Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Трябва да бъде човек
сляп
, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява.
Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда.
Трябва да бъде човек
сляп
, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява.
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление.
към текста >>
50.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ
сляпата
случайност и грубата сила.
Духът, който работи тайно и с вътрешна мощ, винаги намира начин да разкъса омразния обръч на принудата. Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатък на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм.
Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ
сляпата
случайност и грубата сила.
Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество.
към текста >>
51.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно,
сляпо
, лично, което има за цел само собственото съществуване.
Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие.
А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно,
сляпо
, лично, което има за цел само собственото съществуване.
Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята.
към текста >>
Който служи на Любовта, е
сляп
за човешките грехове и престъпления.
Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява.
Който служи на Любовта, е
сляп
за човешките грехове и престъпления.
Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява.
към текста >>
52.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и
сляпо
, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко.
Идеали и цели, наложени отвън, не са идеали. Тях трябва да намери той вътре в себе си. Тогава ще дойде до извора на вътрешната радост. в живота му ще има радост. Може да са малки радости, но те ще внесат смисъл.
Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и
сляпо
, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко.
В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост. Тя ще му отвори очите, той ще види, че в него има нещо друго, което живее друг живот — по-висш, по-светъл. Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него. А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива.
към текста >>
53.
НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако
сляпото
подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив. Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата.
Ако
сляпото
подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна.
към текста >>
54.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една
сляпа
случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една
сляпа
случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
към текста >>
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна,
сляпа
случайност.
Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден.
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна,
сляпа
случайност.
Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие.
към текста >>
55.
ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Известна деградация в развитието на човека го е направила
сляп
, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност.
Известна деградация в развитието на човека го е направила
сляп
, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия.
към текста >>
56.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние сме приели
сляпо
всичко, което тя ни е предложила.
Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша.
Ние сме приели
сляпо
всичко, което тя ни е предложила.
Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни.
към текста >>
57.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Трябва дълго, много дълго време, Повелителю мой, да съм била
сляпа
и глуха, та затова песните на птичките, ромонът на потока звучат в ушит ми.
Но всичко това съкруши сърцето ми, и аз почувствувах, как то леденее! За миг застанах неподвижна. Тогава чух моята жестоко измъчвана душа да стене като самотен пътник, залутан всред пустиня. В тоя миг на студ и отчаяние през мен премина трепетът на пробуждането Нима можех да считам художника за реалност, а творбите — за измама! Нима нищожност са очите и езикът ми, а ръцете, които ги създадоха, — съвършенство!
Трябва дълго, много дълго време, Повелителю мой, да съм била
сляпа
и глуха, та затова песните на птичките, ромонът на потока звучат в ушит ми.
Сега ни доброто и злото, скръбта и радостта, планините и реките, белоснежната завивка, застлала земята, и розовият вишнев цвят, всичко за мен е музиката на живота. Сестри мои, дълъг път изминах, докато настъпи този час, в който спокойната яснота на знанието за Единството ме докосна и видях великата красота на човешкия живот! Днес аз смирено докосвам безкрайните форми, с които съм заобиколена и те ми разкриват Неговата същност и премъдрост. Вече не питам, де е той, а само внимавам да не пропусна мига, в който Той ще ми проговори, за да Му отдам живота си във всеотдайна служба. III. Малкият извор Аз зная, че и животът на другите е пълен със заблуждения, но мене ми се струва, че в моя е имало най-много.
към текста >>
58.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може
сляп
сляпаго
да води?
/Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25.
ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може
сляп
сляпаго
да води?
Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши.
към текста >>
Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже:
Сляп
бях, но сега виждам.
Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца.
Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже:
Сляп
бях, но сега виждам.
Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
към текста >>
59.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше
сляпа
по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи.
Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати.
Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше
сляпа
по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи.
А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които Бог ще ви изпрати през новата година.*** ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО 22 март 1928 г. Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички като казва: нека дойдат всички които се нуждаят от мене!
към текста >>
60.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С други думи казано: Учителят е
сляп
за погрешките на своя ученик.
Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Моралът на всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки.
С други думи казано: Учителят е
сляп
за погрешките на своя ученик.
Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител.
към текста >>
61.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Сляпата
вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
Сляпата
вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима.
към текста >>
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е
сляпата
вяра.
В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е
сляпата
вяра.
В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат.
към текста >>
Ако, следователно,
сляпата
вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема.
Ако, следователно,
сляпата
вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
към текста >>
62.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Минавайки през площада „Вацлавски намести“ видях един
сляп
младеж.
Виждах, че зад мене стоеше Някой, Който уреждаше всичко. Поканиха ме да остана в Прага, но аз виждах, че приближава революцията. Помогна ми единственият чех, който ми бяха препоръчали. Даде ми работа да реализирам проект за капак на една кутия. Плати ми една месечна заплата.
Минавайки през площада „Вацлавски намести“ видях един
сляп
младеж.
В джоба си имах само две крони, по-малко от трамваен билет. Дадох едната на слепия, и след 15 минути най-неочаквано получих 5000 крони. Същият чех, който ми бе препоръчан, ми поиска да му дам пълномощно да произведе три кутии от моите. Той ми предложи пет хиляди. Поисках му да ги обърне в шведски крони.
към текста >>
63.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй безцелна —
сляпата
привързаност към всички тези форми!
Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си! И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било.
Тъй безцелна —
сляпата
привързаност към всички тези форми!
Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край. Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно същество, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства. Ти ще разбереш, че едничкия смисъл на твоя земен живот се състои в това да се стремиш към Бога. Нему да служиш, а не на своята секта. И да Му служиш в дух и истина,- а не в тази или онази ограда.
към текста >>
64.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не се иска
сляпа
вяра.
етер Б. Р.) Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в нас да се роди една вътрешна радост, в нашите осиромашали души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тая животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Bcеки трябва да направи опит ред години, за да се убеди в тая истина.
Не се иска
сляпа
вяра.
Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Празникът на природата.
към текста >>
65.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но човек, в своята
сляпа
и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му.
*** Бавно се облагородява човешкото сърце! Но решим ли да тръгнем по един път, ние трябва да започнем от малкото, да започнем с първата стъпка. Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония. Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека.
Но човек, в своята
сляпа
и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му.
Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си! Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо удоволствие или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат. Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука.
към текста >>
66.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде
сляпа
, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.
Воля за мир! Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще. Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения. Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати до сега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо. И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне, — мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае, как ще може да излезе.
Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде
сляпа
, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.
Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни — сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях. Като започнем от органите на „родолюбивите организации“, тия на бившите военни, на десните националистически партии и свършим с тъй наречената „жълта преса" — всички те вървят по стария отъпкан път на предизвикателството, на нежеланието за искрено мирно разбирателство. Това е едно традиционно, остаряло разбиране на нещата, според което на предизвикателството трябва да отговорим с предизвикателство, на нападките с нападки, на обвиненията с обвинения. И резултатите от него са пред очите на всички! Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път?
към текста >>
67.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, нужно е в началото и преди всичко да се молим на Бога, па макар и
сляпо
.
Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо. Даже когато човек няма никакво познание за Бога, той може от време на време да Го съзнава, ако само притежава сърдечна склонност да се стреми към Него и да се уповава на Него, бидейки винаги изпълнен с чувството на благодарност. Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения. Ние можем да познаваме Бога само отчасти, малко по малко, но никога не можем схвана Неговата пълнота изведнъж, по същия начин, както ний можем да допълним знанието си за човешкото тяло, изучавайки едно след друго неговите различни органи: глава, ръце, крака и т.н., които заедно образуват тялото. Ето защо, колкото по-силна е нашата склоност да се стремим и да се уповаваме на Бога, толкова повече ние започваме да се свързваме с Него, благодарение на което почваме фактически да Го познаваме и придобиваме голяма сила.
Следователно, нужно е в началото и преди всичко да се молим на Бога, па макар и
сляпо
.
Отваряне на сърдечните очи. Да се ентусиазираме е необходимо за всяко нещо. Работа и занятие в които не се влага ентусиазъм, никога не могат да бъдат интересни. По същия начин, ние трябва да вярваме енергично и вдъхновено, защото иначе не бихме имали възможността да познаем Бога и никога за нас не би се отворила портата която води към Него. Понеже Бог е могъща Воля.
към текста >>
Вървейки
сляпо
след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота.
По същия начин, и със същата цел, трябвa да преобърнем всичко в себе си, за да намерим Истината. Както водата е скрита в дълбочините на изсъхналата земя, така и Истината е скрита в дълбините на вашето сърце. Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои. Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране.
Вървейки
сляпо
след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота.
Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината. Преди още във вас да се развие вътрешното възприемане на Истината, истинското, правилното разбиране на нещата, трябва да стане коренно изменение на вашите мисли и чувства. Не се отвърдявайте още по вече в своето и без това твърде удобно (и повърхностно) светоразбиране, защото самодоволното удовлетворение не води към Истината и не носи щастие.
към текста >>
68.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На техния късоглед, на техния
сляп
егоизъм.
и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
На техния късоглед, на техния
сляп
егоизъм.
Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос. Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя? Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси?
към текста >>
69.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави
сляпа
: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа.
Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за съвременния човек и с това да осмисли неговия живот, да му даде правилна ориентировка в живота. Ето защо, въпреки всичкото знание, с което съвременната наука чрез училища и университети пълни главите на младежта, последната, и след излизането си от тях си остава в същата тъмнина, в същата неориентираност в живота, в която се е намирала и по-рано. Това, което съвременната официална наука не може да ни даде, но което е необходимо за осмисляне на човешкия живот на земята, ни се дава от окултизма.
Окултизмът ни дава истините, за които съвременната наука се прави
сляпа
: Човек е безсмъртен дух, за когото физическото тяло е само една дреха, само едно оръдие за работа.
Тази истина, даже след като е била проверена и доказана чрез спиритически и други изследвания, чрез събиране на безкрайна редица от факти от хора като Уйлям Крукс, Оливер Лодж, Камил Фламарион, проф. Аксаков, все пак продължава да бъде отричана от официалната наука. Прераждането е факт. И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт.
към текста >>
Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на
сляпа
пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство?
И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт. И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота.
Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на
сляпа
пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство?
— Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици.
към текста >>
Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави
сляпа
за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси!
И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не!
Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави
сляпа
за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси!
Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота.
към текста >>
70.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И е щастлив: А който не знае, е
сляп
и тегли цял живот.
Бъдещето се гради на сегашното. Който разбере едното, знае и другото, той може да предвижда и това което го чака. Живота на човека е една тайна — тъй както е тайна книгата за неграмотния. Който чете и разбира — той знае, а знанието е сила. Който знае е силен — той сполучва в живота си!
И е щастлив: А който не знае, е
сляп
и тегли цял живот.
„Малкото камъче, голямата кола прехвърля“. Жени се слепия и — не вижда кого взема. Има деца и не знае — каква служба или занаят да им избере. Тегли детето, тегли и той цял живот. Природата е написала това по главата, ръцете, лицето на всекиго, само че трябва да се прочете.
към текста >>
71.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и
сляп
шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания.
Едно цветно художествено табло с една художествена анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева. Веднага се запиши за абонат и изпрати стойността до издателя: Кирил Георгиев — скулптор ул. „Добруджанска" кв. 618/5 — Варна. Тъмни сили.
От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и
сляп
шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания.
На много места те вършиха и вършат насилия над мирни български граждани — евреи и турци — без да са и най-малко предизвикани, без никаква причина, а просто така, от „родолюбие". Същите господа са считат за големи защитници и пазители на православието и много пъти вече употребиха своите изпитани методи в това направление. Миналата година нападнаха и разгониха конгреса на адвентистите във Варна. Известна е тяхната „дейност" за осуетяването събора на Бялото Братство и много други техни „подвизи". Сега се научаваме, че преди десетина дни те пак се отличили: нападнали молитвените събрания на адвентисти и петдесетници в София.
към текста >>
72.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на
сляп
фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.
Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули.
Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на
сляп
фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.
За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!
към текста >>
73.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил
сляп
?
Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14).
Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил
сляп
?
" (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони.
към текста >>
74.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за
сляпо
отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за
сляпо
отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>
75.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това сме именно ний, хората, които
сляпо
, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя.
Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели.
Това сме именно ний, хората, които
сляпо
, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя.
И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите великите реалности, ние ви носим една нова вест и един горещ апел едновременно. Пътят винаги е бил отворен. Ще се присъедините ли към нас, за да го направим толкова достъпен, че да утоли всецяло глада и жаждата на душата? Никога не е възниквала една нужда, никога не е възниквал един въпрос у човека, без да може по някакъв начин, някъде, тая нужда да бъде задоволена, на тоя въпрос да бъде отговорено. Ний можем да намерим пътя.
към текста >>
76.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каква жалка и смешна глупост, причинена от
сляпата
ненавист на духовенството!
Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство. Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение.
Каква жалка и смешна глупост, причинена от
сляпата
ненавист на духовенството!
Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста?
към текста >>
77.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил
сляп
.
Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера.
Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил
сляп
.
Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях. От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел. Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността.
към текста >>
А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един
сляп
нагон.
И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека.
А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един
сляп
нагон.
Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество. Когото се роди „аза", всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеала на всеки човек. Беседа, държана от Учителя на 10. I. 1932 год.
към текста >>
Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено
сляп
шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни.
Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта.
Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено
сляп
шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни.
Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство. Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя.
към текста >>
78.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само
сляп
исторически случай, а не необходимост за езика.
По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот. К. Сугарев Писмо за произхода на есперанто Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики.
Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само
сляп
исторически случай, а не необходимост за езика.
Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница). Това „ская“ ме заинтересува и ми показа, че наставките дават възможност от една дума да се правят други думи, които не е нужно да се изучават отделно.
към текста >>
79.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отклонете се от своя
сляп
егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия.
Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели. Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония.
Отклонете се от своя
сляп
егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия.
Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления.
към текста >>
80.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята
сляпа
и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема?
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята
сляпа
и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>
81.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е тук необходимо
сляпо
вярване.
Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава деня на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина.
Не е тук необходимо
сляпо
вярване.
Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре.
към текста >>
82.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сляп
слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата.
Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих. Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава. Когато положението на един болен се влошава, то ние знаем, че лекаря не е намерил съответното лекарство. И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия.
Сляп
слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата.
Ако днес, така наречените водачи на народите са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва? Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му. Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се.
към текста >>
83.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно
сляпо
божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните.
Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот.
Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно
сляпо
божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните.
Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта.
към текста >>
84.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на
сляпото
подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
— Това са проводници на демонски сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел. Силата на днешните силни хора е сила, която обсебва, изсмуква и канализира всички жизнени сокове на своя народ, хваща ги здраво в своята ръка, за да ги хвърли утре във вихъра на разрушението и самоизтреблението. Следователно, това е една сила фиктивна, сила на момента, която утре ще се саморазруши, ще се самоизяде. Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с гробове и накрай сама себе си погребва. Силният човек, който днес иска да се наложи в България и в света, идва за да отнеме свободата и живота на хората.
Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на
сляпото
подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
Силният човек идва ! А след него мълком се движи сянката на смъртта, жадна за човешка кръв. Все още има време. Все още можем да избегнем катастрофата. Все още можем да се справим с този бяс който обхвана Германия и който се стреми да овладее и нас.
към текста >>
85.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават младежта в дива омраза и
сляп
шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ.
Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре. Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим. А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т.
н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават младежта в дива омраза и
сляп
шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ.
Защото никой здравомислещ човек не може да се съмнява, че всеки подобен опит ще бъде завършен с трета, много по-страшна национална катастрофа. Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи.
към текста >>
86.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на
сляпата
омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат.
Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. D-ro L. L. Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток.
Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на
сляпата
омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат.
Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализираме той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война.
към текста >>
Аз разбрах какво грамадно значение може да има, за съзнателно създавания език, пълната употреба на тази сила, която в естествените езици е действала само частично,
сляпо
, неправилно и непълно.
Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Писмо за произхода на Есперанто Letero pri la deveno de Esperanto (Продължение от брой 57) „Задачата е разрешена! “ си казах аз тогава. Аз долових идеята за наставките и започнах да работя много в това направление.
Аз разбрах какво грамадно значение може да има, за съзнателно създавания език, пълната употреба на тази сила, която в естествените езици е действала само частично,
сляпо
, неправилно и непълно.
Започнах да сравнявам думи, да търся между тях постоянни, определени отношения и всеки ден изхвърлях из речника нова голяма серия от думи, заменяйки ги с една наставка, която означава известно отношение. Забелязах тогава, че голямо число думи чисто „коренни" (напр. „майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника. Механиката на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда.
към текста >>
87.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един
сляп
национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света.
И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието.
Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един
сляп
национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света.
Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение.
към текста >>
88.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като
сляп
и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят.
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като
сляп
и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение.
към текста >>
89.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз не искам вие
сляпо
да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите.
И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.
Аз не искам вие
сляпо
да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите.
Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали.
към текста >>
90.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един
сляпороден
по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види.
Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият.
По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един
сляпороден
по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види.
За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване. Предметите той може да чувства: те изглеждат реални, но светлината и цветовете са вън от неговия кръгозор. Същото нещо е и с болшинството от хората. Те чувстват и виждат предметите и чуват звуците на физическия свят, но другите области, които ясновидецът нарича „висши светове“, са тъй недостъпни за него, както светлината и цветовете — за слепеца. Но факта, че слепият не вижда светлина и цветове, не е доказателство против тяхното съществуване.
към текста >>
Ний не мислим, че един
сляпороден
, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят.
Ако слепецът придобие своето зрение, той ще почне да вижда светлина и цветове. И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях. И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот.
Ний не мислим, че един
сляпороден
, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят.
Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията.
към текста >>
91.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Значи,
сляп
съм.
Чувате ли вий, тук, тук да ги сложите! — показва с пръсти зиналите орбити на лицето си, става и тръгва да излиза. Но спъва се в креватите и пада немощен на пода. Всички са в трепет и се чудят какво ли ще стане с нещастния химик. Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото.
— Значи,
сляп
съм.
И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма.
към текста >>
Да, да умреш е нищо, но да си
сляп
и да живееш е ужасно.
Всички са в трепет и се чудят какво ли ще стане с нещастния химик. Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото. — Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов.
Да, да умреш е нищо, но да си
сляп
и да живееш е ужасно.
И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа.
към текста >>
Сляп
е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш?
И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма.
Сляп
е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш?
Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света. (Следва) Житен клас НОВАТА ОСНОВА НА МЕДИЦИНАТА Думата „окултно“ значи скрито. Затова мнозина считат, че то означава и нещо неподатливо на обективно изследване, нещо ненаучно.
към текста >>
92.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега
сляп
да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
Ясно му стана колко погрешен е бил избрания от него път и мъка раздираше сърцето му — защо той няма сега очите си, та да посвети целия си живот, всичките си сили и способности в служене на човечеството, да ги употреби за изграждане, вместо за разрушение. И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак.
Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега
сляп
да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души.
към текста >>
Той знаеше законите на материалния свет, но беше
сляп
за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души.
Той знаеше законите на материалния свет, но беше
сляп
за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си?
към текста >>
По-рано и аз не мислех за тях, бях
сляп
и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам.
Слепият ли трябва да ви води и успокоява или вие него? — Но ти си без очи! … Как ще живеем сега, Коля! ... — Как живеят милиони човеци, без да са си осигурили кора хляб за утрешния ден, без стреха и топливо? Така ще живеем и ние.
По-рано и аз не мислех за тях, бях
сляп
и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам.
Чак сега разбрах колко съм се лъгал! Сега видех, че всички те са мои братя, дишат един въздух, огряват се от едно слънце, стоят под едно небе и имат една душа. По-рано славата и парите бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота. Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа! … Казват, че човек имал и вътрешни очи.
към текста >>
93.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това не ще рече, че човек трябва да бъде
сляп
за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш.
Това не ще рече, че човек трябва да бъде
сляп
за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете.
към текста >>
всички без разлика, по стари от 65 години, получават държавна пенсия: също всички
сляпородени
, глухонеми и пр.) и на най-силни културни движения за мир, трезвеност и кооператизъм.
пътуване — по пространната Швеция — с необятни гори, езера, равнини, ръжени ниви, картофи и дървени красиви къщички. Отново в Стокхолм, града на 26 всемирен есперантски конгрес — северната Венеция, един от най-красивите градове в света. Техника и природна красота, образцова чистота и дивно разположение — острови, полуострови, заливи. Феерично осветление нощем. Столица на един енергичен, предприемчиво, честен, благороден 6 милионен народ, живо доказателство на какво е способна епохата на 120 годишен мир, на който се радва Швеция, в именно: голямо благосъстояние, висока култура, хуманно социално законодателство (напр.
всички без разлика, по стари от 65 години, получават държавна пенсия: също всички
сляпородени
, глухонеми и пр.) и на най-силни културни движения за мир, трезвеност и кооператизъм.
— Трезвениците (J. О. G. Т.) и народния орден броят повече от 400,000 организирани члена, със свои димове, музикални и др. курсове, летни колонии и пр. Кооперативните организации имат приблизително същото число членове.
към текста >>
Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава
сляп
и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения.
Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика. Той не се увлича лесно в революционни, новаторски отклонения, защото е проучил бавната еволюция на медицинската мисъл и всичката нетрайност на множеството хипотези. които временно завладяват представителите на медицината, подобно на модерен шлагер, за да бъдат наскоро отхвърлени като негодни. Така се обяснява голямата, и за мнозина странна, консервативност на лекаря.
Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава
сляп
и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения.
И точно така може да се обясни, - че е възможно лекарят да се занимава с окултните науки без да е станал нито по-малко научен, нито по-малко полезен. Първо, защото окултизмът съвсем не отрича нито анатомията. нито хистологията, нито биохимията. Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото?
към текста >>
94.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те не действат
сляпо
, механически, а по един особен начин избирайки нужните им материали за постигане на тяхната цел, която е растенето и оформянето на тялото.
Химически етер. Той е положителен и отрицателен в своите прояви. Силите, които работят чрез него, произвеждат асимилацията и отделянето. Асимилацията е процес, чрез който различните хранителни елементи се усвояват от тялото на растението, животното или човека. Тези сили действат чрез положителния полюс на химическия етер и привличат необходимите елементи, вграждайки ги в съответни форми.
Те не действат
сляпо
, механически, а по един особен начин избирайки нужните им материали за постигане на тяхната цел, която е растенето и оформянето на тялото.
Отделянето е резултат от работата на същите сили, които обаче действат чрез отрицателния полюс на химическия етер. Така те изтласкват из тялото тия материали от храната, които са негодни за използване или които са дали вече на организма своята оползотворима част и трябва да бъдат изхвърлени навън. Това, както и всички независими от човешката воля процеси, става също по един разумен, преднамерен, целесъобразен начин, а не само механически. За пример може да ни послужи дейността на бъбреците, които отделят, при здравия организъм, само излишните и вредни вещества от тялото, изхвърляйки ги с пикочта; но когато тия органи не са в нормално състояние, те пропускат и ценните и нужни за организма белтъчни вещества заедно с пикочта. 2. Животоносен етер.
към текста >>
95.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е
сляпа
, както я представят.
Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи?
Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е
сляпа
, както я представят.
Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е.
към текста >>
96.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност
сляп
и не вижда най-близкото и най важното.
Тя съзнава всичко. Душата — светлата гостенка от далечни светове, — безпомощна пленница в земния затвор, вижда всичко и за нея то е извор на ужасни страдания. Чезне душата човешка непрестанно, скована в тежките земни вериги. Тя въздиша, тя ридае, тя плаче, тя стене! … Но кой ще я чуе?
— Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност
сляп
и не вижда най-близкото и най важното.
Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното.
към текста >>
97.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В милиони духове тя пробуди стария
сляп
култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен.
А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони.
В милиони духове тя пробуди стария
сляп
култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен.
Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж. приказки за деца. Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни. Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи.
към текста >>
98.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо така, в моята
сляпа
уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега.
Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки. И все пек моят страх от Агмад бе тъй голям, че, останал така сам с него, аз го следвах мълчаливо в пълно подчинение, и всяка от моите несигурни стъпки ме приближаваше към тая страшна врата, от гдето бях видял, в тъмнината на нощта да излиза ужасната фигура. Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение. Веднага щом с очите си той види нещо заплашващо го, невъзможно е щото неговия поглед да не остане прикован в него, без дори страхът да може да го отклони.
Тъкмо така, в моята
сляпа
уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега.
Гледайки внимателно тези страшни стени, аз забелязах, когато приближавахме, една малка врата, която беше от левия ъгъл от вратата на светилището. Нейното съществуване можеше да се забележи само от крайно напрегнатия и внимателен поглед; защото в тоя край на коридора беше много тъмно, още повече поради контраста с блестящите слънчеви лъчи, които изобилстваха при входа. Ние бяхме близо до тази врата. Както вече казах, тя беше от лявата страна на светилището. Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора.
към текста >>
99.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо)
Сляпото
момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората.
Г.) Словото на Учителя. Причини на противоречията в живота. (Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - продължение от брой 138) Скритата страна на живота (Из беседите на Учителя) Щастието (Т. Ч.) Мозъкът като фотокамера (Из в.
Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо)
Сляпото
момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората.
И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички.
към текста >>
Сляпото
момиченце и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София.
Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш. * * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста. Дядо Благо.
Сляпото
момиченце и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София.
От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци. Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно момиченце, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си. Най-сетне то се изтръгна от ръцете му и се запъти с пипания по редицата столове. Къде отиваш? — питаха насядалите.
към текста >>
— То е
сляпо
, но иска да види.
гледаше напред и отминаваше с пипания. Спрях го. — Пуснете го! пуснете! — Думаше бащата, като сочеше грамофона.
— То е
сляпо
, но иска да види.
Отвеждам го в института. Наистина момиченцето с бледото лице отиваше към посоката от дето идваше музиката. С пипане то бързо измина редицата столове, заобиколи голямата маса и спре пред грамофона. — Искаш да видиш кой свири ли? — запита съдържателя.
към текста >>
100.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и
сляпо
последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско.
Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и
сляпо
последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот. А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено.
към текста >>
НАГОРЕ