Търсене в текстове за 'Слой'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Взема се дебел слой памук.
След това мястото пак да се намаже с чисто дървено масло. Освен това да се разбива всяка сутрин с малко захар по едно яйце с жълтъка и с белтъка и да се изпива. При невралгия да се ядат ябълки и круши. В. Един брат имаше невралгия от лявата страна на лицето. Учителя му препоръча да употреби памучни компреси с гореща вода. Взема се дебел слой памук. Донася се в стаята леген и съд с вряла вода. Върху памука се излива вряла вода над легена и докато е още горещ, се поставя, без да се изстисква, на болното място. Ако памукът е много горещ, чака се няколко секунди, докато лицето може да търпи горещината му. Върху памука се поставя гутаперча, а върху нея се туря дебел вълнен плат. Държи се три-четири минути.
към текста >>

2. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него.
Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
към текста >>

3. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася.
към текста >>

И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер.
Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде.
към текста >>

4. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра.
На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила.
към текста >>

Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
към текста >>

При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила. Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата.
към текста >>

Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой.
че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила. Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина.
към текста >>

Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина.
Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност. Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява.
към текста >>

5. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област.
към текста >>

Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути.
Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
към текста >>

От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност.
Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни).
към текста >>

6. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой.
У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция.
към текста >>

Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен.
Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция. Отразяващата способност на Нептун (албедо) е най-високо в сравнение с всички останали планети - около 60%. Това говори, че влиянието на Нептун не създава голяма привързаност към материални ценности, а готовност за раздаването им с лекота.
към текста >>

7. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел атмосферен слой или идват от по-голямо разстояние, дългите вълни се поглъщат и до нас достигат само късите вълни с по-голяма сила.
През 1842 г. Християн Доплер, един от гениите на човешкия род, формулира един от най-важните Закони в механиката, наречен Доплеров принцип. Според него, когато един човек се приближава до източник на силови течения или последният се приближава до човека, той ги възприема с по-голяма сила, отколкото ако този източник се отдалечава. Например, ако един човек е на железопътна гара и слуша свирката на идващия влак, той ще я чува с по-голяма сила, отколкото, ако влакът е на същата дистанция, но се отдалечава от него. Известно е също, че колкото вълните на силовите течения са по-къси, толкова силата им е по-голяма. Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел атмосферен слой или идват от по-голямо разстояние, дългите вълни се поглъщат и до нас достигат само късите вълни с по-голяма сила. Те действат на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в Дванадесети дом, т. е. при своето изгряване, влиянието им има две предимства: 1. благодарение на въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения, при което те действуват с по-голяма сила върху нас; 2. силовите им течения минават през много по-дебел слой от земната атмосфера заедно с дългите вълни, които действуват върху по-долните мозъчни центрове и имат отношение към по-примитивните подтици в човека.
към текста >>

силовите им течения минават през много по-дебел слой от земната атмосфера заедно с дългите вълни, които действуват върху по-долните мозъчни центрове и имат отношение към по-примитивните подтици в човека.
Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел атмосферен слой или идват от по-голямо разстояние, дългите вълни се поглъщат и до нас достигат само късите вълни с по-голяма сила. Те действат на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в Дванадесети дом, т. е. при своето изгряване, влиянието им има две предимства: 1. благодарение на въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения, при което те действуват с по-голяма сила върху нас; 2. силовите им течения минават през много по-дебел слой от земната атмосфера заедно с дългите вълни, които действуват върху по-долните мозъчни центрове и имат отношение към по-примитивните подтици в човека. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в Дванадесети дом, т. е. когато изгряват, имат най-възвишено и благородно влияние. Някои астролози приемат, че Дванадесети дом е с неблагоприятно въздействие, защото Планетите, носещи в голяма степен влиянието на Черното слънце и астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон), получават в него по-голяма сила и при преминаването си през асцендента създават неприятни събития в живота на човека. От друга страна обаче, преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по-голяма сила, през асцендента създава случки и събития с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме, че Слънцето е един високоорганизиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния както за Земята и живота на нея, така и за човека.
към текста >>

8. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване.
От тях Месия бил очакван като политически освободител и възстановител на юдейското царство, което ще се разпростре върху цялото човечество. Едно трето течение в юдейството от тази епоха е било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили само между юдеите, между тях имало хора от всички 12 племена. Очакването на Месия за тях е имало чисто религиозен характер. Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство.
към текста >>

9. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели — до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина.
Хората ще започнат разумно да използват природните и слънчевите енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели — до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни. Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количесто вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови най-високите и непристъпни сега планински вериги, като Алпите, Кордилиерите, планините в Норвегия, Швеция и други.
към текста >>

10. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити.
Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." („Условия за растене", стр. 57). Името Рила, или на славянски език Дункас, означава планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от на-старите скали, срещани В България - метаморфните, които имат предкамбрийска или архайска Възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерният период и се оформят като глациални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености.
към текста >>

11. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика.
Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа.
към текста >>

12. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци.
Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ.
към текста >>

13. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха.
Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата."
към текста >>

14. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По външния слой - фотосферата, се появяват петна.
Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите астрономи на човешкия род от края на 18-и и началото на 19-и век Уилиам Хершел, който в 1781 година откри планетата У Р А Н и два от нейните спътници: открил е също и два сателита на Сатурн. Като е наблюдавал петна по планетата Марс, той е изчислил продължителността на нейното завъртане около оста й. Направил е и още много открития по Небесната сфера. Ето какво казва този гениален астроном за Слънцето: Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо, подобно на Земята.“ Хершел предпазливо отбелязва, че може би то е населено. Около това кълбо има два слоя облаци, продължава той, външният от които е необикновено горещ, а вътрешният - хладен. По външния слой - фотосферата, се появяват петна. Какво са всъщност петната? Самото петно представлява диск, състоящ се от централно ядро, което е тъмно, и от полусянка около него. Те не са нищо друго, освен дълбоки кладенци, подобни на фунии, в тези облачни обвивки. През тези отвори ние можем да видим повърхността на централното кълбо, а полусенките около ядрото са стените на тази фуния Правилността на схващането за петната се потвърждава от т.нар. явление В и л с о н: когато почти кръглото петно е в центъра на Слънчевия диск, ядрото заема централно положение в полусянката.
към текста >>

15. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути.
към текста >>

16. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен слой се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите - за по-малко.
Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда. Диаметърът на Планетата не е еднакъв - при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000. Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен слой се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите - за по-малко. Това не може да ни даде основание да приемем, че и самата Планета се завърта около своята ос за същото време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлина, а светлинните петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи, говори (както и при Юпитер), че при тази Планета има процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила.
към текста >>

При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление.
Това не може да ни даде основание да приемем, че и самата Планета се завърта около своята ос за същото време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлина, а светлинните петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи, говори (както и при Юпитер), че при тази Планета има процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето.
към текста >>

Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него.
Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са концентрирани при Сатурн, то по него започва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там.
към текста >>

Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина.
По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар.
към текста >>

Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици.
Древни писания отбелязват, че някога Земята е имала две Луни - два спътника. Едната Луна, която е светела, както и сегашната, с отразена слънчева светлина, не е била нищо друго, освен голям къс от Астероидите, който благодарение на значителната притегателна сила на Земята е паднал върху континента Атлантида, разкъсал земната кора и той потънал. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество на този къс (и на всички късове от разрушената Планета) да поглъща всички силови течения, то там, където той е паднал, имаме смущения на радио- и другите видове вълни, които учените констатират. Трета част от късовете, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята, са преминали през атмосферата със средна скорост от 30 - 40 километра в секунда. Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици. Това е т.нар. Тунгуски метеорит, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир. Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра. За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е даден от.
към текста >>

17. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година. Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта. Ние приемаме, както и при другите два случая. Че самата Планета се върти много бързо, и за по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината.
към текста >>

Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути.
Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта. Ние приемаме, както и при другите два случая. Че самата Планета се върти много бързо, и за по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост тези два феномена едва се констатират. Наблюденията все пак показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси върху екваториалната област.
към текста >>

А по- тънкият атмосферен слой придава по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които има мисловната дейност на хората под силното влияние на Уран при обсъждане на въпроси и задачи, предстоящи за изпълнение.
При разглеждане на спектъра на светлината, която той отразява от Слънцето, и на светлината от бледите екваториални ивици намираме, че по него съществуват много тъмни линии, което говори за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази Планета. Ние приемаме, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, който е довел и до по-съвършена изява на живот, а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Силата, която се създава на Уран, е необходима за проява на живота там. И когато космична станция, изпратена към далечните Планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които има на тази Планета. Всичко това и други характеристики придават на силовите течения, изтичащи от Уран, и на неговото, влияние върху живота на Земята и върху човека голяма активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по- тънкият атмосферен слой придава по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които има мисловната дейност на хората под силното влияние на Уран при обсъждане на въпроси и задачи, предстоящи за изпълнение. Обратното е при Планетите с дебел слой атмосфера, какъвто е случаят със Сатурн. Със своите бързо реагиращи силови течения влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата в живите форми на Земята. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро и бързо реагира на най-малка възбуда. Тази богата енергия на силови течения от Уран идва не само от произведената там сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от Зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение. Известно е, че плоскостта на екватора на Уран сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, който е повече от 90 градуса, по точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му.
към текста >>

Обратното е при Планетите с дебел слой атмосфера, какъвто е случаят със Сатурн.
Ние приемаме, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, който е довел и до по-съвършена изява на живот, а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Силата, която се създава на Уран, е необходима за проява на живота там. И когато космична станция, изпратена към далечните Планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които има на тази Планета. Всичко това и други характеристики придават на силовите течения, изтичащи от Уран, и на неговото, влияние върху живота на Земята и върху човека голяма активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по- тънкият атмосферен слой придава по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които има мисловната дейност на хората под силното влияние на Уран при обсъждане на въпроси и задачи, предстоящи за изпълнение. Обратното е при Планетите с дебел слой атмосфера, какъвто е случаят със Сатурн. Със своите бързо реагиращи силови течения влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата в живите форми на Земята. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро и бързо реагира на най-малка възбуда. Тази богата енергия на силови течения от Уран идва не само от произведената там сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от Зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение. Известно е, че плоскостта на екватора на Уран сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, който е повече от 90 градуса, по точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му. Докато при другите Планети оста има по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, както е при Юпитер, при който, както отбелязахме, е почти перпендикулярна.
към текста >>

18. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите Планети с малка плътност, и е дебел около 13 000 километра; не е и много плътен.
Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите Планети с малка плътност, и е дебел около 13 000 километра; не е и много плътен. Че наистина е така, говори фактът, че при наблюдение на неговия диск краищата му се виждат малко размити. Тези качества на нептуновата атмосфера със своето влияние говорят, че мисловният свят, обсъждането, като психични процеси в човека, слабо са проявени и са оставени на по-заден план при хората под силното влияние на тази Планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение към т.нар. ПИНЕАЛНА ЖЛЛЕЗА, която се намира между двете хемисфери на главния мозък. Службата и функциите на тази жлеза не са известни на сегашните учени.
към текста >>

19. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и до нас достигат само по-късите вълни, които са с по-голяма сила.
От Десцендента нагоре е седми дом, следва осми и девети. От Зенита наляво е десети дом, следват единадесети и дванадесети дом, в които Слънцето, Луната и Планетите са току-що изгрели. В 1842 година Кристиян Доплер, един от гениите на човешкия род, формулира един от най-важните закони в механиката, известен с името Доплеров принцип Според него, когато един човек се приближава до източник на силови течения, каквито и да са те, или пък източникът на силови течения се приближава до човека, то той ги възприема с по-голяма сила, отколкото ако този източник се отдалечава или самият човек се отдалечава. Ако един човек е на железопътна гара и слуша свирката на идващия влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него. Известно е също, че колкото вълните на силовите течения са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и до нас достигат само по-късите вълни, които са с по-голяма сила. Те действуват на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в дванадесети дом, което е при изгряване, те имат с влиянието си две предимства: първо, че благодарение въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения и с това те действуват с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество. Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в дванадесети дом, те имат своето най-възвишено и благородно влияние.
към текста >>

И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество.
Ако един човек е на железопътна гара и слуша свирката на идващия влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него. Известно е също, че колкото вълните на силовите течения са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и до нас достигат само по-късите вълни, които са с по-голяма сила. Те действуват на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в дванадесети дом, което е при изгряване, те имат с влиянието си две предимства: първо, че благодарение въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения и с това те действуват с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество. Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в дванадесети дом, те имат своето най-възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесети дом за такъв с неблагоприятно въздействие, се дължи на факта, че Планетите, които носят влиянието на Черното слънце и Астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон/, получават по-голяма сила в този дом и преминавайки през Асцендента, създават неприятни случки и събития в живота на човека. Докато преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по- голяма сила, през Асцендента създава също случки и събития, но вече с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме, че Слънцето е един високо организиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния както за Земята и за живота на нея, така и за човека.
към текста >>

20. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той се състои от две вещества: едното е бяло, влакнесто по тъкан, а другото е сиво, изграждащо горния слой на мозъка.
Когато по своя еволюционен път човешкият мозък достигне по-голямо съвършенство, тогава той ще може да приема силовите течения и от другите Небесни образувания - на първо място тези от Зодиакалните съзвездия. При сегашното развитие на човешкия род, при този стадий на своята еволюция мозъкът на човека може да се възбуди и да приема силовите течения от членовете на Слънчевото семейство, когато сетивата на човека са приели или приемат впечатления, или когато по ред причини той се е докоснал до Идейния свят. Затова, колкото повече и по-разнообразни впечатления приема човек, толкова мозъкът му повече се активизира, действа, разширява се, уголемява се и с това се усъвършенствува неговият веществен строеж. У човек се събуждат мисли, чувства, подтици за действие - волята. В настоящия момент мозъкът на човека е едно организирано, меко вещество, което пълни вътрешната кухина на черепа. Той се състои от две вещества: едното е бяло, влакнесто по тъкан, а другото е сиво, изграждащо горния слой на мозъка. Този слой представлява надиплено и нагънато сиво вещество. Гънките и диплите на това сиво вещество имат значението да придават на мозъчната кора по-голяма повърхност. То прониква навсякъде над бялото вещество с еднаква дебелина. Установено е, че сивото вещество е главният фактор в психологичната изява на човека. Колкото повече дипли има, колкото мозъкът е по-набразден, толкова мозъчната дейност в даден човек е по - богата и интензивна.
към текста >>

Този слой представлява надиплено и нагънато сиво вещество.
При сегашното развитие на човешкия род, при този стадий на своята еволюция мозъкът на човека може да се възбуди и да приема силовите течения от членовете на Слънчевото семейство, когато сетивата на човека са приели или приемат впечатления, или когато по ред причини той се е докоснал до Идейния свят. Затова, колкото повече и по-разнообразни впечатления приема човек, толкова мозъкът му повече се активизира, действа, разширява се, уголемява се и с това се усъвършенствува неговият веществен строеж. У човек се събуждат мисли, чувства, подтици за действие - волята. В настоящия момент мозъкът на човека е едно организирано, меко вещество, което пълни вътрешната кухина на черепа. Той се състои от две вещества: едното е бяло, влакнесто по тъкан, а другото е сиво, изграждащо горния слой на мозъка. Този слой представлява надиплено и нагънато сиво вещество. Гънките и диплите на това сиво вещество имат значението да придават на мозъчната кора по-голяма повърхност. То прониква навсякъде над бялото вещество с еднаква дебелина. Установено е, че сивото вещество е главният фактор в психологичната изява на човека. Колкото повече дипли има, колкото мозъкът е по-набразден, толкова мозъчната дейност в даден човек е по - богата и интензивна. Колкото отиваме по-надолу в редицата на живите същества, толкова и гънките намаляват, докато те напълно изчезват в по-елементарните представители.
към текста >>

21. Кожата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

произхождат от един общ слой от клетки на развиващото се яйце.
КОЖАТА Известно е, че при ембрионалното развитие на човека в матката на жената нервната система, мозъкът и кожата имат общ произход, т.е. произхождат от един общ слой от клетки на развиващото се яйце. Поради това за естеството и развитието на мозъка и нервите можем да съдим по кожата. Кожата на ръцете, като инструмент на творческата изява ще ни даде най-добра представа за естеството на мозъка и нервите. Колкото кожата е по-груба и дебела, толкова хората, които я притежават, са по-груби, с по-примитивен интелект и по-груба емоционална природа. Ако кожата само от вътрешната страна на дланта е сравнително твърда, това показва човек активен, динамичен, който не може да остане минута без работа. При такива хора всяка работа е достойна за уважение.
към текста >>

22. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
Сънят на Небукаднецара Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури.
Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу. Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя.
към текста >>

23. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
към текста >>

24. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка.
Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна църква. Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг.
към текста >>

25. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро.
Толерантен, с отворено съзнание, прогресивен, макар и фундаменталист в духа на проповедите си, Милей кара всеки свой аргумент да сияе и да разтърсва душата. Това е времето на теологическите дискусии, когато се смята, че колкото и остри да са - те са от полза, и не се иска извинение за разпалените думи, които са произнесени от амвона. Милей дълбае, проверява фактите, критично преосмисля старите интерпретации на словото и смята, че без това не може. Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37573504447937