Търсене в текстове за 'Слой'

Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.
Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера. Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената „интелигенция” - меркуриев цвят! ,a юпитерова почва, един своего рода „аристократичен елит” на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на ... „Цилиндъра и бастуна”.
към текста >>

13. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

Във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около Слънцето.
„Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда е стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда. Във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около Слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера.
към текста >>

Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”.
По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.
към текста >>

И те кондензират в един определен слой на кама-материята.
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си „Влиянието на слънчевата енергия”*. Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите.
към текста >>

Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера.
Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си „Влиянието на слънчевата енергия”*. Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за Слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на Слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използване животворната енергия на Слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев-слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия.
към текста >>

14. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Луната има отношение главно към най-долния слой на народа - към простолюдието, както и към материалните работи и условия и женския свят.
При дисхармония между Юпитер и Слънцето, ако Юпитер заема ръководно положение, т. е. ако е по-високо в хороскопа и е по-силен по знак и дом, в такива случаи Слънцето усилва отрицателните качества на Юпитер. Такива люде са в точния смисъл на думата фарисеи и по мисли, и по чувства, и по слова, и по дела. При хармония между Юпитер и Луната в зависимост от силата на хармонията, Юпитер усилва положителните, добродетелните качества на Луната, т. е. прави въображението на човека - най-висшето качество на Луната - възходящо, богато, добродетелно и творческо. Луната има отношение главно към най-долния слой на народа - към простолюдието, както и към материалните работи и условия и женския свят. Следователно, при хармония между Юпитер и Луната човек ще има най-добрите условия и възможности за придобиване на материални богатства, за тяхното оползотворяване, за оказване на големи услуги на простолюдието и за придобиване на обичта на широките народни маси. При хармония между Юпитер и Луната, работите на човека се нареждат лесно, той лесно печели приятели, лесно се разбира с всички обществени среди и слоеве, защото Луната в този случай става причина за проявяването на всички положителни Юпитерови качества. При хармония между Юпитер и Луната, ако Юпитер е пo-силен и ръководещ, човек придобива широка обществена известност с големите услуги и добрини, направени на народа. Такива люде се отличават с голяма религиозност, човеколюбив, милосърдие, добродушие, общителност и услужливост. При дисхармония между Юпитер и Луната, в зависимост от нейната сила, въображението на човека е изопачено, поддава се на заблуди, ограничено е и е лишено от творчески качества.
към текста >>

15. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание.
„Житно зърно”, посветено на заминаването на Георги Радев от този свят. 2. Георги Радев Georg Nordmann [Георги Томалевски] Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно.
към текста >>

16. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Около това кълбо има два слоя от облаци, продължава той, външният, от който е необикновено горещ, а вътрешният хладен, По външния слой - „фотосферата” - се появяват петна.
Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите Астрономи на човешкия род от края на 18 и началото на 19 век, който в 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника, открил е също и два сателита на Сатурна. Като е наблюдавал петната по планетата Марс, е изчислил продължителността на нейното завъртане около своята ос. Направил е още много открития по небесната сфера. Ето какво казва този гениален астроном за Слънцето: Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо, подобно на Земята. Херел предпазливо отбелязва, че може би то е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, продължава той, външният, от който е необикновено горещ, а вътрешният хладен, По външния слой - „фотосферата” - се появяват петна. Какво са всъщност петната? Самото петно представлява един диск, който се състои от централното ядро, което е тъмно, и полусянка около него. Те не са нищо друго, освен дълбоки кладенци, подобни на фунии в тази облачна обвивка. През тези отвори ние можем да видим повърхнината на централното кълбо, а полусянката около ядрото са стените на тази фуния. Правилността на това схващане за петната се потвърждава от тъй нареченото явление на Вилсон.
към текста >>

17. 9. ЮПИТЕР

Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35,000 километра, който е почти три пъти по- голям от този на Земята. Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство. Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54,000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение.
към текста >>

18. 10. САТУРН

Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000. Това говори, че имаме планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплеснала с една разлика в диаметрите от 13,000 километра, която е значителна. Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко. Това ни подсказва и не може да ни даде основание да приемем, че и самата планета се завърта около своята ос за толкова време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлинни вълни, а светлите петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи. Всичко това говори, както при Юпитер, че при тази планета има процеси, които създават сили. Как? Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са констатирани при Сатурна, то по него почва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията - машините, които произвеждат на Земята електрическия ток.
към текста >>

При Сатурна, както и при всички небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който ние можем да приемем като атмосфера или нещо друго, играещо ролята на статор и самото кълбо, в случая самата планета, която се върти по всяка вероятност, за по-голям ефект в противоположно направление.
Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са констатирани при Сатурна, то по него почва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията - машините, които произвеждат на Земята електрическия ток. При тях имаме един кожух, които излъчва магнитни силови течения, наречен „статор” и една ос с много метални струни, които с оста се въртят, наречен „ротор”, пресичайки силовите магнитни течения и по тях протича електрически ток - източник на сила. Такова имаме и при Юпитер, Слънцето. Изобщо всички небесни тела, които излъчват топлина, светлина, сили. При Сатурна, както и при всички небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който ние можем да приемем като атмосфера или нещо друго, играещо ролята на статор и самото кълбо, в случая самата планета, която се върти по всяка вероятност, за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето.
към текста >>

Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой.
При тях имаме един кожух, които излъчва магнитни силови течения, наречен „статор” и една ос с много метални струни, които с оста се въртят, наречен „ротор”, пресичайки силовите магнитни течения и по тях протича електрически ток - източник на сила. Такова имаме и при Юпитер, Слънцето. Изобщо всички небесни тела, които излъчват топлина, светлина, сили. При Сатурна, както и при всички небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който ние можем да приемем като атмосфера или нещо друго, играещо ролята на статор и самото кълбо, в случая самата планета, която се върти по всяка вероятност, за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето. Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество. Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина.
към текста >>

Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина.
Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето. Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество. Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина. От гледището на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и човека, изразено в неговото могъща влияние, онзи неразбран и несъзнателен подтик във всички живи форми да се устроят така, че да могат да живеят и понасят условията, при които те са поставени. Животните със своите кожуси, птиците с перата и другите приспособления, гнезда, дупки и пр. за техният живот. Живите форми във водните басейни, реки, езера, морета, океани, също са съоръжени с неща, които им дават възможност да живеят там. А човекът да мисли, за да може да ги има.
към текста >>

То преминавайки през гъстия слой на атмосферата - тропосферата, е получил грамадно нагряване, което в резултат е произвело неговото пръсване на малки дребни частици.
Древни писания отбелязват, че някога Земята е имала две Луни, два спътника. Едната Луна, която е светела както и сегашната с отразена слънчева светлина, не е била нищо друго, освен голям къс от астероидите, които благодарение на значителната притегателна сила на Земята е паднала върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и той е потънал. Друг един къс е паднал там, където е сега загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество не само на този къс, но и на всички късове от разрушената планета, да поглъщат всички силови течения, които има и дойдат около тях, то там, където той е паднал, имаме тези смущения на радио и другите вълни, които сега все още се констатират. Трети, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята и преминали атмосферата с една скорост от 30 ÷ 40 километра в секунда. То преминавайки през гъстия слой на атмосферата - тропосферата, е получил грамадно нагряване, което в резултат е произвело неговото пръсване на малки дребни частици. Това е тъй нареченият „Тунгуски метеорит”, който в 1908 година е дошъл на Земята в Тунгуската област около притоците на реката Енисей в Сибир. Той е засегнал горите там в една площ от около 20,000 квадратни километра. За пръстените на Сатурна, тяхното естество е доказано от всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел й също тъй гениалната математичка - рускиня -София Василева Ковалевска, че те не са никакви дискове от твърдо или течно тяло, а са съставени от парчета и късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е дадено от блестящия в своята скромност, както го определя негов колега, гении на Франция - Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 години. Той определя, че когато големи късове от вещество се приближават до планета, те са изложени на тъй наречените приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху този голям къс.
към текста >>

19. 11. УРАН

Ние приемаме, както и при всички планети и слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо, както това е на Земята с диаметър, пресметнат на около 17,000 километра, с около 4200 километра по-голям от този на Земята и атмосферен слой около него с дебелина около 18,000 километра.
11. УРАН Следващата планета след Сатурна е планетата Уран с приет символичен знак , Тази планета е открита от много известния английски астроном Вилиам Хершел през 1781 година. Измереният диаметър на тази планета е около 50,800 километра, със средна плътност - относително тегло 1,60, което ще рече, че общата й маса е малко по-плътна, по-тежка от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети, на планетите с малка плътност, с малко относително тегло. И тук, както при Юпитер и Сатурна, имаме създадени от същия тип странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Ние приемаме, както и при всички планети и слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо, както това е на Земята с диаметър, пресметнат на около 17,000 километра, с около 4200 километра по-голям от този на Земята и атмосферен слой около него с дебелина около 18,000 километра. Че наистина Уран има атмосфера, говори, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на неговата бърза ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурна ще приемем, че самата атмосферна обвивка се завърта за това време, което не ще рече, че и самата планета се завърта за същият период. Ние приемаме както и при другите два случая, че самата планета се върти много по-бързо като и тук. За по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която са топлината и светлината.
към текста >>

Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути.
Измереният диаметър на тази планета е около 50,800 километра, със средна плътност - относително тегло 1,60, което ще рече, че общата й маса е малко по-плътна, по-тежка от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети, на планетите с малка плътност, с малко относително тегло. И тук, както при Юпитер и Сатурна, имаме създадени от същия тип странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Ние приемаме, както и при всички планети и слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо, както това е на Земята с диаметър, пресметнат на около 17,000 километра, с около 4200 километра по-голям от този на Земята и атмосферен слой около него с дебелина около 18,000 километра. Че наистина Уран има атмосфера, говори, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на неговата бърза ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурна ще приемем, че самата атмосферна обвивка се завърта за това време, което не ще рече, че и самата планета се завърта за същият период. Ние приемаме както и при другите два случая, че самата планета се върти много по-бързо като и тук. За по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която са топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост те едва се констатират. Наблюденията показват все пак, че по повърхнината на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси по екваториалната област.
към текста >>

А по-тънкият атмосферен слой, по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които мисловната дейност - атмосферата със своето влияние дава на хората под силното влияние на Уран, при обсъждане на въпросите и задачите, които предстоят за изпълнение, отколкото това е при планетите с дебел слой атмосфера - в случая при Сатурна.
При разглеждане спектъра на светлината, която той отразява от слънчевата светлина и от бледите около екватора ивици, намираме, че по него има много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщания, ставащи на тази планета. Ние приемаме още, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, които я е довел и до по-съвършената изява на живота, а за живота е необходима сила, частен случай, на която е светлината и топлината. Сила се създава на Уран, необходима за проява на живота там. И когато космичната станция, изпратена към далечните планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които имаме на тази планета. Всичко това и други още случаи придава на силовите течения, изтичащи от Уран, на неговото влияние върху живота на Земята и човека, голямата активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по-тънкият атмосферен слой, по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които мисловната дейност - атмосферата със своето влияние дава на хората под силното влияние на Уран, при обсъждане на въпросите и задачите, които предстоят за изпълнение, отколкото това е при планетите с дебел слой атмосфера - в случая при Сатурна. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и осезанията в живите форми на Земята, създадени у тях според нуждите на отделните видове, чудно устроени по своята острота. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро, бързо реагира и при най-малки възбуди. Тази богата енергия на силовите течения от Уран идва не само от произведената сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение, за което по подробно ще отбележим. Известно е, че плоскостта на екватора при Уран, сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, които е повече от 30 градуса, по-точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи и нещо повече в плоскостта на орбитата му. Докато при другите планети оста им има само известни, повече или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, като при Юпитер, както отбелязахме, е почти перпендикулярна.
към текста >>

20. 12. НЕПТУН

Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети с малка плътност и е дебел около 13,000 километра, която не е и много плътна.
Това говори, че Нептун след Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам и неговият по-голям устои срещу пристъпите на разрушителните и демонични замогвания на черното Слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея, и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци, както се приема. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети с малка плътност и е дебел около 13,000 километра, която не е и много плътна. Че наистина е така, говори това, че при наблюдение на неговия диск, краищата му се виждат малко размити. Тези качества на Нептуновата атмосфера със своите влияния говори, че мисловният свят, обсъждането като процеси в човека, слабо се засягат и са оставени на по-заден план, при хората под силното влияние на тази планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение и към тъй наречената „пинеална жлеза”*, която се намира между двете хемисфери ма главния мозък. Службата, функциите на тази жлеза, на сегашните учени не е известна. Но според други, добре запознати с човека „френолозите”, задачата, службата й е да дава „интуицията” у човека, когато тя е добре развита, както това е при нептуновите типове и хората под силното влияние на тази планета.
към текста >>

21. 16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера, или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и при нас идват само по-късите вълни с по- голяма сила на това силово течение.
От зенита наляво е десети дом, следват единадесети и дванадесети дом, в които Слънцето, Луната и планетите са току-що изгрели. В 1842 година Християн Доплер, един от гениалните хора на човешкия род, изнесе един от най-важните закони в механиката, известен с името „Доплеров принцип”. Според него, когато един човек се приближава до източник на силови течения, каквито и да са те, или източника на силовите течения се приближава до човека, то той ги възприема с по-голяма сила, отколкото ако този източник се отдалечава или самият човек се отдалечава. Привежда се пример: Ако един човек е на една железопътна гара и слуша свирката на идващият влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него. Известно е, че колкото вълните на силовото течение са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера, или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и при нас идват само по-късите вълни с по- голяма сила на това силово течение. Те действат на по-горните мозъчни центрове в човешкия мозък, Затова когато Слънцето, Луната и планетите се намират в дванадесети дом, което е при своето изгаряне, те имат със своето влияние две предимства. Първо, че ние, благодарение въртенето на Земята от запад към изток отиваме - приближаваме се кьм изтичащите от тях силови течения и с това те действат с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват на по-долните мозъчни центрове в мозъка на човека, които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, отпадат, поглъщат се и до нас идват само късите, по-могъщите силови вълни, които се възприемат и действуват, както вече отбелязахме, от мозъчните клетки, намиращи се в горната част на мозъка, където са мозъчните центрове, даващи на човека подтика към високоблагородното творчество. Там са и моралните центрове, възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадателно отношение към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и планетите са там, се намират в дванадесети дом, имат своето най- възвишено и благородно влияние.
към текста >>

И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват на по-долните мозъчни центрове в мозъка на човека, които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, отпадат, поглъщат се и до нас идват само късите, по-могъщите силови вълни, които се възприемат и действуват, както вече отбелязахме, от мозъчните клетки, намиращи се в горната част на мозъка, където са мозъчните центрове, даващи на човека подтика към високоблагородното творчество.
Привежда се пример: Ако един човек е на една железопътна гара и слуша свирката на идващият влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него. Известно е, че колкото вълните на силовото течение са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера, или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и при нас идват само по-късите вълни с по- голяма сила на това силово течение. Те действат на по-горните мозъчни центрове в човешкия мозък, Затова когато Слънцето, Луната и планетите се намират в дванадесети дом, което е при своето изгаряне, те имат със своето влияние две предимства. Първо, че ние, благодарение въртенето на Земята от запад към изток отиваме - приближаваме се кьм изтичащите от тях силови течения и с това те действат с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват на по-долните мозъчни центрове в мозъка на човека, които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, отпадат, поглъщат се и до нас идват само късите, по-могъщите силови вълни, които се възприемат и действуват, както вече отбелязахме, от мозъчните клетки, намиращи се в горната част на мозъка, където са мозъчните центрове, даващи на човека подтика към високоблагородното творчество. Там са и моралните центрове, възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадателно отношение към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и планетите са там, се намират в дванадесети дом, имат своето най- възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесетият дом като такъв с неблагоприятно въздействие, то е, че планетите, които носят в голяма степен от влиянието на черното Слънце - астероидите, като Марс, Сатурн, Уран и Плутон, получили по-голяма сила в този дом, то при преминаване през асцендента създават неприятни случки и събития в живота на човека. Докато преминаването на Слънцето, Луната и останалите планети, получили също по- голяма сила, при преминаването през асцендента създават също случки и събития, но вече с много благоприятен и полезен характер. Ние приехме, че Слънцето е един високо организиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния, както за Земята, живота на нея, така и за човека.
към текста >>

22. 4. КЪМ МИРОВИЯ СИЛОВ ОКЕАН

Оскъдността на тези условия всякога предизвиква в обикновения човек буря от негодувания, протести на групите мозъчни клетки, намиращи се е най-долният слой на главния мозък, създадени от разрушената планета Фаетон и пръстените на планетата Сатурн.
Ясно е, че на тази тъй отдалечена планета, четирите от всички пет условия за изява на живота, както ние го разбираме, не са налице. Съгласно казаното от Джордано Бруно и Учителя, и там има живот. Тези живи форми, обитаващи планетата Плутон, са стигнали в своето развитие до усъвършенстването веществото на своите тела до такава степен, до каквато степен е естеството на развитието на елементарните частици, които както вече казахме, черпят сили за своята изява от Мировия Силов Океан. По същия начин жителите на планетата Плутон черпят сили от него. При възпитанието на своите ученици Великите Учители всякога са се старали да ги приучват към по-голяма независимост от тези пет условия на живота, както ние го познаваме. Оскъдността на тези условия всякога предизвиква в обикновения човек буря от негодувания, протести на групите мозъчни клетки, намиращи се е най-долният слой на главния мозък, създадени от разрушената планета Фаетон и пръстените на планетата Сатурн. Това са клетките на негодуванието, недоволството, които в своята изява възбуждат и съседните до тях: групи мозъчни клетки на егоизма, омразата и презрението към всичко благородно и възвишено, с това отнемат силите, отиващи към по-висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка и парализират тяхната дейност. Тези висши центрове именно създават условията за усъвършенстването на веществото, с което е облечен човека.. Да остане човек спокоен, без нарушено равновесие, непоклатим при оскъдност на условията на нашия живот или при липса на някои от тях, е голямо постижение за него. Ние добре знаем, че ако имаме група хора, поставени при крайно благоприятни условия - уютна, добре наредена обстановка, приятна топлина, ведра атмосфера, богато наредена трапеза, приятна компания, хора близки по манталитет, с лустросано възпитание. Всичко това естествено ще предизвика у всеки човек едно силно изразено доволство и разположение. Естествено е да се приеме, че всеки може да бъде разположен, внимателен, отзивчив и като че ли тези хора са просто ангели.
към текста >>

23. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Следващата сфера, която обгръща ядрото, има дебелина 2900 километра и най-външен земен слой - земна кора с дебелина от 15 до 70 километра.
Тук ще разгледаме качествата на Земята, като разумно същество. Когато пред нас имаме един човек, то по неговите външни белези и прояви, ние можем да съдим за съдържанието, което има в него. Челото, веждите, очите, ушите, носа, брадата, устните, размерът на целия човек, всичко това са символи, които разчетени ще ни дадат представа за способностите, качествата и изобщо цялата вътрешна същина на човека, Външните белези и прояви на нашата планета ще ни дадат възможност да надникнем и в нейната същина. С ултразвукови вълни учените са изследвали вътрешността на Земята и са установили следното: Земята е съставена от три концентрични сфери. Най-вътрешната сфера - централното 70 км ядро - има радиус 3500 кило- метра. Следващата сфера, която обгръща ядрото, има дебелина 2900 километра и най-външен земен слой - земна кора с дебелина от 15 до 70 километра. За плътността на средния слой е намерено от 3,5 до 5; за централното ядро 12. Както виждаме плътността на централното ядро прави голям скок. За централното ядро е намерено още, че никакви вълни не могат да преминат през него. Не са открити още вълни, които да преминат през него. Какво показват тези белези?
към текста >>

За плътността на средния слой е намерено от 3,5 до 5; за централното ядро 12.
Когато пред нас имаме един човек, то по неговите външни белези и прояви, ние можем да съдим за съдържанието, което има в него. Челото, веждите, очите, ушите, носа, брадата, устните, размерът на целия човек, всичко това са символи, които разчетени ще ни дадат представа за способностите, качествата и изобщо цялата вътрешна същина на човека, Външните белези и прояви на нашата планета ще ни дадат възможност да надникнем и в нейната същина. С ултразвукови вълни учените са изследвали вътрешността на Земята и са установили следното: Земята е съставена от три концентрични сфери. Най-вътрешната сфера - централното 70 км ядро - има радиус 3500 кило- метра. Следващата сфера, която обгръща ядрото, има дебелина 2900 километра и най-външен земен слой - земна кора с дебелина от 15 до 70 километра. За плътността на средния слой е намерено от 3,5 до 5; за централното ядро 12. Както виждаме плътността на централното ядро прави голям скок. За централното ядро е намерено още, че никакви вълни не могат да преминат през него. Не са открити още вълни, които да преминат през него. Какво показват тези белези? Плътността е израз на голяма центростремителност, на голям егоизъм.
към текста >>

24. 10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

Като се има предвид, че температурата на нашето Слънце от повърхностния му слой е само 6,000 градуса, то ясно ще разберем гигантския размер на силовото излъчване от нея.
При това положение, когато оста на Земята сочи дадено зодиакално съзвездие, въздействието на силовите течения, изтичащи от съзвездието са от изключително значение за Земята и най-вече върху живота на нея, като създава цели епохи на един прогресивен подем. В настоящият момент от 1914 година, според както казва Учителят, Земята влиза в ерата на Водолей, Оста на Земята е в посока на това съзвездие. Силовите течения от него и по-специално от тази свръхнова звезда там ще се приемат най- силно. Какво представлява тази свръхнова звезда и какво ще ни даде тя? Според това, което астрономите ни дават за нея крайно изненадващо, топлината на тази звезда е измерена на 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на нашето Слънце от повърхностния му слой е само 6,000 градуса, то ясно ще разберем гигантския размер на силовото излъчване от нея. Но още по-смайващо е, че то изпраща своите излъчвания под формата на елементарни частици, които образуват най-светлия облак, видим от нашата Земя върху небесната сфера. Диаметърът на този облак е 300,000 астрономически единици. За да получим неговия диаметър в километри, ще трябва да умножим 300,000 по 150,000. Това е едно непонятно по своя грандиозен размер небесно образувание. И ако светлината, която се движи с 300,000 километра в секунда, тръгне от единия край, то до другия ще стигне след повече от четири и половина години.
към текста >>

25. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот.
А когато планетата се намира в тъй нареченото горно съединение в права линия - Земя, Слънце, Сатурн - тогава нейната яркост пада на минус 0.4, която е значително по-малка. Средните разстояния на планетата до Слънцето е 1426 милиона километра. Тази отдалеченост, това голямо разстояние дава една важна характерност на силите, които са станали причина за създаването й, а също на силите, в които тя е потопена и силовите импулси, които тя излъчва. Тази отдалеченост дава на силовите му импулси качествата, които има вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота. Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка. Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота. Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство. Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и всички творци на изящното, е нещо съвършено друго от ръката на човек, които няма отношение към такива прояви.
към текста >>

26. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Присъствието на дебел слой въздух определя влиянието на Уран предимно в умственото поле.
Диаметърът на планетата е 53,400 км, което е повече от четири пъти екваториалния диаметър на Земята. Размерът на планетата определя и обема на задачите, с които тя се ангажирва. Размерът е голям и задачите, с които урановите типове се заангажирват, е сравнително голям. Средната плътност на планетата е 1.09, което е около плътността на земната вода. Това говори, че планетата има една значителна въздушна обвивка. Присъствието на дебел слой въздух определя влиянието на Уран предимно в умственото поле. Засяга и подхранва дейността на човешката мисъл, като в много отношения и дава силата да се наложи, да подведе околните в правотата на идеите си, на пътя, в който е тръгнал. Албедото, или отразителната способност на планетата, е 45 на сто, което е значително и ще рече, че тя отразява почти половината от светлината, която приема от Слънцето. Това показва голямата плътност на атмосферния слой, което определя големия устои и сила на мисълта, а оттам и грамадната мъчнотия за разумните същества да измъкнат един уранов тип от неговите заблуди и големите усилия, за да се вкара в правия път. Ето защо, природата в лицето на своите велики разумни синове, за вразумяване на попадналия под влиянието на Уран човек, общество, народ, прилага големите страдания. Разумният свят неоправени работи няма да остави и за постигане на това има сигурни средства - страданието.
към текста >>

Това показва голямата плътност на атмосферния слой, което определя големия устои и сила на мисълта, а оттам и грамадната мъчнотия за разумните същества да измъкнат един уранов тип от неговите заблуди и големите усилия, за да се вкара в правия път.
Средната плътност на планетата е 1.09, което е около плътността на земната вода. Това говори, че планетата има една значителна въздушна обвивка. Присъствието на дебел слой въздух определя влиянието на Уран предимно в умственото поле. Засяга и подхранва дейността на човешката мисъл, като в много отношения и дава силата да се наложи, да подведе околните в правотата на идеите си, на пътя, в който е тръгнал. Албедото, или отразителната способност на планетата, е 45 на сто, което е значително и ще рече, че тя отразява почти половината от светлината, която приема от Слънцето. Това показва голямата плътност на атмосферния слой, което определя големия устои и сила на мисълта, а оттам и грамадната мъчнотия за разумните същества да измъкнат един уранов тип от неговите заблуди и големите усилия, за да се вкара в правия път. Ето защо, природата в лицето на своите велики разумни синове, за вразумяване на попадналия под влиянието на Уран човек, общество, народ, прилага големите страдания. Разумният свят неоправени работи няма да остави и за постигане на това има сигурни средства - страданието. Голямото албедо дава и това, че целият устрем, даден от влиянието на тази планета, има в основата си някак идейното, все за благото на една среда около него, която ще му се подчини и ще тръгне след него. Това албедо говори също и за присъствието в атмосферата на Уран и на значителна влага, която има отношение към емоциите, към чувствата, както на отделния човек, така и на обществото, намиращо се под нейно влияние. Плътната атмосфера с влага определя тясната връзка, тясната зависимост между мисловия и чувствен мир.
към текста >>

27. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка.
Те търсят законите в природата и последиците, които те създават. Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най- доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете - казват великите учители”. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн.
към текста >>

28. ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА

Изопаченията в схващанията - това са наслойки в човешкия ум, който е пожертвувал истината за удоволствието.
Оставяме ги сами да се разрешават. Не си губи времето за тях. - Защо? - Понеже хората на земята не разполагат с достатъчно време, за да ги разрешават... По-важно е да минеш един ден, изживян естествено, съобразно със законите на природата, отколкото да спориш и разрешаваш противоречия, които са само резултат на твоето тясно схващане. Природата е разумно построила всичко. Изопаченията в схващанията - това са наслойки в човешкия ум, който е пожертвувал истината за удоволствието.
към текста >>

29. XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ

Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.
А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли. На запад се простира пак Рила - големи могъщи върхове, между които се крият другите езера, които още не съм видял... Какъв простор, каква красота! Полека изток зарозовя. Златисти ивици се размесват с огненочервени къдрици. Виолетовите дълбини стават сиви. Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта. Един брат става. Става и Учителят. Там някъде между огън и разтопено злато се явява малко зърно рубин, от който излиза животворен лъч и се косва до очите, до челата ни. Чувствувам го как милва лицето ми. Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета.
към текста >>

Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета.
Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта. Един брат става. Става и Учителят. Там някъде между огън и разтопено злато се явява малко зърно рубин, от който излиза животворен лъч и се косва до очите, до челата ни. Чувствувам го как милва лицето ми. Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета. После червенината му остава зад него и слънцето като че ли се съблича от дреха - минава в златист топъл образ, който постепенно се закръглява. Те се молят мълчаливо, забравили сякаш целия свят, затворили очи, вдъл-бени. Аз само от време навреме се унасям със съзерцание. После седнахме. Учителят чете от Евангелието и той ни говори.
към текста >>

30. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота?
Спомняш ли си, връщайки се самотен дома някоя късна нощ, твоят поглед «случайно» да е паднал на осеяното с милиарди златни звезди небесно пространство? Спомняш ли си, като че ли видял нещо съвсем ново, никога досега невиждано и невъобразимо красиво, да си се спрял изведнъж и с издигнати нагоре очи, с болка и свещен трепет да си повтарял: «Боже! Боже! » Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч? Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота? Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота? Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум. Ней - на тая душа, чиста и красива, светъл лъч, като че ли вчера откъснал се от Божието лоно - говоря аз! Ней - на Божественото, което живее и във всеки човек, ней аз говоря: Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!...
към текста >>

31. 10. От миналото на българите

Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция.
към текста >>

32. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

идейни наслойки, които са реализирани или се реализират - или се имат пред вид да добият материално облекло - и като резултат от това се явява известно, така да се изразим, «деформирание» в самата възприета идея - или пречупвание от самото съзнание, за да я направи годна за възприемание.
РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Никога, каквато и да е идея, независимо от формата, мястото и начина, по който е предадена, не може и не се възприема в оная чистота, в която тя е дадена. Винаги, както вече поменахме, тя попада в една доста сложна, индивидуална среда със свое «минало», «сегашно» и «бъдеще», т.е. идейни наслойки, които са реализирани или се реализират - или се имат пред вид да добият материално облекло - и като резултат от това се явява известно, така да се изразим, «деформирание» в самата възприета идея - или пречупвание от самото съзнание, за да я направи годна за възприемание. Понякога тая резултан-тна идея, която се е образувала като основно възприетата или от дохожданието и в контакт с ред други, вече настанени в дадено съзнание, може да има твърде малко общо с основната идея и направление, което сме искали да дадем. Така получената идея, «слагаема» или «компонентна», добита като резултат от въздействие на една външна върху дадено психическо съдържимо, може даже да се изрази в противоположно на желаното направление. Това е проявата на реактивната идея. Що е реактивна идея? С малко думи в широк смисъл ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира.
към текста >>

33. 2. ЕССЕ HOMO

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност.
Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител!
към текста >>

34. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

ТОМ 22

Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийния баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина.
Хората ще започнат да разумно да използват природните и слънчеви енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителят обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийния баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни. Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количеството вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови, най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и други.
към текста >>

35. I. Планината - извор на сила

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

ТОМ 22

Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити.
Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." /"Условия за растене", с. 57/. Името Рила, или на славянски език Дункас означава Планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от най-старите скали, срещани в България - метаморфните, които имат предкамбрийска, или архайска възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерния период и се оформят като гланциални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености.
към текста >>

36. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте.
Най-после Христос се явява всред славянската раса и представя своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали, че «е късно вече - няма да свършим нищо... » А Христос им отговорил: «Идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде.» Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи на този митически разказ. Всички тия раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която не е още очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: Всеки човек не е създаден само от материя. Той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
към текста >>

37. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст.
Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа: вулкани и други процеси. Това е най-трудната работа. Изпитания се дават на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст. Търговия да се върши с продукти, които не носят карма и да си имат производство. Тия наставления се отнасят до приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават. Задръжка от тях да не се прави.
към текста >>

38. 43. ДЕН НА РАЗДЯЛА И НА СКРЪБ!

Тодор Божков

ТОМ 25

Наистина, чудното в случая е това, че ако този шум е станал от някакво срутване, следствие тежестта на пръстта, това трябваше да се отрази на горния слой, но такова нещо не се забеляза, това стана вътрешно, което прави факта още по-загадъчен.
Имаше много хора - от София и провинцията. Денят беше слънчев, но студен. При погребението, след като беше хвърлена пръст земя около 20 сантиметра, се чу някакво сгромолясване и шум, което беше ясно чуто от тия, които бяха до самия гроб. Аз чух това, но помислихме, че това е от хвърлената пръст. Впоследствие някои братя се изказваха, че Учителят при този необикновен и необясним шум е дематериализирал тялото Си. Наистина, чудното в случая е това, че ако този шум е станал от някакво срутване, следствие тежестта на пръстта, това трябваше да се отрази на горния слой, но такова нещо не се забеляза, това стана вътрешно, което прави факта още по-загадъчен. Всичко това аз го наблюдавах и много добре го помня. И затова у нас остана убеждението, че наистина е станало нещо необикновено. Този въпрос, може би в бъдеще ще се изясни и разбере по-добре. Завърши се външният обред с погребението на Учителя, което аз предавам като очевидец съвсем накратко. Погребението беше съпроводено с песни и молитви, по специален наряд, изработен от Братството.
към текста >>

39. 5. Разбиране и неразбиране

Глава 3. Принципите на Учението.

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Философията на любовта в основата е сбъркана и изопачена, смляна от обикновените разбирания, напластени с дебел слой прах.
“Каква неразбранщина съществува в този свят и колко изопачени са понятията за Любовта.” С тия къси реплики, Той ни връщаше в света от който идвахме, където формите на Любовта лежаха стари, неверни, унаследени, статични. Втълпени и внушени от оная огромна армия от хората на изкуството, които свиреха фалшиво, възпитаваха неправилно, разбиранията за Любовта вършеха големи поражения. В тях нямаше здравото, вярното, реалното, присъщо на любовта, а субективни и неверни схващания, добити от личен опит и невярна представа за истината. Човечеството е подведено и криво направлявано от много фактори, като се започне от майката и се свърши с възпитателите в което число са писателите, тия инженери на човешката душа, които не винаги са добре осведомени. На човека не му се казва истината относно любовта. Философията на любовта в основата е сбъркана и изопачена, смляна от обикновените разбирания, напластени с дебел слой прах. Любовта на земята е снижена и мястото, което са й дали е неправилно. Помрачен е нейния блясък, развенчана е нейната сила, поразена е нейната чистота. Любовта не би се познала, толкова тя е изопачена. Учителят направи от нея всекидневна тема. Тя бе разгледана от всички страни.
към текста >>

40. 6. Писани и неписани закони

Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата.
Кои бяхме ние? Нека думите ни не прозвучат като защитна реч. Ще се опитаме да запазим стила, да не накърнява нито Учителя, нито учениците. Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази притча, разлика има само в името. Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми. Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата. Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени. Природата устройва чудни шеги на всичко що блести отвън. Не казваме нищо и нямаме намерение да защитим учениците и да извиним тия от “кол и въже”.
към текста >>

41. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво.
В с. Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността. Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява. Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи твари, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека. Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност. Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша. То бе израз на дълбоко и определено отношение спрямо Живата природа. Всичко за този, който разбира е звучащо, говорящо на познат език. Една песен, която стига до човека и го прави неделима частичка от общото.
към текста >>

42. 12. Двете школи