Търсене в текстове за 'Слой'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат.
Кому си служил? Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му? Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там. Но кой позна онова себе, за което става реч? Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат. Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да живееш, значи да служиш Нему. Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая.
към текста >>

2. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие.
Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост.
към текста >>

3. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe).
в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато. От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива лъчи. През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те.
към текста >>

При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина.
към текста >>

5. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология.
ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология. Връзките им с околните, тяхното общуване с тях им налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Първо - на наслойките на материализма.
И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни. Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената.
към текста >>

Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване.
Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси.
към текста >>

8. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения!
Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда.
към текста >>

9. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори.
Същото онова, което се е проявявало във всеки едного от тях, е било и в него, ала то можа да се прояви във всичката си пълнота. А и онова, що ще има да се прояви в грядущите времена, ще бъде все същото, само че ще се изрази в нова форма!... Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология. Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . . Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи. Далеч от нас подобна глупост! Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини !
към текста >>

10. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>

11. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури.
Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу. Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя.
към текста >>

12. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
към текста >>

13. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Християнството няма блестящи, дразнещи възпламенителния и емоционален слой на човека, лозунги.
ИСУС ОТ НАЗАРЕТ (Продължение) Георг Нордман Често ще чуете да казват, че християнството е утопия. Така мислят хората с по-ярко подчертано социално чувство и от свое гледище, по особен начин, те са прави. Прави са по две причини: най-напред поради това, че в името на християнството трудно може да организираш някое човешко общество. Християнството няма блестящи, дразнещи възпламенителния и емоционален слой на човека, лозунги. То не действува като активен подбудител към външно дело. То не служи като реактив при енергичния наплив на катаклизмите в човешкия развой. То не е външна революция, а прелом и очарование на духа. Революцията е вътрешна и лична. Втората причина да бъде то отхвърлено и наричано утопия е, че е похабено откъм официалната си страна.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.
Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева – Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер. Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената "интелигенция" – меркуриев цвят на юпитерова почва, един своего рода "аристократичен елит" на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи.
към текста >>

15. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето.
Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км. (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на слънцето до най-близката звезда във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера.
към текста >>

пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.
към текста >>

И те кондензират в един определен слой на кама-материята.
Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е местото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си "Влиянието на слънчевата енергия" . Понеже са изложени много сбито, би требвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите.
към текста >>

От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера.
кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е местото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си "Влиянието на слънчевата енергия" . Понеже са изложени много сбито, би требвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия.
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка.
Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции.
към текста >>

17. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах.
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо.
И колко много зависи от тоя посредник—изпълнител! Какъв голям дял от своята собствена душа влага той в изпълнението. Колко колорит от неговия темперамент, от индивидуалността, от личното му отношение към проблемите на изкуството и света. Има хора, които не могат да се сродят с мисълта, че във всеки удар върху клавиша на пианото, във всяко движение на лъка, във всяко докосване на лъка, във всяко докосване на пръста до струните, се прелива цялата същност на едно човешко същество, неговият духовен строеж, темперамент и всичко, което съставлява неговото аз. Ако културата, темпераментът и ширината на емоциите ясно проличават в сценичното пресъздаване, те не могат да избегнат от ухото на опитния слушател и в случая, когато пръстите на човешката ръка произвеждат и най-отвлеченото от всички изкуства — тоновото изкуство. Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо. Когато някой импресионист-критик на музиката се опита да изрази с думи свето музикално изживяване, той може да каже неща, които коренно се отличават от това, което ще каже друг, но все пак и двамата имат едно преживяване, което е еднакво в своята дълбина и настройва по един и същ начин, по законите на психичния резонанс, душите на всички слушатели. Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа. Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина. Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота.
към текста >>

19. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости.
(Д. С.) Пътят на историята. (Ст. К.) Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой) Из Беседите Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) Фонд „Братство“ Да обичаме! Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце. В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи. Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен!
към текста >>

20. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли.
Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата.
към текста >>

21. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества.
която да преустрои света. Ако всички майки биха казали: не искаме войни и престъпения; ако биха казали на своите деца, които зачеват: няма да убивате и да воювате, всички тези деца, като се родят, ще станат мъченици и работници за освобождението на човечеството. Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура. Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи. Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение. Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това.
Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието.
към текста >>

23. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За пълното поглъщане на космичните лъчи е необходима 5 метра дебела маса олово или 50 метров воден слой .
Официалната наука не отрича влиянието на лъчите на небесните тела, но неможе да установи последствията. В 1937 година американският професор Роберт Андрюс Миликан откри радиациите, наречени космични лъчи, които обгръщат нашата част от вселената, идвайки от небулозните спирали на Млечния път. Като звукът, като радиовълните, като топлината, светлината и „X“ лъчите, тия космични лъчи са трептения с грамаден фреквенц — значи с крайно малка дължина на вълната (2000 пъти по-къса от тия на лъчите „У“). За изучаване на тия мистериозни лъчи, именно проф. Пикар беше предприел издигания в стратосферата. За пълното поглъщане на космичните лъчи е необходима 5 метра дебела маса олово или 50 метров воден слой . . . Всички познават въздействието н а ултравиолетовите лъчи върху човешкия организъм. Нима и космичните лъчи, както и лъчите на далечните светила не оказват влияние върху биологическите прояви? Тайните на астрологията са се изгубили в тъмата на вековете и сегашните астролози — повечето от които са астроном и любители — се стараят да възстановят по експериментална метода основните й правила. Тази задача е крайно трудна, защото методите са многобройни и противоречиви.
към текста >>

24. -

Материализмът е една болест, една психична епидемия, която може да засегне само най-горния, повърхностния слой на човешкото съзнание.
Материализмът би могъл да бъде цялостно, единствено и непоклатимо схващане на човека само тогава, когато човешкото съзнание би представяло една двуизмерна повърхност. За тази именно двуизмерна повърхност в съзнанието на материалиста, материализмът е наистина една неоспорима реалност. Фактически, обаче, съзнанието на човека, който и да бил той, не се състои само от неговата двуизмерна повърхност, но то има най-малко още едно измерение — то има още и дълбочина, която крие много повече съдържание, от това, което е на неговата повърхност. От всичко това ний вадим заключението, че цялостни т. е. напълно убедени материалисти няма и не може да има. Материализмът е една болест, една психична епидемия, която може да засегне само най-горния, повърхностния слой на човешкото съзнание. В никой случай тя не може да проникне и да завладее дълбините на това съзнание. Затова материалистът, колкото и разпалено да защищава той своето верую, само вярва в материализма, подържа неговата истинност със своя повърхностен и обречен на заблуждения ум, а неговата душа, неговото цялостно, не повърхностно, съзнание, знае истината, защото я вижда и живее в нея, защото му е практически, а не теоретически, позната и затова нищо не може да го отклони от нея. Материализмът е болест, която заразява ума, но не може да зарази душата. Тя заразява само повърхността, само една безкрайно малка част от човешкото съзнание, но в неговите необятни глъбини тя в никой случай не може да проникне. Следователно, материалистическият мироглед или философският материализъм, има само едно илюзорно съществуване, дори в ума и на най-разпаления материалист.
към текста >>

25. -

Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой.
че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент?
към текста >>

Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент.
Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив.
към текста >>

Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве.
който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив. В това няма никакво съмнение.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне.
пр. Хр. били в постоянни вражда дотогава, докогато едни от тях станали по-могъщи и образували по-големи царства. В същото време на север намираме голямото семитско-вавилонско царство, цъфтящето време на което било при царуването на Саргена и Нарам-Линза. Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски свят, на кананерците. От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската. Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато.
Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието.
Ако бях тук на този свят и по-рано, защо не зная това? “ Отговорът на този въпрос,мисля, е един и ще го схванете веднага. Преди всичко,, помислете си колко е ограничена паметта ви в сегашния живот.Какво помните от детинството си? Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка.
Останалото ще дойде по-после. Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти. Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък. В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ. α — са лъчи, които слабо проникват през веществото; силното магнитно поле малко ги отклонява.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр.
В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр. лъчът на светлината или на топлината. Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език. Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм.
към текста >>

Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени.
Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа. Другояче едва би бил мислим произхода на психогони. Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове. Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения. Една фотограма или светлинна картина е също такъв специален вид от лъчеви картини, както и психограмата. III.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Топлата и влажна почва привлича тънките коренчета, вследствие на което те запълват най-повърхностния слой на почвата.
Колкото за подготовката на самото дръвче, след като изрежат главните корени до известна дължина, всички останали се запазват по възможност, особено тънките коренчета. Стеблото се оставя също непокътнато, а само клончетата поокастрят. В този начин на подготовка на почвата, от една страна, и на дръвчето, от друга, се крие в най-голяма степен причината за гореизтъкнатия упадък в овощарството. Да разгледаме влиянието на почвата върху новопосаденото дръвче. Рохката почва по-лесно се натопля от слънцето и по-лесно просмуква дъжда, отколкото необработената. Топлата и влажна почва привлича тънките коренчета, вследствие на което те запълват най-повърхностния слой на почвата. От друга страна, тъй близките до повърхността деликатни коренчета са изложени на неблагоприятните влияния на летните горещини, на кишата от продължителните есенни дъждове и на зимния мраз. Тези вредни влияния може и да не са в състояние да погубят дръвчето още през първата година; губейки, обаче, всяка година от тънките коренчета, дръвчето се стреми да си ги попълни, а това става, разбира се, за сметка на плодовитостта му. Не успее ли да си възвърне напълно тия коренчета, дръвчето боледува, не може да устоява на разните болести и неприятели и далеч не може да достигне отредената си естествена възраст. При такова състояние на дръвчето ясно е, защо то не дава доброкачествени, редовни и изобилни реколти. Остава да разгледаме и влиянието на подрязването на дръвчето преди насаждането му, тъй както по-горе в кратце го описахме.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте.
А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр.
Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр. Един затворен и кръгъл цинков съд, съдържащ веществото, добито от тия лъчи, е бил вкаран в главния котел и в резултат са били изчистени всички други казани, свързани с него, и то по един крайно евтин и бърз начин. фиг. 4. —. Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа. Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах.
към текста >>

За забелязване е, че като се употреби вода за варене в казана, пропита от тия лъчи, всички шупливи вещества (наслойки) в тях могат да бъдат напълно отстранени.
Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен. Фиг.6. Тръбици, съдържащи „новата сила“ и фотографирани през оловно сандъче. За забелязване е, че като се употреби вода за варене в казана, пропита от тия лъчи, всички шупливи вещества (наслойки) в тях могат да бъдат напълно отстранени. По същия начин, ако водата в известна местност е варовита, варовикът, а и каквото и да би било друго вещество, може да бъде премахнато от водата. От медицинска гледна точка, стойността на такава вода се състои в това, че тя може да се употребява като вътрешно антисептично средство1). Стойността на откритието, като всеобщ разтворител може, твърди се, да бъде използвано за лечебни цели и г-жа Дикинсън ми каза, че тя е третирала (излекувала) камък в пикочния мехур по тоя начин. От търговска гледна точка, откритите лъчи може да бъдат използвани за отделяне на металите от техните руди и тука, също, може да се подеме едно много ценно търговско предприятие. На химиците едва ли е нужно да се сочи грамадната ценност на „лъчезарните“ свойства на веществата, третирани чрез тия лъчи вместо с радиум.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им.
По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда. От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления. Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята. Нека наречената чиста светлина е тази, която се получава без процеса на горене. Тя се получава освен от слънцето по гореописания начин, още при земните явления: флуоресценция, фосфоресценция и радиоактивно разпадане. Светлината във всички тези случаи се дължи на действието на жизнения и светлинния етер. Друг източник на светлина е горенето.
към текста >>

0.32306408882141