НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега на Изгрева се формира една
скала
.
Времето се стопли. Температурата стигна до 28 градуса над нулата. Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза: Когато ще се променя времето, може да познаете по следното: ако вечер краката ви изстиват, това показва, че има много електричество във въздуха. После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи:
Сега на Изгрева се формира една
скала
.
Там има една почва, която вече се повдига и става все по-твърда и по-устойчива. След време тези, които живеят на Изгрева, ще имат голяма промяна – техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Разумното работи в тях. Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една скала. В буквален смисъл на думата се формират тези скали, след време те ще бъдат твърди като кремък.
към текста >>
Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една
скала
.
После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи: Сега на Изгрева се формира една скала. Там има една почва, която вече се повдига и става все по-твърда и по-устойчива. След време тези, които живеят на Изгрева, ще имат голяма промяна – техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Разумното работи в тях.
Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една
скала
.
В буквален смисъл на думата се формират тези скали, след време те ще бъдат твърди като кремък. И в Русия работи нещо разумно. Така че има разумни места в Природата. На българите не им трябваше да воюват. Как ще прокопса един народ, който воюва?
към текста >>
2.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Тя не
искала
и да чува.
Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам!
“ Тя не
искала
и да чува.
Братът ѝ предложил да ѝ купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла, че иска това. Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на двора – листата на цветето били клюмнали. Нашият брат го взел, опитал се да го съживи, но то било съвсем загинало. Да, едно растение може да те обикне както човек. Туряш саксията в стаята си и то те обиква; иначе, като го изнесеш вън, ще повехне.
към текста >>
3.
11) Всички образи един след друг
- Боян Боев (1883 – 1963)
Майка ѝ
искала
да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът!
Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ.
Майка ѝ
искала
да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът!
“ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите.
към текста >>
4.
51) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла
скала
и на Метрополитен опера.
8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера. 11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта.
Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла
скала
и на Метрополитен опера.
12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера. 13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др.
към текста >>
5.
75) Пробен камък
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ученикът се явил пред учителката, но тя
поискала
той да говори от свое име, а не от чуждо, и да изясни своите чувства.
Господ е създал Земята, а ние не я харесваме. Господ намира, че всичко, което е направил, е много добро. А ние намираме, че Земята не е добра, и там е нашата погрешка. Вие не допускайте грешката на онази учителка от Свищов, в която беше влюбен колегата Ă. За да изясни чувствата си, той пратил един свой ученик да говори от негово име.
Ученикът се явил пред учителката, но тя
поискала
той да говори от свое име, а не от чуждо, и да изясни своите чувства.
И в края на краищата учителката се оженила за ученика. Ние сега искаме да бъдем силни, учени и богати, но го искаме за своя изгода – там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесеният от Бога капитал е разпилян, не е обработен. Една майка от Чирпан се разболяла и три дни стояла в пренесено състояние.
към текста >>
6.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Върху голяма
скала
край пътеката се написани думите:
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него.
Върху голяма
скала
край пътеката се написани думите:
„Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! "
към текста >>
7.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Изгрева има една
скала
, която се формира сега.
Времето се стопли. Например в 11.00 часа преди обяд температурата беше +28 градуса. Както бяхме седнали на полянката Учителя каза следното: „Когато ще се променя времето може да познаете по едно. Когато вечерта изстива това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят и затова там не може да се работи с обикновени методи.
На Изгрева има една
скала
, която се формира сега.
Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живеят на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново.
към текста >>
Формира се една
скала
там, дето ставаше събора.
Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живеят на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново.
Формира се една
скала
там, дето ставаше събора.
И в буквалния смисъл на думата формира се тази скала на Изгрева и след време ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата. И в Русия работи нещо разумно. Българите, ако разбираха разумно, не трябваше да воюват. В 1000 години те са правили 100 войни.
към текста >>
И в буквалния смисъл на думата формира се тази
скала
на Изгрева и след време ще бъде твърда като кремък.
Та след време тези, които живеят на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново. Формира се една скала там, дето ставаше събора.
И в буквалния смисъл на думата формира се тази
скала
на Изгрева и след време ще бъде твърда като кремък.
Така че има разумни места в природата. И в Русия работи нещо разумно. Българите, ако разбираха разумно, не трябваше да воюват. В 1000 години те са правили 100 войни. Всеки 6 години те са правили по една война.
към текста >>
8.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
- Боян Боев (1883 – 1963)
Към първата група спада въпросът за електромагнитната
скала
на трептенията и пр.
Важен е основният принцип: Да се приведат новите научни факти, които отварят нови хоризонти за търсещия и които са полезни за разбиране на природата и при изработване на мирогледа. Някой би могъл да каже: ”Какво говорят приведените тук факти? ” Всички те помагат за едно по-широко разбиране на природата. Когато човек ще иска да направи извод от приведените факти, не трябва да ги разглежда изолирано, но всички като едно цяло. Горните факти могат да се разпределят в три групи.
Към първата група спада въпросът за електромагнитната
скала
на трептенията и пр.
Тая скала, разбира се, не доказва духовните основи на природата, но доказва само, че видимият свят не изчерпва цялото битие и че има един обширен невидим свят около нас. Нещо аналогично следва и от изучаването на четвъртото измерение. Към втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр. Тия факти говорят за динамичното разбиране на природата. Те се занимават с енергиите, които организират материята.
към текста >>
Тая
скала
, разбира се, не доказва духовните основи на природата, но доказва само, че видимият свят не изчерпва цялото битие и че има един обширен невидим свят около нас.
Някой би могъл да каже: ”Какво говорят приведените тук факти? ” Всички те помагат за едно по-широко разбиране на природата. Когато човек ще иска да направи извод от приведените факти, не трябва да ги разглежда изолирано, но всички като едно цяло. Горните факти могат да се разпределят в три групи. Към първата група спада въпросът за електромагнитната скала на трептенията и пр.
Тая
скала
, разбира се, не доказва духовните основи на природата, но доказва само, че видимият свят не изчерпва цялото битие и че има един обширен невидим свят около нас.
Нещо аналогично следва и от изучаването на четвъртото измерение. Към втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр. Тия факти говорят за динамичното разбиране на природата. Те се занимават с енергиите, които организират материята. Че наистина е така, виждаме от изучаването на електрическата пулсация у растенията, от изследванията на Гурвич и пр.
към текста >>
9.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Електромагнитна
скала
на
И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата. Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа. И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси. По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти, които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод. Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия, биология и др.
Електромагнитна
скала
на
трептенията Ако разгледаме приложените тук таблици ще видим, че човек възприема като светлина електромагнитните вълни от 49-та октава, т.е. с дължина 0.076 микрона на вълната - между 4 х 1014 и 7.5 х 1014 трептения в секунда. Под тях са инфрачервените лъчи, които са невидими за човека, а над тях са ултравиолетовите лъчи, които са с по-къси вълни и с по-голяма фреквенция. Те са също така невидими за човешкото око.
към текста >>
Светлинните лъчи, чрез които виждаме, са в електромагнитната
скала
само една октава, а освен нея има още много десетки и десетки октави.
Електричните вълни на радиото /Херцовите вълни/, са от 25 до 35 октава, обаче са също така невидими за човешкото око. Значи има безброй светове, които човек не вижда. Видимият свят и невидимият се преплитат, те са един в друг. Ако човек би виждал електромагнитните вълни, по-къси от тия на светлината, то светът би бил съвсем друг за него. Пред него би се отворил, тъй да се каже, един невидим до сега за него свят.
Светлинните лъчи, чрез които виждаме, са в електромагнитната
скала
само една октава, а освен нея има още много десетки и десетки октави.
От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата. Ако хората биха виждали другите октави, пред тях би се открил един грандиозен свят, който съществува, но е невъзприемчив за тях! Разбира се, това не доказва още духовните основи на битието, но доказва съществуването на невидимия свят. Това е първата крачка. Учителят казва: „Този свят и онзи свят са един свят.”
към текста >>
СКАЛА
НА ТРЕПТЕНИЯТА
От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата. Ако хората биха виждали другите октави, пред тях би се открил един грандиозен свят, който съществува, но е невъзприемчив за тях! Разбира се, това не доказва още духовните основи на битието, но доказва съществуването на невидимия свят. Това е първата крачка. Учителят казва: „Този свят и онзи свят са един свят.”
СКАЛА
НА ТРЕПТЕНИЯТА
Брой на трептенията в секунда 62.октава 4,611,686,618, 427,389,904 Непознати 61.октава 2,305,843,009,213,693,952 Рент. лъчи 60.октава 1,152,921,504,606,846,976 Рент. лъчи 59.октава 576,460,752,303,423,488 Рент. лъчи
към текста >>
10.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато тя била малка,
искала
да служи на другите.
И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: „Глупачка! ”, но друг глас долита в отговор: „Светица! ”. Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова.
Когато тя била малка,
искала
да служи на другите.
Даже искала да отиде в Китай, за да служи на човечеството. След известно време в съседното село дохожда проф. Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух.
към текста >>
Даже
искала
да отиде в Китай, за да служи на човечеството.
Един глас й извиква: „Глупачка! ”, но друг глас долита в отговор: „Светица! ”. Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова. Когато тя била малка, искала да служи на другите.
Даже
искала
да отиде в Китай, за да служи на човечеството.
След известно време в съседното село дохожда проф. Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза.
към текста >>
11.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цветето върху
скалата
Детето го разпитва да му разправи по-подробно от где и как е достигнал до това красиво състояние. Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.”
Цветето върху
скалата
При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне. Слез /Malva silvestris/ Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават.
към текста >>
При разходка с децата може да се срещне висока
скала
.
Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.” Цветето върху скалата
При разходка с децата може да се срещне висока
скала
.
На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне. Слез /Malva silvestris/ Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават. Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад.
към текста >>
12.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те надничали до
скалата
да видят, идвам ли.
В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет.
Те надничали до
скалата
да видят, идвам ли.
Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път.
към текста >>
13.
Ново отношение към природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една
скала
, която отвесно се спущаше надолу.
В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот.
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една
скала
, която отвесно се спущаше надолу.
Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си.
към текста >>
Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна
скала
, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша.
Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна
скала
, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/.
към текста >>
И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната
скала
.”
Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си.
И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната
скала
.”
Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях.
към текста >>
14.
Основни образователни принципи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е
затискала
от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън.
Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа!
Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е
затискала
от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън.
Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта.
към текста >>
15.
Детската природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна
скала
вижда чудно красиво синьо цвете.
Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”.
Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна
скала
вижда чудно красиво синьо цвете.
Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен.
към текста >>
16.
16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
" Тя
искала
да направи нещо за Бога.
Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?
" Тя
искала
да направи нещо за Бога.
Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден. „Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава.
към текста >>
17.
18. Първи стъпки на ученика - III
- Боян Боев (1883 – 1963)
" И тя
искала
да направи нещо за Бога.
Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя?
" И тя
искала
да направи нещо за Бога.
Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия. Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура.
към текста >>
18.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Майка й
искала
да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти."
Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея.
Майка й
искала
да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти."
Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвьршенствуват, а трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният.
към текста >>
19.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя
скала
.
Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!
Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя
скала
.
По едно време се вслушваш. Под тебе, под грамадните блокове текат буйни води, идещи от Резньовете. А последните са току над вас. Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било.
към текста >>
20.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какъв красив символ е голямата
скала
край нея!
Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро.
Какъв красив символ е голямата
скала
край нея!
Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени!
към текста >>
21.
28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
- Боян Боев (1883 – 1963)
И тя отишла при една
скала
, за да се хвърли долу.
Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга.
И тя отишла при една
скала
, за да се хвърли долу.
Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай! " Тя минала една река и искала да се удави в нея.
към текста >>
Тя минала една река и
искала
да се удави в нея.
И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай! "
Тя минала една река и
искала
да се удави в нея.
Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя. И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи.
към текста >>
22.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка
скала
, при всяка полянка.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание!
Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка
скала
, при всяка полянка.
Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са свежи тревите и цветята — щастливите обитатели на тия чисти сфери!
към текста >>
23.
Любовта освобождава
- Боян Боев (1883 – 1963)
Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих
искала
да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за съжаление не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н.
Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта. От Любовта се започва. Този е пътят на ученика. 20.12.1947 г.
Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих
искала
да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за съжаление не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н.
Благодаря предварително.
към текста >>
24.
Първи стъпки на ученика - III
- Боян Боев (1883 – 1963)
” И тя
искала
да направи нещо за Бога.
Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя?
” И тя
искала
да направи нещо за Бога.
Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия. Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура.
към текста >>
25.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
” Тя
искала
да направи нещо за Бога.
Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?
” Тя
искала
да направи нещо за Бога.
Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден. „Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава.
към текста >>
26.
Екскурзия до Мусала
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Изгрева има една
скала
, която се формира сега.
Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата. Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи.
На Изгрева има една
скала
, която се формира сега.
Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът.
към текста >>
Също и в Търново се формира една
скала
там, дето ставаше съборът.
На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях.
Също и в Търново се формира една
скала
там, дето ставаше съборът.
И в буквалния смисъл на думата тази скала се формира на Изгрева. И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата. И в Русия работи нещо разумно. Българите, ако разбираха разумно, не им трябваше да воюват.
към текста >>
И в буквалния смисъл на думата тази
скала
се формира на Изгрева.
Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът.
И в буквалния смисъл на думата тази
скала
се формира на Изгрева.
И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата. И в Русия работи нещо разумно. Българите, ако разбираха разумно, не им трябваше да воюват. В 1000 години те са правили 100 войни.
към текста >>
27.
Силата на молитвата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра чела книги, убедила се в духовните работи и
искала
да направи опит.
А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги, а иначе са много къси. Ако сто души братя и сестри или поне десет души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва. Бог в нас и ние в Бога, всичко можем да направим.
Една сестра чела книги, убедила се в духовните работи и
искала
да направи опит.
В един облачен ден тя се помолила на Бога така:“За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко отверстие на небето с ясно небе.“ И действително се отворило. Ти се намираш, пред една къща и казваш да се отвори прозорецът. И като има разумни хора в къщата, отваря се прозорецът. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли друг някой, Бог може да прати тебе да му помогнеш.
към текста >>
28.
В райската градина
- Боян Боев (1883 – 1963)
Майка й
искала
да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си. “ Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал в нея.
Майка й
искала
да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “
Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието това е любовта, която разцъфтява сърцето на човека. Хората идват на Земята по три причини: някои идват да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенствуват, трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободен.
към текста >>
29.
Красотата на Рила
- Боян Боев (1883 – 1963)
Върху голяма
скала
край пътеката са написани думите:
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него.
Върху голяма
скала
край пътеката са написани думите:
Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
към текста >>
30.
Земята е Господня
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя и
скалата
на материализма, която той разклати с пръст
Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват.
Учителя и
скалата
на материализма, която той разклати с пръст
към текста >>
31.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Вярата му трябва да бъде като гранитна
скала
, в която да се разбиват вълните на житейското море.
За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
Вярата му трябва да бъде като гранитна
скала
, в която да се разбиват вълните на житейското море.
Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория.
към текста >>
32.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Заставаме до подножието на грамадната
скала
, сега затрупана с преспи.
Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло сирене, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон. Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри. Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път.
Заставаме до подножието на грамадната
скала
, сега затрупана с преспи.
Учителя свали шапка, същото правят и братята. Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва. Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци. А снегът долу в селото се беше разтопил.
към текста >>
33.
49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която
искала
да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера.
Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи и изядох коматчето троха по троха. Тогава си спомних случката, описана в Библията, станала с пророк Илия.
Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която
искала
да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера.
Но за да живее човек, трябва и да яде. Великият промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб. Няколко дни след спасителното коматче бях извикан и на два пъти бе разрешено да ми се купи хляб. Така бях спасен от мъчителния глад, докато ме закараха в затвора, където вече беше по-добре.
към текста >>
34.
АПОЛОН ТИАНСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е
искала
да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло.
- извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата.
Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е
искала
да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло.
Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра.
към текста >>
35.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и
скала
за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и
скала
за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение.
към текста >>
36.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петър,
скалата
, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти.
Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи.
Петър,
скалата
, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти.
Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство.
към текста >>
Петър е земята,
скалата
.
А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
Петър е земята,
скалата
.
И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха.
към текста >>
37.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато веднъж Цибора
поискала
да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете.
Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен. Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора.
Когато веднъж Цибора
поискала
да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете.
Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата.
към текста >>
38.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази
скала
Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят.
С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение.
Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази
скала
Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят.
Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение.
към текста >>
39.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би
поискала
от Него и Той би ти дал Жива Вода".
И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка.
В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би
поискала
от Него и Той би ти дал Жива Вода".
В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите.
към текста >>
40.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
На
скала
семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст.
Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото.
На
скала
семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст.
Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
към текста >>
Душата, която е в състояние на
скала
е, още в състояние на изкушение.
То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст.
Душата, която е в състояние на
скала
е, още в състояние на изкушение.
Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала.
към текста >>
Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява
скалата
.
Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство.
Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява
скалата
.
Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца.
към текста >>
Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда
скала
.
Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда
скала
.
Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим.
към текста >>
41.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в
скала
и превали камък върху гробната врата.
А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово.
И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в
скала
и превали камък върху гробната врата.
Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти. След това имаме един космичен процес, когато Логосът е разпънат на Кръста на материята и от двете Му страни два други космически духа, които са представители на материята, господари на материалния свят, а Логосът е Господар на духовния свят. Най-после това е един мистичен процес, който се разиграва във всяка човешка душа на определена степен на развитие.
към текста >>
42.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в
скалата
, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат.
И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в
скалата
, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа.
Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
към текста >>
43.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е
искала
да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност.
За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството. В тези времена, както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции.
Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е
искала
да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност.
Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили са действали винаги в развитието на човека и човечеството. Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили.
към текста >>
44.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху
скала
.
Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата.
Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху
скала
.
И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване.
към текста >>
И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху
скала
.
Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала.
И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху
скала
.
А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед.
към текста >>
Образът на съграждането на къщата върху
скалата
ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване.
Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
Образът на съграждането на къщата върху
скалата
ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване.
От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света.
към текста >>
Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху
скалата
на земното съществуване.
И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини.
Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху
скалата
на земното съществуване.
Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек.
към текста >>
Образът на съграждането къщата на
скалата
не е случаен.
Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".
Образът на съграждането къщата на
скалата
не е случаен.
Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик.
към текста >>
Петър значи
Скала
.
В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът.
Петър значи
Скала
.
Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите.
към текста >>
Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава
скалата
под нозете.
Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа.
Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава
скалата
под нозете.
Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква".
към текста >>
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази
скала
ще съградя Моята църква".
Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм.
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази
скала
ще съградя Моята църква".
С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
към текста >>
С това основният камък е положен:
скалата
първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици.
Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква".
С това основният камък е положен:
скалата
първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици.
Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло
към текста >>
От горната мисъл се вижда, че под
Скала
Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед.
От горната мисъл се вижда, че под
Скала
Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара.
към текста >>
Под
Скала
в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
Под
Скала
в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
към текста >>
Върху тази
скала
Духът, проявен във физическото тяло
С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
Върху тази
скала
Духът, проявен във физическото тяло
- Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си.
към текста >>
Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са
Скала
, Канара.
От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици.
Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са
Скала
, Канара.
И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите.
към текста >>
И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на
скалата
, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара.
И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на
скалата
, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма.
към текста >>
С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е
Скалата
, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед.
Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност. Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини. Но следващите думи -" нищите духом", веднага ни смъкват на Земята, защото нищи съществуват само на Земята.
С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е
Скалата
, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед.
Деветте блаженства и думите за Солта, Светилото и Града на планината са последвани от една група свързани в себе си раздели върху Закона. От 6-те раздела, последните пет ясно са свързани един с друг с това, че всичките започват по един и същ начин: "Чули сте, че е речено..., но Аз ви казвам..". Също така, от тези пет раздела първите три са свързани в едно цяло с това, че при тях първото изречение съдържа думите: "на древните". "Чули сте, че е речено на древните..., но Аз ви казвам..". По този начин виждаме, че това, което се говори в петата глава, се оформява в три групи, както следва:
към текста >>
45.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го
потискала
.
Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим.
Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го
потискала
.
По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск.
към текста >>
46.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мойсей ударил с тоягата си
скалата
и от нея бликнала вода.
От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога
Мойсей ударил с тоягата си
скалата
и от нея бликнала вода.
Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
към текста >>
- Защото за него
Скалата
беше станала вече прозрачна.
В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя?
- Защото за него
Скалата
беше станала вече прозрачна.
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола.
към текста >>
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната
Скала
, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна.
Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната
Скала
, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба.
към текста >>
За Павел каменната
Скала
на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
За Павел каменната
Скала
на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба.
към текста >>
47.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче той не се опитва да се изкатери на
скалата
.
Тези хора се боят от Бога. На друго място казва: "Наистина Бог заповядва да бъдете справедливи, да правите добрини и да давате на своите това,от което се нуждаят. И той запрещава лошотата, неправдата И насилието." (Kop.zn.l6) "Не му ли дадохме на човека две очи, един език и две устни? Не му ли показахме ние двата пътя - на доброто и на злото?
Обаче той не се опитва да се изкатери на
скалата
.
Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)
към текста >>
Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази
скала
?
На друго място казва: "Наистина Бог заповядва да бъдете справедливи, да правите добрини и да давате на своите това,от което се нуждаят. И той запрещава лошотата, неправдата И насилието." (Kop.zn.l6) "Не му ли дадохме на човека две очи, един език и две устни? Не му ли показахме ние двата пътя - на доброто и на злото? Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата.
Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази
скала
?
- Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед) Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона.
към текста >>
48.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Византия била пренесена в Преслав и хитрата царица не
допускала
чужда намеса е не желаела правдиво управление.
Двама летописци, които говорят за реда в тогавашното управление, споменават, че Иван и Боян били украсени с мантии. Това не ни дава никакво понятие за работата, възложена на двамата братя. Но знае се, че мантии са носили в ония времена най-близките царски съветници, докато болярите и свитата от избрани дворяни носили само пръстен и меч. Почтената длъжност била дадена на Бояна по две причини: той бил царски брат, главното нещо, и неговата енергия и тънка и здрава мъдрост говорили за способности, които не могли да бъдат игнорирани. И тук почва животът на Боян посред дворцови интриги, сплетни, хитрости и груби коварства.
Византия била пренесена в Преслав и хитрата царица не
допускала
чужда намеса е не желаела правдиво управление.
Старата любов бликнала в Мария, когато Боян се върнал в Преслав. Тя следяла Бояна навред и жадувала неговите милувки. Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина. Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай!
към текста >>
49.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
познала фенерчето на Учителя по осветяването, но не
допускала
, че самият той
нея и не влиза в положението ù. Така прекарала повече от час и половина в скръб и плач. Към 11 часа вечерта откъм чешмата със зодиака, която беше на входа на полянката, се задала светлина от електрическо фенерче. Сестрата
познала фенерчето на Учителя по осветяването, но не
допускала
, че самият той
идва към нея. Изненадала се, когато светлината се отправила право към нея и видяла, че е дошъл Учителят. Той приближил до нея, осветил я с фенерчето и без да ù продума си отишъл.
към текста >>
Майката на Мария М., която била в Братството, много
искала
се изненадал как са го открили. Лулчев му предал, че Учителят го пратил с поръчение царят да не позволява да изселват евреите вън от България. Веднъж, когато Учителят бил в Сливен, Братството направило екскурзия до Сините камъни.
Майката на Мария М., която била в Братството, много
искала
да отиде на екскурзията и ù било мъчно, че не може, защото била болнава и много слаба. Учителят я поощрил: „Ще вземеш едно магаре и ще дойдеш." Тя намерила магаре, качила се на него и вървяла лека-полека подир другите. Животното се изморило, почнало да изостава, уморила се и тя, станало ù мъчно,
към текста >>
50.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Върху
скалата
с песни ги
силите си и заедно с друг брат, изпратен от Учителя, тръгнало заранта към Витоша. За там вече били поели Учителят с други братя и сестри. Като поддържали от време на време детето за ръцете, то, Г. Попов и другият брат пристигнали към обед на Бивака на Витоша.
Върху
скалата
с песни ги
посрещнали Учителят и други сестри и братя. Една от сестрите се затичала, прегърнала момичето и го занесла на Учителя. Той го погалил и казал да отидат до някой храст и да го изкъпят с топла вода.
към текста >>
51.
ВЛИЯТЕЛНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Подпрян до
скалата
„Бяхме на южния фронт, на позиция край отвесни скали. Ние стояхме на високото, а неприятелят - долу. Излъчвахме постове да пазим и наблюдаваме врага. Една вечер бях на един от тези скрити постове.
Подпрян до
скалата
виждах лагера на чуждите войници. По едно време ми се стори, че отдолу приближават хора. Помислих си, че ако не събудя другарите си, неприятелят ще дойде и ще ги плени.
към текста >>
52.
ПРОРИЦАТЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
братята, отдалечиха се от нас и приближиха една
скала
.
Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговаряше. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизиите, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от
братята, отдалечиха се от нас и приближиха една
скала
.
Учителят посочи някъде далече надолу: „Те са там! " Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира.
към текста >>
53.
Пътищата и методите
- Влад Пашов (1902- 1974)
И това може да се постигне, но не тук, на
скалата
.
Има наука или школа за специфични методи за приложение на Любовта, има специфични методи за приложение на Мъдростта и най-после има специфични методи за приложение на Истината. Обаче тези методи не могат да се кажат тук. Те се прилагат във вътрешната лаборатория на човека, във Вътрешната школа, за която цел той трябва да се впрегне на работа. Както аз работя, така и вие ще работите. Когато някой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начини, по които едно дърво бързо да изникне, да израсте и да даде плод.
И това може да се постигне, но не тук, на
скалата
.
За тази цел вие трябва да влезете в лабораторията на Природата и там да изучавате методите, с които тя работи. Когато някой търси бърз начин за развитие, той може да постигне някакво чудо. Казвам: само онзи може да направи някакво чудо, който има абсолютно непоколебима вяра в Бога, във възможностите на Разумната Природа. Щом вярвате в Бога, ще вярвате и в себе си, понеже Бог живее в душата на всеки човек. Тъй щото, ако човек вярва в Бога, той ще вярва и в себе си.
към текста >>
54.
Пентаграмът като метод за работа
- Влад Пашов (1902- 1974)
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази
скала
, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат. Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”. Не, ще чукате, докато отчупите нещо.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази
скала
, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>
55.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да можем да се ориентираме в зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна
скала
, една неподвижна координатна система.
За изход- на точка се взема пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първия знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360°, всеки ден изминава приблизително по един градус, но ние проектираме нашето движение за Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по един градус, а всеки месец по 30 градуса т.е., 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. В следствие на денонощното движение на Земята около оста й на всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, който в астрологията се нарича изгряващ знак или асцендент и се бележи (Asc). За 24 часа 12-те знаци привидно обикалят Земята и се появяват на източния хоризонт.
За да можем да се ориентираме в зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна
скала
, една неподвижна координатна система.
Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток на запад на шест равни части. Разделяме и пространството под хоризонта на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Те се наричат домове или къщи на хороскопа. В хороскопа хоризонтът се проектира като една права, като една ос на двата полюса. От изток изгрява асцендентният знак, а от другата страна - от запад, залязва противоположният знак на асцендента, който се нарича залязващ знак или десцендент (Dsc).
към текста >>
56.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е
поискала
, преди тя да е похлопала.
Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ.
Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е
поискала
, преди тя да е похлопала.
79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос.
към текста >>
57.
58-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек трябва да бъде спокоен като вечната
скала
, в която морските вълни се разбиват.
Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди.
Човек трябва да бъде спокоен като вечната
скала
, в която морските вълни се разбиват.
Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпити, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: "Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословение. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божествените плесници са хубави!
към текста >>
58.
62-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вие седите на една
скала
, на един велик закон, не се страхувайте, че някой може да ви вземе благото.
492. От какво трябва да се освободи Ученикът. Сега ще гледате да се освободите от страха и от докачението, обидата. Причината за да се докача човек е пак страхът. Помнете следното нещо: не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучил да вземе благото, което Бог е дал някому. Това е един велик закон.
Вие седите на една
скала
, на един велик закон, не се страхувайте, че някой може да ви вземе благото.
Казвал съм ви и друг път, че у Бога няма обратни решения. У Бога има нещо велико. И за най-малкото нещо, което е обещал, Той е всякога буден. Това, което е обещал веднъж, всякога го изпълнява. У Бога няма страх.
към текста >>
59.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е
поискала
от Небето.
В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски. Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания.
Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е
поискала
от Небето.
Може би ето защо: Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица.
към текста >>
По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си
поискала
?
Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си.
По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си
поискала
?
" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява. Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия. Това нейно желание е много по-голямо от първото, но и много по-трудно. Да бъдеш свободен от всички тежести на живота - това изисква жертви.
към текста >>
" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих
поискала
и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява.
Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ?
" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих
поискала
и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява.
Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия. Това нейно желание е много по-голямо от първото, но и много по-трудно. Да бъдеш свободен от всички тежести на живота - това изисква жертви. Не е лесно да се освободим от кармата, натрупана през вековете.
към текста >>
60.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Облегната на
скалата
край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
Облегната на
скалата
край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него.
Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте!
към текста >>
61.
АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Аз бих
поискала
, Учителю, ...
Стъпка по стъпка вървях по стръмния път на ученичеството. И веднъж отново, горе, в неговата стая, Учителя ме попита: - Ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? Със сърце, обгорено от много преживявания, и с душа, уморена от много лутания, аз твърдо отговорих:
- Аз бих
поискала
, Учителю, ...
И нея вечер, вървейки по пътя към града, аз почти гласно говорех със себе си, как след двадесет години Учителя ми зададе същия въпрос. Колко бавно ние, хората на Земята, учим нашите уроци! С какво търпение Учителя ни чака да пораснем и да достигнем до реалността на нещата! Да, дрехата на човека остарява, душата се отърсва от праха на времето, съзнанието се прояснява, и думите на Учителя, произнесени преди двадесет години, отекват: „Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща!
към текста >>
62.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Седнах на една
скала
точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото.
Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост.
Седнах на една
скала
точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото.
Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето.
към текста >>
63.
КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя
скала
.
На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води. Но с мен започна да става нещо странно. След два-три дни ме застяга една мъка. Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна.
Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя
скала
.
Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите. Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля. След няколко дни вече напълно бях решила да сторя това. Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: Какво ще кажат хората?
към текста >>
Плачех непрекъснато насаме и избирах
скалата
, от която да се хвърля.
След два-три дни ме застяга една мъка. Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна. Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала. Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите.
Плачех непрекъснато насаме и избирах
скалата
, от която да се хвърля.
След няколко дни вече напълно бях решила да сторя това. Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: Какво ще кажат хората? ... И още едно петно за братството. Ще пишат вестниците ... Тази мисъл ме спираше. Беше на осмия ден.
към текста >>
- Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя
скала
.
Езерните води блестяха в позлата. Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра. А аз плачех и чаках. Дойде и моят ред. Целунах ръка на Учителя и, задавена от сълзи, едвам му продумах:
- Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя
скала
.
- Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах. - Защо? ... Не плачи! - кротко ми каза той. Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, каза ми:
към текста >>
Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и - ни помен от мъката и желанието да се хвърлям от
скалата
.
Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова страдаш. Иди си с мир! Тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията.
Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и - ни помен от мъката и желанието да се хвърлям от
скалата
.
На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, че последните два дни пак бях весела и радостна, и се радваше с мен. През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех Бога.
към текста >>
64.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама
поискала
да провери.
В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение" на нашето списание, за да не бъде същото.
Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама
поискала
да провери.
Отишла в Бон фен с мъжът си и поискала среща с Михаил. В начало така не я приели. Казали: „А, трябва да поседите тука поне петнадесет дена, че тогава". Тя казала: „Ние сме за един ден. Ако искате приемете ни, ако не тръгваме си".
към текста >>
Отишла в Бон фен с мъжът си и
поискала
среща с Михаил.
А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение" на нашето списание, за да не бъде същото. Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама поискала да провери.
Отишла в Бон фен с мъжът си и
поискала
среща с Михаил.
В начало така не я приели. Казали: „А, трябва да поседите тука поне петнадесет дена, че тогава". Тя казала: „Ние сме за един ден. Ако искате приемете ни, ако не тръгваме си". Накрая ги приел на разговор.
към текста >>
65.
06 На Рила
- Радка Левордашка (1920-2014)
Наближаваше 8 часа, но на входа не ме спряха, качих се веднага на
ескалатора
за четвъртия етаж – там бяха спортните облекла.
Когато се прибрах вкъщи, на вратата се срещнахме със съпруга ми. Казах му само: „Този път отивам на Рила.“ – „Иди, тази седмица времето ще е много хубаво, такава е прогнозата. Аз отивам при професора, обади ми се, че са пристигнали инжекциите за Митко, и трябва да ги взема. Синът ни ще бъде в болницата, за да му поставят тези инжекции, така че ти си свободна.“ Влязох вкъщи, взех пари и отидох на пазар да купя каквото бях решила. Първо отидох в ЦУМ, за да си купя яке и туристически панталон.
Наближаваше 8 часа, но на входа не ме спряха, качих се веднага на
ескалатора
за четвъртия етаж – там бяха спортните облекла.
Попитах продавачката дали има от трикотажните костюми, тя ме погледна и отговори, че за моя размер са свършили, но има по-малки. Казах само: „Жалко! “ – и тръгнах. Тя се навела под щанда и видяла един пакет, който бил върнат от една жена, за да го замени с по-малък номер, и започнала да вика: „Другарко, другарко, елате! “ Една от нейните колежки разбрала, че мене вика, и ме спря.
към текста >>
66.
26 февруари 1927 г.
- Теофана Савова
Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма
скала
, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава?
Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма
скала
, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
към текста >>
67.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Не съм
допускала
, че мога да бъда тъй наблизо -да бъда при теб и да служа.
Минаха години, докато разбера, че трябва винаги да съм при теб - пред вратата на твоята стая. Винаги - денем и нощем, ако мога. Трябваше да мине много време, докато разбера това. * В салона съм, но чувам стъпките ти и се питам какво ли прави Учителя горе?
Не съм
допускала
, че мога да бъда тъй наблизо -да бъда при теб и да служа.
Да чувам всеки ден стъпките ти и да гадая с какво се занимаваш. Понякога горе е много тихо и аз не гадая какво правиш. Но си казвам: „Учителя е зает." Сърцето ми се свива, когато някой посетител дойде точно в този момент. Той иска да се качи и да почука на вратата на Учителя, а аз му казвам: „Зает е! Ако може, почакайте!
към текста >>
68.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато върхът бил 6000 м висок, черната ложа
искала
да го разруши.
Така Рила с Мусала става благословена планина за разлика например от Пирин, за която се казва, че е окървавена планина." (64) Преди Потопа Рила, Родопите и Олимп са били един масив, 12 000 м висок, и това е представлявало древният Олимп или мястото на боговете, където човешки крак не е могъл да пристъпи. След Потопа, станал преди повече от 13 000 години Мусала, под натиска на отрицателните сили на черната ложа, спаднала на 6000 м. Тогава Рила била покрита с много ледници и вечни снегове, които при второто понижение на Мусала и затопляне на климата образували 189- те предимно глациални езера на Рила. „По-късно отрицателните сили са намалили височината на връх Мусала до 3000 м.
Когато върхът бил 6000 м висок, черната ложа
искала
да го разруши.
Намесила се Бялата ложа и задържала за 6 месеца пропадането на върха. И до днес Бялото братство го задържа и повдига."(64). В 1940 година при последната обща екскурзия на Мусала е казано, че Мусала е висок 3033 м и всяка година се надига с 1-2 см. Учителя измерва височината на планините с мислите, които идват в съзнанието му. Мусала е център, през който минават всички духовни и Божествени енергии и от него се разпределят по цялата Земя.
към текста >>
69.
5.8 Рилските екскурзии с Учителя
- Светозар Няголов ( -2013)
При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при
скалата
на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода.
Един ден след паневритмията на петото езеро — Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителя става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек") с такъв хубав, мек, тих й приятен глас, че всички се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителя търси и намира вода — символ на живота.
При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при
скалата
на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода.
Приятелите започват да копаят и скоро тя извира. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи.
към текста >>
70.
7.34 Катя Грива
- Светозар Няголов ( -2013)
Един ден се качва на висока
скала
и започва да плаче неутешимо.
Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен — „Бурята" на 15 декември 1935 г.. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние.
Един ден се качва на висока
скала
и започва да плаче неутешимо.
Учителя и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра". Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние.
към текста >>
71.
7.73 Иван Антонов
- Светозар Няголов ( -2013)
Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато
поискала
да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна.
Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години.
Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато
поискала
да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна.
Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги.
към текста >>
72.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя
скала
, се пуква и изчезва.
Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина.
Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя
скала
, се пуква и изчезва.
Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона.
към текста >>
73.
3. Скакавците и Рупите
- Светозар Няголов ( -2013)
Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма
скала
, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу.
На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум. На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта. На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота.
Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма
скала
, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу.
Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх.
към текста >>
Скалата
профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената.
На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно.
Скалата
профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената.
Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство.
към текста >>
74.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма
скала
, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене.
При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма
скала
, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата.
към текста >>
Братята започват веднага да копаят и отпод
скалата
започва да тече буйна вода.
Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Братята започват веднага да копаят и отпод
скалата
започва да тече буйна вода.
Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им.
към текста >>
Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма
скала
, обвита в сняг.
Това беше езеро. В непрогледната мъгла започнахме да се качваме някъде по водопада. По едно време виждам Стефан над главата ми - перпендикулярно над мен. Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта.
Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма
скала
, обвита в сняг.
Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ.
към текста >>
75.
Родопското село Устово
- Георги Томалевски (1897-1988)
Защото тази власт е
искала
да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма.
В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година. На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски. Още много млад, този уважаван от съселяните си човек проявява неутолимо желание да чете, да изучава Светото Писание и да дава умни, винаги спасителни съвети на хората, които се допитват до него за разни неща. Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт.
Защото тази власт е
искала
да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма.
В тази устовска къща често, но скришом влизаха синове и дори внуци на верни българи, които се учеха на четмо и писмо от този просветен, обичлив и вдъхващ вяра млад човек. Той им разказваше за едно славно минало, за царете, велможите, разказваше им за солунските просветители светите братя Кирил и Методий, четеше им от псалтира и от евангелието и ги учеше както на добродетелите, които изисква християнската вяра, така и на родолюбие и устойчивост в запазване на народността. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката. В цитираният неколкократно труд на Ст. Н. Шишков се казва, че „ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен.
към текста >>
76.
Изпитанието. Бурята.
- Георги Томалевски (1897-1988)
- извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна
скала
.
- повториха Леонис и другите. - Може би ще стигнем до него, ако ни е писано да живеем. - Каквато е Божията Воля - отговори Константин. Гемията с голяма скорост се носеше към брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски. - Отвържете лодката от борда!
- извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна
скала
.
Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано. Бурето се търкулна и едва не удари Леонис в гърба. Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис.
към текста >>
77.
Момчето Петър
- Георги Томалевски (1897-1988)
Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която
искала
да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата!
Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата. Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се задушава. Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено.
Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която
искала
да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата!
Защо се уплашихте? " От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното.
към текста >>
78.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Вляво - висока
скала
, до която се отивало по хоризонтален път, а от долната страна след постепенния наклон започвала почти вертикална стръмнина.
Малко по-късно брат Г. Р. бил вече на Солунския фронт, на Гръцко-Сръбската граница. Неприятелят бил разположен долу в полето, а нашите войски - на по-високо място в планината. Вечерно време е трябвало да отиват на секретни постове. Пред нашите военни части имало наклонен терен около 30 градуса.
Вляво - висока
скала
, до която се отивало по хоризонтален път, а от долната страна след постепенния наклон започвала почти вертикална стръмнина.
Там горе, малко надясно от скалата Петреник бил настанен секретен пост. Една нощ - точно в дванадесет часа, нашият брат Г. Р. бил на пост. По едно време нашият пост при скалата открил огън. Изстрелите били насочени към мястото, където бил Г. Р.
към текста >>
Там горе, малко надясно от
скалата
Петреник бил настанен секретен пост.
бил вече на Солунския фронт, на Гръцко-Сръбската граница. Неприятелят бил разположен долу в полето, а нашите войски - на по-високо място в планината. Вечерно време е трябвало да отиват на секретни постове. Пред нашите военни части имало наклонен терен около 30 градуса. Вляво - висока скала, до която се отивало по хоризонтален път, а от долната страна след постепенния наклон започвала почти вертикална стръмнина.
Там горе, малко надясно от
скалата
Петреник бил настанен секретен пост.
Една нощ - точно в дванадесет часа, нашият брат Г. Р. бил на пост. По едно време нашият пост при скалата открил огън. Изстрелите били насочени към мястото, където бил Г. Р. Нищо не се виждало в тъмната нощ, но брат Г. Р.
към текста >>
По едно време нашият пост при
скалата
открил огън.
Пред нашите военни части имало наклонен терен около 30 градуса. Вляво - висока скала, до която се отивало по хоризонтален път, а от долната страна след постепенния наклон започвала почти вертикална стръмнина. Там горе, малко надясно от скалата Петреник бил настанен секретен пост. Една нощ - точно в дванадесет часа, нашият брат Г. Р. бил на пост.
По едно време нашият пост при
скалата
открил огън.
Изстрелите били насочени към мястото, където бил Г. Р. Нищо не се виждало в тъмната нощ, но брат Г. Р. разбрал, че полкът се вдигнал в тревога и заел позицията си. Нищо повече не последвало. На следната вечер брат Г. Р.
към текста >>
е бил пак на пост до една
скала
, висока колкото човешки ръст.
Изстрелите били насочени към мястото, където бил Г. Р. Нищо не се виждало в тъмната нощ, но брат Г. Р. разбрал, че полкът се вдигнал в тревога и заел позицията си. Нищо повече не последвало. На следната вечер брат Г. Р.
е бил пак на пост до една
скала
, висока колкото човешки ръст.
Изгряла луна и той се замислил за това, колко е далече от своя дом и какво нещастие за човечеството е войната. Замислил се за приятелите в Ямбол, както и за това, колко е далече човекът в своето развитие от идеите на Бялото Братство. По едно време погледнал на юг и в далечината забелязал хора, които правели прибежки към склона, на който се намирал постът. Въпреки това от Петреник не се чули изстрели. Хората там били заспали.
към текста >>
79.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Великият архитект на живота построи плана на новия свят от
скала
и вода — основата на всичко на земята.
А Истината носи свободата. Новите Йосиф и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва към запад. Натам потекоха силите на Новата Епоха. "Нашите енергии влязоха в света и работят" — бяха свещените думи на Учителя след завършването на извора. "Сега всичко в света ще стане както тук го направихме".
Великият архитект на живота построи плана на новия свят от
скала
и вода — основата на всичко на земята.
Как тайно строеше Той новия свят! С каква любов следеше всеки най-дребен детайл на строежа. Обикалях планината да търся цветни камъчета за мозайките. Намерих в един сипей аметисти, а на един връх — бялорозов азбестов камък — глава на извора стана той. Великден — 16 април.
към текста >>
На мястото на кръста, изкован в
скалата
, бликнаха едри, бистри водни капки.
От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста.
На мястото на кръста, изкован в
скалата
, бликнаха едри, бистри водни капки.
Предвещаха възкресението. Пътят до това Рождество бе трънлив и тежък. Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов". И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата към Небето" — 24.12.1944 г.
към текста >>
80.
Жестът на брат Стоименов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от "Миланската
Скала
".
— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло! Учителят ме слушаше със затворени очи.
— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от "Миланската
Скала
".
Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в "La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в "La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера "Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю.
към текста >>
81.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен диригент в "
Скала
Ди Милано", който гостува сега в България.
Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Поздрави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним. След това ни прие и ние останахме при него до 5 часа и половина.
— Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен диригент в "
Скала
Ди Милано", който гостува сега в България.
Той много харесва гласът ми, Учителю, и ми предрича светло бъдеще. Състоя се изпит пред художествената управа на операта и пред Маестро Де Веки. Този изпит се наложи поради това, че се явиха пет претендентки за ролята на Розина от операта "Севилският бръснар", която ще се възобнови от Маестро Де Веки и премиерата и следващите няколко представления ще бъдат дирижирани от него. Петте „Розини" са: Мария Милкова-Золотович - примадона на Операта, Младенка Ангелова, Серафина Динева, Божанка Димитрова и аз. Изпита стана ненадейно за мен, не бях предупредена.
към текста >>
" (Стига, ужасно!), скъса каденците от нотите ми, пяни преди от бившата примадона от операта и на тяхно място много сръчно ми написа с лявата си здрава ръка, каденците на Тетрацини, конто се пеят от най-добрите колоратурки в "
ёСкала
Ди Милане".
Дясната му ръка има само три пръста. Той дирижира с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръката му. Не знам дали гениалността беше последствие от това нещастие, но видях как прелисти за около минута едно ново българско произведение, което виждаше за пръв път, след което захвърли нотите и започна да дирижира наизуст... С маестро Де Веки разговаряме на френски език. Каза ми възкликвайки с недоволство "Basta terribile!
" (Стига, ужасно!), скъса каденците от нотите ми, пяни преди от бившата примадона от операта и на тяхно място много сръчно ми написа с лявата си здрава ръка, каденците на Тетрацини, конто се пеят от най-добрите колоратурки в "
ёСкала
Ди Милане".
"Аз – каза ми той, — така ще Ви приготвя в тази роля, че спокойно ще можете да гостувате и в най-големите сцени на Европа." Снощи, Учителю, след репетицията в неговата стая, Маестро Де Веки ми каза на френски: "Защо бързате? Жена ми ще дойде след няколко дена. Аз скучая тук самичък. Ако обичате елате да вечеряте с мен в ресторант "България" и след това ще отидем някъде!
към текста >>
Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, диригент в "
Скала
Ди Милане", също и голям пианист.
Същата вечер, двамата заели ложа в операта. Аз продължих: — След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секретаря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*. Жените тъкмо ме преобличаха за трето действие.
Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, диригент в "
Скала
Ди Милане", също и голям пианист.
Ние разговаряхме на френски език. Секретаря на министъра бързо стенографираше разговора. Прочетох на Учителя този разговор, който секретарят ми беше изпратил в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, връчено му преди неговото заминаване от България. Ето съдържанието: Скипа: Bravo!
към текста >>
Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската
Скала
.
Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това!
Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската
Скала
.
Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания. Г-н Арнаудов" След като прочетох горните редове на Учителя, той каза: — Хубаво, много хубаво!
към текста >>
82.
Приемът
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Как бих
искала
тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене!
Ние с брат Христо седнахме на разместените столове срещу него и се разговаряхме дълго. – Учителю – казах аз – на приема имаше много ястия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер присъствахме с брат Христо на "Вълшебната флейта", представление на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил.
Как бих
искала
тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене!
Учителят се усмихна божествено и каза: – Ти си припомни, каквото си учила в Париж по хармония, защото ще композираш! – Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Учителят стана прав и изпя: "До, Ми, Сол, До", с движения.
към текста >>
83.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм
искала
да се обърна назад.
Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: "Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна! " Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се! " След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа.
Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм
искала
да се обърна назад.
Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт.
към текста >>
84.
Упражнение на гласните букви
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Когато репетирах по два пъти на ден с маестро де Веки, от
Скала
ди Милано, той ми казваше: "Аз ще Ви подготвя така в тази роля, че спокойно ще можете да я пеете по всички големи опери в чужбина!
* — Ако ти направят забележка за някой тон, че не е чист, ти им кажи: "Камертоните ви не са точни! " Камертона в Природата е точния. За да се изпее точно и чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни, в точката на своя фокус. Ти вземаш тоновете чисто и точно!
— Когато репетирах по два пъти на ден с маестро де Веки, от
Скала
ди Милано, той ми казваше: "Аз ще Ви подготвя така в тази роля, че спокойно ще можете да я пеете по всички големи опери в чужбина!
Почти всички колоратурки, най-прочути певици пеят фалшиво" — ми казваше той. "Аз не мога да търпя фалшиви колоратури! " — Когато се задмине или не достигне точката на фокуса, се получава неточен, нечист тон! Тогава липсва нещо и в тембъра на такъв тон.
към текста >>
85.
Трите съня
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителю, бих
искала
да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от "Евангелието"?
– Учителю, аз се занимавам през свободното си време с хармонията. Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията. – Вие работете и окултната школа по пеене! Има време да работите и върху нея, няколко години. – Вие ни казахте, Учителю, главите на тази школа да бъдат кратки и изчерпателни, и да не бъдат повече от 39.
Учителю, бих
искала
да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от "Евангелието"?
– Вие можете да цитирате и от беседите, и от Евангелието! – Учителю, на предговора каква мисъл да сложим? Учителят се позамисли малко и каза: – Първа глава и първи стих от евангелието на Йоана: "В начало бе словото, и словото бе у Бога, и словото бе Бог", това е достатъчно за предговора. – Учителю, в хармонията е казано, че в гама ДО-мажор, най-важният тон е СОЛ, върху който, като се построй D5 или D7,** то е все едно, че сме построили най-важният, централният стълб на зданието.
към текста >>
86.
МИРЪТ
- Борис Николов
То беше заклещило крачето си в пукнатината на
скалата
.
Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше явно, че то молеше за нещо. Тогава, на онзи всемирен език без думи, чрез който ние мигновено и непосредствено узнаваме каквото поискаме, узнах молбата на майката. Станах и тръгнах след нея. Тя ме поведе по самия ръб на бездната, широк едва една стъпка, и спря до малка полянка сред скалите. Чух слабо скимтене и като се наведох, видях малко лисиче.
То беше заклещило крачето си в пукнатината на
скалата
.
Наведох се, внимателно освободих крачето и турих малкото до майка му. Всяко живо същество чувства мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки, и на големи животни. Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие.
към текста >>
87.
СЪРНИЧКАТА
- Борис Николов
Сутрин Мартин излизаше на
скалата
да посрещне Слънцето.
Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър. Наоколо – дърва много, и сухи, и сурови. Клекът и като суров гори добре, защото е смолист. А какъв въздух! Свеж, укрепителен, с аромат на балсам.
Сутрин Мартин излизаше на
скалата
да посрещне Слънцето.
На това място то изгряваше един час по-късно и залязваше един час по-рано – високи склонове ограждаха долината. Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха.
към текста >>
88.
СКАЛИТЕ
- Борис Николов
Как могат да се хранят и да задържат влагата, когато
скалата
изсъхва, щом я нагрее слънцето?
Когато паднат мъгли и времето се одъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят – жълт, зелен, червен, чер, и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат да живеят те върху твърдите като стъкло скали?
Как могат да се хранят и да задържат влагата, когато
скалата
изсъхва, щом я нагрее слънцето?
Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслото съдържа хлорофил, значи въпросът за храната е разрешен; но то служи и за резервоар на водата. Какво става? Вечер, когато се захлади, въздухът осажда влагата по скалите и лишеят пие вода през нощта и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то!
към текста >>
89.
ЗЛАТНАТА ГРИВНА
- Борис Николов
Сестрата беше опряла ръце в
скалата
, надвесила лице над нея.
Това беше връзка с любими същества, отдалечили се в Големия Живот. Скръбта ѝ се изливаше естествено, просто, в тиха жалба: – Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря – нищо не намерих…Отиде милият, скъп спомен! Не скърбя защото беше скъпа златна гривна, с диаманти, но заради спомена, заради скъпия, мил спомен тъжа… Не можах да го опазя!
Сестрата беше опряла ръце в
скалата
, надвесила лице над нея.
Сълзите ѝ обливаха големия топъл камък, преседял тук хилядолетия, свидетел на какви ли не събития, и всички те бяха записани в него. А сега ще се прибави и тихата жалба на една човешка душа… Скитника я гледаше със съчувствие. Той отправи запитване към живото Пространство, просто и ясно: – Къде е златната гривна?
към текста >>
90.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
- Борис Николов
Тя извираше от една дупка в
скалата
и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“.
Той отседна тук, сред големите Ветрополски поляни, искаше тази нощ да гледа звездите. На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица. Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица. С него бяха свързани много легенди и предания. Сега като дойде, Скитника намери, че камъните бяха изнесени и на дълбочина 4–5 метра долу се откриваше водата.
Тя извираше от една дупка в
скалата
и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“.
Иманярите бяха свършили добра работа. Сред тези обширни безводни поляни това беше истинско богатство. Скитника слезе, пи от водата и напълни чайничето. Чудесна, студена, чиста вода. Сега вече поляните не са безводни.
към текста >>
91.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската
скала
).
Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености.
Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската
скала
).
Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение.
към текста >>
92.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
- Константин Златев
Достигналият съответното посвещение по
скалата
на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо).
Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Достигналият съответното посвещение по
скалата
на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо).
Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."
към текста >>
93.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
От позициите на тези разсъждения
скалата
на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител."
От позициите на тези разсъждения
скалата
на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
обикновен човек талантлив праведник гений светия
към текста >>
94.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
- Константин Златев
Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите на злото: "Като обикаляте
скалата
на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола.
" (Учителят П. Дънов). Някои от човешките слабости имат своя произход именно във въздействието върху нашата природа от страна на тъмните сили: "Обезсърчението, съмнението, недоволството, гневът, тъгата не са ваши - те са от дяволски произход." Неслучайно наричат Лукавия "изкусител". Той владее това изкуство до съвършенство. Ала народната мъдрост гласи, че "който е предупреден, е наполовина спасен". Затова и в своето Слово Учителят П.
Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите на злото: "Като обикаляте
скалата
на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола.
Какво ще ви каже той? "Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил?
към текста >>
95.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Това в същност е категорийната
скала
на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:
Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
Това в същност е категорийната
скала
на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:
Бог Дух Любов Мисъл Светлина
към текста >>
96.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима
скала
и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители.
със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Петър Дънов. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П.
Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима
скала
и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители.
Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П.
към текста >>
97.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Константин Златев
Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в
скалата
на неговите ценности.
Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо.
Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в
скалата
на неговите ценности.
Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост.
към текста >>
98.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
- Константин Златев
Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата
скала
на Божествената Истина и поднесен с любов на хората.
Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство. Съществените истини и принципи (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии и духовни учения (понеже Източникът е един), обаче – по причини, изложени дотук – те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент), както и по относителното подчертаване на една особеност, която да изпъква пред останалите. И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй.
Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата
скала
на Божествената Истина и поднесен с любов на хората.
Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред.
към текста >>
99.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
- Константин Златев
Дори и лавина от охулване да се изсипе върху него, той остава невъзмутим и непоклатим като
скала
.
Но ще кажат: „Хубава ли е тази храна? “ Опитайте я. Ако е хубава, приемете я. За нас не е важно да се обръщат хората, а да се опита храната.“ Автентичният духовен Учител остава неизменно недосегаем за неразбирането и отрицанието на света.
Дори и лавина от охулване да се изсипе върху него, той остава невъзмутим и непоклатим като
скала
.
Той е дошъл в този свят заради шепата избраници, които го разбират и са готови да го следват. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: „Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога.
към текста >>
100.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
- Константин Златев
Търпеливият е твърд и непоклатим като
скала
.
Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението... Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието.
Търпеливият е твърд и непоклатим като
скала
.
Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов.
към текста >>
НАГОРЕ
